–

за Caisse pour l’avenir des enfants, от R. Jazbinsek и A. Rodesch, адвокати,

–

за FV и GW, от P. Peuvrel, адвокат,

–

за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann и C. Valero, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 45 ДФЕС, на член 2, точка 2 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77 и поправки в ОВ L 229, 2004 г., стр. 35 и ОВ L 197, 2005 г., стр. 34; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56), както и на член 1, буква и) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 200, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12), както и на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (ОВ L 141, 2011 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Caisse pour l’avenir des enfants (Каса за бъдещето на децата, Люксембург) (наричана по-нататък „CAE“), FV, пограничен работник, и GW, негова съпруга, по повод на отказа на касата да предостави семейни добавки на детето от първия брак на GW, като това дете няма родствена връзка с FV.

3

Член 2 от Директива 2004/38 гласи:

„За целите на настоящата директива:

[…]“.

4

Съгласно член 1 от Регламент № 883/2004:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

[…]

5

Съгласно член 2, параграф 1 от посочения регламент:

„Настоящият регламент се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица“.

6

Съгласно член 3, параграф 1 от посочения регламент:

„Настоящият регламент се прилага към всички законодателства относно следните клонове на социална сигурност:

[…]

7

Член 67 от посочения регламент, озаглавен „Членове на семейството, които пребивават в друга държава членка“, гласи:

„Лице има право на семейни обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната държава членка, включително за членовете на неговото семейство, които пребивават в друга държава членка, както ако те пребивават в предишната държава членка. Въпреки това, пенсионерът има право на семейни обезщетения в съответствие със законодателството на държавата членка, компетентна за изплащането на неговата пенсия“.

8

Член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент № 492/2011 гласи:

„1.   Работник, който е гражданин на държава членка, не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава членка различно от работниците — нейни граждани по отношение на условията за наемане и условията на труд, и по-специално, по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен — на възстановяването или новото наемане на работа.

2.   Той има право на същите социални и данъчни предимства, както работниците — местни граждани“.

9

Съображение 1 от Директива 2014/54/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците в контекста на свободното движение на работници (ОВ L 128, 2014 г., стр. 8), има следното съдържание:

„Свободното движение на работници, установено в член 45 [ДФЕС], е основна свобода на гражданите на Съюза и един от стълбовете на вътрешния пазар на Съюза. Неговото прилагане е доразвито от правото на Съюза, чиято цел е да се гарантира, че правата, предоставени на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, се упражняват в пълна степен. Понятието „членове на техните семейства“ следва да има същото значение като понятието, определено в член 2, точка 2 от Директива [2004/38] и се прилага и за членовете на семействата на погранични работници“.

10

Член 1 от Директива 2014/54 предвижда:

„В настоящата директива се предвиждат разпоредби, които улесняват единното прилагане и изпълнение на практика на правата, предоставени от член 45 [ДФЕС] и членове 1—10 от Регламент (ЕС) № 492/2011. Настоящата директива се прилага за гражданите на Съюза, упражняващи тези права, и членовете на техните семейства […]“.

11

Съгласно член 2 от тази директива:

„1.   Настоящата директива се прилага по отношение на следните въпроси, както са посочени в членове 1 — 10 от Регламент [№ 492/2011], в областта на свободното движение на работници:

[…]

[…]

2.   Обхватът на настоящата директива е идентичен с обхвата на Регламент [№ 492/2011]“.

12

Релевантните разпоредби са членове 269 и 270 от code de la sécurité sociale (Кодекс за социална сигурност, наричан по-нататък „Кодексът“) в редакцията, действаща след 1 август 2016 г., датата, на която влиза в сила Законът от 23 юли 2016 г. за промени в Кодекса за социална сигурност, за изменения закон от 4 декември 1967 г. относно данъка върху дохода и за отмяна на изменения закон от 21 декември 2007 г. относно бонуса за дете (Mémorial A 2016, стр. 2348, наричан по-нататък „Законът от 23 юли 2016 г.“).

13

Член 269, параграф 1 от Кодекса в редакцията, действаща след 1 август 2016 г., гласи:

„Въвежда се добавка за бъдещето на децата, наричана по-нататък „семейна добавка“.

Право на семейна добавка имат:

14

Съгласно член 270 от Кодекса в редакцията, действаща след 1 август 2016 г., „[з]а целите на прилагането на член 269, параграф 1, буква b) за членове на семейството на лице, за които възниква право на семейна добавка, се считат децата, родени от брака, децата, родени без брак и осиновените от това лице деца“.

15

Съгласно член 272, параграф 1, първо изречение от Кодекса в редакцията, действаща след 1 август 2016 г., „[р]азмерът на семейната добавка е 265 EUR месечно за всяко дете“.

16

FV работи в Люксембург и живее във Франция със съпругата си, GW, както и с трите им деца, едното от които, HY, е родено от предишен брак на GW. GW изцяло упражнява родителските права по отношение на HY. До датата на влизане в сила на Закона от 23 юли 2016 г. домакинството получава семейни добавки за въпросните три деца на основание на качеството на пограничен работник на FV.

17

След влизане в сила на Закона от 23 юли 2016 г. за изменение на Кодекса, с който се изключват по-специално децата на съпруга или партньора от понятието „членове на семейството“, определено в член 270 от него, домакинството престава да получава посочените добавки за HY.

18

В действителност, с решение от 8 ноември 2016 г. на основание по-специално на член 67 от Регламент № 883/2004 и на членове 269 и 270 от Кодекса в редакцията, действаща след датата на влизане в сила на Закона от 23 юли 2016 г., CAE приема, че считано от 1 август 2016 г., FV вече няма право на семейна добавка по отношение на HY, дете, родено на 5 декември 2000 г. и отглеждано в домакинството на това лице и GW, считано от юли 2008 г. Тъй като посоченото дете е родено от предишен брак на GW и няма родствена връзка с FV, то нямало качеството на „член на семейството“ по смисъла на тези разпоредби, а това изключвало правото на люксембургска семейна добавка за въпросното дете.

19

С решение от 17 ноември 2017 г. Conseil arbitral de la sécurité sociale (Арбитражен съвет за социална сигурност, Люксембург) обявява жалбата, подадена от FV срещу това решение, за основателна в частта относно запазването на семейната добавка в полза на HY след 31 юли 2016 г. Според Conseil arbitral de la sécurité sociale (Арбитражен съвет за социална сигурност)

20

С жалба, подадена на 29 декември 2017 г. до Conseil supérieur de la sécurité sociale (Висш съвет за социална сигурност (Люксембург), CAE оспорва решението на Conseil arbitral de la sécurité sociale (Арбитражен съвет за социална сигурност) от 17 ноември 2017 г. Тя оспорва приравняването на семейните обезщетения със социално предимство и поддържа, че обективните елементи, които биха могли да обосноват твърдяното различно третиране, не са отчетени.

21

FV възразява, че принципът на равнопоставеност означава, че гражданите на Съюза, живеещи в държава членка и пътуващи в друга държава членка по работа, трябва да имат право на социалните обезщетения, социалните и данъчните предимства и социалното подпомагане, които се предлагат от приемащата държава членка на собствените ѝ граждани. Според FV по отношение на неговото домакинство трябва да се приложат по аналогия същите съображения като възприетите в решение от 15 декември 2016 г., Depesme и др. (C‑401/15—C‑403/15, EU:C:2016:955). В посоченото решение Съдът е постановил, че децата на съпруга или партньора, признат от приемащата за пограничния работник държава членка, могат да бъдат считани за негови деца, за да могат да се ползват от правото да получат финансова помощ за следване на висше образование, която се разглежда като социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011.

22

При тези обстоятелства Conseil supérieur de la sécurité sociale (Върховен съвет за социална сигурност) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 трябва да се тълкуват в смисъл, че семейна добавка, свързана в упражняването от пограничен работник на дейност като заето лице в държава членка, представлява социално предимство по смисъла на тези разпоредби.

24

Следва да се припомни, че член 45, параграф 2 ДФЕС гласи, че свободното движение на работници налага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетостта, възнаграждението и другите условия на труд. Тази разпоредба е конкретизирана в член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, в който се уточнява, че работник, който е гражданин на държава членка, се ползва на територията на друга държава членка от същите социални и данъчни предимства както работниците местни граждани (решение от 2 март 2017 г., Eschenbrenner, C‑496/15, EU:C:2017:152, т. 32).

25

Всъщност от целта за равнопоставеност, преследвана с член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, е видно, че понятието „социално предимство“, чийто обхват е разширен с тази разпоредба до работниците — граждани на други държави членки, обхваща всички предимства, които, независимо дали са свързани с трудов договор, обикновено се признават на работниците — местни граждани, главно поради обективното им качество на работници или само поради факта че тяхното местожителство се намира на национална територия, и чието разширяване, така че да бъдат включени работниците, граждани на други държави членки, при това положение, изглежда, може да улесни тяхната мобилност в рамките на Съюза, а оттам и тяхната интеграция в приемащата държава членка (решение от 18 декември 2019 г., Generálny riaditeľ Sociálnej poisťovne Bratislava и др., C‑447/18, EU:C:2019:1098, т. 47 и цитираната съдебна практика).

26

Съдът приема, че от член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 се ползват еднакво както работниците мигранти, пребиваващи в приемащата държава членка, така и пограничните работници, които упражняват дейността си като заети лица в тази държава членка, като същевременно пребивават в друга държава членка (решения от 15 декември 2016 г., Depesme и др., C‑401/15—C‑403/15, EU:C:2016:955, т. 37 и от 18 декември 2019 г., Generálny riaditeľ Sociálnej poisťovne Bratislava и др., C‑447/18, EU:C:2019:1098, т. 41).

27

Следователно от член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 се ползва работник като FV, който работи в Люксембург, но в същото време живее във Франция.

28

Ето защо следва да се провери дали семейна добавка като разглежданата в главното производство попада в обхвата на понятието „социално предимство“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011.

29

В това отношение посочването на социалните предимства в тази разпоредба не може да се тълкува ограничително (решение от 18 декември 2019 г., Generálny riaditeľ Sociálnej poisťovne Bratislava и др., C‑447/18, EU:C:2019:1098, т. 46 и цитираната съдебна практика).

30

В конкретния случай обаче от преписката, с която разполага Съдът, следва, че разглежданата в главното производство семейна добавка по отношение на пограничен работник като FV е свързана с упражняването на дейност като заето лице в Люксембург. Първоначално тя е отпусната на FV само доколкото той има качеството пограничен работник, за когото се прилага люксембургското законодателство.

31

Следователно тази добавка представлява социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011.

32

С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 трябва да се тълкуват в смисъл, че семейна добавка, свързана с упражняването от пограничен работник на дейност като заето лице в държава членка представлява социално предимство по смисъла на тези разпоредби.

33

С втория и третия си въпрос, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали член 1, буква и) от Регламент № 883/2004, във връзка с член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 и с член 2, точка 2 от Директива 2004/38, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби на държава членка, съгласно които пограничните работници могат да получават семейна добавка, свързана с упражняването от тях на дейност като заето лице в държава членка, само за своите деца, но не и за децата на свой съпруг, с които нямат родствена връзка, като в същото време право на получаване на тази добавка имат всички деца, които живеят в посочената държава членка.

34

Що се отнася до приложимостта на Регламент № 883/2004 към обстоятелства като разглежданите в главното производство, следва да се провери дали семейна добавка като разглежданата в главното производство попада в материалния обхват на посочения регламент.

35

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда разграничението между обезщетенията, попадащи в приложното поле на Регламент № 883/2004, и обезщетенията, които са изключени от него, се основава главно на елементите, характерни за всяко обезщетение, а именно неговата крайна цел и условията за отпускането му, а не на това дали едно обезщетение е квалифицирано от националното законодателство като социалноосигурително обезщетение (решение от 18 декември 2019 г., Generálny riaditeľ Sociálnej poisťovne Bratislava и др., C‑447/18, EU:C:2019:1098, т. 22 и цитираната съдебна практика).

36

Така едно обезщетение може да се счита за социалноосигурително обезщетение, доколкото, от една страна, е отпуснато на получателите без каквато и да е индивидуална и дискреционна преценка на нуждите на лицето въз основа на законово определено положение, и от друга страна, е свързано с някой от рисковете, изрично изброени в член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004 (решение от 18 декември 2019 г., Generálny riaditeľ Sociálnej poisťovne Bratislava и др., C‑447/18, EU:C:2019:1098, т. 23 и цитираната съдебна практика).

37

Според практиката на Съда обезщетенията, автоматично предоставени на семействата, които отговарят на определени обективни критерии относно по-специално размера им, доходите им и капиталовите им средства, извън каквато и да е индивидуална и при упражняване на оперативна самостоятелност преценка на личните нужди, и които имат за цел да компенсират семейните разходи, трябва да се считат за социалноосигурителни обезщетения (решения от 14 юни 2016 г., Комисия/Обединено кралство,C‑308/14, EU:C:2016:436, т. 60 и от 21 юни 2017 г., Martinez Silva, C‑449/16, EU:C:2017:485, т. 22).

38

Що се отнася до въпроса дали дадено обезщетение се числи към семейните обезщетения по член 3, параграф 1, буква й) от Регламент № 883/2004, трябва да се отбележи, че според член 1, буква щ) от този регламент изразът „семейни обезщетения“ обозначава всички обезщетения в натура или парични обезщетения, предназначени за покриване на семейни разходи, с изключение на плащанията за издръжка и специалните помощи при раждане на дете или осиновяване, посочени в приложение I към този регламент. Съдът вече е постановил, че изразът „посрещане на семейни разходи“ трябва да се тълкува в смисъл, че обозначава по-специално обществения принос към семейния бюджет, чиято цел е да намали тежестите, свързани с издръжката на децата (решение от 21 юни 2017 г., Martinez Silva, C‑449/16, EU:C:2017:485, т. 23 и цитираната съдебна практика).

39

Що се отнася до разглежданата в главното производство добавка, от преписката, с която разполага Съдът следва, че от една страна, тя се отпуска на всички деца, живеещи в Люксембург, както и на всички деца на неживеещите в страната работници, които имат родствена връзка с тях. Следователно това обезщетение се предоставя без каквато и да е индивидуална и дискреционна преценка на личните нужди, въз основа на законово определено положение. От друга страна, изглежда, че въпросното обезщетение представлява обществен принос към семейния бюджет, чиято цел е да намали тежестите, свързани с издръжката на децата.

40

От това следва, че семейна добавка като разглежданата в главното производство представлява социалноосигурително обезщетение, числящо се към семейните обезщетения по член 3, параграф 1, буква й) от Регламент № 883/2004.

41

От друга страна, работник като FV попада в персоналното приложно поле на Регламент № 883/2004, който съгласно член 2, параграф 1 се прилага към гражданите на държава членка, които пребивават в държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и преживелите ги лица.

42

С оглед на гореизложеното Регламент № 883/2004 е приложим към обстоятелства като разглежданите в главното производство.

43

Всъщност не може да се изключи прилагането на посочения регламент във връзка с член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011.

44

Действително Съдът е постановил, че макар действително Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година за свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, 1968 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11) и Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността в редакцията, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35) (наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“), съответно отменени и заменени с Регламенти № 492/2011 и № 883/2004 да нямат едно и също персонално приложно поле, вярно е също, че тъй като Регламент № 1612/68 има общо приложение спрямо свободното движение на работници, то член 7, параграф 2 от този регламент може да се прилага към социалните предимства, които същевременно спадат към специфичната област на приложение на Регламент № 1408/71 (решение от 5 май 2011 г., Комисия/Германия, C‑206/10, EU:C:2011:283, т. 39, вж. в този смисъл и решение от 12 май 1998 г., Martínez Sala, C‑85/96, EU:C:1998:217, т. 27).

45

Така Съдът например приема, че обезщетение като добавката за обучение, чиято цел е да намали тежестите, свързани с издръжката на семейството, попада в материалното приложение на правото на Съюза като семейно обезщетение по смисъла на член 4, параграф 1, буква з) от Регламент № 1408/71 и като социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 (вж. в този смисъл решение от 12 май 1998 г., Martínez Sala, C‑85/96, EU:C:1998:217, т. 27 и 28).

46

Тези съображения могат да бъдат отнесени съответно и към Регламенти № 883/2004 и № 492/2011.

47

Следователно при отговора на втория и третия въпрос следва да се вземат предвид както член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, така и Регламент № 883/2004.

48

Що се отнася, на първо място до член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, както следва от точка 32 от настоящото решение, добавка като разглежданата в главното производство семейна добавка представлява социално предимство по смисъла на посочената разпоредба.

49

Освен това съгласно практиката на Съда членовете на семейството на работник мигрант се ползват непряко от принципа на равнопоставеност, предоставен на този работник с член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 (вж. по аналогия решение от 15 декември 2016 г., Depesme и др., C‑401/15—C‑403/15, EU:C:2016:955, т. 40).

50

Съдът е постановил също, че член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 трябва да се тълкуват в смисъл, че дете на пограничен работник, което може да се ползва непряко от социалните предимства, посочени в последната разпоредба, означава не само детето, което има родствена връзка с този работник, но и детето на съпруга или на регистрирания партньор на посочения работник, когато този работник осигурява издръжката на детето. Според Съда последното изискване произтича от фактическо положение, което трябва да се преценява от администрацията и евентуално от националните съдилища въз основа на представените от заинтересованото лице доказателства, без да е необходимо те да определят причините за този принос, нито да изчисляват точния му размер (вж. в този смисъл решение от 15 декември 2016 г., Depesme и др., C‑401/15—C‑403/15, EU:C:2016:955, т. 64).

51

Съдът приема, че понятието „член на семейството“ на пограничен работник, ползващо се непряко от принципа на равнопоставеност съгласно член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011, съответства на понятието „членове на семейството“ по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2004/38, като това понятие включва съпруга или партньора, с когото гражданинът на Съюз е сключил регистрирано партньорство, преките наследници, които са на възраст под 21 години или които са лица на издръжка, както и преките наследници на съпруга или партньора. Съдът по-специално е взел предвид в това отношение съображение 1, член 1 и член 2, параграф 2 от Директива 2014/54 (вж. в този смисъл решение от 15 декември 2016 г., Depesme и др., C‑401/15—C‑403/15, EU:C:2016:955, т. 52—54).

52

В главното производство от акта за преюдициално запитване следва, че биологичният баща на детето не плаща издръжка на майката на детето. Следователно изглежда, че FV, който е съпруг на майката на HY, осигурява издръжката на детето, като това все пак следва да се провери от запитващата юрисдикция.

53

Следователно е необходимо да се установи дали правилото, забраняващо дискриминация на основание гражданство, що се отнася до социалните предимства, обявени в член 7 от Регламент № 492/2011, допуска разпоредби на държава членка, възпрепятстващи получаването от пограничен работник на семейна добавка като разглежданата в главното производство в полза на детето на негов съпруг, с което той няма родствена връзка.

54

Принципът на равнопоставеност, закрепен както в член 45 ДФЕС, така и в член 7 от Регламент № 492/2011, забранява не само пряката дискриминация на основание гражданство, но и всички непреки форми на дискриминация, които чрез прилагане на други критерии за разграничаване фактически водят до същия резултат (решения от 13 април 2010 г., Bressol и др., C‑73/08, EU:C:2010:181, т. 40, от 10 юли 2019 г., Aubriet, C‑410/18, EU:C:2019:582, т. 26; вж. също, по аналогия, решение от 14 декември 2016 г., Bragança Linares Verruga и др., C‑238/15, EU:C:2016:949, т. 41).

55

В случая от преписката, с която разполага Съдът, следва, че съгласно разглежданото в главното производство национално законодателство всички деца, живеещи в Люксембург, имат право на посочената семейна добавка, а това означава, че всички деца, които са част от домакинството на работник, живеещ в Люксембург, имат право на същата добавка, включително децата на съпруга на този работник. Обратно, неживеещите в страната работници имат право на добавката само в полза на собствените им деца, но не и за децата на съпруга, с които нямат родствена връзка.

56

Такова разграничение, основаващо се на местоживеенето, може да бъде по-неблагоприятно за гражданите на други държави членки, доколкото неживеещите в страната лица са най-често чужди граждани и следователно представлява непряка дискриминация, основана на гражданство, която може да се допусне само при условие че е обективно обоснована (вж. в този смисъл решение от 10 юли 2019 г., Aubriet, C‑410/18, EU:C:2019:582, т. 28 и цитираната съдебна практика).

57

Обстоятелството, че правото на разглежданата в главното производство семейна добавка е предоставено от разглежданото в главното производство национално законодателство направо на живеещото в Люксембург дете, докато по отношение на неживеещите в страната работници това право е предоставено на работника в полза на членовете на неговото семейство, определени в посоченото законодателство, е без значение в това отношение. Действително, от съдебната практика следва, че поради самото си естество семейните обезщетения не могат да се считат за дължими на дадено лице независимо от неговото семейно положение (вж. в този смисъл решения от 5 февруари 2002 г., Humer, C‑255/99, EU:C:2002:73, т. 50 и от 26 ноември 2009 г., Slanina, C‑363/08, EU:C:2009:732, т. 31).

58

За да бъде обоснована, тази непряка дискриминация трябва да е в състояние да гарантира осъществяването на легитимна цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ (вж. в този смисъл решение от 10 юли 2019 г., Aubriet, C‑410/18, EU:C:2019:582, т. 29).

59

В това отношение запитващата юрисдикция посочва, от една страна, „националната цел за утвърждаване на личното право на детето“, и от друга страна, „необходимостта от закрила на администрацията на държавата членка по заетостта, тъй като разширяването на личния обхват на прилагане би съставлявало неразумна тежест за люксембургската система на семейните обезщетения, която изнася близо 48 % от семейните си обезщетения“.

60

Що се отнася до националната цел за утвърждаване на личното право на детето, тази цел не изглежда в състояние да обоснове разглежданата в главното производство непряка дискриминация.

61

Действително, както беше посочено от Европейската комисия в писменото ѝ становище, макар разглежданото в главното производство право на семейни добавки да е предоставено от разглежданото в главното производство национално законодателство направо на детето, живеещо в Люксембург, изглежда, че по отношение на неживеещите в страната работници това право е предоставено на работника в полза на членовете на неговото семейство, определени от посоченото законодателство, а именно децата, които имат родствена връзка с този работник, но не и децата на съпруга, с които той няма родствена връзка. Ето защо изглежда, че децата на неживеещите в страната работници не се ползват с каквото и да било лично право съгласно разглежданото в главното производство национално законодателство.

62

Що се отнася до целта за закрила на администрацията на държавата членка по заетостта, тъй като разширяването на личния обхват на прилагане на семейната добавка би съставлявало „неразумна тежест за люксембургската система на семейните обезщетения“, дори да се предположи, че тази цел може да се разглежда като легитимна, разглежданата в главното производство непряка дискриминация при всички положения не изглежда нито подходяща, нито необходима, за разрешаване на твърдения проблем с износа на люксембургски семейни обезщетения.

63

Действително, от една страна, като отпуска разглежданата в главното производство семейна добавка на всички деца, които имат родствена връзка с погранични работници, без да е доказано съществуването на общо домакинство или на основна издръжка на детето, самият люксембургски законодател е приел широко тълкуване на кръга от ползващи се лица от тази добавка. От друга страна, тази цел би могла да бъде постигната чрез други мерки, които засягат без разлика живеещите в страната работници и пограничните работници.

64

Вследствие на това член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 не допуска разпоредби на държава членка, съгласно които неживеещите в страната работници могат да получават добавка като разглежданата в главното производство семейна добавка само в полза на собствените си деца, но не и за децата на своя съпруг, с които нямат родствена връзка, при положение че всички деца, живеещи в тази държава членка, имат право да получават такава добавка.

65

Що се отнася, на второ място, до Регламент № 883/2004, член 67 от него предвижда, че „[л]ице има право на семейни обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната държава членка, включително за членовете на неговото семейство, които пребивават в друга държава членка, както ако те пребивават в предишната държава членка“.

66

Съгласно член 1, буква и) от Регламент № 883/2004 за целите на посочения регламент „член на семейството“ е всяко лице, определено за член на семейството или признато за член на домакинството от законодателството, съгласно което са предвидени обезщетенията.

67

Като се позовава на това определение, както и на решение от 22 октомври 2015 г., Trapkowski (C‑378/14, EU:C:2015:720), CAE изтъква, че компетентната държава членка следва да определи членовете на семейството, по отношение на които е налице право на семейна добавка. Ето защо националният законодател бил компетентен да ограничи отпускането на семейни добавки само по отношение на децата, които имат родствена връзка с работника.

68

В това отношение, като се вписва в целта на Регламент № 883/2004 за осигуряване на координация между различните национални схеми, без да организира обща схема на социална сигурност, Съдът безспорно е постановил, че лицата, които имат право на семейни обезщетения, се определят съгласно националното право (решение от 22 октомври 2015 г., Trapkowski, C‑378/14, EU:C:2015:720, т. 44).

69

Това обаче не омаловажава факта, че при упражняването на тази компетентност държавите членки трябва да спазват правото на Съюза, и в частност разпоредбите, свързани със свободата на движение на работници (вж. по аналогия решение от 7 декември 2017 г., Zaniewicz-Dybeck, C‑189/16, EU:C:2017:946, т. 40).

70

В специфичната област на предоставянето на социални предимства обаче член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 е особен израз на правилото за равнопоставеност, закрепено в член 45, параграф 2 ДФЕС, и трябва да се тълкува по същия начин както последната разпоредба (решения от 15 декември 2016 г., Depesme и др., C‑401/15—C‑403/15, EU:C:2016:955, т. 35 и от 18 декември 2019 г., Generálny riaditeľ Sociálnej poisťovne Bratislava и др., C‑447/18, EU:C:2019:1098, т. 39), както е установено в точка 64 от настоящото решение, съгласно която неживеещите в страната работници могат да получават добавка като разглежданата в главното производство семейна добавка само в полза на собствените си деца, но не и за децата на своя съпруг, с които нямат родствена връзка, при положение че всички деца, живеещи в тази държава членка, имат право да получават такава добавка.

71

С оглед на всички гореизложени съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 1, буква и) и член 67 от Регламент № 883/2004, във връзка с член 7, параграф 2 от Регламент № 492/2011 и с член 2, точка 2 от Директива 2004/38, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби на държава членка, съгласно които неживеещите в страната работници могат да получават добавка като разглежданата в главното производство семейна добавка само в полза на собствените си деца, но не и за децата на своя съпруг, с които нямат родствена връзка, но осигуряват издръжката им, при положение че всички деца, живеещи в тази държава членка, имат право да получават тази добавка.

72

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: