–

за Caisse de retraite du personnel navigant professionnel de l’aéronautique civile (CRPNPAC), от A. Lyon-Caen и S. Guedes, адвокати,

–

за Vueling Airlines SA, от D. Calciu, B. Le Bret, F. de Rostolan и E. Logeais, адвокати,

–

за Jean-Luc Poignant, от A. Lyon-Caen и S. Guedes, адвокати,

–

за френското правителство, от D. Colas както и от A. Alidière, A. Daly и A.‑L. Desjonquères, в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и J. Pavliš, в качеството на представители,

–

за Ирландия, от M. Browne, G. Hodge, K. Skelly, N. Donnelly и A. Joyce, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Van Hoof и D. Martin, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 14, точка 1, буква а) и член 14, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, 2008 г., стр. 31), изменен с Регламент (ЕО) № 631/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година (ОВ L 100, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 32) (наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“), както и на член 11, параграф 1 и член 12а, параграф 1а от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент № 1408/71, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в ОВ L 32, 2008 г., стр. 31), изменен с Регламент (ЕО) № 647/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г. (ОВ L 117, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 211) (наричан по-нататък „Регламент № 574/72“).

2

Запитванията са отправени в рамките на два спора, първият от които е между Caisse de retraite du personnel navigant professionnel de l’aéronautique civile (Професионален пенсионен фонд на членовете на кабинните екипажи в гражданското въздухоплаване, Франция, наричан по-нататък„CRPNPAC“) и Vueling Airlines SA (наричана по-нататък „Vueling“), и а вторият — между Vueling и г‑н Jean-Luc Poignant по повод на издадени от компетентните испанските органи удостоверения E 101 за членовете на кабинните екипажи на Vueling, заети на работа на летище Роаси—Шарл дьо Гол (Франция).

3

Дял II от Регламент № 1408/71, озаглавен „Определяне на приложимото законодателство“, включва членове 11—17а.

4

Член 13 от този регламент, озаглавен „Общи правила“, предвижда:

„1.   Съгласно членове 14в и 14е, лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една-единствена държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите в настоящия дял.

2.   Съобразно разпоредбите на членове от 14 до 17:

[…]“.

5

Член 14 от посочения регламент, озаглавен „Особени правила, приложими за други лица, освен моряците, които са наети на платена работа“, предвижда:

„Разпоредбите на член 13, параграф 2, буква а) се прилагат при съблюдаване на следните изключения и обстоятелства:

[…]“.

6

В дял IV от Регламент № 1408/71, озаглавен „Административна комисия за социална сигурност на работниците мигранти“, член 80 е озаглавен „Състав и метод на работа“ и параграф 1 от него предвижда:

„Към Комисията се създава Административна комисия за социално осигуряване на работници мигранти (по-долу наричана „административната комисия“), състояща се от по един представител на правителството на всяка държава членка, която при необходимост се подпомага от експертни съветници. На заседанията на административната комисия присъства представител на Комисията със съвещателни функции“.

7

В дял VI от посочения регламент, озаглавен „Разни разпоредби“, член 84а, озаглавен „Взаимоотношения между институциите и лицата, включени в приложното поле на настоящия регламент“, предвижда в параграф 3:

„В случай на затруднения при тълкуването или прилагането на настоящия регламент, които биха могли да застрашат правата на лице, включено в неговото приложно поле, институцията на компетентната държава или на държавата по пребиваване на заинтересованото лице се свързва с институцията/ите на съответната/ите държава/и членка/и. Ако в разумен срок не може да се намери решение, заинтересованите органи могат да поискат намесата на Административната комисия“.

8

Регламент № 1408/71 е отменен и заменен, считано от 1 май 2010 г., с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12), изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. (ОВ L 149, 2012 г., стр. 4) (наричан по-нататък „Регламент № 883/2004“). Дял II от този регламент, озаглавен „Определяне на приложимото законодателство“, който включва членове 11—16, заменя разпоредбите на дял II от Регламент № 1408/71, а член 71 и член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004 по същество съответстват на член 80 и член 84а, параграф 3 от Регламент № 1408/71.

9

Член 11 от Регламент № 574/72, озаглавен „Формалности в случай на командироване на заето лице съгласно член 14, [точка] 1, и член 14б, [точка] 1 от регламента, и в случай на сключени споразумения съгласно член 17 от регламента“, предвижда в параграф 1:

„Институциите, определени от компетентния орган на държавата членка, чието законодателство следва да остане приложимо, издават удостоверение, в което се посочва, че до определена дата заетото лице остава субект на това законодателство:

[…]“.

10

Член 12а от Регламент за изпълнение № 574/72, озаглавен „Приложими правила по отношение на лицата, посочени в член 14, [точки] 2 и 3, член 14а, [точки] 2‑4 и член 14в от регламента, които нормално извършват дейност в качеството на заето или самостоятелно заето лице на територията на две или повече държави членки“, предвижда в параграф 1а:

„Когато в съответствие с член 14, [точка] 2, буква а) от регламента лице, което е член на пътуващ или летателен персонал на международно транспортно предприятие, е субект на законодателството на държава членка, в която се намира регистрираният офис или мястото на стопанска дейност на предприятието, или клонът, или постоянното представителство, което го е наело, или в която той пребивава и основно изпълнява задълженията си, институцията, определена от компетентния орган на тази държава членка, издава на лицето удостоверение, указващо, че то е субект на нейното законодателство“.

11

Считано от 1 май 2010 г., Регламент № 574/72 е отменен и заменен с Регламент (EО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1).

12

Съгласно член 5 от Регламент № 987/2009:

„1.   Документи, които са издадени от институция на държава членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата членка, в която са били издадени.

2.   При съмнение относно валидността на документ или точността на фактите, на които се основават съдържащите се в него сведения, институцията на държавата членка, която получава документа, отправя питане до издаващата институция за необходимите разяснения и, когато е уместно, отнемането на този документ. Издаващата институция преценява отново основанията за издаването на документа и, при необходимост, го отнема.

3.   По силата на параграф 2 когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ.

4.   Ако не бъде постигнато споразумение между съответните институции, въпросът може да бъде отнесен до Административната комисия посредством компетентните органи не по-рано от един месец след датата, на която институцията, получила документа, е отправила искането си. Административната комисия полага усилия за отстраняване на различията в становищата в срок от шест месеца от датата, на която въпросът е бил отнесен до нея“.

13

Член L. 1262‑3 от Кодекса на труда, в редакцията му, приложима към фактите в главното производство, гласи:

„Работодателят не може да се позовава на разпоредбите, приложими за командироването на заетите лица, когато неговата дейност е изцяло насочена към територията на страната или когато се извършва в помещения или посредством съоръжения, разположени на територията на страната, от които тя се осъществява редовно, трайно и непрекъснато. По-конкретно, той не може да се позовава на тези разпоредби, когато неговата дейност включва търсене и привличане на клиенти или наемане на работници и служители на тази територия.

В такива случаи по отношение на работодателя се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда, приложими за предприятията, установени на територията на страната“.

14

Член L. 8221‑3 от този кодекс гласи:

„За недеклариран труд чрез прикриване на дейността се счита извършването срещу заплащане на дейности по производство, преработка, ремонт или предоставяне на услуги или извършване на търговски сделки от всяко лице, което, като съзнателно не изпълнява задълженията си:

[…]

15

Член R. 330‑2-1 от Кодекса за гражданското въздухоплаване предвижда:

„Член [L. 1262-3] от Кодекса на труда се прилага за въздушните превозвачи по отношение на техните оперативни бази, разположени на територията на Франция.

Оперативната база е съвкупност от помещения или съоръжения, от които предприятието осъществява трайно, редовно и непрекъснато дейност по въздушен транспорт със заети лица, които имат там действителен център на професионална дейност. По смисъла на предходните разпоредби центърът на професионална дейност на заетото лице е мястото, където обичайно заетото лице работи, или мястото, където то започва работата си и където се връща след изпълнението на своите задачи“.

16

Vueling е авиокомпания със седалище в Барселона (Испания), вписана в регистъра на търговските дружества на Бобини (Франция) при учредяването на търговско предприятие за въздушен превоз и наземно самообслужване, установено на терминал I на летище Роаси—Шарл дьо Гол. На 21 май 2007 г. тя започва да изпълнява редовни полети между няколко испански града и това летище.

17

На 28 май 2008 г. след извършени проверки, започнали от януари същата година, Inspection du travail des transports de Roissy III aéroport (Инспекцията по труда в транспорта на летище Роаси III (Франция) (наричана по-нататък „Инспекцията по труда“) съставя акт за недеклариран труд на Vueling.

18

В този акт тя констатира, че на летище Роаси—Шарл дьо Гол Vueling заема административни помещения за експлоатационна дейност и търговско ръководство, зали за почивка и подготовка на полетите на членовете на кабинните екипажи, офис за управление на гишето за продажба на билети и регистрация на пътници и че е наела на работа, от една страна, 50 души кабинен екипаж и 25 души пилоти, за чиито трудови договори се прилага испанското право, и от друга страна, наземен персонал, включително търговски директор, за чиито трудови договори се прилага френското право.

19

Инспекцията по труда посочва, че само наземният персонал е деклариран пред френските органи за социална сигурност и че от своя страна членовете на кабинните екипажи разполагат с удостоверения E 101, издадени от Tesorería general de la seguridad social de Cornellà de Llobregat (Главна осигурителна каса в Корнеля де Льобрегат, Испания, наричан по-нататък „испанската издаваща институция“), удостоверяващи, че са временно командировани във Франция на основание член 14, точка 1, буква а) от Регламент № 1408/71. Тя констатира, че 48 заети лица са били наети по-малко от тридесет дни преди действителната дата на командироването им във Франция, някои в деня преди или на тази дата, и от това заключава, че са наети с цел командироването им. Тя отбелязва също, че за 21 от тези заети лица във фиша за изплатено възнаграждение е посочен адрес във Франция, и подчертава, че значителен брой от декларациите за командироване съдържат невярна информация за пребиваването, прикриваща обстоятелството, че по-голямата част от командированите работници нямат качеството на местно лице в Испания, като някои от тях дори никога не са живели в Испания.

20

Освен това Инспекцията по труда отбелязва, че Vueling има „оперативна база“ по смисъла на член R. 330-2-1 от Кодекса за гражданското въздухоплаване на летище Роаси—Шарл дьо Гол, тъй като членовете на кабинните екипажи започват и завършват дежурството си в това летище. От това тя прави извод, че Vueling не може да се позовава на разпоредбите, приложими за командироването на работници в съответствие с член L. 1262-3 от Кодекса на труда.

21

Предвид това Инспекцията по труда стига също до заключението, че по отношение на въпросните работници и служители се прилагат разпоредбите на френския Code du travail (Кодекс на труда) и те не могат да имат статут на командировани работници. Освен това тя счита, че е налице измама във връзка с командироване и че е възникнала вреда, както за заетите лица, които по-специално са лишени от възможността да придобият права по френската схема за социална сигурност, така и за обществото, тъй като работодателят не е платил дължимите към схемата суми. Що се отнася до обстоятелството, че посочените работници разполагат с удостоверение E 101, Инспекцията по труда приема, че макар такъв документ да поражда презумпция за осигуряване в схема за социална сигурност, той не представлява доказателство за валидността на командироването.

22

Въз основа на този акт на 11 август 2008 г. CRPNPAC подава иск пред Tribunal de grande instance de Bobigny (Окръжен съд Бобини, Франция) за обезщетение за претърпени вреди в резултат на това, че членовете на кабинните екипажи, наети от Vueling на летище Роаси—Шарл дьо Гол, не са осигурени по допълнителната пенсионна схема, която фондът управлява.

23

Освен това срещу Vueling е образувано наказателно производство пред Tribunal correctionnel de Bobigny (Наказателен съд Бобини, Франция) за недеклариран труд чрез прикриване на дейността, по смисъла на член L 8221-3 от Кодекса на труда за това, че между 21 май 2007 г. и 16 май 2008 г. на летище Роаси—Шарл дьо Гол умишлено е осъществявала дейност на въздушен превозвач на пътници, без да е подала изискваните декларации пред органите за социална сигурност или данъчната администрация, по-специално чрез прикриване на осъществяваната във Франция дейност и неправомерното ѝ приравняване на командироване на работници, при положение че последните са били наети само с цел да работят на френска територия в оперативни бази, установени във Франция.

24

Предвид наличието на това наказателно производство и до постановяването на бъдещото окончателно решение по наказателното дело Tribunal de grande instance de Bobigny (Окръжен съд Бобини) решава да спре производството по гражданското дело, образувано по инициатива на CRPNPAC срещу Vueling.

25

С решение от 1 юли 2010 г. Tribunal correctionnel de Bobigny (Наказателен съд Бобини) оправдава Vueling.

26

С решение от 31 януари 2012 г. Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) отменя това решение, признава Vueling за виновна за деянието недеклариран труд и осъжда това дружество да заплати глоба в размер на 100000 EUR.

27

В мотивите си този съд отбелязва, че членовете на кабинните екипажи и пилотите на Vueling са заети на работа в Испания и че испанската институция е издала на разглежданите работници удостоверенията E 101 на основание член 14, точка 1, буква а) от Регламент № 1408/71, но приема, че посоченото дружество извършва дейността си на летище Роаси—Шарл дьо Гол в рамките на клон или най-малко на „оперативна база“ по смисъла на член R. 330-2-1 от Кодекса за гражданското въздухоплаване. Той отбелязва, че това образувание е разполагало с оперативна самостоятелност и че вследствие на това Vueling не може да обоснове наличието на органична връзка между нея и въпросните членове на кабинните екипажи.

28

Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) също така приема, че Vueling умишлено не е спазила приложимите правила, по-специално като е посочила местоживеене на 41 от съответните работници на адреса на собственото си седалище, без да е в състояние да даде разумно обяснение, което би позволило да се отхвърли подозрението за измама, така че това дружество не може да се позовава на неизбежна грешка при прилагане на правото, свързана с убеждението в законосъобразността на действията му. Освен това този съд счита, че макар от удостоверенията Е 101 да може да се изведе презумпция за осигуряване в испанската схема за социална сигурност, обвързваща компетентните френски институции в областта на социалната сигурност, тези удостоверения не биха могли да лишат френските наказателни съдилища от възможността да установяват умишлено нарушение на приложимите законовите разпоредби, определящи условията за валидност на командироването на работници във Франция.

29

На 4 април 2012 г. Union de Recouvrement des cotisations de Sécurité Sociale et d’Allocations Familiales de Seine-et-Marne (Съюз за събиране на социалноосигурителни вноски и вноски за семейни помощи в Сен е Марн, Франция, наричан по-нататък „Urssaf“) уведомява за тези факти испанската институция, издала разглежданите удостоверения E 101, и иска отмяната им.

30

С решение от 11 март 2014 г. Cour de cassation, chambre criminelle (Касационният съд, наказателно отделение) отхвърля жалбата на Vueling срещу решението на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) от 31 януари 2012 г. Cour de cassation (Касационен съд) отбелязва, че извършваната от Vueling дейност на летище Роаси—Шарл дьо Гол е била осъществявана трайно, редовно и непрекъснато от помещения или съоръжения, намиращи се на територията на Франция, и поради това Vueling разполага на територията на страната с клон или най-малкото с оперативна база. В следствие на това този съд стига до извода, че Vueling не може да се позовава на удостоверенията Е 101, за да установи законосъобразността на разглежданото командироване и да попречи на националния съд да констатира умишленото нарушение на френските правни разпоредби.

31

С решение от 17 април 2014 г. испанската издаваща институция отменя посочените удостоверения E 101 в отговор на искането на URSSAF от 4 април 2012 г.

32

На 29 май 2014 г. Vueling подава жалба до по-горестоящия административен орган срещу това решение.

33

След като с решение от 1 август 2014 г. по-горестоящият административен орган отхвърля жалбата, той въпреки това приема решение за изменение от 5 декември 2014 г., с което обезсилва отмяната на удостоверенията E 101. В това отношение той се основава на обстоятелството, че предвид изтеклия период от време от настъпването на фактите и невъзможността да се възстановят платените по-рано вноски поради изтекла давност не е уместно да се обявява за неправомерно осигуряването на съответните работници в испанска схема за социална сигурност. По-горестоящият административен орган подчертава също че съответните работници са придобили право на социалноосигурителни обезщетения въз основа на тези вноски и че в случай на отмяна на осигуряването им към схемата те биха могли да се окажат без социална защита. Накрая, според посочения орган ефективната отмяна на удостоверенията Е 101 не е обоснована в случая по главното производство, тъй като тяхното издаване е било само последица от осигуряването на съответните работници в испанската схема за социална сигурност.

34

След постановяването на решението от 31 март 2014 г. на Cour de cassation, chambre criminelle (Касационен съд, Наказателно отделение) образуваното от CRPNPAC гражданско производство пред Tribunal de grande instance de Bobigny (Окръжен съд Бобини) е възобновено.

35

В този контекст посочената юрисдикция иска да се установи дали трябва да се признае обвързващо действие на удостоверенията Е 101, когато наказателните съдилища на приемащата държава членка на съответните работници са осъдили работодателя за недеклариран труд. По-специално, налице е съмнение относно обхвата на член 11, параграф 1, буква а) и член 12а, параграф 1а от Регламент № 574/72 и относно последиците от злоупотребата или измамата с такива удостоверения.

36

При тези условия Тribunal de grande instance de Bobigny (Окръжен съд Бобини) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

37

На 21 април 2007 г. г‑н Poignant е нает на работа от Vueling като втори пилот по съставен на английски език трудов договор, подчинен на испанското право. Впоследствие, чрез допълнително споразумение от 14 юни 2007 г., той е командирован на летището Роаси—Шарл дьо Гол. Първоначално предвиденото за шест месеца командироване е подновено еднократно за същата продължителност — до 16 юни 2008 г.

38

С писмо от 30 май 2008 г. г‑н Poignant подава оставка, като се позовава по-специално на незаконосъобразността на договорното правоотношение от гледна точка на френското право, а след това оттегля оставката си с електронно съобщение от 2 юни 2008 г. С писмо от 9 юни 2008 г. той прекратява едностранно трудовия си договор, като посочва отново неговата незаконосъобразност.

39

На 11 юни 2008 г. г‑н Poignant подава жалба до Conseil des prud’hommes Bobigny (Първоинстанционен съд по трудовоправни спорове Бобини, Франция) с искане, от една страна, подаването на оставка да бъде преквалифицирано в едностранно прекратяване на трудовия договор, имащо последиците на уволнение без реална и сериозна причина, и от друга страна, да му бъдат присъдени по-специално еднократно обезщетение за вреди, причинени от недекларирания труд, и обезщетение за вредите, произтичащи от неплащането на вноски във френската схема за социална сигурност за периода от 1 юли 2007 г. до 31 юли 2008 г.

40

С решение от 14 април 2011 г. този съд отхвърля всички искания. Той постановява, че Vueling надлежно е изпълнила приложимите административни изисквания, по-специално като е поискала от испанските институции за социална сигурност да издадат на работниците ѝ удостоверения E 101. Този съд отбелязва също че командироването на г‑н Poignant не превишава продължителността от една година и че той не е бил изпратен във Франция да замести друго лице.

41

С решение от 4 март 2016 г. Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж), като се основава на решението на Cour de cassation (Касационен съд) от 11 март 2014 г., посочено в точка 30 от настоящото решение, отменя решението на Conseil des prud’hommes (Първоинстанционен съд по трудовоправни спорове) и осъжда Vueling да заплати по-специално на г‑н Poignant еднократно обезщетение за вреди, причинени от недеклариран труд, и обезщетение за вреди, произтичащи от неплащането на вноски във френската схема за социална сигурност.

42

Според този съд г‑н Poignant е представил достатъчно доказателства, за да се установи незаконосъобразността на договорното му правоотношение от гледна точка на френското право. По-специално посоченият съд отбелязва, че личният адрес на г‑н Poignant винаги е бил във Франция, въпреки че в неговия трудов договор и допълнителното споразумение относно командироването му е посочено фиктивно местоживеене в Барселона. Освен това фишовете му за заплата били издадени с посочване на фиктивен адрес в Барселона.

43

Vueling обжалва решението от 4 март 2016 г. на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) пред Cour de cassation (Касационен съд).

44

В контекста на разглеждането на тази жалба този съд иска да установи по-специално дали тълкуването, което Съдът дава в решение от 27 април 2017 г., A-Rosa Flussschiff (C‑620/15, EU:C:2017:309), което се отнася до спор, в рамките на който са издадени удостоверения E 101 на основание член 14, точка 2, буква а) от Регламент № 1408/71, се прилага и по отношение на спор във връзка с недеклариран труд и относно удостоверения, издадени съгласно член 14, точка 1, буква а) от този регламент за работници, упражняващи дейността си на територията на държавата членка, на която същите са граждани и в която въздушният превозвач, който ги наема, има клон, при положение че от самия прочит на посочените удостоверения може да се заключи, че са получени или предявени с измама.

45

Освен това посоченият съд изразява съмнения по въпроса дали принципът на предимство на правото на Съюза допуска национална юрисдикция — за която съгласно вътрешното право влязлата в сила присъда е задължителна за гражданските съдилища, когато разглеждат гражданските последици от деянието — да се основе единствено на постановена срещу работодател осъдителна присъда за недеклариран труд, която противоречи на правото на Съюза, за да осъди този работодател да заплати обезщетение на работника.

46

При тези условия Cour de cassation (Касационен съд, Отделение по трудови и осигурителни спорове) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

47

С решение на председателя на Съда от 22 февруари 2018 г. дело C‑370/17 и дело C‑37/18 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производство и на съдебното решение.

48

С първия си въпрос запитващите юрисдикции целят по същество да се установи дали член 11, параграф 1, буква а) от Регламент № 574/72 трябва да се тълкува в смисъл, че съдилищата на държава членка, в рамките на съдебно производство, образувано срещу работодател за действия, които биха могли да разкрият получаването или предявяването с измама на удостоверения E 101, издадени на основание член 14, точка 1, буква а) от Регламент № 1408/71 по отношение на работници, упражняващи дейността си в тази държава членка, могат да не вземат предвид тези удостоверения.

49

От данните, с които разполага Съдът, е видно, че този въпрос е поставен в контекста на спорове, в които френските наказателни съдилища приемат, че удостоверения E 101 за членовете на кабинните екипажи на установена в Испания авиокомпания, в случая Vueling, които са били издадени от испанската издаваща институция на основание член 14, точка 1, буква а) от Регламент № 1408/71 относно командироването на работници, е трябвало да бъдат издадени на основание член 14, точка 2, буква а), подточка i) от този регламент, който член се отнася по-специално до работниците, които като членове на кабинните екипажи на предприятие, осъществяващо международен транспорт на пътници, извършват дейността си на територията на две или повече държави членки и са наети на работа от клон на това предприятие, установен на територията на държава членка, различна от тази, в която се намира седалището му. Тези национални юрисдикции приемат, че съгласно втората разпоредба съответните работници е трябвало да бъдат осигурени към френската, а не към испанската схема за социална сигурност. Освен това те приемат, че тази авиокомпания е виновна за измамни действия, целящи да се заобиколят или да се избегнат условията на закона за издаване на посочените удостоверения.

50

В това отношение следва да се припомни, че по силата на общ принцип на правото на Съюза правните субекти не могат да се позовават на нормите на Съюза с цел измама или злоупотреба (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др. (C‑359/16, EU:C:2018:63, т. 48 и 49 и цитираната съдебна практика).

51

Съгласно практиката на Съда относно Регламент № 1408/71 констатацията за наличие на измама, опорочаваща издаването на удостоверение Е 101, се основава на съвкупност от непротиворечиви улики, които установяват наличието, от една страна, на обективен елемент, който се състои в това, че не са изпълнени условията за получаване и за предявяване на такова удостоверение, предвидени в дял II от този регламент, и от друга страна, на субективен елемент, който съответства на намерението на заинтересованите лица да заобиколят или избегнат условията за издаване на това удостоверение, за да могат да получат свързаното с него предимство (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др. (C‑359/16, EU:C:2018:63, т. 50—52).

52

Следователно получаването на удостоверение E 101 чрез измама може да е резултат от умишлено действие, като невярно представяне на действителното положение на работника или на предприятието, наело този работник, или от умишлено бездействие, като укриване на релевантна информация, с намерение да се избегнат условията за прилагане на член 14, точка 1, буква а) от този регламент (решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C‑359/16, EU:C:2018:63, т. 53).

53

В случая, на първо място, що се отнася до обективния елемент, необходим за установяване на наличието на измама, следва да се припомни, че разглежданите в главното производство удостоверения E 101 са издадени от испанската издаваща институция на основание член 14, точка 1, буква а) от Регламент № 1408/71, който предвижда, че за командированите работници продължава да се прилага законодателството на държавата членка, в която е установен работодателят.

54

Съгласно посочения от запитващите юрисдикции член 14, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1408/71 обаче лице, което е член на кабинните екипажи на авиокомпания, извършваща международни полети, и е заето на работа в клон или постоянно представителство на тази авиокомпания на територията на държава членка, различна от тази, в която се намира седалището ѝ, е подчинено на законодателството на държавата членка, на чиято територия се намира този клон или това постоянно представителство.

55

Така прилагането на тази разпоредба изисква да са изпълнени две кумулативни условия, а именно, от една страна, съответната авиокомпания да има клон или постоянно представителство в държава членка, различна от тази, в която е нейното седалище, и от друга страна, съответното лице да е заето на работа в това образувание.

56

Що се отнася до първото условие, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 139—142 от заключението си, понятията „клон“ и „постоянно представителство“ не са определени в Регламент № 1408/71, който също така не препраща към правото на държавите членки по този въпрос и следователно трябва да получат самостоятелно тълкуване. Подобно на идентичните или сходни понятия, съдържащи се в други разпоредби от правото на Съюза, те трябва да се разбират като отнасящи се до форма на вторично място на стопанска дейност, отличаващо се с трайност и непрекъснатост с оглед на извършването на ефективна икономическа дейност и разполагащо за тази цел с организирани материални и човешки ресурси, както и с известна самостоятелност от основното място на стопанска дейност (вж. по аналогия решения от 30 ноември 1995 г., Gebhard, C‑55/94, EU:C:1995:411, т. 28 и от 11 април 2019 г., Ryanair, C‑464/18, EU:C:2019:311, т. 33).

57

Що се отнася до второто условие, от практиката на Съда относно определянето на приложимото право при индивидуални трудови договори по смисъла на член 19, точка 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) следва, че трудовото правоотношение на летателния персонал на авиокомпания има значима връзка с мястото, от което този персонал изпълнява основната част от задълженията си към своя работодател. Това място съответства на мястото, от което посоченият персонал изпълнява възложените му задачи в областта на транспорта, и мястото, на което се връща след това, получава инструкции във връзка с тези задачи и организира работата си, както и мястото, където се намират неговите оръдия на труда, което може да съвпада със мястото на основната му база (вж. по аналогия решение от 14 септември 2017 г., Nogueira и др., C‑168/16 и C‑169/16, EU:C:2017:688, т. 60, 63, 69, 73 и 77).

58

В случая обаче изглежда, с оглед на представените пред Съда данни, от една страна, че през разглеждания в главното производство период Vueling е разполагала на летище Роаси—Шарл дьо Гол с оперативна база по смисъла на националното право, която може да представлява клон или постоянно представителство по смисъла на член 14, точка 2, буква а), подточка i) от Регламент № 1408/71, доколкото това дружество осъществява трайно и непрекъснато дейността си по въздушен транспорт от помещения и съоръжения, съставляващи такава оперативна база, която изглежда се ползва с определена степен на самостоятелност, тъй като за нея отговаря търговски директор. От друга страна, същите тези обстоятелства подсказват и че съответният летателен персонал е зает на работа в това образувание по смисъла на посочената разпоредба, тъй като то съответства на мястото, от което този персонал изпълнява основната част от задълженията си към своя работодател в уточнения в предходната точка смисъл.

59

На второ място, що се отнася до субективния елемент на измамата, от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че самата Vueling е представила пред Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) информационен документ, в който ясно се посочва, че работници, наети от притежавано от техния работодател образувание във Франция, трябва да бъдат осигурени във френската схема за социална сигурност. Освен това същата преписка изглежда показва, че Vueling е посочила като местоживеене на значителна част от разглежданите работници адреса на собственото си седалище в Испания, въпреки че повечето от тях никога не са живели в тази държава членка и са пребивавали във Франция.

60

С оглед на гореизложеното компетентните френски институции и съдилища са имали основание да приемат, че разполагат с конкретни улики, които указват, че разглежданите в главното производство удостоверения E 101, издадени от испанската издаваща институция на основание член 14, точка 1, буква а) от Регламент № 1408/71, са били получени или предявени с измама от Vueling, тъй като съответните екипажи в случая всъщност попадат в обхвата на специалното правило, предвидено в член 14, точка 2, буква а), подточка i) от този регламент, и поради това към тях е трябвало да се прилага френската схема за социална сигурност.

61

При все това наличието на улики като разглежданите в главното производство само по себе си не представлява достатъчно за компетентната институция на приемащата държава членка на съответните работници или за националните съдилища на тази държава членка, за да установят окончателно наличието на измама и да не вземат предвид съответните удостоверения E 101.

62

В това отношение следва да се припомни, че с оглед на принципа на лоялно сътрудничество, прогласен в член 4, параграф 3 ДЕС, който включва и принципа на взаимно доверие, съгласно постоянната практика на Съда удостоверението E 101, доколкото има за цел да улесни свободното движение на работниците и свободното предоставяне на услуги, по принцип е задължително за компетентната институция и за съдилищата на приемащата държава членка, тъй като създава презумпция, че съответният работник се осигурява надлежно по схемата за социална сигурност на държавата членка, чиято компетентна институция е издала удостоверението (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C‑359/16, EU:C:2018:63, т. 35—40, както и, по-аналогия, решение от 6 септември 2018 г., Alpenrind и др., C‑527/16, EU:C:2018:669, т. 47).

63

Поради това, докато удостоверението E 101 не бъде отнето или обявено за невалидно, компетентната институция и съдилищата на приемащата държава членка трябва да се съобразяват с факта, че съответният работник вече е подчинен на социалноосигурителното законодателство на държавата членка, чиято компетентна институция е издала това удостоверение (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C‑359/16, EU:C:2018:63, т. 41).

64

От принципа на лоялно сътрудничество обаче следва, че когато компетентната институция на приемащата държава членка изрази съмнения в рамките на процедурата по член 84а, параграф 3 от Регламент № 1408/71 относно точността на фактите, въз основа на които е издадено това удостоверение E 101, а поради това и на съдържащите се в него сведения, компетентната институция на държавата членка, издала удостоверението Е 101, следва да прецени отново основанията за издаването му и евентуално да отнеме това удостоверение (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C‑359/16, EU:C:2018:63, т. 42 и 43).

65

Съгласно тази разпоредба, в случай че съответните институции не успеят да постигнат съгласие по-специално относно преценката на присъщите на конкретно положение факти, а поради това относно избора на относимата разпоредба на Регламент № 1408/71 при определянето на приложимото социалноосигурително законодателство, те могат да се обърнат към административната комисия, посочена в член 80 от този регламент, за да отстранят различията в становищата си (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C‑359/16, EU:C:2018:63, т. 44).

66

Именно в контекста на подозрение за измама обаче прилагането на въведената с член 84а, параграф 3 от Регламент № 1408/71 процедура преди евентуалното окончателно установяване на измама от страна на компетентните органи на приемащата държава членка е от особено значение, тъй като може да позволи на компетентната институция на издаващата държава членка и на тази на приемащата държава членка да започнат диалог и тясно сътрудничество с цел да проверят и установят посредством правомощията за разследване, с които съответно разполагат съгласно националното си право, всички относими фактически или правни обстоятелства, които могат да опровергаят, или обратно — да потвърдят състоятелността на изразените от компетентната институция на приемащата държава членка съмнения относно обстоятелствата, довели до издаването на съответните удостоверения Е 101.

67

Освен това, тъй като позволява включването на компетентната институция на издаващата държава членка на ранен етап, такава процедура ѝ дава възможност да изложи гледната си точка в рамките на разискване относно евентуалните конкретни улики за наличието на измама, представени от компетентната институция на приемащата държава членка, и евентуално да отмени или да отнеме съответните удостоверения E 101, ако стигне до извода, че от тези улики се установява, че удостоверенията действително са били получени или предявени с измама.

68

В това отношение следва по-специално да се подчертае, че ако компетентната институция на приемащата държава членка може, единствено поради наличието на конкретни улики за измама, едностранно да не се съобрази с удостоверенията E 101, издадени от компетентната институция на друга държава членка, въпреки че окончателно установяване на измама не може да бъде извършено надлежно на този етап поради неучастие на издаващата институция и липса на задълбочена проверка на релевантните обстоятелства, довели до издаването им, това би довело, в нарушение на принципа на прилагане на законодателството само на една държава членка, закрепен от приложимите разпоредби на дял II от Регламент № 1408/71 (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C‑359/16, EU:C:2018:63, т. 29), до увеличаване на риска да се дължат вноски към схемата за социална сигурност на приемащата държава членка, независимо от факта, че вноските за същите работници вече са били платени към схемата за социална сигурност на държавата членка, чието националното законодателство е посочено като приложимо в тези удостоверения,.

69

Освен това, ако впоследствие се окаже, че вноските са били недължимо платени към схемата за социална сигурност на последната държава членка, съществува риск тези вноски да не могат да бъдат възстановени, например, както в случая, поради приложимите в посочената държава членка правила относно давността, макар в крайна сметка да не е била установена измама.

70

Съответно, ако не се приложи установената с член 84а, параграф 3 от Регламент № 1408/71 процедура, може да се увеличи рискът от прилагане на схемите за социална сигурност на няколко държави членки по отношение на съответните работници с всички усложнения, които подобно кумулиране би могло да породи, което ще засегне възможността за осигуряване на заетите лица по една-единствена схема за социална сигурност, в съответствие с принципа на прилагане на законодателството само на една държава членка, както и за предвидимостта на приложимата схема, а оттам и правната сигурност (вж. в този смисъл решение от 26 януари 2006 г., Herbosch Kiere, C‑2/05, EU:C:2006:69, т. 25).

71

Следователно тази процедура представлява задължителна предпоставка, за да се определи дали са изпълнени условията за наличие на измама, и оттам да се изведат всички полезни последици по отношение на валидността на разглежданите удостоверения E 101 и на приложимото за съответните работници социалноосигурително законодателство.

72

От това следва, че когато са налице конкретни улики, които дават основание да се смята, че удостоверения E 101 са били получени или предявени с измама, компетентната институция на приемащата държава членка не трябва да се насочва към едностранно установяване на наличието на измама и така да не се съобрази с тези удостоверения, а следва да започне без забавяне предвидената в член 84а, параграф 3 от Регламент № 1408/71 процедура, за да може институцията, издала тези удостоверения, след като е била сезирана от институцията на приемащата държава членка, да пристъпи в разумен срок, в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, към повторна преценка на основателността на тези удостоверения с оглед на тези улики и евентуално да отмени или отнеме удостоверенията, в съответствие с припомнената в точка 64 от настоящото решение съдебна практика (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C‑359/16, EU:C:2018:63, т. 54).

73

В този контекст, съд на приемащата държава членка също не може да пренебрегне въведената с член 84а, параграф 3 от Регламент № 1408/71 процедура и изхода от нея в рамките на съдебно производство, образувано срещу работодател, който е заподозрян в получаването или предявяването с измама на удостоверения E 101, (по аналогия вж. също решение от 11 юли 2018 г., Комисия/Белгия, C‑356/15, EU:C:2018:555т. 96—105).

74

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 288, втора алинея ДФЕС регламентите, включително Регламент № 1408/71, са задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави членки. Освен това принципът на предимство на правото на Съюза, който прогласява върховенството на това право пред правото на държавите членки, задължава всички институции на държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на правото на Съюза, като правото на държавите членки не може да накърнява признатото действие на тези различни норми на територията на посочените държави (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2019 г., Popławski, C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 53 и 54 и цитираната съдебна практика).

75

Ако се приеме, че в рамките на производство, образувано по искане на наказателен орган, на компетентната институция на приемащата държава членка или на всяко друго лице, съд на тази държава членка може да обяви за невалидно удостоверение E 101 само поради това че съществуват конкретни улики, въз основа на които може да се установи, че удостоверението е получено или предявено с измама, независимо от започването и провеждането на предвидената в член 84а, параграф 3 от Регламент № 1408/71 процедура, има опасност установената в него системата, основана на лоялното сътрудничество между компетентните институции на държавите членки, да се провали (вж. в този смисъл решения от 27 април 2017 г., A-Rosa Flussschiff, C‑620/15, EU:C:2017:309, т. 47 и от 6 септември 2018 г., Alpenrind и др., C‑527/16, EU:C:2018:669, т. 46). Така ще се засегне особеното значение, което има прилагането на тази процедура в контекста на подозрение за измама, подчертано в точки 66 и 67 от настоящото решение.

76

Освен това, тъй като започването на предвидената в член 84а, параграф 3 от Регламент № 1408/71 процедура може да е основание за издаващата институция да отмени или да отнеме съответните удостоверения E 101, тази процедура може евентуално да доведе до процесуална икономия, както отбелязва генералният адвокат в точка 86 от заключението си, тъй като сезирането на съдилищата на приемащата държава членка би могло да се окаже излишно.

77

При това положение, само ако тази процедура е била задействана от компетентната институция на приемащата държава членка и институцията, издала удостоверенията E 101, не е извършила повторна преценка на основателността на издаването им и не се е произнесла в разумен срок по направеното искане в този смисъл от компетентната институция на приемащата държава членка, конкретните улики, които дават основание да се смята, че посочените удостоверения са получени или предявени с измама, могат да бъдат изтъкнати в съдебно производство, за да се поиска от съда на приемащата държавата членка да не взема предвид удостоверенията, при условие че лицата, които в рамките на такова производство се упрекват, че са получили или предявили с измама тези удостоверения, разполагат с възможност да опровергаят доказателствата, на които се основава това производство, при спазване на гаранциите, свързани с правото на справедлив съдебен процес (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C‑359/16, EU:C:2018:63, т. 54—56).

78

Следователно съдът на приемащата държава членка може да не вземе предвид удостоверения E 101 в рамките на такова съдебно производство, само когато са изпълнени две кумулативни условия, а именно, от една страна, издалата удостоверенията институция, сезирана своевременно от компетентната институция на тази държава членка с искане за повторна преценка на основателността на издаването на посочените удостоверения, не е извършила такава повторна преценка в светлината на предоставените от последната институция доказателства и не се е произнесла в разумен срок по това искане, като евентуално отмени или отнеме тези удостоверения, и от друга страна, посочените доказателства позволяват на този съд да констатира, че разглежданите удостоверения са получени или предявени с измама, при спазване на гаранциите, свързани с правото на справедлив съдебен процес (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2018 г., Altun и др., C‑359/16, EU:C:2018:63, т. 61).

79

От това следва, че съд на приемащата държава членка, сезиран с въпроса за валидността на удостоверения Е 101, е длъжен да провери предварително дали предвидената в член 84а, параграф 3 от Регламент № 1408/71 процедура е била задействана преди сезирането му от компетентната институция на приемащата държава членка чрез искане за преразглеждане и отнемане на тези удостоверения, отправено до издалата ги институция, и ако това не е така в случая, да използва всички правни средства, с които разполага, за да гарантира, че компетентната институция на приемащата държава членка ще задейства тази процедура.

80

Следователно, в рамките на производство, образувано срещу работодател за действия, които биха могли да разкрият получаването или предявяването с измама на удостоверения E 101, съдът на приемащата държава членка може да се произнесе окончателно по наличието на такава измама и да не вземе предвид тези удостоверения само ако установи — като при необходимост спре преди това съдебното производство съгласно националното си право — че предвидената в член 84а, параграф 3 от Регламент № 1408/71 процедура е била задействана своевременно, издалата удостоверенията Е 101 институция не е извършила повторна преценка на тези удостоверения и не се е произнесла в разумен срок върху представените доказателства от компетентната институция на приемащата държава членка, като евентуално отмени или отнеме посочените удостоверения.

81

Само такова тълкуване може да осигури полезното действие на предвидената в член 84а, параграф 3 от Регламент № 1408/71 процедура, като гарантира, че компетентните институции на съответните държави членки започват своевременно посочения в него диалог, за да може евентуално, в образуваното пред него производство, съдът на приемащата държава членка да разполага с всички необходими данни за установяването на евентуална измама, като едновременно с това подтикне издалите удостоверенията Е 101 институции да отговорят в разумен срок на искане за повторна преценка и отнемане на тези удостоверения, тъй като в противен случай след изтичането на такъв срок същите няма да бъдат взети предвид от посочения съд.

82

В случая обаче от представената пред Съда преписка е видно, че с решението си от 31 януари 2012 г. Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) е установил наличието на измама и не е взел предвид разглежданите в главното производство удостоверения E 101, преди да е задействана процедурата, предвидена в член 84а, параграф 3 от Регламент № 1408/71, а след това, считано от 1 май 2010 г., в член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004, правилата за прилагането на която са уточнени в член 5 от Регламент № 987/2009, и без преди това дори да е проверил това обстоятелство, с оглед да се предостави възможност на испанската издаваща институция да извърши повторна преценка и при необходимост да отмени или да отнеме тези удостоверения.

83

Всъщност безспорно е, че компетентната институция на приемащата държава членка на съответните работници, а именно Urssaf, е предоставила на испанската издаваща институция събраните от Инспекцията по труда доказателства относно измамата, с оглед искането до тази институция за отмяна или отнемане на разглежданите в главното производство удостоверения E 101, едва с писмо от 4 април 2012 г., изпратено след постановяването на посоченото решение на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) и почти четири години след като на 28 май 2008 г. Инспекцията по труда е съставила акта за недеклариран труд на Vueling.

84

Освен това, макар процедурата, предвидена в член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004 и в действащия тогава член 5 от Регламент № 987/2009, вече да е била задействана, когато на 11 март 2014 г. подадената срещу решението на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) жалба е отхвърлена от Cour de cassation (Касационен съд), безспорно е, че последният се е произнесъл, без да се опита да събере информация на какъв етап е започналият диалог между испанската издаваща институция и компетентната френска институция, нито да изчака резултатите от тази процедура.

85

В това отношение е вярно, че испанската издаваща институция не е разгледала с необходимата бързина отправеното от компетентната френска институция искане за преразглеждане и отнемане, тъй като реакцията ѝ в отговор на това искане повече от две години след като е било отправено не може да се разглежда като осъществена в разумен срок, като се имат предвид по-специално значението за заинтересованите лица и естеството на разглежданите въпроси. Това обаче не променя обстоятелството, че самото сезиране на първата институция от втората институция е направено със закъснение, т.е. около четири години след като компетентната френска институция се е сдобила с доказателства, позволяващи да се предположи наличието на измама.

86

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос, поставен по всяко от дела C‑370/17 и C‑37/18, следва да се отговори, че член 11, параграф 1, буква а) от Регламент № 574/72 трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на съдебно производство, образувано срещу работодател за действия, които биха могли да разкрият получаването или предявяването с измама на удостоверения E 101, издадени на основание член 14, точка 1, буква а) от Регламент № 1408/71 по отношение на работници, упражняващи дейността си в държава членка, съдилищата на тази държава членка могат да констатират наличието на измама и в резултат на това да не вземат предвид тези удостоверения, единствено след като се уверят, че:

87

С втория си въпрос по всяко от дела C‑370/17 и C‑37/18 запитващите юрисдикции по същество искат да се установи дали член 11, параграф 1 от Регламент № 574/72 и принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат в случая, когато в приемащата държава членка срещу работодател е постановена осъдителна присъда, която се основава на окончателно установяване на измама, извършено в нарушение на това право, граждански съд на тази държава членка, за който съгласно вътрешното право влязлата в сила присъда е задължителна, да може да се основе само на тази присъда, за да осъди този работодател да заплати обезщетение за вреди на работниците или на пенсионноосигурителна институция на същата държава членка, пострадали от измамата.

88

В самото начало следва да се припомни значимостта, която има принципът на силата на пресъдено нещо — както за правния ред на Съюза, така и за националните правни системи. Действително с цел да се гарантира както стабилността на правото и на правоотношенията, така и доброто правораздаване, е важно съдебните решения, които са влезли в сила след изчерпване на възможностите или изтичане на сроковете за обжалване, да не могат повече да бъдат оспорвани (решения от 6 октомври 2015 г., Târşia, C‑69/14, EU:C:2015:662, т. 28, от 24 октомври 2018 г., XC и др., C‑234/17, EU:C:2018:853, т. 52 и от 11 септември 2019 г., Călin, C‑676/17, EU:C:2019:700, т. 26).

89

Следователно правото на Съюза не задължава националния съд да не прилага вътрешноправните процесуални норми, от които произтича силата на пресъдено нещо на дадено решение, дори ако това би позволило да се отстранят последиците от вътрешно правоотношение, които са несъвместими с това право (решения от 6 октомври 2015 г., Târşia, C‑69/14, EU:C:2015:662, т. 29, от 24 октомври 2018 г., XC и др., C‑234/17, EU:C:2018:853, т. 53 и от 11 септември 2019 г., Călin и др.C‑676/17, EU:C:2019:700, т. 27).

90

Следователно в правото на Съюза няма изискване националният съдебен орган по принцип да е длъжен да преразгледа свое ползващо се със сила на пресъдено нещо решение, за да вземе предвид направено от Съда тълкуване на релевантна разпоредба от това право (вж. в този смисъл решения от решения от 6 октомври 2015 г., Târşia, C‑69/14, EU:C:2015:662, т. 38, от 24 октомври 2018 г., XC и др., C‑234/17, EU:C:2018:853, т. 54 и от 11 септември 2019 г., Călin и др., C‑676/17, EU:C:2019:700, т. 28).

91

При липсата на правна уредба на Съюза в тази област редът и условията за прилагане на принципа за силата на пресъдено нещо се определят във вътрешния правен ред на държавите членки по силата на принципа за процесуалната автономия на последните. Те обаче не трябва да са по-неблагоприятни от прилаганите към подобни вътрешни положения (принцип на равностойност), нито да са определени така, че да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (вж. в този смисъл решение от 3 септември 2009 г., Fallimento Olimpiclub, C‑2/08, EU:C:2009:506, т. 24 и цитираната съдебна практика).

92

В настоящия случай се поставя въпросът доколко е съвместим с принципа на ефективност на тълкуването в съответното национално право принципът на силата на пресъдено нещо на решенията по наказателни дела по отношение на гражданските съдилища, съгласно който, когато се произнася по същите факти като тези, по които се е произнесъл наказателният съд, гражданският съд не може да преразгледа не само осъдителната присъда на съответния работодател като такава, но и фактическите констатации и възприетите от наказателния съд квалификации и правни изводи, дори ако те са в нарушение на правото на Съюза, като се има предвид, че преди да установи окончателно наличието на измама и в резултат на това да не вземе предвид съответните удостоверения Е 101, този съд всъщност не е проверил започването и развитието на предвидената в член 84а, параграф 3 от Регламент № 1408/71 процедура за диалог.

93

В това отношение Съдът вече е приел, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали съответната национална процесуална разпоредба прави прилагането на правото на Съюза невъзможно или прекомерно трудно, трябва да бъде анализиран, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство пред различните национални органи и за развитието и особеностите на това производство. В това отношение при необходимост следва да се вземат под внимание принципите, които стоят в основата на националната правораздавателна система, като гарантирането на правото на защита, принципа на правната сигурност и правилното протичане на производството (решение от 3 септември 2009 г., Fallimento Olimpiclub, C‑2/08, EU:C:2009:506, т. 27 и цитираната съдебна практика).

94

По настоящите дела следва да се констатира, че тълкуването на принципа на силата на пресъдено нещо, посочено в точка 92 от настоящото решение, не само пречи да се преразглежда съдебно решение с наказателноправен характер, което се ползва със сила на пресъдено нещо, дори ако това решение нарушава правото на Съюза, но също така изключва преразглеждането в рамките на гражданско съдебно производство относно същите факти, на всяка констатация по общ основен въпрос, съдържаща се в съдебно решение с наказателноправен характер, което се ползва със сила на пресъдено нещо (вж. по аналогия решение от 3 септември 2009 г., Fallimento Olimpiclub, C‑2/08, EU:C:2009:506, т. 29).

95

Следователно такова тълкуване на принципа на силата на пресъдено нещо има за последица, в хипотезата на влязло в сила решение на наказателен съд, основано на направена от този съд констатация за измама, без да се държи сметка за процедурата на диалог, предвидена в член 84а, параграф 3 от Регламент № 1408/71, както и на тълкуване на разпоредбите относно обвързващото действие на удостоверенията E 101, което противоречи на правото на Съюза, неправилното прилагане на това право да се повтаря във всяко прието от гражданските съдилища решение относно същите факти, без да е да е налице възможност за поправянето на тази констатация и това тълкуване, направени в нарушение на посоченото право (вж. по аналогия решение от 3 септември 2009 г., Fallimento Olimpiclub, C‑2/08, EU:C:2009:506, т. 30).

96

При тези условия следва да се направи изводът, че подобни пречки пред ефективното прилагане на нормите на правото на Съюза относно тази процедура, както и на обвързващото действие на удостоверенията E 101, не могат да бъдат разумно обосновани от принципа на правна сигурност и следователно трябва да се считат за противоречащи на принципа на ефективност (вж. по аналогия решение от 3 септември 2009 г., Fallimento Olimpiclub, C‑2/08, EU:C:2009:506, т. 31).

97

От това в настоящия случай следва, че макар с оглед на припомнената в точки 88—90 от настоящото решение съдебна практика влязлата в сила присъда, постановена от наказателните съдилища на приемащата държава членка срещу Vueling, да не може да се преразглежда въпреки несъвместимостта ѝ с правото на Съюза, нито тази присъда, нито окончателното установяване на измама и правните изводи в нарушение на това право, на които се основава посочената присъда, не дават основание на гражданските съдилища на тази държава членка да уважат искове за обезщетение за вреди на работниците или на пенсионноосигурителна институция на тази държава членка, пострадали от действията на това дружество.

98

С оглед на гореизложеното на втория въпрос по всяко от дела C‑370/17 и C‑37/18 следва да се отговори, че член 11, параграф 1 от Регламент № 574/72 и принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат в случая, когато в приемащата държава членка срещу работодател е постановена осъдителна присъда, която се основава на окончателно установяване на измама, извършено в нарушение на това право, граждански съд на тази държава членка, за който съгласно вътрешното право влязлата в сила присъда е задължителна, да може да се основе само на тази присъда, за да осъди посочения работодател да заплати обезщетение за вреди на работниците или на пенсионноосигурителна институция на същата държава членка, пострадали от измамата.

99

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващите юрисдикции, последните следва да се произнесат по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: