I. Въведение

II. Правна уредба

III. Фактическа обстановка по спора

А. Фактите и административното производство

Б. Производството пред първоинстанционния съд

IV. Производството пред Съда

V. Анализ

А. По твърденията за нарушения във връзка с правомощията на Комисията за извършване на проверки в картелното производство (основания от първо до трето)

1. По хода на проверката в разглеждания случай

2. По копирането без предварителна проверка като част от правомощията на Комисията за извършване на проверки (първо основание)

а) По допустимостта и релевантността на първото основание

б) По съществото на първото основание

3. По пространственото ограничение на правомощията на Комисията за извършване на проверки (второ и трето основание)

а) По тълкуването на член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003 (второ основание)

б) По твърдяното пространствено ограничение на проверката, наложено от самото решение за проверка (трето основание)

Б. По оплакванията, свързани с глобата (четвърто и пето основание)

1. По упражняването от Общия съд на правомощието му за пълен съдебен контрол върху глобата (четвърто основание)

2. По преценката на европейската картелна конфигурация с оглед на глобата (пето основание)

В. Обобщение

VI. Разноски

VII. Заключение

1.

Може ли по време на проверка за картел съгласно член 20 от Регламент № 1/2003 ( 2 ) Европейската комисия да копира данни на предприятие, без да е проверила предварително дали тези данни са релевантни за предмета и целта на съответната проверка, и може ли да вземе тези копия, за да търси впоследствие в помещенията си в Брюксел (Белгия) релевантна за предмета и целта на съответната проверка информация? Това е по същество правният въпрос, който Съдът следва да разгледа в настоящото производство по обжалване ( 3 ).

2.

Той е поставен по повод на картелно производство в областта на електрическите кабели, в рамките на което с решение от 2 април 2014 г. Комисията санкционира водещите европейски, японски и южнокорейски производители на подземни и подводни електрически кабели с високо и с много високо напрежение, между които Nexans France SAS и Nexans SA, жалбоподатели в настоящото производство (наричани по-нататък заедно „Nexans“ или „жалбоподателите“), заради участието им в действащ почти в целия свят картел (наричано по-нататък „спорно решение“) ( 4 ).

3.

Жалбата на Nexans срещу спорното решение е отхвърлена в първоинстанционното производство с решение на Общия съд от 12 юли 2018 г. (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“) ( 5 ). В производството по обжалване Nexans упреква Общия съд не само че е допуснал грешка при тълкуването на правомощията на Комисията в картелното производство, но и че неправилно и в недостатъчна степен е упражнил собствените си правомощия за неограничен съдебен контрол върху определените от Комисията глоби.

4.

Не следва да се подценява значението, което решението на Съда по настоящото производство по обжалване ще има за бъдещата административна практика на Комисията във връзка с проверките за картел.

5.

Приложимата по настоящото дело правна уредба на Съюза е установена в член 101 ДФЕС и в Регламент № 1/2003.

6.

Член 20 от Регламент № 1/2003, озаглавен „Правомощия на Комисията за извършване на проверки“, предвижда следното в параграфи 1, 2 и 4:

„1.   За да изпълни задълженията, възложени ѝ с настоящия регламент, Комисията може да извършва всички необходими проверки на предприятия или на сдружения на предприятия.

2.   Длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията да извършат проверка, разполагат с правомощията:

4.   Предприятията и сдруженията на предприятия са длъжни да се подчинят на проверките, разпоредени с решение на Комисията. В решението се посочват предметът и целта на проверката, насрочва се дата, на която тя ще започне, и се посочват санкциите, предвидени в членове 23 и 24, и правото на обжалване на решението пред Съда на Европейските общности. Комисията взема такива решения след допитване до органа по конкуренция на държавата членка, на чиято територия ще се извърши проверката“.

7.

Член 21 от Регламент 1/2003, озаглавен „Проверки на други помещения“, предвижда в параграфи 1 и 4:

„1.   В случай че има основателно подозрение, че книги или други документи, свързани със стопанската дейност и с предмета на проверката, които могат да са от значение за доказване на тежко нарушение на член 81 или 82 от Договора, се съхраняват в други помещения, имоти и транспортни средства, включително и в домове на директори, управители и други членове на персонала на съответните предприятия и сдружения на предприятия, Комисията може чрез решение да разпореди извършване на проверка в такива други помещения, имоти и транспортни средства.

4.   Длъжностните лица и другите придружаващи лица, упълномощени от Комисията да извършат проверка, разпоредена в съответствие с параграф 1 от настоящия член, разполагат с правомощията, посочени в член 20, параграф 2, букви а), б) и в). […]“.

8.

През октомври 2008 г. дружеството ABB уведомява Комисията за антиконкурентни практики на пазара на подземни и подводни електрически кабели ( 6 ).

9.

В отговор с решение С(2009) 92/1 от 9 януари 2009 г. Комисията разпорежда на Nexans и на всички контролирани от него предприятия да бъде извършена проверка съгласно член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003 (наричано по-нататък „решението за проверка“) ( 7 ). След това, в периода от 28 до 30 януари 2009 г. и на 3 февруари 2009 г., Комисията извършва проверката в помещенията на Nexans France ( 8 ) и копира определени данни, които анализира едва впоследствие в Брюксел ( 9 ).

10.

С решение от 14 ноември 2012 г., Nexans France и Nexans/Комисия ( 10 ), Общият съд отменя частично решението за проверка в частта, която засяга Nexans, доколкото това решение се отнася до електрическите кабели, различни от подводните и подземните електрически кабели с високо напрежение, и до свързаните с тези други кабели материали, и отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Подадената от Nexans жалба срещу това решение не е уважена ( 11 ). В посочените решения не са разгледани поставените в настоящото производство въпроси относно законосъобразността на действията на Комисията по време на проверката ( 12 ).

11.

На 2 април 2014 г. Комисията приема спорното решение. Според това решение в различни периоди от февруари 1999 г. до края на януари 2009 г. основните европейски, японски и южнокорейски производители на подводни и подземни електрически кабели са участвали в картел в сектора на подземните и/или подводните електрически кабели с (много) високо напрежение, който се състои от две части, а именно: от една страна, „картелна конфигурация А/R“, която обединява европейските, японските и южнокорейските предприятия и чиято цел е разпределянето на територии и клиенти между тези производители, а от друга страна, „европейска картелна конфигурация“, която включва разпределянето на територии и клиенти между европейските производители на тяхната „национална територия“ ( 13 ).

12.

С оглед на тежестта на нарушението за разпределянето на пазари за изчислението на основния размер на глобите Комисията определя ставка от 15 % от релевантните продажби. Освен това Комисията увеличава коефициента за тежест с 2 % за всички участници на основание на общия пазарен дял и почти световния географски обхват на картела, който обхваща по-специално цялата територия на Европейското икономическо пространство (ЕИП). И накрая тя приема, че поведението на европейските предприятия засяга конкуренцията в по-голяма степен отколкото това на останалите предприятия, тъй като, освен че са участвали в „картелна конфигурация А/R“, те са разпределяли помежду си и проекти в рамките на „европейската картелна конфигурация“. По тази причина Комисията увеличава дела от стойността на продажбите, който ще бъде приложен с оглед на тежестта на нарушението, още веднъж с 2 % за европейските производители ( 14 ).

13.

На 17 юни 2014 г. Nexans подава жалба за отмяна на спорното решение до Общия съд. Жалбата е отхвърлена с обжалваното съдебно решение, постановено от Общия съд на 12 юли 2018 г., като жалбоподателите са осъдени да заплатят съдебните разноски.

14.

На 24 септември 2018 г. Nexans подава жалба срещу обжалваното съдебно решение.

15.

Nexans иска от Съда:

16.

От своя страна Комисията иска от Съда:

17.

В производството по обжалване пред Съда са представени писмени становища, а на 16 октомври 2019 г. е проведено съдебно заседание.

18.

Nexans изтъква пет основания, първите три от които се отнасят до правомощията на Комисията за извършване на проверки в картелното производство (по този въпрос раздел А непосредствено по-долу). Последните две основания разглеждат определянето на размера на глобата (по този въпрос раздел Б по-нататък).

19.

От настоящата жалба става ясно, че за първи път се поставя въпросът дали Регламент № 1/2003 предоставя в рамките на проверка за картел правомощия на Комисията да преглежда и анализира данни не само в оригинал на място в помещенията на съответното дружество, но и да ги копира и впоследствие в помещенията си Брюксел да търси релевантни за предмета и целта на съответната проверка документи, които след това се включват в преписката по производството.

20.

В разглеждания случай Комисията действа именно по този начин, като в обжалваното съдебно решение Общият съд приема тези действия. С първите три основания Nexans упреква Общия съд, че е допуснал различни грешки при прилагането на правото.

21.

От една страна, Nexans критикува това, че Комисията копира данни, без да е проверила предварително дали те са релевантни за предмета и целта на проверката (първо основание). От друга страна, Nexans смята, че поради липсата на правно основание Комисията не разполага с правомощия да продължи проверката в Брюксел, извън помещенията на предприятието (второ основание). Освен това Nexans смята, че самото решение за проверка не предвижда такива действия (трето основание).

22.

Преди да се разгледат основанията, е уместно най-напред да се очертае конкретно ходът на проверката на Комисията в разглеждания случай и последващата проверка на копираните във връзка с това данни.

23.

Съгласно фактическите констатации на Общия съд, изложени в точки 42—47 от обжалваното съдебно решение ( 15 ), които не са оспорени от Nexans в настоящото производство по обжалване, проверката, извършена от Комисията в помещенията на Nexans France в периода от сряда, 28 януари, до петък, 30 януари, и във вторник, 3 февруари 2009 г., както и последващото разглеждане на копираните в рамките на тази проверка документи в помещенията на Комисията в Брюксел протичат, както следва:

24.

След като пристигат в Nexans, инспекторите изразяват желание да разгледат документите, както и компютрите на някои от служителите, а именно на г‑дата R., B. и J. Г‑н J. обаче е в командировка. С помощта на законната технология на цифровата криминалистика те копират твърдите дискове на компютрите на г‑дата R., B. и D. в предоставената им заседателна зала, за да могат да търсят по ключови думи въз основа на индексиране. Индексирането трябва да приключи на следващия ден. В края на първия ден от проверката Комисията запечатва офиса на г‑н J. и заседателната зала. На втория ден от проверката продължава търсенето на информация в направените копия на твърдите дискове. В края на деня предоставената на Комисията заседателна зала отново е запечатана.

25.

Достъп до компютъра на г‑н J. е получен едва след връщането му от командировка на третия ден от проверката, а именно на 30 януари 2009 г. Първоначално не е копирано съдържанието на този компютър. Прилагането на законната технология на цифровата криминалистика обаче позволява да се разгледат файлове, документи и електронни писма, изтрити от твърдия диск на компютъра, и да се констатира, че тези документи са от значение за разследването. Инспекторите решават да копират и този твърд диск, но в този момент на разследването те вече не разполагат с достатъчно време, за да направят такова копие. Ето защо избрани данни са копирани върху устройства за пренос и съхранение на данни (наричани по-нататък „УПСД“), които след това са поставени в пликове, запечатани и взети в Брюксел. Компютърът на г‑н J. и УПСД, намерено в офиса му, са оставени запечатани в шкаф в Nexans France. След това твърдите дискове на компютрите на Комисията, използвани за целите на търсенето, са изтрити и в тях вече не се съдържат файловете, взети по време на проверката.

26.

Представителите на Комисията се връщат в помещенията на Nexans France във вторник, на 3 февруари 2009 г., отварят запечатания шкаф и правят копия на твърдия диск на компютъра на г‑н J., които отнасят в запечатани пликове в Брюксел.

27.

Впоследствие, на 2 март 2009 г., запечатаните пликове са отворени от Комисията в присъствието на адвокатите на Nexans в помещенията на Комисията в Брюксел. Разглеждането на УПСД, които се съдържат в пликовете, от Комисията продължава осем работни дни, включително до 11 март 2009 г.. Всеки ден помещението, в което се извършва проверката, се отваря преди началото на проверката и се запечатва в края на проверката. Адвокатите на Nexans присъстват през цялото време. Разгледани са документите, които са копирани върху УПСД, а инспекторите разпечатват на хартиен носител тези от тях, които смятат за релевантни за разследването. Второ копие от тези документи на хартиен носител, както и списък на тези документи, са предоставени на адвокатите на Nexans. След приключване на тези действия твърдите дискове на компютрите, на които са работили инспекторите на Комисията, са изтрити.

28.

В рамките на настоящото производство по обжалване жалбоподателите признават, че в преписката по производството Комисията не е включила данни или документи, които не са проверени предварително. Освен това те не изтъкват нарушение на правото им на защита и не поставят под въпрос обстоятелството, че при проверката на данните, копирани в Nexans, в помещенията на Комисията в Брюксел са осигурени същите процедурни гаранции (напр. относно запечатването на всички проверявани предмети и присъствието на адвокатите), каквито биха били осигурени, ако проверката е била извършена в собствените им помещения. Жалбоподателите обаче приемат, че действията на Комисията не са обхванати от правомощията, предоставени на тази институция от Регламент № 1/2003. Следователно Комисията е действала ultra vires, което не се променя от факта, че in concreto не е извършено нарушение на правото на защита.

29.

По същество първите три основания на Nexans се отнасят до това дали по време на проверка Комисията може да копира твърди дискове, без да ги е проверила предварително и да е отделила само релевантните за проверката данни, и дали може впоследствие да вземе тези копия в помещенията си в Брюксел и да ги разглежда там. С първото си основание Nexans най-напред оспорва в частност правомощието на Комисията да копира данни, без да е проверила предварително дали те са релевантни за съответната проверка.

30.

В този смисъл изглежда съвсем уместно да бъдат разгледани отделно копирането на данни без предварителна проверка, от една страна, и последващата проверка на тези копия в помещенията на Комисията, от друга страна, въпреки че без съмнения тези действия са тясно свързани помежду си. Всъщност е напълно възможно Комисията да копира данни, без да ги проверява предварително, с цел впоследствие да ги провери на място. Впрочем и в разглеждания случай тя действа така отчасти ( 16 ). Подобен подход позволява по-специално да бъдат освободени работни места и работно оборудване, докато тече проверката.

31.

Преди да бъде разгледано първото основание по същество обаче, следва да се обсъдят три възражения на Комисията относно допустимостта и релевантността му.

32.

Най-напред Комисията оспорва допустимостта на първото основание, тъй като цели просто ново разглеждане на подадената пред Общия съд жалба.

33.

Това възражение обаче не е убедително, доколкото, ако жалбоподател оспорва тълкуването или прилагането на правото на Съюза от Общия съд, разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване ( 17 ).

34.

Като поставя въпроса дали Комисията може да копира твърди дискове, без да ги е проверила предварително, първото основание в разглеждания случай се отнася до обхвата на правомощията на тази институция съгласно член 20, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и следователно е правен въпрос. Поради това жалбоподателите са принудени да повторят доводите, изложени в това отношение в първоинстанционното производство, и да се позоват на вече изтъкнатите в него аргументи, за да може Съдът да даде отговор на този тълкувателен въпрос.

35.

По-нататък Комисията твърди, че в разглежданата жалба жалбоподателите за първи път изтъкват нарушение на поверителността на съобщенията между адвокат и клиент.

36.

Това твърдение също не може да се приеме.

37.

Действително съгласно член 127, параграф 1 във връзка с член 190 от Процедурния правилник на Съда в производството по обжалване не може да се въвеждат нови правни основания. Тези разпоредби обаче имат за цел само да предотвратят разширяване на предмета на спора спрямо разглежданите в първоинстанционното производство основания ( 18 ). Ето защо даден довод е допустим, доколкото представлява допълнение на вече изтъкнат в жалбата в първоинстанционното производство довод ( 19 ).

38.

Доводът, че поради вероятността да бъдат копирани и документи, защитени от правилото за поверителност на обменената между адвоката и клиента му информация, копирането на документи без предварителна проверка може да е съпроводено от нарушение на това правило, в разглеждания случай е толкова тясно свързан с първото основание, че не представлява ново правно основание. Този довод по-скоро допълва оспорването на подхода да се копират данни без предварителна проверка, като включва евентуалните последици от него.

39.

Накрая, Комисията смята, че първото основание е неотносимо (т.е. „inopérant“ на френски), доколкото жалбоподателите не оспорват констатациите на Общия съд, изложени в точки 52—59 от обжалваното съдебно решение. Според тези констатации копирането на данни е само технически необходим междинен етап, свързан с индексирането на тези данни, и при всички положения в преписката по разследването Комисията не е включила документи, чиято релевантност за предмета на проверката не е предварително проверена. Ето защо Комисията смята, че не е възможно поради констатацията, че предварителното копиране е недопустимо, съответните доказателства да не могат да бъдат използвани.

40.

Това възражение също трябва да бъде отхвърлено.

41.

От една страна, въпросът дали дадено основание е изцяло или отчасти неотносимо (т.е. е „inopérant“) се отнася именно до основателността на жалбата и поради това не може да се разглежда отделно от въпроса за основателността на конкретните оплаквания, посочени в жалбата ( 20 ).

42.

От друга страна, констатацията, че Комисията не разполага с правомощия да копира данни без предварителна проверка би могла да се отрази както на валидността на обжалваното съдебно решение, така и на валидността на спорното решение. Всъщност, дори в края на производството Комисията да включва в преписката по разследването само проверени документи, това не променя нищо в обстоятелството, че вземането на копия за Брюксел и намирането на релевантния доказателствен материал там става възможно най-напред благодарение на обширното копиране на твърдите дискове. Следователно, ако първоначалното копиране не е обхванато от правомощията на Комисията, това непременно би поставило въпроса относно възможността за използване на доказателствения материал, на който се позовава спорното решение.

43.

Ето защо първото основание е допустимо, и ако се окаже обосновано, би могло, при условията на евентуалност, да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение и на спорното решение.

44.

Основното възражение на Nexans в рамките на първото му основание се основава на обстоятелството, че както от текста, така и от структурата на член 20, параграф 2 от Регламент № 1/2003 може да се изведе задължителна последователност на действията, извършвани по време на проверката. Според тази последователност най-напред в хода на първия етап трябва да се проверят всички разгледани в предприятието данни и документи относно релевантността им за съответната проверка, докато едва в хода на следващия етап могат да бъдат копирани само онези данни и документи, за които се прецени, че са релевантни и следователно трябва да бъдат включени в преписката по производството.

45.

В точки 52—59 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля този довод по същество, тъй като от член 20, параграф 2, букви б) и в) от Регламент № 1/2003 не следва, че правомощието на Комисията да взема копия или извлечения от книги или други документи, свързани със стопанската дейност на проверяваното предприятие, се ограничава до книгите и документите, които вече са били проверени. Напротив, копирането без предварителна проверка попада според Общия съд в правомощията, предвидени в член 20, параграф 2, букви б) и в) от Регламент № 1/2003, доколкото обслужва целта на проверката, по-специално индексирането на данни посредством употребата на информационни технологии, и като резултат от това в преписката по разследването не са включени документи, чиято релевантност спрямо предмета на съответната проверка не е проверена предварително.

46.

В тези съображения не се открива грешка при прилагане на правото.

47.

Така най-напред следва да се посочи, че макар по отношение на текста на Регламента на езика на производството по настоящата жалба, а именно английски, и по отношение на няколко от останалите текстове на другите езици да е възможно да се приеме доводът на Nexans във връзка с формулировката на член 20, параграф 2, буква б) и в) от Регламент № 1/2003, при цялостна преценка на текста на Регламент № 1/2003 на всички езици този довод в крайна сметка е несъстоятелен.

48.

Всъщност Nexans изтъква, че от употребата на израза „тези книги или документи“ в съответните текстове на различните езици на член 20, параграф 2, буква в) от Регламент № 1/2003 следва, че уреденото в тази разпоредба правомощие за копиране се отнася само до вече проверените съгласно буква б) от този параграф посочени книги и документи.

49.

От своя страна Комисията поддържа, че употребата на израза „тези книги или документи“ в съответните текстове на различните езици на член 20, параграф 2, буква в) от Регламент № 1/2003 може да бъде обяснена по-скоро с обстоятелството, че трябва да се вземат предвид посочените в буква б) от този параграф „книги и други документи“.

50.

При по-задълбочена проверка обаче става ясно, че както първият, така и вторият довод намират своята подкрепа само в някои, но не и във всички текстове на различните езици на член 20, параграф 2, букви б) и в) от Регламент № 1/2003, и че цялостната преценка на тези текстове на различните езици като цяло представя по-скоро противоречива картина относно препратките в настоящата разпоредба. Всъщност, тъй като, от една страна, като използват думата „тези“ или подобни на нея, повечето ( 21 ), но не всички ( 22 ) текстове на различните езици на член 20, параграф 2, буква в) препращат към предходната буква б) от този параграф, а от друга страна, в някои текстове на различните езици на буква в) използваният в горната буква б) термин „документи“ се повтаря още веднъж ( 23 ).

51.

Тълкуване, според което на основание на член 20, параграф 2, буква в) от Регламент № 1/2003 биха могли да бъдат копирани само проверените съгласно буква б) от посочения параграф документи, както става ясно, намира изрична подкрепа единствено в текста на португалски на член 20, параграф 2, буква в), доколкото в него се посочват „документите, които са били проверени“ ( 24 ). С оглед на всички останали текстове на различните езици, които не са ясни в това отношение, обаче е невъзможно да се направи извод за волята на автора на тази разпоредба само от текста на португалски ( 25 ).

52.

Напротив, при тези обстоятелства следва да се посочи, че от буквалния текст на член 20, параграф 2, букви б) и в) просто не може да се направи извод дали правомощието за копиране съгласно буква в) се отнася или не само до документите, които вече са били проверени съгласно буква б). Ето защо при определянето на волята на автора на тази разпоредба в това отношение трябва да се вземат предвид структурата и контекстът на правната уредба, от която тя е част, както и преследваните с тази правна уредба цели ( 26 ).

53.

В това отношение най-напред следва да се подчертае, че Комисията разполага с предвидените в Регламент № 1/2003 правомощия за извършване на проверки, за да ѝ позволят тя да изпълнява задачата си да защитава конкуренцията на вътрешния пазар от посегателства и да санкционира евентуалните нарушения на правилата за конкуренция на вътрешния пазар ( 27 ).

54.

От друга страна, следва да се припомни, че макар в картелното право спорното производство да започва най-напред с изложение на възраженията, Съдът изрично е уточнил, че правото на защита на засегнатите предприятия следва да се гарантира още в предварителното разследване. Всъщност, както посочва Общият съд в точка 80 от обжалваното съдебно решение, важно е да се избягва непоправимото увреждане на правото на защита в хода на производството по предварително разследване. Това важи по-специално при проверки, които могат да бъдат от решаващо естество за осигуряване на доказателства относно неправомерния характер на действията на предприятията ( 28 ). Ето защо правомощията на Комисията за проверка са точно определени ( 29 ).

55.

В съответствие с това решенията за проверка на Комисията са подчинени на строги изисквания за мотивиране. На този етап действително не е необходимо Комисията да представи пълна и окончателна правна преценка на фактите, за които се ангажира отговорността на съответните предприятия ( 30 ), като има право да търси други източници на информация, които още не са известни или цялостно описани ( 31 ). В решенията си за проверка обаче тя трябва да посочи предмета и целта на съответната проверка с цел да се изясни на съответните предприятия обхвата на задължението за съдействие от тяхна страна, както и правото им на защита ( 32 ). Ето защо Комисията е длъжна да посочи възможно най-точно какво се издирва и какво трябва да бъде проверено, като в никакъв случай не може да извършва проверки наслуки, без да са налице конкретни подозрения — т.нар. „fishing expeditions“ ( 33 ).

56.

Следователно в рамките на дадена проверка Комисията може да търси само документи, които са релевантни за посочените в решението за проверка предмет и цел, и само такива документи да прилага към преписката и впоследствие да използва като доказателства. Всъщност само по този начин може да се гарантира, че в последващото картелно производство няма да бъдат използвани доказателства, които са получени чрез нарушаване на правото на защита на съответните предприятия ( 34 ). Ето защо и случайно откритите документи, на които Комисията се натъква по време проверка и чийто предмет е различен от предмета на тази проверка, могат да бъдат използвани само за обосноваване на първоначално съмнение и за започване на нова проверка с различен предмет ( 35 ).

57.

С оглед на изложеното по-горе няма никакво съмнение, че Комисията в никакъв случай не може да прилага документи към преписката и впоследствие да ги използва като доказателства, без да е проверила предварително дали тези документи са релевантни за предмета на съответната проверка. Всъщност в противен случай всички процедурни гаранции на съответните предприятия биха били лишени от съдържание и би се проправил път за използването на получени по незаконен начин доказателства.

58.

В това отношение от структурата на член 20, параграф 2 от Регламент № 1/2003 най-общо може да се направи извод за логическа последователност на процесуалните етапи в рамките на проверка, според която във всички случаи, преди данните и документите да бъдат включени в преписката на Комисията по производството, следва да се провери релевантни ли са те спрямо предмета на съответната проверка. От друга страна, противно на доводите на Nexans, от член 20, параграф 2 не може да се изведе задължителен хронологичен ред, според който, преди да могат да се копират, данните би трябвало винаги най-напред да се проверяват. Това важи по-специално когато копията са направени преди всичко само за целите на проверката.

59.

В този случай изглежда непропорционално да се ограничават правомощията на Комисията, като ѝ бъде отказана възможността да копира данни, които не са проверени предварително, доколкото е гарантирано, че става въпрос само за технически междинен етап от проверката на тези данни и в крайна сметка в преписката няма да бъдат включени документи, които не са предварително проверени. Жалбоподателите не оспорват, че настоящият случай е такъв ( 36 ).

60.

Действително проверката е съпроводена с намеса в частната сфера на дружеството, а изискването за закрила срещу произволната и непропорционална намеса на публичната власт в сферата на частната дейност на всяко лице, независимо дали то е физическо или юридическо, е основен принцип на правото на Съюза ( 37 ), който междувременно е кодифициран в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

61.

Това обаче не означава, че — както изтъква Nexans — правомощията на Комисията в рамките на член 20 от Регламент № 1/2003 подлежат per se на ограничително тълкуване. По-скоро тези правомощия трябва да се тълкуват и прилагат така, че да бъде гарантирано стриктното зачитане на правата на съответните предприятия. Действително ограниченията относно упражняването на правомощията на Комисията в този смисъл не са самоцел, а гарантират зачитането на тези права ( 38 ).

62.

Правото на защита и защитата на права като посочената от Nexans поверителност на обменената между адвоката и клиента му информация или като изтъкнатото в паралелния случай по дело Prysmian и Prysmian Cavi e Sistemi/Комисия ( 39 ) право на защита на личния живот обаче са гарантирани, ако, както в разглеждания случай, Комисията действително копира данни без предварителна проверка, но като зачита стриктно съответните процедурни гаранции на засегнатите предприятия, т.е. по-специално само в присъствието на техните адвокати, като проверява дали данните са релевантни за предмета на проверката, преди да ги включи в преписката по производството като релевантни за него документи и да изтрие останалите копирани данни.

63.

Всъщност, дори ако твърдите дискове на предприятията включват и лични или защитени от правилото за поверителност на обменената между адвоката и клиента му информация данни, които е възможно да бъдат копирани на първия етап, при подобен подход в рамките на осъществения след копирането преглед се отделят документите, които могат да бъдат използвани като доказателствен материал, от останалите данни, като последните се изтриват, както е направено в разглеждания случай ( 40 ). Поради това подобно копиране за целите на прегледа не представлява по-голяма намеса от самия преглед.

64.

Впрочем освен това Комисията, както самата тя изтъква в настоящото производство, без това да е оспорено от жалбоподателите и противно на прикритите упреци от тяхна страна, в никакъв случай не „изсмуква“ произволно всички данни, намиращи се на всички носители на информация и устройства на Nexans, по същия начин и буквално слепешката като с огромна прахосмукачка за данни. Напротив, Комисията копира само данни, които преди това са идентифицирани като потенциално релевантни за предмета на проверката, тъй като се намират на компютри или носители на информация на лица, имащи ключова роля в предполагаемото нарушение, разследвано в хода на проверката ( 41 ).

65.

Както Комисията правилно продължава да твърди, индексирането на данните с информационни технологии и последващият преглед на индексираните по този начин данни освен това може да отнеме значително време. Това важи в още по-голяма степен, предвид обстоятелството че междувременно предприятията съхраняват по електронен път значително количество данни. Ето защо изглежда напълно уместно да се копират данни, за да могат устройствата или носителите на информация, на които първоначално са съхранени тези данни, директно да се освободят и да не се блокират по време на цялата проверка.

66.

С оглед на посоченото по-горе обща забрана да се копират данни без предварителна проверка изглежда като нецелесъобразно, а в резултат на това и необосновано, препятствие за упражняването на правомощията на Комисията за извършване на проверки, което надхвърля границите на необходимото по отношение на защитата на правата на съответните предприятия. Следователно подобна забрана на практика би ограничила прекомерно полезното действие на проверките като инструмент, който е необходим, за да се позволи на Комисията да упражнява функциите си на пазителка на Договора в областта на конкуренцията ( 42 ).

67.

Ето защо, на последно място, следва да се посочи, че на основание член 20, параграф 2, буква в) от Регламент № 1/2003 Комисията има право да копира данни като междинен етап от преценката на съответните данни, доколкото това изглежда целесъобразно във връзка с извършването на съответната проверка и в преписката впоследствие не се включват данни, чиято релевантност по отношение на предмета на съответната проверка не е предварително проверена, като след прегледа всички останали данни се изтриват. Ако това е гарантирано, изглежда не е необходимо да се изисква от Комисията да уточнява, че копирането на данни е не само целесъобразно, но и абсолютно необходимо, тъй като би било невъзможно да се извърши проверката, без предварителното копиране на данни.

68.

В съответствие с изложеното по-горе първото основание следва да се отхвърли по същество.

69.

Посочените по-горе съображения обаче не дават отговор на въпроса дали впоследствие Комисията трябва да проверява копираните данни в помещенията на предприятието, или напротив, може да проверява тези данни в помещенията си в Брюксел.

70.

С второто и третото си основание жалбоподателите оспорват възможността за проверка в помещенията на Комисията, като се позовават по-специално на текста на член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003, на систематични несъответствия в случай на разширително тълкуване и на текста на самото решение за проверка.

71.

В точки 60—64 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество отхвърля доводите на Nexans, че Комисията не разполага с правомощия за последваща проверка в помещенията си в Брюксел на данни, копирани в предприятие по време на проверка, тъй като от член 20, параграф 2, буква б) от Регламент № 1/2003 не може да се направи извод, че книгите и другите документи на предприятието трябва да се проверяват само в неговите помещения. Напротив, според Общия съд тази разпоредба задължава Комисията единствено да предостави на проверяваните предприятия по време на проверката на документите в нейните помещения същите гаранции като тези, които е длъжна да спазва при проверките на място, какъвто е бил настоящият случай.

72.

Тези съображения също не са опорочени от грешка при прилагане на правото.

73.

Така, противно на твърдяното от Nexans, най-напред от текста на член 20, параграф 1 от Регламент № 1/2003, според който Комисията „може да извършва всички необходими проверки на предприятия“, не може да се направи извод, че цялата проверка задължително трябва да се извърши в помещенията на предприятието.

74.

С употребата на израза „на предприятия“ текстът на член 20, параграф 1 от Регламент № 1/2003 действително установява връзка с помещенията на проверяваните предприятия. Това обаче е логично, доколкото проверката задължително започва в помещенията на предприятието. От друга страна, тази формулировка не изключва възможността данните, копирани в помещенията на предприятието, впоследствие да бъдат проверени в помещенията на Комисията за това дали са релевантни за предмета на съответната проверка.

75.

Това важи и за общата структура на член 20, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Тази структура действително показва, че с разпоредбата законодателят има за цел да предвиди необходимите правомощия (влизане в помещенията, проверка на документи, копиране, запечатване на помещения и документи, както и разпити на представители на предприятието) на Комисията за извършването на проверки в помещенията на съответните предприятия. Това обаче също не изключва възможността проверка, която е започнала в помещенията на дадено предприятие, да продължи в помещенията на Комисията.

76.

Действително не се установява, че в сравнение с извършването на проверката в помещенията на предприятието такова продължаване на проверката в помещенията на Комисията само по себе си би представлявало допълнителна намеса в правата на съответното предприятие, която е толкова сериозна, че правомощието за нея би трябвало да се предвиди изрично и не би могло да бъде изведено имплицитно от член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003, ако те се тълкуват в светлината на необходимостта от защита на правата на съответните предприятия.

77.

Това важи в още по-голяма степен, предвид обстоятелството че правомощията, предвидени в Регламент № 1/2003 — както вече беше посочено — трябва да дават право на Комисията да се бори ефективно с антиконкурентни практики ( 43 ). Ето защо именно в светлината на значително увеличения след влизането в сила на Регламент № 1/2003 обем от електронни данни, които се произвеждат и съхраняват от предприятията, изглежда напълно оправдано да се даде възможност на Комисията да извършва отнемащата време проверка на такива данни в собствените си помещения, за да не ангажира прекомерно персонала си в помещенията на проверяваните предприятия, което впрочем може да доведе до увеличаване на разходите.

78.

С оглед на това действително не е необходимо да се ограничават правомощията на Комисията за проверка на данни в собствените ѝ помещения до случаи, при които напр. по технически причини е невъзможно съответните данни да бъдат проверени на място. Въпреки това подходът на Комисията да проверява данни в собствените ѝ помещения, а не в помещенията на съответното предприятие трябва да изглежда целесъобразен и оправдан с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, напр. ако след като известно време Комисията е проверявала на място, все още има твърде много данни, които трябва да бъдат проверени.

79.

В разглеждания случай това се дължи на факта, че въпросните данни са получени едва в края на проверката в предприятието ( 44 ). По същия начин проверка в помещенията на Комисията изглежда още по-оправдана, ако — както в разглеждания случай — предприятието вече се представлява от установени в Брюксел адвокати, които могат да присъстват на проверката, без това да води до големи разходи.

80.

От друга страна, жалбоподателите не представят доказателства, въз основа на които би могло да се установи, че в настоящия случай продължаването на проверката в помещенията на Комисията не е целесъобразно, а се дължи единствено на факта, че така е „удобно“ за Комисията.

81.

Обстоятелството, че тези действия не са придружени от нарушение на правото на защита на съответните предприятия обаче има решаващо значение както по отношение на вече разгледаното по-горе копиране на данни ( 45 ), така и по отношение на проверката на тези данни в помещенията на Комисията.

82.

В това отношение, както правилно посочва Общият съд в точка 60 от обжалваното съдебно решение, по време на проверката на данните в помещенията на Комисията трябва да се спазват същите процедурни гаранции спрямо проверяваните предприятия като тези, които трябва да се спазват при проверки в собствените им помещения. Всъщност, както бе посочено по-горе, от решаващо значение по време на проверка е в преписката по производството да се включат единствено документите, за които може да се докаже, че са релевантни за посочените в решението за проверка предмет и цел, доколкото само по този начин се гарантира, че в последващото производство няма да бъдат използвани доказателства, получени в нарушение на правата на съответните предприятия ( 46 ). За тази цел е особено важно адвокатите на тези предприятия да присъстват винаги когато Комисията преглежда всички данни и документи и да могат да проверяват кои документи са релевантни за Комисията.

83.

Фактът, че Комисията взема копираните данни на предприятието в помещенията си в Брюксел и ги проверява там, в никакъв случай не може да доведе до това, че тези данни не са вече под контрола на съответното предприятие, както и до това, че Комисията ги преглежда по свое усмотрение. По-скоро трябва да бъде гарантирано, че Комисията ще транспортира данните запечатани и впоследствие ще ги разглежда само в присъствието на адвокатите на предприятието, какъвто е разглежданият случай ( 47 ). Освен това, както Комисията правилно изтъква по време на съдебното заседание, с транспортирането на данните в запечатан вид се осигурява непрекъснатост между започнатата в помещенията на предприятието и продължилата в помещенията на Комисията проверка.

84.

Едновременно с това би било несъвместимо с изискването за зачитане на правото на защита на проверяваните предприятия, ако извършването на проверката в помещенията на Комисията в Брюксел е съпроводено с непропорционална тежест или разходи за тези предприятия. Всъщност по време на проверки на Комисията предприятията действително са обект на задължение за сътрудничество. То обаче трябва да е ограничено до подходящи изисквания на Комисията за сътрудничество и не може да води до прекомерна тежест за предприятията ( 48 ).

85.

В този смисъл Nexans изтъква, че ако съгласно член 20, параграф 2, букви б) и в) от Регламент № 1/2003 Комисията би могла да преглежда копираните данни на дадено предприятие в помещенията си в Брюксел, би трябвало правото на Комисията съгласно буква д) от посочения параграф да разпитва служители на проверяваното предприятие също да се прилага в помещенията на Комисията. Това обаче според Nexans изглежда несъвместимо с изчерпателния характер на правната уредба относно правомощията на Комисията да извършва разследвания.

86.

С оглед на предходната разпоредба в член 14, параграф 1, буква в) от Регламент № 17 ( 49 ) следва да се посочи, че използваният в нея израз, според който устните обяснения могат да се изискват „на място“, отпада в член 20, параграф 2, буква д) от Регламент № 1/2003. С оглед на това провежданите в Брюксел разпити на служители на предприятията на основание на посочената разпоредба не изглеждат per se изключени. Последното обаче важи само доколкото свързаните с това разходи за предприятието не са непропорционални.

87.

По същия начин необходимостта от присъствието на адвокатите на съответните предприятия в Брюксел по време на проверката в помещенията на Комисията, и по-специално свързаните с това разходи не трябва да представляват непропорционална тежест за тези предприятия в сравнение с проверка в собствените им помещения.

88.

В разглеждания случай обаче Nexans не представя доказателства, от които да се установи, че проверката в помещенията на Комисията е представлявала непропорционална тежест за това предприятие, нито са налице други доказателства в този смисъл.

89.

В заключение, противно на доводите на Nexans, тълкуване на член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003, според което Комисията може да продължи проверката в собствените си помещенията, не противоречи и на останалите разпоредби на същия регламент.

90.

Според Nexans член 21, параграф 4 от Регламент № 1/2003, който по отношение на „проверки на други помещения“ препраща към правомощията съгласно член 20, параграф 2, букви а)—в) от Регламент № 1/2003, би бил лишен от смисъл, ако се цели още от член 20 да се изведат правомощия Комисията да проверява документи извън помещенията на предприятието.

91.

Както Комисията правилно изтъква, член 21 от Регламент № 1/2003 обаче се отнася до напълно различно положение от това на проверка съгласно член 20 от същия регламент. Член 21 дава право на Комисията да извършва проверки и да събира доказателства в помещения, различни от помещенията, които се използват за осъществяване на стопанската дейност на предприятието, напр. в домове или транспортни средства на служители на предприятието, като за тази цел препраща към правомощията съгласно член 20, параграф 2, букви а)—в). Следователно тълкуване на член 20, параграф 2, буква б), според което проверка на данните, копирани съгласно буква в) от същия параграф в помещенията на предприятието, може да продължи извън тези помещения, не оказва влияние върху приложното поле на член 21 от Регламент № 1/2003.

92.

Накрая следва да се посочи, че съгласно член 20, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003 Комисията разполага с правомощия за последваща проверка в собствените си помещения на данни, копирани при проверка в помещенията на предприятието, доколкото това изглежда целесъобразно за извършването на съответната проверка и на проверяваните предприятия са осигурени същите гаранции за защита като тези, които се осигуряват при проверка в техните собствени помещения. Освен това изглежда, че ако тези гаранции са осигурени, не се налага да се изисква доказателство от Комисията, че е било напълно невъзможно проверката да се извърши в помещенията на предприятието.

93.

В съответствие с това второто основание също следва да се отхвърли по същество.

94.

С третото си основание жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е отхвърлил довода им, че дори от текста на самото решение за проверка става ясно, че правомощията на Комисията за извършване на проверка са ограничени до помещенията на Nexans. В него се посочва, че „проверката може да се извърши във всички помещения, контролирани от предприятието, и по-специално в офисите на следния адрес: […]“ ( 50 ).

95.

Общият съд отхвърля този довод в точка 67 от обжалваното съдебно решение, тъй като от решението за проверка действително следва, че макар проверката да може да се извърши в посочените помещения, не е задължително тя да се извършва там. Следователно решението за проверка не изключвало възможността Комисията да продължи проверката в Брюксел.

96.

Противно на поддържаното от Nexans, в тази констатация не се открива грешка при прилагане на правото.

97.

Както Комисията правилно изтъква, като се позовава на цитираното от самите Nexans решение на Общия съд по дело Minoan Lines/Комисия, такова указание всъщност има за цел единствено да разреши на Комисията да влиза само в помещенията на посоченото юридическо лице. Това означава, че Комисията не може на основание на подобно решение да влиза в помещенията на различно от посоченото в него юридическо лице и да извършва проверки в тях ( 51 ).

98.

Следователно решението за проверка не изключва възможността копираните данни на предприятието, посочено в решението, впоследствие да бъдат проверявани от Комисията в собствените ѝ помещения, доколкото и в този случай е гарантирано, че в нито един момент това предприятие няма да загуби контрола върху данните, както е в настоящия случай ( 52 ).

99.

Освен това твърдението на жалбоподателите, че за да включва проверка в помещенията на Комисията, решението за проверка трябва да бъде прието на основание член 21, а не на член 20 от Регламент № 1/2003, също е неправилно. Всъщност както е посочено по-горе ( 53 ), член 21 се отнася до извършването на проверки в помещения, различни от помещенията, които се използват за осъществяване на стопанската дейност на предприятието, напр. в домове или транспортни средства на служители на предприятието, а следователно и до напълно различно положение от това, при което дадена проверка, която на основание на член 20 е започнала в помещенията, които се използват за осъществяване на стопанската дейност на предприятието, е продължена в помещенията на Комисията

100.

Поради това третото основание също следва да се отхвърли по същество.

101.

С четвъртото и петото основание жалбоподателите изтъкват нарушение в констатациите на Общия съд относно изчисляването на глобата. Четвъртото основание се отнася до правомощието на Общия съд за пълен съдебен контрол върху определената от Комисията глоба, докато предмет на петото основание е твърдяна грешка на Общия съд при преценката.

102.

В рамките на четвъртото основание жалбоподателите отправят критики, че Общият съд не е взел предвид обхвата на правомощията си съгласно член 261 ДФЕС във връзка с член 31 от Регламент № 1/2003 за пълен съдебен контрол върху определянето на глобата от страна на Комисията.

103.

В това отношение следва да се отбележи, че Общият съд единствен е компетентен да контролира по какъв начин Комисията е преценила във всеки конкретен случай тежестта на противоправното поведение. Контролът на Съда в производството по обжалване има за цел, от една страна, да се провери до каква степен Общият съд от гледна точка на правото правилно е взел предвид всички основни фактори, за да прецени тежестта на деяние с оглед на член 101 ДФЕС и на член 23 от Регламент № 1/2003, и от друга страна, да се провери дали Общият съд е отговорил надлежно на всички доводи, изложени в подкрепа на искането за отмяна или намаляване на размера на глобата ( 54 ).

104.

В разглеждания случай жалбоподателите смятат, че определеният основен размер на глобата, възлизащ на 15 % от стойността на съответните продажби, трябва да бъде намален, доколкото, според поддържаното от тях, нарушението няма, съответно има само ограничени по обхват, последици върху съответния пазар. В точка 156 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд се позовава единствено на точка 22 от Насоките относно метода за определяне на глобите от 2006 г. в съответствие с член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“) ( 55 ), където последиците от нарушението върху пазара не са посочени като определящ за размера на глобата фактор. Ето защо, като не е разгледал довода на жалбоподателите и не е упражнил правомощието си за пълен съдебен контрол върху решението на Комисията, според жалбоподателите Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото.

105.

Възможността този довод да бъде приет зависи от това дали се прави позоваване на точка 156 от обжалваното съдебно решение на езика на производството, т.е. английски, или на текста на тази точка на работния език на Общия съд, т.е. френски, както и на останалите езици, на което е преведено обжалваното съдебно решение.

106.

Изходната точка е, че правомощието за пълен съдебен контрол, признато на съда на Съюза по силата на член 31 от Регламент № 1/2003 в съответствие с член 261 ДФЕС, позволява на съда да излезе от рамките на обикновения контрол за законосъобразност на санкцията и да замени преценката на Комисията със своята преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи наложената глоба или периодична имуществена санкция ( 56 ).

107.

Въпреки че упражняването на пълния съдебен контрол не е равнозначно на служебен контрол ( 57 ), за да изпълни изискванията за пълен съдебен контрол по смисъла на член 47 от Хартата, що се отнася до глобата, съдът на Съюза е длъжен освен това, при упражняване на предвидените в членове 261 ДФЕС и 263 ДФЕС правомощия, да разгледа всяко твърдение за нарушение, правно или фактическо, с което се цели да се докаже, че размерът на глобата не съответства на тежестта и на продължителността на нарушението ( 58 ).

108.

Ако се прави позоваване на текста на френски или на всички други езици на обжалваното съдебно решение, с изключение на английски, съображенията на Общия съд, изложени в точка 156 от обжалваното съдебно решение, противно на поддържаното от жалбоподателите, са в съответствие с изискванията на тази съдебна практика.

109.

Действително в точка 156 от обжалваното съдебно решение Общият съд, като се позовава на точка 22 от Насоките от 2006 г., отхвърля довода, че Комисията трябва да вземе предвид твърдяната липса на отражение върху пазара и посочва в това отношение, че съгласно посочената разпоредба Комисията не е длъжна да вземе предвид действителното отражение върху пазара или липсата на такова отражение като утежняващо или смекчаващо обстоятелство.

110.

Освен това обаче Общият съд посочва в текста на обжалваното съдебно решение на френски, както и на всички други езици, с изключение на английски, че по-скоро е достатъчно, както в случая, определеното от Комисията равнище на дела от стойността на продажбите, което трябва да се вземе предвид, да бъде обосновано с други обстоятелства, които могат да повлияят на определянето на тежестта на нарушението съгласно последната разпоредба, като естеството на нарушението, общия пазарен дял на всички съответни предприятия и неговия географски обхват.

111.

От тези съображения следва, че Общият съд не отхвърля довода за твърдяната липса на отражения върху пазара, като се позовава само общо на Насоките от 2006 г., както Nexans твърди. Вметнатият израз „както в случая“ по-скоро свидетелства, че според преценката и проверката на Общия съд в конкретния случай размерът на дела от стойността на продажбите, който Комисията взема предвид по отношение на основния размер на глобата, независимо от евентуалната липса на отражения върху пазара, е оправдан от посочените в Насоките от 2006 г. други обстоятелства, като например вида на нарушението. Тъй като работният език на Общия съд е френски, следва да се приеме, че Общият съд съзнателно е включил наличния в текста на френски език вметнат израз „както в случая“ („comme en l’occurrence“), като по този начин вметнатият израз препредава преценката на Общия съд във връзка с настоящия случай.

112.

Ето защо Общият съд не може да бъде упрекнат, че не е разгледал в достатъчна степен доводите на Nexans, изложени в първоинстанционното производство, и че не е упражнил в достатъчна степен правомощието си за пълен съдебен контрол върху решението на Комисията за налагане на глоба. Липсата на вметнатия израз „както в случая“ в текста на точка 156 от обжалваното съдебно решение на английски език опорочава това съдебно решение с правна грешка на езика на производството, която по принцип трябва да доведе до отмяната му. Без въпросния вметнат израз не става ясно, че Общият съд е упражнил в достатъчна степен правомощието си за пълен съдебен контрол върху глобата. Следователно делото следва да се върне на Общия съд за ново разглеждане. Тъй като съответният вметнат израз отсъства единствено в текста на обжалваното съдебно решение на английски език, очевидно поради грешка в превода, Общият съд би могъл да отстрани тази правна грешка, като я поправи съгласно член 164 от Процедурния му правилник още преди Съдът да е постановил решението си. Във всеки случай това разрешение е за предпочитане пред отмяната на обжалваното съдебно решение и връщането на делото на Общия съд за ново разглеждане, тъй като последната хипотеза единствено удължава ненужно производството и води до допълнителни разноски, но в крайна сметка не би променила нищо, тъй като, след като делото бъде върнато на Общия съд, той отново ще отхвърли жалбата със същите мотиви, но този път правилно преведени. За да не бъде накърнена правната защита на Nexans обаче, с поправянето на текста на обжалваното съдебно решение на английски език, следва да започне да тече нов срок за подаване на жалби срещу поправената част от това съдебно решение. Евентуално Съдът би предоставил на участниците в настоящото производство срок за промяна на техните доводи ( 59 ).

113.

Ако Общият съд поправи своевременно съдебното решение на езика на производството, Съдът би могъл да се позове на успешно упражненото от Общия съд правомощие за пълен съдебен контрол, като преценката му във връзка с тежестта на нарушението по делото става освен това още по-обоснована, предвид обстоятелството че от практиката на Съда следва, че при споразумение за разпределяне на пазарите ставката от 15 % може да бъде обоснована само поради тежестта на нарушението, тъй като в този случай става въпрос за едно от най-тежките ограничения на конкуренция по смисъла на точка 23 от Насоките от 2006 г. и за най-ниската ставка от скàлата от санкции, предвидена в тези Насоки за подобни нарушения ( 60 ). В съответствие с това Съдът уточнява, макар едва след публикуването на обжалваното съдебно решение, а именно в решение от 26 септември 2018 г. по дело Philips и Philips France/Комисия, че ако избраният от Комисията коефициент за тежест може да се обоснове поради вида на нарушението, оплакването, че Общият съд не е разгледал довод относно тежестта на нарушението, е неотносимо ( 61 ).

114.

В заключение, посочените по-горе съображения в крайна сметка не се поставят под въпрос и от решението на Съда по дело Infineon Technologies/Комисия ( 62 ), което жалбоподателите настоятелно изтъкват.

115.

В това решение Съдът действително посочва, че Общият съд е нарушил правомощието си за пълен съдебен контрол, тъй като не е разгледал довода на Infineon, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, като е определила размера на глобата, без да вземе предвид ограничения брой контакти, в които е участвал Infineon ( 63 ).

116.

Делото Infineon обаче се отличава с особеността, че за разлика от цитираното в точка 113 от настоящото заключение дело Philips ( 64 ) и от разглеждания случай, в него се отчита обхватът на индивидуалното участие на Infineon в разглежданото нарушение, по-специално във връзка със съобразяването на смекчаващи обстоятелства, които могат да обосноват намаляването на глобата ( 65 ). Поради това, както Съдът изрично уточнява, решение Infineon Technologies/Комисия ( 66 ) не поставя под въпрос констатациите в решение Philips и Philips France/Комисия, възпроизведени в точка 113 от настоящото заключение.

117.

Ето защо от изложеното по-горе следва, че — при условие че Общият съд поправи своевременно текста на обжалваното съдебно решение на английски език — четвъртото основание също трябва да се отхвърли.

118.

Петото основание на Nexans в крайна сметка се отнася до преценката на „европейската картелна конфигурация“ с оглед на определянето на глобата. Както вече беше посочено, Комисията определя увеличение с 2 % на основния размер на глобата за европейските предприятия, тъй като приема, че освен разпределянето на пазарите между европейските, японските и южнокорейските предприятия („картелна конфигурация А/R“), е налице допълнително разпределяне между европейските предприятия ( 67 ).

119.

В производството пред Общия съд Nexans оспорва констатацията, че в резултат на европейската картелна конфигурация е настъпила допълнителна вреда, която би могла да обоснове това увеличение. Общият съд отхвърля този довод.

120.

В настоящото производство по обжалване Nexans оспорва констатацията на Общия съд в това отношение, изложена в точка 182 от обжалваното съдебно решение. Според тази констатация, противно на поддържаното от Nexans, няма съмнение, че разпределянето на проекти за подземни и подводни електрически кабели с високо напрежение в рамките на „европейската картелна конфигурация“ е задълбочило нарушаването на конкуренцията, причинено в ЕИП от „картелна конфигурация А/R“.

121.

Според Nexans тази констатация е опорочена както от явна грешка при преценката, така и от липса на мотиви. Всъщност както Комисията, така и Общият съд признават, че Nexans са представили доказателства, че нарушението не е оказало влияние върху всички европейски продажби. С оглед на това, за да се обоснове увеличението на глобата, не било достатъчно, че не съществувало съмнение за задълбочаващо се нарушаване на конкуренцията от европейската картелна конфигурация. Ето защо, като потвърдил законосъобразността на това увеличение, Общият съд допуснал грешка при преценката.

122.

Този довод трудно би ме убедил. Той се основава отчасти на очевидно неправилен прочит на обжалваното съдебно решение.

123.

Най-напред Общият съд изобщо не е обсъдил това, че жалбоподателите са изложили доводи за липсата на отражение на нарушението върху всички европейски продажби. Напротив, в точка 181 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че „европейската картелна конфигурация“ включва и допълнителен ангажимент, който надхвърля спазването на правилата за разпределяне в рамките на „картелна конфигурация A/R“.

124.

С оглед на това, както вече беше посочено, в точка 182 от обжалваното съдебно решение Общият съд прави извода, че няма съмнение, че нарушаването на конкуренцията, причинено от „картелната конфигурация А/R“, се е задълбочило още повече от „европейската картелна конфигурация“. В производството по обжалване Nexans не поставя под въпрос тези констатации на Общия съд, а освен това няма основание да се приеме, че тези констатации се основават на изопачаване на евентуални доказателства, изтъкнати от Nexans в първоинстанционното производство.

125.

С оглед на това, от една страна, не става ясно в каква степен констатацията на Общия съд, изложена в точка 182 от обжалваното съдебно решение, е лишена от мотиви.

126.

От друга страна, Общият съд по същество правилно приема, че разпределянето на проектите между европейските предприятия е съпроводено с допълнително нарушаване на разпределянето на пазарите между европейските, японските и южнокорейските предприятия. Всъщност тясната връзка между двете конфигурации не променя нищо в обстоятелството, че „европейската картелна конфигурация“ представлява неприсъщо на „картелната конфигурация А/R“ споразумение със самостоятелно значение. Независимо от разпределянето на пазарите между европейските, японските и южнокорейските предприятия, това вътрешноевропейско споразумение също би трябвало да бъде квалифицирано като ограничаващо конкуренцията. Ето защо не може да се установи грешка в преценката, допусната в констатацията на Общия съд, че без да се допуска грешка при прилагането на правото, с увеличената глоба може да се санкционира това нарушение „в повече“.

127.

Следователно петото основание също следва да се отхвърли.

128.

Поради обстоятелството, че нито едно от изложените от Nexans основания не е уважено, жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.

129.

Съгласно член 184, параграф 2 от своя процедурен правилник при отхвърляне на жалбата Съдът се произнася по съдебните разноски.

130.

Съгласно член 138, параграфи 1 и 2 във връзка с член 184, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане; когато има няколко загубили делото страни, Съдът решава как да се разпределят съдебните разноски. След като Комисията е направила искане в този смисъл и жалбоподателите са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски. Жалбоподателите следва да понесат тези разноски солидарно, защото са подали жалбата съвместно. Би било обаче несъразмерно жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, възникнали във връзка с четвъртото основание, тъй като причината за предявяването на това основание се дължи на грешка в превода на Съда на Европейския съюз. В това отношение всички страни трябва най-напред да понесат направените от тях съдебни разноски. След това те могат да разгледат възможността за предявяване на искове за причинени вреди в това отношение срещу Съда на Европейския съюз.

131.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да се произнесе, както следва: