1.

Какви са правните и етичните норми, от които трябва да се ръководи поведението на член на Европейската сметна палата (наричана по-нататък „ЕСП“), и какви са относимите наказания в случай на нарушение на тези норми? Това са основните въпроси, повдигнати с настоящия иск, с който Съдът е сезиран от ЕСП.

2.

Всъщност с иска си ЕСП иска от Съда да установи, че г‑н Pinxten не е изпълнил произтичащите от длъжността му на член на ЕСП задължения. ЕСП поддържа, че г‑н Pinxten е действал в нарушение на задълженията си по членове 285 ДФЕС и 286 ДФЕС. Поради това тя иска от Съда да наложи подходящо наказание в съответствие с член 286, параграф 6 ДФЕС.

3.

Настоящото дело е първото, което се отнася до (бивш) член на ЕСП и което е заведено на основание член 286, параграф 6 ДФЕС. Последната разпоредба предвижда, че „[ч]леновете на Сметната палата могат да бъдат освободени от длъжност, или да бъдат лишени от правото на пенсия или други полагащи се облаги, само ако Съдът по молба на Сметната палата констатира, че те са престанали да отговарят на необходимите условия или да изпълняват произтичащите от тяхната длъжност задължения“. В по-общ план може да се отбележи, че досега Съдът е постановявал само едно решение въз основа на подобна разпоредба от Договора, приложима за членовете на Комисията, а именно решението от 11 юли 2006 г., Комисия/Cresson (C‑432/04, EU:C:2006:455).

4.

Следователно настоящото дело предоставя на Съда нова възможност, от една страна, да изясни някои процесуални особености, свързани с този вид производства, и от друга страна, да установи стандартите за поведение на лицата, заемащи високи длъжности в институциите на Европейския съюз. В момент, в който легитимността на Европейския съюз, на неговите институции и на служителите им е най-малкото поставена под въпрос, решението на Съда по този въпрос несъмнено ще бъде от съществено значение.

5.

ЕСП е една от седемте институции на Съюза. Като такава на нея са посветени три члена от Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно членове 285, 286 и 287.

6.

На първо място, член 285, втора алинея ДФЕС предвижда, че членовете на ЕСП „изпълняват функциите си при пълна независимост, в общ интерес на Съюза“. На второ място, член 286, параграф 3 ДФЕС предвижда, че „[п]ри изпълнението на техните задължения, членовете на Сметната палата нито търсят, нито приемат инструкции от което и да е правителство или от който и да е друг орган [и] се въздържат от всякаква дейност, несъвместима с характера на техните функции“. Член 286, параграф 4 ДФЕС добавя, че „[ч]леновете на Сметната палата не могат по време на своя мандат да изпълняват никаква друга платена или неплатена професионална дейност. Когато встъпват в длъжност, те тържествено се задължават да изпълняват както по време на своя мандат, така и след това, произтичащите от тяхната длъжност задължения, а именно да проявяват почтеност и въздържаност относно приемането, след края на мандата им, на определени постове или облаги“.

7.

Член 7 от Регламент (EИО, EВРАТОМ, EОВС) № 2290/77 на Съвета от 18 октомври 1977 година за определяне на възнагражденията на членовете на Сметната палата ( 2 ) в редакцията му, изменена с Регламент (ЕО, EВРАТОМ) № 1293/2004 на Съвета от 30 април 2004 г. ( 3 ), гласи:

„Член на Сметната палата, на когото се налага в хода на изпълнение на задълженията му да пътува извън мястото на временното седалище на Палатата, има право на:

8.

Член 4, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета ( 4 ) предвижда:

„1.   Службата провежда административни разследвания в рамките на институциите, органите, службите и агенциите („вътрешни разследвания“) в областите, посочени в член 1.

Тези вътрешни разследвания се провеждат съгласно условията, предвидени в настоящия регламент и в решенията, приети от съответната институция, орган, служба или агенция.

2.   При условие че разпоредбите, посочени в параграф 1, са спазени:

[…]“.

9.

С Решение № 66—2011 на Сметната палата на Европейския съюз за създаване на етични правила за Европейската сметна палата от 26 октомври 2011 г. ЕСП решава, че по отношение на ЕСП се прилагат приложените към решението етични правила.

10.

Тези етични правила предвиждат по-специално:

„[…]

2.2. Управляваме ресурсите на Палатата съгласно принципите на законосъобразност, редовност и добро финансово управление. Палатата трябва да бъде модел за подражание във финансовото управление — нейните ресурси следва да се управляват в пълно съответствие с Финансовия регламент и всички други приложими правила; нейните цели следва да бъдат постигани по икономичен, ефикасен и ефективен начин.

[…]

3.2. Изпълняваме задачите си без политическо, национално или друго външно влияние.

3.3. Избягваме конфликта на интереси, независимо дали става дума за действителен или за привиден конфликт. Например такъв може да е случаят с участието в политически организации, политически постове, членство в бордове и финансово участие в одитираните обекти. Необходимо е да бъдем особено внимателни по тези въпроси, както и по отношение на това как те могат да се възприемат от трети страни.

[…]“.

11.

Г‑н Pinxten е член на ЕСП от 1 март 2006 г. до 30 април 2018 г., когато изтича мандатът му. Той е назначен в одитен състав III на тази институция, на който е възложен контролът на разходите на Европейския съюз във връзка с външните отношения, разширяването и хуманитарната помощ. От 4 април 2011 г. до 30 април 2018 г. г‑н Pinxten заема длъжността ръководител на одитен състав III.

12.

По време на мандата му на г‑н Pinxten са предоставени служебен автомобил и карта за гориво, с която използваното за този автомобил гориво се фактурира на ЕСП. Предоставени са му и още две карти за гориво, които му позволяват да закупува гориво, което е освободено от данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) и от акциз.

13.

От 2006 г. до 2014 г. ЕСП предоставя шофьор на разположение на г‑н Pinxten. От април 2014 г. г‑н Pinxten е можел да поиска да използва шофьор, назначен на общия щат от шофьори, за които отговоря директорът на финансите на ЕСП. До 6 октомври 2016 г. г‑н Pinxten отговаря за подписването на заповедите за командировка на назначения за осигуряване на превоза му шофьор, за да осигури възстановяването на последния на свързаните с командировката разходите и заплащането на дневните надбавки. Впоследствие това правомощие се упражнява от генералния секретар на ЕСП.

14.

По време на мандата му на г‑н Pinxten са възстановявани представителни разходи и разходи за развлечение, различни разходи, направени в хода на командировки, на които е изпратен по негово искане от председателя на ЕСП, а също така е получавал плащания на дневните надбавки за тези командировки.

15.

През 2016 г. ЕСП получава информация с твърдения за редица съществени нередности във връзка с различни командировки на г‑н Pinxten.

16.

На 18 юли 2016 г. генералният секретар на ЕСП уведомява устно г‑н Pinxten за обвинението срещу него. Освен това службите на ЕСП анализират командировките на г‑н Pinxten и на неговите шофьори, за да открият евентуални нередности. След неколкократна размяна на кореспонденция между тези служби и г‑н Pinxten, с писмо от 30 септември 2016 г. последният оспорва всякакво задължение за възстановяване на разходи, свързани с неговите командировки или с тези на неговите шофьори. Впоследствие продължава размяната на кореспонденция между администрацията на ЕСП и г‑н Pinxten.

17.

Освен това на 26 юли 2016 г. ЕСП е уведомена, че е възможно г‑н Pinxten да е извършил застрахователна измама във връзка с произшествие между служебния му и личния му автомобил през 2011 г.

18.

На 1 септември 2016 г. председателят на ЕСП съобщава устно тези твърдения на г‑н Pinxten. В писмо от същия ден г‑н Pinxten поддържа, че въпросното произшествие е резултат от сблъсък между служебния му автомобил, управляван от неговия шофьор, и личния му автомобил, управляван от сина му.

19.

На 14 октомври 2016 г. по указание на председателя на ЕСП генералният секретар на тази институция изпраща на OLAF преписка относно дейността на г‑н Pinxten, довела до евентуален неоправдан разход от бюджета на Съюза.

20.

След първоначална среща, проведена на 31 януари 2017 г., на 31 март 2017 г. генералният директор на OLAF уведомява официално председателя на ЕСП за започването на разследване относно евентуални нередности, които засягат финансовите интереси на Съюза и които са допуснати с участието на г‑н Pinxten при използване на активи на ЕСП за командировки, осъществени или разрешени от него в нарушение на приложимата правна уредба.

21.

На 22 септември 2017 г. OLAF уведомява г‑н Pinxten, че започва разследване и че „обект на разследването“ е той.

22.

На 20 ноември 2017 г. OLAF извършва инспекция в кабинета на г‑н Pinxten и изземва различни документи. След предварителен анализ на тези документи на 15 декември 2017 г. OLAF уведомява г‑н Pinxten, че обхватът на разследването е разширен и че вече включва по-специално и евентуални злоупотреби с права и привилегии, свързани с положението му на член на ЕСП, евентуални конфликти на интереси или други нарушения по членове 285 ДФЕС и 286 ДФЕС, както и нарушения на Кодекса за поведение на членовете на Сметната палата (наричан по-нататък „Кодексът за поведение на членовете на ЕСП“).

23.

На 22 декември 2017 г. г‑н Pinxten е изслушан от разследващите лица на OLAF. На 15 май 2018 г. г‑н Pinxten представя пред OLAF писмено становище, след като на 6 април 2018 г. службата представя резюме на установените след разследването факти.

24.

На 2 юли 2018 г. ЕСП получава окончателния доклад на OLAF след приключване на разследването. В доклада се заключава, че г‑н Pinxten е злоупотребил с ресурси на ЕСП за дейности, които не са свързани със задълженията му, с картите за гориво и с договора за автомобилно застраховане за служебния му автомобил. Освен това в доклада се заключава, че той има необосновани отсъствия, че не е декларирал някои външни дейности, че неправомерно е предал поверителна информация и че е установен конфликт на интереси.

25.

В този доклад по-специално се посочва, че 332 командировки, които са били одобрени или потвърдени от г‑н Pinxten, не са свързани с изпълнението на неговите задължения и че е използвал средства на ЕСП за покриване на представителни разходи, свързани с частни събития, които не са били от интерес за институцията.

26.

С оглед на съдържащите се в този доклад данни OLAF препоръчва на ЕСП да образува дисциплинарно производство срещу г‑н Pinxten. Освен това тя препоръчва на ЕСП да вземе подходящи мерки, за да осигури възстановяването на сума в размер на 472869,09 EUR, съответстваща на неправилно поетите от ЕСП разходи, и да обсъди възстановяването на сума в размер на 97954,52 EUR, съответстваща на заплатите, изплатени за периодите на неоправданите отсъствия на г‑н Pinxten.

27.

Освен това, тъй като счита, че някои от фактите, разкрити при разследването, могат да представляват престъпления, OLAF изпраща сведенията, с които разполага, и разяснения на съдебните органи на Люксембург.

28.

С оглед на изпратените от OLAF сведения с писмо от 1 октомври 2018 г. прокурорът към Tribunal d’arrondissement de Luxembourg (Районен съд Люксембург, Люксембург) иска от ЕСП да снеме съдебния имунитет, с който се ползва г‑н Pinxten. На 15 ноември 2018 г. ЕСП уважава това искане.

29.

На 12 юли 2018 г. ЕСП възлага на своя председател да изготви предварителен доклад относно твърденията за нарушения, посочени в доклада на OLAF срещу г‑н Pinxten.

30.

На 5 октомври 2018 г. председателят на ЕСП изпраща предварителен доклад до членовете на тази институция. Докладът препоръчва на ЕСП да сезира Съда „да разгледа установените факти и да установи дали г‑н Pinxten не е изпълнил задълженията, произтичащи от длъжността му“. В същия ден този доклад и докладът на OLAF са съобщени на г‑н Pinxten.

31.

На 19 ноември 2018 г. г‑н Pinxten изпраща писмено становище на ЕСП. На 26 ноември 2018 г. той е изслушан от членовете на тази институция в закрито заседание.

32.

С оглед на доклада на OLAF, на предварителния доклад на председателя на ЕСП, на решението за снемане на съдебния имунитет на г‑н Pinxten, както и на неговите писмени и устни становища, на 29 ноември 2018 г. в закрито заседание ЕСП решава да сезира Съда с въпроса относно г‑н Pinxten на основание член 286, параграф 6 ДФЕС.

33.

На 24 юни 2019 г. г‑н Pinxten подава пред Общия съд жалба за отмяна на решението на генералния секретар на ЕСП от 11 април 2019 г., с което се установява неправомерно изплащане на сума в размер на 153407,58 EUR и се разпорежда предприемането на действия за възстановяването ѝ ( 5 ).

34.

Това производство е свързано с настоящия иск, доколкото спорната сума се отнася до посочените в първото твърдение за нарушение по него факти. Производство пред Общия съд е спряно до постановяване на решението на Съда по настоящото дело.

35.

Искът на ЕСП е подаден на 15 февруари 2019 г. Този иск и писмената защита са допълнени с реплика и дуплика. И двете страни представят устни становища пред Съда в проведеното на 29 септември 2020 г. заседание.

36.

ЕСП иска от Съда:

37.

Г‑н Pinxten иска от Съда:

38.

В самото начало следва да се отбележи, че страните представят обемни писмени становища и в голямата си част се позовават на над 25000 страници приложени документи. По-скоро би било безсмислено да се опитам да обобщя накратко всички техни доводи. Ето защо предлагам тук само да изброя твърденията за нарушения, изтъкнати от ЕСП в подкрепа на нейния иск, и процесуалните доводи, изложени от г‑н Pinxten. За останалото на този етап е достатъчно да се отбележи, че г‑н Pinxten поддържа, че всички твърдения за нарушения са неоснователни и че до голяма степен фактите не са установени.

39.

В подкрепа на иска си ЕСП излага пет твърдения за нарушения.

Първо твърдение за нарушение: злоупотреба със средства на ЕСП за финансиране на дейности, които не са свързани или не са съвместими със задълженията на член на ЕСП

40.

Първото твърдение на ЕСП за нарушение е, че г‑н Pinxten е злоупотребил със средства на ЕСП, за да финансира дейности, които не са свързани или не са съвместими с неговите задължения на член, като например развлекателни дейности, а именно пътуване до планинския курорт Кран Монтана (Швейцария) от 21 до 26 август 2013 г. за участие в лятната сесия на форума „Кран Монтана“, както и занимания в свободното време, като например няколко пътувания за лов, три от които в Шамбор (Франция), пътувания за разглеждане на забележителности (по-конкретно престой в Куба от 30 март до 14 април 2015 г.) и присъствие на приеми или сватби на приятели.

41.

Освен това се твърди, че г‑н Pinxten е поискал възстановяване на разходи и плащания за дейности, свързани с личните му интереси, по-специално във връзка със закупуването на лозя. Според ЕСП той също така е извършвал командировки във връзка с дейности, които са несъвместими с неговите задължения, като например политическа дейност в рамките на участието му в партията „Open VLD“. Накрая се твърди, че г‑н Pinxten, от една страна, въвел „командировки без надбавки“ за дейности, които не са свързани с неговите задължения, за да си гарантира, че няма да поема разходите за пробега на използвания за тези командировки служебен автомобил, и от друга страна, е използвал служебния си автомобил и е ангажирал услугите на шофьори на ЕСП за дейности, които нямат връзка или са несъвместими с неговите задължения, включително в случаи, в които самият той не бил командирован.

42.

Твърди се, че по този начин г‑н Pinxten не е изпълнил задълженията си за безкористност, независимост, безпристрастност, ангажираност, почтеност, отговорност, образцово поведение и прозрачност. ЕСП счита, че това поведение съставлява нарушение на членове 285 ДФЕС и 286 ДФЕС, както и на редица други норми на вторичното право ( 6 ).

Второ твърдение за нарушение: злоупотреба и незаконно използване на данъчни привилегии

43.

Второто твърдение на ЕСП за нарушение е, че г‑н Pinxten е злоупотребил и незаконно е използвал данъчни привилегии. Според ЕСП, като е злоупотребил с предоставените му карти за гориво и като ги е използвал незаконно, г‑н Pinxten не е изпълнил задълженията си за почтеност, образцово поведение и безкористност. Тя твърди, че това представлява и нарушение на членове 285 ДФЕС и 286 ДФЕС, както и на редица норми на вторичното право ( 7 ).

Трето твърдение за нарушение: посочване на неверни данни в декларации за настъпване на застрахователни събития

44.

Третото твърдение за нарушение е, че г‑н Pinxten посочил неверни данни в декларации за настъпване на застрахователни събития при пътнотранспортни произшествия с предоставения му на разположение служебен автомобил и че получил две неправомерни плащания за обезщетения. Едното било за произшествие между личния му автомобил, управляван от сина му, и служебния му автомобил, управляван от шофьора му. Другото било свързано с произшествие, при което неговият шофьор прегазил куфар, съдържащ бутилка вино и дрехи. От свидетелските показания на шофьора, представени в хода на разследването, обаче ставало ясно, че шофьорът не е участвал в първото произшествие и че второто произшествие не е довело до последиците, които са били декларирани пред застрахователното дружество.

45.

Ако това твърдение е вярно, трудно би могло да се оспори, че г‑н Pinxten не е изпълнил задълженията си за почтеност, образцово поведение и безкористност, като по този начин е нарушил членове 285 ДФЕС и 286 ДФЕС и редица норми на вторичното право ( 8 ).

Четвърто твърдение за нарушение: недекларирана и незаконна дейност като управител на търговско дружество и като активен участник в политическа дейност

46.

С четвъртото твърдение за нарушение ЕСП упреква г‑н Pinxten, че е упражнявал функциите на управител на търговско дружество и е упражнявал активна политическа дейност в рамките на политическа партия, докато е заемал длъжност в ЕСП. И в това отношение ЕСП твърди, че г‑н Pinxten не е изпълнил задълженията си за безкористност, независимост, безпристрастност, ангажираност, почтеност, отговорност, образцово поведение и прозрачност. При тези условия той нарушил членове 285 ДФЕС и 286 ДФЕС, както и редица норми на вторичното право ( 9 ).

Пето твърдение за нарушени: конфликт на интереси, създаден с предложение до ръководител на одитиран обект да наеме частен апартамент

47.

Петото твърдение на ЕСП за нарушение е, че г‑н Pinxten създал конфликт на интереси, като предложил услуга на ръководител на одитиран обект. По-конкретно той е упрекван, че е предложил да отдаде под наем свой личен апартамент на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, при положение че одитът на този орган е от компетентността на ръководения от г‑н Pinxten одитен състав III. Това накърнявало независимостта и безпристрастността му или най-малкото можело да създаде такова впечатление.

48.

Твърди се, че следователно г‑н Pinxten създал положение на конфликт на интереси и не изпълнил задълженията си за безкористност, независимост, безпристрастност, почтеност и образцово поведение. При тези условия това поведение представлявало нарушение на членове 285 ДФЕС и 286 ДФЕС и редица норми на вторичното право ( 10 ).

49.

Както бе посочено по-горе, г‑н Pinxten поддържа, че всички твърдения за нарушения са неоснователни и че до голяма степен фактите не са установени. Освен това той изтъква няколко довода относно процесуалните аспекти на настоящия иск и правото му на защита.

По връзката между настоящия иск и висящото наказателно производство в Люксембург

50.

Като предварителна бележка г‑н Pinxten изтъква, че в случая се прилага принципът, че дисциплинарното производство трябва да изчака приключването на наказателното производство. При това положение той иска от Съда да не се произнася с решение по настоящото дело преди приключване на наказателното производство.

Принцип на ефективна съдебна защита

51.

На първо място г‑н Pinxten твърди, че в производството по предявения на основание член 286, параграф 6 ДФЕС иск той не се ползва нито от правото на достъп до съд („droit au juge“), нито от правото на достъп до двуинстанционен съдебен контрол и че това представлява нарушение съответно на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на член 2 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставен в Страсбург на 22 ноември 1984 г. (наричан по-нататък „ЕКПЧ“).

52.

Според г‑н Pinxten основаните на член 286, параграф 6 ДФЕС действия на Съда са като на дисциплинарен орган, а не като на „съд“. В резултат на това г‑н Pinxten поддържа, че е лишен от всякаква съдебна защита. От това следвало, че производството по член 286 ДФЕС не можело да служи за основание на предявения от ЕСП иск.

Незаконосъобразност на приетите от ЕСП актове за сезиране на Съда

53.

На второ място г‑н Pinxten изтъква два довода от процесуално естество, свързани с приетото от ЕСП решение за сезиране на Съда.

54.

От една страна, той счита, че броят на гласувалите в полза на сезирането на Съда членове на ЕСП не е достатъчен. Член 4, параграф 4 от Процедурния правилник на ЕСП изисквал мнозинство от четири пети, тоест от 23 членове, а в действителност в полза на това решение гласували само 22 членове.

55.

От друга страна, макар член 8 и член 49, параграф 3 от Правилата за прилагане на Процедурния правилник на ЕСП да изисквали изслушването на засегнатия от твърдението за нарушение член да се провежда без устни преводачи или служители на ЕСП, изслушването на г‑н Pinxten се провело в присъствието на генералния секретар и на ръководителя на правната служба на тази институция.

Нарушение на изискването за разумен срок

56.

На трето място г‑н Pinxten счита, че ЕСП е нарушила правото му да бъде изслушан в разумен срок, като е поставила под въпрос законосъобразността на искания, които е направил от 2006 г., въпреки че от самото начало на мандата му е разполагала с цялата релевантна информация, за да провери дали тези искания са основателни, и при всички положения е могла при необходимост да поиска разяснения.

57.

Като се основава на финансовите правила, приложими към бюджета на Съюза, г‑н Pinxten иска да се постанови, че правото на ЕСП да предявява искове по отношение на установени факти, настъпили преди повече от три години или най-много пет години, считано от 5 октомври 2018 г. — датата на предварителния доклад на ЕСП, е погасено по давност.

58.

Що се отнася до разследването на OLAF, г‑н Pinxten изтъква три нередности, които имали отражение върху доклада, който е в основата на иска на ЕСП.

59.

На първо място, г‑н Pinxten по същество твърди, че OLAF неправомерно е разширила обхвата на своето разследване въз основа на анализа на данните, установени при извършената в неговия кабинет инспекция. На второ място, OLAF нарушила правото му на неприкосновеност на личния живот, като иззела лични файлове, някои от които съдържали кореспонденция с неговия адвокат. На трето място, OLAF нарушила правото му на защита по четири начина. Първо, краткото изложение на фактите било изключително сбито, таблиците, приложени към това резюме на фактите, не били разбираеми и не били предоставени всички доказателствени документи. Второ, г‑н Pinxten не бил изслушан относно всички факти и всички други релевантни обстоятелства, довели до изготвянето на въпросния доклад. Трето, доводите му не били разгледани, а само буквално възпроизведени в края на доклада. Четвърто, бившата му сътрудничка не получила копие от протокола от изслушването ѝ.

60.

Подаденият от ЕСП иск повдига редица процесуалноправни и материалноправни въпроси. Считам обаче, че отговорът на някои от тях зависи от самото естество на това производство, както и от обхвата на задачите на ЕСП и на задълженията на нейните членове. Ето защо ще разделя анализа ми на четири части. Най-напред ще определя естеството на предвидения в член 286, параграф 6 ДФЕС иск и задълженията на членовете на ЕСП в светлината на ролята на тази институция. След това ще разгледам процесуалните въпроси. Накрая ще разгледам делото по същество и евентуалните наказания, които следва да се приложат.

61.

Член 286, параграф 5 ДФЕС предвижда, че освен при редовното подновяване на състава или в случай на смърт, пълномощията на член на ЕСП могат да се прекратят при оставка или чрез освобождаване от длъжност, обявено от Съда съгласно член 286, параграф 6 ДФЕС.

62.

Последната разпоредба предвижда, че членовете на ЕСП могат да бъдат освободени от длъжност, или да бъдат лишени от правото на пенсия или други полагащи се облаги, само ако Съдът по молба на ЕСП констатира, че те са престанали да отговарят на необходимите условия или да изпълняват произтичащите от тяхната длъжност задължения. Договорът предвижда подобно правило за членовете на Комисията в член 245, втора алинея ДФЕС. По отношение на производството по тази разпоредба Съдът е постановил, че това е „отделно производство“, което не може да се сравнява с дисциплинарното производство по отношение на длъжностно лице или служител на Съюза ( 11 ). По-конкретно в единственото сходно дело, Комисия/Cresson ( 12 ), генералният адвокат Geelhoed посочва, че „тъй като има пряка връзка между поведението на член на Комисията и обществения образ и функционирането на институцията, в която той заема длъжност, производството по [член 245, втора алинея ДФЕС] има конституционен характер“ ( 13 ). Споделям това становище, тъй като е видно, че тези разпоредби допринасят за гарантиране на демократичния характер на Съюза като правен ред, основаващ се, както се подчертава в член 2 ДЕС, на принципа на правовата държава.

63.

От една страна, задачата на ЕСП, на която Договорът от Маастрихт предоставя статут на институция, най-напред е изразена най-общо в член 285 ДФЕС. Той предвижда, че функцията на ЕСП е да осъществява одита на Съюза. Член 287 ДФЕС, който урежда по-подробно тази задача и уточнява начина, по който Сметната палата трябва да я изпълнява, предвижда по-специално в параграф 1, че ЕСП проверява отчетите за всички приходи и разходи на всички органи, служби или агенции, създадени от Съюза, и представя на Европейския парламент и на Съвета декларация за достоверност относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, като тази декларация може да бъде допълнена със специфични оценки за всяка основна сфера на действие на Съюза.

64.

С оглед на това мисията на ЕСП е да допринася за подобряване на финансовото управление на Съюза, да насърчава управленската отговорност и прозрачност и да действа като независим пазител на финансовите интереси на гражданите на Съюза ( 14 ). Иначе казано, използвайки думите на председателя на Съда на Европейския съюз на церемонията за полагане на тържествена клетва от членовете на ЕСП през октомври 1977 г., ЕСП е „финансовата съвест“ на Европейския съюз ( 15 ).

65.

От друга страна, следва да се припомни, че Договорите създават система за разпределение на областите на компетентност между различните институции на Съюза, която възлага на всяка от тях собствена роля в институционалната структура на Съюза при изпълнението на задачите ѝ ( 16 ). В това отношение създаването на ЕСП е представено като гаранция за контрол и за безпристрастност в институционалната структура ( 17 ).

66.

Освен това има широк консенсус около необходимостта от външен одит на публичните финанси, който се разглежда като един от стълбовете на демокрацията ( 18 ). Уместно е гражданите на Съюза и данъкоплатците да имат увереност в начина, по който публичните приходи се събират и разходват. Като институция, която не е мажоритарен орган, ЕСП играе основна роля в демократичното управление, макар и — както е при правораздавателната система на Съюза — този вид институция да не подлежи на политически надзор или пряк избор от народа ( 19 ). Следователно ключът към легитимността на ЕСП се крие в нейната независимост и в значението на нейната роля за насърчаване на доброто управление и на общественото доверие в начина, по който данъчните постъпления и другите приходи на Съюза се разходват правилно и икономически ефективно ( 20 ).

67.

Както обаче Монтескьо посочва още през 1748 г., ясно е, че всички държавни служители са склонни да злоупотребяват с правомощията си и ще продължат да го правят, докато не бъдат ограничени. Ето защо, „за да няма възможност от злоупотреба с властта, е необходима такава обществена уредба, че едната власт да възпира другата“. Принципите за разделение на властите съответно бяха усъвършенствани, така че всички институции — както изборните, така и не по-малко важните неизборни — да бъдат обект на контрол и надзор ( 21 ). Вече се приема, че в едно демократично общество всяка власт изисква наличието на друга власт, която да я контролира с оглед нейното ограничаване ( 22 ).

68.

Така предвиденото в член 286, параграф 6 ДФЕС производство допринася за гарантиране на демократичния характер на Европейския съюз като правен ред, основаващ се, както се подчертава в член 2 ДЕС, на принципа на правовата държава. По същество това производство е равнозначно на отстраняване от длъжност от настоящия Съд на член (или, както в случая, на бивш член) на институция на Съюза, когато поведението на това лице не съответства на подходящите демократични норми. Подобни разпоредби съществуват в националните конституции и в основните закони на много от държави членки по отношение на лицата, изпълняващи конституционни функции ( 23 ). Следователно само по себе си това производство има конституционен характер.

69.

И накрая, фактът, че уреденото в член 286, параграф 6 ДФЕС производство е единственото, при което Статутът на Съда изисква делото да бъде разглеждано от пленума на Съда — наред с член 228, параграф 2 ДФЕС за дела, отнасящи се до Европейския омбудсман, и членове 245 ДФЕС и 247 ДФЕС за дела, отнасящи се до членове на Комисията — доказва, ако е необходимо, значимостта и извънредния характер на това производство ( 24 ). Това изискване само по себе си е достатъчно, за да покаже, че настоящото производство не е дисциплинарно по своята същност, тъй като основната характеристика на „дисциплинарното правосъдие“ е именно че то обикновено представлява форма на частно наказание, основано на договор, за разлика от публичното правосъдие, изпълнявано от лица, заемащи съдебни длъжности ( 25 ). Точно обратното, в дисциплинарното производство институцията, която налага наказанието, не е „съд“ по смисъла на член 47 от Хартата, а е по-скоро административен орган ( 26 ).

70.

Както Съдът посочва в решение Комисия/Cresson (C‑432/04, EU:C:2006:455), макар за надлежното прилагане на сходните разпоредби на член 245 ДФЕС да се изисква определена степен на тежест на нарушението, „членовете на Комисията са […] длъжни да имат безупречно поведение“ ( 27 ). Това изискване се прилага и за членовете на ЕСП.

71.

Всъщност, както пояснява генералният адвокат Geelhoed по това дело, „за доброто функциониране на институциите на Съюза е особено важно лицата, заемащи висока длъжност, не само да бъдат считани за компетентни от професионална гледна точка, но и да е видно, че имат безупречно поведение, тъй като личните качества на тези лица се отразява пряко върху доверието на широката общественост към институциите [на Съюза], тяхната надеждност и следователно тяхната ефективност“ ( 28 ).

72.

Членове 285 ДФЕС и 286 ДФЕС, които изброяват някои от задълженията, включени в тържествената клетва, която членовете на ЕСП полагат при встъпването си в длъжност, следва да се тълкуват именно в светлината на тази цел.

73.

Първото от тези задължения е да бъдеш напълно независим и да действаш в общ интерес на Съюза. Членовете на ЕСП следва нито да търсят, нито да приемат инструкции от което и да е правителство или от който и да е друг орган. Освен това те са длъжни да се въздържат от всякаква дейност, несъвместима с характера на техните функции, както по време на своя мандат, така и след това. Те трябва да изпълняват следователно произтичащите от тяхната длъжност задължения. Както уточнява член 286, параграф 4 ДФЕС, такива са „именно да проявяват почтеност и въздържаност относно приемането, след края на мандата им, на определени постове или облаги“ ( 29 ).

74.

Следва да се отбележи, че тези задължения са формулирани по същия начин като тълкуваните от Съда по отношение на функциите на членовете на Комисията в решението Комисия/Cresson (C‑432/04, EU:C:2006:455). При тези обстоятелства, след като член 286, параграф 4 ДФЕС не съдържа каквото и да било ограничение, понятието „произтичащите от [длъжността на член на ЕСП] задължения“ трябва да се тълкува също толкова широко, колкото и за членовете на Комисията ( 30 ).

75.

Ето защо е важно членовете на ЕСП, „отчитайки значимостта на възложените им отговорности, […] да спазват най-високите стандарти за поведение. Следователно това понятие трябва да се разбира като отнасящо се не само до задълженията за почтеност и въздържаност, които са изрично посочени в [член 286, параграф 4 ДФЕС], но и до всички произтичащи от длъжността на член на [ЕСП] задължения. С оглед на това членовете на [ЕСП] трябва винаги да отдават предимство на общия интерес на Съюза не само пред националните, но и пред личните си интереси“ ( 31 ).

76.

Това по-конкретно означава, че членовете на ЕСП трябва да спазват не само задълженията за независимост, почтеност и въздържаност, които са предвидени в членове 285 ДФЕС и 286 ДФЕС, но също така и най-високите стандарти на безпристрастност ( 32 ) и безкористност. Това налага членовете на ЕСП — считана, както вече бе споменато, за „финансовата съвест“ на Съюза — носенето на пълна отговорност за начина на разходване на публичните средства, а следователно и определена степен на прозрачност в това отношение.

77.

Като предварителна бележка г‑н Pinxten посочва, че в случая се прилага принципът, че дисциплинарното производство трябва да изчака приключването на наказателното производство.

78.

Аз обаче считам, че това твърдение се основава на грешка в квалификацията на естеството на предвиденото в член 286, параграф 6 ДФЕС производство, което, както посочих по-горе, има конституционен характер. Да се приеме, че Съдът не би трябвало да постанови решение преди приключването на наказателното производство, би накърнило специфичната цел на член 286, параграф 6 ДФЕС като ключов елемент за установеното с Договора разделение на властите. Както пояснява генералният адвокат Geelhoed по дело Комисия/Cresson, националното наказателно производство и член 286, параграф 6 ДФЕС преследват различни цели съответно в националния правен ред и правния ред на Съюза: „докато целта на първия е да осигури спазването на стандарти, за които се счита, че са от основно значение за обществото на национално равнище, целта на втория е да гарантира безпрепятственото функциониране на институциите на [Съюза] с оглед постигането на целите на Договорите“ ( 33 ), като бих добавил и на спазването на демократичното функциониране на Съюза.

79.

Освен това, поведението в основата на двете производства може да е едно и също, но правилата и задълженията, с оглед на които трябва да се докаже съществуването на фактите, за да бъде осъдено съответното лице, не са едни и същи. Съдът не е обвързан от направената в рамките на наказателното производство правна квалификация на фактите, а упражнявайки в пълен обем правото си на преценка, следва да установи дали твърдените действия, предмет на производството по член 286, параграф 6 ДФЕС, представляват неизпълнение на произтичащите от длъжността член на ЕСП задължения ( 34 ). Следователно, какъвто и да е резултатът от националното наказателно производство, резултатът от производството по член 286, параграф 6 ДФЕС е независим от решенията по други производства ( 35 ). Обратното също е вярно, а именно че резултатът от настоящото производство няма никакво отношение към което и да е наказателно производство, водено в Люксембург.

80.

С оглед на изложените съображения считам, че следователно не е необходимо да се изчаква резултатът от националното наказателно производство, висящо понастоящем пред националните юрисдикции в Люксембург.

81.

Г‑н Pinxten твърди, че в производството по предявения на основание член 286, параграф 6 ДФЕС иск не се ползва нито с право на достъп до съд, нито с право на достъп до двуинстанционен съдебен контрол и че това представлява нарушение на член 47 от Хартата и на член 2 от Протокол № 7 към ЕКПЧ.

82.

В това отношение Съдът е постановил, че дори да се приеме, че последната разпоредба се прилага за производствата по член 245 ДФЕС, „достатъчно е да се отбележи направеното в член 2, параграф 2 от този Протокол уточнение, че това право подлежи на изключения по-специално в случаите, когато съответното лице е било осъдено в първа инстанция от най-висшия съд в държавата“ ( 36 ). Предвид сходствата между двете производства същото трябва да важи и за производството, предвидено в член 286, параграф 6 ДФЕС.

83.

В своя отговор г‑н Pinxten поддържа, че съгласно член 286, параграф 6 ДФЕС Съдът действа като дисциплинарен орган, а не като „съд“. С оглед на това г‑н Pinxten счита, че е лишен от всякаква ефективна форма на съдебна защита. От това следвало, че производството по посочената разпоредба не може да служи за основание на предявения от ЕСП иск.

84.

С този довод по същество се оспорва валидността на разпоредба от Договора, но проверката на валидността на първичното право не е от компетентността на Съда ( 37 ). Във всеки случай, както вече посочих, разглежданото производство не е по естеството си дисциплинарно, а има по-скоро конституционен характер.

85.

Освен това следва да се отбележи, че в хода на цялото производство пред Съда по член 286, параграф 6 ДФЕС се спазват приложимите към преките искове или жалби разпоредби от Процедурния правилник на Съда. Важно е да се отбележи и че на основание член 16 от Статута на Съда производството се разглежда от пленума на Съда. Така на лицето, за което се отнася производството, е предоставена възможност да бъде изслушано от пълен състав от всички независими съдии, които от своя страна са част от институцията на Съюза, натоварена с тълкуването и прилагането на Договорите. Очевидно е, че в този контекст Съдът действа, както генералният адвокат Geelhoed посочва по делото Комисия/Cresson, в качеството на „безпристрастната съдебна власт на [Съюза]“ ( 38 ).

86.

Pinxten изтъква два довода от процесуално естество, свързани с приетото от ЕСП решение да сезира Съда.

87.

На първо място, той изтъква, че броят на членовете на ЕСП, които са гласували в полза на сезирането на Съда, е недостатъчен с оглед на член 4, параграф 4 от Процедурния правилник на ЕСП. Второ, той изтъква, че изслушването му се е състояло в присъствието на генералния секретар и на ръководителя на правната служба на тази институция в нарушение на изискванията на член 49, параграф 3 от Правилата за прилагане на Процедурния правилник на ЕСП ( 39 ). Предлагам да разгледам тези доводи един след друг.

88.

Член 25, параграф 3 от Процедурния правилник на ЕСП предвижда, че решенията на ЕСП се вземат с мнозинство от присъстващите на заседанието нейни членове. В отклонение от това правило член 4, параграф 4 от Процедурния правилник на ЕСП уточнява, че решението на ЕСП да предяви пред Съда иск на основание член 286, параграф 6 ДФЕС „се взема с тайно гласуване и с мнозинство от четири пети от членовете на [ЕСП]“.

89.

Към датата на въпросното гласуване членовете на ЕСП са 28. От 28‑те членове двама си правят отвод: единият поради приятелски отношения с г‑н Pinxten, а другият — защото е белгийският член, който заема длъжността му. Четирима други членове на ЕСП не са присъствали поради извинителни причини.

90.

Следователно сравнението на текста на изключението, предвидено в член 4, параграф 4 от Процедурния правилник на ЕСП, с принципа, прогласен в член 25, параграф 3 от същия правилник, е показателно. Първият предвижда, че изискуемото мнозинство е четири пети от членовете, докато член 25, параграф 3 изисква мнозинство от присъстващите на съответното заседание членове. От различната формулировка на тези две разпоредби става ясно, че мнозинството от четири пети трябва да се изчислява въз основа на броя на членовете на ЕСП, а не само въз основа на действително присъстващите по време на гласуването членове.

91.

Като се има предвид, че към датата на спорното решение членове на ЕСП, имащи право на глас, са 28, мнозинството, което по принцип се изисква, е 23 членове. Ако обаче се извадят направилите си отвод, тази бройка се намалява до 26 членове, така че изискуемото мнозинство от гласовете е 21.

92.

Вярно е, че Процедурният правилник на ЕСП не съдържа разпоредби, които уреждат конкретно отвода. Независимо от това, както отбеляза генералният адвокат Wahl по отношение на настоящия Съд, обстоятелството, че Процедурният правилник не предвижда конкретни разпоредби за отвод на членове, не означава, че не може да се направи позоваване на самия принцип в това отношение ( 40 ). Всъщност отводът е част от изискването за безпристрастност, на което трябва да отговаря всеки „съд“ по смисъла на член 47 от Хартата ( 41 ).

93.

Това условие за безпристрастност обаче естествено се прилага и за институциите на Съюза по силата на правото на добра администрация, предвидено в член 41 от Хартата ( 42 ). От това следва, че възможността за отвод по необходимост се прилага по отношение на решения, взети от ЕСП, особено в контекста на административно производство, което е образувано срещу лица и което може да доведе до решения, които ги засягат по неблагоприятен начин.

94.

При тези условия, тъй като целта на отвода е да се избегне всякакъв конфликт на интереси, става ясно и че лицето, което си е направило отвод или на което е направен отвод, по никакъв начин не трябва да участва в производството. Такова лице в известен смисъл временно не е член на съответната институция по отношение на даден въпрос. Следователно не може да се приеме, че правните последици от отвода и от гласуването с „въздържал се“ са едни и същи. В противен случай лицето, което си е направило отвод или на което е направен отвод, би било включено в кворума. Това обаче би могло да се отрази на приетото решение и да създаде впечатление за пристрастност.

95.

Ето защо с оглед на изложените съображения считам, че двамата членове на ЕСП, които са си направили отвод, не трябва да се вземат предвид за целите на член 4, параграф 4 от Процедурния правилник на ЕСП. Следователно при тези условия е видно, че изискваното от тази разпоредба мнозинство от четири пети е било постигнато.

96.

Член 8 от Правилата за прилагане на Процедурния правилник на ЕСП предвижда, че заседанията на ЕСП, провеждани по процедурата по член 4 от Процедурния правилник на ЕСП, са „закрити заседания“ по смисъла на член 49, параграф 3 от Правилата за прилагане на Процедурния правилник на ЕСП. По-конкретно това означава, че изслушването на член на ЕСП, срещу когото са повдигнати твърдения за нарушения, трябва да се провежда без устни преводачи или служители на ЕСП.

97.

Следва обаче да се отбележи, че съгласно член 39, параграф 1 от Правилата за прилагане на Процедурния правилник на ЕСП генералният секретар отговаря за съставянето и съхраняването на протоколите от заседанията на ЕСП. Член 50, параграф 1 от Правилата за прилагане на Процедурния правилник на ЕСП потвърждава, че проектопротоколите от заседанията на ЕСП се изготвят от генералния секретар или от друго определено за целта лице. Параграф 5 от същия член обаче предвижда, че протоколите от закритите заседания са предмет на ограничено разпространение, без при това да уточнява кой трябва в такъв случай да изготви протокола, след като член 23 от Процедурния правилник на ЕСП изисква да се изготвя протокол за всяко заседание на ЕСП без изключение.

98.

При тези условия, след като е очевидно, че изслушването на член на ЕСП в контекста на прилагането на член 4 от Процедурния правилник на ЕСП трябва да бъде протоколирано, следва да се приеме, че нито член 8, нито член 49, параграф 3, нито дори член 50 от Правилата за прилагане на Процедурния правилник на ЕСП дерогират правилото, предвидено в член 39 от тези правила. Следователно при това положение член 49, параграф 3 от Правилата за прилагане на Процедурния правилник на ЕСП трябва да се тълкува в смисъл, че не се отнася до генералния секретар или до определеното на основание член 50, параграф 1 от Правилата за прилагане на Процедурния правилник на ЕСП лице.

99.

В това отношение може да се отбележи, че с решение на ЕСП от 12 февруари 2015 г. ( 43 ) на основание член 50, параграф 1 от Правилника за прилагане на Процедурния правилник на ЕСП ръководителят на правната служба е определен да подпомага генералния секретар по отношение на последващите дейности във връзка със заседанията, като изрично се посочват протоколите. От това следва, че поради тези причини присъствието му заедно с генералния секретар при изслушването на г‑н Pinxten е било в съответствие с приложимите правила на ЕСП.

100.

Във всеки случай ще добавя, че присъствието на ръководителя на правната служба по принцип е гаранция за спазването на правната уредба в полза на съответния член. Следователно в този контекст член 49, параграф 3 от Правилата за прилагане на Процедурния правилник на ЕСП трябва да се тълкува в смисъл, че не се отнася и до ръководителя на правната служба.

101.

На трето място, г‑н Pinxten счита, че ЕСП нарушила правото му да бъде изслушан в разумен срок, като поставила под въпрос законосъобразността на искания, които е направил от 2006 г., въпреки че от самото начало на мандата му разполагала с цялата релевантна информация, за да провери основателността им и във всеки случай при необходимост е могла да поиска разяснения.

102.

Като се основава на финансовите правила, приложими към бюджета на Съюза, г‑н Pinxten иска да се констатира, че правото на ЕСП да предявява искове по отношение на установени факти, настъпили преди повече от три години или най-много пет години, считано от 5 октомври 2018 г. — датата на предварителния доклад на ЕСП, е погасено по давност.

103.

Първо, трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика „когато продължителността на производството не е определена в разпоредба на правото на Съюза, „разумният“ характер на срока, в който институцията приема съответния акт, трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата, присъщи на всяко дело, и по-специално от значимостта на спора за заинтересованата страна, от сложността на делото[, от различните проведени от институцията на Съюза процесуални етапи] и от поведението на присъстващите страни“ ( 44 ). От това изискване за извършване на конкретна преценка следва, че разумният характер на срока не може да се определи чрез посочване на точен максимален срок, определен абстрактно, а трябва да се преценява във всеки конкретен случай в зависимост от обстоятелствата по делото ( 45 ).

104.

При това положение петгодишният срок, на който се позовава г‑н Pinxten, е приложим, както Съдът изрично е постановил, само към специфичния контекст, в който се вписва събирането на вземания на Съюза, и по-специално в контекста на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета ( 46 ). Освен това следва да се припомни, че самият Съд уточнява, че дори при тези специфични обстоятелства петгодишният срок представлява само една оборима презумпция ( 47 ).

105.

В настоящия случай следва да се отбележи най-напред, що се отнася до проведените процесуални етапи, че вътрешната процедура, довела до разглеждания иск, е започнала на 18 юли 2016 г., а на 1 септември 2016 г. г‑н Pinxten е уведомен за няколко отправени срещу него твърдения за нарушения относно евентуални съществени нередности. След това на 14 октомври 2016 г. преписката е изпратена на OLAF и тя започва разследване на 15 ноември 2016 г. След това на 2 юли 2018 г. ЕСП получава окончателния доклад на OLAF. На 12 юли 2018 г. ЕСП решава да възложи на председателя си да изготви предварителен доклад в съответствие с член 4, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник на ЕСП относно информацията, предоставена от OLAF в окончателния ѝ доклад. Този предварителен доклад и окончателният доклад на OLAF са изпратени на членовете на ЕСП и на г‑н Pinxten на 5 октомври 2018 г. На 19 ноември 2018 г. г‑н Pinxten представя писмено становище и е изслушан на 26 ноември 2018 г. Въз основа на тези обстоятелства ЕСП решава три дни по-късно да сезира Съда на основание член 286, параграф 6 ДФЕС. Във всеки случай въпросният период следователно е само малко над две години от датата, на която твърденията относно г‑н Pinxten са разкрити за първи път, до датата, на която е взето решение за сезиране на Съда.

106.

С оглед на броя на проведените през този период процесуални действия — първите вътрешни действия, в които участва г‑н Pinxten след предявяването на твърденията за нарушения, сезирането и последващото разследване на OLAF, изготвянето на кратко изложение на фактите и на окончателен доклад от OLAF и на предварителен доклад от ЕСП, към които следва да се добави и времето, предоставено на г‑н Pinxten за организиране на неговата защита (писмени становища, както пред OLAF, така и пред ЕСП, и изслушвания от OLAF и от ЕСП) — според мен не може да се твърди, че начинът, по който ЕСП е разгледала случая, и отделеното за това време представляват нарушение на принципа на разумния срок.

107.

На второ място, що се отнася до фактите, вярно е, че някои са от 2006 г. — годината, през която г‑н Pinxten е започнал първия си мандат в ЕСП. Може да се отбележи обаче, че голяма част от твърденията за нарушения се отнасят до събития, настъпили след октомври 2013 г. ( 48 ), тоест в период, който самият г‑н Pinxten приема за относим, или до събития, които, макар и по-ранни, настъпили отново след твърдяната „разграничителна дата“ ( 49 ). Освен това изискването за разумен срок, както сега е изрично предвидено в членове 41 и 47 от Хартата, не може да бъде приравнявано на форма на погасителна давност за наказателно преследване, която е определена от Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) като законовото право на извършителя на престъплението да не бъде преследван или съден след изтичане на определен период от време от извършването на престъплението ( 50 ). Първото е правото на едно лице засягащите го въпроси да бъдат „разглеждани в разумен срок“, тоест, както е изрично посочено в член 47 от Хартата, правото неговото дело да бъде гледано от съд в разумен срок. С други думи, в областта на дисциплинарната или наказателната отговорност изискването за разумен срок е срокът, в който извършителят на нарушението или престъплението трябва да бъде изправен пред съда, считано не от деня на извършване на деянието, а от деня, в който съответното лице е „обвинено“ ( 51 ).

108.

При всички положения, ако в рамките на особеното производство по член 286 ДФЕС изискването за разумен срок трябва да се разбира като обхващащо и правило за давност, тогава би следвало да се вземе предвид тежестта на нарушенията, които ще бъдат разглеждани съгласно член 286, параграф 6 ДФЕС. Всъщност безспорно е, че в правните системи на държавите членки, в които е предвидена погасителна давност за наказателно преследване, продължителността на давностния срок е пряко пропорционална на тежестта на престъплението ( 52 ). В този контекст срок от 10 години между първите твърдени деяния и първия акт, приет от институцията спрямо тях — или дори в случая 12 години, ако се вземе предвид сочения от г‑н Pinxten предварителен доклад на председателя на ЕСП — не изглежда прекомерен.

109.

Що се отнася до разследването на OLAF, г‑н Pinxten изтъква три нередности, които според него опорочават доклада на OLAF до ЕСП.

110.

Първо, г‑н Pinxten твърди по същество, че OLAF неправомерно е разширила обхвата на своето разследване въз основа на анализа на данните, намерени при извършената в кабинета му инспекция.

111.

Вярно е, че в първото писмо, с което OLAF уведомява г‑н Pinxten, че започва разследване срещу него, са посочени само „евентуални нередности, които [той] е допуснал в качеството си на член на [ЕСП] при използването на активи на ЕСП [за] негови и/или разрешени [от него] командировки в нарушение на приложимите правила и които засягат финансовите интереси на Европейския съюз“ ( 53 ). Едва на следващ етап (т.е. в писмото, което OLAF изпраща на 15 декември 2017 г. до адвоката на г‑н Pinxten) OLAF информира адвоката на г‑н Pinxten, че след предварителен анализ на установените при инспекцията факти генералният директор на OLAF е решил да разшири обхвата на разследването и да включи в него евентуални конфликти на интереси и други нарушения на членове 285 ДФЕС и 286 ДФЕС и на разпоредбите на Кодекса за поведение на членовете на ЕСП ( 54 ).

112.

Според г‑н Pinxten инспекцията не може да има за цел или резултат разкриването на евентуални нарушения, които е нямало как да бъдат известни преди извършването ѝ, тъй като предметът и обхватът ѝ са определени в предоставения на разследващите лица мандат ( 55 ).

113.

Считам обаче, че това тълкуване на начина, по който може да се проведе разследване на OLAF, е твърде стеснително.

114.

На първо място, трябва да се припомни, че както изрично се посочва в съображение 6 от Регламент № 883/2013, задълженията на OLAF „се простират и извън защитата на финансовите интереси, като включват всички дейности за предпазване на Съюза от неправомерни прояви, които е вероятно да доведат до административни или наказателни производства“. По-нататък, за целите на изпълнението на тази задача в член 4, параграф 2 от посочения регламент се предвижда, че OLAF „има право на незабавен достъп без предупреждение до всякаква съответна информация (включително информация в бази данни), притежавана от институциите, органите, службите и агенциите, както и до техните помещения. […] Службата може да взема копие и да получава извлечения от всеки документ или от съдържанието на всеки информационен носител, притежаван от институциите, органите, службите и агенциите, и ако е необходимо, да задържа тези документи или данни, с цел да предотврати тяхното изчезване“. Накрая, следва също да се припомни, че членовете на институциите на Съюза имат конкретно задължение за сътрудничество с OLAF по силата на член 7, параграф 3, втора алинея от Регламент № 883/2013, съгласно който институциите „гарантират, че техните […] членове […] оказват необходимото съдействие, за да може персоналът на [OLAF] да изпълнява ефективно своите задачи“. Това задължение се прилага и за членовете на ЕСП по силата на член 3, втора алинея от Решение № 99-2004 на ЕСП, който урежда правилата за сътрудничество от страна на членовете на ЕСП при вътрешни разследвания, свързани с предотвратяването на измами, корупция и всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Общностите, и който предвижда, че „при разследване [на OLAF] членовете на [ЕСП] изцяло сътрудничат на [OLAF]“ ( 56 ).

115.

С оглед на обхвата на възложените на OLAF задачи, предоставените ѝ правомощия за изпълнението им и конкретното задължение на членовете на ЕСП да ѝ сътрудничат считам, че за в резултат на инспекция OLAF може да се разкрият евентуални нарушения извън първоначалния обхват на съответното разследване. Да се забрани на OLAF да прави това би било равнозначно на затваряне на очите за евентуални сериозни нередности в пълно противоречие с ролята и правомощията ѝ и със задължението на членовете на ЕСП да ѝ сътрудничат, при положение че ефективността на разследванията на OLAF е от общ интерес, следващ от по-широкия общ интерес от защита на финансовите интереси на Съюза ( 57 ).

116.

Всяко друго заключение би застрашило независимостта на OLAF, тъй като би довело до ограничаване на възможностите за започването на разследвания от страна на генералния директор на OLAF, включително когато става въпрос за разширяване на обхвата на дадено разследване. Всъщност, както постановява Общият съд във връзка с възможността да се разшири обхватът на вътрешно разследване на OLAF, превръщайки го във външно разследване, „такъв би бил случаят, когато при достатъчно сериозни подозрения относно фактите, установени в хода на вътрешно разследване […], генералният директор на OLAF не може да […] разшири неговия обхват“ ( 58 ).

117.

От изложените съображения следва, че след като OLAF е извършила инспекцията си в съответствие с приложимата правна уредба, уведомила е г‑н Pinxten за разширяването на обхвата на разследването и му е дала възможност да бъде изслушан по всички отправени му в крайна сметка твърдения за нарушения ( 59 ), в настоящото производство могат да се вземат предвид и констатираните вследствие на разширяването на обхвата на разследването на OLAF нередности.

118.

На второ място, г‑н Pinxten твърди, че OLAF е нарушила правото му на неприкосновеност на личния живот, като е иззела лични документи и евентуално е копирала съобщения с неговия адвокат.

119.

Съгласно член 7 от Хартата всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения. Това право обаче не е абсолютно. Съгласно член 52, параграф 1 от Хартата то може да бъде подложено на ограничения, при условие че те са действително предвидени в закон, отговарят на преследвани от Съюза цели от общ интерес и не представляват непропорционална намеса с оглед на преследваната цел ( 60 ).

120.

В това отношение може да се отбележи, че правото на OLAF да копира релевантните документи е предвидено в закон, а именно в член 4, параграф 2, буква а) от Регламент № 883/2013. Това право е необходимо за защита на финансовия интерес на Съюза, което несъмнено е „призната от Съюза цел от общ интерес“ по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата ( 61 ). Всъщност, както Съдът вече е подчертал по отношение на държавите членки, задължението да се борят с незаконната дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, като приемат възпиращи и ефикасни мерки, е задължение, предвидено по-специално в първичното право на Съюза, а именно в член 325, параграф 1 ДФЕС ( 62 ).

121.

Обстоятелството, че някои документи са определени като „лични“ от разследваното лице, е без значение в този контекст. Първо, може да се отбележи, че член 13.5 от Насоките относно процедурите на разследване, прилагани от персонала на OLAF, изрично посочва, че „[п]о време на инспекцията на помещения служителите от разследващия отдел могат да имат достъп до всякаква информация, съхранявана от съответната институция, орган, служба или агенция на ЕС, включително, inter alia, до копия от електронни данни, копия от частни документи (включително медицински данни), когато те могат да бъдат от значение за разследването“ ( 63 ). Това тълкуване на правомощията на OLAF ми се струва в съответствие с Регламент № 883/2013, тъй като този регламент дава право на OLAF да взема копие от всеки документ или от съдържанието на всеки информационен носител, притежаван от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, стига те да се отнасят до релевантна информация.

122.

Следва също да се признае, че в рамките на разследване, чиято цел е да се установи дали г‑н Pinxten е злоупотребил с длъжността си, правото му на зачитане на личния живот във връзка с материали, изготвени в рамките на трудовото му правоотношение — различни от чисто личната кореспонденция и електронни писма — не може да се счита за особено силно. Всеки друг извод би бил несъвместим със задължението на институциите на Съюза да се борят с измамата и всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза, посредством мерки, които трябва да имат възпиращо действие.

123.

Освен това правомощията на OLAF са уредени по начин, който гарантира пропорционалното им използване. Член 13.4 от Насоките относно процедурите на разследване, прилагани от персонала на OLAF, предвижда, че когато е необходимо, инспекцията може да се извърши в отсъствието на съответния член на институцията на Съюза. В такъв случай обаче „присъства друг член на персонала или служител на отдел „Сигурност“ на съответната институция […] на ЕС“.

124.

В случая не се оспорва, че инспекцията е осъществена в присъствието на служител на отдел „Сигурност“ на ЕСП, служител по информационната сигурност и длъжностното лице по защита на данните на ЕСП (наричано по-нататък „ДЛЗД“). Що се отнася до личната кореспонденция на г‑н Pinxten, в документа „Доклад за операциите в областта на цифровата криминалистика 22/ноември/2017“ ( 64 ) изрично се посочва, че „разследващите лица на OLAF са прегледали всички тези данни в съответствие с посочените от [ДЛЗД] изисквания в областта на защита на данните. Електронните писма, свързани с личния живот, и електронните писма, които очевидно не са свързани с целта на разследването, са заличени от всички копирани входящи пощенски кутии […]. Прегледът и заличаването на информацията са извършени от [ДЛЗД]. […] Освен това прегледаните електронни документи, които са подбрани и копирани от твърдите дискове U\: и S\:, са предоставени на [ДЛЗД]“.

125.

По отношение по-специално на твърденията, свързани с кореспонденцията с адвоката на г‑н Pinxten, следва да се посочи, че съгласно правото на Съюза поверителността на писмената кореспонденция между адвоката и неговия клиент безспорно трябва да бъде защитена, при условие обаче че е за целите и в интерес на правото на защита на клиента и че произхожда от независими адвокати ( 65 ). В случая обаче е достатъчно да се посочи, както отбелязва ЕСП, че г‑н Pinxten не представя никакво доказателство, че OLAF се е позовала на документ, попадащ в обхвата на поверителността на кореспонденцията между адвокат и неговия клиент. Г‑н Pinxten не посочва такъв документ, който да е използван в окончателния доклад на OLAF и в приложенията към него. Напротив, от приложение 6 към „Доклад за операциите в областта на цифровата криминалистика 22/ноември/2017“ става ясно, че „по отношение на филтрирането на електронната поща […] са изтрити всички писма с дата преди 2010 г.“. Този документ освен това посочва, че други материали като препратки към и кореспонденция с правния съветник на г‑н Pinxten също са изтрити ( 66 ).

126.

Ето защо при тези обстоятелства следва да се заключи, че в рамките на разследването си OLAF не е нарушила правото на неприкосновеност на личния живот на г‑н Pinxten.

127.

С третото си основание г‑н Pinxten твърди, че OLAF е нарушила правото му на защита. Първо, изпратеното му кратко изложение на фактите било изключително сбито, приложените към него таблици били неразбираеми и не били предоставени всички доказателствени документи. Второ, г‑н Pinxten твърди, че не е бил изслушан относно всички факти и относно разпитите на свидетелите, довели до изготвянето на доклада. Трето, доводите му не били разгледани, а само буквално възпроизведени в края на доклада. Четвърто, бившата му сътрудничка не получила копие от протокола от изслушването ѝ.

128.

Ясно е, че съгласно член 41 от Хартата правото на добра администрация включва, от една страна, правото на всяко лице да бъде изслушано, преди да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него, и от друга страна, правото на достъп на всяко лице до документите, които се отнасят до него.

129.

В решение от 11 юли 2006 г., Комисия/Cresson (C‑432/04, EU:C:2006:455), Съдът припомня, че „зачитането на правото на изслушване във всяко производство, годно да доведе до налагане срещу лице на мярка, която би имала неблагоприятни последици за него, е основен принцип на правото на [Съюза] и спазването му трябва да се гарантира, дори и ако за това производство липсва каквато и да било правна уредба. Съдът последователно приема, че за да се спази принципът на правото на изслушване, на лицето, срещу което е образувано административно производство, трябва да се даде възможност по време на това производство да изложи своето становище относно истинността и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно документите, използвани от [институцията, органа, службата или агенцията] в подкрепа на твърдението си, че е извършено нарушение на правото [на Съюза]“ ( 67 ). В контекста на разследване от OLAF може да се добави, че съгласно член 9, параграф 4 от Регламент № 883/2013 „след приключване на разследването и преди да се изготвят заключения, назоваващи поименно засегнато лице, на това лице се дава възможността да изрази становище по засягащите го факти“.

130.

В случая най-напред следва да се провери дали г‑н Pinxten е бил уведомен своевременно за повдигнатите срещу него твърдения за нарушения и дали е имал възможност да бъде изслушан ( 68 ).

131.

От своя страна не мога да приема довода на г‑н Pinxten, че правото му на защита не е било спазено. От преписката става ясно, че с писмо от 7 декември 2017 г. г‑н Pinxten е поканен да се яви на събеседване на 22 декември 2017 г. относно евентуалните нередности, за които е уведомен на 22 септември 2017 г. ( 69 ). Ясно е също така, че г‑н Pinxten е уведомен за разширяването на обхвата на разследването и на събеседването чрез писмо до адвоката му на 15 декември 2017 г. ( 70 ) Вярно е, че в отговор на това писмо адвокатът на г‑н Pinxten заявява, че неговият клиент ще се яви пред OLAF за събеседването на 22 декември 2017 г. само по отношение на фактите, посочени в уведомлението в качеството му на засегнато лице ( 71 ). Независимо от това от протокола от събеседването на г‑н Pinxten става ясно, че по време на това събеседване голяма част от фактите, които са разкрити в рамките на разследването на OLAF и включени в окончателния ѝ доклад, са били разгледани или най-малкото споменати свободно и без ограничения ( 72 ). Нещо повече, въпросите, които не са били пряко повдигнати по време на това събеседване, са включени в представеното по-късно кратко изложение на фактите (като престоя в Кран Монтана или участието в управителния съвет на политическа партия, или (твърдените) неверни данни в декларации за настъпване на застрахователни събития). В това отношение, въпреки че г‑н Pinxten твърди, че представеното кратко изложение на фактите е изключително сбито и че приложените към него таблици са неразбираеми, ясно е, че изложението съдържа достатъчно изчерпателно описание както на приложимите правила, така и на извършените нередности. Яснотата и пълнотата на краткото изложение на фактите трудно могат да бъдат оспорени от г‑н Pinxten, при положение че той е изготвил становище от поне 36 страници — срокът за чието представяне е удължен с 10 работни дни с оглед на обема на разглежданата преписка — обхващащо всички твърдени в краткото изложение факти ( 73 ).

132.

Следва също да се отбележи, че окончателният доклад на OLAF съдържа само препоръките на генералния директор. Съгласно член 11, параграф 4 от Регламент № 883/2013 получилата доклада институция трябва да предприеме такива действия, по-специално дисциплинарни или правни, каквито резултатите от вътрешното разследване налагат. Това обаче не променя факта, че евентуалното решение, което би могло да има неблагоприятни последици за съответното лице, се взема от институцията — адресат на окончателния доклад на OLAF.

133.

С оглед на последните съображения считам, че обстоятелството, че след като е бил изслушан за първи път от OLAF и е получил възможност да изрази своето становище по краткото изложение на фактите, г‑н Pinxten е получил копие от окончателния доклад на OLAF и от приложенията към него с оглед на административното производство пред ЕСП, което предхожда предявения срещу г‑н Pinxten иск на основание член 286, параграф 6 ДФЕС, следователно не може да бъде пренебрегнато при преценката дали е спазено правото на изслушване.

134.

В това отношение следва да се отбележи, че на г‑н Pinxten е била дадена възможност не само да представи писмено становище по окончателния доклад на OLAF и по предварителния доклад, изготвен от председателя на ЕСП, от която възможност той действително се е възползвал ( 74 ), но и да бъде изслушан относно съдържащите се в тези документи факти ( 75 ).

135.

При тези обстоятелства трябва да отбележа, че в хода на административното производство не се установяват обстоятелства, които биха могли да представляват нарушение на правото на защита на г‑н Pinxten.

136.

От изложеното следва, че всички основания, които г‑н Pinxten изтъква в своя защита и които са свързани с процесуални въпроси и със зачитането на различни права, и по-специално с правото на защита, трябва да бъдат отхвърлени.

137.

От съображения за изчерпателност ще добавя, че макар ЕСП да се основава в голяма степен на окончателния доклад на OLAF, за да докаже основателността на твърденията си, това не променя факта, че искът ѝ е разбираем и без този доклад и приложенията към него. Освен това исковата молба показва индивидуална преценка на фактите от ЕСП, която в някои отношения се разграничава от изводите на OLAF.

138.

Преди да се изследва дали г‑н Pinxten е нарушил някое или някои от задълженията си като член на ЕСП, може да е полезно да се припомнят три съображения, които вече бяха посочени в настоящото заключение.

139.

Първо, от текста на член 286 ДФЕС може да се направи извод, че членовете на ЕСП са длъжни да отдават предимство на общия интерес на Съюза не само пред националните, но и пред личните си интереси ( 76 ). Второ, членовете на ЕСП трябва да спазват не само задълженията за независимост, почтеност и въздържаност, които са посочени в членове 285 ДФЕС и 286 ДФЕС, но и най-високите стандарти на безпристрастност и безкористност. Това по необходимост предполага пълна отговорност за начина, по който те разходват публични средства ( 77 ). Трето, Договорът не предвижда нищо относно вида или честотата на нарушенията, които могат да доведат до прилагането на член 286, параграф 6 ДФЕС. Единственото условие е съответният член на ЕСП да е престанал да отговаря на необходимите условия или да изпълнява произтичащите от своята длъжност задължения.

140.

Като се има предвид, че разпоредбите на Договора са сходни за членовете на Комисията и за членовете на ЕСП, се налага изводът, че последните също са длъжни да имат безупречно поведение. Въпреки това, за да може да бъде основателен искът по член 286, параграф 6 ДФЕС, нарушението на задълженията все пак трябва да е с известна степен на тежест ( 78 ). Това изискване за тежест на нарушението се обяснява лесно с тежестта на евентуалното наказание, което Съдът може да наложи на служителя (или, както е в случая, на бившия служител), ако твърденията за нередности бъдат потвърдени. От друга страна, от цялостната формулировка на член 286, параграф 6 ДФЕС и ролята на тази разпоредба в институционалната структура на Съюза може да се направи извод, че въпросното нарушение може да е в резултат както на само едно, но тежко деяние, така и на няколко повтарящи се деяния, които сами по себе си са с по-малка степен на тежест, но повторното им извършване показва явно неспазване на действащите норми.

141.

От тези съображения следва, че в контекста на член 286, параграф 6 ДФЕС е достатъчно, но и необходимо, да се установи нарушение с определена степен на тежест, за да се приеме, че искът по член 286, параграф 6 ДФЕС е основателен. Това тежко нарушение трябва да е в резултат или на само едно тежко деяние, или на едни и същи повтарящи се деяния, които са с по-малка степен на тежест и сами по себе си не биха се считали за достатъчно тежки. За сметка на това тежестта на деянието или на неговото повторно извършване, или дори кумулирането на няколко деяния, може да има отражение върху обхвата на лишаването от право на пенсия или други полагащи се облаги ( 79 ).

142.

В подкрепа на иска си ЕСП изтъква пет твърдения за нарушения, които се отнасят до поне 332 факта само за първото основание. Както обаче току-що посочих, не всички обстоятелства, изтъкнати в подкрепа на тези твърдения за нарушения, са абсолютно необходими, за да се установи нарушението на задължения по член 286, параграф 6 ДФЕС. Ето защо за всяко твърдение за нарушение ще огранича анализа си до фактите, които според мен в най-голяма степен могат да разкрият неоспоримо неизпълнение на задълженията на член на ЕСП, без да се засяга истинността на останалите факти.

143.

Съгласно член 7 от Регламент № 2290/77 член на ЕСП, „на когото се налага в хода на изпълнение на задълженията му да пътува извън [седалището на ЕСП], има право на […] възстановяване на пътните разходи […] [и] на разходите за хотел, [както и на] дневни надбавки“. За да се получат тези възстановявания на разходи и надбавки, от самия текст на цитираната разпоредба следва, че дейността, довела до извършването на разходите, трябва да е свързана с изпълнението на задълженията на член на ЕСП.

144.

В това отношение след преглед на неоспорените по същество доказателства изглежда трудно да се избегне заключението, че г‑н Pinxten е злоупотребявал със системата, като е представял определени дейности по неправилен начин, за да се възползва от разрешеното от Регламент № 2290/77 възстановяване на разходите. Със съжаление следва да се признае, че ясни доказателства за това са престоят му в Кран Монтана (Швейцария) и в Куба и участието му в ловни мероприятия в Шамбор (Франция) и Сиерньон (Белгия).

145.

В писмо от 11 юли 2013 г., адресирано до председателя на ЕСП, г‑н Pinxten обяснява, че „като ръководител на одитен състав III [той] е бил поканен от форума „Кран Монтана“ да присъства на лятната му сесия от 22 до 25 август 2013 г.“ ( 80 ). Съгласно това писмо „ключови правителствени и дипломатически представители, представители на международни организации, политически и парламентарни представители от всички части на света се събират в Кран Монтана, за да обсъдят актуални въпроси на международната политика“. При това положение, тъй като „[е] поканен в качеството му на член на [ЕСП], [той] би искал да помоли ЕСП да му заплати разходите за настаняване и таксата за участие (3570,00 EUR)“.

146.

Макар тази командировка да е приета и исканата сума да е заплатена от ЕСП, от преписката е видно, че три обстоятелства, за които г‑н Pinxten предоставя информация в писмото си — фактът, че е бил поканен, целта на събитието и цената — не са напълно верни.

147.

Първо, изглежда, че г‑н Pinxten не е бил поканен на това събитие нито в качеството на ръководител на одитен състав III на ЕСП, нито дори в качеството на член на институцията. Точно обратното, на 29 май 2013 г. сътрудникът му изпраща електронно писмо до„info@cmf.ch“, в което се посочва, че г‑н Pinxten проявява интерес да участва в събитието, но още същия ден получава отговор, че „лятната сесия на форума „Кран Монтана“ е събитие с ограничено участие, при което в този първокласен планински курорт се събира доста малък брой лица (40 души)“. Около две седмици по-късно едва след намесата на бивш белгийски министър и по негова препоръка г‑н Pinxten получава второ електронно писмо от организаторите, в което се посочва, че е допуснат до участие в събитието, без обаче да се споменава неговата функция или длъжност ( 81 ).

148.

Второ, в първото електронно писмо на администрацията на Кран Монтана от 29 май 2013 г. се посочва, че няма конкретна програма за т.нар. „специална лятна сесия“. Това се потвърждава от брошурата за представяне на годишното събитие и съобщената по-късно програма. В този документ се посочва, че „участието в лятната сесия е ограничено до максимум 60 приятели на Форума, [които] идват и споделят в привилегировани условия престой за отдих и приятелство в този изключителен курорт“ ( 82 ). Пълната програма на престоя също разкрива, че няма работни сесии или дори време за официални обсъждания. Всички сутрини и следобеди са заети с разходки, екскурзии и възможности за пазаруване. Всъщност в програмата доста ясно е посочено, че „това е уикенд в планината! Не се изисква официално или специално облекло“. Участниците са били приканени: „чувствайте се на почивка и елате, както желаете“ ( 83 ).

149.

Трето, г‑н Pinxten е поискал да му бъдат заплатени разходи за настаняване и такса в размер на 3570,00 EUR, но от регистрационния формуляр и от фактурата е видно, че форумът е поискал от г‑н Pinxten да заплати само 2950,00 EUR ( 84 ). Разликата в размер на 620 EUR съответства на допълнителните разходи за двете допълнителни нощувки на г‑н Pinxten и неговата съпруга преди началото и след края на събитието, като първата дейност е планирана за 22 август 2013 г. в 19 часа, а за 25 август не е предвидено нищо след закуската в 9,30 часа. Следователно, дори отчитайки факта, че са пътували с автомобил от Люксембург, тези две нощувки не са били необходими за участие в събитието ( 85 ).

150.

Като се има предвид непретенциозната програма на събитието, възникват съмнения дали изобщо ЕСП е извлякла някакви ползи от участието на г‑н Pinxten. По-скоро изглежда, че става въпрос за възможност за отдих и почивка в луксозен хотел на приятно място. При тези обстоятелства дейността всъщност е трябвало да се счита за лично пътуване.

151.

Изразявайки това становище, не пренебрегвам факта, че вероятно е могло да се обърне по-голямо внимание на съдържанието на програмата и да се поставят допълнителни въпроси относно действителното естество на събитието на форума преди одобряването на участието на г‑н Pinxten. Не считам обаче за справедливо да критикувам ЕСП в това отношение. ЕСП е имала основание да очаква, че членовете ѝ отговарят на високи стандарти, и по-специално че ако някой от тях присъства на събитие, което в действителност е нищо повече от възможност за почивка и отдих, би заплатил разходите си с лични средства, а не би искал те в крайна сметка да се поемат от европейския данъкоплатец.

152.

От 30 март 2015 г. до 14 април 2015 г. г‑н Pinxten и съпругата му пребивават в Куба. Г‑н Pinxten представя това пътуване като служебна командировка за ЕСП и на това основание получава възстановяване на разходи за командировка и дневни надбавки в общ размер на 10042,71 EUR.

153.

В писмо до председателя на ЕСП от 24 март 2015 г. той представя командировката в Куба по следния начин: „[тя] трябва да осигури допълнителна задълбочена информация относно отношенията между Съюза и Куба в светлината на евентуално бързо променящото се положение в страната. Това може да доведе до включването на Куба в една от бъдещите работни програми на одитен състав III, на който е възложен одитът върху външните дейности на Съюза. Основна цел на командировката е установяване на контакти с представители на гражданското общество (неправителствени организации, представители на академичните среди, журналисти, […]) и посещения на място във връзка с проекти на ЕС-ПРООН. Независимо от всички подготвителни работи във връзка с командировката, извършени от Люксембург и от Брюксел, поради „авторитарния“ режим на държавно управление по-голямата част от контактите и посещенията на място ще трябва да бъдат организирани след пристигането в Хавана“ ( 86 ).

154.

Въпреки това представяне от преписката, предоставена на Съда от ЕСП, е видно, че от самото начало това пътуване е било предвидено като лично пътуване. Действително в първото електронно писмо, изпратено от сътрудника на г‑н Pinxten до посланика на Съюза в Куба, е обяснено, че г‑н Pinxten и съпругата му са планирали лично пътуване в Куба, тъй като досега не са били в тази страна ( 87 ). С това електронно писмо г‑н Pinxten моли за предложения за хотели и за градове и острови, които да посети, както и за всякаква друга полезна информация. На следващия ден е изпратено второ електронно писмо, в което се изброяват градовете, които самият г‑н Pinxten смята да посети и които в крайна сметка съответстват на посетените от г‑н Pinxten и неговата съпруга градове ( 88 ).

155.

Вярно е, че около 10 дни преди заминаването си г‑н Pinxten изразява желание да се срещне с журналисти, представители на неправителствени организации, представители на бенефициери и/или договарящи страни на финансиране от Съюза, както и да посети някои проекти ( 89 ). Така екипът на г‑н Pinxten определя Програмата за развитие на Организацията на обединените нации (наричана по-нататък „ПРООН“) като най-важната договаряща страна и изпраща електронно писмо до ПРООН, за да провери дали е възможно да се посетят изпълнени от програмата проекти в периода, когато г‑н Pinxten и съпругата му ще бъдат в съответния регион ( 90 ).

156.

Отговорите на това запитване обаче са единодушни и еднозначни. Посланикът на Съюза в Куба отговаря, че „това може да породи редица проблеми в Куба […] Поначало в Куба [е] трудно да се съчетават туризъм и служебни дейности“ ( 91 ). Постоянният представител на ПРООН в Куба потвърждава, че „ПРООН в Куба е напълно съгласна с [тази] оценка“ ( 92 ). Освен това белгийският посланик в Куба пише, че е напълно съгласен с оценката на посланика на Съюза, добавяйки, че „провеждането на официални срещи [е] много малко вероятно [и че] същото важи и за провеждането на неформални срещи[, тъй като] поначало кубинските длъжностни лица не приемат покани за такива срещи [и] това важи с още по-голяма сила за срещи с чуждестранни длъжностни лица, които заемат висока длъжност в своята държава или организация“ ( 93 ).

157.

Въпреки че сътрудникът му препраща първите две електронни писма на 18 март 2015 г. ( 94 ) и г‑н Pinxten трябва да е бил наясно с факта, че кубинските власти не одобряват идеята да се съчетават служебни ангажименти с пътуване, предназначено основно за туристически цели, г‑н Pinxten изрично посочва в докладната си записка до председателя на ЕСП от 24 март 2015 г., че „основна цел на командировката е установяване на контакти с представители на гражданското общество (неправителствени организации, представители на академичните среди, журналисти, […]) и посещения на място във връзка с проекти на ЕС-ПРООН“. Той добавя, че „по-голямата част от контактите и посещенията на място ще трябва да бъдат организирани след пристигането в Хавана“.

158.

Трудно е да се повярва, че г‑н Pinxten е могъл да счита, че подобни срещи и посещения ще бъдат възможни, след като многократно е бил предупреждаван, че всяко посещение на място или среща с местните власти изисква работна виза, и въпреки това е решил да пътува до Куба с туристическа виза ( 95 ). Във всеки случай от програмата на г‑н Pinxten става ясно, че единствените срещи, които той е провел в Куба, са една неформална среща с посланика на Съюза на 31 март 2015 г., т.е. в първия ден след пристигането си в Куба, и една непланирана среща от няколко часа с член на делегацията на Съюза в Куба на следващия ден ( 96 ).

159.

Извън това г‑н Pinxten и съпругата му са били поканени на 2 април 2015 г. от посланика на Съюза на неформален обяд за добре дошли в резиденцията му в присъствието на белгийския посланик и съпругата му, на постоянния представител на ПРООН и на представител на Съюза на писателите и художниците в Куба. По време на разследването на OLAF неформалният характер на този обяд е потвърден от самия посланик на Съюза ( 97 ) и от члена на делегацията на Съюза в Куба, с който г‑н Pinxten се е срещнал предишния ден ( 98 ). Последният вече е бил отбелязал изцяло неформалния характер на този обяд в написаната от него in tempore non suspecto кратка информация за посещението на г‑н Pinxten ( 99 ). В тази информация се потвърждава също и че срещата на 1 април 2015 г. се е изразявала в „лек приятелски разговор […] относно по-скоро политически, отколкото специализирани теми и гледни точки“. Накрая, може също да се отбележи, че относно останалата част от пътуването до държавата няма спор, тъй като не са провеждани никакви други посещения или срещи с официален или дори квазиофициален характер.

160.

При тези обстоятелства е съвсем очевидно, че пътуването до голяма степен е частно. Във всеки случай е ясно, че две срещи и един обяд, организирани в рамките на три дни в Хавана, не могат да обосноват 14‑дневно пътуване в цялата страна. Вместо обаче да признае, че не са постигнати целите, които е посочил в писмото си до ЕСП от 24 март 2015 г., в доклада си за командировката г‑н Pinxten твърди, че „[той] е успял да се срещне с редица изключително интересни и добре осведомени хора“ ( 100 ). Най-много може да се приеме евентуално, че както представителят на ЕСП потвърждава по време на заседанието, два от дните могат да се считат за посветени на официални служебни ангажименти.

161.

От преписката на ЕСП и от разследването на OLAF става ясно, че г‑н Pinxten явно редовно е участвал в ловни мероприятия. В няколко от посочените в окончателния доклад на OLAF около 40-ина ловни мероприятия, той се е представял, че е на служебна командировка и на това основание е получавал възстановяване на командировъчни разходи и дневни надбавки. Такъв е случаят с поне три ловни мероприятия в Шамбор (Франция) и две в Сиерньон (Белгия).

162.

Що се отнася до ловните мероприятия в Шамбор на 25 януари 2013 г., 13 февруари 2015 г. и 12 февруари 2016 г., г‑н Pinxten посочва като основание за командироването му факта, че е поканен в качеството на член на ЕСП заедно с други значими европейски и френски личности за участие в събитие, което той нарича „Европейски дни“. Въпреки това, освен изявлението в този смисъл на генералния директор на National Estate of Chambord (Национален парк Шамбор), направено по искане на г‑н Pinxten в рамките на разследването на OLAF ( 101 ), единственото друго споменаване на понятието „Европейски лов“ („une battue européenne“) е в електронно писмо от директора на Hunting and Forestry of Chambord (Ловно и горско стопанство Шамбор), с което той кани г‑н Pinxten на лова на 13 февруари 2015 г. Това електронно писмо е изпратено на вниманието на министър Pinxten на 7 декември 2014 г. (а не в качеството му на член на ЕСП) ( 102 ).

163.

Освен това изглежда, че г‑н Pinxten е поканен на тези ловни мероприятия по лична инициатива и след намесата на личен приятел ( 103 ). Преди всичко няма никакво споменаване на „Европейски ден“ или „Европейски лов“ в нито едно от другите електронни писма, които са разменени относно Шамбор, или в която и да било от трите получени официални покани. Напротив, в поканите или бланките за отговор на тези покани се споменава само „подборен лов на глигани“ ( 104 ), „лов на елени и диви свине“ ( 105 ) или дори само „подборен лов“ ( 106 ).

164.

От друга страна, макар да е вярно, че служебните командировки могат да включват и социални дейности или неформални срещи, трябва да се отбележи, че от програмите за ловните мероприятия в Шамбор, в които г‑н Pinxten е участвал през 2013 г., 2015 г. и 2016 г., е видно, че всички дни са заети от ловните дейности от сутрин до вечер ( 107 ). При тези обстоятелства е трудно да се установи връзка между тези мероприятия и длъжността на г‑н Pinxten в ЕСП.

165.

По отношение на ловното мероприятие в Сиерньон е дори още по-трудно да се установи наличието на възможна връзка с работата или задълженията на г‑н Pinxten в ЕСП. Противно на твърдяното в съдебното заседание от 29 септември 2020 г., поканите са изпратени на личния му адрес в Белгия от ръководителя на протокола на краля на Белгия. Тези покани изобщо не споменават нито ЕСП, нито какъвто и да е „Европейски ден“ ( 108 ). Освен това според приложената към доклада на OLAF таблица за тези ловни мероприятия през 2014 г. и 2015 г. на г‑н Pinxten са били изплатени дневни надбавки и/или разходи за настаняване в хотел ( 109 ).

166.

Второто твърдение на ЕСП е за нарушение от г‑н Pinxten на член 12 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО ( 110 ) и на разпоредбите на Правилника от 7 февруари 2013 г. за надбавките и освобождаванията, които Люксембург предоставя на дипломатическите представителства. По-конкретно се твърди, че г‑н Pinxten е злоупотребил и е използвал неправомерно предоставените му карти за гориво, като е позволил на някои лица да се ползват неправомерно от предоставяното на дипломатите в Люксембург освобождаване от ДДС и акцизи.

167.

Както всички останали членове на ЕСП, и г‑н Pinxten е разполагал с две карти за гориво за до два лични автомобила, регистрирани в Люксембург. Той използва едната за личен автомобил, управляван от съпругата му, а другата — за втори личен автомобил, управляван от сина му. Фактът, че използването на картите за гориво означава да се ползва от намаление на цената и освобождаване от ДДС, е изрично посочен в електронното съобщение от 18 март 2009 г., на което самият г‑н Pinxten се позовава в своя защита ( 111 ). Освен това в писмо от 3 ноември 2010 г., адресирано на вниманието на председателя и членовете на ЕСП и генералния секретар, е ясно посочено, че картите имат поверителен код, едната част от който е свързана с ЕСП, а другата — със самия ползвател, така че за всеки конкретен случай може да се установи извършителят на съответната операция по картата. Посочено е и че „всяка карта [е] конкретно определена за даден автомобил и следователно трябва да остане в превозното средство“ ( 112 ).

168.

За целите на настоящото производство е излишно да се спираме на факта, че един от синовете на г‑н Pinxten вече не е бил на издръжка на родителите си (и следователно вече не е имал право да използва една от картите за гориво). Независимо от това в действителност все пак става ясно, че използването на картите за гориво не е извършено в съответствие с припомнените по-горе правила.

169.

Двата автомобила, за които са издадени допълнителните карти за гориво, са с дизелов двигател. При проверка на използването на картите обаче са установени няколко аномалии. Първо, от фактурите на доставчика на гориво е видно, че една от картите за гориво е използвана редовно за закупуване на бензин (поне 11 пъти за период от 17 месеца) ( 113 ). Освен това тези фактури разкриват, че една от картите за гориво е използвана за закупуване на дизел, докато другата карта за гориво е използвана в същия ден за закупуване на бензин, а по принцип би трябвало да става дума за една и съща кола ( 114 ). Има дори дни, в които картата е била използвана в една и съща бензиностанция — веднъж за бензин и веднъж за дизел, на интервали само от две или четири минути, което очевидно е невъзможно ( 115 ). Следователно при тези обстоятелства извинението за използвано заместващо превозно средство не е правдоподобно. Напротив, тези фактури доказват явна злоупотреба с използването на допълнителните карти за гориво в нарушение на правилата, които са ясно посочени в редица документи, адресирани до г‑н Pinxten. Всъщност самото едновременно използване на два различни вида гориво, едното от които е несъвместимо с превозното средство, за което е издадена картата, показва, че г‑н Pinxten е предоставил картите за гориво и свързаните с тях данъчни предимства на трети лица, които нямат право на това.

170.

Третото твърдение за нарушение е, че г‑н Pinxten е посочил неверни данни в две декларации за настъпване на застрахователни събития при пътнотранспортни произшествия с предоставеното му служебно превозно средство, за които е получил две неправомерни застрахователни обезщетения. Първата се отнася до произшествие, настъпило на 14 януари 2010 г., при което шофьорът на г‑н Pinxten прегазил куфар, съдържащ бутилка вино и дрехи. Другата е свързана с произшествие, настъпило на 17 януари 2011 г. между личния му автомобил, управляван от сина му, и служебния автомобил, управляван от неговия шофьор. От свидетелските показания на шофьора му, дадени по време на разследването на OLAF, обаче е видно, че първият инцидент не е довел до декларираните последици и че шофьорът не е участвал във второто произшествие.

171.

Що се отнася до първото произшествие, на г‑н Pinxten са възстановени разходите за някои дрехи, сред които и за два костюма, въз основа на декларация за настъпило произшествие, подписана от неговия шофьор ( 116 ), и официално заявление, подписано от самия г‑н Pinxten ( 117 ). Предвид обаче свидетелските показания на шофьора на г‑н Pinxten, дадени по време на разследването на OLAF, обстоятелствата, при които това се е случило, не са много ясни. Освен това според същите свидетелски показания куфарът, в който се е счупила бутилката вино, е бил твърде малък, за да побере двата костюма, декларирани от г‑н Pinxten пред застрахователното дружество ( 118 ). Същевременно застрахователното дружество явно е изплатило обезщетение, без да оспорва.

172.

Що се отнася до второто произшествие, ролята на г‑н Pinxten в него не е ясна. Произшествието първо е докладвано от самия г‑н Pinxten. Застрахователното дружество отказва да плати, тъй като произшествието е настъпило между двама членове на едно и също семейство. Това се потвърждава не само от електронно писмо от 28 януари 2011 г., изпратено от служител на застрахователното дружество до управителя на дружеството за автомобили на лизинг, предоставящо автомобилите на ЕСП, т.е. по-малко от две седмици след датата на произшествието ( 119 ), но и от самия г‑н Pinxten в писмо от 11 януари 2012 г., адресирано до управителя на застрахователното дружество ( 120 ). В това писмо той изрично заявява, че фактите са настъпили така, както той вече е декларирал, и че счита решението на застрахователното дружество за несправедливо, при положение че единствената причина за отказа за удовлетворяване на претенцията е, че две лица от едно и също семейство не могат да бъдат замесени и посочени в доклада за произшествието. Обясненията, които г‑н Pinxten дава на генералния секретар на ЕСП в докладната записка от 1 септември 2016 г. и съгласно които „това писмо може да създаде различно впечатление за някой, който не се е запознал със заявените факти и не знае, че г‑н S. G. е бил [негов] служебен шофьор, [но] в никакъв случай [той] не е заявявал, че [самият той] е управлявал служебния [му] автомобил“ ( 121 ), не са убедителни. От една страна, този документ e изготвен в момент, когато ЕСП вече е предявило първите твърдения за нарушения. От друга страна, е трудно да се приеме, че г‑н Pinxten би използвал лично местоимение като „аз“ или „ние“ (посочвайки себе си и сина си), ако става въпрос за участвало трето лице.

173.

Трябва да се отбележи обаче, че декларацията за настъпило произшествие, представена на застрахователното дружество, е подписана от сина на г‑н Pinxten и от шофьора на г‑н Pinxten. Разбира се, преглеждайки материалите по преписката, не може да се изключи възможността, че фактът, че заявлението за деклариране на произшествието в крайна сметка е подписано от шофьора на г‑н Pinxten, е вследствие на инициатива на лицето, което отговаря за шофьорите на ЕСП ( 122 ), или на самия г‑н Pinxten в отговор на отказа на застрахователя за удовлетворяване на претенцията ( 123 ). При тези обстоятелства се налага изводът, че липсват еднозначни доказателства за това, че г‑н Pinxten е участвал и че действително е знаел за твърдяната измама, довела до възстановяването на разходите.

174.

При това положение считам, че третото твърдение за нарушение не е доказано.

175.

Що се отнася до четвъртото твърдение за нарушение, на г‑н Pinxten по същество са повдигнати две обвинения. На първо място се твърди, че той е действал в качеството на управител на търговско дружество от 2016 г., когато закупува недвижим имот в Бургундия, състоящ се от къща и лозя. На второ място се твърди, че г‑н Pinxten е упражнявал активна политическа дейност в политическа партия по време на мандата си в ЕСП.

176.

По отношение на дейността в търговско дружество г‑н Pinxten твърди, че това не е търговска или професионална дейност. Според г‑н Pinxten той е съдружник — заедно със съпругата си и децата си — в гражданско дружество за недвижимо имущество („société civile immobilière“). Той не изпълнявал дейността на управител по занятие. Дружеството получавало само наем за отдаването под наем на имота.

177.

Независимо от този финансов аспект, от преписката е видно, че г‑н Pinxten не е декларирал това положение своевременно и a fortiori не е получил одобрение за него. Това става ясно едва когато г‑н Pinxten уведомява ЕСП през септември 2018 г., след като мандатът му е приключил през април 2018 г., че два месеца по-рано е назначен за „gérant“ (административен управител) на лозята в Шамбол Мусини (Франция) след промяна на правната форма на дружеството в „Groupement foncier agricole“ ( 124 ). Член 6 от Правилата за прилагане на Процедурния правилник на ЕСП обаче изисква членовете на ЕСП да декларират всички свои външни дейности, а член 2, параграф 2 от Кодекса за поведение на членовете на ЕСП предвижда, че „[в]сяко недвижимо имущество, притежавано пряко или посредством дружество за недвижимо имущество, трябва да бъде декларирано“, с единственото изключение на жилищата, ползвани изключително от собственика или неговото семейство. Следователно г‑н Pinxten не е изпълнил това задължение по време на мандата си.

178.

По отношение на политическата дейност правилата на ЕСП са особено ясни. На първо място, член 4, параграф 1 от Кодекса за поведение на членовете на ЕСП предвижда, че те следва да се посветят напълно на изпълнението на функциите си и че „не могат да упражняват никаква политическа дейност“. На второ място, точка 3.2 от Етичните правила на ЕСП предвижда, че членовете на ЕСП трябва да изпълняват задачите си без политическо, национално или друго външно влияние. На трето място, за да отпаднат всякакви съмнения, в точка 3.3 от тези Етични правила се подчертава, че членовете на ЕСП трябва да „[избягват] конфликта на интереси, независимо дали става дума за действителен или за привиден конфликт[, като например] такъв може да е случаят с участието в политически организации, политически постове […]“. ( 125 )

179.

Несъмнено г‑н Pinxten е знаел за тези правила. Всъщност още през май 2006 г. г‑н Pinxten е поискал да продължи да изпълнява мандата си на кмет на град Оверпелт (Белгия). Това искане обаче е отхвърлено на основание член 286 ДФЕС и горепосочения Кодекс за поведение на членовете на ЕСП, въпреки че г‑н Pinxten всъщност е бил делегирал всички свои кметски задължения и е искал единствено да запази званието, свързано с тази политическа функция ( 126 ).

180.

От доказателствата обаче се установява, че колкото и странно да изглежда, в периода между 2006 г. и 2017 г. г‑н Pinxten е продължил да бъде член на съвета на политическа партия в Белгия. В своя защита г‑н Pinxten изтъква, че от ноември 2008 г. е бил член само на „разширения съвет“, т.е. без да има право на глас. Този довод не е от особено значение и самият факт, че изобщо се изтъква, говори много за цялостния подход на г‑н Pinxten към задълженията, които има като член на ЕСП, за пълна обективност и за неучастие в политическа дейност.

181.

Няма нужда да се добавя, че липсата на право на глас не е пречка дадено лице да изрази гледната си точка по обсъжданите въпроси и по този начин да повлияе върху резултата от дадено гласуване или, обратното, самото лице да се повлияе от обсъждането. При всички положения осъдителен е самият факт, че г‑н Pinxten е продължил да бъде активен член на национална политическа партия.

182.

Ясно е, че г‑н Pinxten е имал твърдо намерение да запази влиянието си в политическата партия, в която членува, и следователно да упражнява активна дейност в политическия ѝ съвет. Така например г‑н Pinxten предоставя личен съвет на председателя на партията си относно най-добрата медийна стратегия за партията по икономически въпрос ( 127 ). Той също така настоява да се срещне с председателя на партията, когато не успява да присъства на партийния съвет, тъй като желае да разговаря по въпрос, който представлява интерес както за въпросния председател, така и за партията ( 128 ). От друга страна, има и доказателства, че г‑н Pinxten е участвал редовно в политическия съвет. Например от общо 57 заседания, проведени в периода между февруари 2009 г. и април 2010 г., г‑н Pinxten е присъствал на 30 заседания, понякога дори по два пъти в една и съща седмица. С още по-голямо значение от участието му в заседанията е обстоятелството, че видно от протоколите от заседанията, обсъжданите теми очевидно са били в състояние да повлияят на работата на г‑н Pinxten или на неговата независимост като член на ЕСП. Тези теми включват различни въпроси — като например кампаниите за местните и европейските избори и решение, което акционери би трябвало да вземат относно сливането между две големи банки в Белгия ( 129 ), последиците от националните избори за бъдещата институционална система на Белгия ( 130 ) или дори многогодишния план, който ще бъде представен на Комисията ( 131 ), становището на Комисията относно белгийския бюджет ( 132 ), възможността първият председател на Европейския съвет да бъде белгиец и наследника на министър-председателя ( 133 ), избирането на новия министър-председател ( 134 ) или приоритета на партията за белгийското председателство на Съюза ( 135 ) — и са обсъждани в присъствието на г‑н Pinxten, който по това време е член на ЕСП, а неговата партия участва в правителството на Белгия.

183.

Самият Договор е доста ясен по този въпрос: независимостта на членовете на ЕСП трябва да бъде извън съмнение (член 286, параграф 1 ДФЕС) и при изпълнението на задълженията си те не могат да приемат инструкции от което и да е правителство или от който и да е друг орган (член 286, параграф 3 ДФЕС). Това означава, че подобна активна партийно-политическа дейност е напълно несъвместима със заемането на длъжността член на ЕСП. Всичко това би трябвало да се счита за основен постулат от всеки член на ЕСП и трябва да отбележа, че поведението на г‑н Pinxten по този въпрос не може да бъде извинено.

184.

С петото твърдение за нарушение ЕСП упреква г‑н Pinxten, че е създал конфликт на интереси, като е предложил на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (г‑жа Mogherini) да наеме негов личен апартамент, въпреки че дейността на този орган попада в компетентността на одитния състав на ЕСП, който той ръководи.

185.

От преписката става ясно, че г‑н Pinxten е изпратил предложението до г‑жа Mogherini на 20 ноември 2014 г., без да посочва заеманата от него длъжност в ЕСП, като се изключи споменаването на електронния му адрес под подписа му ( 136 ). Тази инициатива несъмнено е най-малкото неблагоразумна с оглед на заеманата от г‑н Pinxten длъжност и създава положение на явен конфликт на интереси.

186.

След анализа на доводите на страните и на представените от тях преписки стигам до извода, че по-голямата част от основните факти, изложени в рамките на първото, второто и четвъртото твърдение за нарушение, са несъмнено установени. Те представляват заобикаляне на приложимите правила, а именно най-малкото на член 7 от Регламент № 2290/77, член 12 от Директива 2008/118, Правилника от 7 февруари 2013 г. за надбавките и освобождаванията, които Люксембург предоставя на дипломатическите представителства, член 4, параграф 1 от Кодекса за поведение на членовете на ЕСП и точки 2.2, 3.2 и 3.3 от Етичните правила на ЕСП. Твърдяното поведение в рамките на петото твърдение за нарушение, а именно предложението за ползване под наем на личен апартамент, също без съмнение е било неблагоразумно и поради това неуместно.

187.

Макар някои от установените факти сами по себе си да представляват нарушение с известна степен на тежест, във всеки случай е безспорно, че в тяхната съвкупност те свидетелстват за пълно неспазване на действащите правила. Различните деяния разкриват, че с цялостното си поведение г‑н Pinxten се е стремял да се възползва от изпълняваната от него длъжност на член на ЕСП, за да получи допълнителни облаги за сметка на бюджета на Съюза ( 137 ).

188.

От преписката се установява, че г‑н Pinxten очевидно е имал определени затруднения не само да разбере свързаните с длъжността си изисквания, но и да определи кои разходи следва да бъдат заплатени с публични средства и кои — с лични средства. В този смисъл преписката разкрива, от една страна, многократна — ако не и трайна — и характеризираща злоупотреба с предимствата и привилегиите, свързани с длъжността му в ЕСП, с цел по-специално да избегне заплащането на лични разходи или развлекателни дейности, които нямат връзка с длъжността му в ЕСП, и от друга страна, неспособност да прекрати предходната си политическа кариера и влиянието, което преди е упражнявал върху белгийските политици.

189.

Това поведение безспорно представлява тежко нарушение на основните принципи, които определят задълженията на член на ЕСП и които са заложени в тържествената клетва, която г‑н Pinxten е положил при встъпването си в длъжност: задълженията за почтеност, въздържаност и независимост.

190.

Някои факти, които са в основата на разглежданите твърдения за нарушения, като например престоят в Кран Монтана или в Куба, ловните мероприятия в Шамбор и в Сиерньон или явно нехайното използване на картите за гориво, са още по-неприемливи с оглед на ролята на ЕСП, която трябва да бъде „финансовата съвест“ на Европейския съюз. Действително може да се постави въпросът как може да се има доверие на извършвания от ЕСП одит, когато самият одитор не спазва правилата, приложими за неговото използване на публични средства. Нарушенията, в които е обвинен г‑н Pinxten, са с още по-голяма тежест, тъй като de facto сам е измислял посочените в подкрепа на разходите покани, докато задължението на членовете на ЕСП е винаги да отдават предимство на общия интерес на Съюза пред личните интереси ( 138 ).

191.

Г‑н Pinxten изтъква като оправдание, че правната уредба не е ясна или че във всички случаи е спазил вътрешните правила на ЕСП, приложими към момента на настъпване на фактите, че винаги е получавал одобрение от председателя на ЕСП и че останалите членове на ЕСП правели същото. Дори и това да е така — макар че в интерес на истината тези твърдения, с изключение на свързаното с одобренията на председателя, не са доказани — нито едно от посочените обстоятелства не може да бъде оправдание за поведението на г‑н Pinxten.

192.

Първо, по отношение на яснотата на приложимата правна уредба вече бе установено, че основните нарушени от г‑н Pinxten правила — за служебните командировки, използването на картите за гориво или забраната на политическата дейност — са не само ясни, но и са му били напълно известни. Освен това ми се струва очевидно, че за да се разбере основното съдържание на принципите на почтеност, въздържаност и независимост, които също са в основата на нарушенията на г‑н Pinxten, няма нужда от тяхното доразвиване в подзаконови нормативни актове. В същия ред на мисли споделям становището на генералния адвокат Geelhoed по делото Комисия/Cresson, че „нито е възможно, нито е целесъобразно да се прави опит за изчерпателно установяване на нормите за добро поведение от лицата, изпълняващи публични функции. Винаги ще има хипотеза, в която няма да може да се установи коя точно норма на поведение е нарушена, но може да се заключи, че независимо от това поведението е в противоречие с общия интерес“ ( 139 ). В това отношение следва да се отбележи, че възможните видове нарушения за целите на член 286 ДФЕС никога не биха могли да бъдат изчерпателно изброени.

193.

Второ, що се отнася до факта, че молбите на г‑н Pinxten са получили одобрение от председателя на ЕСП, следва да се припомни, както впрочем приема и Съдът в решението Комисия/Cresson, че г‑н Pinxten не може да се освободи от отговорността си, основавайки се на предоставеното от друго лице разрешение ( 140 ). Освен това следва да се отбележи, че получените разрешения се основават на информация, която често е непълна или дори неточна. В това отношение председателят на ЕСП не може да бъде упрекван за това, че не е поискал допълнителна информация в случай на съмнение. Отношенията между председателя и членовете на ЕСП не са изградени при условията на йерархична зависимост, а при условията на равнопоставеност, и се основават на добросъвестност и доверие. При това положение несъмнено не може да се очаква от председателя на ЕСП да подозира г‑н Pinxten в лъжа, а по-скоро е очаквал честно поведение от него.

194.

В това отношение може да се припомни, че в съответствие с предвидения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялното сътрудничество„Съюзът и държавите членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите“. Съюзът обаче не е теоретично понятие. Той е реалност, конкретизирана от съставляващите я хора, включително членовете на институциите на най-високо равнище. Във всеки случай, макар вътрешните правила на ЕСП относно информацията, която трябва да се предостави в подкрепа на искането за разрешение за командировка, вероятно да не са били много строги към момента на настъпване на фактите и да трябва да се считат за спазени в конкретния случай, това не променя факта, че свързаното с тези искания поведение е в явно противоречие с основните принципи на положената от г‑н Pinxten клетва.

195.

Трето, що се отнася до поведението на другите членове на ЕСП, дори да се приеме за доказано, че някои от тях са действали по подобен начин — и тук отново отбелязвам, че не са представени никакви доказателства в този смисъл — следва да се припомни, че съгласно принципа на законност никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго ( 141 ).

196.

При тези обстоятелства трябва да се заключи, че поведението на г‑н Pinxten е в нарушение на етичните и нормативните задължения, наложени на членовете на ЕСП. Поради това той следва да понесе отговорност за съществено нарушение на своите етични задължения, което е с известна степен на тежест.

197.

Подобно на приетото от Съда в решение от 11 юли 2006 г., Комисия/Cresson (C‑432/04, EU:C:2006:455), по отношение на членовете на Комисията и на член 245, втора алинея ДФЕС, нарушението на произтичащите от длъжността член на ЕСП задължения по принцип изисква налагане на наказание по член 286, параграф 6 ДФЕС ( 142 ). Макар ЕСП да оставя на преценката на Съда определянето на естеството и размера на това наказание, ЕСП поддържа, че наложеното наказание трябва да е в съответствие с принципа на съразмерност.

198.

Принципът на пропорционалност на наказанията очевидно е гарантиран на конституционно равнище в член 49, параграф 3 от Хартата. Съгласно тази разпоредба тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо извършеното престъпление ( 143 ). Макар, разбира се, настоящото производство да не се отнася до това дали г‑н Pinxten е виновен за извършването на престъпление, налага се изводът, че принципът на пропорционалност е общ принцип на правото на Съюза и е приложим към налагането на наказания в която и да било област на правото на Съюза ( 144 ).

199.

Освен това изискването за пропорционалност на санкциите присъства и в практиката на ЕСПЧ. По-специално член 1 от Първи допълнителен протокол към Европейската конвенция за защита на правата на човека предвижда, че „всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания“.

200.

За да определи дали е налице нарушение на това право, ЕСПЧ преценява, както се установява от практиката му, пропорционалността на наказанията с имуществен характер, включително намаляването или отнемането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това включва анализ дали се постига справедлив баланс между общия интерес на обществото и изискванията за защита на основните права на отделната личност ( 145 ). Съгласно тази съдебна практика необходимият баланс няма да бъде постигнат, ако съответното лице трябва да понесе индивидуална и прекомерна тежест ( 146 ).

201.

В конкретния контекст на намаляване или отнемане на пенсия за осигурителен стаж и възраст трябва да се отбележи също така, че според ЕСПЧ приемането на разпоредба за намаляване или дори за пълното отнемане на правото на пенсия в определени случаи само по себе си не е неразумно ( 147 ). Установяването обаче дали е постигнат или не правилният баланс до голяма степен зависи от обстоятелствата и конкретните фактори по случая, които могат да наклонят везните в едната или в другата посока ( 148 ).

202.

Член 52, параграф 3 от Хартата предвижда, че доколкото Хартата съдържа права, съответстващи на правата, гарантирани от ЕКПЧ, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в ЕКПЧ. Това означава, че след като член 17, параграф 1 от Хартата също предвижда, че „всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава“, горепосочените изисквания на ЕСПЧ по необходимост трябва да бъдат взети предвид при тълкуването на минималния праг на закрила по смисъла на член 17 от Хартата ( 149 ).

203.

За да се прецени дали наказанието е в съответствие с принципа на пропорционалност, съдебната практика предвижда да се вземе предвид по-специално поведението на съответното лице ( 150 ), естеството и тежестта на нарушението, което наказанието има за цел да санкционира ( 151 ), продължителността на нарушението на въпросните правила ( 152 ), но също така и вредите, причинени на ЕСП като институция ( 153 ). И накрая, обстоятелството, че отнемането на пенсия за осигурителен стаж и възраст не оставя засегнатото лице без никакви средства за издръжка или, по-общо казано, че няма решаващо влияние върху цялостното му финансово състояние, също може да бъде релевантен фактор за преценката на пропорционалността на наказанието ( 154 ).

204.

При прилагането на тези принципи спрямо ЕСП може да се приеме, че от длъжностните лица като г‑н Pinxten се очаква да отговарят на най-високите стандарти за честност и почтеност. Важно е това ясно да се отбележи. По своята природа хората са слаби и грешни същества и дори най-добросъвестните и почтени хора са склонни към допускането на грешки и извършването на неправилни преценки. Ето защо всяка преценка за пропорционалност трябва да отчита човешката същност и ако от кандидатите за висока длъжност се изисква съвършенство, то никой няма да може да я заеме.

205.

Тук обаче следва да се отбележи заложеният елемент на пропорционалност, с който следва да се започне при прилагането на член 286, параграф 6 ДФЕС, тъй като, както вече отбелязах, само тежки нарушения от страна на съответния член биха могли да обосноват това прилагане. Както обаче току-що подчертах, при преценката на пропорционалността трябва да се държи сметка и за вредата, която поведението на въпросния член е причинило или ще причини на съответната институция. Лицата, които заемат висока длъжност, носят специално задължение да не действат по начин, който би засегнал основните цели, преследвани от институцията, в която изпълняват длъжността си. Основните цели на ЕСП са да гарантира, че публичните приходи на Съюза са разходвани законосъобразно и ефективно, а тези цели не могат да бъдат постигнати, когато член на ЕСП действа по начин, който е в явно противоречие с тези цели и който накърнява общественото доверие в способността или дори волята на ЕСП да изпълни задачата си.

206.

Освен тези принципи следва да се припомни, че по отношение на конкретното наказание единствената релевантна съдебна практика е решението Комисия/Cresson. По това дело бившият комисар е призната за виновна за това, че е действала пристрастно, като е назначила личен приятел за определена отговорна длъжност, за която той не е притежавал необходимата квалификация. Макар в заключението си да стига до извода, че нарушението е достатъчно тежко, за да оправдае пълното лишаване от пенсия на г‑жа Cresson, генералният адвокат Geelhoed приема, че има достатъчно смекчаващи обстоятелства, които да оправдаят намаляването на лишаването от пенсия до 50 % ( 155 ). Съдът, от друга страна, не стигна толкова далеч, задоволявайки се с това да приеме, че самият факт на констатацията сам по себе си е достатъчно наказание. Той не постановява никакво намаляване на пенсията на г‑жа Cresson.

207.

В светлината на тази съдебна практика и на принципите, уреждащи преценката на наказанието съгласно принципа на пропорционалност, какво би следвало да бъде наказанието в конкретния случай?

208.

Първо, трябва да се припомни, че самото решение Комисия/Cresson е новаторско. Както заключението на генералния адвокат, така и решението на Съда все пак посочват изискуемите норми, с които лицата, заемащи висши длъжности, като г‑н Pinxten, следва да се презумира, че са добре запознати. В това отношение трябва да се приеме, че разглежданото нарушение произтича не само от няколко отделни и тежки деяния, но и от деяния, чието повторно извършване за съжаление показва явно неспазване на посочените норми.

209.

С други думи, установеното в случая поведение показва трайно и дръзко неспазване на обикновени правила за поведение, представляващо тежко нарушение на основните принципи, с оглед на които са наложени задълженията на членовете на всички институции на Съюза за почтеност, въздържаност и независимост, които по отношение на ЕСП са уредени в членове 285 ДФЕС и 286 ДФЕС.

210.

На следващо място, докато решението Комисия/Cresson се отнася само за едно деяние — несъмнено неправомерно привилегироване, поведението на г‑н Pinxten показва, че той е бил готов многократно и в продължение на няколко години да злоупотребява с длъжността си за получаването на лична облага или преследването на свои лични интереси. В това отношение трайното участие на г‑н Pinxten в дейността на политическа партия в Белгия е неизвинимо и поведението му във връзка с исканията за заплащане на различни разходи, като например за цялото пътуване до Куба, престоят Кран Монтана и различните ловни мероприятия, е също толкова укоримо. Г‑н Pinxten безспорно е злоупотребил с режима за ползване на картите за гориво за своя собствена облага, а най-безобидното обяснение за предложението до г‑жа Mogherini за отдаване под наем на имота му при условията на явен конфликт на интереси от негова страна е, че показва безкрайно лоша преценка.

211.

Освен това, ако само някои от тези деяния са засегнали бюджета на Съюза, то всички те са имали последици и за доверието и обществения образ на Съюза, и по-специално на ЕСП. Това е още по-тежко за институция като ЕСП, чиято легитимност се състои в нейната независимост и значимостта на нейната роля за насърчаването на доброто управление и доверието в начина, по който се разходват публичните приходи на Съюза. Ако на член на ЕСП не може да се има доверие, че ще спазва високи стандарти по отношение на финансовите въпроси, това подкопава цялата система за финансов надзор в Съюза и уврежда самата институция, на която той е член.

212.

Накрая, освен факта, че г‑н Pinxten е изпълнявал длъжността си в продължение на 12 години и че през това време, склонен съм да приема, е свършил немалко добра работа, не виждам какво друго може да се посочи като смекчаващо обстоятелство. Първо, както вече споменах, основните правила, които са нарушени, са били ясни и добре известни и разбираеми за лице в положение като това на г‑н Pinxten. На второ място, макар за някои командировки или разходи г‑н Pinxten да е получил разрешения, последните са предоставяни въз основа на често непълна или дори неточна информация. На трето място, обстоятелството — дори и да беше доказано (а то не е) — че други членове на ЕСП са имали сходно поведение с това на г‑н Pinxten, не би могло да намали тежестта на извършените нарушения. На четвърто място, бих добавил, че дори лишаването от право на пенсия вероятно да има реално финансово въздействие върху г‑н Pinxten — но не е ли и това целта на член 286, параграф 6 ДФЕС? — трябва да се има предвид, че въпросното лишаване е свързано само с част от професионалната дейност на г‑н Pinxten, която въпреки двата мандата е сравнително кратка по отношение на цялата му професионална кариера. Ето защо при тези обстоятелства не смятам, че лишаването от право на пенсия като член на ЕСП — дори и пълното лишаване — би оставило г‑н Pinxten без никакви средства за издръжка.

213.

Всичко това прави поведението на г‑н Pinxten силно укоримо. Ето защо считам, че описаните и установени по-горе нарушения са достатъчно тежки, за да обосноват лишаването от право на значителна част от пенсията му и на другите свързани с това ползи. Макар, както посочих, да съм склонен да приема, че г‑н Pinxten е свършил немалко добра работа по време на своите мандати — и това обстоятелство само по себе си да следва да се вземе предвид при преценката на пропорционалността — това не променя факта, че нанесената институционална вреда е значителна.

214.

Всички тези обстоятелства обосновават необходимостта на г‑н Pinxten да бъде наложено тежко наказание за поведението му. Ето защо предлагам на Съда съгласно неговата компетентност по член 286, параграф 6 ДФЕС да лиши г‑н Pinxten от две трети от пенсионните му права.

215.

Първо, г‑н Pinxten иска да бъде представен докладът от вътрешния одит за периода 2012—2018 г. относно разходите за командировки на членовете на ЕСП и относно използването на служебни автомобили от всички тези членове. Струва ми се, че това искане трябва да се отхвърли, тъй като не е относимо за преценката на личното му поведение.

216.

Второ, що се отнася до искането му за обезщетение за вреди, считам, че това искане е недопустимо в рамките на предвиденото в член 286, параграф 6 ДФЕС производство. При всички положения, ако Съдът възприеме моя анализ, това искане би било неоснователно.

217.

Що се отнася до съдебните разноски, съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане от спечелилата делото страна. След като ЕСП е направила искане за осъждането на г‑н Pinxten и последният е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

218.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда: