–

за Línea Directa Aseguradora SA, от M. Relaño, abogado,

–

за Segurcaixa, Sociedad Anónima de Seguros y Reaseguros, от C. Blanco Sánchez de Cueto, procurador, както и от A. Ruiz Hourcadette, abogada,

–

за испанското правителство, от L. Aguilera Ruiz и V. Ester Casas, в качеството на представители,

–

за литовското правителство, от R. Krasuckaitė и G. Taluntytė, в качеството на представители,

–

за австрийското правителство, от G. Hesse, в качеството на представител,

–

за правителството на Обединеното кралство, от S. Brandon, в качеството на представител, подпомаган от A. Bates, barrister,

–

за Европейската комисия, от H. Tserepa-Lacombe и J. Rius, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 263, 2009 г., стр. 11).

2

Това запитване е отправено в рамките на спор между Línea Directa Aseguradora SA (наричано по-нататък „Línea Directa“) и Segurcaixa, Sociedad Anónima de Seguros y Reaseguros (наричано по-нататък „Segurcaixa“) по повод възстановяването на обезщетението, изплатено от Segurcaixa на пострадал от пожар, причинен от електрическата система на лек автомобил, застрахован към Línea Directa.

3

Съгласно член 1 от Директива 2009/103:

„За целите на настоящата директива:

[…]“.

4

Член 3 от същата директива предвижда:

„Всяка държава членка, при спазване на член 5, предприема всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия.

Покритите вреди и условията на застраховката се определят в рамките на мерките, посочени в първа алинея.

Всяка държава членка предприема всички подходящи мерки с цел застрахователният договор да покрива и:

Застраховката, посочена в първа алинея, покрива задължително както имуществени вреди, така и телесни увреждания“.

5

Член 5 от посочената директива предвижда:

„1.   Всяка държава членка може да предвиди дерогация от разпоредбите на член 3 по отношение на определени физически или юридически лица, публични или частни, като списък на тези лица се изготвя от съответната държава и се съобщава на останалите държави членки и на Комисията.

[…]

2.   Всяка държава членка може да предвиди дерогация от разпоредбите на член 3 по отношение на определени типове превозни средства или определени превозни средства със специален номер, като техният списък се изготвя от съответната държава и се съобщава на останалите държави членки и на Комисията.

[…]“.

6

Член 13, параграф 1, буква в) от същата директива гласи:

„1.   Всяка държава членка предприема всички подходящи мерки, за да гарантира за целите на прилагането на член 3, че всяка законова разпоредба или договорна клауза, съдържаща се в застрахователната полица, издадена в съответствие с член 3, не поражда действие по отношение на исковете на трети пострадали лица при застрахователното събитие, когато тя изключва от застраховката използването или управлението на моторно превозно средство от:

[…]

7

Член 1, параграф 1 от Ley sobre responsabilidad civil y seguro en la circulación de vehículos a motor (Закон за гражданската отговорност и за застраховането при използване на моторни превозни средства), кодифициран с Real Decreto Legislativo 8/2004 por el que se aprueba el texto refundido de la Ley sobre responsabilidad civil y seguro en la circulación de vehículos a motor (Кралски законодателен декрет 8/2004 за одобряване на преработен текст на Закона за гражданската отговорност и застраховката при използване на моторни превозни средства) от 29 октомври 2004 г. (BOE бр. 267 от 5 ноември 2004 г., стр. 3662) в редакцията, приложима към спора в главното производство, гласи:

„Предвид риска при управлението на моторно превозно средство водачът му отговаря за вредите, причинени на лица или на имущество във връзка с използването на превозното средство.

В случай на увреждане на лица водачът се освобождава от тази отговорност само ако докаже, че вредите са настъпили изключително по вина на пострадалото лице или поради несвързана с управлението или функционирането на превозното средство непреодолима сила; не е налице непреодолима сила в случаите на дефект на превозното средство, счупване или неизправност на някои от неговите части или механизми.

В случай на увреждане на имущество водачът носи отговорност пред трети лица, когато носи гражданска отговорност по силата на разпоредбите на член 1902 и сл. от [Código Civil (Гражданският кодекс)], член 109 и сл. от [Código Penal (Наказателният кодекс)] и разпоредбите на този закон.

Ако и водачът, и пострадалото лице са проявили небрежност, отговорността се разпределя справедливо, а размерът на обезщетението се определя в зависимост от степента, до която отговаря всеки един от тях.

Собственикът, който не е водач на превозното средство, носи отговорност за телесните увреждания и имуществените вреди, причинени от водача, когато е свързан с него по един от начините, посочени в член 1903 от Гражданския кодекс и в член 120, параграф 5 от Наказателния кодекс. Тази отговорност отпада, когато собственикът на превозното средство докаже, че е положил дължимата грижа на добър стопанин, за да предотврати настъпването на вредите.

Собственикът, който не е водач на превозно средство, непокрито от задължителната застраховка, носи гражданска отговорност съвместно с водача за телесните увреждания и имуществените вреди, причинени от превозното средство, освен ако не докаже, че превозното средство е било откраднато“.

8

Член 2, параграф 1 от Reglamento del seguro obligatorio de responsabilidad civil en la circulación de vehículos de motor (Правилник за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства), кодифициран с Real Decreto 1507/2008 por el que se aprueba el Reglamento del seguro obligatorio de responsabilidad civil en la circulación de vehiculos a motor (Кралски декрет 1507/2008 за одобряване на Правилник за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства) от 12 септември 2008 г. (BOE бр. 222 от 13 септември 2008 г., стр. 37487) гласи следното:

„За целите на гражданската отговорност при използването на моторни превозни средства и на покритието на уредената в този правилник задължителна застраховка произшествия при използването на превозно средство са тези, които произтичат от риска при управлението на посочените в предходния член моторни превозни средства, както в гаражи и паркинги, така и по годни за движение пътища или терени, обществени и частни, градски или междуградски, а също и по пътища или терени, които, без да имат такава пригодност, са широко използвани“.

9

На 19 август 2013 г. г‑н Luis Salazar Rodes паркира новия си лек автомобил в частния гараж на сграда, собственост на Industrial Software Indusoft (наричано по-нататък „Indusoft“).

10

На 20 август 2013 г. г‑н Salazar Rodes, с намерение да покаже автомобила на съсед, стартира двигателя на автомобила, без да успее да го подкара. През нощта на 20 срещу 21 август 2013 г. автомобилът на г‑н Salazar Rodes, без да е бил в движение от повече от 24 часа, се запалва и предизвиква пожар и вреди в сградата на Indusoft.

11

Г‑н Salazar Rodes е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с използването на моторни превозни средства със застрахователното дружество Línea Directa.

12

Indusoft е сключило застраховка на жилищен имот със Segurcaixa, което му изплаща обезщетение общо в размер на 44704,34 EUR за вредите, причинени от посочения пожар.

13

През март 2014 г. Segurcaixa предявява иск срещу Línea Directa пред Juzgado de Primera Instancia de Vitoria-Gazteiz (Първоинстанционен съд Витория-Гастеис, Испания), като претендира последното да бъде осъдено да заплати обезщетение в размер на 44704,34 EUR, ведно със законните лихви, с мотива че щетата е причинена от „произшествие при използването на превозно средство“, покрито от сключената от г‑н Salazar Rodes застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на превозни средства. Този съд отхвърля иска, като приема, че въпросният пожар не може да се счита за „произшествие при използването на превозно средство“ по смисъла на испанското право.

14

Segurcaixa обжалва решението на Juzgado de Primera Instancia de Vitoria-Gazteiz (Първоинстанционен съд Витория-Гастеис) пред Audiencia Provincial de Álava (Апелативен съд на провинция Алава, Испания), който уважава жалбата и осъжда Línea Directa да изплати обезщетението, претендирано от Segurcaixa.

15

Línea Directa подава касационна жалба срещу решението на Audiencia Provincial de Álava (Апелативен съд на провинция Алава) пред Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания).

16

Последният отбелязва, че Audiencia Provincial de Álava (Апелативен съд на провинция Алава) е възприел широко тълкуване на понятието „произшествие при използването на превозно средство“, съгласно което по смисъла на испанското право това понятие обхваща случай на запалване на временно паркирано в частен гараж превозно средство, когато причините за запалването са в самото превозно средство и то е настъпило без намеса на трети лица.

17

В този контекст запитващата юрисдикция счита, че главният въпрос е дали автомобилната застраховка „Гражданска отговорност“ покрива произшествие, в което участва превозно средство, чийто двигател е изключен, при положение че това превозно средство, което е паркирано в частен гараж, не създава никакъв риск за ползвателите на път.

18

В това отношение този съд отбелязва, че съгласно неговата практика, от една страна, понятието „произшествие при използването на превозно средство“ по смисъла на испанското право обхваща не само случаите, в които превозното средство се движи, но и тези, в които двигателят на превозното средство е изключен, както и случаите, в които превозното средство спира по време на път и се запалва.

19

От друга страна, Tribunal Supremo (Върховният съд) вече е приел, че запалването на превозно средство, което е паркирано на обществен път и покрито с цел да бъде предпазено от заледяване, не е случай, обхванат от понятието „произшествие при използването на превозно средство“ по смисъла на испанското право.

20

Този съд уточнява, че съгласно неговата практика, когато превозното средство е спряно и щетата няма връзка с транспортната функция на това превозно средство, не става въпрос за „произшествие при използването на превозно средство“, което може да бъде покрито от задължителната застраховка.

21

В този контекст запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно испанското право водачът не носи отговорност за вредите, причинени при използването на превозно средство, когато тези вреди се дължат на непреодолима сила, несвързана с управлението на превозното средство. Нито дефектите на превозното средство, нито счупването или неизправността на някои от неговите механизми обаче се считат за случаи на непреодолима сила. Следователно в случаите, когато произшествието е причинено от дефект на превозно средство, този дефект не освобождава водача от отговорност и съответно не изключва покриване от автомобилната застраховка „Гражданска отговорност“.

22

Запитващата юрисдикция счита, от една страна, че ако пожарът е настъпил, докато превозното средство е спряно, но причината за него е функция, необходима или полезна за движението на това превозно средство, случаят следва да се счита за свързан с обичайната функция на превозното средство.

23

От друга страна, случай, в който превозно средство е паркирано в частен гараж, би могъл да бъде изключен от обхвата на понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3 от Директива 2009/103, когато било поради липса на близост във времето между предходното използване на това превозно средство и пожара, било поради начина на настъпване на щетата, няма връзка между тази щета и използването на превозното средство.

24

В това отношение запитващата юрисдикция добавя, че ако не се отчита времевата връзка между предходното използване на превозното средство и настъпването на щетата, би могло да се стигне до приравняване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства със застраховка на собственика, която покрива отговорността, произтичаща от самото държане или притежаване на превозното средство.

25

При тези обстоятелства Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

26

Línea Directa счита, че първият въпрос е недопустим като повдигащ напълно хипотетичен проблем. Това дружество изтъква, че единственото безспорно обстоятелство, установено от запитващата юрисдикция, е че пожарът, за който става въпрос, е причинен от електрическата система на съответното превозно средство. Не било установено обаче този пожар да е причинен от механизмите, необходими за осъществяване на транспортната функция на това превозно средство.

27

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, които той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 24 октомври 2018 г., XC и др., C‑234/17, EU:C:2018:853, т. 16).

28

В случая обаче не е очевидно, че исканото с първия въпрос тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, или че проблемът е от хипотетично естество. В това отношение от преюдициалното запитване следва, че целта на това тълкуване е да се изясни понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3 от Директива 2009/103, от което зависи разрешаването на спора в главното производство, свързан с поправянето на вреди, причинени от пожар на превозно средство. Освен това запитващата юрисдикция е предоставила достатъчно данни от фактическа и правна страна, за да позволи на Съда да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси.

29

Със своите преюдициални въпроси, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 3, първа алинея от Директива 2009/103 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „използване на превозни средства“ в тази разпоредба обхваща случай като разглеждания в главното производство — в който превозно средство, паркирано в частен гараж на сграда, се запалва и предизвиква пожар, който е причинен от електрическата система на това превозно средство и нанася вреди на тази сграда — при положение че посоченото превозно средство не е местено повече от 24 часа преди избухването на пожара.

30

Член 3, първа алинея от Директива 2009/103 предвижда, че всяка държава членка, при спазване на член 5, предприема всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия.

31

Най-напред следва да се отбележи, че превозно средство като това, за което става въпрос в главното производство, попада в обхвата на понятието „превозно средство“ по смисъла на член 1, точка 1 от Директива 2009/103, което е дефинирано като „моторно превозно средство, което е предназначено да се движи по суша и може да бъде задвижвано от механична сила, но не се движи по релси“. Освен това е безспорно, че това превозно средство обичайно се намира на територията на държава членка и че по отношение на него не е приложима дерогация, предвидена на основание член 5 от тази директива.

32

Що се отнася до това дали случай като разглеждания в главното производство се обхваща от понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, първа алинея от посочената директива, следва да се напомни, че това понятие не може да бъде оставено на преценката на всяка държава членка, а е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което в съответствие с постоянната практика на Съда трябва да се тълкува в частност с оглед на контекста на тази разпоредба и целите на правната уредба, от която е част (решение от 20 декември 2017 г., Núñez Torreiro, C‑334/16, EU:C:2017:1007, т. 24).

33

Правната уредба на Съюза в областта на застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на превозни средства, част от която е Директива 2009/103, обаче цели, от една страна, да осигури свободното движение както на превозните средства, които обичайно се намират на територията на Европейския съюз, така и на лицата, които са в тях, и от друга страна, да гарантира на пострадалите от произшествия, причинени от тези превозни средства, сходно третиране, независимо от това къде на територията на Съюза е настъпило произшествието (вж. в този смисъл решение от 20 декември 2017 г., Núñez Torreiro, C‑334/16, EU:C:2017:1007, т. 25 и 26).

34

Освен това развитието на тази правна уредба показва, че целта за защита на пострадалите от произшествия, предизвикани от тези превозни средства, винаги и все по-настойчиво е преследвана от законодателя на Съюза (решение от 20 декември 2017 г., Núñez Torreiro, C‑334/16, EU:C:2017:1007, т. 27).

35

С оглед на тези съображения Съдът е постановил, че член 3, първа алинея от Директива 2009/103 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства“ не обхваща само хипотезите на движение по пътищата, тоест на движение по обществената пътна мрежа, а и всяко използване на превозното средство в съответствие с обичайната му функция (решение от 20 декември 2017 г., Núñez Torreiro, C‑334/16, EU:C:2017:1007, т. 28).

36

Съдът е пояснил, че доколкото, независимо от характеристиките им, моторните превозни средства по член 1, точка 1 от Директива 2009/103 обикновено служат като средства за транспорт, посоченото понятие обхваща всяко използване на превозно средство като средство за транспорт (решение от 20 декември 2017 г., Núñez Torreiro, C‑334/16, EU:C:2017:1007, т. 29).

37

В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че фактът, че участвалото в произшествие превозно средство не се е движело към момента на настъпване на произшествието, сам по себе си не изключва възможността използването на това превозно средство към този момент да е съобразено с функцията му на средство за транспорт и съответно да попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, първа алинея от Директива 2009/103 (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2018 г., BTA Baltic Insurance Company, C‑648/17, EU:C:2018:917, т. 38 и цитираната съдебна практика).

38

Въпросът дали двигателят на съответното превозно средство е бил включен или не към момента на настъпване на произшествието също не е определящ (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2018 г., BTA Baltic Insurance Company, C‑648/17, EU:C:2018:917, т. 39 и цитираната съдебна практика).

39

От друга страна, е уместно да се напомни, че съгласно практиката на Съда от нито една разпоредба на Директива 2009/103 не следва, че задължението за сключване на застраховка и защитата, която това задължение цели да осигури на пострадалите от произшествия, причинени от моторни превозни средства, важат само за хипотезите на използване на такива превозни средства на определени терени или пътища (решение от 20 декември 2017 г., Núñez Torreiro, C‑334/16, EU:C:2017:1007, т. 31).

40

От това следва, че обхватът на понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, първа алинея от Директива 2009/103 не зависи от характеристиките на терена, на който се използва това превозно средство, и по-специално от обстоятелството, че към момента на произшествието съответното превозно средство е било спряно и се е намирало на паркинг (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2018 г., BTA Baltic Insurance Company, C‑648/17, EU:C:2018:917, т. 37 и 40).

41

При тези обстоятелства следва да се приеме, че паркирането и периодът, в който превозното средство не се движи, са нормални и необходими етапи, присъщи за използването му като средство за транспорт.

42

Така превозното средство е използвано съобразно с функцията му на средство за транспорт, когато се движи, но по принцип и когато е паркирано между две придвижвания.

43

В случая следва да се констатира, че паркирането на превозно средство в частен гараж представлява използване на същото съобразно с функцията му на средство за транспорт.

44

Този извод не се опровергава от обстоятелството, че посоченото превозно средство е било паркирано повече от 24 часа в този гараж. Всъщност паркирането на превозно средство предполага, че то ще бъде спряно, понякога за дълго, до следващото му придвижване.

45

Що се отнася до обстоятелството, че разглежданото в главното производство произшествие е следствие от пожар, причинен от електрическата система на превозно средство, следва да се приеме, че след като превозното средство, което е предизвикало пожара, отговаря на определението за „превозно средство“ по смисъла на член 1, точка 1 от Директива 2009/103, няма основание да се установява коя от частите на посоченото превозно средство е предизвикала вредоносното събитие, нито да се определят функциите, които изпълнява тази част.

46

Такова тълкуване съответства на целта за защита на пострадалите от произшествия, предизвикани от моторни превозни средства, която винаги и все по-настойчиво е преследвана от законодателя на Съюза, както беше напомнено в точка 34 от настоящото съдебно решение.

47

Освен това трябва да се отбележи, че от член 13 от Директива 2009/103 следва, че не поражда действие по отношение на исковете на трети лица, пострадали при застрахователното събитие, всяка законова разпоредба или договорна клауза, която изключва от застраховката вредите, причинени от използването или управлението на моторно превозно средство от лице, което нарушава законовите изисквания от технически характер, отнасящи се до състоянието и безопасността на съответното превозно средство, като това потвърждава посоченото тълкуване.

48

Предвид изложените по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 3, първа алинея от Директива 2009/103 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „използване на превозни средства“ в тази разпоредба включва случай като разглеждания в главното производство — в който превозно средство, паркирано в частен гараж на сграда и използвано съобразно с функцията му на средство за транспорт, се запалва и предизвиква пожар, причинен от електрическата система на това превозно средство и нанесъл вреди на тази сграда — при положение че посоченото превозно средство не е местено повече от 24 часа преди избухването на пожара.

49

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 3, първа алинея от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „използване на превозни средства“ в тази разпоредба включва случай като разглеждания в главното производство — в който превозно средство, паркирано в частен гараж на сграда и използвано съобразно с функцията му на средство за транспорт, се запалва и предизвиква пожар, причинен от електрическата система на това превозно средство и нанесъл вреди на тази сграда — при положение че посоченото превозно средство не е местено повече от 24 часа преди избухването на пожара.