–

За Asendia Spain SLU, от I. Moreno-Tapia Rivas, E. de Félix Parrondo, abogadas, и J. Botella Carretero, abogado,

–

за испанското правителство, първоначално от V. Ester Casas, впоследствие от M. J. García-Valdecasas Dorrego, в качеството на представители,

–

за френското правителство, от A.‑L. Desjonquères, E. de Moustier и R. Coesme, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от L. Nicolae и J. Rius Riu, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (ОВ L 15, 1998 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 12), изменена с Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. (OВ L 52, 2008 г., стр. 3 и поправка в ОВ L 225, 2015 г., стр. 49) (наричана по-нататък „Директива 97/67“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Sociedad Estatal Correos y Telégrafos SA (наричано по-нататък „Correos“) и Asendia Spain SLU във връзка с търгуването от последното със средства за заплащане на таксата за пощенски услуги, различни от пощенските марки.

3

Съображения 8, 16 и 20 от Директива 97/67 гласят:

[…]

[…]

4

Член 7, параграфи 1—4 от тази директива предвижда:

„1.   Държавите членки не предоставят и не запазват в сила изключителни или специални права за установяването и предоставянето на пощенски услуги. Държавите членки могат да финансират предоставянето на универсални услуги чрез едно или няколко от средствата, предвидени в параграфи 2, 3 и 4, или чрез каквито и да е други средства, съвместими с Договора.

2.   Държавите членки могат да гарантират предоставянето на универсални услуги чрез възлагане на такива услуги в съответствие с приложимите правила и разпоредби за обществени поръчки, включително както е предвидено в Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги [(ОВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116)], конкурентен диалог или процедури на договаряне със или без публикуване на обявление за обществена поръчка.

3.   Когато държава членка установи, че задълженията за универсална услуга, предвидени в настоящата директива, водят до нетни разходи, изчислени съобразно приложение I, и представляват несправедлива финансова тежест за доставчика(ците) на универсалната услуга, същата може да въведе:

4.   Когато нетните разходи са поделени в съответствие с параграф 3, буква б), държавите членки могат да създадат компенсационен фонд, който може да се финансира от доставчици на услуги и/или от ползвателски такси и се управлява за тази цел от орган, независим от бенефициера или бенефициерите. Държавите членки могат да обвържат предоставянето на разрешения на доставчиците на услуги съгласно член 9, параграф 2 със задължение за финансова вноска във въпросния фонд или с изпълнението на задълженията за универсална услуга. Определените в член 3 задължения на доставчика(ците) на универсална услуга за предоставяне на универсалната услуга могат да се финансират по този начин“.

5

Член 8 от посочената директива предвижда, че:

„Разпоредбите на член 7 не накърняват правото на държавите членки да организират, в съответствие с тяхното национално законодателство, поставянето на пощенски кутии на обществени места, издаването на пощенски марки, както и услугата за препоръчани пратки, използвана по време на съдебни и административни производства“.

6

Текстът на съображения 2, 10, 11, 13 и 25 от Директива 2008/6 е следният:

[…]

[…]

[…]

7

Член 33 от Ley 43/2010 del servicio postal universal, de los derechos de los usuarios y del mercado postal (Закон 43/2010 за универсалната пощенска услуга, правата на ползвателите и пощенския пазар) от 30 декември 2010 г. (BOE № 318 от 31 декември 2010 г., стр. 109195, наричан по-нататък „Закон 43/2010“), с който се транспонира Директива 2008/6, предвижда:

„За да се осигури предоставянето на универсалната пощенска услуга и нейното правилно функциониране, на определения оператор се гарантира:

[…]

8

Correos е определен със Закон 43/2010 като оператор, на когото е възложено да предоставя универсалната пощенска услуга в Испания.

9

Asendia Spain е оператор, получил разрешение да предоставя пощенски услуги на испанския пазар.

10

Тъй като последното търгува със средства за заплащане на таксата за пощенски услуги, различни от пощенските марки, Correos предявява пред запитващата юрисдикция, Juzgado de lo Mercantil no 3 de Madrid (Търговски съд № 3, Мадрид, Испания) иск за нелоялна конкуренция.

11

В този контекст Correos упреква Asendia Spain за три форми на поведение, които според него имат нелоялен характер и му нанасят вреда, а именно, на първо място, търгуването със средства за заплащане на таксата за пощенски услуги или предплатени етикети, които имитират използваните от Correos пощенски марки и могат да бъдат объркани с тях, на второ място, търгуването с тези средства извън вътрешната му пощенска мрежа и на трето място, непредоставянето на потребителите на достатъчна информация за посочените средства за заплащане на таксата за пощенски услуги, тъй като писмата, облепени с тях, могат да се поставят само в някои пощенски кутии.

12

Според запитващата юрисдикция нелоялният характер на поведението на Asendia Spain зависи от обхвата на гаранциите, предоставени на Correos със Закон 43/2010. В това отношение посочената юрисдикция се позовава на съдебната практика на Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), с оглед на която не може да се изключи, че член 33, буква e) от Закон 43/2010 трябва да се тълкува в смисъл, че на Correos следва да се предостави изключително право, що се отнася до търгуването със средства за заплащане на таксата за пощенски услуги, различни от пощенските марки.

13

Тъй като изпитва съмнения относно съвместимостта на така тълкуваната разпоредба с правото на Съюза, Juzgado de lo Mercantil no 3 de Madrid (Търговски съд № 3, Мадрид) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

14

Съгласно постоянната практика на Съда въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими за разрешаване на висящия пред тях спор (решение от 27 ноември 2012 г., Pringle, C‑370/12, EU:C:2012:756, т. 83 и цитираната съдебна практика).

15

В този контекст само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, C‑74/16, EU:C:2017:496, т. 24 и цитираната съдебна практика).

16

Следователно въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите собствени правомощия, и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или също когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 6 септември 2016 г., Petruhhin, C‑182/15, EU:C:2016:630, т. 20 и цитираната съдебна практика).

17

В това последно отношение необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическия и правния контекст, в който се вписват поставените от него въпроси, или най-малко да обясни фактическите хипотези, на които те се основават. Всъщност Съдът е оправомощен да се произнася по тълкуването на разпоредба от правото на Съюза само с оглед на фактите, които са му посочени от националната юрисдикция (определение от 21 юни 2018 г., Idroenergia, C‑166/18, непубликувано, EU:C:2018:476, т. 12 и цитираната съдебна практика).

18

Запитващата юрисдикция трябва да посочи и конкретните причини, поради които има колебания относно тълкуването на някои разпоредби на правото на Съюза и счита за нужно да постави преюдициални въпроси на Съда. Освен това е необходимо запитващата юрисдикция да даде минимални разяснения относно причините да иска тълкуване именно на посочените от нея разпоредби на правото на Съюза, както и относно връзката, която установява между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо към разглеждания от нея спор (определение от 21 юни 2018 г., Idroenergia, C‑166/18, непубликувано, EU:C:2018:476, т. 13 и цитираната съдебна практика).

19

Изискванията относно съдържанието на преюдициалното запитване са посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник на Съда, с който запитващата юрисдикция би следвало да е запозната в рамките на въведеното от член 267 ДФЕС сътрудничество и с който тя следва добросъвестно да се съобразява (определение от 21 юни 2018 г., Idroenergia, C‑166/18, непубликувано, EU:C:2018:476, т. 14 и цитираната съдебна практика).

20

От друга страна, тези изисквания са посочени и в точка 15 от Препоръките на Съда на Европейския съюз към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (OВ C 257, 2018 г., стр. 1). Освен това от точка 16 от тези препоръки следва, че „запитващата юрисдикция трябва да даде точни референции на приложимите към фактите по спора в главното производство национални разпоредби“ (вж. в този смисъл определение от 21 юни 2018 г., Idroenergia, C‑166/18, непубликувано, EU:C:2018:476, т. 16 и 17).

21

В писменото си становище Комисията посочва, че актът за преюдициално запитване не съдържа достатъчно данни относно фактическата обстановка по спора в главното производство и релевантната национална правна уредба, за да може да се разбере първият въпрос. Ето защо тя смята, че този въпрос трябва да бъде обявен за недопустим.

22

От посочения акт обаче е видно ясно, от една страна, че запитващата юрисдикция следва да се произнесе относно нелоялния характер на търговската практика на Asendia Spain, която се състои в предлагането за продажба на средства за заплащане на таксата за пощенски услуги, различни от пощенските марки, и от друга страна, че нелоялният характер на тази практика зависи от отговора на въпроса дали изключителното право, което член 33, буква e) от Закон 43/2010 предоставя на Correos да разпространява тези средства за заплащане на таксата за пощенски услуги, е съвместима с членове 7 и 8 от Директива 97/67.

23

Обстоятелството, че Комисията счита, че тълкуването от запитващата юрисдикция на испанското право не е правилно и че следователно член 33, буква e) от Закон 43/2010 не предоставя изключително право на Correos, не може да бъде релевантно, като се има предвид съдебната практика, посочена в точки 16 и 17 от настоящото решение.

24

Ето защо първият въпрос е допустим.

25

Това обаче не се отнася за втория въпрос.

26

Всъщност, както отбелязват по същество френското правителство и Комисията в писмените си становища, запитващата юрисдикция не определя фактическия и правения контекст, в който се вписва този втори въпрос. По-специално, тя не обяснява на какво основание смята, че от самата национална разпоредба, цитирана в акта за преюдициално запитване, а именно член 33, буква e) от Закон 43/2010, следва да се направи изводът, че тя предвижда изискване частните пощенски оператори да разполагат с реални и достъпни за потребителите обекти, за могат да разпространяват и търгуват със средства за заплащане на таксата за пощенски услуги, различни от пощенските марки.

27

От друга страна, освен общото позоваване на „правната уредба на Европейския съюз в областта на пощенските услуги“ в този акт не са посочени разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, поради което Съдът не може да изгради представа за връзката между това право и националното законодателство, приложимо към спора в главното производство.

28

При тези обстоятелства Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на втория въпрос, поради което той е явно недопустим.

29

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 7, параграф 1 и член 8 от Директива 97/67 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която гарантира на оператора, който е определен да предоставя универсалната пощенска услуга, изключително право за разпространяването на средства за заплащане на таксата за пощенски услуги, различни от пощенските марки.

30

За да се отговори на този въпрос, е достатъчно да се отбележи, че от самия текст на посочения член 7, параграф 1 следва, че „[д]ържавите членки не предоставят и не запазват в сила изключителни или специални права за установяването и предоставянето на пощенски услуги“.

31

По този начин посочената разпоредба не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предоставя изключителни права на доставчиците на пощенски услуги, в това число и изключителното право за търгуване със средства за заплащане на таксата за пощенски услуги, различни от пощенските марки.

32

В този смисъл е и историческото и телеологичното тълкуване на Директива 97/67.

33

Всъщност, както е видно от съображение 16 от Директива 97/67 при действието на първоначалния ѝ текст, използването на резервираните сектори е предпочитаният начин за финансиране на универсалната пощенска услуга. При все това от съображения 10, 11, 13 и 25 от Директива 2008/6 следва, че с нейното приемане законодателят на Съюза е счел в крайна сметка, че с оглед на прогнозните проучвания за оценяване на въздействието върху универсалната услуга на пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги основната цел — гарантиране на устойчивото предоставяне на универсална услуга, вече може да бъде постигната, без да е необходим резервиран сектор, и че поради това „е уместно да се прекрати използването на резервирания сектор и специалните права като средство за гарантиране финансирането на универсалната услуга“.

34

Впрочем, дори външното финансиране на остатъчните нетни разходи за универсалната услуга да остава необходимо, член 7, параграфи 2—4 от Директива 97/67 не посочва сред изрично разрешените възможности за финансиране на универсалната услуга предоставянето на изключителни или специални права на определения оператор.

35

Посочените по-горе съображения не противоречат на член 8 от Директива 97/67, съгласно който разпоредбите на член 7 не накърняват правото на държавите членки да организират, в съответствие с тяхното национално законодателство, по-специално издаването на пощенски марки.

36

Всъщност издаването на средства за заплащане на таксата за пощенски услуги, различни от пощенските марки, каквито са разпространяваните от Asendia Spain, явно не попада в материалното приложно поле на посочения член 8, който препраща само към поставянето на пощенски кутии на обществени места, издаването на пощенски марки и услугата за препоръчани пратки, използвана по време на съдебни и административни производства.

37

Освен това този извод се потвърждава от обстоятелството, че от една страна, тъй като същият член 8 въвежда изключение от принципното правило, което се съдържа в член 7, параграф 1 от Директива 97/67, и има за цел да се постигне основната цел на Директива 2008/6, а именно, както следва от самото му заглавие, пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги, посоченият член 8 трябва да се тълкува стриктно. От друга страна, от съображение 20 от Директива 97/67 е видно, че само по съображения, свързани с обществения ред и обществената сигурност, държавите членки могат да посочат по-конкретно субекта или субектите, които имат право да издават пощенски марки, които идентифицират страната по произход, като е изключена всяка друга причина, свързана с финансирането на универсалната услуга.

38

От всички съображения, изложени по-горе, следва, че на първия въпрос трябва да се отговори, че член 7, параграф 1 и член 8 от Директива 97/67 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която гарантира на оператора, който е определен да предоставя универсалната пощенска услуга, изключително право за разпространяването на средства за заплащане на таксата за пощенски услуги, различни от пощенските марки.

39

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Член 7, параграф 1 и член 8 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата, изменена с Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която гарантира на оператора, който е определен да предоставя универсалната пощенска услуга, изключително право за разпространяването на средства за заплащане на таксата за пощенски услуги, различни от пощенските марки.