1

С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като по време на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на Междуправителствената организация за международни железопътни превози (OTIF) е гласувала срещу позицията, установена в Решение 2014/699/ЕС на Съвета от 24 юни 2014 година за определяне на позицията, която да бъде заета от името на Европейския съюз на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на Междуправителствената организация за международни железопътни превози по отношение на някои изменения на Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) и на притурките към нея (ОВ L 293, 2014 г., стр. 26), и като публично е изразила възраженията си както срещу тази позиция, така и срещу предвидените в това решение условия за упражняване на правата на глас, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по това решение и по член 4, параграф 3 ДЕС.

2

Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г., изменена с Протокола от Вилнюс от 3 юни 1999 г. (наричана по-нататък „COTIF“), е влязла в сила на 1 юли 2006 г. 49‑те държави, страни по COTIF, сред които фигурират всички държави — членки на Европейския съюз, с изключение на Република Кипър и Република Малта, образуват OTIF.

3

Съгласно член 2, параграф 1 от COTIF OTIF има за цел да благоприятства, подобрява и улеснява от всяка гледна точка международното железопътно движение, конкретно като установява единни правни режими в различни юридически области, свързани с международното железопътно движение.

4

Ревизионната комисия на OTIF принципно се състои от представители на всички държави — страни по COTIF. В съответствие с член 17, параграф 1, букви a) и b) от COTIF Ревизионната комисия на OTIF взема решения в границите на своята компетентност по предложенията, насочени към изменение на COTIF, и освен това разглежда предложенията, които следва да бъдат внесени за решаване от Общото събрание на OTIF. Член 33 от COTIF определя съответната компетентност на тези два органа на OTIF по въпросите на изменението на конвенцията.

5

В раздел VI от COTIF, озаглавен „Изменение на [COTIF]“, член 33, озаглавен „Компетентност“, предвижда:

„[…]

§ 2.   Общото събрание взема решение по предложенията, насочени към изменение на [COTIF], когато [параграфи] 4—6 не предвиждат друга компетентност.

[…]

§ 4.   Извън решенията на Общото събрание, взети в съответствие с [параграф] 3, първо изречение, Ревизионната комисия решава за предложенията, насочени към изменение на:

[…]

[…]“.

6

Член 35 от COTIF е озаглавен „Решения на комисиите“ и гласи:

„§ 1.   Измененията на [COTIF], за които е взето решение от комисиите, се съобщават от Генералния секретар на държавите членки.

§ 2.   Измененията на самата [COTIF], за които е взето решение от Ревизионната комисия, влизат в сила за всички държави членки от първия ден на дванайсетия месец след месеца, през който Генералният секретар е уведомил за тях държавите членки. […]

§ 3.   Измененията на притурките към [COTIF], за които е взето решение от Ревизионната комисия, влизат в сила за всички държави членки от първия ден на дванайсетия месец след месеца, през който Генералният секретар е уведомил за тях държавите членки. […]

[…]“.

7

Съгласно член 38, параграф 2 от COTIF Съюзът, като регионална организация, която се е присъединила към COTIF, може да упражнява правата, с които се ползват държавите членки по силата на COTIF, доколкото те се простират върху областите от нейната компетенция. От член 38, параграф 3 от COTIF следва, че с оглед упражняване на правото на глас и на правото на възражение, предвидено в член 35, параграфи 2 и 4 от тази конвенция, ЕС разполага с брой гласове, равен на броя на неговите държави членки, които са също членки на OTIF. Последните могат да упражняват правата си, конкретно правото на глас, само до степента, допускана от член 38, параграф 2.

8

Споразумението между Европейския съюз и Междуправителствената организация за международни железопътни превози за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г., изменена с Протокола от Вилнюс от 3 юни 1999 г. (ОВ L 51, 2013 г., стр. 8) (наричано по-нататък „споразумението за присъединяване“), е подписано на 23 юни 2011 г. в Берн и в съответствие с член 9 от него влиза в сила на 1 юли 2011 г.

9

Съгласно член 6 от споразумението за присъединяване:

„1.   За решения по въпроси, по които Съюзът има изключителна компетентност, Съюзът упражнява правата на глас на своите държави членки съгласно [COTIF].

2.   За решения по въпроси, по които Съюзът има споделена компетентност със своите държави членки, гласуването се извършва или от Съюза, или от неговите държави членки.

3.   Съгласно член 26, параграф 7 от [COTIF] Съюзът разполага с брой гласове, равен на броя гласове на неговите държави членки, които са също така страни по [COTIF]. Когато Съюзът гласува, неговите държави членки не гласуват.

4.   Съюзът информира, конкретно за всеки отделен случай, другите страни по Конвенцията за случаите, в които той ще упражнява правото на глас, предвидено в параграфи 1—3, по отношение на различните точки от дневния ред на Общото събрание и другите органи. Това задължение се прилага и когато решенията се вземат чрез кореспонденция. Посочената информация се предоставя своевременно на генералния секретар на OTIF, за да се позволи нейното разпространение, заедно със заседателните документи, или вземането на решение чрез кореспонденция“.

10

Споразумението за присъединяване е одобрено от името на Съюза с Решение 2013/103/ЕС на Съвета от 16 юни 2011 година за подписване и сключване на Споразумение между Европейския съюз и Междуправителствената организация за международни железопътни превози за присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) от 9 май 1980 г., изменена с Протокола от Вилнюс от 3 юни 1999 г. (ОВ L 51, 2013 г., стр. 1).

11

Член 5 от това решение предвижда, че „[в]ътрешните договорености за подготовката на заседанията на OTIF, както и за представителството и гласуването на тези заседания, са изложени в приложение III към настоящото решение“.

12

Приложение III към посоченото решение е посветено на вътрешните договорености между Съвета на Европейския съюз, държавите членки и Комисията относно работните процедури в OTIF, за да се изпълни „изискването за единство в международното представителство на Съюза и неговите държави членки в съответствие с Договора за [ЕС] и Договора за [функциониране на ЕС] и съдебната практика на Съда […], включително на ниво изпълнение на международни задължения“, както следва от встъпителната алинея на това приложение.

13

Точка 2 от това приложение, озаглавена „Процедура за координация“, предвижда:

„[…]

[…]

14

Точка 3 от същото приложение, озаглавена „Изявления и гласуване на заседанията на OTIF“, предвижда:

15

Член 1, параграф 1 от Решение 2014/699 гласи, че „[п]озицията, която да бъде заета от името Съюза на 25-ата сесия на Ревизионната комисия [на COTIF], трябва да бъде в съответствие с приложението към настоящото решение“. Съгласно член 1, параграф 2 от Решението„[п]редставителите на Съюза в Ревизионната комисия могат без допълнително решение на Съвета да приемат незначителни изменения на документите, посочени в приложението към настоящото решение“.

16

По всяка от точките от дневния ред на 25-ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF в точка 3 от приложението към Решение 2014/699 се определя как се разпределя компетентността между Съюза и държавите членки, как се упражняват правата за гласуване и каква е препоръчаната съгласувана позиция.

17

Що се отнася до точки 4 и 7 от дневния ред на 25-ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF, които се отнасят до предложенията за изменения на член 12 от COTIF, както и на членове 2 и 9 от притурка D (CUV) на COTIF относно единните правила за договорите за използване на подвижен състав в международно железопътно съобщение (CUV) (наричани по-нататък „разглежданите изменения“), точка 3 от приложението към Решение 2014/699 предвижда:

„ТОЧКА 4. ЧАСТИЧНА РЕВИЗИЯ НА COTIF — ОСНОВЕН ТЕКСТ НА КОНВЕНЦИЯТА

[…]

Компетентност: споделена.

Упражняване на права за гласуване: държавите членки.

Препоръчана съгласувана позиция:

[…]

Измененията в член 12 (Изпълнение на съдебните решения. Запори) следва да бъдат подкрепени, тъй като определението за „ползвател“ („keeper“) се изменя в съответствие с правото на Съюза.

[…]

ТОЧКА 7. ЧАСТИЧНА РЕВИЗИЯ НА ПРИТУРКА D (CUV)

[…]

Компетентност: споделена.

Упражняване на права за гласуване: Съюзът.

Препоръчана позиция на Съюза: да се подкрепят измененията на членове 2 и 9, тъй като те изясняват ролите на ползвателя и на структурата, която отговаря за поддръжката, в съответствие с правото на Съюза (Директива 2008/110/EО на Европейския парламент и на Съвета [от 16 декември 2008 година за изменение на Директива 2004/49/ЕО относно безопасността на железопътния транспорт в Общността (Директива относно безопасността на железопътния транспорт) (OB L 345, 2008 г., стр. 62)]). […]

[…]“.

18

С писмо от 4 август 2014 г. Комисията приканва Федерална република Германия да обясни поведението си по време на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF, която се провежда на 25 и 26 юни 2014 г.

19

В отговора си от 12 ноември 2014 г. Федерална република Германия счита, че поведението ѝ е било напълно легитимно и законосъобразно, понеже никое от разглежданите изменения не попадало в компетентността на Съюза, доколкото последният не е упражнил вътрешната си компетентност във въпросните области.

20

На 29 май 2015 г. Комисията открива производство за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 258, първа алинея ДФЕС, като изпраща на Федерална република Германия официално уведомително писмо, в което твърди, че с поведението си по време на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF тази държава членка не е изпълнила задълженията си, произтичащи от Решение 2014/699 и от член 4, параграф 3 ДЕС. Освен това съгласно посоченото от Комисията, от факта, че според собствените ѝ изявления Федерална република Германия изрично е счела, че поведението ѝ е легитимно, можело да се заключи, че в бъдеще при подобни обстоятелства би могло да се очаква тази държава членка да има сходно поведение.

21

В отговора си от 7 юли 2015 г. Федерална република Германия оспорва твърденията на Комисията.

22

По повод на приемането на Решение (ЕС) 2015/1734 на Съвета от 18 септември 2015 година за установяване на позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз на 12‑ото Общо събрание на Междуправителствената организация за международни железопътни превоз (OTIF) по отношение на някои изменения на Конвенцията за международни железопътни превози (COTIF) и на притурките към нея (ОВ L 252, 2015 г., стр. 43), Федерална република Германия прави декларация (наричана по-нататък „декларацията от 17 септември 2015 г.“), която е вписана в протокола на Съвета и в която се посочва:

„[Федерална република Германия] счита, че от правна гледна точка има право да гласува по точки 8 (ЧАСТИЧНА РЕВИЗИЯ НА COTIF — ОСНОВЕН ТЕКСТ НА КОНВЕНЦИЯТА), 10 (ЧАСТИЧНА РЕВИЗИЯ НА ПРИТУРКА D (CUV) и 13 (Преразгледан и консолидиран обяснителен доклад), макар това да противоречи на Решение [2015/1734]. Причината е, че Съюзът няма компетентност в това отношение. Разпределението на компетентността между Съюза и държавите членки е предмет на висящо производство пред Съда […] (дело C‑600/14, Германия/Съвет). В очакване на решение на Съда […], като поддържа правната си позиция и без да се засяга висящото производство пред Съда […], [Федерална република Германия] ще упражнява правото си на глас в Общото събрание на OTIF, без да се отклонява от решението на Съвета, въпреки че смята това решение за незаконосъобразно“.

23

На 11 декември 2015 г. Комисията издава мотивирано становище, в което повторно излага позицията си, както е изразена в нейното официално уведомително писмо. Комисията приканва Федерална република Германия да предприеме всички необходими мерки, за да се съобрази с мотивираното становище в срок от два месеца от получаването му, и по-специално да преустанови описаните в него твърдени неправомерни практики.

24

С писмо от 1 февруари 2016 г. Федерална република Германия отговаря на мотивираното становище, като повторно излага позицията, изразена в отговора ѝ на официалното уведомително писмо.

25

Тъй като счита, че в определения срок Федерална република Германия не е взела необходимите мерки, за да се съобрази с мотивираното становище, Комисията решава да предяви настоящия иск.

26

С решение на председателя на Съда от 3 януари 2018 г. Съветът е допуснат да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията.

27

На 22 декември 2014 г. Федерална република Германия подава жалба пред Съда, като иска частичната отмяна на Решение 2014/699, доколкото то се отнася по-специално до разглежданите изменения. Нейните основания са свързани с твърдения за нарушения, първо, на принципа на предоставената компетентност, предвиден в член 5, параграф 2 ДЕС, поради липса на компетентност на Съюза, второ, на задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС, и трето, на принципа на лоялното сътрудничество, предвиден в член 4, параграф 3 ДЕС и разгледан във връзка с принципа за ефективна съдебна защита.

28

С решение от 5 декември 2017 г., Германия/Съвет (C‑600/14, EU:C:2017:935), постановено след приключване на писмената фаза на производството по настоящото дело, Съдът отхвърля жалбата на Федерална република Германия и по трите изложени от тази държава членка основания.

29

С отделна писмена молба от 8 февруари 2017 г. Федерална република Германия повдига възражение за недопустимост на настоящия иск на основание член 151 от Процедурния правилник на Съда. На 10 май 2017 г., след изслушване на генералния адвокат, Съдът постановява, че по тази молба ще се произнесе с решението по същество, и приканва Федерална република Германия да представи писмена защита.

30

Федерална република Германия счита, че искът е недопустим.

31

Федерална република Германия твърди, че разглежданото в това производство поведение е изчерпало изцяло действието си при приключването на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF, тоест преди изтичането на определения в мотивираното писмо на Комисията срок. В съответствие с практиката на Съда, произтичаща от решения от 27 октомври 2005 г., Комисия/Италия (C‑525/03, EU:C:2005:648) и от 11 октомври 2007 г., Комисия/Гърция (C‑237/05, EU:C:2007:592), обаче иск за установяване на неизпълнение на задължения бил недопустим, когато действието, за което държавата членка се критикува, е престанало да поражда правни последици преди изтичането на този срок.

32

В това отношение Федерална република Германия подчертава, че предвиденото в член 258 ДФЕС производство за установяване на неизпълнение на задължения има точно за цел да накара държавите членки да преустановят нарушенията, чиито последици продължават към датата на изтичане на определения в мотивираното становище срок, и във всички случаи да не ги повтарят. Спорното ѝ поведение обаче не било довело до никакви отрицателни последици, които можело или трябвало да бъдат отстранявани.

33

Всъщност според тази държава членка упражняването на нейното право на глас не се е отразило на смисъла на взетите на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF решения, което, Комисията признава, не е уронило доброто име на Съюза и доверието в него сред членовете на международната общност, нито е накърнило единството в неговото представителство. Във всеки случай Съюзът бил организирал процедурата по приемане на Решение 2014/699, така че да попречи на Федерална република Германия да получи съдебна защита срещу това решение, с което е допринесъл за разликата в мненията в рамките на тази сесия.

34

Освен това, като се основава на текста на член 258, втора алинея ДФЕС, Федерална република Германия посочва, че само когато въпросната държава членка не се съобразява с мотивираното становище в определения срок, Комисията може да сезира Съда с иск за установяване на неизпълнение на задължения. Всъщност като процесуална разпоредба член 258 ДФЕС следвало да се тълкува стеснително, така че да се гарантира правната сигурност. В същия ред на мисли Федерална република Германия се позовава на практиката на Съда, от която следва, че Комисията не може да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения пред Съда, когато съответната държава членка е преустановила нарушението преди изтичането на определения в мотивираното становище срок (решение от 5 юни 2003 г., Комисия/Италия, C‑145/01, EU:C:2003:324, т. 15).

35

Според Федерална република Германия обаче твърдените вреди за репутацията на Европейския съюз вече не могат да бъдат поправени. В останалата част тази държава членка оспорва твърдението на Комисията, че не е предприела действия нито, от една страна, за отстраняването на последиците от поведението, разглеждано в настоящото производство за установяване на неизпълнение на задължения, нито, от друга страна, за разсейване на съмненията по отношение на бъдещите си действия. Всъщност Федерална република Германия твърди, че тъй като счита, че Решение 2015/1734 е незаконосъобразно и че има право да гласува срещу него по отношение на две точки, с декларацията от 17 септември 2015 г. при приемането на това решение тя е посочила, че в очакване Съдът да постанови решение от 5 декември 2017 г., Германия/Съвет (C‑600/14, EU:C:2017:935), тя нямало да упражнява правото си на глас по спорните точки по начин, отклоняващ се от позициите на Съюза. Така тази държава членка вече била преустановила практиката, за която Комисията я упреква в своето мотивирано становище, дори преди посоченият в него срок да е започнал да тече.

36

Федерална република Германия твърди, че не може да ѝ бъде наложено да се извини публично или да се откаже от своя правен анализ, за да отстрани a posteriori твърдяното уронване на доброто име на Съюза и на доверието в него. При всички положения нищо в официалното уведомително писмо или в мотивираното становище не подсказвало, че Федерална република Германия е нарушила правото на Съюза, като не е направила такова извинение. Освен това, за да бъде искът за установяване на неизпълнение на задължения допустим, съгласно практиката на Съда не било достатъчно различията в разбиранията по правни въпроси на държава членка и на Комисията да продължават да съществуват, след като въпреки посочените различия тази държава членка се съобразява с анализа на Комисията. Това важало в още по-голяма степен, когато свързаният с подобни различия правен въпрос вече е предмет на производство пред Съда, какъвто е настоящият случай.

37

Освен това Федерална република Германия критикува Комисията, че е оставила да витае съмнение относно точния обхват на нейната искова молба в противоречие с изискванията исковата молба да бъде достатъчно ясно формулирана. Всъщност Комисията била уточнила за първи път в писмената си реплика, че упреква тази държава членка в нарушение на Решение 2014/699 само по отношение на точки 4 и 7 от дневния ред на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF.

38

Комисията иска повдигнатото от Федерална република Германия възражение за недопустимост да бъде отхвърлено.

39

В самото начало следва да се припомни, че от текста на член 258, втора алинея ДФЕС следва, че ако съответната държава членка не се е съобразила с мотивираното становище в определения в него срок, Комисията може да сезира Съда. Ето защо според постоянната практика на Съда наличието на неизпълнение на задължения трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на този срок (вж. по-специално решение от 4 май 2017 г., Комисия/Люксембург, C‑274/15, EU:C:2017:333, т. 47).

40

От практиката на Съда следва също, че предвиденото в член 258 ДФЕС производство се основава на обективната констатация за неспазване от страна на държава членка на задълженията ѝ по Договора за функционирането на ЕС или по акт от вторичното право и дава възможност да се установи и дали държава членка е нарушила правото на Съюза в даден случай (решение от 22 февруари 2018 г., Комисия/Полша, C‑336/16, EU:C:2018:94, т. 61 и 62 и цитираната съдебна практика).

41

Федерална република Германия оспорва допустимостта на настоящия иск за установяване на неизпълнение на задължения по две причини.

42

На първо място, тя счита, че неизпълнението, в което се упреква, се отнася до минало поведение, което е изчерпало действието си преди датата на изтичане на определения в мотивираното становище срок, така че е било невъзможно тя да го прекрати в този срок.

43

В това отношение следва да се изтъкне, че Комисията упреква Федерална република Германия за поведението ѝ по време на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF, а именно гласуването от страна на тази държава членка в посочената комисия и изразеното от нея становище в нарушение, от една страна на Решение 2014/699 и от друга страна, на член 4, параграф 3 ДЕС.

44

Неизпълнението на задължения, в което тази държава членка се упреква, се състои в твърдяното неспазване на позиция на Съюза, съдържаща се в решение на Съвета, което е прието на основание член 218, параграф 9 ДФЕС, която разпоредба предвижда опростена процедура за определяне на позициите, които трябва да бъдат заети от името на Съюза при участието му в приемането в рамките на решаващия орган, създаден със съответното международно споразумение, на актове за прилагането на последното или привеждането му в действие (решение от 6 октомври 2015 г., Съвет/Комисия, C‑73/14, EU:C:2015:663, т. 65). Следователно това твърдяно неизпълнение на задължения се включва в областта на външните действия на Съюза и се отнася по-точно до процеса на вземане на решения от международен орган, създаден със споразумение, по което Съюзът е страна, и в рамките на който орган с Решение 2014/699 Съюзът е бил оправомощен да представи становища.

45

Нарушение на решение на Съвета, прието на основание член 218, параграф 9 ДФЕС, като това, в което в настоящия случай се упреква Федерална република Германия, обаче проявява действието си не само във вътрешен, но и в международен план по отношение на единството и съгласуваността на външните действия на Съюза, които интереси взетото на това основание решение има точно за цел да гарантира (в този смисъл вж. становище 1/94 (Споразумения, приложени към Споразумението за СТО) от 15 ноември 1994 г., EU:C:1994:384, т. 108; решения от 2 юни 2005 г., Комисия/Люксембург, C‑266/03, EU:C:2005:341, т. 60, от 14 юли 2005 г., Комисия/Германия, C‑433/03, EU:C:2005:462, т. 66 и от 20 април 2010 г., Комисия/Швеция, C‑246/07, EU:C:2010:203, т. 73).

46

Следва да се добави, че противно на твърденията на Федерална република Германия вредоносните последици от неизпълнението на решение на Съвета, прието на основание член 218, параграф 9 ДФЕС, не се ограничават до процеса на вземане на решения на органа на международната организация, от който спорното поведение е част, а по-общо се проявява в международните действия на Съюза в рамките на тази международна организация.

47

Подобно неизпълнение е в състояние по-специално да постави под въпрос единството и съгласуваността на външните действия на Съюза извън пределите на съответния конкретен процес на вземане на решения.

48

При тези условия, ако доводът на Федерална република Германия бъде приет, всяка държава членка, която с поведението си застраши постигането на цел, присъща на прието на основание член 218, параграф 9 ДФЕС решение, би могла да избегне производство за установяване на неизпълнение на задължения с мотива, че това неизпълнение вече е изчерпало действието си, в резултат на което държавите членки биха могли да извлекат полза от собственото си виновно поведение.

49

Следователно в подобна хипотеза Комисията би била в невъзможност да предприеме действия пред Съда срещу съответната държава членка в рамките на правомощията си по член 258 ДФЕС, за да се установи подобно неизпълнение на задължения и да изпълни изцяло мисията си на пазителка на договорите, която член 17 ДЕС ѝ поверява.

50

Освен това да се приеме недопустимостта на предявен срещу държава членка иск за установяване на неизпълнението на задължения поради нарушение на решение, прието на основание член 218, параграф 9 ДФЕС, би се отразило отрицателно както на задължителния характер на решенията съгласно член 288, четвърта алинея ДФЕС, така и като цяло на зачитането на ценностите, на които се основава Съюзът съгласно член 2 от ДЕС, сред които по-специално фигурира правовата държава.

51

Всъщност, след като е взела участие в обсъжданията и гласуването в Съвета във връзка с решение за определяне на позицията на Съюза като Решение 2014/699, Федерална република Германия би могла да се освободи от това решение след приемането му с увереността, че Комисията не би могла да сезира Съда с иск по член 258 ДФЕС срещу такова неизпълнение на задължения.

52

Оттук следва, че всички последици на спорното поведение на Федерална република Германия по време на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF не могат да се разглеждат като преустановени в края на тази сесия. Това поведение трябва да се разглежда като довело до последици за единството и съгласуваността на международните действия на Съюза в рамките на OTIF извън пределите на посочената сесия.

53

В резултат на това, предвид особения контекст, с който се свързва спорното поведение, Федерална република Германия не може, за да оспори допустимостта на настоящия иск, да се позове на съдебната практика в областта на възлагането на обществени поръчки, постановена в чисто вътрешен за Съюза контекст, от която съдебна практика следва, че иск за установяване на неизпълнение на задължения, произтичащи от правната уредба на Съюза в областта на възлагането на обществени поръчки, е недопустим, когато към датата на изтичане на определения в мотивираното становище срок спорното обявление за обществена поръчка или спорните договори вече са изчерпали действието си (решения от 27 октомври 2005 г., Комисия/Италия, C‑525/03, EU:C:2005:648, т. 12‑17 и от 11 октомври 2007 г., Комисия/Гърция, C‑237/05, EU:C:2007:592, т. 33‑35).

54

Що се отнася до посоченото от Федерална република Германия обстоятелство, че Съюзът бил организирал процедурата за приемане на Решение 2014/699, така че да ѝ попречи да получи съдебна защита срещу това решение, подобно твърдение за нарушение спада към разглеждането по същество на настоящия иск, а не към разглеждането на неговата допустимост.

55

На второ място, Федерална република Германия посочва, че е взела всички необходими мерки по член 258, втора алинея ДФЕС, за да се съобрази с мотивираното становище в определения в него срок, така че искът за установяване на неизпълнение на задължения на Комисията е недопустим.

56

В това отношение следва да се изтъкне, че подобно твърдение се смесва с разглеждането по същество на неизпълнението на задължения, тъй като анализът на последното означава да се провери поведението на Федерална република Германия след 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF (вж. по аналогия решение от 14 април 2005 г., Комисия/Люксембург, C‑519/03, EU:C:2005:234, т. 20). Ето защо основателността на това твърдение ще бъде предмет на анализа по същество на това неизпълнение на задължения.

57

Що се отнася до посоченото от Федерална република Германия обстоятелство, че вече не било възможно да се отстрани твърдяното засягане на доброто име и на доверието в Съюза, дори да е установено, то не може да доведе до недопустимост на настоящия иск. Всъщност, както посочва генералният адвокат в точка 62 от заключението си, не може да се допусне държава членка да се позовава на създаден от нея свършен факт, за да избегне иск за установяване на неизпълнение на задължения пред Съда (решение от 7 февруари 1973 г., Комисия/Италия, 39/72, EU:C:1973:13, т. 10).

58

Освен това следва да се отхвърли критиката на Федерална република Германия относно непрецизността на исковата молба на Комисията.

59

В това отношение от точки 15—19 на исковата молба следва ясно, че Комисията упреква тази държава членка в неизпълнение на Решение 2014/699 и на член 4, параграф 3 ДЕС само що се отнася до точки 4 и 7 от дневния ред на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF. Всъщност в исковата молба Комисията се позовава на приложението към Решение 2014/699 само доколкото това приложение се отнася до измененията на COTIF, които са предмет на точки 4 и 7 от дневния ред на тази сесия, и препраща към тези две точки от дневния ред в направеното от нея обобщение на фактите, които не са били оспорени от Федерална република Германия.

60

От изложените по-горе съображения следва, че искът на Комисията е допустим.

61

В първото си твърдение за нарушение Комисията упреква Федерална република Германия, че е нарушила Решение 2014/699, като по време на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF е гласувала против установената от Съюза с това решение позиция по отношение на точки 4 и 7 от дневния ред на тази сесия и публично е изразила възражения срещу упражняването на правото на глас от страна на Съюза.

62

Комисията подчертава, че в съответствие с член 288, четвърта алинея ДФЕС Решение 2014/699 е задължително в своята цялост както за институциите на Съюза, така и за държавите членки. Комисията добавя, че фактът, че Федерална република Германия е гласувала против това решение в Съвета и е подала жалба за отмяна на посоченото решение до Съда, не засяга обвързващия характер на решението и произтичащите от него задължения на държавите членки.

63

Всъщност от практиката на Съда произтичало, че държавите членки не можели едностранно да предприемат коригиращи или защитни мерки, имащи за цел да поправят евентуално несъобразяване с правото на Съюза от страна на институцията, която е приела спорния акт. От това следвало, че докато Съдът не отмени Решение 2014/699 или не спре изпълнението му, Федерална република Германия била длъжна да го спазва. В противен случай било застрашено последователното и еднакво прилагане на правото на Съюза, което е основна характеристика на системата на Съюза.

64

Освен това Комисията счита, че не е било нито невъзможно, нито ненужно Федерална република Германия да поиска временни мерки. Тази институция подчертава, че Договорът за функциониране на ЕС установява цялостна система от правни средства за защита, която, както е видно от членове 278 и 279 ДФЕС, дава възможност за действие в извънредни ситуации. Евентуалните затруднения в това отношение, като изтъкнатите от тази държава членка, не позволявали на държавите членки да действат едностранно, в нарушение на правото на Съюза.

65

В този контекст Комисията също така подчертава, че на Федерална република Германия е била дадена възможност да получи временни мерки в разумен срок.

66

Що се отнася до възражението за незаконосъобразност, повдигнато от Федерална република Германия срещу Решение 2014/699, Комисията припомня, че според практиката на Съда държавите членки не могат да се позовават на незаконосъобразността на даден акт в производство за установяване на неизпълнението на задължения, отнасящо се до неизпълнението на този акт. Тази съдебна практика се отнасяла за всички актове с общо приложение, независимо дали съответната държава членка е била или не техен адресат.

67

Във второто твърдение за нарушение, свързано с нарушението на член 4, параграф 3 ДЕС, Комисията посочва, че фактът, че Федерална република Германия е гласувала против позицията на Съюза по време на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF, че се е разграничила от гласуването на Съюза и че е поискала да упражни своето право на глас, при положение че това право е било предоставено на Съюза, е породил объркване по отношение на резултата от гласуването и е уронил доверието в Съюза и доброто му име, е накърнил единството в международното му представителство и репутацията му като цяло. Следователно това поведение било нарушило принципа на лоялното сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 ДЕС.

68

Що се отнася до първото твърдение за нарушение на Комисията, Федерална република Германия не оспорва обстоятелството, че не се е съобразила с Решение 2014/699, доколкото то се отнася до разглежданите изменения. При все това тя счита, че поради незаконосъобразния им характер релевантните разпоредби от това решение не могат да ѝ бъдат противопоставени по причините, вече изложените преди това по делото, по което е постановено решение от 5 декември 2017 г., Германия/Съвет (C‑600/14, EU:C:2017:935).

69

В този контекст посочената държава членка уточнява, че практиката на Съда, от която следва, че държавите членки не могат да се позовават на незаконосъобразността на директива или на решение, адресирани до държавите членки, като средство за защита срещу иск за установяване на неизпълнението на задължения поради неизпълнение на подобен акт, допуска възможността в съответствие с член 277 ДФЕС тя да може да повдигне възражение за незаконосъобразност по отношение на Решение 2014/699, а именно по отношение на акт с общо приложение, за който неговите адресати не са били уведомени, в рамките на производство за установяване на неизпълнението на това решение.

70

Федерална република Германия поддържа, че има право да се позове инцидентно на незаконосъобразността на Решение 2014/699 в рамките на производството за установяване на неизпълнение, особено предвид факта, че на практика е било невъзможно да получи съдебна защита срещу това решение преди откриването на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF.

71

В съдебното заседание Федерална република Германия официално оттегля довода, свързан с възражението за незаконосъобразност по член 277 ДФЕС. Тя обаче посочва желанието си да продължи да се позовава инцидентно на незаконосъобразността на Решение 2014/699 поради невъзможността да получи съдебна защита срещу това решение преди откриването на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF.

72

Във всеки случай, що се отнася до изменението на член 12 от COTIF, което е предмет на точка 4 от дневния ред на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF, Федерална република Германия подчертава, че не е нарушила Решение 2014/699, тъй като това решение определя само „[п]репоръчана съгласувана позиция“ и що се отнася до точка 4 от този дневен ред, предвижда, че държавите членки упражняват правото на глас. Тази държава членка припомня, че съгласно член 288, пета алинея ДФЕС препоръките нямат задължителен характер. Що се отнася до изменението на членове 2 и 9 от притурка D (CUV), което е предмет на точка 7 от дневния ред на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF, посочената държава членка твърди, че макар Решение 2014/699 да предвижда упражняването на правата на глас от Съюза, последният трябвало да се ограничи до това да формулира препоръчани позиции без обвързващ характер.

73

Освен това Федерална република Германия намеква, че поради сериозните си недостатъци Решение 2014/699 е несъществуващ акт, който като такъв би трябвало да бъде предмет на служебна проверка от Съда.

74

Що се отнася до второто твърдение за нарушение на Комисията, свързано с нарушение на член 4, параграф 3 ДЕС, Федерална република Германия счита, че тази институция не e доказала нито действителното съществуване на уронване на доверието в Съюза и на доброто му име, нито факта, че спорното поведение е причината за такова уронване. Напротив, Федерална република Германия счита, че именно присъединяването на Съюза към OTIF е създало нови предизвикателства за OTIF и че прибързаността, с която институциите на Съюза са се подготвили за 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF, е предизвикала объркване по време на гласуването в този орган.

75

Що се отнася до първото твърдение за нарушение, свързано с неспазването на Решение 2014/699, от прочита на страници 31—36 от протокола на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF, приложен към исковата молба на Комисията, следва че по отношение на точки 4 и 7 от дневния ред на тази сесия Федерална република Германия е изразила гледна точка, различна от определената в това решение позиция на Съюза, и е гласувала против тази позиция. Освен това от прочита на страници 33—36 от протокола на тази сесия следва, че по отношение на точка 7 от дневния ред посочената държава членка е изразила несъгласието си с това Съюзът да упражни право на глас, както това е предвидено в споменатото решение.

76

Федерална република Германия не оспорва тези факти. Тя обаче посочва, на първо място, че тъй като по отношение на точки 4 и 7 от дневния ред на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF Решение 2014/699 определя „препоръчан[ите] съгласуван[и] позици[и]“, а по отношение на точка 4 от дневния ред предоставя правото на глас на държавите членки, тя не е нарушила това решение.

77

Този довод не може да се приеме.

78

Макар определените в точка 3 от приложението към Решение 2014/699 позиции да се предшестват от думите „[п]репоръчана съгласувана позиция“, това решение е било взето на основание член 218, параграф 9 ДФЕС, който предвижда приемането на „решение“, установяващо позициите, които трябва да се заемат от името на Съюза в рамките на орган, създаден със споразумение. В съответствие с член 288, четвърта алинея ДФЕС обаче „[р]ешението е задължително в своята цялост“.

79

Освен това от прегледа на съдържанието на Решение 2014/699 следва, че съгласно член 1, параграф 1 в последното се посочва „[п]озицията, която да бъде заета от името на Съюза на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия [на OTIF]“, като се използват императивни формулировки, както за това свидетелства използването на изразите „измененията […] следва да бъдат подкрепени“ и „Съюзът не може да подкрепи това предложение […] и предлага“ или „Съюзът приема“, за да се определи позицията на Съюза в точка 3 от приложението към Решение 2014/699, що се отнася до точки 4 и 7 от дневния ред на тази сесия.

80

Обвързващият характер на определената с това решение позиция на Съюза се подкрепя от член 1, параграф 2 от него, който позволява на представителите на Съюза в Ревизионната комисия на OTIF да приемат само „незначителни изменения“ на документите, посочени в приложението към това решение. Освен това Решение 2014/699 е било публикувано в серия L на Официален вестник на Европейския съюз като обвързващ акт.

81

Освен това фактът, че Съдът е разгледал законосъобразността на това решение в решение от 5 декември 2017 г., Германия/Съвет (C‑600/14, EU:C:2017:935) с оглед на основанията, посочени от Федерална република Германия в подкрепа на жалбата, по която е постановено това съдебно решение, всъщност предполага, че посоченото решение представлява обжалваем акт, доколкото е предназначено да произвежда задължителни правни последици.

82

Ето защо Решение 2014/699 е акт, който поражда задължителни правни последици, доколкото с него се установява позицията на Съюза в рамките на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF по отношение на Комисията, от една страна, и по отношение на държавите членки, от друга страна, доколкото им налага да защитават посочената позиция (в този смисъл вж. решение от 1 октомври 2009 г., Комисия/Съвет, C‑370/07, EU:C:2009:590, т. 44).

83

Следователно поради описаното в точка 75 от настоящото решение поведение Федерална република Германия е нарушила позицията на Съюза, определена в това решение, както и, що се отнася до точка 7 от дневния ред на посочената сесия, условията за упражняване на правото на глас, определени в споменатото решение.

84

Що се отнася, на второ място, до довода за незаконосъобразността на Решение 2014/699, поради това че Федерална република Германия не е могла да получи съдебна защита срещу това решение преди откриването на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF, той също не може да бъде приет.

85

Както посочва генералният адвокат в точка 84 от заключението си, в Съюза, който е основан на принципа на правовата държава, актовете на неговите институции се ползват с презумпция за законосъобразност. След като Решение 2014/699 е било прието, Федерална република Германия е била длъжна да го спазва и да го прилага (в този смисъл вж. решение от 20 септември 2007 г., Комисия/Испания, C‑177/06, EU:C:2007:538, т. 36 и 38).

86

Фактът, че впоследствие Федерална република Германия оспорва и законосъобразността на Решение 2014/699 пред Съда на основание член 263 ДФЕС, в частност поради твърдяно нарушение на принципа на ефективна съдебна защита, не променя с нищо задължителния характер на това решение.

87

Всъщност спорното поведение е проявено на дата, предшестваща датата на подаване от Федерална република Германия на жалба за отмяна на Решение 2014/699. Освен това тази държава членка не е поискала нито спиране на изпълнението на посоченото решение, нито приемането на временни мерки от Съда на основание членове 278 и 279 ДФЕС, така че в съответствие с член 278 ДФЕС жалбата за отмяна няма суспензивно действие.

88

От практиката на Съда обаче следва, че държава членка не може да си позволи да приема едностранно принудителни или защитни мерки, които имат за цел поправяне на твърдяно нарушение от страна на институция на правилата на правото на Съюза (в този смисъл вж. решение от 12 февруари 2009 г., Комисия/Гърция, C‑45/07, EU:C:2009:81, т. 26).

89

Във всеки случай Съдът вече е постановил, че установената от Договора за функциониране на ЕС система от способи за защита разграничава исковете по членове 258 ДФЕС и 259 ДФЕС, които дават възможност да се установи, че държава членка не е изпълнила задълженията си, от жалбите по член 263 ДФЕС и исковете по член 265 ДФЕС, които позволяват да се упражни контрол върху законосъобразността на актовете или върху правомерността на бездействието на институциите на Съюза. Тези способи за защита имат различни цели и към тях се прилагат различни правила. Следователно при липса на разпоредба в този договор, която да дава изрично право на това, държавата членка не може надлежно да се позовава на незаконосъобразността на решение или директива, чийто адресат е тя, като основание за защита срещу иск за установяване на неизпълнението на задължения, основан на неизпълнението на това решение или на тази директива. Положението може да е различно само ако разглежданият акт е засегнат от такива особено тежки и очевидни пороци, че би могъл да се счита за несъществуващ (решение от 18 октомври 2012 г., Комисия/Чешка република, C‑37/11, EU:C:2012:640, т. 46 и от 11 октомври 2016 г., Комисия/Италия, C‑601/14, EU:C:2016:759, т. 33).

90

Обратно на твърдяното от Федерална република Германия, същата тази съдебна практика се прилага mutatis mutandis в настоящия случай, що се отнася до Решение 2014/699, макар от формална гледна точка тази държава членка да не е била адресат на посоченото решение. Всъщност като член на Съвета, който е автор на това решение, Федерална република Германия непременно знаела за него и е била напълно в състояние да подаде жалба за неговата отмяна, спазвайки срока от два месеца, определен в член 263, шеста алинея ДФЕС, както впрочем е направила в рамките на делото, в което е постановено решение от 5 декември 2017 г., Германия/Съвет (C‑600/14, EU:C:2017:935).

91

Що се отнася до довода на Федерална република Германия, че Решение 2014/699 представлявало несъществуващ акт, тъй като значението му било само на обикновени препоръки без обвързващо действие по отношение на точки 4 и 7 от дневния ред на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF, следва да се отбележи, че с решение от 5 декември 2017 г., Германия/Съвет (C‑600/14, EU:C:2017:935) Съдът е отхвърлил жалбата за частична отмяна на тази държава членка, без да установи, че това решение е несъществуващо, както е могло да направи служебно. При тези условия посоченото решение не може да се квалифицира като несъществуващ акт по смисъла на цитираната в точка 89 от настоящото решение съдебна практика. Във всеки случай следва да се добави, че посоченият довод трябва да се отхвърли, тъй като по посочените вече в точки 78—82 от настоящото решение причини той произтича от погрешен прочит на Решение 2014/699.

92

Що се отнася до второто твърдение за нарушение, свързано с нарушение на член 4, параграф 3 ДЕС, следва да се припомни, че според тази разпоредба, която закрепва принципа на лоялно сътрудничество, Съюзът и държавите членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите (решение от 5 декември 2017 г., Германия/Съвет, C‑600/14, EU:C:2017:935, т. 105).

93

От постоянната съдебна практика е видно, че, що се отнася по-специално до споразумение или конвенция, чийто предмет попада отчасти в компетентността на Съюза и отчасти в тази на държавите членки, е важно да се осигури тясно сътрудничество между последните и институциите на Съюза както в преговорния процес и сключването, така и в изпълнението на поетите ангажименти. Това задължение за сътрудничество произтича от изискването за единство в международното представителство на Съюза (решение от 20 април 2010 г., Комисия/Швеция, C‑246/07, EU:C:2010:203, т. 73 и цитираната съдебна практика).

94

Следователно спазването от държавите членки на решение, прието от Съвета на основание член 218, параграф 9 ДФЕС, е специфично изражение на изискването за единство в представителството на Съюза, произтичащо от задължението за лоялно сътрудничество.

95

Следва обаче да се посочи, че както е видно от протокола на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF, със спорното си поведение по време на тази сесия Федерална република Германия е оставила да витае съмнение относно способността на Съюза да изрази позиция и да представлява своите държави членки на международната сцена, и то въпреки приемането на Решение 2014/699. В частност обстоятелството, че по време на тази сесия Федерална република Германия се е отклонила от установената в това решение позиция на Съюза, би могло да отслаби възможностите на Съюза за водене на преговори в рамките на OTIF, що се отнася до разглежданите в хода на тази сесия въпроси, както и до свързаните с тях теми.

96

Този извод не се поставя под съмнение от довода на Федерална република Германия, че с декларацията от 17 септември 2015 г. тя била премахнала всякакво съмнение по отношение на бъдещото си поведение, за да изключи опасността от повторение на поведението, в което се упреква. В това отношение следва да се изтъкне, както посочва Комисията в исковата молба, че в писмения отговор от 1 февруари 2016 г. на мотивираното становище Федерална република Германия не е разсеяла страховете на тази институция относно опасността от рецидив, а напротив, е настояла върху легитимния характер на спорното поведение, доколкото според тази държава членка Решение 2014/699 било незаконосъобразно и нямало обвързващо действие. Освен това в този контекст Федерална република Германия се е основала не на декларацията от 17 септември 2015 г., а на предшестваща декларация, направена при приемането на Решение 2014/699, от която следва, че в рамките на Ревизионната комисия на OTIF тази държава членка ще заеме позиция, различна от съдържащата се в посоченото решение.

97

В допълнение Федерална република Германия не е посочила пред Съда, че е информирала компетентните органи на OTIF за съдържанието на декларацията от 17 септември 2015 г., нито, че е пояснила пред тази организация бъдещото си поведение в нейните рамки.

98

Оттук следва, че с поведението си посочената държава членка е засегнала ефективността на международните действия на Съюза, както и доверието в него и неговото добро име на международната сцена.

99

Федерална република Германия не може да обоснове своето поведение нито с евентуалното неизпълнение от страна на институциите на Съюза на задължението за лоялно сътрудничество (в този смисъл вж. решение от 12 февруари 2009 г., Комисия/Гърция, C‑45/07, EU:C:2009:81, т. 26), нито с трудностите, свързани с присъединяването на Съюза към OTIF.

100

Предвид изложените по-горе съображения следва да се приеме, че като по време на 25‑ата сесия на Ревизионната комисия на OTIF е гласувала срещу позицията, установена в Решение 2014/699, и като публично е изразила възраженията си както срещу тази позиция, така и срещу предвидените в това решение условия за упражняване на правата на глас, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по това решение и по член 4, параграф 3 ДЕС.

101

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане Федерална република Германия да бъде осъдена да заплати съдебните разноски и тя е загубила делото, Федерална република Германия следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. В съответствие с член 140, параграф 1 от същия правилник, който предвижда, че институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски, Съветът следва да понесе направените от него разноски.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: