1

С жалбата си Европейската централна банка (ЕЦБ) иска отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 26 април 2018 г., Espírito Santo Financial (Португалия)/ЕЦБ (T‑251/15, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2018:234), с което Общият съд отменя решението на ЕЦБ от 1 април 2015 г., с което се отказва частично достъп до някои документи, свързани с решението на ЕЦБ от 1 август 2014 г. относно Banco Espírito Santo SA (наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Съображение 3 от Решение № 2004/258/ЕО на Европейската централна банка от 4 март 2004 година относно публичния достъп до документи на Европейската централна банка (ОВ L 80, 2004 г., стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 5, стр. 229), изменено с Решение (ЕС) на Европейската централна банка от 21 януари 2015 година (ОВ L 84, 2015 г., стр. 64) (наричано по-нататък „Решение 2004/258“), гласи:

„Необходимо е да се предостави по-широк достъп до документите на ЕЦБ, като същевременно се осигури защита на независимостта на ЕЦБ и на националните централни банки (НЦБ), предвидена от член 108 от Договора и член 7 от Устава, както и поверителността на някои специфични за изпълнението на задачите на ЕЦБ въпроси. За да се гарантира ефикасността на процеса на вземане на решения в ЕЦБ, включително на нейните вътрешни консултации и на подготвителната ѝ работа, обсъжданията на заседанията на органите за вземане на решения на ЕЦБ са поверителни, освен ако съответният орган не реши да оповести резултата от своите обсъждания“.

3

Член 4 от посоченото решение предвижда:

„1.   ЕЦБ отказва достъп до документ, когато оповестяването му би застрашило защитата на:

4

Съгласно член 7, параграф 1 от посоченото решение „[в] срок до 20 работни дни след получаване на заявлението или при получаване на поясненията, поискани съгласно член 6, параграф 2, директорът на главна дирекция „Секретариат и езикови услуги“ на ЕЦБ или предоставя достъп до искания документ и осигурява достъп съобразно член 9, или в писмен отговор посочва причините за пълния или частичен отказ и осведомява заявителя за правото му да отправи потвърдително заявление по реда на параграф 2“.

5

Espírito Santo Financial (Португалия), SGPS, SA (наричано по-нататък „ESF“) е холдингово дружество, учредено по португалското право, което е един от основните акционери на Banco Espírito Santo SA (наричано по-нататък „BES“).

6

От май 2014 г. BES използва кредитните операции на Евросистемата и започва да получава, считано от 17 юли 2014 г., спешна помощ за осигуряване на ликвидност, предоставяна от Banco de Portugal (Португалската национална банка).

7

На 23 юли 2014 г. Управителният съвет на ЕЦБ (наричан по-нататък „Управителният съвет“) решава до следващото редовно заседание да не се противопоставя на предоставянето на спешна помощ за осигуряване на ликвидност на BES до определен максимален размер.

8

По предложение на Изпълнителния съвет на ЕЦБ от 28 юли 2014 г. (наричано по-нататък „предложението от 28 юли 2014 г.“) същия ден Управителният съвет решава да запази достъпа на BES до кредитните инструменти на паричната политика (наричано по-нататък „решението от 28 юли 2014 г.“). Размерът на кредита, предоставен на BES, на неговите клонове и на неговите дъщерни дружества посредством кредитните операции на Евросистемата, е ограничен на равнището, на което е бил към 28 юли 2014 г. (наричан по-нататък „размерът на въпросния кредит“). Това решение е отразено в протокол, в който се съдържа и посоченият размер.

9

По предложение на Изпълнителния съвет на ЕЦБ от 1 август 2014 г. (наричано по-нататък „предложението от 1 август 2014 г.“) същия ден Управителният съвет решава по-специално да спре достъпа на BES до кредитните инструменти на паричната политика по съображения за предпазливост и разпорежда BES да възстанови изцяло отпуснатия кредит в рамките на Евросистемата (наричано по-нататък „решението от 1 август 2014 г.“). Това решение е отразено в протокол, в който е посочен и максималният размер на спешната помощ за осигуряване на ликвидност, който може да бъде отпускан от Banco de Pоrtugal на BES.

10

При тези обстоятелства португалските органи вземат решение BES да премине процедура за преструктуриране, а на 27 октомври 2014 г. срещу ESF е образувано производство по несъстоятелност.

11

С писмо от 5 ноември 2014 г. ESF иска от ЕЦБ достъп до решението от 1 август 2014 г., както и до всички държани от нея документи, свързани с това решение.

12

С писмо от 7 януари 2015 г. ЕЦБ отговаря на това искане и предоставя на ESF пълен или частичен достъп до известен брой документи, поискани от дружеството, сред които по-специално частичен достъп до извадките от протоколите, в които са отразени решенията от 28 юли и 1 август 2014 г., както и до предложенията от 28 юли и 1 август 2014 г.

13

С писмо от 4 февруари 2015 г. ЕSF представя пред ЕЦБ потвърдително заявление, в което посочва, че изложените от ЕЦБ мотиви, с които се обосновава отказът от предоставяне на пълен достъп до някои от исканите документи, са твърде неясни и общи.

14

Освен това то иска достъп по-специално до размерите, които са били заличени в предоставените му извадки от протоколите, в които са отразени решенията от 28 юли и 1 август 2014 г., а именно размера на въпросния кредит и максималния размер на спешната помощ за осигуряване на ликвидност, който може да бъде разрешен на BES от Португалската национална банка, както и до определена информация, заличена в предложенията от 28 юли и 1 август 2014 г.

15

На 5 февруари 2015 г. ЕЦБ посочва, че до 4 март 2015 г. ще представи отговор на потвърдителното заявление. На 5 март 2015 г. обаче ЕЦБ удължава срока за отговор на това искане.

16

Със спорното решение от 1 април 2015 г. ЕЦБ предоставя на ESF допълнителна информация, съдържаща се в предложенията от 28 юли и 1 август 2014 г. В останалата част ЕЦБ потвърждава отказа да бъде предоставен достъп до размерите, заличени в извадките от протоколите, в които са отразени решенията на Управителния съвет от 28 юли и 1 август 2014 г., както и до някои заличени части от предложенията от 28 юли и 1 август 2014 г.

17

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 14 май 2015 г., ESF иска да бъде отменен мълчаливият отказ на ЕЦБ от 4 март 2015 г. и спорното решение, както и ЕЦБ да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

18

В подкрепа на искането за отмяна на спорното решение се изтъкват четири основания. Първите три основания се отнасят до заличените суми от извадките от протоколите, отразяващи решенията от 28 юли и 1 август 2014 г., предоставени на жалбоподателя, и са изведени съответно от нарушение на задължението за мотивиране, нарушение на член 4, параграф 1, буква а), първо, второ и седмо тире от Решение 2004/258, както и от нарушение на член 4, параграф 2, първо тире от това решение. Четвъртото основание се отнася до заличената информация в предложенията от 28 юли и 1 август 2014 г., представени на жалбоподателя.

19

ЕЦБ иска жалбата да бъде отхвърлена и ESF да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

20

На първо място, Общият съд отхвърля искането за отмяна на мълчаливия отказ. На второ място, той отхвърля оплакванията срещу отказа на ЕЦБ да предостави достъп до максималния размер на спешната помощ за осигуряване на ликвидност, тъй като счита този отказ за обоснован на основание член 4, параграф 1, буква а), второ и седмо тире от Решение 2004/258. На трето място, що се отнася до отказа на ЕЦБ да предостави достъп до размера на въпросния кредит, Общият съд констатира, че спорното решение е опорочено от непълнота на мотивите по отношение на изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква а), първо тире от Решение 2004/258, и приема, че второто и третото основание, изведени съответно от нарушение на член 4, параграф 1, буква а), второ и седмо тире от Решение 2004/258 и на член 4, параграф 2, първо тире от посоченото решение, са основателни в частта относно въпросния размер. На четвърто място, Общият съд уважава първата част от четвъртото основание относно заличената информация в предложенията от 28 юли и 1 август 2014 г.

21

Вследствие на това в точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение Общият съд отменя спорното решение в частта, в която ЕЦБ отказва достъп до размера на въпросния кредит, както и до заличената информация в предложенията от 28 юли и 1 август 2014 г. Общият съд отхвърля жалбата в останалата ѝ част и постановява, че ESF и ЕЦБ понасят направените от тях съдебни разноски.

22

С жалбата си ЕЦБ иска от Съда:

23

ESF иска от Съда:

24

В подкрепа на жалбата си ЕЦБ изтъква едно-единствено основание, изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд при тълкуването на член 10, параграф 4 от Протокол № 4 за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-нататък „Протоколът за ЕСЦБ и ЕЦБ“), както и на член 4, параграф 1, буква а), първо тире от Решение 2004/258.

25

ЕЦБ изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 124 и 161 от обжалваното съдебно решение във връзка с точки 54—56 и 75—81 от него е приел, че свободата на преценка, с която разполага Управителният съвет, що се отнася до разгласяването на протоколите от заседанията му, трябва да се упражнява при условията и ограниченията на Решение 2004/258. Следователно Общият съд неправилно приел, че ЕЦБ е трябвало да изтъкне мотиви, обясняващи по какъв начин достъпът до информацията, съдържаща се в протоколите от заседанията на Управителния съвет, отразяващи решенията му конкретно и действително би засегнал обществения интерес по отношение на поверителността на обсъжданията на органите за вземане на решения на ЕЦБ.

26

Според ЕЦБ член 4, параграф 1, буква а) от Решение 2004/258 трябва да се тълкува в съответствие с член 10, параграф 4, първо изречение от Протокола за ЕСЦБ и ЕЦБ, който установява общия принцип за поверителност на заседанията на Управителния съвет, като тази поверителност обхваща всички протоколи на Управителния съвет, включително в частта, отразяваща резултата от обсъжданията.

27

ЕЦБ поддържа също, че член 10, параграф 4, второ изречение от Протокола за ЕСЦБ и ЕЦБ утвърждава изключение от общия принцип на поверителност, като допуска Управителният съвет да вземе решение по негова преценка, с което да оповести резултата от своите обсъждания. Тази свобода на преценка, с която разполага Управителният съвет, не може да се ограничи с Решение 2004/258, което в член 4, параграф 1, буква а), първо тире само препотвърждава принципа на поверителност.

28

Освен това ЕЦБ изтъква, че член 10, параграф 4 от този протокол предвижда изрично, че единствено Управителният съвет може да реши да оповести протоколите си, а Решение 2004/258 възлага публикуването на документите на ЕЦБ на генералния директор на секретариата и на Изпълнителния съвет.

29

ЕЦБ счита, че не е длъжна да представя обяснения относно причините, поради които оповестяването на протоколите на Управителния съвет би могло конкретно и действително да засегне обществения интерес по отношение на поверителността на обсъжданията на Управителния съвет. Безспорно ЕЦБ била подчинена на общото задължение за мотивиране на решенията си. Поради това тя била длъжна да обясни, че определена поискана информация се съдържа в тези протоколи и следователно попада в обхвата на член 10, параграф 4 от посочения протокол и на член 4, параграф 1, буква а), първо тире от Решение 2004/258. Съществувала обаче презумпция за поверителност, установена в член 10, параграф 4 от същия протокол, съгласно която оповестяването на протоколите засягало независимостта и ефективността на процеса на вземане на решения на ЕЦБ.

30

ESF поддържа, че по същество жалбата възпроизвежда доводите, изтъкнати от ЕЦБ пред Общия съд. Ето защо тя уточнява, че позицията ѝ е същата като вече изразената пред Общия съд.

31

В самото начало следва да се припомни, че от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, от член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и от член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда следва, че жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя такова искане (решение от 29 юли 2019 г., Bayerische Motoren Werke и Freistaat Sachsen/Комисия, C‑654/17 P, EU:C:2019:634, т. 71).

32

Макар ЕЦБ да иска отмяната на точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, с която спорното решение е отменено, в частта, в която се отказва достъп, от една страна, до размера на въпросния кредит и от друга страна, до заличената информация в предложенията на Изпълнителния съвет на ЕЦБ от 28 юли и 1 август 2014 г., тя не развива никакви основания или доводи относно отмяната от Общия съд на това решение в частта му, с която се отказва достъп до заличената информация в предложенията на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Ето защо тази част от жалбата трябва да се приеме за недопустима.

33

Що се отнася до частта от жалбата относно анализа на Общия съд по спорното решение в частта, с която се отказва достъп до размера на въпросния кредит, следва да се отбележи, че в точка 80 от обжалваното съдебно решение Общият съд е констатирал, че съгласно член 10, параграф 4, второ изречение от Протокола за ЕСЦБ и ЕЦБ Управителният съвет може да реши да оповести резултата от своите обсъждания. По-нататък той приема, че решенията на Управителния съвет, и следователно протоколите, които отразяват тези решения, не се ползват с абсолютна защита по отношение на оповестяването им и че свободата на преценка, с която Управителният съвет разполага в това отношение, трябва да се упражнява при условията и ограниченията, предвидени в Решение 2004/258.

34

Освен това в точки 122 и 123 Общият съд по-специално констатира, че размерът на въпросния кредит е включен в протокола, отразяващ решението от 28 юли 2014 г. и че за да откаже оповестяването на този размер, ЕЦБ се е позовала на член 4, параграф 1, буква а), първо тире от Решение 2004/258 и на член 10, параграф 4 от Протокола за ЕСЦБ и ЕЦБ.

35

В точка 124 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че ЕЦБ не е мотивирала достатъчно спорното решение, тъй като, от една страна, е трябвало да обясни причините, поради които неоповестеният на жалбоподателя размер при частичен достъп до поискания от нея документ попада в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква а), първо тире от Решение 2004/258, и от друга страна, да изложи мотиви, позволяващи да се разбере и провери как конкретно и действително достъпът до тази информация би засегнал обществения интерес по отношение на поверителността на обсъжданията на органите на ЕЦБ за вземане на решения.

36

Следва да се отбележи, че това изискване за мотивиране по необходимост произтича от тълкуване на член 4, параграф 1, буква а), първо тире от Решение 2004/258, според което поверителността на резултата от обсъжданията на Управителния съвет е гарантирана само ако нейното оповестяване засяга защитата на обществения интерес.

37

Безспорно текстът на член 4, параграф 1, буква а), първо тире от това решение, изглежда, се поддава на тълкуване като възприетото от Общия съд, доколкото предвижда, че ЕЦБ отказва достъп до документ, в случай че оповестяването му би засегнало защитата на обществения интерес по отношение на поверителността на обсъжданията на органите на ЕЦБ за вземане на решения, сред които е и Управителният съвет.

38

В това отношение е важно да се отбележи, че член 7, параграф 1 от посоченото решение предоставя на генералния директор на секретариата на ЕЦБ избор дали да предостави достъп до искания документ, или да съобщи на заявителя мотивите за пълния или частичен отказ.

39

Следователно тълкуването, на което се основава изводът на Общия съд, предполага, че посоченият директор следва да провери дали оповестяването на резултатите от обсъжданията би засегнало обществения интерес по отношение на поверителността на тези обсъждания, и ако това не е така, да предостави достъп до документа, отразяващ този резултат.

40

Съгласно постоянната практика на Съда обаче текст от вторичното право на Съюза трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в посока на съответствието му с разпоредбите на Договорите (решение от 16 април 2015 г., Парламент/Съвет, C‑540/13, EU:C:2015:224, т. 38 и цитираната съдебна практика).

41

Както отбелязва ЕЦБ, член 10, параграф 4, второ изречение от Протокола за ЕСЦБ и ЕЦБ предвижда, че Управителният съвет решава дали да разгласи публично резултата от обсъжданията си, докато, както следва от точка 38 от настоящото решение, член 7, параграф 1 от Решение 2004/258 предоставя на генералния директор на секретариата на ЕЦБ избор дали да предостави достъп до искания документ, или да съобщи на заявителя мотивите за пълен или частичен отказ да предостави такъв достъп.

42

При тези условия посоченият директор би получил право да реши дали да предостави достъп до резултата от обсъжданията, като по този начин наруши изключителната компетентност, възложена на Управителния съвет по силата на член 10, параграф 4, второ изречение от посочения протокол.

43

Ето защо, за да се запази тази компетентност, следва да се приеме, че член 4, параграф 1, буква а) от Решение 2004/258, тълкуван във връзка с член 10, параграф 4, второ изречение от Протокола за ЕСЦБ и ЕЦБ, трябва да се тълкува като защитаващ поверителността на резултата от обсъжданията на Управителния съвет, без да е необходимо отказът за достъп до документите, съдържащи този резултат, да е обвързан с условието неговото оповестяване да засяга защитата на обществения интерес.

44

Вследствие на това съгласно член 4, параграф 1, буква а), първо тире и член 7, параграф 1 от посоченото решение генералният директор на секретариата на ЕЦБ е длъжен да откаже достъп до резултата от обсъжданията на Управителния съвет, освен ако последният реши да го разгласи публично изцяло или отчасти.

45

Освен това следва да се отбележи, че такова тълкуване се подкрепя от текста на съображение 3 от Решение 2004/258, съгласно което заседанията на органите за вземане на решения на ЕЦБ са поверителни, освен ако съответният орган реши да оповести публично резултатите от обсъжданията.

46

Следователно мотивите за отказа да се предостави достъп до резултата от обсъжданията на Управителния съвет, могат да се свеждат до позоваване на член 4, параграф 1, буква а), първо тире от Решение 2004/258 за документи, отразяващи резултата от тези обсъждания.

47

Вследствие на това в точка 124 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че ЕЦБ е трябвало, от една страна, да обясни причините, поради които неоповестеният на жалбоподателя размер при частичен достъп до поискания от него документ попада в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква а), първо тире от Решение 2004/258, и от друга страна, да изложи мотиви, позволяващи да се разбере и провери как конкретно и действително достъпът до тази информация би засегнал обществения интерес по отношение на поверителността на обсъжданията на органите на ЕЦБ за вземане на решения. Като е постановил това, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

48

Поради това точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение следва да се отмени, доколкото с тази точка Общият съд е отменил спорното решение, в частта, в която с това решение ЕЦБ отказва да предостави достъп до размера на въпросния кредит.

49

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, ако жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд. Той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.

50

Така е в настоящата хипотеза.

51

Доколкото, както следва по-специално от точка 47 от настоящото решение, анализът на Общия съд относно първото основание, повдигнато в първоинстанционното производство, в частта относно отказа да се предостави достъп до размера на въпросния кредит, е опорочен от грешка при прилагане на правото, следва да се разгледа това основание, както и второто основание, изтъкнато в първоинстанционното производство относно оплакването, изведено от нарушение на член 4, параграф 1, буква а), първо тире от Решение 2004/258.

52

С първото основание, изтъкнато в първоинстанционното производство, в частта относно отказа да се предостави достъп до размера на въпросния кредит, жалбоподателят упреква ЕЦБ, че не е изпълнила задължението си за мотивиране, когато е отказала този достъп на основание член 4, параграф 1, буква а), първо тире от Решение 2004/258.

53

С второто основание жалбоподателят оспорва основателността на позоваването на член 4, параграф 1, буква а), първо тире от посоченото решение, за да обоснове отказа да се предостави достъп до размера на въпросния кредит. По-специално той поддържа, че този размер не може да се счита за част от обсъжданията на органите на ЕЦБ за вземане на решения и че исканата информация не изглежда поверителна, тъй като Португалската национална банка е оповестила сума, чийто размер можел да бъде потвърден чрез съобщаването на извадки от решенията на Управителния съвет.

54

В това отношение съгласно постоянната практика на Съда изискваните от член 296, втора алинея ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на органа, който издава съответния акт, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на Съда — да упражни своя контрол, но все пак не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства. Освен това спазването на задължението за мотивиране следва да се преценява с оглед не само на текста на акта, но и на неговия контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решение от 11 декември 2018 г., Weiss и др., C‑493/17, EU:C:2018:1000, т. 31 и 33 и цитираната съдебна практика).

55

Предвид точка 46 от настоящото решение следва да се констатира, че изложените от ЕЦБ мотиви позволяват на жалбоподателя да разбере, че ЕЦБ се позовава на поверителността, с която се ползва резултатът от обсъжданията, за да откаже достъп до размера на въпросния кредит, и че е става въпрос за документ, отразяващ този резултат. Ето защо следва да се приеме, че спорното решение е достатъчно мотивирано от правна гледна точка.

56

Освен това, що се отнася до оплакванията по същество, достатъчно е да се отбележи, че от точка 43 от настоящото решение следва, че поверителността на резултата от обсъжданията на Управителния съвет е гарантирана, без да е необходимо този резултат да отразява тези обсъждания. Освен това, макар поверителността на резултата от обсъжданията да може да се изтъква, доколкото този резултат не е бил публично оповестен от ЕЦБ, самото обстоятелството, че сума, която е приблизително подобна на размера на въпросния кредит, е била публикувана от Португалската национална банка, не може да задължи ЕЦБ да съобщи този размер. От това следва, че ЕЦБ не е нарушила член 4, параграф 1, буква а), първо тире от Решение 2004/258, когато е основала на тази разпоредба своя отказ да предостави достъп до размера на въпросния кредит.

57

Следователно първото и второто основание, изтъкнати в първоинстанционното производство, трябва да бъдат отхвърлени, доколкото се отнасят до отказа на ЕЦБ, основан на член 4, параграф 1, буква а), първо тире от Решение 2004/258, да предостави достъп до размера на въпросния кредит.

58

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата пред Съда е основателна и същият се произнася окончателно по спора, той се произнася и по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

59

Член 138, параграф 3 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, предвижда, че ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Съдът обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

60

В случая жалбата на ЕЦБ е частично уважена и частично е обявена за недопустима и тъй като подадената от ESF жалба пред Общия съд е уважена след разглеждането от Съда само по отношение на отказа да се предостави достъп до заличената информация в предложенията на Изпълнителния съвет от 28 юли и 1 август 2014 г., ESF следва да бъде осъдено да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и една трета от разноските, направени от ЕЦБ както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване. ЕЦБ понася останалата част от направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: