–

за Bastei Lübbe GmbH & Co. KG, от B. Frommer, R. Bisle, и M. Hügel, Rechtsanwälte,

–

за австрийското правителство, от G. Eberhard, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от T. Scharf, F. Wilman и K.‑P. Wojcik, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 и член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230), както и на член 3, параграф 2 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 2004 г., стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Bastei Lübbe GmbH & Co. Kg, издателска къща, и г‑н Michael Strotzer във връзка с искане за обезщетение вследствие на нарушение на авторското право чрез споделяне на файлове.

3

Съображения 3, 9 и 58 от Директива 2001/29 гласят:

[…]

[…]

4

Член 3 от тази директива е озаглавен „Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти“ и предвижда:

„1.   Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.

2.   Държавите членки предвиждат за авторите изключително право да разрешават или забраняват предоставяне на публично разположение по жичен или безжичен път по такъв начин, че всеки да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него:

[…]

[…]

3.   Правата, посочени в параграфи 1 и 2, не се изчерпват чрез акт на публично разгласяване или предоставяне на публично разположение, както е определено в настоящия член“.

5

Член 8 от посочената директива е озаглавен „Санкции и средства за правна защита“ и параграфи 1 и 2 от него гласят:

„1.   Държавите членки предвиждат съответни санкции и средства за правна защита по отношение на нарушения на правата и задълженията, определени в настоящата директива, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции и средства за правна защита. Санкциите са ефективни, съразмерни и възпиращи.

2.   Всяка държава членка взема необходимите мерки, за да гарантира притежателите на права, чиито интереси са засегнати от нарушаващата дейност, извършена на тяхна територия, да могат да предявят иск за щети и/или да поискат налагането на съдебна забрана и при необходимост изземване на материала на нарушението, както и на съоръжения, продукти или компоненти, посочени в член 6, параграф 2“.

6

Съображения 3, 10, 20 и 32 от Директива 2004/48 гласят:

[…]

[…]

7

Член 3 от тази директива е озаглавен „Общо задължение“ и предвижда:

„1.   Държавите членки предвиждат мерки, процедури и средства, които са необходими за гарантиране на изпълнението на права върху интелектуалната собственост, обхванати от настоящата директива. Тези мерки, процедури и средства за защита са лоялни и справедливи и не могат да бъдат ненужно сложни или скъпи, нито да са свързани с неразумни срокове или с неоправдани забавяния.

2.   Също така тези мерки, процедури и средства за защита са ефективни, пропорционални и разубеждаващи и се прилагат по начин, чрез който се избягва създаването на препятствия пред законната търговия и се предвиждат предпазни механизми срещу злоупотреба с тях“.

8

Съгласно член 6, параграф 1 от посочената директива:

„Държавите членки гарантират, че по заявление на страна, която е представила разумно налични доказателства, достатъчни за подкрепа на своите претенции, и при аргументиране на предявените претенции е посочила доказателства, които се намират под контрола на противостоящата страна, компетентните съдебни органи могат да постановят тези доказателства да се представят от противостоящата страна, което подлежи на опазване на поверителната информация. За целите на настоящия параграф държавите членки могат да предвидят, че компетентните съдебни органи следва да разглеждат разумната извадка от съществен брой екземпляри от произведение или от всеки друг защитен обект като съставляваща разумно доказателство“.

9

Член 8 от Директива 2004/48 е озаглавен „Право на информация“ и гласи:

„1.   Държавите членки гарантират, че във връзка с производството за нарушаване на право върху интелектуална собственост и в отговор на основателно и пропорционално искане на предявителя компетентните съдебни органи могат да постановят информацията за произхода и мрежите за разпространение на стоките или услугите, с които се нарушава правото върху интелектуална собственост, да се предостави от нарушителя и/или от всеки друг, за когото:

2.   Информацията, посочена в алинея 1, съдържа съответно:

3.   Параграфи 1 и 2 се прилагат, без да се накърняват други законови разпоредби, с които:

[…]

[…]“.

10

Член 13 от тази директива е озаглавен „Обезщетение за вреди“ и предвижда:

„1.   Държавите членки гарантират, че по заявление на увредената страна компетентните съдебни органи постановяват на нарушителя, който съзнателно или при разумни основания да съзнава това е предприел действия, с които е нарушил права, да заплати на притежателя на правата обезщетение съобразно действителните вреди, понесени от последния в резултат на нарушението.

[…]

2.   Когато нарушителят несъзнателно или без разумни основания да е съзнавал това е предприел действия, с които е нарушил права, държавите членки могат да установят, че съдебните органи могат да постановят да се възстанови печалбата или платимото обезщетение, които могат предварително да бъдат установени“.

11

Член 97 от Gesetz über Urheberrecht und verwandte Schutzrechte — Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право и сродните му права) от 9 септември 1965 г. (BGBl. 1965 I, стр. 1273), изменен със Закона от 1 октомври 2013 г. (BGBl. 2013 I, стр. 3728), гласи:

„1.   При недопустимо нарушение на авторското право или на друго защитено с настоящия закон право увреденото лице може да иска преустановяване на посегателството, а при опасност от повтаряне на нарушението — забрана за извършване на дейността, която ще представлява нарушение. Правото да се иска забрана е налице и когато за първи път възникне опасност от извършване на нарушение.

2.   Който извършва действието умишлено или поради небрежност, дължи на увреденото лице обезщетение за причинените с това вреди. При определяне на размера на обезщетението може да се вземе предвид придобитата от причинилото вредата лице печалба. Обезщетението може да се изчисли и въз основа на сумата, която причинилото вредата лице е щяло да плати като справедливо възнаграждение, ако беше получило разрешение да ползва нарушеното право. Автори, съставители на научни трудове (член 70), фотографи (член 72) и артисти изпълнители (член 73) могат да искат и парично обезщетение за неимуществените вреди, когато и доколкото това е справедливо“.

12

В качеството си на продуцент на звукозаписи Bastei Lübbe е носител на авторските и сродните им права върху аудиоизданието на книга.

13

Г‑н Strotzer е притежател на интернет връзка, чрез която на 8 май 2010 г. тази аудиокнига е споделена за изтегляне с неограничен брой потребители на интернет платформа за обмен на файлове (peer-to-peer). Вещо лице установява с точност, че съответният IP адрес принадлежи на г‑н Strotzer.

14

С писмо от 28 октомври 2010 г. Bastei Lübbe приканва г‑н Strotzer да преустанови констатираното нарушение на авторското право. Тъй като последният не изпълнява тази покана, Bastei Lübbe предявява пред Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен, Германия) иск за парично обезщетение срещу г‑н Strotzer в качеството му на притежател на въпросния IP адрес.

15

Г‑н Strotzer обаче отрича самият той да е нарушил авторското право и поддържа, че неговата интернет връзка е достатъчно защитена. Той твърди освен това, че достъп до въпросната връзка са имали и родителите му, които обитават същото жилище като него, но че доколкото му е известно, те не са имали въпросното произведение на своя компютър, не са знаели за съществуването му и не са ползвали софтуер за онлайн обмен на файлове. При това в момента на извършването на въпросното нарушение на авторското право компютърът на заинтересования бил изключен.

16

Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен) отхвърля предявения от Bastei Lübbe иск за обезщетение с мотива, че г‑н Strotzer не може да бъде приет за отговорен за твърдяното нарушение на авторското право, тъй като е посочил, че е възможно и родителите му да са извършили това нарушение.

17

Bastei Lübbe обжалва решението на Amtsgericht München (Районен съд Мюнхен) пред Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия).

18

Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I), който е запитващата юрисдикция по настоящото дело, е склонен да приеме г‑н Strotzer за отговорен, тъй като от неговите обяснения не следва, че в момента на извършване на нарушението интернет връзката е била ползвана от трето лице. Поради това съществува голяма вероятност г‑н Strotzer да е извършителят на нарушението на авторското право.

19

При все това запитващата юрисдикция е длъжна да приложи разпоредбата на член 97 от Закона за авторското право и сродните му права, изменен със Закона от 1 октомври 2013 г., както се тълкува от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), с която според нея осъждането на ответника би могло да влезе в противоречие.

20

Наистина съгласно практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд), както я тълкува запитващата юрисдикция, ищецът е длъжен да посочи обстоятелства от правна и фактическа страна и носи тежестта да докаже извършеното нарушение на авторското право. Освен това Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) приема, че съществува презумпция, че такова нарушение е извършено от притежателя на интернет връзката, след като никое друго лице не е имало възможност да използва тази интернет връзка към момента на нарушението. Ако обаче интернет връзката не е защитена в достатъчна степен или съзнателно е предоставена за ползване от други лица, то не съществува презумпция, че нарушението е извършено от притежателя на връзката.

21

В този случай практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) все пак възлага на притежателя на интернет връзката вторично задължение да посочи обстоятелства от правна и фактическа страна. Последният изпълнява това вторично задължение, когато изтъква, че други лица, чиято самоличност евентуално разкрива, имат отделен достъп до неговата интернет връзка и следователно е възможно да са извършили твърдяното нарушение на авторското право. Ако обаче член на семейството на притежателя на интернет връзката е имал достъп до нея, притежателят ѝ не е длъжен да посочва допълнителни подробности за момента и начина на ползване на тази връзка предвид защитата на брака и семейството, гарантирана в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и съответните разпоредби на германското конституционно право.

22

При тези обстоятелства Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23

В писменото си становище Европейската комисия оспорва допустимостта на поставените въпроси, като изтъква, че са хипотетични. Всъщност тези въпроси се отнасяли до съвместимостта с правото на Съюза на практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд), при положение че тя не била приложима за спора в главното производство.

24

В това отношение е важно да се припомни, че Съдът не следва да се произнася по тълкуването и приложимостта на националните разпоредби или да установява релевантните за разрешаването на спора в главното производство факти. Всъщност Съдът следва да вземе предвид с оглед на разпределението на правомощията между юрисдикциите на Съюза и националните юрисдикции целия контекст, в който се вписва преюдициалният въпрос, така както е очертан с акта за преюдициално запитване (решение от 13 юни 2013 г., Костов, C‑62/12, EU:C:2013:391, т. 25). Без значение е, че този контекст включва фактически и правни обстоятелства или такива, свързани със съдебната практика.

25

Доколкото практиката на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) е част от контекста, в който се вписват поставените въпроси, така както е очертан от запитващата юрисдикция, тези въпроси не следва да се обявяват за недопустими поради твърдения им хипотетичен характер.

26

В самото начало следва да се отбележи, че двата въпроса на запитващата юрисдикция поставят един и същ правен проблем, свързан с естеството на санкциите и мерките, които трябва да бъдат взети при нарушение на авторското право, и формулировката им е в голяма степен идентична, като единствената видима разлика се състои в това, че в единия въпрос се посочва Директива 2001/29, а в другия — Директива 2004/48.

27

Важно е да се припомни обаче, че предвид изискванията, произтичащи от единството и вътрешната последователност на правовия ред на Съюза, всички директиви в областта на интелектуалната собственост трябва да се тълкуват с оглед на общите за този правов ред правила и принципи (в този смисъл вж. по-специално решение от 30 юни 2011 г., VEWA, C‑271/10, EU:C:2011:442, т. 27).

28

С оглед на тази съдебна практика и за да се осигури допълващо прилагане на Директиви 2001/29 и 2004/48, на двата поставени от запитващата юрисдикция въпроса следва да се отговори общо.

29

С въпросите си тази юрисдикция иска по същество да установи дали, от една страна, член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, и от друга, член 3, параграф 2 от Директива 2004/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, съгласно което притежателят на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторското право посредством обмен на файлове, не може да бъде подведен под отговорност, ако посочи най-малко един член на семейството си, който е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет връзката от страна на този член на семейството.

30

На първо място следва да се припомни, че основната цел на Директива 2001/29, както следва от съображение 9 от нея, е да се въведе висока степен на закрила на авторското право и сродните му права, тъй като тези права са от основно значение за интелектуалното творчество.

31

За да се гарантира посочената цел, член 8, параграф 1 от Директива 2001/29, разглеждан във връзка със съображение 58 от нея, уточнява, че държавите членки предвиждат съответни санкции и средства за правна защита по отношение на нарушения на установените в тази директива права и задължения и вземат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции и средства за правна защита. В този член се уточнява също, че санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

32

Освен това съгласно член 8, параграф 2 от посочената директива всяка държава членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че притежателите на права, чиито интереси са засегнати от извършено на нейна територия нарушение, могат да предявят иск за вреди.

33

На второ място следва да се припомни, че преследваната с Директива 2004/48 цел, както се посочва в съображение 10 от нея, е сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на защитата на правата върху интелектуална собственост, за да се гарантира висока, равностойна и еднаква степен на закрила на интелектуалната собственост във вътрешния пазар.

34

За тази цел в член 3, параграф 2 от Директива 2004/48 се посочва, че предвидените от държавите членки мерки, процедури и средства за защита трябва да са ефективни, пропорционални и разубеждаващи.

35

В случая от акта за преюдициално запитване следва, че в разглежданото в главното производство национално законодателство е установена презумпцията, че притежателят на интернет връзката, чрез която е извършено нарушение на авторското право, е извършителят на това нарушение, след като е идентифициран с точност чрез неговия IP адрес и никое друго лице не е имало възможност за достъп до тази интернет връзка към момента на извършване на нарушението.

36

При все това от акта за преюдициално запитване следва също, че съгласно разглежданото в главното производство национално законодателство тази презумпция може да бъде оборена, ако други лица освен притежателя на интернет връзката са могли да имат достъп до нея. Освен това, ако е възможно член на семейството на притежателя на интернет връзката да има такъв достъп, с оглед на основното право на закрила на семейния живот притежателят може да бъде освободен от отговорност само защото посочва този член от семейството си, без да е длъжен да съобщи по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет връзката от страна на последния.

37

При това положение следва да се провери дали национално законодателство като разглежданото в главното производство е съвместимо с изискването съответната държава членка да предвижда подходящи средства за правна защита по отношение на нарушения на авторското право и сродните му права, водещи до налагане на ефективни и възпиращи санкции на нарушителите съобразно предвиденото в член 8, параграф 1 от Директива 2001/29, разглеждан във връзка със съображение 58 от нея, както и дали е съвместимо със задължението по член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/48 за предвиждане на ефективни и разубеждаващи мерки, процедури и средства за защита, за да се гарантира спазването на правата върху интелектуална собственост.

38

В това отношение разглежданото в главното производство национално законодателство предвижда, че когато увреденото лице предяви иск, притежателят на интернет връзката, за която безспорно е установено, че е използвана за извършване на нарушението на авторското право, не е длъжен, при наличие на припомнените в точка 36 от настоящото решение условия, да представи доказателства, които се намират под негов контрол и се отнасят до това нарушение.

39

При все това, що се отнася по-специално до Директива 2004/48, член 6, параграф 1 от нея предвижда задължението на държавите членки да гарантират, че по искане на страна, която е представила разумно налични доказателства, достатъчни, за да подкрепят претенциите ѝ, и в подкрепа на тези претенции е посочила доказателства, които се намират под контрола на насрещната страна, компетентните съдебни органи могат да разпоредят на насрещната страна да представи тези доказателства, стига да бъде опазена поверителната информация.

40

Освен това от съображение 20 от Директива 2004/48 следва по-специално че доказателствата са от първостепенно значение за установяване на нарушенията на правата върху интелектуална собственост и че следва да се гарантира наличието на ефикасни средства за представяне, получаване и съхраняване на доказателствата.

41

Следователно член 6, параграф 1 от Директива 2004/48, разглеждан във връзка със съображение 20 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки следва да предоставят действителна възможност на увреденото лице да получи необходимите доказателства, които са в подкрепа на претенциите му и се намират под контрола на насрещната страна, стига при представянето на такива доказателства да бъде опазена поверителната информация.

42

Освен това, както бе отбелязано в точка 36 от настоящото решение, от гледна точка на разглежданото национално законодателство зачитането на основното право на закрила на семейния живот е пречка за това увреденото лице да получи от насрещната страна необходимите доказателства, които са в подкрепа на претенциите му.

43

От съображение 32 от Директива 2004/48 следва обаче, че тя спазва основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата. Тази директива по-специално има за цел да гарантира пълното зачитане на интелектуалната собственост в съответствие с член 17, параграф 2 от Хартата.

44

Така преюдициалното запитване по настоящото дело повдига въпроса за необходимото съвместяване на изискванията, свързани със защитата на няколко основни права, а именно, от една страна, правото на ефективна съдебна защита и правото на интелектуална собственост, и от друга, правото на зачитане на личния и семейния живот (вж. по аналогия решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 33).

45

В това отношение следва да се припомни, от една страна, че съгласно практиката на Съда правото на Съюза изисква от държавите членки, когато транспонират съответните директиви, да ги тълкуват по начин, който да осигури подходящо равновесие между различните основни права, защитени от правния ред на Съюза. На следващо място, при въвеждане на мерките за транспониране на тези директиви органите и юрисдикциите на държавите членки трябва не само да тълкуват националното си право в съответствие с тези директиви, но и да не се основават на тълкуване на последните, което би влязло в противоречие с посочените основни права или с другите общи принципи на правото на Съюза (решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 34).

46

От друга страна, следва да се отбележи, че в член 52, параграф 1 от Хартата се уточнява по-специално че когато се ограничава упражняването на признати в Хартата права и свободи, трябва да се зачита основното съдържание на тези права и свободи, както и че, видно от практиката на Съда, трябва да се приеме, че мярка, която води до съществено засягане на защитавано с Хартата право, не отговаря на изискването да се осигури такова справедливо равновесие между основните права, които трябва да бъдат съвместени (решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 35).

47

Съдът трябва да прецени различните разпоредби от разглежданото в главното производство национално законодателство с оглед на това изискване за справедливо равновесие.

48

В това отношение следва да се отбележи, че колкото до правото на зачитане на личния живот в тесен смисъл, от текста на член 7 от Хартата е видно, че с предоставяната с тази разпоредба защита трябва да се ползва „всеки“, а не само членовете на семейството на лицето, на което съдебните органи са разпоредили да представи тези доказателства, тъй като членовете на семейството не се ползват на това основание със специална защита.

49

Не може да се отрече обаче, че съгласно член 7 от Хартата лицата от едно и също семейство могат на това основание да се ползват със специална защита, поради която да не могат да бъдат задължавани взаимно да се уличават, когато едно от тях е заподозряно в извършване на противоправно деяние.

50

Впрочем член 8, параграф 3, буква г) от Директива 2004/48, разглеждан във връзка с параграфи 1 и 2 от този член, отразява това виждане, доколкото тази разпоредба допуска прилагането на национални законови и подзаконови разпоредби, с които на нарушителя се предоставя възможност да откаже да предостави информация, която би го принудила да признае собственото си участие или участието на свои близки роднини в нарушение на право върху интелектуална собственост.

51

Следва да се приеме обаче, че ако в случаи като този в главното производство националната правна уредба, както се тълкува от компетентните национални съдилища, има за последица да възпрепятства националния съд, сезиран с иск за обезщетение за вреди, по искане на ищеца да изиска представянето и получаването на доказателства относно членовете на семейството на насрещната страна, ще бъде невъзможно да се установи твърдяното нарушение на авторското право и самоличността на неговия извършител и вследствие на това ще бъдат съществено засегнати основните права на ефективна съдебна защита и на интелектуална собственост, с които разполага носителят на авторското право, поради което няма да бъде спазено изискването да се осигури справедливо равновесие между различните засегнати в случая основни права (вж. по аналогия решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 41).

52

Ето защо не може да се приеме, противно на изискванията в член 8, параграф 1 от Директива 2001/29, че като предоставя почти абсолютна защита на членовете на семейството на притежателя на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторското право посредством обмен на файлове, разглежданото в главното производство национално законодателство е достатъчно ефективно и позволява в крайна сметка на извършителя на нарушението да бъде наложена ефективна и възпираща санкция. Освен това производството, образувано вследствие на упражненото в главното производство средство за защита, не може да гарантира зачитането на правата върху интелектуална собственост, изисквано в член 3, параграф 1 от Директива 2004/48.

53

Положението обаче би било различно, ако с цел да се избегне намеса в семейния живот, която се приема за недопустима, на носителите на права се предостави друг вид ефективно средство за защита, което да им позволи в този случай по-специално да издействат признаване на гражданската отговорност на притежателя на съответната интернет връзка.

54

Освен това запитващата юрисдикция следва в крайна сметка да провери дали съответното вътрешно право евентуално предвижда други средства, процедури и способи за защита, които биха позволили на компетентните съдебни органи да разпоредят представянето на необходимите данни, позволяващи в обстоятелства като тези по главното производство да бъде установено нарушението на авторското право и самоличността на неговия извършител (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 42).

55

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, от една страна, и член 3, параграф 2 от Директива 2004/48, от друга, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство — както се тълкува от компетентния национален съд — съгласно което притежателят на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторското право посредством обмен на файлове, не може да бъде подведен под отговорност, ако посочи най-малко един член на семейството си, който е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет връзката от страна на този член на семейството.

56

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 8, параграфи 1 и 2 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, от една страна, и член 3, параграф 2 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, от друга, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство — както се тълкува от компетентния национален съд — съгласно което притежателят на интернет връзка, чрез която са извършени нарушения на авторското право посредством обмен на файлове, не може да бъде подведен под отговорност, ако посочи най-малко един член на семейството си, който е имал възможност за достъп до посочената интернет връзка, без обаче да съобщи по-конкретни подробности относно момента и начина на използване на интернет връзката от страна на този член на семейството.