1.

В настоящото производство Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) иска от Съда тълкуване на разпоредбите от Хагския протокол от 2007 г. ( 2 ) във връзка със случай, в който тя изпитва съмнения относно приложимото право към задълженията за издръжка.

2.

В последно време Съдът на няколко пъти е отговарял на преюдициални запитвания, отправени от национални съдилища в случаи, засягащи задължения за издръжка във връзка с Регламент (ЕО) № 4/2009 ( 3 ). Тези преюдициални запитвания са се отнасяли както за правилата за компетентност ( 4 ), така и за правилата за изпълнение на съдебни решения ( 5 ).

3.

Отправените до момента преюдициални запитвания обаче не са засягали пряко разпоредбите от Хагския протокол от 2007 г., нито дори член 15 от Регламент № 4/2009, която разпоредба препраща към този протокол, що се отнася до проблематиката относно приложимото право. Настоящото преюдициално запитване съответно е първото, в което националната юрисдикция иска от Съда тълкуване на стълкновителните норми, съдържащи се в Хагския протокол от 2007 г.

4.

Разпоредбите относно международната компетентност по делата за задължения за издръжка се съдържат в глава II („Компетентност“) от Регламент № 4/2009. Сред тях водеща роля има член 3 („Общи разпоредби“) от същия регламент, който гласи:

„Компетентни по искове за задължения за издръжка в държавите членки са:

5.

Глава III („Приложимо право“) от Регламент № 4/2009 съдържа член 15 („Определяне на приложимото право“), в който се предвижда следното:

„Приложимото право към задълженията за издръжка се определя в съответствие с [Хагския протокол от 2007 г.] […] в държавите членки, обвързани от този правен инструмент“.

6.

Член 3, член 4, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. гласят:

„Член 3

Обща норма за приложимо право

1.   Задълженията за издръжка се уреждат от правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора, освен ако в настоящия протокол е предвидено друго.

2.   При промяна на обичайното място на пребиваване на кредитора от момента на настъпване на промяната се прилага правото на държавата по новото обичайно място на пребиваване на кредитора.

Член 4

Специални норми в полза на някои кредитори

1.   Следните разпоредби се прилагат към задълженията за издръжка на:

[…];

2.   Ако по силата на определеното в член 3 право кредиторът не може да получи издръжка от длъжника, се прилага правото на сезирания съд.

[…]“.

7.

В германското право исковете за издръжка за минало време се уреждат в член 1613 от Bürgerliches Gesetzbuch (германския Граждански кодекс, наричан по-нататък „BGB“). Параграф 1 от тази разпоредба гласи:

„За минало време кредиторът може да иска изпълнение или обезщетение за неизпълнение само от момента, в който с оглед предявяване на иск за издръжка длъжникът е длъжен да даде информация за доходите и имуществото си [или от момента, в който] длъжникът е изпаднал в забава или от момента, в който е образувано дело по иск за издръжка. […]“.

8.

В преюдициалното запитване националният съд уточнява, че по австрийското право издръжка може да се иска за три години назад. Съгласно трайната австрийска съдебна практика, за да се иска издръжка за дете за изминал период, не е необходимо да е отправяна официална покана за плащане до длъжника.

9.

До 27 май 2015 г. малолетният KP, ищец в главното производство, живее с родителите си в Германия. На 28 май 2015 г. малолетният и майка му се местят в Австрия. От този момент обичайното им място на пребиваване е в тази държава членка.

10.

На 18 май 2015 г. малолетният предявява иск пред австрийски съд срещу баща си, LO, за изплащане на издръжка. С последващо искане от 18 май 2016 г. малолетният разширява предмета на иска си, като претендира от баща си и издръжка за минало време, предхождащо момента на подаване на иска, а именно от 1 юни 2013 г. до 31 май 2015 г.

11.

В главното производство малолетният твърди, че съгласно член 3, параграф 1 от Хагския протокол от 2007 г. за задълженията за издръжка за времето, през което обичайното му място на пребиваване е било в Германия, се прилага германското право. Малолетният обаче не можел да иска издръжка от баща си, тъй като посочените в член 1613 BGB условия, позволяващи да се претендира издръжка за минало време, не са изпълнени. Ето защо съгласно член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. за преценката на задълженията за издръжка за посочения период трябвало да се приложи австрийското право, в което не са предвидени такива изисквания в хипотезата на малолетно лице.

12.

От своя страна бащата на малолетния по-специално твърди, че субсидиарното прилагане на правото на сезирания орган на основание член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. би могло да се вземе под внимание, ако производството е образувано от длъжника или ако сезираният орган е орган на държавата, в която не е обичайното място на пребиваване нито на кредитора, нито на длъжника. Освен това член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. не се прилагал, ако кредиторът, променил обичайното си място на пребиваване, иска издръжка за минало време.

13.

Разгледалият делото първоинстанционен съд отхвърля искането за изплащане на издръжка за минало време. Той приема, че съгласно член 3 от Хагския протокол от 2007 г. германското право е приложимото право към задълженията за издръжка на бащата по отношение на малолетния в периода, предшестващ промяната на мястото на пребиваване на малолетния. Член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. същевременно не можел да се приложи за издръжка за минало време. Издръжката за времето, предшестващо промяната на обичайното място на пребиваване на кредитора, съответно трябвало да се прецени с оглед на член 3, параграф 1 от Хагския протокол от 2007 г., доколкото за този период от време изобщо е налице компетентност на съда по смисъла на член 3 от Регламент № 4/2009.

14.

Въззивният съд потвърждава това решение и споделя мотивите на първоинстанционния съд.

15.

Oberster Gerichtshof (Върховен съд) трябва да разгледа подадената от малолетния касационна жалба и да се произнесе по издръжката за минало време.

16.

При това положение Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

При отрицателен отговор:

17.

Преюдициалното запитване постъпва в секретариата на Съда на 15 февруари 2017 г.

18.

Писмени становища представят германското правителство и Европейската комисия.

19.

В периода, преди Регламент № 4/2009 да започне да се прилага, международната компетентност на съдилищата по делата за задължения за издръжка се е уреждала от правилата за компетентност, съдържащи с в Брюкселската конвенция ( 6 ) или в Регламент „Брюксел I“ ( 7 ).

20.

В приложното поле на Регламент № 4/2009 попадат правилата за компетентност по делата за задължения за издръжка, като делата за тези видове задължения са изведени от брюкселската система ( 8 ).

21.

В Регламент № 4/2009 обаче няма разпоредби, които да се отнасят пряко за приложимото право към задълженията за издръжка. До момента тази проблематика освен това не е била уредена в други актове от международното частно право на Съюза, които изрично изключват от приложното си поле тези видове задължения ( 9 ).

22.

Съгласно първоначалните виждания стълкновителните норми, определящи приложимото право към задълженията за издръжка, е трябвало да бъдат включени в самия Регламент № 4/2009 ( 10 ). Това обаче е можело да затрудни приемането на Регламента, тъй като някои държави членки не са били съгласни с приемането на регламент, съдържащ стълкновителни норми. Наред с тези причини в хода на работата по Регламента се установява, че уеднаквяване на стълкновителните норми може да се извърши чрез използване на конвенционален инструмент като Хагския протокол от 2007 г. ( 11 ). Израз на съгласуваните законодателни действия са, от една страна, присъединяването на Общността към Хагския протокол от 2007 г. ( 12 ) и от друга страна, включването в Регламент № 4/2009 на разпоредба, съгласно която приложимото право по делата за задължения за издръжка се определя съгласно този протокол ( 13 ).

23.

Главната част от мотивите в преюдициалното запитване е предшествана от съображения на запитващата юрисдикция относно компетентността на Съда да тълкува разпоредбите от Хагския протокол от 2007 г. Според тази юрисдикция член 15 от Регламент № 4/2009 изрично препраща към Хагския протокол от 2007 г. и това позволява на Съда да тълкува разпоредбите от последния. Запитващата юрисдикция — също като Комисията — освен това твърди, че Общността е ратифицирала Хагския протокол от 2007 г., което също предполага, че Съдът разполага с компетентност да отговори на преюдициални въпроси, засягащи този правен акт.

24.

В този контекст най-напред трябва да се припомни, че съгласно член 267, първа алинея, буква б) ДФЕС Съдът е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.

25.

С решение от 30 ноември 2009 г. ( 14 ) — прието по-специално на основание член 300, параграф 2, първа алинея, второ изречение и параграф 3, първа алинея ЕО — Съветът одобрява Хагския протокол от 2007 г. от името на Общността.

26.

Съгласно постоянната съдебна практика споразумение, сключено от Съвета в съответствие с член 300 ЕО представлява, що се отнася до Общността, акт, приет от една от нейните институции по смисъла на разпоредбите от Договора, с които се определя обхватът на компетентността на Съда при разглеждане на преюдициални запитвания ( 15 ).

27.

Понастоящем проблематиката около сключването на международни споразумения от името на Съюза се урежда в член 218 ДФЕС. Процедурата, чрез която се сключва международно споразумение от Съюза, и съответните последици не са претърпели промени, водещи до това досегашната практика на Съда по тези въпроси да загуби своята актуалност. В член 216, параграф 2 ДФЕС — който съответства на член 300, параграф 7 от ЕО — освен това се приема, че сключените от Съюза международни споразумения обвързват институциите на Съюза и държавите членки. Това означава, че разпоредбите от такова споразумение от момента на влизането му в сила стават неразделна част от правния ред на Съюза и в рамките на този правен ред Съдът е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването им.

28.

С първия си преюдициален въпрос националният съд иска да се установи дали член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. може да се приложи в производство пред съдилищата на държавата членка по обичайното място на пребиваване на кредитора по издръжка.

29.

Националният съд счита, че съгласно точка 63 от доклада на A. Bonomi ( 16 ) до субсидиарно прилагане на правото на държавата на сезирания съд въз основа на член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. се прибягва, ако производството по искането за издръжка е образувано пред съд на държава, различна от държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора по издръжка. В противен случай правото на държавата на сезирания съд е правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора и съответно — по силата на член 3, параграф 1 от Хагския протокол от 2007 г. — правото, което по принцип е приложимо към задълженията за издръжка. Поради това член 4, параграф 2 от този протокол може да се приложи, ако производството относно задължението за издръжка е започнато от длъжникa или ако е започнато пред органите на държава, различна от държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора.

30.

Запитващата юрисдикция се позовава на отделни части от обяснителния доклад и същевременно отбелязва, че според нея тези части са били съставени с оглед на хипотезата, че кредиторът не е променил обичайното си място на пребиваване. Поради това не било сигурно дали член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. се прилага, ако кредиторът премести обичайното си място на пребиваване в друга държава и предяви пред съд на тази държава иск за издръжка за минало време, предхождащо извършената от този кредитор промяна на обичайното му място на пребиваване.

31.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се определи какви са условията за прилагане на член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. при обстоятелства като разглежданите по делото в главното производство. Ето защо ще предложа при отговора на първия въпрос Съдът да изясни какви са условията за прилагане на тази разпоредба в хипотеза, в която кредиторът променя обичайното си място на пребиваване и впоследствие иска от длъжника издръжка за минало време.

32.

Според германското правителство отговорът на първия преюдициален въпрос не трябва да се ограничава единствено до езиково тълкуване на член 3, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. Систематиката и целта на този правен акт от своя страна водят до извода, че член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. може да се приложи само ако съдът, пред който кредиторът предявява иска за издръжка за минало време, е бил компетентен да разгледа дело за издръжка в този период от време.

33.

Според същото правителство отправна точка в стълкновителните норми, съдържащи се в Хагския протокол от 2007 г., е принципът, че трябва да има връзка между фактическото положение, от което според кредитора произтича правото му да получи издръжка, и приложимото право за преценката ѝ. В основата на правилата за компетентност стои аналогична отправна точка. Такава връзка съответно трябва да е налице и между държавата, чийто съдилища са компетентни да разгледат дело за издръжка, и фактическото положение, от което според кредитора произтича правото му да получи издръжката.

34.

Според Комисията член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. може да се приложи във всяко производство, включително в производство пред съд на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора. Същото се отнася за хипотезата, в която кредиторът иска издръжка за минало време.

35.

Комисията счита, че в точка 63 от доклада на A. Bonomi — на която се позовава запитващата юрисдикция в преюдициалното запитване — не се определя приложното поле на член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г., а се дават примери, в които тази разпоредба може да се окаже полезна за кредитора по издръжка.

36.

Комисията по-специално посочва, че предпоставка за прилагането на правото на държавата на сезирания съд въз основа на член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. е невъзможността да се получава издръжка „по силата на определеното в член 3 [от този протокол] право“. Това според Комисията означава, че член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. се отнася не само за правото, определено за приложимо на основание член 3, параграф 1 от този протокол, но и на основание член 3, параграф 2 от същия. Според Комисията телеологичното тълкуване води до същите изводи. С член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. се цели привилегироване на някои категории кредитори във връзка с разрешенията, предвидени в член 3 от този протокол, които се отнасят за всички кредитори по задължения за издръжка.

37.

Най-напред бих искал да отбележа, че въз основа на езиковото тълкуване на член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. сравнително лесно може да се отговори на първия въпрос в смисъла на становището на Комисията, като се приеме, че член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. може да се приложи във всяко производство, включително в производство пред съдилищата на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора. Този отговор още повече се налага, ако се изходи от виждането, че предвид трябва да се вземе единствено интересът на кредитора по издръжката. Според мен обаче това становище изглежда се основава на твърде бегъл прочит на Хагския протокол от 2007 г. и на разбиране, което не отчита изводите, произтичащи от систематичното и телеологичното тълкуване.

38.

Въз основа на член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. Комисията заключава, че правото на държавата на сезирания съд може да се приложи вместо правото на държавата по настоящото обичайно място на пребиваване на кредитора и правото на държавата по досегашното обичайно място на пребиваване на кредитора, тъй като изразът „определеното в член 3 [от Хагския протокол] право“ трябва да се разбира в този смисъл.

39.

Не съм напълно уверен, че този довод действително потвърждава, че текстът на член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. разрешава въпроса за това как трябва да се постъпи, когато кредиторът промени обичайното си място на пребиваване, а впоследствие иска издръжка за минало време, предхождащо промяната на мястото му на пребиваване. Доколкото в самия член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. няма други насоки, позволяващи да се възприеме еднозначно становище по този проблем, анализът на останалите елементи от формулировката на член 4 от същия протокол поражда някои съмнения в това отношение.

40.

Например, когато кредиторът предприема действия по съдебен ред срещу длъжникa пред орган на държавата по обичайното място на пребиваване на длъжника, член 4 параграф 3 от Хагския протокол от 2007 г. изисква на първо място да се приложи legis fori. Ако по силата на това право кредиторът не може да получи издръжка от длъжника, прилага се „правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора“, а не правото на държавата, определено в член 3 от този протокол, както се посочва в член 4, параграф 2 от същия. Имам съмнения дали — като се следва езиковото тълкуване, на което се основана становището на Комисията — в такъв случай член 3, параграф 2 Хагския протокол от 2007 г. трябва да се пренебрегне и да се приложи единствено правото на държавата по настоящото обичайно място на пребиваване на кредитора, дори ако кредиторът е променил обичайното си място на пребиваване.

41.

Впрочем обръщам внимание, че ако кредиторът не може да получи издръжка по силата правото, определено в член 3 или в член 4, параграфи 2 и 3 от Хагския протокол от 2007 г., член 4, параграф 4 от Хагския протокол от 2007 г. допуска да се приложи правото на държавата по общото гражданство на страните по задължението за издръжка. Тази разпоредба същевременно не посочва как трябва да се постъпи, ако кредиторът иска издръжка за период, по време на който длъжникът е получил гражданство, което кредиторът вече има. Освен това няма отговор на въпроса дали загубата на гражданство от длъжникa има обратно действие, което означава, че кредиторът не може да се позове на член 4, параграф 4 от Хагския протокол от 2007 г. дори и по отношение на периода, в който кредиторът и длъжникът са имали еднакво гражданство ( 17 ).

42.

Не съм убеден, че този род проблеми може да се разреши единствено чрез езиково тълкуване.

43.

Съмненията относно доводите на Комисията, свързани с езиковото тълкуване, стават още по основателни, ако се вземе предвид, че възприемането на становището на Комисията може да доведе до положение, в което издръжката за минало време да се преценява въз основа на право, което за този период от време по принцип не е можело да се приложи като приложимо право за тази издръжка въз основа на стълкновителните норми от Хагския протокол от 2007 г. Това би могло да бъде право, което по никакъв начин не е свързано със семейното положение на страните по задължението за издръжка в този период. Това също така би било право, чието прилагане и двете страни по задължението не са могли да очакват към този момент.

44.

Искам да отбележа, че това положение изглежда е налице в главното производство. Липсват данни, позволяващи да се приеме, че — ако не бе настъпила промяна в обичайното място на пребиваване на малолетния и поради това австрийският съд не се бе оказал компетентен по делото ( 18 ) — в периода от 1 юни 2013 г. до 27 май 2015 г. австрийското право би могло да се окаже приложимо за преценката на задълженията за издръжка, която малолетният има право да получи от баща си ( 19 ). Не изглежда също така австрийското право да е можело да се избере от страните като приложимо право за спорната издръжка ( 20 ).

45.

Поради това считам, че предвид изложените съображения първият преюдициален въпрос трябва да се анализира, като се използват методи на тълкуване, различни от метода на езиковото тълкуване.

46.

Освен това не мисля, че е възможно анализът на стълкновителните норми от Хагския протокол от 2007 г. да се извърши отделно от правилата за компетентност от Регламент № 4/2009. Именно по тях се определят съдът или съдилищата от държавите с компетентност за разглеждане на делото. Следователно правилата за компетентност косвено определят правото на държавата на сезирания съд по смисъла на член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г.

47.

Предвид изложените съображения в точки 39—42 от настоящото заключение се налага изводът, че текстът на член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. не съдържа никакви насоки, позволяващи еднозначно да се определи в какви хипотези тази разпоредба може да се приложи. Такива насоки дава единствено анализът на член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. в светлината на други разпоредби от същия протокол или от Регламент № 4/2009.

48.

От една страна, член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. не се прилага, ако кредиторът предяви иск за издръжка пред съд на държавата по обичайното място на пребиваване на длъжника. Такива хипотези попадат в приложното поле член 4, параграф 3 от Хагския протокол от 2007 г. От друга страна, когато делото за издръжка се води пред съдилищата на държавата по обичайното място на пребиваване на кредиторa, правото на държавата на сезирания съд е правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора, а именно — съгласно член 3, параграф 1 Хагския протокол от 2007 г. — правото, което по принцип е приложимо към задълженията за издръжка. В такива случаи съответно не се прибягва до субсидиарно прилагане на правото на държавата на сезирания съд въз основа на член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г.

49.

Това означава, че член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. има относително тясно приложно поле. Тази разпоредба може да има значение, когато делото относно задължения за издръжка се разглежда от съд на държава, различна от държавата по обичайното място на пребиваване на длъжника (когато съответно се прилага член 4, параграф 3 от Хагския протокол от 2007 г.) или на кредитора (когато съответно прилагането на член 4, параграф 2 от Протокола би било неуместно, тъй като правото на държавата на сезирания съд е правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора).

50.

По делата относно задължения за издръжка международната компетентност на съдилищата се определя по правилата за компетентност, съдържащи се в Регламент № 4/2009.

51.

В член 3, букви а) и б) от Регламент № 4/2009 се предвижда компетентност на съда или съдилищата по обичайно място на пребиваване на ответника — независимо дали ответник е кредиторът или длъжникът — и на съдилищата по обичайно място на пребиваване на кредитора. Съдебните органи на тези държави съответно се намират в най-добро положение, за да преценят нуждите на кредитора и финансовите възможности на длъжникa, както се изисква в член 14 от Хагския протокол от 2007 г.

52.

Отделно от съдилищата на държавата по обичайното място на пребиваване на една от страните по задължение за издръжка, в член 3, букви в) и г) от Регламент № 4/2009 се предвижда възможност за разглеждане на делата относно задължения за издръжка от съдилищата, които съгласно приложимото право в държавата по местонахождението им са компетентни да разгледат иск относно гражданското състояние на лицата или родителската отговорност, „когато искането за издръжка допълва този иск, освен ако тази компетентност не се основава единствено на гражданството на едната от страните“ ( 21 ).

53.

В член 7 от Регламент № 4/2009 пък се предвижда forum necessitatis на съдилищата на тази държава членка, с която делото има „достатъчна връзка“, ако никой друг съд на държава членка няма компетентност по силата на членове 3, 4, 5 и 6 от този регламент. В съображение 16 от Регламент № 4/2009 се уточнява, че изискваната връзка в член 7 от същия регламент може да възникне, когато една от страните има гражданството на държавата на този съд. Аналогично разрешение е предвидено в член 6 от Регламент № 4/2009. Когато нито един съд на държава членка не е компетентен по силата на членове 3, 4 и 5 от този регламент и нито един съд на държава — която е страна по Конвенцията от Лугано, но не е държава членка — не е компетентен по силата на разпоредбите на посочената конвенция, компетентни са съдилищата на държавата членка на общото гражданство на страните.

54.

Съгласно Регламент № 4/2009 страните действително имат възможност да изберат съда, компетентен да разгледа дело за задължения за издръжка. Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 4/2009 този избор обаче е ограничен и по принцип се отнася за съда или съдилищата на тези държави членки, които по определен начин са свързани с личността на кредитора или длъжникa.

55.

Ако страните изберат съда, няма опасност — въз основа на приложимите стълкновителни норми в държавата по местонахождението на този съд — със значение да се окаже право, чието прилагане една от страните не е можела да очаква. След като кредиторът и длъжникът се договарят да възложат разглеждането на дело за задължения за издръжка на определен съд, те също така приемат възможността за прилагане на право, определено като приложимо чрез стълкновителните норми, приложими в държавата по местонахождението на този съд. Същият довод може да се приложи по отношение на член 5 от Регламент № 4/2009, който се отнася за компетентността, произтичаща от явяването на ответника пред съда и включването му в производството по спора.

56.

Ще отбележа, че в основата на правилата за компетентност от Регламент № 4/2009 стои принципът, че между издръжката, за която се отнася делото, и държавата, чийто съд е компетентен да разгледа делото, съществува връзка. Тази връзка трябва да бъде поне толкова близка, че да позволява и на двете страни по задължението за издръжка да предвидят пред съдилищата на коя държава е възможно да се предявят искания за такава издръжка ( 22 ).

57.

Това означава, че благодарение на правилата за компетентност от Регламент № 4/2009 правото на държавата на сезирания орган, което може да се приложи на основание член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г., е правото на държавата, която по определен начин е свързана с исканата издръжка в съответното производство.

58.

Съгласно член 3, параграф 1 от Хагския протокол от 2007 г. приложимото по принцип право към задълженията за издръжка е правото на държавата по обичайното място на пребиваване на кредитора. Това е правото на държавата, която е тясно свързана със задължението за издръжка, тъй като то по-специално отчита условията на живот на кредитора в мястото, където издръжката служи за задоволяване на неговите потребности. Споделям освен това становището на германското правителство, че съществуването на връзка между приложимото право и положението, от което произтича правото на кредитора на издръжка, се подкрепя и от член 3, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. След като кредиторът промени обичайното си място на пребиваване, на изменение подлежат и факторите, оказващи влияние върху неговите нужди, които се задоволяват с издръжката. Чрез член 3, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. промяната на тези фактори намира отражение при определянето на приложимото право към задълженията за издръжка.

59.

До подобни изводи води анализът на член 4, параграфи 3 и 4 от Хагския протокол от 2007 г., където се предвижда съответно приложимост на правото на държавата по обичайното място на пребиваване на длъжникa или приложимост на общото право на кредитора и длъжникa (привръзка по гражданство). Държавата по обичайното място на пребиваване на длъжника е свързана с житейското положение на страните по задължението за издръжка поне що се отнася до възможността за задоволяване на нуждите на кредитора от длъжникa. От своя страна правото на държавата по общото гражданство на страните, посочено в член 4, параграф 4 от Хагския протокол от 2007 г., не трябва да бъде свързано с настоящото житейско положение на страните. То обаче е посочено като приложимо въз основа на наличието на определено обстоятелство, което обикновено се знае от страните по задължението за издръжка и което има връзка със семейното им положение.

60.

Изборът на приложимото право на основание член 8 от Хагския протокол от 2007 г. също се ограничава до правото на държавите, които по някакъв начин са свързани със семейното положение на страните по задължението за издръжка ( 23 ). При избор на приложимото право все пак няма опасност, че приложимо право ще се окаже право, чието прилагане страните не са могли да предвидят. Следователно при избор на приложимото право тази връзка не трябва да бъде толкова силна колкото тази, на която се основават стълкновителни норми в членове 3 и 4 от Хагския протокол от 2007 г.

61.

Систематичното тълкуване на стълкновителните норми, съдържащи се в Хагския протокол от 2007 г., съответно води до заключението, че аналогично на правилата за компетентност от Регламент № 4/2009, в основата им стои принципът, че приложимото право към задължение за издръжка трябва да се определи като приложимо въз основа на обстоятелства, които по някакъв начин са свързани с фактическото положение, за което се отнася съответната издръжка, така че прилагането на това право да е било предвидимо за страните по задължението за издръжка.

62.

По-нататък съответно трябва да се даде отговор на въпроса дали прилагането на правото на държава, която не е свързана по значим начин с фактическото положение, за което се отнася издръжката, не се оказва в противоречие с целта на правилата за компетентност и стълкновителните норми относно задълженията за издръжка.

63.

Съгласно съображение 15 от Регламент № 4/2009 с правилата за компетентност от този регламент се цели прилагане на правилата от брюкселската система, за да се защитят интересите на кредиторите по задължения за издръжка, и улесняване на доброто правораздаване в Европейския съюз.

64.

В решение Sanders и Huber ( 24 ) Съдът вече е имал възможност да уточни, че целта за добро правораздаване трябва да се разбира не само в смисъл на оптимизиране на организацията на правораздаване, но и да се разглежда от гледна точка на интереса на страните, независимо дали става въпрос за ищеца или за ответника, на които по-специално следва да се осигури по-лесен достъп до правосъдие и предвидимост по отношение на правилата за компетентността.

65.

Още по-недвусмислено в това отношение е становището, изразено от генералния адвокат Jääskinen в частта от неговото заключение, на която се позовава Съдът в посочената по-горе част от своето решение. Генералният адвокат посочва, че необходимостта да се вземат под внимание интересите на участниците в производството, налага да се осигури предвидимост по отношение на компетентността чрез изискване за тясна връзка между съда и спора ( 25 ).

66.

За нуждата от наличие на връзка между фактическото положение, стоящо в основата на дело за издръжка, и определянето на компетентността Съдът косвено се произнася и по дело A ( 26 ). Обсъждайки дали искът относно задължения за издръжка за дете трябва да се разгледа от съда на една държава членка, сезиран с иск за съдебна раздяла или за прекратяване на брака между родителите на това дете, или от съда в друга държава членка, сезиран с иск относно родителската отговорност за същото дете, Съдът се произнася в полза на втората хипотеза. Сред причините, обосноваващи възприемането на такова виждане, Съдът посочва, че съдът, който разглежда делото за родителската отговорност за малолетното лице, е най-добре запознат с релевантните обстоятелства за преценката на иска му за издръжка ( 27 ).

67.

В основата на правилата за компетентност, съдържащи се в Регламент № 4/2009 — предвид също и изводите във връзка с телеологичното тълкуване — изглежда стои принципът, че делото за изплащане на издръжка би трябвало да се разглежда от съда или съдилищата на държавата, с която делото е свързано в степен, позволяваща да се гарантира, че международната компетентност е предвидима за страните по задължението за издръжка.

68.

Една от основните цели на стълкновителните норми е осигуряване на предвидимост по отношение на приложимото право за преценката на дадено фактическо положение. Тези норми съответно могат да изпълнят тази задача по-специално ако правото на дадена държавата е определено за приложимо въз основа на обстоятелства, които по някакъв начин са свързани с фактическото положение.

69.

Същевременно наименованието на член 4 от Хагския протокол от 2007 г. не оставя съмнение относно функцията на тази разпоредба в системата на стълкновителните норми, съдържащи се в Протокола. Тази разпоредба е озаглавена „Специални норми в полза на някои кредитори“. Тя съответно се прилага само за някои задължения за издръжка ( 28 ), включително тези на родители спрямо техните деца. Следователно с член 4 от Хагския протокол от 2007 г. несъмнено се цели на някои кредитори да се даде възможност да получават издръжка, въпреки че това не се предвижда в приложимото право за преценката на такива задължения.

70.

В някои разпоредби от Хагския протокол от 2007 г. същевременно изрично се отбелязва стремежът да се осигури равновесие между интересите на страните по задължението за издръжка. Макар тези разпоредби по принцип да не се отнасят за издръжката, искана в полза на децата от родителите, те същевременно се прилагат по отношение на останалите привилегировани кредитори, посочени в член 4, параграф 1 от Хагския протокол от 2007 г. Тълкуването на член 4, параграф 2 от Протокола, което Съдът ще възприеме, ще се отнася и за тези случаи. Поради това не считам, че при тълкуването на член 4, параграф 2 от този протокол трябва да се има предвид единствено контекстът на главното производство.

71.

Например в член 6 от Хагския протокол от 2007 г. на длъжниците се дава възможност да оспорят иска на кредитора, когато задължението за издръжка не съществува нито по правото на държавата по обичайното място на пребиваване на длъжника, нито по правото на държавата по общото гражданство на страните, ако такова е налице. В член 8, параграф 5 от Хагския протокол от 2007 г. пък се предвижда, че избраното от страните право не се прилага, ако прилагането му би довело до явно несправедливи или неразумни последствия за някоя от страните, освен ако към момента на избора на правото страните не са били напълно информирани за последиците от избора си и напълно наясно с тях.

72.

Ето защо според мен в основата на Хагския протокол от 2007 г. не стои принципът, че кредиторът по задължение за издръжка винаги трябва да се привилегирова за сметка на длъжникa, независимо от последиците от това. Становището на Комисията изглежда не може да се обоснове и предвид телеологичното тълкуване.

73.

Доводите в подкрепа на необходимостта от наличие на връзка между житейското положение и приложимото към него право се потвърждават и от законодателните материали, свързани с Регламент № 4/2009.

74.

Една от водещите цели при започването на работата по Регламент № 4/2009 — отделно от улесняването на живота на гражданите и осигуряването на ефективност при събирането на издръжки — е била увеличаването на правната сигурност ( 29 ). Приема се, че стълкновителните норми трябва да се съставят по такъв начин, че съдилищата да се произнасят въз основа на разпоредбите от материалното право, което „е най-тясно свързано със случая“, а не „чрез прилагане на право, което няма достатъчна връзка със съответното семейно положение“ ( 30 ).

75.

Тази отправна точка намира отражение в Предложението за Регламент № 4/2009, което — почти до края на законодателните работи — съдържа стълкновителни норми, отразяващи идеята за тясна връзка между съответното фактическо положение и държавата, чието право е приложимо за неговата преценка ( 31 ).

76.

В крайна сметка включването на стълкновителните норми в самия Регламент № 4/2009 действително се изоставя и се решава те да бъдат уеднаквени чрез конвенционален инструмент. Не считам обаче, че законодателят на Съюза е отстъпил от първоначалната идея и е решил да включи Хагския протокол от 2007 г. в системата на стълкновителните норми на Съюза, макар в основата на този протокол да не стои принципът за необходимост от наличие на връзка между фактическото положение, от което според кредитора произтича правото му на издръжка, и държавата, чието право е приложимо за нейната преценка. Законодателят на Съюза по-скоро е счел, че Хагският протокол от 2007 г. отговаря на тези очаквания. В точка 22 от настоящото заключение изясних, че основната причина, която кара законодателят на Съюза да използва този конвенционален инструмент, са били трудностите, свързани с преговорите и приемането на регламент, включващ стълкновителни норми относно задължения за издръжка.

77.

С оглед на изложените по-горе доводи — като се има предвид незадоволителният резултат от използването на езиковото тълкуване и недвусмислените изводи, произтичащи от систематичното тълкуване (подкрепени от историческото тълкуване), на които телеологичното тълкуване не противоречи — считам, че в основата на стълкновителните норми от Хагския протокол от 2007 г. стои принципът, че приложимото право за преценката на издръжката трябва да бъде правото на държавата, свързана с фактическото положение, за което се отнася издръжката, поне в степен, в която кредиторът или длъжникът могат да очакват това право да се приложи като приложимо към задължението за издръжка.

78.

Тъй като в член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. се предвижда субсидиарно прилагане на правото на държавата на сезирания съд, това трябва да бъде правото на тази държава, която е или която — в случай на издръжка за минало време, искана след промяна на обичайното място на пребиваване на кредиторa — е била най-тясно свързана с фактическото положение, от което според кредитора произтича правото му на издръжка. За тази функция може да претендира правото на тази държава, чийто съдилища са били компетентни да разгледат дела за издръжки в периода, за който се отнасят тези издръжки.

79.

Доколкото самото посочване на приложимото право чрез определянето му като „право на държавата на сезирания съд“ не предопределя пряко наличието на връзка между това право и съответното фактическо положение, необходимостта от наличие на такава връзка произтича от правилата за компетентност от Регламент № 4/2009, които е възможно да се окажат приложими. Както вече бе посочено, те от своя страна се основат на принципа, че делата за издръжка се разглеждат от съда на държавата, с която е свързана издръжката.

80.

По този начин, на първо място, приложимо се оказва правото, най-близко до житейското положение, в което издръжката трябва да служи за задоволяване на нуждите на кредитора. То освен това отразява най-вярно релевантните обстоятелства в контекста на задължението за издръжка, по-специално условията на живот на кредитора и нуждите, произтичащи от тези условия, възможностите на самия длъжник или — най-общо — семейното положение на страните по такова задължение. Преценката на основателността на искането за издръжка за минало време трябва да се извърши по принцип донякъде ретроспективно, предвид обстоятелствата към момента, в който издръжката е трябвало да служи за задоволяване на нуждите на кредиторa. Дали това е така, същевременно зависи от приложимото право към задължението за издръжка и действащите процесуални разпоредби по местонахождението на сезирания съд.

81.

На второ място, по този начин стълкновителните норми постигат основната си цел, а именно осигуряване на предвидимост по отношение на приложимото право за преценката на дадено фактическо положение.

82.

С оглед на това предлагам — предвид предложението ми за преформулиране на първия преюдициален въпрос — Съдът да отговори по следния начин: член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. трябва да се тълкува в смисъл, че правото на държавата на сезирания съд се прилага, когато кредиторът иска издръжка от длъжника за минало време, ако: 1) производството относно издръжката е започнато от кредитора в друга държава, а не в държавата по обичайното място на пребиваване на длъжника; 2) кредиторът не може да получи издръжка от длъжника по силата на правото на държавата по своето обичайно място на пребиваване, определено като приложимо въз основа на член 3, параграфи 1 и 2 от Хагския протокол от 2007 г.; 3) правото на държавата на сезирания съд е правото на тази държава, чийто съдилища са били компетентни да разгледат делото за издръжка в периода, за който се отнася издръжката. Определянето на тези обстоятелства трябва да се извърши от запитващата юрисдикция.

83.

С втория си преюдициален въпрос — отправен, в случай че Съдът отговори отрицателно на първия въпрос — запитващата юрисдикция иска да се установи как трябва да се тълкува член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г., в която разпоредба се посочва, че правото на сезирания съд се прилага, ако „[п]о силата на определеното в член 3 [от този протокол] право“ кредиторът „не може да получи издръжка от длъжника“.

84.

По-нататъшните съображения могат да имат значение за запитващата юрисдикция, ако Съдът отговори на втория преюдициален въпрос.

85.

В контекста на втория въпрос запитващата юрисдикция посочва, че съгласно германското право по принцип не се допуска искане на издръжка за период, предхождащ предявяването по съдебен ред на иск за издръжка. Изключенията от този принцип са посочени в член 1613 BGB. Съгласно параграф 1 тези изключения обхващат случаите, в които с оглед предявяване на иск за издръжка длъжникът е длъжен да даде информация за доходите и имуществото си, длъжникът е изпаднал в забава или е образувано дело по иск за издръжка. В този контекст запитващата юрисдикция уточнява, че искане за издръжка по делото в главното производство действително има, макар кредиторът да не е изпращал на длъжникa официално уведомително писмо, което обстоятелство да води до изпадане на длъжникa в забава.

86.

В това отношение германското правителство и Комисията се позовават на доклада на A. Bonomi и възприемат общо виждане, подкрепяйки широко тълкуване на условието по член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. относно невъзможността да се получава издръжка.

87.

В точка 61 от доклада на A. Bonomi се уточнява, че изразът „не може да получи издръжка от длъжника“ обхваща не само случаите, в които правото, което по принцип е приложимо, като цяло не предвижда издръжка, но и хипотезите, в които невъзможността да се получава такава издръжка произтича от неизпълнение на законоустановени условия. В доклада този пример се илюстрира с разпоредба, в която се предвижда погасяване на задължението за издръжка с навършването на осемнадесетгодишна възраст от детето.

88.

Следва да се отбележи, че член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. съответства на разпоредбите от Хагската конвенция от 1973 г. ( 32 ). Член 6 от тази конвенция също допуска прилагане на legis fori, когато кредиторът не може да получи издръжка от длъжника въз основа на правото на държавата по обичайно място на пребиваване на кредитора или правото на държавата на общото гражданство на страните.

89.

В мотивите към Хагския протокол от 2007 г. Хагската конвенция от 1973 г. впрочем се отбелязва. Поне в някаква степен разпоредбите от тази конвенция съответно трябва да са вдъхновили нормите от Хагския протокол от 2007 г.

90.

В точка 145 от обяснителния доклад относно Хагската конвенция от 1973 г., изготвен от M. Verwilghen ( 33 ), се посочва, че съгласно член 6 от тази конвенция неизпълнението на едно от законоустановените условия, предвидено в приложимото право, позволява да се приложи правото на държавата на сезирания съд. Тази обща забележка е придружена с пример за правила от приложимо право, в които не се предвижда задължение за издръжка между страните в хипотеза на осиновяване, ако осиновеният не прекъсне връзките с биологичното си семейство.

91.

В докладите на A. Bonomi и на M. Verwilghen се приема, че неизпълнението на законоустановено условие, от което зависи възможността за ефективно претендиране на издръжка от длъжника, позволява прилагането на legis fori за преценката на задължението за издръжка.

92.

Широкото тълкуване на условията за „невъзможността да се получава издръжка от длъжника“ в същото време отразява ratio legis на член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г., а именно да не се допускат положения, при които кредиторът, спадащ към някоя от посочените в параграф 1 от тази разпоредба категории, не получава средства за издръжка.

93.

По делото в главното производство невъзможността да се получава издръжка по силата германското право, действително произтича от неизвършването от кредитора на определено действие, което е законоустановено условие за претендирането на такава издръжка за минало време. От нищо обаче не следва, че хипотезите на пасивност от страна на кредитора не са обхванати от член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г., така че в известен смисъл да се санкционира неизвършването на посочените действия от кредитора съгласно правото, което по принцип е приложимо към задължението за издръжка.

94.

Освен това възприемането на широко тълкуване на условията по член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. относно невъзможността да се получава издръжка трудно може да се счита за проява на прекомерно привилегироване на кредитора. Това виждане се подкрепя от две съображения.

95.

На първо място, запазването в това отношение на равновесието между интересите на двете страни е възможно благодарение на член 6 от Хагския протокол от 2007 г. Тази разпоредба допуска възможност кредиторът да оспори иска, когато задължението — различно от задължението към деца, произтичащо от отношенията между родители и деца ( 34 ) — „не съществува“ нито по правото на държавата на обичайното място на пребиваване на длъжникa, нито по правото на държавата по общото гражданство на страните, ако такова е налице. Въпреки категоричността на тази разпоредба, която изглежда се отнася единствено за случаите на „несъществуване“ на задължението за издръжка, в точка 108 от доклада на A. Bonomi се уточнява, че това условие трябва да се разбира по същия начин като произтичащото от член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. След като условието по член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. подлежи на широко тълкуване, то по същия начин трябва да се тълкува и условието по член 6 от този протокол.

96.

На второ място, възможността за злоупотреба с широкото тълкуване на условието относно невъзможността да се получава издръжка от длъжника се ограничава от предложения от мен отговор на първия преюдициален въпрос. Извършените от кредитора действия, за да се осигури компетентност на съда или съдилищата на определена държава, така че впоследствие правото на тази държава да се приложи на основание член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г., няма да осигурят желаните последици, ако това не са съдът или съдилищата, които дотогава са били компетентни за разглеждане на съответното дело.

97.

С оглед на изложените съображения, ако Съдът отговори на втория преюдициален въпрос, предлагам отговорът да бъде следният: член 4, параграф 2 от Хагския протокол от 2007 г. трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в тази разпоредба израз „не може да получи издръжка“ се отнася и за хипотезите, при които в правото по досегашното място на пребиваване на кредитора не се предвижда възможност за ефективно предявяване на искове за издръжка за минало време единствено поради неизпълнението на законоустановено условие като съдържащите се в член 1613, параграф 1 BGB.

98.

Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори по следния начин на преюдициалните въпроси, отправени от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия):