–

за Liga van Moskeeën en Islamitische Organisaties Provincie Antwerpen VZW и др., от J. Roets, advocaat,

–

за Vlaams Gewest, от J.‑F. De Bock и V. De Schepper, advocaten,

–

за Global Action in the Interest of Animals (GAIA) VZW, от A. Godfroid и Y. Bayens, advocaten,

–

за естонското правителство,, от N. Grünberg, в качеството на представител,

–

за нидерландското правителство, от M. Bulterman и B. Koopman, в качеството на представители,

–

за правителството на Обединеното кралство, от G. Brown, в качеството на представител, подпомагана от A. Bates, barrister,

–

за Съвета на Европейския съюз, от E. Karlsson, S. Boelaert и V. Piessevaux, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от A. Bouquet, H. Krämer и B. Eggers, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до валидността на член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година относно защитата на животните по време на умъртвяване (ОВ L 303, 2009 г., стр. 1) във връзка с член 2, буква k) от този регламент.

2

Запитването е отправено в рамките на съдебен спор между различни мюсюлмански сдружения и представителни организации на джамии във Vlaams Gewest (Фламандския регион, Белгия), както и някои частноправни субекти (по-нататък наричани „жалбоподателите в главното производство“), от една страна, и Vlaams Gewest (Фламандският регион, Белгия), от друга страна, по повод на решението, прието от Vlaamse minister van Mobiliteit, Openbare Werken, Vlaamse Rand, Toerisme en Dierenwelzijn (фламандския министър по въпросите на мобилността, благоустройството, фламандските периферни райони около Брюксел, туризма и хуманното отношение към животните, наричан по-нататък „фламандският регионален министър“) от 2015 г. да не издава повече одобрения за временни кланични пунктове в общините на Фламандския регион за обредно клане на животни без зашеметяване по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението.

3

Съображение 18 от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ L 139, 2004 г., стр. 55; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 71, и поправка в OB L 288, 2015 г., стр. 16) гласи:

4

Член 4, параграф 1 от този регламент гласи:

„Предприятията за хранителни продукти пускат на пазара продукти от животински произход, произведени в [Европейския съюз], само когато те са приготвени и обработени изключително в обекти:

5

Регламент № 1099/2009 определя общите правила за държавите членки за закрила и хуманно отношение към животните по време на клане или умъртвяване.

6

Съображения 4, 8, 15, 18, 43 и 44 от този регламент гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]“.

7

Член 1 от Регламент № 1099/2009, озаглавен „Предмет и обхват“, предвижда в параграф 3:

„Настоящият регламент не се прилага за:

[…]“.

8

Член 2 от този регламент, озаглавен „Определения“, има следната редакция:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

[…]

[…]“.

9

Член 4 от Регламент № 1099/2009, озаглавен „Методи за зашеметяване“, гласи:

„1.   Животните се умъртвяват само след зашеметяване в съответствие с методите и специалните изисквания относно прилагането на тези методи, съдържащи се в приложение I. Загубата на съзнание и чувствителност се поддържат до смъртта на животното.

[…]

4.   Изискванията на параграф 1 не се прилагат при клане на животни посредством специфични методи при религиозни обреди, при условие че клането се извършва в кланица“.

10

Видно от представената на Съда преписка, мюсюлманският празник на жертвоприношението (наричан по-нататък „празникът на жертвоприношението“) е честване, което се организира всяка година в продължение на три дни от практикуващите мюсюлмани, за да се изпълни специфично религиозно предписание.

11

Видно от преюдициалното запитване, голям брой практикуващи мюсюлмани в Белгия считат за свой религиозен дълг да заколят или да дадат за клане животно, за предпочитане на първия ден от този празник, част от месото на което след това се консумира от семейството, а друга част се раздава на бедни лица, на съседи и роднини.

12

Сред мнозинството от мюсюлманската общност в Белгия съществувал консенсус, изразен от Conseil des théologiens (Съвет на теолозите) в рамките на Exécutif des musulmans (Изпълнителен орган на мюсюлманското изповедание) в тази държава членка, че това клане трябва да се извършва без предварително зашеметяване на животните и при спазване на останалите предписания на обреда, свързан с посоченото клане (наричано по-нататък „обредното клане“).

13

В изпълнение на член 16, параграф 2 от Loi du 14 août 1986 relative à la protection et au bien-être des animaux (Закон от 14 август 1986 г. относно закрилата и хуманното отношение към животните) (Belgisch Staatsblad, 3 декември 1986 г., стр. 16382) Arrêté royal du 11 февруари 1988 relatif à certains abattages prescrits par un rite religieux (Кралски указ от 11 февруари 1988 г. относно някои видове клане, установени от религиозен обред) (Belgisch Staatsblad, 1 март 1988 г., стр. 2888) предвижда, че в Белгия клане на животни за религиозен обред може да се извършва само в редовни кланици (наричани по-нататък „одобрените кланици“) или „в кланични предприятия, одобрени от министъра, в чийто ресор е земеделието, след съгласуване с министъра, в чийто ресор е общественото здравеопазване“ (наричани по-нататък „временни кланични пунктове“).

14

Именно на основание на тази правна уредба от 1998 г. белгийският федерален министър издава всяка година одобрения за временни кланични пунктове, които заедно с одобрените кланици дават възможност за извършване на обредни кланета по време на празника на жертвоприношението, като по този начин се преодолява липсата на капацитет на одобрените кланици, свързана с нарасналото търсене през този период.

15

След съгласуване на въпроса с мюсюлманската общност Service public fédéral de la Santé publique, de la Sécurité de la chaîne alimentaire et de l’Environnement [Федералната публична служба за опазване на общественото здраве, безопасност на храните в хранителната верига и околната среда] публикува на различни дати до 2013 г. „Наръчник“ за организацията на празника на жертвоприношението, предвиждащ препоръки за откриването и експлоатацията на временните кланични пунктове.

16

Вследствие на шестата държавна реформа от 1 юли 2014 г. компетентността по въпросите на хуманното отношение към животните е прехвърлена на регионите. Затова, за да организира на територията си мюсюлманския празник на жертвоприношението през 2014 г., на свой ред Фламандският регион приема наръчник, подобен на федералния наръчник от 2013 г., в който се посочва, че за създаването на временни кланични пунктове може за определен период да се издават индивидуални одобрения от компетентния министър, при условие че в одобрените кланици, намиращи се на разумно разстояние, е установен недостатъчен капацитет за клане и при условие че отговарят на редица изисквания по отношение на оборудване и задължения при осъществяване на дейността.

17

На 12 септември 2014 г. обаче фламандският регионален министър съобщава, че от 2015 г. вече няма да издава одобрения за временни кланични пунктове, в които е възможно да се извършват обредни кланета по време на празника на жертвоприношението, поради това че такива одобрения биха били в противоречие с разпоредбите на Регламент № 1099/2009, и по-конкретно с установеното в член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква k) от този регламент правило, съгласно което клането на животни посредством специфични методи при религиозни обреди може да бъде извършвано без зашеметяване само в кланици, които отговарят на изискванията на Регламент № 853/2004.

18

Така на 4 юни 2015 г. посоченият министър изпраща до кметовете на фламандските градове и общини циркулярно писмо (наричано по-нататък „оспорваното циркулярно писмо“), с което ги уведомява, че от 2015 г. всяко клане на животни без зашеметяване, включително и по време на празника на жертвоприношението, трябва да се извършва само в одобрени кланици, които отговарят на изискванията на Регламент № 853/2004.

19

Фламандският регионален министър се позовава по-конкретно на един документ на генерална дирекция (ГД) „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Европейската комисия от 30 юли 2015 г., озаглавен „Одит, извършен в Белгия от 24 ноември до 3 декември 2014 г. за оценяване на проверките относно хуманното отношение към животните при клането и свързаните с него дейности“ (ГД(Здравеопазване) 2014‑7059 — RM). В този документ се посочва всъщност, че „умъртвяването на животни без зашеметяване извън кланица при религиозни обреди не е в съответствие с Регламент [№ 1099/2009]“.

20

Именно при тези обстоятелства жалбоподателите в главното производство подават на 5 февруари 2016 г. жалба по съдебен ред срещу Фламандския регион пред Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg Brussel (Първоинстанционен нидерландскоезичен съд Брюксел, Белгия).

21

Жалбоподателите оспорват главно приложимостта на Регламент № 1099/2009 по отношение на обредното клане, с мотива че член 1, параграф 3, буква а), подточка iii) изключва от неговото приложно поле прилагането му по отношение на клането на животни при „културни или спортни прояви“. При условията на евентуалност посочените жалбоподатели оспорват валидността на правилото, установено в член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009, с мотива че от една страна, то нарушава свободата на религия, закриляна от член 10 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и от член 9 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), и от друга страна, че то не зачита съществуващите белгийски практики, свързани с религиозните обреди на празника на жертвоприношението, гарантирани от член 13 ДФЕС.

22

Запитващата юрисдикция отбелязва най-напред, че обредното клане, извършвано в рамките на празника на жертвоприношението, попада в приложното поле на Регламент № 1099/2009, защото тази практика се включва в понятието „религиозен обред“ по смисъла на член 2, буква ж) от този регламент и затова е предмет на правилото, визирано в член 4, параграф 4 от същия регламент.

23

При все това посочената юрисдикция счита обаче, че като прилага правилото, установено в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 във връзка с член 2, буква к) от последния, оспорваното циркулярно писмо създава ограничение на правото на свобода на религията и накърнява съществуващите белгийски практики, свързани с религиозните обреди. По същество циркулярното писмо задължавало практикуващите мюсюлмани да извършват обредното клане по време на празника на жертвоприношението в одобрени кланици, при спазване на предвидените от Регламент № 853/2004 технически изисквания по отношение на конструкцията, разположението и оборудването на кланиците. Същевременно обаче на територията на Фламандския регион кланиците, отговарящи на тези изисквания, не били достатъчно на брой, за да задоволят нарасналото търсене, което по принцип се установява по време на празника на жертвоприношението. Затова задължението обредното клане да се извършва в одобрени кланици възпрепятствало многобройни практикуващи мюсюлмани да изпълнят религиозния си дълг да заколят или да дадат за клане животно през първия ден на празника на жертвоприношението в съответствие с обредните предписания.

24

Освен това, според запитващата юрисдикция това ограничение не било нито релевантно, нито пропорционално от гледна точка на преследваните от него легитимни цели за закрила и хуманно отношение към животните и за опазване на общественото здраве.. Всъщност, от една страна, временните кланични пунктове, одобрявани от 1998 г. до 2014 г., осигурявали достатъчна степен на избягване на страданието на животните и на опазване на общественото здраве. От друга страна, преобразуването на тези временни кланични пунктове в кланици, отговарящи на техническите изисквания по отношение на конструкцията, разположението и оборудването на кланиците, предвидени в Регламент № 853/2004, изисквало особено съществени финансови инвестиции, които имали непропорционален характер с оглед на временния характер на извършваното в тях обредно клане.

25

С оглед на тези съображения запитващата юрисдикция има съмнения относно валидността на член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009.

26

При тези условия Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg Brussel (Първоинстанционен нидерландскоезичен съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Невалиден ли е член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент [№ 1099/2009] поради нарушение на член 9 от [ЕКПЧ], член 10 от [Хартата] и/или член 13 [ДФЕС], поради това че съгласно тази разпоредба клане на животни посредством специфични методи на клане, предписани при религиозни обреди, може да се извършва без зашеметяване единствено при условие че клането се извършва само в кланица, която попада в обхвата на Регламент [№ 853/2004], докато във Фламандския регион такива кланици нямат достатъчно капацитет, за да се удовлетвори възникващото ежегодно по време на […] празника на жертвоприношението търсене на обредно заклани животни без зашеметяване, а разходите, свързани с преустройството на временни, одобрени и контролирани от публичните власти кланици, които попадат в обхвата на Регламент [№ 853/2004], не изглеждат подходящи за постигане на преследваните цели за хуманно отношение към животните и за опазване на общественото здраве и не изглеждат пропорционални на тези цели?“.

27

Фламандският регион, правителствата на Нидерландия и на Обединеното кралство, както и Съветът на Европейския съюз и Комисията, поддържат, че преюдициалният въпрос е недопустим.

28

От една страна, Фламандският регион и правителството на Обединеното кралство оспорват релевантността на този въпрос с оглед на неговата редакция. Всъщност те изтъкват, че евентуално ограничение на правото на свобода на религията би могло да бъде предвидено единствено от Регламент № 853/2004, тъй като именно този регламент определя условията за одобряване на кланиците, в които оспорваното циркулярно писмо налага да се извършва обредното клане по време на празника на жертвоприношението. Така посоченият въпрос нямал връзка със спора в главното производство, тъй като се отнасял не до валидността на Регламент № 853/2004, а на член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009.

29

От друга страна, Фламандският регион, правителствата на Нидерландия и на Обединеното кралство, както и Съветът и Комисията изразяват съмнение относно ползата от преюдициалния въпрос. Те изтъкват по-конкретно, че този въпрос се основава на вътрешни фактически обстоятелства, които нямат връзка с Регламент № 1099/2009, така че те не могат да засегнат неговата валидност. Всъщност въпросът, който е в основата на спора в главното производство, произтичал единствено от недостатъчния капацитет на кланиците, одобрени във Фламандския регион, за да се отговори на търсенето по време на празника на жертвоприношението, и от значителните финансови инвестиции, които били необходими за преобразуването на временните кланични пунктове в кланици, които отговарят на изискванията на Регламент № 853/2004.

30

В това отношение най-напред следва да се припомни, че само националният съд, който е сезиран със спора и който трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпроса, който поставя на Съда. Ето защо, след като поставеният въпрос се отнася до тълкуването или до валидността на норма от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решения от 16 юни 2015 г., Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 24 и от 4 май 2016 г., Pillbox 38, C‑477/14, EU:C:2016:324, т. 15).

31

От това следва, че свързан с правото на Съюза преюдициален въпрос се ползва с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по такъв въпрос само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване или преценка за валидност на норма на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 16 юни 2015 г., Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 25).

32

В случая, що се отнася, от една страна, до довода, изведен от ирелевантния характер на въпроса, поставен за целите на решаването на спора в главното производство, следва да се посочи, че действително условията за одобряване на кланиците, налагани от оспорваното циркулярно писмо, считано от 2015 г., за целите на обредното клане по време на празника на жертвоприношението, са определени от Регламент № 853/2004. Същевременно обаче, както ясно е видно от преписката, представена на Съда, това циркулярно писмо е прието на конкретното основание на правилото, предвидено в член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009, което налага обредното клане да се извършва в одобрени кланици, отговарящи на техническите изисквания, определени от Регламент № 853/2004.

33

При тези условия, като се има пред вид, че въпросът, поставен от запитващата юрисдикция, се отнася до валидността на член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 във връзка с член 2, буква к) от този регламент, очевидно той има връзка с реалните факти и с предмета на спора в главното производство и затова е напълно релевантен за неговото решаване.

34

Що се отнася, от друга страна, до довода, изведен от това, че въпросът е ненужен, тъй като се основавал на вътрешни фактически обстоятелства, които нямали връзка с евентуалната невалидност на Регламент № 1099/2009, следва да се посочи, че този довод следва да се обсъди, така както посочва генералният адвокат в точки 39—42 от своето заключение, в частта, посветена на разглеждането по същество на настоящото преюдициално запитване.

35

Всъщност такъв довод има за цел в действителност да оспори самата възможност да се обяви за невалидно от гледна точка на първичното право на Съюза, и по-конкретно на разпоредбите на Хартата и на Договора за функционирането на ЕС, правилото, установено в член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009, с мотива че произтичащото от това правило задължение за извършване на обредните кланета в одобрени кланици само по себе си не може да представлява ограничение на упражняването на свободата на религията и на съществуващите националните практики в областта на религиозните обреди.

36

От изложеното по-горе следва, че поставеният въпрос е допустим.

37

Със своя въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да разгледа валидността на член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009 от гледна точка на член 10 от Хартата, на член 9 от ЕКПЧ, както и на член 13 ДФЕС, доколкото посочените разпоредби от Регламент № 1099/2009 имат за последица да наложат изискването за извършването на обредното клане за мюсюлманския празник на жертвоприношението в одобрени кланици, които отговарят на техническите изисквания, установени от Регламент № 853/2004.

38

Най-напред следва да се припомни, че Съюзът е правов съюз, в който актовете на неговите институции са обект на контрол за съответствие по-специално с Договорите, с общите принципи на правото, както и с основните права (решение от 6 октомври 2015 г., Schrems, C‑362/14, EU:C:2015:650, т. 60 и цитираната съдебна практика).

39

Най-напред, що се отнася до правото на свобода на религията, визирано в преюдициалния въпрос, запитващата юрисдикция се позовава на закрилата, предоставяна на това право както от член 10 от Хартата, така и от член 9 от ЕКПЧ.

40

В това отношение следва да се уточни, че макар признатите от ЕКПЧ основни права да са част от правото на Съюза като общи принципи, както това се потвърждава от член 6, параграф 3 ДЕС, и макар член 52, параграф 3 от Хартата да предвижда, че съдържащите се в тази харта права, съответстващи на права, гарантирани от ЕКПЧ, имат същия смисъл и обхват като дадените им в посочената конвенция, докато Съюзът не се присъедини към тази конвенция, тя не представлява юридически акт, формално интегриран в правния ред на Съюза (решения от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 44, от 3 септември 2015 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Комисия, C‑398/13 P, EU:C:2015:535, т. 45 и от 15 февруари 2016 г., N., C‑601/15 PPU, EU:C:2016:84, т. 45).

41

Затова преценката за валидност на член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 във връзка с член 2, буква к), поискана от запитващата юрисдикция, трябва да се извършва единствено от гледна точка на член 10 от Хартата (вж. по аналогия решение от 15 февруари 2016 г., N., C‑601/15 PPU, EU:C:2016:84, т. 46 и цитираната съдебна практика).

42

По-нататък следва да се провери дали клането на животни посредством специфични методи при религиозни обреди по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 попада в приложното поле на член 10, параграф 1 от Хартата.

43

В това отношение следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда правото на свобода на съвестта и религията, закрепено в член 10, параграф 1 от Хартата, включва свободата на всяко лице да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали (вж. в този смисъл решения от 14 март 2017 г., G4S Secure Solutions, C‑157/15, EU:C:2017:203, т. 27 и от 14 март 2017 г., Bougnaoui и ADDH, C‑188/15, EU:C:2017:204, т. 29).

44

Освен това следва да се посочи, че Хартата възприема използваното в нея понятие „религия“ в широк смисъл, като то може да обхваща както forum internum, а именно самите убеждения, така и forum externum, а именно публичното изповядване на религиозната вяра (вж. в този смисъл решения от 14 март 2017 г., G4S Secure Solutions, C‑157/15, EU:C:2017:203, т. 28 и от 14 март 2017 г., Bougnaoui и ADDH, C‑188/15, EU:C:2017:204, т. 30).

45

От това следва, че специфичните методи на клане, установени от религиозни обреди по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009, попадат в приложното поле на член 10, параграф 1 от Хартата (вж. по аналогия Европейски съд по ПЧ, 27 юни 2000 г., Cha’are Shalom Ve Tsedek/Франция, CE:ECHR:2000:0627JUD002741795, §74).

46

Следва накрая да се провери дали, както се посочва от запитващата юрисдикция, разглежданото в главното производство обредно клане действително е визирано от правилото, установено в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009.

47

В това отношение следва да се подчертае, че съгласно определението на употребеното в тази разпоредба понятие „религиозен обред“, дадено в член 2, буква ж) от Регламент № 1099/2009, то означава „поредица от действия, свързани с клане на животни, които се изискват от дадена религия“.

48

Както обаче беше припомнено в точки 11 и 12 от настоящото съдебно решение, видно от преюдициалното запитване, разглежданото в главното производство обредно клане съставлява обред, честван ежегодно от голям брой практикуващи мюсюлмани в Белгия, за да се изпълни специфично религиозно предписание, което се състои в дълга да се извърши клане или да се даде за клане без предварително зашеметяване животно, част от месото на което след това се консумира в семейството, а друга част се раздава на бедни лица, на съседи и роднини.

49

От това следва, че посоченото клане определено попада в обхвата на понятието „религиозен обред“ по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009. Следователно то попада в приложното поле на член 10, параграф 1 от Хартата.

50

Това съображение не може да бъде поставено под въпрос, както посочва генералният адвокат в точки 51—58 от своето заключение, от теологическия спор, изведен на преден план от GAIA в писменото ѝ становище и в съдебното заседание, който съществувал в рамките на различните религиозни течения на мюсюлманската общност относно абсолютния или не характер на задължението за извършване на клането по време на празника на жертвоприношението без предварително зашеметяване на животните и относно свързаното с това евентуално съществуване на алтернативни решения в случай на невъзможност да се изпълни това задължение.

51

Всъщност съществуването на евентуални теологични различия по този въпрос само по себе си не би могло да обори квалификацията като „религиозен обред“ на практиката, свързана с обредното клане, така както тя е представена от запитващата юрисдикция в настоящото преюдициално запитване.

52

След тези предварителни съображения следва да се обсъди дали правилото, установено в член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009, съставлява или не ограничение на правото на свобода на религията, гарантирано от член 10 от Хартата.

53

Член 4, параграф 1 от Регламент № 1099/2009 предвижда като основен принцип, че в Съюза „[ж]ивотните се умъртвяват само след зашеметяване“. Параграф 4 от този член гласи, че по отношение на животните, които са обект на специфични методи на клане, установени от религиозни обреди каквито са свързаните с обредното клане по време на празника на жертвоприношението, „изискванията на параграф 1 не се прилагат […] при условие че клането се извършва в кланица.“

54

Що се отнася до член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009, в него понятието „кланица“, за целите на този регламент означава „всяко предприятие за клане на сухоземни животни, което попада в обхвата на [Регламент № 853/2004]“.

55

Видно от съвместния прочит на член 4, параграфи 1 и 4 на Регламент № 1099/2009 и на член 2, буква к) от същия регламент, практиката на обредното клане без предварително зашеметяване е разрешена като дерогация в Съюза, при условие че такова клане се извършва в предприятие, което подлежи на издаването на одобрение от компетентните национални органи и което за целта трябва да отговаря на всички технически изисквания относно конструкцията, разположението и оборудването, предвидени в Регламент № 853/2004.

56

В това отношение е важно да се уточни, че дерогацията, разрешена от член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009, не забранява по никакъв начин практикуването на обредното клане в Съюза, напротив, тя е конкретен израз на позитивния ангажимент на законодателя на Съюза да разреши практиката на клането на животни без предварително зашеметяване с цел да се осигури ефективното зачитане на свободата на религията, по-конкретно на практикуващите мюсюлмани, през празника на жертвоприношението.

57

Това тълкуване се потвърждава от съображение 18 от Регламент № 1099/2009, в което ясно е записано, че с този регламент се установява изрична дерогация по отношение на изискването за предварително зашеметяване на животните преди клането именно с цел да се гарантира зачитането на свободата на религията и на правото религията или убежденията да се изповядват чрез богослужение и религиозни обреди, както е предвидено в член 10 от Хартата.

58

В този контекст следва да се приеме, че като предвижда задължението за извършване на обредното клане в одобрена кланица, която отговаря на изискванията на Регламент № 853/2004, член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009, има за цел единствено да организира и да уреди в техническо отношение свободното упражняване на клането без предварително зашеметяване за религиозни цели.

59

Такава техническа уредба обаче сама по себе си не е от естество да породи ограничение на правото на свобода на религията на практикуващите мюсюлмани.

60

Всъщност, първо, следва да се посочи, че съгласно член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 във връзка с член 2, буква к) от този регламент обредното клане подлежи на спазването на същите технически условия като тези, които по принцип се прилагат по отношение на всяко клане на животни в рамките на Съюза, независимо от следвания метод.

61

Както посочва генералният адвокат в точка 78 от своето заключение, задължението да се използва одобрена кланица, която отговаря на техническите условия, предвидени в Регламент № 853/2004, се отнася без разлика за всички лица, участващи в организирането на клане на животни, без каквато и да било връзка с дадена религия и следователно то се налага без дискриминация по отношение на всички производители на животинско месо в Съюза.

62

Второ, следва да се уточни, че след като е предвидил такива технически условия, законодателят на Съюза е съчетал спазването на специфичните методи на клане, предписани от религиозните обреди, със спазването на основните правила, предвидени от регламенти № 1099/2009 и № 853/2004 по отношение на хуманното отношение към животни при умъртвяването им и на опазването на здравето на всички потребители на животинско месо.

63

Всъщност, от една страна, защитата на животните е основната цел, преследвана от Регламент № 1099/2009, и по-конкретно от член 4, параграф 4 от него, както произтича от самото заглавие на този регламент и от съображение 2 от него.

64

Както Съдът вече е посочил, значението на хуманното отношение към животните се изразява по-конкретно в приемането от държавите членки на Протокол (№ 33), съгласно който при формулирането и провеждането на практика на политиката на Съюза, по-специално в областта на селското стопанство и транспорта, Съюзът и държавите членки трябва изцяло да се съобразяват с изискванията, свързани с хуманното отношение към животните (вж. в този смисъл решения от 19 юни 2008 г., Nationale Raad van Dierenkwekers en Liefhebbers и Andibel, C‑219/07, EU:C:2008:353, т. 27 и от 23 април 2015 г., Zuchtvieh-Export, C‑424/13, EU:C:2015:259, т. 35).

65

Именно в този контекст законодателят на Съюза е приел, че за да се избегнат прекалените и ненужни страдания на умъртвяваните без предварително зашеметяване животни, всяко обредно клане трябва да се извършва в кланица, която отговаря на техническите изисквания, предвидени в Регламент № 853/2004. Всъщност, както по същество гласят съображения 43 и 44 от Регламент № 1099/2009, именно в този тип кланица е възможно животните да бъдат „фиксирани самостоятелно и по механичен начин“ и да се вземат предвид „постиженията на научно-техническия прогрес“ в тази област, като се ограничи във възможно най-голяма степен тяхното страдание.

66

От друга страна, целта да се постигне високо равнище на закрила на човешкото здраве, е накарала законодателя на Съюза, както е видно от съображение 8 от Регламент № 1099/2009, да възложи отговорност на стопанските оператори от хранително-вкусовия сектор за гарантиране на безопасността на храните, както и да наложи задължението всяко клане на животни да се извършва в кланици, които отговарят на техническите изисквания по отношение на тяхната конструкция и разположение, както и използваното в тях оборудване, изисквания, които се съдържат по-конкретно в приложение III от Регламент № 853/2004.

67

Всъщност, както посочва генералният адвокат в точки 64 и 65 от своето заключение, с приемането на последния регламент законодателят на Съюза изрично е искал, в съответствие с намерението, изразено в съображение 2 от същия регламент, всички храни от животински произход — независимо от избрания начин на клане —да се произвеждат и предлагат на пазара съгласно строги стандарти, които позволяват да се гарантира хигиената и безопасността на храните и по този начин да се избегнат неблагоприятните въздействия върху човешкото здраве.

68

Видно от предходните съображения, правилото, установено в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 във връзка с член 2, буква к) от този регламент, не може да доведе само по себе си до каквото и да било ограничение на правото на свобода на религията на практикуващите мюсюлмани, закриляно от член 10 от Хартата, по време на празника на жертвоприношението.

69

Запитващата юрисдикция преценява обаче, че задължението, което произтича от това правило, е в състояние да възпрепятства на територията на Фламандския регион практикуването на обредното клане за многобройни практикуващи мюсюлмани и да създаде ограничение на тяхното право на свобода на религията.

70

Тези съображения били свързани с обстоятелството, че одобрените кланици, намиращи се на територията на Фламандския регион и отговарящи на изискванията на Регламент № 853/2004, не разполагат с достатъчно капацитет за клане по време на мюсюлманския празник на жертвоприношението, за да отговорят на нарасналото търсене на месо халал, което се наблюдава през мюсюлманския празник на жертвоприношението. Създаването обаче в тежест на мюсюлманската общност на нови одобрени кланици или преобразуването в одобрени кланици на временните кланични пунктове, които са функционирали до 2014 г., изисквало прекалено високи финансови инвестиции. Освен това с оглед на временния характер на практиката на обредното клане тези инвестиции не били релевантни нито с цел да се избегне ненужното или прекаленото страдание на животните, нито за да се дадат по-добри гаранции в областта на общественото здравеопазване.

71

В това отношение следва обаче най-напред да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда валидността на акт на Съюза трябва да се преценява в съответствие с фактическите и правните обстоятелства, които са съществували към датата на приемане на акта. Когато законодателят на Съюза трябва да прецени бъдещите последици от правната уредба, която предстои да бъде приета, и тези последици не могат да бъдат предвидени със сигурност, преценката му може да бъде отхвърлена само ако е явно неправилна с оглед на данните, с които той е разполагал към момента на приемане на съответната правна уредба (решения от 17 октомври 2013 г., Schaible, C‑101/12, EU:C:2013:661, т. 50 и от 9 юни 2016 г., Pesce и др., C‑78/16 и C‑79/16, EU:C:2016:428, т. 50).

72

Така валидността на дадена разпоредба от правото на Съюза се преценява в зависимост от присъщите на тази разпоредба характеристики и тя не може да бъде в зависимост от конкретните обстоятелства на отделния случай (вж. в този смисъл решение от 28 юли 2016 г., Ordre des barreaux francophones et germanophone и др., C‑543/14, EU:C:2016:605, т. 29).

73

А в случая, от една страна, видно от представената пред Съда преписка, проблематиката, която се излага от запитващата юрисдикция и която е посочена в точка 70 от настоящото съдебно решение, засяга единствено ограничен брой общини от Фламандския регион. Затова тази проблематика не може да се разглежда като тясно свързана с прилагането в целия Съюз на правилото, установено в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 във връзка с член 2, буква к) от този регламент.

74

Така единствено обстоятелството, че прилагането на член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 във връзка с член 2, буква к) от този регламент би могло да ограничи свободата да се извършват обредни кланета в един регион от конкретна държава членка, не е от естество да засегне валидността на тази разпоредба от гледна точка на член 10 от Хартата. Всъщност, щом като Регламент № 1099/2009 има отражение във всички държави членки, разглеждането на неговата валидност трябва да се извърши, като се отчита не само особеното положение на една-единствена държава членка, но и това на всички държави — членки на Съюза (вж. по аналогия решение от 4 май 2016 г., Полша/Парламент и Съвет, C‑358/14, EU:C:2016:323, т. 103 и цитираната съдебна практика).

75

Освен това според данните, съдържащи се в преписката, представена пред Съда, евентуалната прекалено висока цена, на която се позовава запитващата юрисдикция, не е попречила през 2015 г. на два бивши временни кланични пункта, намиращи се във Фламандския регион, а през 2016 г. — на три от тези пунктове, да се съобразят с правилото, установено в член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 във връзка с член 2, буква к) от този регламент.

76

От друга страна, проблематиката, свързана с евентуална прекалено висока цена, е функция от чисто вътрешни конюнктурни обстоятелства.

77

Всъщност необходимостта от създаване на нови кланици, които отговарят на изискванията на Регламент № 853/2004, с риск от евентуална прекалено висока цена в тежест на мюсюлманската общност, какъвто това би породило, произтича единствено от твърдяната липса на капацитет на одобрените кланици, съществуващи на територията на Фламандския регион.

78

А такъв конкретен въпрос за капацитета за клане на територията на регион на държава членка, свързан с нарасналото търсене на обредно клане в рамките на няколко дни по случай празника на жертвоприношението, е последица от стечение на вътрешни обстоятелства, които не могат да засегнат валидността на член 4, параграф 4 от този регламент във връзка с член 2, буква к) от същия регламент.

79

Видно от гореизложеното, съмненията, изразени от запитващата юрисдикция относно евентуалното засягане на свободата на религията поради несъразмерна финансова тежест, която трябва да поемат съответните мюсюлмански общности, не са основателни и не са от естество да оборят съображението, съдържащо се в точка 68 от настоящото решение, съгласно което правилото, установено в член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009, не поражда само по себе си никакво ограничение на правото на свобода на религията на мюсюлманите, гарантирано от член 10 от Хартата.

80

Видно от всички гореизложени съображения, при разглеждането на преюдициалния въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент (ЕО) № 1099/2009 от гледна точка на член 10 от Хартата.

81

Що се отнася до преценката за валидност на член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009 от гледна точка на член 13 ДФЕС, последната разпоредба предвижда, че Съюзът и държавите членки държат изцяло сметка за изискванията за хуманно отношение към животните, като същевременно спазват „законовите или административните разпоредби и съществуващите практики в държавите членки, по-специално по въпросите, свързани с религиозните обреди, културните традиции и регионалното наследство“.

82

В това отношение следва обаче да се констатира, както прави това Комисията в писменото си становище, че в настоящия случай от представената пред Съда преписка не е видно ясно кои са белгийските законови и административни разпоредби или съществуващи практики, свързани с религиозния обред на празника на жертвоприношението, които попадат в обхвата на член 13 ДФЕС. Всъщност белгийското законодателство, действащо към момента на отправяне на преюдициалното запитване, предвижда, че обредното клане трябва задължително да се извършва в рамките на одобрена кланица, която отговаря на изискванията на Регламент № 853/2004. Поради това обстоятелство единствените разпоредби на националното право, които може да бъдат засегнати от прилагането на правилото, визирано в член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009, биха били разпоредбите, които са били в сила до 4 юни 2015 г., датата на издаване на оспорваното циркулярно писмо.

83

Във всички случаи, макар и да би трябвало да се приеме, че запитващата юрисдикция се позовава на тези разпоредби на националното право, щом като вече беше решено, че правилото, произтичащо от прилагането на член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009, не води до каквото и да било ограничаване на гарантираното от член 10 от Хартата право на свобода на религията на мюсюлманите, по същите съображения като изложените в точки 56—80 от настоящото решение нито едно от обстоятелствата, представени за разглеждане от Съда, не позволява да се направи извод за невалидност на посочения член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент № 1099/2009 от гледна точка на член 13 ДФЕС.

84

С оглед на всички гореизложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че при разглеждането на преюдициалния въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент (ЕО) № 1099/2009 от гледна точка на член 10 от Хартата и на член 13 ДФЕС.

85

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

При разглеждането на преюдициалния въпрос не се установяват обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 4, параграф 4 във връзка с член 2, буква к) от Регламент (ЕО) № 1099/2009 на Съвета от 24 септември 2009 година относно защитата на животните по време на умъртвяване от гледна точка на член 10 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на член 13 ДФЕС.