–

за Stollwitzer, от M. Orgler и J. Pfurtscheller, Rechtsanwälte,

–

за ÖBB Personenverkehr AG, от C. Wolf, Rechtsanwalt,

–

за австрийското правителство, от J. Schmoll и G. Hesse, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от D. Martin и B.‑R. Killmann, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 45 ДФЕС, член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и членове 2, 6 и 16 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Georg Stollwitzer и ÖBB-Personenverkehr AG (наричано по-нататък „ÖBB“) относно законосъобразността на професионалния режим на заплащане, въведен от австрийския законодател с цел премахването на дискриминация, основана на възраст.

3

Съгласно член 1 от Директива 2000/78 тя има „за цел да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.

4

Член 2 от тази директива предвижда:

„1.   За целите на настоящата директива, „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа, на който и да е от признаците, посочени в член 1.

2.   За целите на параграф 1:

5

Съгласно член 3, параграф 1, буква в) от посочената директива тя се прилага в границите на сферите на компетентност, поверени на Европейския съюз, към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка по-специално с условията за наемане на работа и условията на труд, включително условията за заплащане.

6

Член 6, параграф 1 от същата директива гласи:

„Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

Такива разлики в третирането могат да включват освен другото:

[…]“.

7

Член 16, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78 предвижда, че държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че всички закони, подзаконови актове и административни разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, са отменени.

8

След постановяването на решение от 18 юни 2009 г., Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381) Bundesgesetz zur Neuordnung der Rechtsverhältnisse der Österreichischen Bundesbahnen (Bundesbahngesetz 1992) (Федерален закон за преуредба на правоотношенията на австрийските федерални железници (Федерален закон за железниците от 1992 г.), BGBl. I, 825/1992) е изменен през 2011 г. (BGBl. I, 129/2011, наричан по-нататък „Федералният закон за железниците от 2011 г.“). С това изменение в член 53a от този закон се въвежда, считано от 1 януари 2004 г., нов метод за определяне на референтната дата за целите на повишаването.

9

С решение от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38) Съдът приема, че режимът, установен с член 53а от Федералния закон за железниците от 2011 г., противоречи на правото на Съюза, и по-специално на член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, тъй като, за да премахне дискриминация, основана на възраст, направената законодателна промяна зачита периодите на заетост преди навършване на 18‑годишна възраст, но същевременно въвежда правило, приложимо само към служителите, пострадали от такава дискриминация, което удължава с една година изискуемия период за повишаване във всяка от първите три стъпки на заплащане и по този начин окончателно утвърждава разлика в третирането, основана на възраст. След постановяването на това решение Федералният закон за железниците от 2011 г. е променен отново през 2015 г. (BGBl. I, 64/2015, наричан по-нататък „Федералният закон за железниците от 2015 г.“).

10

Член 53a от Федералния закон за железниците от 2015 г. гласи:

„(1)   Референтната дата за целите на повишаването е датата, от която започва да тече за пръв път периодът от време, който е необходим, за да се премине в по-висока стъпка на заплащане.

(2)   За да се определи референтната дата за целите на повишаването, трябва да се вземат предвид само периодите, прослужени по трудово правоотношение или по правоотношение, свързано с обучение:

(3)   Повишаването се осъществява на 1 януари след изтичането на периода за повишаване.

[…]

(5)   След като съобщи надлежно и представи доказателства за прослужените предходни периоди на заетост в срока по параграф 4, съответното лице се класира в стъпката на заплащане от таблиците на заплатите по приложения 2 и 2а към [Allgemeine Vertragsbedingungen für Dienstverträge bei den Österreichischen Bundesbahnen (AVB) (Общи условия, приложими към трудовите договори на служителите на австрийските железници)] въз основа на референтната дата за целите на повишаването, определена съгласно параграф 2.

(6)   Класирането, предвидено в параграф 5, не води до каквото и да било намаляване на заплатите, получавани преди обнародването на [Федералния закон за железниците от 2015 г.]. Ако в резултат на класирането по параграф 5 се стигне до намаляване на заплатата в сравнение със заплатата, получена за последния месец преди обнародването на [Федералния закон за железниците от 2015 г.], последната получена заплата се запазва, докато заплатата, определена в резултат на класирането по параграф 5, достигне размера на запазената заплата в съответствие с приложения 2 и 2a от [общите условия, приложими към трудовите договори на служителите на австрийските железници].

[…]“.

11

Г‑н Stollwitzer започва работа на 17 януари 1983 г. в едно от дружествата — предшественици на ÖBB. Предвид периодите на заетост, прослужени от г‑н Stollwitzer, преди да постъпи на служба, за референтна дата за целите на повишаването му е определен 2 юли 1980 г.

12

Тази дата определя, inter alia, групата на заплащане в таблицата на заплатите, в рамките на която работникът се повишава с една стъпка през равни периоди от време. По това време датата се определя, като се изчисляват периодите, прослужени преди постъпването на служба, но се изключват периодите, прослужени преди навършването на 18‑годишна възраст. Необходимият период за повишаване е бил две години за всички стъпки.

13

Що се отнася до ÖBB, с приемането на член 53а от Федералния закон за железниците от 2015 г. австрийският законодател решава да направи цялостна реформа с обратно действие на зачитането на предходни периоди на заетост с цел да премахне дискриминацията, основана на възраст, така както е констатирана от Съда в решението му от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38).

14

Като се позовава на решения от 18 юни 2009 г., Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381) и от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38), г‑н Stollwitzer предявява иск пред Landesgericht Innsbruck (Областен съд Инсбрук, Австрия) срещу ÖBB, за да осъди последното да му заплати сума, съответстваща на разликата между заплатата, която е получавал между 2008 г. и 2015 г., и заплатата, която според него е щяла да му се дължи, ако необходимите за повишаването му периоди бяха изчислени съгласно правното положение преди влизането в сила на член 53а от Федералния закон за железниците от 2015 г., но като се включат периодите на заетост, прослужени преди да навърши 18‑годишна възраст.

15

Landesgericht Innsbruck (Областен съд Инсбрук) отхвърля иска, като приема, че прилагането с обратно действие на член 53а от Федералния закон за железниците от 2015 г. е премахнало всяка дискриминация, основана на възраст. Тъй като г‑н Stollwitzer не е бил в състояние да представи доказателства за периодите на заетост, изисквани съгласно член 53а, параграф 2 от този закон, методът за изчисляване на референтната дата за целите на възнаграждението не се променя по никакъв начин в неговия случай.

16

Г‑н Stollwitzer обжалва това решение пред запитващата юрисдикция, Oberlandesgericht Innsbruck (Висш областен съд Инсбрук, Австрия). Едновременно с това той подава жалба пред Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд, Австрия), който постановява, че член 53а от Федералния закон за железниците от 2015 г. е съвместим с австрийската конституционна система. В това отношение Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд) посочва, че след постановяването на решение от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38) референтните дати за целите на повишаването на всички работници на предприятието са преизчислени стриктно. Ако в резултат на промяната на референтната за целите на повишаването дата се стигне до по-неблагоприятно третиране на някои от тези работници, съществуващите заплати ще се запазят съгласно член 53а, параграф 6 от този закон (наричана по-нататък „предпазната клауза“), за да се спази принципът на оправданите правни очаквания.

17

Според запитващата юрисдикция трябва да се установи дали член 53а от Федералния закон за железниците от 2015 г. действително премахва всяка дискриминация, основана на възраст. Във връзка с това трябва да се установи дали тази разпоредба не установява различна форма на дискриминация от съществуващата съгласно по-рано приложимите разпоредби.

18

При тези обстоятелства Oberlandesgericht Innsbruck (Висш областен съд Инсбрук) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

19

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 45 ДФЕС и членове 2, 6 и 16 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която, за да премахне дискриминация, основана на възраст, породена от прилагането на национална правна уредба, зачита, за целите на класиране на работниците на дадено предприятие в таблицата на заплатите, само периодите на заетост, прослужени след навършването на 18‑годишна възраст, премахва с обратно действие тази възрастова граница по отношение на всички тези работници, но позволява да се зачете само опитът, придобит в предприятия, извършващи дейност в същия икономически сектор.

20

Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда както от заглавието и съображенията, така и от съдържанието и целта на Директива 2000/78 следва, че тя е предназначена да установи обща рамка, за да се осигури на всяко лице равно третиране в областта на заетостта и професиите, като му се предостави ефикасна защита срещу дискриминацията, основана на един от признаците, упоменати в член 1, сред които е възрастта (вж. по-специално решение от 10 ноември 2016 г., de Lange, C‑548/15, EU:C:2016:850, т. 16 и цитираната съдебна практика).

21

Следва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2000/78 за целите на последната „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1 от директивата.

22

Съгласно член 2, параграф 2, буква а) от директивата пряка дискриминация е налице, когато поради възрастта си едно лице е, било е или би било третирано по-неблагоприятно от друго лице в сходно положение. Съгласно член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от дадена възраст в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

23

Както е видно от преписката, с която разполага Съдът, член 53а от Федералния закон за железниците от 2015 г. предвижда три етапа. Първият етап се състои в преизчисляване с обратно действие на референтната дата за целите на повишаването на съответния работник в таблицата на заплатите, която съответства на неговата длъжност. Така, при изчисляването на новата дата тази правна уредба зачита единствено — изцяло и независимо от възрастта, на която този работник ги е прослужил — предварителните периоди на заетост, прослужени в националните железопътни предприятия, в железопътните предприятия на други държави членки, на Република Турция и на Конфедерация Швейцария. Тази нова правна уредба обаче вече не предвижда възможност за зачитане на други предходни периоди на заетост, прослужени от този работник.

24

Вторият етап се състои в прекласиране на съответния работник въз основа на новата референтна дата за целите на повишаването му, т.е. в прилагане на режима, въведен с член 53а от Федералния закон за железниците от 2015 г. Така новата референтна дата за целите на повишаването може да доведе до увеличаване на получаваната заплата и следователно до изплащане на дължимите заплати. Съгласно предпазната клауза, ако новата референтна дата за целите на повишаването доведе до класиране на съответния работник в по-ниска стъпка на заплащане, действително получавана към момента на определяне на тази нова дата заплата се запазва по съображения, свързани със защитата на придобитите права. Тази заплата е гарантирана на работника, докато прослужи необходимия за класирането му в по-висока стъпка на заплащане период на заетост въз основа на новата референтна дата за целите на повишаването.

25

Третият етап, предвиден от австрийския законодател, се състои във въвеждането, за всички работници на ÖBB, на допълнителна стъпка на заплащане, преди последната стъпка, която да компенсира отрицателните финансови последици, до които иначе би довела промяната на референтната дата за целите на повишаването им.

26

Следва да се провери дали тази правна уредба не запазва допуснатата от предходните режими дискриминация, основана на възраст, и дали не установява нова дискриминация, основана на възраст, между служителите на ÖBB.

27

Според запитващата юрисдикция увеличаването на заплатата в резултат на зачитането, в изпълнение на решения от 18 юни 2009 г., Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381) и от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, ECLI:EU:C:2015:38), на периодите на заетост, прослужени преди навършване на 18‑годишна възраст, ще бъде заличено от режима, въведен с член 53а от Федералния закон за железниците от 2015 г., първо, поради почти пълното незачитане на периодите на заетост, прослужени между навършването на 18‑годишна възраст и постъпването на служба, които обаче позволяват на работника да извършва по-добре работата си, второ, поради въвеждането на нова предпоследна стъпка на заплащане и трето, поради предпазната клауза. Във всички случаи тези мерки щели да доведат до намаляване на дохода, получен през целия трудов живот на работниците, които дотогава не са дискриминирани.

28

На първо място, следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция се основава на неправилно тълкуване на тези съдебни решения. Всъщност привеждането на националната правна уредба в съответствие с решение от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38) не предоставя непременно на работниците, подложени на констатираната от Съда дискриминация, право на такова увеличение на заплатата. Както е посочил Съдът в точки 43—45 от това решение, макар съгласно член 16 от Директива 2000/78 държавите членки да имат задължението да отменят всички законови, подзаконови и административни разпоредби, които противоречат на принципа на равно третиране, този член все пак не ги задължава да приемат определени мерки в случай на нарушение на забраната за дискриминация, а им оставя възможност свободно да избират между различните разрешения, подходящи за постигане на целта, която преследва, това, което им се струва най-подходящо в зависимост от различните хипотези, които могат да възникнат.

29

Следователно такова привеждане в съответствие по силата на член 16 от тази директива с цел премахване на дискриминация, основана на възраст, не води непременно до получаването от работник — чиито периоди на заетост преди навършване на 18‑годишна възраст не са били зачетени при изчисляване на повишаването му поради прилагането на дискриминационното национално законодателство — на финансова компенсация, съответстваща на разликата между заплатата, която е щял да получил, ако нямаше дискриминация, и действително получената заплата.

30

С други думи, премахването на една дискриминация не означава, че дискриминираното от предишния правен режим лице има право да получи автоматично и с обратна сила тази разлика в заплатата или бъдещо увеличение на заплатите. Това е така само ако и докато националният законодател не приеме мерки за възстановяване на равното третиране. Всъщност в този случай спазването на принципа на равно третиране може да се гарантира единствено ако на категорията лица в по-неблагоприятно положение се предоставят същите предимства като тези, от които се ползват лицата в привилегированата категория — режим, който при липсата на правилно прилагане на правото на Съюза остава единствената валидна референтна система (решение от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr, C‑417/13, EU:C:2015:38, т. 46 и цитираната съдебна практика).

31

Както отбелязва генералният адвокат в точка 36 от заключението си, за да премахне дискриминацията, основана на възраст, констатирана от Съда в решение от 18 юни 2009 г., Hütter (C‑88/08, EU:C:2009:381), австрийският законодател е имал свободата да реши — както всъщност и прави — да измени с обратна сила системата за зачитане на предходни периоди на заетост в нейната цялост. Простото премахване на забраната за зачитане на професионалния опит, придобит преди навършването на 18‑годишна възраст, е било само една от възможностите пред този законодател за съобразяване с разпоредбите на Директива 2000/78.

32

Следва да се констатира също, че поради влизането му в сила с обратно действие критерият за възраст е официално отменен, което ще позволи зачитането на придобития опит независимо от възрастта, на която е придобит.

33

Освен това член 53а от Федералния закон за железниците от 2015 г. се прилага еднакво за всички работници на ÖBB, т.е. както за тези, които са били дискриминирани от предишната система, така и за тези, които са се облагодетелствали от нея, като всички тези работници се прехвърлят към новата система на заплащане, установена от този член.

34

Член 53а от Федералния закон за железниците от 2015 г. се различава в това отношение от националната правна уредба, разглеждана в делата, по които са постановени решения от 11 ноември 2014 г., Schmitzer (C‑530/13, EU:C:2014:2359) и от 28 януари 2015 г., ÖBB Personenverkehr (C‑417/13, EU:C:2015:38), в които новата правна уредба разпростира действието си само по отношение на работниците, които са били дискриминирани от предишната система, и по този начин запазва разликата в третирането на тези две категории работници, що се отнася до класирането им в таблицата на заплатите.

35

На второ място, запитващата юрисдикция отбелязва, че на работниците, които преди навършването на 18‑годишна възраст са прослужили периоди на заетост или обучение, които не попадат сред периодите, зачетени съгласно режима по член 53а от Федералния закон за железниците от 2015 г. (наричан по-нататък „ирелевантният опит“), се отказва, както и преди влизането в сила на този закон, зачитането на тези периоди, и то както за целите на определяне на възнаграждението, получавано преди публикуването на посочения закон, чието запазване е гарантирано по силата на предпазната клауза, така и за целите на изплащането на дължими заплати, които все още не са погасени по давност.

36

Тази категория обаче е съставена единствено от работници, имащи само ирелевантен опит.

37

Следователно съображението на запитващата юрисдикция, че незачитането на периодите, прослужени преди навършването на 18‑годишна възраст в други предприятия, може да доведе до дискриминация, основана на възраст, означава, че се поставят под въпрос новите условия за зачитане на опита, приети от националния законодател.

38

В това отношение австрийското правителство изтъква, че зачитането от предишната правна уредба, без ограничение и наполовина, на ирелевантния опит отива по-далеч от получаването на отплата за опита, придобит в съответната област, и по същество се характеризира със същите недостатъци като критерия за възраст, тъй като не се основава на опита, който позволява на съответния работник да извършва по-добре работата си в ÖBB.

39

В това отношение следва да се припомни, от една страна, че съгласно постоянната практика на Съда възнаграждаването на придобития в съответната област опит, което позволява на работника да извършва по-добре работата си, представлява законосъобразна цел на политиката относно възнагражденията (вж. в този смисъл решения от 3 октомври 2006 г., Cadman, C‑17/05, EU:C:2006:633, т. 34 и сл. и от 18 юни 2009 г., Hütter, C‑88/08, EU:C:2009:381, т. 47 и цитираната съдебна практика). Следователно по принцип при определяне на възнаграждението работодателят може да вземе предвид само такива предходни периоди на заетост.

40

От друга страна, Съдът е приел, че макар да е вярно, че дадена разпоредба на националното право, която зачита само някои предходни периоди на заетост и пренебрегва други, може да доведе до разлика в третирането на работниците в зависимост от датата на назначаването им от съответното предприятие, тази разлика не е пряко или косвено основана на възрастта, нито на събитие, свързано с възрастта. Всъщност това, което не се зачита, е опитът, придобит в други предприятия, независимо от възрастта, на която е бил придобит, или възрастта, на която съответният работник е бил нает на работа (вж. в този смисъл решение от 7 юни 2012 г., Tyrolean Airways Tiroler Luftfahrt Gesellschaft, C‑132/11, EU:C:2012:329, т. 29).

41

На трето място, що се отнася до предпазната клауза, съгласно която, ако новата референтна дата за целите на повишаването доведе до класиране на съответния работник в по-ниска стъпка на заплащане, се запазва действително получаваната към момента на определяне на тази нова дата заплата, от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че тази клауза гарантира на работника, че ще бъде прехвърлен към новата система, без да понесе финансови загуби, при зачитане на придобитите права и на защита на оправданите правни очаквания, което представлява законосъобразна цел на политиката на заетост и на пазара на труда.

42

Във всички случаи следва да се отбележи, че такава клауза се отнася единствено до работниците, които вече не могат да се позоват на своя ирелевантен опит. Поради това една твърдяна дискриминация, свързана с последиците от прилагането на предпазната клауза, по никакъв начин не се основава на критерия за възраст, а на условията и реда за зачитане на предходния опит. От точки 39 и 40 от настоящото решение обаче следва, че в случая едно такова основание не може да се поставя под въпрос.

43

Същото важи и за въвеждането на предпоследна стъпка на заплащане, което, видно по-специално от отговорите на въпрос, поставен от Съда, цели да компенсира последиците от прекласирането в по-ниска стъпка.

44

Следователно предвид задълженията на държавите членки по силата на правото на Съюза във връзка с премахването на дискриминация, основана на възраст, при зачитането на предходни периоди на заетост и предвид свободата, с която разполага националният законодател при уреждането на режима на заплащане на работниците на ÖBB, следва да се констатира, че необходимото изменение на действащото право не губи недискриминационния си характер поради факта, че не води — в рамките на общото прехвърляне на работници и служители към една нова система за зачитане на предходния опит, която не води до разлика в третирането, основана на възраст — до облагодетелстване на всички работници. Следователно в този контекст изглежда, че австрийският законодател не е превишил пределите на правомощията си в тази област.

45

При тези обстоятелства следва да се приеме — предвид широката свобода на преценка, призната на държавите членки не само при избора на конкретна цел в областта на социалната политика и политиката на заетост, но и при определянето на мерките, които могат да я осъществят — че в процеса на приемане на член 53а от Федералния закон за железниците 2015 г. австрийският законодател поддържа баланс между премахването на дискриминацията, основана на възраст, от една страна, и запазването на правата, придобити при действието на предишния правен режим, от друга.

46

Накрая, що се отнася до член 45 ДФЕС, тъй като член 53а от Федералния закон за железниците 2015 г. предвижда изрично зачитането на предходните периоди на заетост в железопътния сектор, прослужени в други държави членки, следва да се констатира, че Съдът не разполага с никакви данни, позволяващи установяването на евентуално нарушение на свободното движение на работници, предвидено в този член.

47

С оглед на изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 45 ДФЕС и членове 2, 6 и 16 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която, за да премахне дискриминация, основана на възраст, породена от прилагането на национална правна уредба, зачита, за целите на класирането на работниците на дадено предприятие в таблицата на заплатите, само периодите на заетост, прослужени след навършването на 18‑годишна възраст, премахва с обратно действие тази възрастова граница по отношение на всички тези работници, но позволява да се зачете само опитът, придобит в предприятия, извършващи дейност в същия икономически сектор.

48

Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.

49

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 45 ДФЕС и членове 2, 6 и 16 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която, за да премахне дискриминация, основана на възраст, породена от прилагането на национална правна уредба, зачита, за целите на класирането на работниците на дадено предприятие в таблицата на заплатите, само периодите на заетост, прослужени след навършването на 18‑годишна възраст, премахва с обратно действие тази възрастова граница по отношение на всички тези работници, но позволява да се зачете само опитът, придобит в предприятия, извършващи дейност в същия икономически сектор.