–

за Merck KGaA, от S. Völker и M. Pemsel, Rechtsanwälte,

–

за Merck & Co. Inc., Merck Sharp & Dohme Corp. както и MSD Sharp & Dohme GmbH, от A. Bothe, Y. Draheim и P. Fromlowitz, Rechtsanwälte,

–

за Европейската комисия, от T. Scharf и M. Wilderspin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 109, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Merck KGaA, от една страна, и Merck & Co. Inc., Merck Sharp & Dohme Corp. и MSD Sharp & Dohme GmbH, от друга страна, по повод на исканията на първото да се забрани използването от последните дружества на думата „MERCK“ в имена на домейни и в платформи на социални медии в интернет, както и в търговски наименования, както в Германия, така и другаде в рамките на Европейския съюз.

3

В отношенията между държавите членки Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) заменя Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27 септември 1968 г. (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3).

4

Съображение 15 от Регламент № 44/2001 гласи:

„В интерес на хармоничното упражняване на правосъдие е необходимо да се минимизира възможността от едновременни производства и да се гарантира, че в две държави членки няма да се произнасят противоречащи си съдебни решения. Трябва да съществува ясен и ефективен механизъм за решаване на висящи дела (lis pendens) […]“.

5

Член 27 от този регламент, който се намира в раздел 9 от глава II, озаглавен „Висящ процес (Lis pendens) — свързани искове“, предвижда:

„1.   Когато дело, обхващащо еднакъв предмет и между еднакви страни, е заведено в съдилищата на различни държави членки, всеки друг съд, различен от първоначално сезирания, по собствен почин ще спира разглеждането на делото до времето, когато се установи подсъдността на първоначално сезирания съд.

2.   Когато бъде установ[ена] компетентността на първия сезиран съд, всеки друг съд, различен от първия сезиран съд, се отказва от компетентност в полза на този съд“.

6

Съображения 3 и 15—17 от Регламент № 207/2009 гласят:

[…]

7

Съгласно член 1 параграф 2 от Регламент № 207/2009:

„Марката на [Европейския съюз] има единен характер. Тя има едно и също действие в [целия Съюз]: тя може да бъде регистрирана, прехвърляна, да бъде предмет на решение за отказ, на решение за отмяна или за обявяване на недействителност, и нейното използване може да бъде забранено само за [целия Съюз]. Настоящият принцип се прилага, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго“.

8

Член 109 от този регламент, озаглавен „Едновременно и последователно предявени граждански искове, основани на марки на [Европейския съюз] и на национални марки“, съдържащ се в раздел 1 от дял ХI от посочения регламент, озаглавен „Граждански искове, основани на повече марки“, предвижда в параграф 1, буква а):

„Когато исковете за нарушение са заведени на едно и също основание между същите страни пред юрисдикциите на различни държави членки, сезирани едната въз основа на марка [на Европейския съюз], а другата въз основа на национална марка:

9

Ищецът в главното производство, Merck, е химическо и фармацевтично предприятие, което съгласно акта за преюдициално запитване има около 40000 работници и служители и извършва своята дейност в 67 държави по целия свят.

10

Първият ответник в главното производство, Merck & Co., е публично дружество и дружество майка на втория ответник в главното производство, Merck Sharp & Dohme, което продава основно лекарствени продукти и ваксини, както и козметични продукти и продукти за лична грижа. Според акта за преюдициално запитване Merck Sharp & Dohme отговаря за оперативните дейности на групата, и в частност за нейната видимост в интернет, по-специално чрез публикуването на информация, от интерес за нейните акционери. Третият ответник в главното производство, MSD Sharp & Dohme, е германско дъщерно дружество на Merck & Co.

11

Ищецът и ответниците в главното производство първоначално са част от една и съща група дружества. От 1919 г. обаче те са напълно разделени.

12

От акта за преюдициално запитване следва, че Merck е притежател на националната марка „MERCK“, регистрирана в Обединеното кралство. То притежава и словната марка на Европейския съюз „MERCK“ за стоки от класове 5, 9 и 16 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и за услуги от клас 42 по тази спогодба.

13

Няколко споразумения са сключени последователно между, от една страна, дружеството, чийто правоприемник е Merck, и от друга страна, дружеството, чийто правоприемник е Merck Sharp & Dohme. Тези споразумения, последното от които все още е в сила, предвиждат правила относно използването от Merck Sharp & Dohme в Германия, както и в други държави, на марките на Merck.

14

От уебсайта www.merck.com на ответниците в главното производство всеки потребител в Германия или в друга държава членка се препраща по-специално чрез връзки към подчинени сайтове, чието съдържание също отразява присъствието в интернет на ответниците в главното производство, като например www.merckengage.com, www.merckvaccines.com или www.merck-animal-health.com. На тези уебсайтове разпространението на информация не е геотаргетирано, така че цялото съдържание е достъпно в една и съща форма в целия свят.

15

Освен своите имена на домейни в интернет, Merck & Co. и Merck Sharp & Dohme са представени и в друга форма в интернет в няколко платформи на социални медии.

16

На 8 март 2013 г. ищецът в главното производство предявява пред High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение, Обединено кралство) иск, основан на собствената му национална марка, по-специално срещу Merck & Co. и Merck Sharp & Dohme, като твърди, че е налице нарушение поради използването на думата „Merck“ в Обединеното кралство.

17

На 11 март 2013 г. ищецът в главното производство предявява и пред Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург, Германия) иск, основан на притежаваната от него марка на Европейския съюз срещу същите ответници, но и срещу MSD Sharp & Dohme.

18

Както следва от акта за преюдициално запитване, ищецът в главното производство счита, че достъпността в Съюза, следователно и в Германия, на уебсайтовете на ответниците в главното производство, на които той е представил моментни снимки от екрана, без геотаргетиране на разпространението, засяга неговите права върху марката.

19

С писмени становища от 11 ноември 2014 г., 12 март, 10 септември и 22 декември 2015 г. ищецът в главното производство променя исканията си до запитващата юрисдикция и обявява, че оттегля иска си в частта, в която исканията се отнасят до територията на Обединеното кралство. Ответниците в главното производство възразяват срещу това оттегляне на иска.

20

Ответниците в главното производство считат, че висящият пред запитващата юрисдикция иск е недопустим с оглед на член 109, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009, поне доколкото същият се отнася до основанието, изведено от нарушение на марката на Европейския съюз на ищеца в главното производство на територията на целия Съюз. Частичното оттегляне на иска от страна на ищеца в главното производство било без значение в това отношение.

21

Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург) посочва, че член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, изглежда, изключва всяко ограничение на териториалния обхват на евентуален отказ от компетентност на втория сезиран съд при обстоятелства като разглежданите в главното производство. Все пак запитващата юрисдикция има съмнения в това отношение.

22

При тези обстоятелства Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23

С първия и втория въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 109, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него условие за наличието на „едно и също основание“ е изпълнено, когато исковете за нарушение, първият от които е предявен въз основа на национална марка и се отнася до твърдяно нарушение на територията на държава членка, а вторият е предявен въз основа на марка на Европейския съюз и се отнася до твърдяно нарушение на територията на целия Съюз, са заведени между същите страни пред юрисдикции на различни държави членки.

24

Съгласно текста на член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, когато исковете за нарушение са заведени на едно и също основание между същите страни пред юрисдикциите на различни държави членки, сезирани едната въз основа на марка на Европейския съюз, а другата въз основа на национална марка, юрисдикцията, сезирана втора, трябва служебно да се откаже от компетентност в полза на първата сезирана юрисдикция, когато въпросните марки са идентични и валидни за идентични стоки или услуги.

25

Текстът на член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 не уточнява какво следва да се разбира под съдържащия се в тази разпоредба израз „едно и също основание“.

26

Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст — както в случая — не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки за определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване в целия Съюз, което да се направи, като се вземе предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целта, преследвана от правната уредба, от която тя е част (вж. по-специално решения от 26 май 2016 г., Envirotec Denmark, C‑550/14, EU:C:2016:354, т. 27 и от 18 май 2017 г., Hummel Holding, C‑617/15, EU:C:2017:390, т. 22 и цитираната съдебна практика).

27

В самото начало следва да се подчертае, че обхватът на член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 не може да се прецени изключително въз основа на тълкуване на текста на тази разпоредба поради наличието на несъответствия между текстовете ѝ на различните езици (вж. в този смисъл решение от 15 март 2017 г., Al Chodor, C‑528/15, EU:C:2017:213, т. 32 и цитираната съдебна практика).

28

Всъщност, докато тестовете на някои езици, като тези на испански, френски и словенски, се позовават на искове за нарушение „поради същите обстоятелства“, в текстовете на други езици, като тези на английски и литовски, се говори за искове, заведени „на същото основание“, а в текста на датски език — за искове със същия „предмет“ и на същото „основание“.

29

Що се отнася до контекста на разглежданата разпоредба, следва да се изтъкне, от една страна, че както следва от съображение 17 от Регламент № 207/2009, член 109 от този регламент е изготвен въз основа на правилата относно висящността на един и същ правен спор пред две различни равни по степен съдилища на Регламент № 44/2001, член 27 от който предвижда в параграф 1, че когато дела с еднакъв предмет и между еднакви страни са заведени в съдилищата на различни държави членки, всеки съд, различен от първия сезиран съд, спира разглеждането на делото служебно, докато бъде установена компетентността на първия сезиран съд, а в параграф 2 — че когато бъде установена компетентността на първия сезиран съд, всеки друг съд, различен от първия сезиран съд, се отказва от компетентност в полза на този съд.

30

От друга страна, следва да се подчертае характерът на lex specialis на процесуалните правила, предвидени в Регламент № 207/2009, в сравнение със съдържащите се в Регламент № 44/2001 процесуални правила. Така съгласно член 94, параграф 1 от Регламент № 207/2009, освен ако не е предвидено друго в последния регламент, разпоредбите на Регламент № 44/2001 се прилагат по отношение на производствата относно марките на Европейския съюз, както и по отношение на производствата относно едновременно или последователно предявени искове във връзка с марките на Европейския съюз или с националните марки, което обстоятелство е довод в полза на съгласувано тълкуване на съдържащите се в тези инструменти понятия.

31

Що се отнася до целта на член 109, параграф 1 от Регламент № 207/2009, следва да се изтъкне, че съгласно съображение 17 от него посоченият регламент има за цел да се избягват противоречиви съдебни решения, постановени в резултат на искове, които включват същите страни и които са подадени за същите факти въз основа на марка на Европейския съюз и на паралелни национални марки.

32

Тази цел обаче съответства на една от целите на Регламент № 44/2001, а именно предвидената в съображение 15 от този регламент цел да се минимизира възможността от едновременни производства и да се гарантира, че в две държави членки няма да се произнасят противоречащи си съдебни решения.

33

Ето защо следва да се приеме, че условието за наличие на „едно и също основание“ по смисъла на член 109, параграф 1 от Регламент № 207/2009 трябва да има аналогично тълкуване на направеното от Съда на условието за наличие на дела с „еднакъв предмет“ по смисъла на член 27, параграф 1 от Регламент № 44/2001.

34

В допълнение, в това отношение следва да се отбележи, че що се отнася до условието за идентичност на предмета на делата, текстовете на английски език на тези разпоредби използват идентични понятия.

35

От посочените по-горе съображения следва, както посочва генералният адвокат в точки 49 и 50 от своето заключение, че за да се определи дали при прилагането на член 109, параграф 1 от Регламент № 207/2009 е удовлетворено условието за наличие на „едно и също основание“, трябва да се определи дали исковете за нарушение, посочени в член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, имат същото основание и същия предмет.

36

Съгласно съдебната практика по член 21 от Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27 септември 1968 г., чието тълкуване, направено от Съда, важи и по отношение на член 27 от Регламент № 44/2001, „основанието“ включва фактите и правната норма, посочени като основание на искането (вж. по аналогия решения от 6 декември 1994 г., Tatry, C‑406/92, EU:C:1994:400, т. 39 и от 22 октомври 2015 г., Aannemingsbedrijf Aertssen и Aertssen Terrassements, C‑523/14, EU:C:2015:722, т. 43).

37

В настоящия случай, от една страна, подобно на генералния адвокат в точка 51 от неговото заключение, следва да се приеме, че за целите на прилагането на член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 последователно предявените граждански искове въз основа на марки на Европейския съюз и на национални марки трябва да се считат за имащи едно и също правно основание, когато се основават на изключителните права, произтичащи от идентични марки. Вътрешно присъщо на правилото за висящност на спора, предвидено в член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, е искът, предявен пред първата сезирана юрисдикция, да е основан на национална марка, докато искът, предявен пред юрисдикцията, сезирана втора, да е основан на марка на Европейския съюз.

38

От друга страна, що се отнася до фактическите обстоятелства, от акта за преюдициално запитване следва, че предявените искове, съответно пред High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение) и Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург) се отнасят до използването на думата „Merck“ в имената на домейни и в платформите на социални медии в интернет, които са достъпни от целия свят. Ето защо изглежда, като това обстоятелство следва да се провери от запитващата юрисдикция, че подобно на условието за идентичност на основанието, в настоящия случай е изпълнено и това за идентичност на фактите.

39

Що се отнася до „предмета“, Съдът е уточнил, че той се състои в целта на искането (вж. по аналогия решения от 6 декември 1994 г., Tatry, C‑406/92, EU:C:1994:400, т. 41 и от 8 май 2003 г., Gantner Electronic, C‑111/01, EU:C:2003:257, т. 25), като понятието „предмет“ не може да бъде ограничено до формалната идентичност на двете искания (вж. по аналогия решение от 8 декември 1987 г., Gubisch Maschinenfabrik, 144/86, EU:C:1987:528, т. 17).

40

В това отношение следва да се имат предвид съответните претенции на ищците във всеки един от споровете (вж. по аналогия решение от 14 октомври 2004 г., Mærsk Olie & Gas, C‑39/02, EU:C:2004:615, т. 36).

41

В настоящия случай следва да се посочи, че исковете, предявени съответно пред High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение) и Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург), се отнасят до претенции, които съвпадат само частично. Всъщност, макар исковете да се отнасят до използването на думата „Merck“ в имената на домейни и в платформи на социални медии в интернет, чието съдържание е достъпно по идентичен начин в целия свят, трябва да се изтъкне, че с иска, подаден пред High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение), който се основава на правата, произтичащи от регистрирана в Обединеното кралство марка, се цели забрана на използването на думата „Merck“ на територията на Обединеното кралство, докато с иска, подаден пред Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург), който се основава на правата, произтичащи от марка на Европейския съюз, се цели забрана на използването на тази дума на територията на Съюза.

42

С оглед на целта на член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, припомнена в точка 31 от настоящото решение, обаче следва да се приеме, че за целите на прилагането на тази разпоредба исковете, предявени съответно пред споменатите в предходната точка юрисдикции, трябва да се считат за имащи същия предмет само доколкото твърдените нарушения се отнасят до същата територия.

43

Всяко друго тълкуване би довело до неоснователно ограничаване на възможностите на притежателя на марка на Европейския съюз — който е подал преди това иск за нарушение въз основа на идентична национална марка срещу твърдян нарушител пред юрисдикция на държава членка, компетентна да се произнесе по ограничено до територията на единствената разглеждана държава членка — да предяви правата, които има въз основа на марка на Европейския съюз, на територията на другите държави членки. Подобно тълкуване не би отговаряло на целта, спомената в съображение 15 от Регламент № 207/2009, да се засили закрилата на марките на Европейския съюз.

44

Предвид изложените по-горе съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 109, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него условие за наличието на „едно и също основание“ е изпълнено, когато исковете за нарушение, основани съответно на национална марка и на марка на Европейския съюз, са предявени между същите страни пред юрисдикции на различни държави членки само доколкото тези искове се отнасят до твърдяно нарушение на идентични национална марка и марка на Европейския съюз на територията на същите държави членки.

45

С третия и четвъртия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 109, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че когато исковете за нарушение, първият от които е предявен въз основа на национална марка и се отнася до твърдяно нарушение на територията на държава членка, а вторият е предявен въз основа на марка на Европейския съюз и се отнася до твърдяно нарушение на територията на целия Съюз, са заведени между същите страни пред юрисдикции на различни държави членки, юрисдикцията, сезирана втора, трябва да се откаже от компетентност по отношение на предявения пред нея иск за нарушение в неговата цялост или трябва да се откаже от компетентност само по отношение на частта от спора, отнасяща се до територията на държавата членка, посочена в предявения пред първата сезирана юрисдикция иск за установяване на нарушение.

46

Следва да се изтъкне, че когато исковете за нарушение са заведени на едно и също основание между същите страни пред юрисдикциите на различни държави членки, сезирани, едната, въз основа на марка на Европейския съюз, а другата, въз основа на национална марка, текстът на член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 не уточнява обхвата на отказа от компетентност на юрисдикцията, сезирана втора, в полза на първата сезирана юрисдикция.

47

От целта на член 109 от Регламент № 207/2009, припомнена в точка 31 от настоящото решение, и от отговорите на първия и втория въпрос обаче следва, че предвиденият в параграф 1, буква а) от този член отказ от компетентност се извършва само доколкото предявените пред посочените юрисдикции искове имат едно и също основание (вж. в този смисъл решение от 6 декември 1994 г., Tatry, C‑406/92, EU:C:1994:400, т. 33 и 34).

48

Условието за наличие на „едно и също основание“ по смисъла на член 109, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 обаче е изпълнено, когато исковете за нарушение, основани съответно на национална марка и на марка на Европейския съюз, са предявени между същите страни пред юрисдикции на различни държави членки само доколкото тези искове се отнасят до твърдяно нарушение на идентични национална марка и марка на Европейския съюз на територията на същите държави членки.

49

Наистина, както изтъкват ответниците в главното производство, съгласно член 1, параграф 2 от Регламент № 207/2009 марката на Европейския съюз има единен характер. Тъй като има едно и също действие в целия Съюз, съгласно посочената разпоредба и при липса на разпоредба в обратен смисъл от същия регламент тази марка може да бъде регистрирана или прехвърляна, да бъде предмет на решение за отказ, за отмяна или за обявяване на недействителност и нейното използване може да бъде забранено само за целия Съюз. Освен това от съображение 3 от Регламент № 207/2009 следва, че преследваната с него цел е да се установи режим на марките на Европейския съюз, които се ползват с еднаква защита и имат действие на цялата територия на Съюза. На последно място, съгласно съображение 16 от този регламент е необходимо решенията относно валидността и нарушението на марките на Европейския съюз да имат действие и да се прилагат в целия Съюз, за да се избегнат както противоречащи си решения на съдилищата и на EUIPO, така и засягане на единния характер на марките на Европейския съюз.

50

Така, за да се осигури еднаквата защита на цялата територия на Съюза на предоставените с марката на Европейския съюз права срещу опасността от нарушение, постановената от компетентния съд за марките на Европейския съюз забрана за продължаване на действията, нарушаващи или създаващи опасност от нарушаване на правата върху марки, по принцип трябва да има действие на цялата територия на Съюза (решения от 12 април 2011 г., DHL Express France, C‑235/09, EU:C:2011:238, т. 44 и от 22 септември 2016 г., combit Software, C‑223/15, EU:C:2016:719, т. 30).

51

В определени случаи обаче териториалният обхват на забраната може да бъде ограничен (решения от 12 април 2011 г., DHL Express France, C‑235/09, EU:C:2011:238, т. 46 и от 22 септември 2016 г., combit Software, C‑223/15, EU:C:2016:719, т. 31).

52

Както обаче изтъква генералният адвокат в точка 82 от своето заключение, такъв трябва да бъде случаят и когато юрисдикцията, сезирана втора, следва частично да се откаже от компетентност в приложение на член 109, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009.

53

Предвид изложените по-горе съображения на третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 109, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че когато исковете за нарушение, първият от които е предявен въз основа на национална марка и се отнася до твърдяно нарушение на територията на държава членка, а вторият е предявен въз основа на марка на Европейския съюз и се отнася до твърдяно нарушение на територията на целия Съюз, са заведени между същите страни пред юрисдикции на различни държави членки, юрисдикцията, сезирана втора, трябва да се откаже от компетентност по отношение на частта от спора, отнасяща се до територията на държавата членка, посочена в иска за нарушение, предявен пред първата сезирана юрисдикция.

54

С петия и шестия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 109, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него условие за наличието на „едно и също основание“ е изпълнено, когато след частично оттегляне от ищеца, доколкото е направено валидно, на иска за нарушение, основан на марка на Европейския съюз, с който първоначално се цели забрана на използването на тази марка на територията на Съюза, като подобно оттегляне се отнася до територията на държавата членка, посочена в иска, който е предявен пред първата сезирана юрисдикция, основан е на национална марка и цели забрана на използването на тази марка на националната територия, разглежданите искове вече не се отнасят до твърдяно нарушение на идентични национална марка и марка на Европейския съюз на територията на същите държави членки.

55

От акта за преюдициално запитване следва, че петият и шестият въпрос се основават на схващането, че член 109, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 не допуска на юрисдикцията, сезирана втора, да се откаже частично от компетентност по отношение на предявения пред нея иск.

56

Както обаче следва от отговорите на първия, втория, третия и четвъртия въпрос, когато исковете за нарушение, основани съответно на национална марка и на марка на Европейския съюз, са заведени между същите страни пред юрисдикциите на различни държави членки и са свързани с твърдяно нарушение на идентични национална марка и марка на Европейския съюз на територията на същите държави членки и на цялата територия на Съюза, юрисдикцията, сезирана втора, трябва да се откаже от компетентност само по отношение на частта от спора, отнасяща се до територията на държавата членка, посочена в иска за нарушение, предявен пред първата сезирана юрисдикция.

57

Оттук следва, че когато след частично оттегляне, което е направено валидно от ищеца, на иск за нарушение, основан на марка на Европейския съюз и насочен първоначално към забрана на използването на тази марка на територията на Съюза, като подобно оттегляне се отнася до територията на държавата членка, посочена в иска, който е предявен пред първата сезирана юрисдикция, основан е на национална марка и е насочен към забрана на използването на тази марка на националната територия, исковете за нарушение вече не се отнасят до твърдяно нарушение на идентични национална марка и марка на Европейския съюз на територията на същите държави членки, юрисдикцията, сезирана втора, не трябва да се отказва от компетентност в полза на първата сезирана юрисдикция.

58

Предвид изложените по-горе съображения на петия и шестия въпрос следва да се отговори, че член 109, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него условие за наличието на „едно и също основание“ вече не е изпълнено, когато след частично оттегляне от ищеца, доколкото е направено валидно, на иск за нарушение, основан на марка на Европейския съюз и насочен първоначално към забрана на използването на тази марка на територията на Съюза, като подобно оттегляне се отнася до територията на държавата членка, посочена в иска, който е предявен пред първата сезирана юрисдикция, основан е на национална марка и е насочен към забрана на използването на тази марка на националната територия, разглежданите искове вече не се отнасят до твърдяно нарушение на идентични национална марка и марка на Европейския съюз на територията на същите държави членки.

59

Със седмия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай на идентичност на марката на Европейския съюз и на националната марка юрисдикцията, сезирана втора, трябва да се откаже от компетентност в полза на първата сезирана юрисдикция само доколкото посочените марки са валидни за идентични стоки или услуги или дали юрисдикцията, сезирана втора, няма компетентност и когато марката на Европейския съюз, на която е направено позоваване пред юрисдикцията, сезирана втора, е регистрирана за допълнителни стоки и услуги, които не са обхванати от идентичната национална марка, на която е направено позоваване пред първата сезирана юрисдикция.

60

В това отношение от текста на член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 следва, че тази разпоредба се прилага, „когато въпросните марки са идентични и валидни за идентични стоки или услуги“.

61

Оттук следва, че при идентичност на марката на Европейския съюз и на националната марка юрисдикцията, сезирана втора, трябва да се откаже от компетентност в полза на първата сезирана юрисдикция само доколкото посочените марки са валидни за идентични стоки или услуги.

62

Предвид изложените по-горе съображения на седмия въпрос следва да се отговори, че член 109, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че при идентичност на марките юрисдикцията, сезирана втора, трябва да се откаже от компетентност в полза на първата сезирана юрисдикция само доколкото посочените марки са валидни за идентични стоки или услуги.

63

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: