—

за M. S., от T. Scott, QC, и E. Bennet, barrister, упълномощени от M. Barnes, solicitor,

—

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от S. Fiorentino, avvocato dello Stato,

—

за финландското правителство, от H. Leppo, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от M. Wilderspin, в качеството на представител,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (ОВ L 7, 2009 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между M. S., пребиваваща в Германия, и P. S., пребиваващ в Обединеното кралство, относно вземания за издръжка.

3

Съображения 9, 27, 31 и 32 от Регламент № 4/2009 гласят:

[…]

[…]

4

Глава IV от този регламент е озаглавена „Признаване, изпълняемост и изпълнение на решенията“. Тя включва членове 16—43 от Регламента.

5

Член 17 от посочения регламент е озаглавен „Премахване на екзекватурата“ и е част от раздел 1 от глава IV, отнасящ се до „[р]ешения, постановени в държава членка, която е обвързана от Хагския протокол от 2007 г.“; член 17, параграф 1 предвижда:

„Решение, постановено в държава членка, обвързана от Хагския протокол от 2007 г., се признава в друга държава членка, без да се изисква каквато и да било процедура и без да е възможно да се оспори неговото признаване“.

6

В глава IV, раздел 1 се намира и член 20 от Регламента. Този член е озаглавен „Документи за целите на изпълнението“ и в параграф 1 от него са посочени документите, които молителят представя „на компетентните органи по изпълнение на решението“.

7

Член 41 от Регламент № 4/2009 е озаглавен „Процедура и условия за изпълнение“ и параграф 1 от него предвижда:

„При спазване на разпоредбите на настоящия регламент, процедурата по изпълнението на решения, постановени в друга държава членка, се урежда от законодателството на държавата членка, в която се извършва изпълнението. Решение, постановено в държава членка, което е изпълняемо в държавата членка по изпълнение, се привежда в изпълнение при същите условия, като решение, постановено в тази държава членка, в която се извършва изпълнението“.

8

Глава V от Регламент № 4/2009 е озаглавена „Достъп до правосъдие“ и включва членове 44—47 от него. Член 45 от този регламент е озаглавен „Съдържание на правната помощ“ и предвижда:

„Правната помощ, предоставена по силата на настоящата глава, означава необходимото съдействие, оказано на страните, за да се запознаят и да предявят правата си, както и за да се гарантира, че молбите им, представени с посредничеството на централните органи или пряко на компетентните органи, ще бъдат разгледани обстойно и ефикасно. […]

[…]“.

9

Членове 49—63 от Регламент № 4/2009 се намират в глава VII от него, озаглавена „Административно сътрудничество“. Член 49 от Регламента е озаглавен „Определяне на централните органи“ и параграф 1 от него предвижда:

„Всяка държава членка определя централен орган, който да изпълнява задълженията, които са му възложени съгласно настоящия регламент“.

10

Член 51 от Регламент № 4/2009 е озаглавен „Специфични функции на централните органи“ и параграф 1 от него предвижда:

„Централните органи предоставят съдействие по отношение на молбите по член 56, по-специално като:

11

Член 55 от Регламента е озаглавен „Подаване на молби чрез централните органи“ и гласи:

„Молба по настоящата глава се подава до централния орган на замолената държава членка чрез централния орган на държавата членка, в която е обичайното местопребиваване на молителя“.

12

Член 56 от посочения регламент е озаглавен „Видове молби“ и предвижда:

„1.   Взискател, който претендира за събиране на вземания за издръжка в съответствие с настоящия регламент, може да подаде следните видове молби:

[…]

[…]

4.   Освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, посочените в параграфи 1 и 2 молби се разглеждат съгласно законодателството на замолената държава членка и в съответствие с правилата за компетентност, приложими в тази държава членка“.

13

Член 76 от същия регламент е озаглавен „Влизане в сила“ и предвижда:

„Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

[…]

Настоящият регламент се прилага, с изключение на разпоредбите, посочени във втора алинея, считано от 18 юни 2011 г., при условие че Хагският протокол от 2007 г. е приложим в Общността към тази дата. Ако това не е изпълнено, настоящият регламент се прилага, считано от датата на прилагане на посочения по-горе протокол в Общността.

[…]“.

14

Съгласно член 4 от приложение 1 към Civil Jurisdiction and Judgments (Maintenance) Regulations 2011 (Правилник от 2011 г. за компетентността и съдебните решения по граждански спорове (задължения за издръжка):

„1.   Без да се засягат разпоредбите на параграф 2, когато решение относно задължения за издръжка трябва да бъде изпълнено в Обединеното кралство по реда на глава IV, раздел 1 от Регламент [№ 4/2009], молбата за изпълнение се подава:

[…]

2.   Молбата за изпълнение се предава на Family Court […] („изпълняващия съд“):

[…]

4.   За целите на изпълнението на решение относно задължения за издръжка:

както ако решението поначало е било постановено от изпълняващия съд“.

15

Запитващата юрисдикция уточнява, че определеният съгласно член 49 от Регламент № 4/2009 централен орган за Англия и Уелс е Lord Chancellor (министър на правосъдието на Обединеното кралство), който от своя страна е делегирал изпълнителните си функции на Reciprocal Enforcement of Maintenance Orders Unit (Отдел за взаимно изпълнение на решенията относно задължения за издръжка, наричан по-нататък „REMO“).

16

Г‑н и г‑жа S. сключват брак през 2005 г. и се разделят през 2012 г. Към датата на преюдициалното запитване те имат две деца, съответно на 9 и 5 години. Разводът им е постановен от Amtsgericht Walsrode (Районен съд Валсроде, Германия), който се произнася и по издръжката на двете деца с определение от 7 август 2014 г. (наричано по-нататък „определението на германския съд“).

17

След развода г‑жа S. и децата ѝ продължават да живеят в Германия. Г‑н S. живее и работи в Обединеното кралство. Той отказва да плаща издръжката, предвидена в определението на германския съд, тъй като според него г‑жа S. възпрепятства контакта му с децата.

18

Запитващата юрисдикция, High Court of Justice (England and Wales), Family Division (Висш съд (Англия и Уелс), семейно отделение, Обединено кралство), е сезирана с молба за изпълнение на определението на германския съд, подадена от г‑жа S. на основание разпоредбите на Регламент № 4/2009.

19

Тази юрисдикция посочва, че най-напред трябва да прецени дали молбата за изпълнение на определение относно задължения за издръжка като разглежданите в главното производство може да бъде подадена пряко пред съда, компетентен да се произнася по задължения за издръжка, в случая Family Court (Съд по семейни спорове, Обединено кралство), или дали във всички случаи тя трябва предварително да бъде подадена до централния орган по член 49 от Регламент № 4/2009, в случая Lord Chancellor (министър на правосъдието), който да я предаде на Family Court (Съд по семейни спорове) чрез REMO.

20

Запитващата юрисдикция изтъква различните подходи на националните съдилища и в това отношение се позовава на две дела. По първото дело компетентният съд е приел, че молителят може да подаде молба за изпълнение на решение пряко пред Family Court (Съд по семейни спорове) и че вероятно е допусната грешка в националните разпоредби, предвиждащи задължение за подаване на молбата до централния орган. По второто дело, което се отнася не до изпълнение, а до изменение на решение, компетентният съд е изразил резерви относно решението по първото дело и е приел, че молителят трябва задължително да подаде молба чрез централния орган. Запитващата юрисдикция добавя, че след като до REMO е отправено запитване в рамките на главното производство, този орган на свой ред е посочил, че в националното законодателство не е допусната грешка, като е предвидено задължение за подаване на молбата до централния орган, и че разглежданите национални разпоредби съзнателно установяват правило в този смисъл.

21

Според запитващата юрисдикция, като се има предвид както текстът на разпоредбите на глава IV от Регламент № 4/2009, включително тези в раздел 1 от тази глава, приложими за Федерална република Германия, така и целта на посочения регламент, би трябвало да е възможно молбата за изпълнение на решение относно задължения за издръжка да бъде подадена пряко до Family Court (Съд по семейни спорове), както при изцяло вътрешно положение.

22

Запитващата юрисдикция посочва обаче, че съществуват съмнения по този въпрос и че понастоящем той се поставя по редица дела в Обединеното кралство.

23

При тези обстоятелства High Court of Justice (England and Wales), Family Division (Висш съд (Англия и Уелс), семейно отделение) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

24

В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция е поискала то да бъде разгледано по реда на бързото производство, предвидено в член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда. Искането е отхвърлено с определение на председателя на Съда от 27 юни 2016 г., S. (C‑283/16, непубликувано, EU:C:2016:482). С акт от 6 юни 2016 г. председателят на Съда е постановил настоящото дело да бъде разгледано с предимство.

25

С първия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали разпоредбите на глава IV от Регламент № 4/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато взискател на издръжка иска да бъде изпълнено в държава членка постановено в друга държава членка решение, с което са уважени исканията му, той може да подаде молба пряко пред компетентния орган на първата държава, например специализиран съд, или той е длъжен да подаде молба до последния чрез централния орган на държавата членка по изпълнение.

26

За да се отговори на този въпрос, е необходимо да се тълкува член 41, параграф 1 от Регламент № 4/2009, който се отнася до процедурата и условията за изпълнение в държава членка на постановено в друга държава членка решение относно задължения за издръжка.

27

В първото изречение от тази разпоредба се предвижда, че при спазване на останалите разпоредби на Регламент № 4/2009, процедурата по изпълнението на решения, постановени в друга държава членка, се урежда от „законодателството на държавата членка, в която се извършва изпълнението“, а съгласно второто изречение от тази разпоредба такова решение се привежда в изпълнение „при същите условия“ като решение, постановено в държавата членка, в която се извършва изпълнението.

28

Доколкото първото изречение от посочената разпоредба определя като приложимо законодателството на държавата членка по изпълнение, на пръв поглед това изречение може да се тълкува в смисъл, че държавата членка по изпълнение може да предвиди в отнасящите се до изпълнението процесуални норми задължение за подаване на молбата до централния орган на замолената държава.

29

При все това, като се има предвид правилото във второто изречение от същата разпоредба, а именно че решението трябва да бъде изпълнено „при същите условия“ като решение, постановено в държавата членка по изпълнение, би могло да се приеме, че посоченият член 41, параграф 1 не допуска задължение за подаване на молбата до централния орган, ако такова задължение не съществува за изцяло вътрешните положения, какъвто е случаят в държавата членка, към която принадлежи запитващата юрисдикция.

30

Ето защо е важно да се разгледа обхватът на израза „същите условия“, за да се прецени дали национални правила като предвидените в член 4, параграф 4, букви a, b) и c) от приложение 1 към Правилника от 2011 г. за компетентността и съдебните решения по граждански спорове (задължения за издръжка) са в съответствие с член 41, параграф 1 от Регламент № 4/2009, макар взискател на издръжка като г‑жа S. да не може да сезира пряко компетентния съд, противно на взискател по изцяло вътрешно дело.

31

В това отношение следва да се отчита целта на Регламент № 4/2009 и системата, в която се вписва член 41, параграф 1 от него.

32

Що се отнася до целта на този регламент, видно от подготвителната дейност по приемането, и по-специално от Зелената книга на Комисията от 15 април 2004 година относно задълженията за издръжка (COM(2004) 254 окончателен), волята на законодателя на Европейския съюз е била да замести разпоредбите в областта на задълженията за издръжка, предвидени в Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), с разпоредби, които с оглед на необходимостта от неотложно уреждане на споровете във връзка с вземания за издръжка опростяват, а оттам и ускоряват производството пред изпълняващия съд.

33

Съдът е припомнил в същия смисъл, че целта, преследвана с Регламент № 4/2009, е да се улеснят във възможно най-голяма степен производствата по международни искове за издръжка (решение от 18 декември 2014 г., Sanders и Huber, C‑400/13 и C‑408/13, EU:C:2014:2461, т. 41).

34

Тези цели за опростеност и бързина следват и от съображения 9 и 27 от Регламент № 4/2009. В съображение 9 се подчертава, че взискателят на издръжка следва да може да получи лесно в една държава членка решение, което автоматично ще бъде изпълняемо в друга държава членка, без никакви други формалности. Съгласно съображение 27 една от целите на Регламент № 4/2009 е да се ограничат във възможно най-голяма степен формалностите по изпълнението, които биха увеличили разходите за взискателя.

35

Освен това следва да се споменат и съображения 31 и 32 от Регламент № 4/2009. В съображение 31 от този регламент се подчертава волята на законодателя на Съюза да се установи сътрудничество между централните органи, за да се улесни трансграничното събиране на вземания за издръжка, и да се оказва помощ на взискателите на издръжка за предявяване на правата им в друга държава членка. В съображение 32 от Регламента се посочва, че лицата имат „правото“ да искат такова съдействие.

36

В системата, в която се вписва член 41, параграф 1 от Регламент № 4/2009, посочените цели за опростеност и бързина са отразени в глава IV от този регламент и възможността да се поиска съдействието на централните органи, е предвидена в глава VII от него.

37

Следователно в глава IV, която е озаглавена „Признаване, изпълняемост и изпълнение на решенията“ и включва посочения член 41, параграф 1, няма разпоредба, която да предвижда особено производство в допълнение към производствата, приложими за молбите във връзка с изцяло вътрешни положения, и по-специално да предвижда задължение за подаване на молбата до централните органи на държавите членки.

38

Липсата на задължение за подаване на молбата до централните органи е подчертана и що се отнася до решенията, постановени в държава членка, обвързана от подписания в Хага на 23 ноември 2007 г. Протокол за приложимото право към задълженията за издръжка, каквато е Федерална република Германия. Член 17 се намира в глава IV от Регламент № 4/2009, озаглавен е „Премахване на екзекватурата“ и параграф 1 от него предвижда, че тези решения се признават в друга държава членка, без да се изисква каквато и да било процедура. В член 20, параграф 1 от посочения регламент, който се намира в същата глава, са посочени документите, които молителят представя „на компетентните органи по изпълнение на решението“, като тази формулировка създава впечатлението, че документите се предават пряко на компетентните органи.

39

Сезирането на централните органи е предвидено в разпоредбите на глава VII от Регламент № 4/2009, отнасяща се до сътрудничеството между централните органи. Съгласно член 51, параграф 1 от този регламент централните органи предоставят съдействие по отношение на молбите по член 56, по-специално като ги предават. Съгласно член 56 взискател, който претендира за събиране на вземания за издръжка, „може“ да подаде по-специално молба за изпълнение на решение, постановено или признато в замолената държава членка. В този случай в съответствие с член 55 от посочения регламент той трябва да се обърне към централния орган на държавата членка, в която е обичайното му местопребиваване, който от своя страна е длъжен да предаде молбата на централния орган на замолената държава членка.

40

Видно от членове 51 и 56 от Регламент № 4/2009 във връзка със съображения 31 и 32 от него, лицата имат право, а не задължение да искат съдействието на централните органи съгласно разпоредбите на глава VII от посочения регламент. Следователно възможността да се поиска такова съдействие, е факултативна и взискателят на издръжка я използва само когато иска да упражни това свое право по-специално за да преодолее някои конкретни затруднения, като например свързаните с местонахождението на лицето, което дължи издръжката.

41

Ето защо Регламент № 4/2009 видимо предвижда два алтернативни способа за сезиране на компетентните съдилища: пряко сезиране съгласно разпоредбите на глава IV от посочения регламент и сезиране чрез централните органи, ако взискателят на издръжка поиска съдействието на централния орган на държавата членка, в която пребивава, съгласно разпоредбите на глава VII от него.

42

Този анализ се потвърждава от текста на член 45 от Регламент № 4/2009, включен в глава V от него. В този член, отнасящ се до правната помощ, изрично се предвиждат два алтернативни способа за подаване на молба за изпълнение от взискателя на издръжка, а именно чрез централните органи „или“ пряко до компетентните органи.

43

При тези обстоятелства следва да се приеме, че задължението на взискателя на издръжка да сезира централния орган на замолената държава членка, при положение че иска да се обърне пряко към компетентните органи на основание глава IV от Регламент № 4/2009, което е предвидено в правна уредба като разглежданата в главното производство и според запитващата юрисдикция води до допълнителни срокове, е в противоречие с член 41, параграф 1 от посочения регламент, разглеждан с оглед на целта на последния и системата, в която се вписва тази разпоредба.

44

Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че разпоредбите на глава IV от Регламент № 4/2009, и по-специално член 41, параграф 1 от него, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато взискател на издръжка иска да бъде изпълнено в държава членка постановено в друга държава членка решение, с което са уважени исканията му, той може да подаде молба пряко пред компетентния орган на първата държава, например специализиран съд, и не е длъжен да подаде молба до последния чрез централния орган на държавата членка по изпълнение.

45

Вторият въпрос се отнася до последиците за държавата членка по изпълнение при утвърдителен отговор на първия въпрос и с него по-специално трябва да се установи дали е налице задължение за предвиждане на процедура или механизъм, позволяващи прякото сезиране на компетентния орган на държавата членка по изпълнение.

46

За да бъде Съдът полезен с отговора си на запитващата юрисдикция, следва не само да се посочи дали държавите членки са длъжни да предвидят такава процедура или механизъм, но и да се уточни задължението на националния съд в случай като този по главното производство.

47

Що се отнася до прилагането на регламент, следва да се припомни, че съгласно член 288, втора алинея ДФЕС този акт на Съюза е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

48

Пряката приложимост на регламента изисква той да влиза в сила и да се прилага в полза или в тежест на субектите на правото без каквато и да е мярка за въвеждане в националното право, освен ако въпросният регламент възлага на самите държави членки да вземат необходимите законодателни, устройствени, административни и финансови мерки за ефективното прилагане на неговите разпоредби (решение от 14 юни 2012 г., Association nationale d’assistance aux frontières pour les étrangers, C‑606/10, EU:C:2012:348, т. 72).

49

В случая в член 76 от Регламент № 4/2009 се предвижда, че разпоредбите на последния започват да се прилагат от дата (18 юни 2011 г.), различна от тази на влизането му в сила (20 януари 2009 г.). В периода между тези две дати държавите членки е трябвало евентуално да изменят националното си право, като приспособят процесуалните си норми, за да предотвратят всякакво противоречие с Регламент № 4/2009, и по-специално за да позволят на взискателите на издръжка като г‑жа S. да упражнят предвиденото в Регламента право да сезират пряко компетентния орган на държавата членка по изпълнение.

50

При всички положения съгласно постоянната практика на Съда националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на нормите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост сам вземе решение да не приложи национална разпоредба, която им противоречи, дори тя да е приета впоследствие, без да е необходимо да изисква или да изчаква премахването на тази разпоредба по законодателен или друг конституционен ред (в този смисъл вж. по-специално решения от 9 март 1978 г., Simmenthal, 106/77, EU:C:1978:49, т. 21 и 24, от 22 юни 2010 г., Melki и Abdeli, C‑188/10 и C‑189/10, EU:C:2010:363, т. 43 и от 4 юни 2015 г., Kernkraftwerke Lippe-Ems, C‑5/14, EU:C:2015:354, т. 32).

51

С оглед на изложените по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че държавите членки са длъжни да осигурят пълната ефективност на правото, предвидено в член 41, параграф 1 от Регламент № 4/2009, като евентуално изменят процесуалните си норми. При всички положения националният съд трябва да приложи разпоредбите на член 41, параграф 1, като при необходимост остави без приложение разпоредбите от националното право, които са в противоречие с него, и следователно да позволи на взискателя на издръжка да подаде молба пряко до компетентния орган на държавата членка по изпълнение, макар националното право да не предвижда тази възможност.

52

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: