1

С жалбите си г‑н Konstantinos Mallis и г‑жа Elli Konstantinou Malli (дело C‑105/15 P), Tameio Pronoias Prosopikou Trapezis Kyprou (дело C‑106/15 P), г‑н Petros Chatzithoma и г‑жа Elenitsa Chatzithoma (дело C‑107/15 P), г‑жа Lella Chatziioannou (дело C‑108/15 P) и г‑н Marinos Nikolaou (дело C‑109/15 P) искат отмяна на определенията на Общия съд на Европейския съюз съответно от 16 октомври 2014 г., Mallis и Malli/Комисия и ЕЦБ (T‑327/13, EU:T:2014:909), от 16 октомври 2014 г., Tameio Pronoias Prosopikou Trapezis Kyprou/Комисия и ЕЦБ (T‑328/13, EU:T:2014:906), от 16 октомври 2014 г., Chatzithoma/Комисия и ЕЦБ (T‑329/13, EU:T:2014:908), от 16 октомври 2014 г., Chatziioannou/Комисия и ЕЦБ (T‑330/13, EU:T:2014:904) и от 16 октомври 2014 г., Nikolaou/Комисия и ЕЦБ (T‑331/13, EU:T:2014:905) (наричани по-нататък общо „обжалваните определения“), с които Общият съд отхвърля жалбите им за отмяна на декларацията на Еврогрупата от 25 март 2013 г. по-специално относно преструктурирането на банковия сектор в Кипър (наричана по-нататък „спорната декларация“).

2

На 2 февруари 2012 г. в Брюксел (Белгия) е сключен Договорът за създаване на Европейския механизъм за стабилност между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Великото херцогство Люксембург, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Словения, Словашката република и Република Финландия (наричан по-нататък „Договорът за ЕМС“). Договорът влиза в сила на 27 септември 2012 г.

3

Съображение 1 от Договора за ЕМС гласи:

„На 17 декември 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие, че е необходимо държавите членки от еврозоната да създадат постоянен механизъм за стабилност. Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) ще поеме функциите, възложени понастоящем на Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и на Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС), като предоставя при необходимост финансова помощ на държави членки от еврозоната“.

4

Съгласно членове 1 и 2, както и член 32, параграф 2 от този договор договарящите се страни, а именно държавите членки, чиято парична единица е еврото, създават помежду си международна финансова институция, Европейски механизъм за стабилност (ЕМС), която е юридическо лице.

5

В член 3 от този договор целта му е описана по следния начин:

„Целта на ЕМС е мобилизирането на финансови средства и предоставянето при строго обвързване с условия, съобразено с избрания инструмент за финансова помощ, на подкрепа за стабилност на неговите членове, които изпитват или има опасност да изпитат сериозни проблеми във връзка с финансирането, ако това е абсолютно необходимо, за да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло и на държавите членки в нея. За тази цел той може да набира средства посредством емитирането на финансови инструменти или сключването на финансови или други споразумения или спогодби със своите членове, с финансови институции или с трети лица“.

6

Член 4, параграфи 1 и 3 и параграф 4, първа алинея от Договора за ЕМС гласи:

„1.   ЕМС има управителен съвет, изпълнителен съвет, както и изпълнителен директор и други служители при необходимост.

[…]

3.   За приемането на решения по общо съгласие е необходимо единодушие на участващите в гласуването членове. Въздържането от гласуване не е пречка за приемане на решение по общо съгласие.

4.   Чрез дерогация от параграф 3 може да се прилага процедура за спешно гласуване, когато Комисията и [Европейската централна банка (ЕЦБ)] смятат, че ако не се приеме спешно решение за предоставянето или прилагането на финансова помощ по смисъла на членове 13—18, това би застрашило икономическата и финансовата устойчивост на еврозоната. […]“.

7

В член 12 от Договора за ЕМС са установени принципите, които се прилагат по отношение на подкрепата за стабилност, като параграф 1 от него предвижда следното:

„ЕМС може да предостави на свой член подкрепа за стабилност при строго обвързване с условия, съобразено с избрания инструмент за финансова помощ, ако това е абсолютно необходимо, за да се гарантира финансовата стабилност на еврозоната като цяло и на държавите членки в нея. Обвързването с условия може да бъде по-специално във формата на програма за макроикономическа адаптация или на задължение за по-нататъшно спазване на предварително установените условия за предоставянето на подкрепата“.

8

Процедурата по предоставяне на подкрепа за стабилност на член от ЕМС е описана в член 13 от Договора за ЕСМ, както следва:

„1.   Член на ЕМС може да подаде искане за подкрепа за стабилност до председателя на управителния съвет. В искането се посочват инструмент(ите) за финансова помощ, който/които следва да бъдат предвидени. След получаването на искането председателят на управителния съвет възлага на Европейската комисия съвместно с ЕЦБ следните задачи:

2.   Въз основа на искането от съответния член на ЕМС и на оценката по параграф 1 управителният съвет може да реши да предостави, по принцип, подкрепа за стабилност на съответния член на ЕМС под формата на инструмент за финансова помощ.

3.   В случай че приеме решение по параграф 2, управителният съвет възлага на Европейската комисия, съвместно с ЕЦБ, и когато е възможно, заедно с МВФ, да договори със съответния член на ЕМС меморандум за разбирателство, в който се уреждат подробно условията, с които е обвързан инструментът за финансова помощ. Съдържанието на меморандума за разбирателство е съобразено със сериозността на слабостите, които следва да бъдат преодолени, и избрания инструмент за финансова помощ. Същевременно изпълнителният директор на ЕМС изготвя предложение за споразумение относно инструмента за финансова помощ, в което се уреждат редът и условията за финансиране на помощта и изборът на инструменти и което се приема от управителния съвет.

Меморандумът за разбирателство трябва да бъде в пълно съответствие с мерките за координиране на икономическите политики, предвидени в [Договора за функционирането на ЕС], по-специално с всеки акт на правото на Европейския съюз, в това число всяко становище, предупреждение, препоръка или решение, чийто адресат е съответният член на ЕМС.

4.   Европейската комисия подписва меморандума за разбирателство от името на ЕМС, когато той е в съответствие с условията по параграф 3 и е бил одобрен от управителния съвет.

5.   Изпълнителният съвет одобрява споразумението относно инструмента за финансова помощ, уреждащ подробно финансовите аспекти на подкрепата за стабилност, която следва да се предостави, както и, ако е приложимо, изплащането на първия транш от помощта.

[…]

7.   На Европейската комисия, съвместно с ЕЦБ, и когато е възможно, заедно с МВФ, се възлага задачата да следи за спазването на условията, с които е обвързан инструментът за финансова помощ“.

9

В спорната декларация Еврогрупата посочва, че е постигнато споразумение с кипърските власти по съществените елементи на бъдещата програма за макроикономическа адаптация, което се подкрепя от всички държави членки, чиято парична единица е еврото, както и от Комисията, ЕЦБ и МВФ. Освен това Еврогрупата приветства плановете за преструктуриране на финансовия сектор, посочени в приложението към тази декларация.

10

По силата на точка 3 (1) и точка 5 (1) от Закона за оздравяването на кредитни и други институции от 22 март 2013 г. (O peri exiyiansis pistotikon kai allon idrimaton nomos; EE, приложение I (I), № 4379, 22.3.2013 г., наричан по-нататък „Законът от 22 март 2013 г.“) Kentriki Trapeza tis Kyprou (Централна банка на Кипър, наричана по-нататък „ЦБК“) е натоварена, заедно с Ypourgeio Oikonomikon (Министерство на финансите), с оздравяването на посочените в този закон институции. За тази цел точка 12 (1) от Закона от 22 март 2013 г. предвижда, от една страна, че ЦБК може да преструктурира с декрет пасивите и задълженията на институция, спрямо която се прилага оздравителна процедура, включително чрез намаляване, изменение, разсрочване или новиране на първоначалния или остатъчния размер на всякакви съществуващи или бъдещи вземания към тази институция или чрез превръщане на дългови ценни книжа в собствен капитал. От друга страна, тази точка предвижда, че „гарантираните депозити“ по смисъла на точка 2, пета алинея от Закона от 22 март 2013 г. са изключени от тези мерки. Между страните не се спори, че става въпрос за депозитите до 100000 EUR, включително.

11

Декретът от 2013 г. относно оздравяването на Trapeza Kyprou Dimosia Etaireia Ltd със собствени средства, подзаконов административен акт № 103 (to peri diasosis me idia mesa tis Trapezas Kyprou Dimosias Etaireias Ltd Diatagma tou 2013, Kanonistiki Dioikitiki Praxi No 103; EE, приложение III(I), № 4645, 29.3.2013 г., стр. 769, наричан по-нататък „Декрет № 103“) предвижда рекапитализация на Trapeza Kyprou Dimosia Etaireia Ltd (наричана по-нататък „Bank of Cyprus“) за сметка по-специално на вложителите с негарантирани депозити, на акционерите и на облигационерите, за да може банката да продължи да извършва банкови услуги. Така негарантираните депозити се конвертират в акции на Bank of Cyprus (37,5 % от всеки негарантиран депозит), в инструменти, които Bank of Cyprus може да конвертира в акции или в депозити (22,5 % от всеки негарантиран депозит), и в инструменти, които ЦБК може да конвертира в депозити (40 % от всеки негарантиран депозит). Съгласно точка 10 от Декрет № 103 същият влиза в сила в 6 часа на 29 март 2013 г.

12

Точка 2 във връзка с точка 5 от Декрета от 2013 г. относно продажбата на определени дейности на Cyprus Popular Bank Public Co Ltd (наричана по-нататък „Cyprus Popular Bank“), подзаконов административен акт № 104 (to Peri tis Polisis Orismenon Ergasion tis Cyprus Popular Bank Public Co. Ltd Diatagma tou 2013, Kanonistiki Dioikitiki Praxi No 104; EE, приложение III(I), № 4645, 29.3.2013 г., стр. 781, наричан по-нататък „Декрет № 104“) предвижда за 6 ч. и 10 мин. на 29 март 2013 г. прехвърлянето на някои активи и пасиви от Cyprus Popular Bank към Bank of Cyprus, включително депозитите до 100000 EUR. Депозитите над 100000 EUR са оставени в Cyprus Popular Bank в очакване на ликвидацията ѝ.

13

През първите няколко месеца на 2012 г. някои банки със седалище в Кипър, включително Cyprus Popular Bank и Bank of Cyprus, изпитват финансови затруднения. Тогава Република Кипър преценява, че е необходимо да бъдат рекапитализирани, и във връзка с това отправя искане до председателя на Еврогрупата за финансова помощ от ЕИФС или от ЕМС.

14

С декларация от 27 юни 2012 г. Еврогрупата посочва, че исканата финансова помощ ще бъде предоставена или от ЕИФС, или от ЕМС в рамките на програма за макроикономическа адаптация, която следва да бъде конкретизирана в меморандум за разбирателство, преговорите по който ще се водят, от една страна, от Комисията заедно с ЕЦБ и МВФ и от друга страна, от кипърските власти.

15

През март 2013 г. Република Кипър и другите държави членки, чиято парична единица е еврото, постигат политическо споразумение по проекта на меморандум за разбирателство. С декларация от 16 март 2013 г. Еврогрупата приветства това споразумение, като посочва някои от предвидените мерки за адаптация, сред които въвеждането на данък върху банковите депозити. Еврогрупата изтъква, че в този контекст тя приема по принцип за обосновано отпускането на финансова помощ, която да осигури финансовата стабилност на Кипър и на еврозоната, и приканва заинтересованите страни да ускорят водените преговори.

16

На 18 март 2013 г. Република Кипър разпорежда затваряне на банките на 19 и 20 март 2013 г. С декларация от същия ден председателят на Еврогрупата посочва, че заедно с поисканата финансова помощ данъкът върху банковите депозити ще послужи за възстановяването на жизнеспособността на кипърския банков сектор, а оттам и на финансовата стабилност на Република Кипър. При все това той посочва, че според Еврогрупата дребните вложители трябва да се ползват от различно третиране в сравнение с едрите вложители, като подчертава важността да се гарантират изцяло депозитите до 100000 EUR. Накрая, председателят на Еврогрупата насърчава, от името на последната, кипърските власти и кипърският парламент да приложат в кратки срокове договорените мерки.

17

Кипърските власти решават банките да останат затворени до 28 март 2013 г., за да се избегне масово теглене на депозити от гишетата.

18

На 19 март 2013 г. кипърският парламент отхвърля законопроекта на кипърското правителство за въвеждане на данък върху всички банкови депозити в Кипър. След това този парламент приема Закона от 22 март 2013 г.

19

На 25 март 2013 г. Еврогрупата прави спорната декларация. Същия ден управителят на ЦБК прилага оздравителни мерки спрямо Bank of Cyprus и Cyprus Popular Bank. За тази цел на 29 март 2013 г. на основание на Закона от 22 март 2013 г. са обнародвани декрети № 103 и № 104. При това положение Комисията провежда нови разговори с кипърските власти с цел финализирането на меморандума за разбирателство.

20

На заседанието си от 24 април 2013 г. управителният съвет на ЕМС:

21

Меморандумът за разбирателство е подписан на 26 април 2013 г. от министъра на финансите на Република Кипър, от управителя на ЦБК и от г‑н O. Rehn, заместник-председател на Комисията, от името на ЕМС.

22

На 8 май 2013 г. изпълнителният съвет на ЕМС одобрява споразумението относно инструмента за финансова помощ, както и предложение относно реда и условията за изплащане на първия транш от помощта за Република Кипър. Този транш е разделен на две плащания, извършени съответно на 13 май 2013 г. (2 милиарда евро) и на 26 юни 2013 г. (1 милиард евро). Вторият транш на помощта в размер на 1,5 милиарда евро е изплатен на 27 септември 2013 г.

23

На 4 юни 2013 г. жалбоподателите подават пет жалби в секретариата на Общия съд, с които искат от него:

24

С отделни актове, подадени в секретариата на Общия съд, съответно на 1 и на 9 октомври 2013 г., Комисията и ЕЦБ правят възражения за недопустимост на основание член 114 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г., изменен последно на 19 юни 2013 г. Те молят Общия съд:

25

С обжалваните определения Общият съд отхвърля изцяло жалбите като явно недопустими.

26

Жалбоподателите искат от Съда:

27

Европейската комисия и ЕЦБ искат от Съда:

28

С решение на председателя на Съда от 21 август 2015 г. дела C‑105/15 P—C‑109/15 P са съединени за целите на устната фаза на производството и на решението.

29

В подкрепа на жалбите си жалбоподателите изтъкват три основания, с които имат за цел да докажат, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото и не е изпълнил задължението си за мотивиране, като е счел, че що се отнася до тях, спорната декларация не притежава характеристиките на акт, чиято отмяна може да се иска на основание член 263 ДФЕС.

30

Комисията и ЕЦБ искат жалбите да бъдат обявени за недопустими и добавят, че във всички случаи основанията, изтъкнати в подкрепа на жалбите, трябва да се отхвърлят по същество.

31

Комисията и ЕЦБ повдигат възражение за недопустимост на жалбите, с мотива че по същество жалбоподателите само възпроизвеждат основанията и доводите, които вече са изложили пред Общия съд, и че оспорват фактическите преценки на Общия съд относно различните представени доказателства.

32

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 256 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването се ограничава само до правни въпроси и то трябва да се основава на липса на компетентност на Общия съд, на нарушение на процесуални правила в производството пред него, което накърнява интересите на жалбоподателя, или на нарушение на правото на Съюза от страна на Общия съд (вж. по-специално решение от 4 септември 2014 г., Испания/Комисия, C‑192/13 P, EU:C:2014:2156, т. 42 и цитираната съдебна практика).

33

Освен това от член 256 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, както и от член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда следва, че жалбата трябва да посочва точно пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и конкретните правни доводи, с които се подкрепя това искане (вж. по-специално решения от 4 юли 2000 г., Bergaderm и Съвет/Комисия, C‑352/98 P, EU:C:2000:361, т. 34 и от 4 септември 2014 г., Испания/Комисия, C‑192/13 P, EU:C:2014:2156, т. 43).

34

Член 169, параграф 2 от този правилник изисква по-специално изтъкнатите основания и доводи да указват ясно оспорените части от мотивите на съдебния акт на Общия съд.

35

Така, жалба, която само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени пред Общия съд основания и доводи, в това число и основаните на изрично отхвърлени от тази юрисдикция фактически обстоятелства, не отговаря на произтичащите от тези разпоредби изисквания за мотивиране. В действителност подобна жалба представлява обикновено искане за преразглеждане на подадената пред Общия съд искова молба или жалба, което е извън компетентността на Съда (вж. решение от 4 септември 2014 г., Испания/Комисия, C‑192/13 P, EU:C:2014:2156, т. 44 и цитираната съдебна практика).

36

Все пак, след като един от жалбоподателите оспорва тълкуването или прилагането на правото на Съюза от Общия съд, правните въпроси, разгледани в първата инстанция, могат отново да бъдат разисквани в рамките на обжалването. Всъщност, ако жалбоподателят не би могъл да основе жалбата си пред Съда на вече изложени пред Общия съд основания и доводи, производството по жалбата отчасти би се обезсмислило (вж. решение от 4 септември 2014 г., Испания/Комисия, C‑192/13 P, EU:C:2014:2156, т. 45 и цитираната съдебна практика).

37

В случая, с повдигнатите основания жалбоподателите целят да докажат, че обжалваните определения страдат от липса или непълнота на мотивите, и да поставят под съмнение отговора, който Общият съд дава изрично на правните въпроси, които подлежат на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване.

38

Освен това трябва да се констатира, че в съответствие с член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда в жалбите са указани оспорените части от мотивите на обжалваните определения, както и основанията и правните доводи, които позволяват на Съда да упражни контрол за законосъобразност.

39

От това следва, че жалбите са допустими.

40

С трите си основания, които следва да се разгледат заедно, жалбоподателите упрекват Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото и не е изпълнил задължението си за мотивиране, като в точка 45 от обжалваните определения е приел, че спорната декларация не може да бъде вменена на Комисията или на ЕЦБ. В това отношение те изтъкват, че Общият съд е трябвало да признае правомощието на Комисията и на ЕЦБ да приемат решения по въпроси, свързани с ЕМС, и предвид участието им в заседанията на Еврогрупата е трябвало да заключи, че тази декларация следва да им бъде вменена.

41

Общият съд бил допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 41 от обжалваните определения е квалифицирал Еврогрупата като обикновен „дискусионен форум“. Той не бил отговорил на довода на жалбоподателите, че тъй като на Еврогрупата не е поверено или делегирано нито едно от правомощията на Комисията и на ЕЦБ, трябвало да се заключи, че тя била каналът, по който Комисията и ЕЦБ вземат решения по конкретните въпроси, свързани с ЕМС или с финансовата стабилност. Жалбоподателите поддържат, че ЕЦБ и Комисията са длъжни да действат, като спазват правната рамка, определена в Договорите и протоколите към тях, както и във вторичното право. Упражняването извън тази рамка на всяка компетентност или всяко правомощие представлявало злоупотреба с власт.

42

Общият съд не бил отговорил и на довода на жалбоподателите, че рекапитализацията на Bank of Cyprus била последица единствено от условията, наложени на Република Кипър от Комисията и ЕЦБ чрез декларацията на Еврогрупата. Отчитането на това обстоятелство щяло да накара Общия съд да констатира, че в случая претърпяната от жалбоподателите вреда е причинена от действията и решенията на Комисията и ЕЦБ. Жалбоподателите упрекват Общия съд и в това, че в точка 61 от обжалваните определения е приел, че спорната декларация съдържа формулировки, които могат да изглеждат категорични, без да посочи последиците от подобна констатация, нито да разгледа довода, че от една страна, при приемането на декрети № 103 и № 104 управителят на ЦБК е приложил „дума по дума“ решенията, приети от Комисията и ЕЦБ чрез Еврогрупата, и от друга страна, че качеството му на член на управителния съвет на ЕЦБ вменявало на тази институция действията и/или бездействията му.

43

Жалбоподателите упрекват Общия съд също, че в точки 53 и 56 от обжалваните определения не е квалифицирал спорната декларация като обжалваем акт и не е отговорил на довода им, че тази декларация е породила последици както по отношение на техните права, така и на имуществото им.

44

Комисията и ЕЦБ оспорват по същество тези основания.

45

На първо място, що се отнася до довода за липса на мотиви в обжалваните определения, следва да се припомни, че от постоянната съдебна практика следва, че задължението на Общия съд по член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз да мотивира решенията си, не изисква от него да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения. Мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с мотивите, на които се основава Общият съд, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя съдебен контрол в рамките на производство по обжалване (вж. по-специално решение от 8 март 2016 г., Гърция/Комисия, C‑431/14 P, EU:C:2016:145, т. 38 и цитираната съдебна практика).

46

В случая, след като в точка 39 от обжалваните определения изтъква, че Еврогрупата е посочена в член 137 ДФЕС, който предвижда, че съставът и редът за провеждане на заседанията на министрите на държавите членки, чиято парична единица е еврото, се определят в Протокол № 14 за Еврогрупата, приложен към Договора за функционирането на ЕС, Общият съд припомня, в точка 40 от посочените определения, че съгласно член 1 от този протокол тези министри се събират на неофициални срещи за обсъждане на въпроси, свързани с общите им специфични отговорности по отношение на единната валута.

47

Както се основава именно на тази разпоредба от посочения протокол, в точки 41—45 от обжалваните определения Общият съд най-напред приема, че Еврогрупата е дискусионен форум на представителите на държавите членки, чиято парична единица е еврото, на ниво министри, а не орган, който приема решения. По-нататък той посочва, че макар участието на Комисията и на ЕЦБ в заседанията на Еврогрупата да е предвидено в член 1 от същия протокол, Еврогрупата представлява неофициална среща на министрите на съответните държави членки. Накрая, Общият съд посочва, че нито едно обстоятелство не позволява да се счете, че Еврогрупата е контролирана от Комисията или ЕЦБ или че действа като пълномощник на тези институции. От това той достига до извода, че Комисията или ЕЦБ не носят отговорност за спорната декларация.

48

В точки 47—49 от обжалваните определения Общият съд изключва, с оглед на релевантните разпоредби на Договора за ЕМС, и възможността спорната декларация — дори тя да може да се припише на ЕМС, а не на Еврогрупата — да се вмени на Комисията или на ЕЦБ поради твърдения контрол, който тези институции упражняват върху ЕМС. Поради това той приема, че не може да се счете, че Комисията и ЕЦБ стоят в основата на приемането на тази декларация.

49

При условията на евентуалност, в точки 51—62 от обжалваните определения Общият съд приема, че тъй като Еврогрупата не е орган, който приема решения, една нейна декларация не може да се счита за акт, предназначен да произведе правно действие по отношение на трети лица. Той добавя, че тази преценка се подкрепя от детайлния анализ на съдържанието на спорната декларация, който той прави в точки 54—59 от тези определения и в резултат на който в точка 60 от тях стига до извода, че декларацията има чисто информативен характер.

50

Следва да се констатира, че мотивите на обжалваните определения, припомнени в точки 46—49 от настоящото решение, отговарят на изискванията за мотивиране, посочени в точка 45 от настоящото решение.

51

На второ място, следва да се припомни, че жалба за отмяна може да се подава срещу всички актове, приети от институциите на Съюза, независимо от тяхното естество или форма, чиято цел е да породят задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено неговото правно положение (вж. по-специално решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9 и от 9 септември 2015 г., Lito Maieftiko Gynaikologiko kai Cheirourgiko Kentro/Комисия, C‑506/13 P, EU:C:2015:562, т. 16).

52

В случая, що се отнася до довода на жалбоподателите за грешка при прилагане на правото от Общия съд, съгласно който довод контекстът на приемане на спорната декларация и начинът на функциониране на Еврогрупата показват, че тази декларация отразява едно съвместно решение на Комисията и ЕЦБ, трябва да се посочи, че от декларацията на Еврогрупата от 27 юни 2012 г. следва, че Комисията и ЕЦБ, в съответствие с член 13, параграф 3 от Договора за ЕМС, са натоварени от управителния съвет да договорят с кипърските власти програма за макроикономическа адаптация, която следва да бъде конкретизирана в меморандум за разбирателство.

53

Освен това трябва да се подчертае, че ролята на Комисията и на ЕЦБ, така както е определена в член 1 от Протокол № 14 за Еврогрупата, не може да е по-голяма от ролята, възложена на тези институции с Договора за ЕМС. Както припомня Общият съд в точка 48 от обжалваните определения обаче, от точка 161 от решение от 27 ноември 2012 г., Pringle (C 370/12, EU:C:2012:756) следва, че макар Договорът за ЕМС да възлага на Комисията и на ЕЦБ някои задачи, свързани с изпълнението на целите по този договор, от една страна, функциите, предоставени на Комисията и на ЕЦБ в рамките на Договора за ЕМС, не включват правомощието те сами да приемат решения и от друга страна, дейностите, извършвани от двете институции в рамките на същия договор, обвързват само ЕМС.

54

В това отношение трябва да се припомни, че функциите, възложени на Комисията в рамките на Договора за ЕМС, се състоят в извършването на оценка на исканията за подкрепа за стабилност (член 13, параграф 1), извършването на оценка на тяхната неотложност (член 4, параграф 4), договарянето на меморандум за разбирателство, подробно уреждащ условията, с които ще е обвързана предоставената финансова помощ (член 13, параграф 3), надзор за спазване на условията, с които е обвързана финансовата помощ (член 13, параграф 7), и участие в заседанията на управителния съвет и на изпълнителния съвет в качеството на наблюдател (член 5, параграф 3 и член 6, параграф 2) (решение от 27 ноември 2012 г., Pringle, C‑370/12, EU:C:2012:756, т. 156).

55

По силата на член 13, параграф 4 от Договора за ЕМС Комисията е натоварена и с подписването на меморандума за разбирателство от името на ЕМС, ако той отговаря на посочените в член 13, параграф 3 условия и ако е бил одобрен от управителния съвет на ЕМС.

56

Що се отнася до ЕЦБ, възложените ѝ в рамките на Договора за ЕМС задачи се състоят в извършването на оценка на неотложността на исканията за подкрепа за стабилност (член 4, параграф 4), участие в заседанията на управителния съвет и на изпълнителния съвет в качеството на наблюдател (член 5, параграф 3 и член 6, параграф 2) и извършване, съвместно с Комисията, на оценка на исканията за подкрепа за стабилност (член 13, параграф 1), договаряне на меморандум за разбирателство (член 13, параграф 3) и надзор за спазване на условията, с които е обвързана финансовата помощ (член 13, параграф 7) (решение от 27 ноември 2012 г., Pringle, C‑370/12, EU:C:2012:756, т. 157).

57

В светлината на тези уточнения обстоятелството, че Комисията и ЕЦБ участват в заседанията на Еврогрупата, не променя естеството на изявленията на последната и не може да доведе до извода, че спорната декларация е израз на правомощието по вземане на решения на тези две институции на Съюза.

58

Освен това трябва да се посочи, че спорната декларация не съдържа нито един елемент, който да отразява решение на Комисията и на ЕЦБ да възложат на съответната държава членка правно задължение за прилагане на съдържащите се в нея мерки.

59

Както посочва по същество Общият съд в точка 60 от обжалваните определения, тази декларация, която има чисто информативен характер, цели да информира обществеността за постигането на политическо споразумение между Еврогрупата и кипърските власти, което отразява наличието на обща воля за водене на преговори съгласно предвидените в посочената декларация условия.

60

При тези обстоятелства, приемането от Република Кипър на Закона от 22 март 2013 г., който създава необходимата за преструктурирането на съответните банкови институции правна рамка и оправомощава ЦБК да приеме декрети № 103 и № 104, не може да се счита за наложена от твърдяно съвместно решение на Комисията и ЕЦБ, материализирано посредством спорната декларация.

61

Накрая, доколкото с жалбите си жалбоподателите целят отмяна на декларация на Еврогрупата, трябва да се посочи не само че в текста на Протокол № 14 за Еврогрупата, приложен към Договора за функционирането на ЕС, се използва квалификацията „неофициална“ [среща], но и че Еврогрупата не е сред различните състави на Съвета на Европейския съюз, изброени в приложение I към вътрешния правилник на последния, приет с Решение 2009/937/ЕС на Съвета от 1 декември 2009 година (OВ L 325, 2009 г., стр. 35), чийто списък се визира в член 16, параграф 6 ДЕС. Следователно, както посочва генералният адвокат в точки 55—65 от заключението си, Еврогрупата нито може да се приравни на състав на Съвета, нито да се квалифицира като орган, служба или агенция на Съюза по смисъла на член 263 ДФЕС.

62

Предвид всички изложени по-горе съображения жалбите трябва да се отхвърлят като неоснователни.

63

Съгласно член 184, параграф 2 от своя процедурен правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.

64

Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

65

След като Комисията и ЕЦБ са направили искане за осъждането на жалбоподателите и последните са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: