I – Въведение

II – Правна уредба

III – Обстоятелствата, предхождащи спора

IV – Спорното решение

V – Производство пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

VI – Производство пред Съда и искания на страните

VII – Анализ на жалбата

А – По първото основание за обжалване

1. Обжалваното съдебно решение

2. Доводи на страните

3. Анализ

а) По първата част

i) Предварителни съображения

ii) Относно обхвата на контрола на служителя по изслушването

iii) Анализ на констатациите на Общия съд

б) По втората част

Б – По второто основание за обжалване

1. Обжалваното съдебно решение

2. Доводи на страните

3. Анализ

а) Предварителни бележки

i) Относно поверителния характер на декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер

ii) Последици от защитата на декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер за публикуването на решенията на Комисията

б) По първата част

в) По втората част

г) По третата част

д) По четвъртата част

В – По третото основание за обжалване

1. Обжалваното съдебно решение

2. Доводи на страните

3. Анализ

а) По първата част

б) По втората част

Г – Заключителни съображения

VIII – Заключение

1.

С жалбата по настоящото дело Evonik Degussa GmbH иска да се отмени решение от 28 януари 2015 г. Evonik Degussa/Комисия ( 2 ), с което Общият съд на Европейския съюз е отхвърлил жалбата за отмяна на Решение C(2012) 3534 на Европейската комисия ( 3 ) за отхвърлянето на искане за поверително третиране, подадено от жалбоподателя.

2.

Отправените от жалбоподателя критики по отношение на обжалваното съдебно решение се отнасят по-специално до проблематиката — неразглеждана досега в практиката на Съда ( 4 ) — свързана с обхвата на защитата, която трябва да се предоставя на информация, получена от декларацията, направена с цел освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, при публикуването на решения на Комисията, свързани с прилагането на член 101 ДФЕС ( 5 ).

3.

Член 30 от Регламент (ЕО) № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] ( 6 ), озаглавен „Публикуване на решения“, гласи следното:

„1.   Комисията публикува решенията, които взема по членове от 7 до 10, 23 и 24.

2.   При публикуването се посочват наименованията на страните и основното съдържание на решението, включително и всички наложени санкции. Взема се предвид законният интерес на предприятията от опазване на техните търговски тайни“.

4.

Член 8 от Решение 2011/695/ЕС относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция ( 7 ), озаглавен „Търговски тайни и друга поверителна информация“, гласи следното:

„1.   Когато Комисията възнамерява да разкрие информация, която може да представлява търговска тайна или друга поверителна информация, притежавана от дадено предприятие или лице, Генерална дирекция „Конкуренция“ информира последното в писмен вид относно това намерение и основанията за него. Определя се краен срок, в рамките на който засегнатото предприятие или лице може да представи писмени коментари.

2.   Когато засегнатото предприятие или лице възрази срещу разкриването на информацията, то може да отнесе въпроса до служителя по изслушването. Ако служителят по изслушването установи, че информацията може да бъде разкрита, тъй като не представлява търговска тайна или друга поверителна информация или тъй като е налице първостепенен интерес от нейното разкриване, това следва да бъде изложено в мотивирано решение, което се съобщава на засегнатото предприятие или лице. В решението се определя датата, след която информацията ще бъде разкрита. Тази дата не може да бъде по-рано от една седмица, считано от датата на уведомлението.

3.   Параграфи 1 и 2 се прилагат mutatis mutandis към разкриването на информация чрез публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

[…]“.

5.

Обстоятелствата, предхождащи спора, както са отразени в обжалваното съдебно решение, могат да бъдат описани по следния начин.

6.

На 3 май 2006 г. Комисията приема Решение C(2006) 1766 окончателен относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38.620 — Водороден пероксид и перборат, наричано по-нататък „Решението ВПП“).

7.

В Решението ВПП Комисията отбелязва по-специално, че жалбоподателят е участвал в нарушение на член 81 ЕО на територията на Европейското икономическо пространство (ЕИП) заедно с шестнадесет други дружества, действащи в сектора на водородния пероксид и пербората. Съгласно Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 2002 г.“) ( 8 ) на жалбоподателя е предоставен пълен имунитет срещу глоби.

8.

През 2007 г. е публикуван първият неповерителен вариант на Решението ВПП на интернет сайта на Комисията.

9.

В писмо до жалбоподателя от 28 ноември 2011 г. Комисията го уведомява за намерението си да публикува нов, по-подробен неповерителен вариант на Решението ВПП, възпроизвеждащ изцяло съдържанието на посоченото решение с изключение на поверителната информация. По този повод Комисията изисква от жалбоподателя да посочи в Решението ВПП информацията, за която възнамерява да поиска поверително третиране.

10.

Тъй като счита, че този по-подробен неповерителен вариант съдържа поверителна информация или търговски тайни, жалбоподателят уведомява Комисията с писмо от 23 декември 2011 г., че възразява срещу предвижданото публикуване. В подкрепа на това възражение жалбоподателят изтъква по-специално, че посоченият неповерителен вариант съдържа множество сведения, които той е предоставил на Комисията по програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, а също така имената на много от сътрудниците му, както и данни относно търговските му връзки. Според жалбоподателя по този начин предвижданото публикуване щяло да накърни по-специално принципите на оправданите правни очаквания и на равно третиране, и можело да нанесе вреда на дейностите по разследване на Комисията.

11.

С писмо от 15 март 2012 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че приема да премахне от новия неповерителен вариант, предназначен за публикуване, всички сведения, позволяващи пряко или косвено идентифициране на източника на информацията, получена на основание на Известието относно сътрудничеството от 2002 г., както и имената на сътрудниците на жалбоподателя. За сметка на това Комисията счита, че липсват основания да предостави поверителност за останалите сведения, за които жалбоподателят е поискал поверително третиране.

12.

Като прилага възможността, предвидена в Решение 2011/695/ЕС, жалбоподателят сезира служителя по изслушването с искане последният да изключи от предназначения за публикуване неповерителен вариант всички предоставени от него сведения на основание на Известието относно сътрудничеството от 2002 г.

13.

Със спорното решение от името на Комисията служителят по изслушването отхвърля искането на жалбоподателя.

14.

Служителят по изслушването най-напред подчертава ограниченията на своя мандат, който му позволявал единствено да прецени дали определена информация трябва да се счита за поверителна, но не и да поправя твърдяно от жалбоподателя нарушение на неговите правни очаквания.

15.

Освен това той отбелязва, че жалбоподателят възразява срещу публикуването на нов, по-подробен неповерителен вариант на Решението ВПП с единствения мотив, че той съдържал сведения, предоставени в приложение на Известието относно сътрудничеството от 2002 г., и че разкриването на такива сведения пред трети лица можело да му причини вреда в производства по искове за вреди, предявени пред националните юрисдикции.

16.

Според служителя по изслушването обаче жалбоподателят не е доказал, че публикуването на тази информация може да му причини сериозна вреда. Интересът на определено предприятие, нарушило правото на конкуренция, от това да не бъдат публично оповестявани подробностите на противоправното му поведение при всяко положение не заслужавал никаква специална закрила. Служителят по изслушването припомня по този въпрос, че исковете за обезщетение пред националните юрисдикции са неразделна част от политиката на Съюза в областта на конкуренцията и че поради това жалбоподателят не можел да се позовава на законен интерес от защита срещу тези искове.

17.

Служителят по изслушването също счита, че не е компетентен да отговори на довода на жалбоподателя, че спорното разкриване щяло да засегне програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, тъй като този въпрос надхвърлял ограниченията на неговия мандат.

18.

Най-сетне, служителят по изслушването посочва, че след като мандатът му е ограничен до исканията за поверителност, той е некомпетентен да се произнесе по твърдяното нарушение на принципа на равно третиране, произтичащо от факта, че предвиденото публикуване би поставило жалбоподателя в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите адресати на Решението ВПП, които не са съдействали на Комисията.

19.

С жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на 2 август 2012 г., жалбоподателят иска отмяна на спорното решение.

20.

В производството по жалбата жалбоподателят подава молба по реда за допускане на обезпечение за спиране на изпълнението на спорното решение. С определение от 16 ноември 2012 г.Evonik Degussa/Комисия (T‑341/12 R, EU:T:2012:604) председателят на Общия съд уважава тази молба.

21.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква по същество пет основания. Първите четири са изведени от нарушения съответно на член 8 от Решение 2011/695, (първо основание), на задължението за мотивиране (второ основание), на задължението за професионална тайна, предвидено в член 339 ДФЕС (трето основание) и на принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правна сигурност и на равно третиране (четвърто основание) ( 9 ).

22.

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата изцяло и осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

23.

С жалбата си Evonik Degussa моли Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да отмени спорното решение и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски. Комисията моли да се отхвърли жалбата и жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

24.

В производството по обжалване жалбоподателят подава молба по реда за допускане на обезпечение с искане Съдът да спре изпълнението на спорното решение. С определение от 2 март 2016 г.Evonik Degussa/Комисия (C‑162/15 P‑R, EU:C:2016:142) заместник-председателят на Съда уважава тази молба.

25.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква три основания за обжалване, изведени, първо — от нарушение на член 8, параграфи 2 и 3 от Решение 2011/695 относно компетентността на служителя по изслушването, второ — от нарушение на член 339 ДФЕС и на член 30 от Регламент № 1/2003 относно твърдения поверителен характер на спорните сведения, и трето — от нарушение на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.

26.

С първото основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е нарушил член 8, параграфи 2 и 3 от Решение 2011/695, приемайки в точки 31—44 от обжалваното съдебно решение, че служителят по изслушването не е бил компетентен да разгледа възраженията, изведени от принципите на защита на оправданите правни очаквания и на равно третиране.

27.

Пред Общия съд жалбоподателят е изтъкнал основание, изведено от нарушение на член 8 от Решение 2011/695, като e поддържал, че служителят по изслушването неправилно е стеснил обхвата на своя контрол. Общият съд е отхвърлил това твърдение като неоснователно в точки 23—44 от обжалваното съдебно решение.

28.

В точка 26 от обжалваното съдебно решение, Общият съд е посочил, че жалбоподателят упреква служителя по изслушването, че се е въздържал да отговори на отделните доводи, отнасящи се по-специално до нарушаването на принципите на оправданите правни очаквания и равно третиране.

29.

В точка 33 от обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил, че съгласно неговата съдебна практика по член 9, трета алинея от Решение 2001/462/ЕО, ЕОВС ( 10 ), която остава релевантна и за член 8 от Решение 2011/695, служителят по изслушването е длъжен не само да провери дали вариантът, предназначен за публикуване, съдържа търговски тайни или друга поверителна информация, която се ползва със сходна защита, но също и да провери дали този вариант съдържа друга информация, която не може да се разкрие пред обществеността било поради съображения, свързани с правилата на правото на Съюза, в които се предвижда специална защита, било защото става въпрос за информация, влизаща в обхвата на задължението за професионална тайна ( 11 ).

30.

В точка 42 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че в случая принципите на правото, изтъквани от жалбоподателя, не представляват такива правила, насочени към специфична закрила срещу оповестяване. Според Общия съд, противно по-специално на правилата относно третирането на лични данни или още на изключенията от правото на обществеността на достъп до документи ( 12 ), тези принципи нямат за своя специфична цел защитата на поверителността на информация или документи. Тъй като в този смисъл възраженията, изведени от тези принципи, надхвърлят рамките на мисията, възложена на служителя по изслушването съгласно член 8 от Решение 2011/695 (точка 43 от обжалваното съдебно решение), с право служителят по изслушването е приел, че е некомпетентен (точка 44 от обжалваното съдебно решение).

31.

По-нататък Общият съд е отхвърлил довода на жалбоподателя, че никоя от службите на Комисията не е разгледала съответните възражения на жалбоподателя, констатирайки, че службите на генерална дирекция „Конкуренция“ са заели мотивирана позиция по тези възражения в писмата до жалбоподателя от 28 ноември 2011 г. и от 15 март 2012 г., преди сезиране на служителя по изслушването (точки 45—49 от обжалваното съдебно решение).

32.

Общият съд е приел в това отношение, че за да се гарантира ефективна съдебна защита на жалбоподателя, спорното решение е следвало да се разглежда в контекста, довел до приемането му, и поради това да се счита, че това решение включва имплицитно, но задължително позициите на Комисията, изразени в писмата от 28 ноември 2011 г. и от 15 март 2012 г., доколкото те се отнасят до аспекти, които не попадат в мандата на служителя по изслушването (точки 60 и 132 от обжалваното съдебно решение).

33.

В жалбата си жалбоподателят изтъква, че служителят по изслушването е органът на Комисията, който се произнася последен относно публикуването на информация, която съответното предприятие счита за поверителна. Служителят по изслушването поради това трябвало да бъде компетентен да разгледа всички доводи, които могат да се противопоставят на публикуването. Жалбоподателят поддържа, че дори служителят по изслушването да е компетентен да проверява само поверителния характер на информацията, той трябвало да държи сметка в решението си за всички относими изисквания, включително за основните права и общите принципи на правото на Съюза, които са част от законните интереси, противопоставими на публикуването.

34.

Поради това жалбоподателят поддържа, че мотивите в точки 42—44 от обжалваното съдебно решение произтичат от грешка при прилагане на правото.

35.

Според жалбоподателя Общият съд трябвало да констатира, че служителят по изслушването не е разгледал възраженията му, изведени от принципите на оправданите правни очаквания и равно третиране, и следователно е трябвало да отмени спорното решение на това основание. Приемайки в точки 58—60, 132 и 133 от обжалваното съдебно решение, че спорното решение включва, „имплицитно, но задължително“ позициите на Комисията, съдържащи се в разменената преди това кореспонденция с жалбоподателя, Общият съд изопачил съдържанието на това решение.

36.

Комисията оспорва тези доводи, като препраща главно към съответните съображения от обжалваното съдебно решение.

37.

Първото основание за обжалване по същество съдържа две части.

38.

Първата част се отнася до обхвата на компетентността на служителя по изслушването съгласно член 8, параграфи 2 и 3 от Решение 2011/695 (точки 42—44 от обжалваното съдебно решение). Втората част се отнася до отхвърленото от Общия съд оплакване, изведено от порок в мотивите на спорното решение (точки 60 и 67 от това решение).

39.

Съгласно член 339 ДФЕС членовете на институциите, длъжностните лица и другите служители на Съюза са длъжни да не разкриват информация, която по естеството си се включва в обхвата на професионалната тайна. С цел прилагане на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС това задължение е възпроизведено в член 28 от Регламент № 1/2003 и в член 16 от Регламент (ЕО) № 773/2004 ( 13 ) и се прилага, според редакцията в последния акт, за „търговски тайни или друга поверителна информация“.

40.

Практиката на Съда дава възможност да се очертаят контурите на тези понятия.

41.

От нея следва по-специално, че правото на защита на търговската тайна представлява общ принцип на правото на Съюза ( 14 ). Областта, към която е насочен този принцип, не се ограничава до търговските тайни в тесен смисъл, тоест чувствителната търговска информация ( 15 ), а включва и други поверителни сведения ( 16 ).

42.

Освен това поверителността на информацията може да произтича както от вътрешно присъщото ѝ чувствително съдържание, какъвто е случаят с търговската информация, така и от съчетание между съдържанието и обстоятелствата във връзка с предоставяне на информацията на публичния орган.

43.

Последната хипотеза се отнася, от една страна, до сведения, предоставени на Комисията при обстоятелства, които налагат задължение за поверителност, и по-специално сведения, предоставени доброволно от лице, което има легитимното желание да остане анонимно, какъвто е информаторът или жалбоподателят, сезирал Комисията ( 17 ), както и, от друга страна, сведенията, предадени на Комисията под условие да се зачете поверителният им характер ( 18 ).

44.

Комисията е взела предвид тази съдебна практика в своето Известие относно достъпа до преписката, различавайки две категории информация, до които достъпът може да бъде ограничаван, и по-специално, от една страна, категорията на търговските тайни, включваща информация относно търговската дейност на дадено предприятие, разкриването на която може да увреди сериозно неговите интереси, и от друга страна, категорията друга поверителна информация, включваща „информация извън търговската тайна, която може да бъде приета за поверителна, доколкото разкриването ѝ би нанесло сериозни вреди на лицето или предприятието“. Най-сетне, поверителната информация може да включва както защитена информация от публичен интерес, каквито са военните тайни, така и защитена информация от частен интерес, каквито са личните данни ( 19 ).

45.

Общият съд от своя страна е изтълкувал понятието „сведенията, които са обхванати от професионалната тайна“, като е откроил три критерия. Според него за тази квалификация е от значение, първо, тези сведения да са известни само на ограничен брой лица, второ, тяхното разкриване да може да причини сериозна вреда на лицето, което ги е предоставило, или на трети лица, и най-сетне, трето, интересите, които могат да бъдат увредени с разкриването на такива сведения, обективно да заслужават защита ( 20 ). Досега Съдът не е имал възможност да се произнесе по тези критерии ( 21 ).

46.

В рамките на Комисията ролята на служителя по изслушването, която се разви значително след нейното създаване, се състои в това да контролира спазването на процесуалните права в производства по конкуренция. Прието е за необходимо тази задача да се повери на лице, независимо от службите на генерална дирекция „Конкуренция“ ( 22 ).

47.

Компетентността на служителя по изслушването е определена в Решение 2011/695.

48.

Членове 7 и 8 от това решение предвиждат определена компетентност на служителя по изслушването, която се отнася до исканията за поверително третиране. Служителят по изслушването се произнася по такива искания, от една страна, в контекста на достъп до преписката и от друга страна, в случай на разкриване на информация от Комисията.

49.

Във втората хипотеза член 8, параграфи 1 и 2 от Решение 2011/695 предвижда, че заинтересованият трябва да бъде информиран предварително от Комисията и когато става въпрос за информация, която може да представлява търговска тайна или друга поверителна информация, той може да възрази срещу разкриването, като сезира служителя по изслушването. Когато служителят по изслушването установи, че съответната информация може да бъде разкрита, било защото не представлява търговска тайна нито друга поверителна информация, било защото е налице първостепенен интерес от нейното разкриване, той приема мотивирано решение, в което се определя датата, след която информацията ще бъде разкрита, която не може да бъде по-рано от една седмица.

50.

Съгласно член 8, параграф 3 от Решение 2011/695 тези разпоредби се прилагат mutatis mutandis при публикуването на решенията на Комисията.

51.

В конкретния случай жалбоподателят поддържа, че съгласно член 8, параграфи 1 и 2 от Решение 2011/695 служителят по изслушването е компетентен да се произнесе по всички възражения срещу публикуването, включително ако са изведени от общи принципи на правото.

52.

Отбелязвам, че макар да следва това твърдение на жалбоподателя да се разбира в смисъл, че компетентността на служителя по изслушването обхваща и възражения, различни от свързаните с поверителността на информацията, твърдението не се потвърждава нито от текста, нито от структурата на член 8 от Решение 2011/695.

53.

Що се отнася до текста, прилагането на член 8, параграфи 1 и 2 от Решение 2011/695 е ясно ограничено до хипотеза, в която информацията, която трябва да се разкрие, „може да представлява търговска тайна или друга поверителна информация, притежавана от дадено предприятие или лице“.

54.

Що се отнася до структурата на тези разпоредби, отбелязвам, че те се вписват в по-широката функция на служителя по изслушването, с която се цели да се гарантира спазването на процесуалните права на страните и другите заинтересовани лица в рамките на производства по конкуренция. Предвид неговата независимост служителят по изслушването е в добра позиция, за да разреши разногласието между заинтересования и службите на Комисията относно поверителния характер на информацията евентуално като претегли насрещните интереси.

55.

Според мен обаче тези съображения важат единствено при разглеждане на искания за поверително третиране.

56.

В действителност, дори да могат да се предвидят други възражения срещу публикуването на решение, например изведени от нарушаване на правата върху интелектуална собственост или правото на имидж, те няма да бъдат свързани с развитието на производството по конкуренция, поради което разглеждането им не отговаря на ролята на служителя по изслушването.

57.

Същото се отнася в конкретния случай за възраженията, изтъкнати от жалбоподателя въз основа на общите принципи на правото, които не са свързани с молбата му за поверителност.

58.

Както следва от точка 26 от обжалваното съдебно решение, с първото основание по жалбата пред първата инстанция жалбоподателят упреква служителя по изслушването, че не е отговорил на три довода, изведени на първо място — от нарушаването на принципа на целта, уреден в член 28, параграф 1 от Регламент № 1/2003 (този довод не се възпроизвежда в жалбата до Съда), на второ място — от накърняването на оправданите правни очаквания, че спорната информация няма да бъде публикувана, и на трето място — от нарушаване на принципа на равно третиране, произтичащо от обстоятелството, че това публикуване щяло да доведе до поставяне на жалбоподателя в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите адресати на Решението ВПП.

59.

Освен това от доводите на жалбоподателя в жалбата му до Съда следва, че тези възражения се повдигат без връзка с искането за поверително третиране на информацията в декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер.

60.

Поради това, тъй като става въпрос за възражения, несвързани с искането за поверително третиране, Общият съд според мен правилно е приел в точка 44 от обжалваното съдебно решение, че служителят по изслушването е бил некомпетентен да им отговори.

61.

Искам да уточня, че изтъкнатият от жалбоподателя довод пред служителя по изслушването, основаващ се на принципите на оправданите правни очаквания и равно третиране, може да се разбира по два различни начина.

62.

От една страна, може да се разбира, че целта му е да се установи необходимостта информацията, съдържаща се в декларацията за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, да се квалифицира като поверителна с оглед на оправданото правно очакване на заявителя да не бъде поставян в рамките на граждански спорове в по-неблагоприятна позиция от други участници в нарушението, избрали да не сътрудничат. По този начин позоваването на принципите на оправданите правни очаквания и равно третиране е само косвено, в подкрепа на довод, изведен от поверителния характер на спорната информация. Няма съмнение обаче, че в спорното решение служителят по изслушването е разгледал и отхвърлил този довод.

63.

От друга страна, същият довод на жалбоподателя може да се разбира в смисъл, че целта му е да се установи нарушаване на принципите на оправданите правни очаквания и равно третиране, независимо от обстоятелството дали спорната информация трябва да се квалифицира като поверителна. Такъв самостоятелен довод може да се изведе от нарушаване на изискванията за оттегляне на административни актове или от промяна спрямо по-ранна практика на Комисията ( 23 ). Според мен обаче тези доводи, доколкото не се основават на поверителния характер на информацията, не попадат в компетентността на служителя по изслушването.

64.

Освен това не намирам за убедителен довода на жалбоподателя, че ако се приеме наличието на ограничения на компетентността на служителя по изслушването, това би нарушило правото му на съдебна защита.

65.

Припомням, че производството пред служителя по изслушването има отлагателно действие по отношение на разкриването на информация и по такъв начин дава възможност на заинтересования да сезира Общия съд с жалба за отмяна и с молба по реда за допускане на обезпечение в съответствие с решение AKZO Chemie и AKZO Chemie UK/Комисия ( 24 ).

66.

Изискването за такъв съдебен контрол преди оповестяването се оправдава от възможността разкриването на поверителна информация да причини на заинтересования сериозна и непоправима вреда. Тази обосновка обаче се прилага само доколкото заинтересованият се позовава на поверителността на информацията и не може да се разпростре и по отношение на останалите възражения срещу публикуването.

67.

Поради това считам, че правилно Общият съд е приел в точка 44 от обжалваното съдебно решение, че компетентността на служителя по изслушването съгласно член 8, параграф 2 от Решение 2011/695 не обхваща възраженията на жалбоподателя, основани на принципите на оправданите правни очаквания и равно третиране.

68.

Накрая отбелязвам, че един от мотивите на Общия съд, за да достигне до този извод, е двусмислен.

69.

Общият съд приема в точки 42 и 43 от обжалваното съдебно решение, че принципите на оправданите правни очаквания и на равно третиране, на които се позовава жалбоподателят, не се включват в компетентността на служителя по изслушването, тъй като, противно на правилата за обработка на лични данни или на тези, уреждащи правото на достъп до документи, посочените принципи не представляват „правила, насочени към специфична закрила срещу […] оповестяване“, и нямат „за специфична цел защитата на поверителността на сведения или документи“.

70.

Общият съд не уточнява какво разбира под позоваването на правила, насочени към специфична закрила срещу оповестяване ( 25 ). Ако този мотив на обжалваното съдебно решение трябва да се разбира като означаващ, че принципът на оправданите правни очаквания в никакъв случай не би могъл да представлява основание определена информация да се квалифицира като поверителна, според мен той е юридически неправилен.

71.

Несъмнено, както отбелязва Комисията, искането за поверително третиране трябва да бъде надлежно обосновано от заинтересования, но както следва от практиката на Съда ( 26 ), такова искане може да се основава на довода, че съответната информация е била предадена с оправданото правно очакване, че Комисията ще зачете поверителния ѝ характер. Според мен изискванията, свързани със зачитане на оправданите правни очаквания на частноправен субект, поначало могат да обосноват поверително третиране независимо от съществуването на специфична правна уредба.

72.

Въпреки това, дори точки 42 и 43 от обжалваното съдебно решение да се разбират в този смисъл, естеството на тази грешка не е такова, че да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение, като се има предвид, че неговият диспозитив изглежда обоснован по други правни съображения ( 27 ). В действителност с оглед на тези мотиви Общият съд се е ограничил с констатацията, че с право служителят по изслушването е приел, че е некомпетентен да отговори на „отделните“ възражения, основаващи се на принципите на оправданите правни очаквания и на равно третиране (точки 26 и 44 от обжалваното съдебно решение).

73.

Сама по себе си тази констатация е правилна. Действително, след като жалбоподателят е изтъкнал тези доводи отделно от искането си за поверителност, тяхната преценка не попада в компетентността на служителя по изслушването. Поради това считам, че констатацията на Общия съд в точка 44 от обжалваното съдебно решение при всички случаи трябва се потвърди.

74.

Поради това предлагам първата част на първото основание за обжалване да се отхвърли.

75.

С втората част на първото основание за обжалване жалбоподателят упреква Общия съд, че е отхвърлил оплакването му, изведено от нарушаване на задължението за мотивиране.

76.

Общият съд неправилно приел, че позициите на службите на Комисията, съдържащи се в писмата от 28 ноември 2011 г. и от 15 март 2012 г., са част от мотивите на спорното решение (точки 60 и 132 от обжалваното съдебно решение).

77.

Отбелязвам, че сама по себе си констатацията на Общия съд в точки 60 и 132 от обжалваното съдебно решение, че мотивите на спорното решение трябва да се разглеждат в контекста на предходната кореспонденция с жалбоподателя, не е укорима.

78.

Действително съгласно постоянната съдебна практика дали мотивите на решението са достатъчни, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, когато той е познат за заинтересованото лице и му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка ( 28 ).

79.

Освен това, доколкото решение на определена институция на Съюза чисто и просто потвърждава изразена преди това позиция, дори от друга служба, може да се приеме, че съдържанието на тази позиция представлява съответния контекст за мотивирането на това решение ( 29 ). Този подход е приложим и когато искането се разглежда от две независими административни инстанции ( 30 ).

80.

По мое мнение прилагането на същата логика в случая не противоречи на факта, че служителят по изслушването се ползва с независимост в рамките на Комисията ( 31 ).

81.

Когато две инстанции в рамките на Комисията възприемат една и съща позиция относно оповестяването на документ и обхвата на поверителност, всички изразени съображения представляват съответен контекст за контрол върху законосъобразността на окончателното решение.

82.

Поради това в конкретния случай Общият съд е имал основание да държи сметка за позицията, изразена от службите на генерална дирекция „Конкуренция“ в предходната кореспонденция с жалбоподателя, когато е преценявал мотивите на спорното решение.

83.

В тази насока отбелязвам, че както следва от точка 65 от обжалваното съдебно решение, спорното решение посочва мотивите за отхвърляне на искането за поверителност на жалбоподателя. В действителност служителят по изслушването, напомняйки ограниченията на своята компетентност, е отговорил на възраженията на жалбоподателя, доколкото те се основават на поверителността на информацията, съдържаща се в декларацията за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, като е констатирал, че тази информация не трябва да се квалифицира като поверителна или като включена в обхвата на професионалната тайна само поради факта, че е била предоставена в рамките на сътрудничество с Комисията (точки 12, 14 и 18—21 от спорното решение).

84.

Отхвърляйки изцяло искането на жалбоподателя за поверително третиране, служителят по изслушването е потвърдил позицията, произтичаща от писмата на Комисията от 28 ноември 2011 г. и от 15 март 2012 г., описани в точки 47 и 48 от обжалваното съдебно решение. Тази позиция следователно е от значение при преценката на мотивите на спорното решение.

85.

Освен това, тъй като жалбоподателят е бил запознат с позицията преди сезиране на служителя по изслушването, той не може основателно да твърди, че като я е взел предвид, Общия съд е нарушил правото му да бъде изслушан, поради това че не е могъл да оспори доводите, изтъкнати в тези писма.

86.

С оглед на всички тези съображения предлагам да се отхвърли втората част, а следователно и първото основание за обжалване в неговата цялост.

87.

С настоящото основание за обжалване, отнасящо се до точки 76—127 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят поддържа по същество, че с отхвърляне на доводите му, че сведенията, съдържащи се в неговата декларация за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, трябва да се квалифицират като поверителни, Общият съд е нарушил член 339 ДФЕС, член 30 от Регламент № 1/2003, както и правото му на защита на частния живот.

88.

В точки 76—127 от обжалваното съдебно решение, Общият съд е разгледал и отхвърлил третото основание по жалбата пред първата инстанция, което по същество включва три части, изведени, първата — от нарушаване на търговската тайна на жалбоподателя, втората — от нарушаване на поверителността на сведенията, предоставени в рамките на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, и третата — от нарушаване на правото на защита на личния живот (точка 76 от обжалваното съдебно решение).

89.

Относно първата част Общият съд е приел, че дори да се предположи, че някои търговски сведения могат да представляват търговска тайна, във всички случаи те трябва да се считат за исторически, след като датират отпреди пет или повече години и след като жалбоподателят не е доказал, че независимо от тяхната старост тези сведения представляват все още съществени елементи от пазарното му положение (точки 84—86 от обжалваното съдебно решение).

90.

Относно втората част Общият съд е разгледал въпроса дали, както поддържа жалбоподателят, сведенията трябва да се ползват от защита като професионална тайна само поради факта, че са били доброволно предоставени на Комисията от предприятие с цел то да се възползва от програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер (точка 88 от обжалваното съдебно решение).

91.

Общият съд е отхвърлил тезата, че настоящият случай се включва в обхвата на защитата срещу оповестяване съгласно член 4 от Регламент № 1049/2001. Да се вземе предвид член 4 от този регламент, така че да се забрани на Комисията да публикува всяко сведение, защитено чрез изключение от правото на достъп до документи, би имало за последица да се лиши Комисията от възможността да публикува дори основното съдържание на своето решение, като се има предвид, че такова изключение защитава, съгласно презумпцията, установена от Съда в решение Комисията/EnBW ( 32 ), всички елементи от преписката по разследването (точки 91 и 92 от обжалваното съдебно решение).

92.

Оповестяването на сведения във връзка с нарушение на конкурентното право на Съюза чрез публикуването на решение на Комисията, с което се санкционира посоченото нарушение, не би могло по принцип да се смесва с достъпа на трети лица до документи, съдържащи се в преписката по разследването на Комисията. Публикуването на такива сведения не би имало за резултат оповестяването пред трети лица на декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер (точка 93 от обжалваното съдебно решение).

93.

По-нататък Общият съд е разгледал трите условия, свързани с понятието „професионална тайна“, установени от съдебната практика ( 33 ).

94.

Относно първите две условия Общият съд е приел, че те са изпълнени, тъй като разглежданата информация е известна само на ограничен брой лица и нейното разкриване може да причини сериозна вреда на жалбоподателя. Общият съд е констатирал, че спорните сведения се състоят в основната си част от описания на съставните елементи на нарушението. Определени части от Решението ВПП, чието публикуване се е предвиждало, извеждали действително наяве значително по-подробно противоправното поведение на жалбоподателя, което следователно можело да даде възможност на трети увредени лица да установят по-лесно условията и обхвата на неговата гражданска отговорност (точки 96—105 от обжалваното съдебно решение).

95.

За сметка на това относно третото условие Общият съд е приел, че интересите на жалбоподателя, които могат да бъдат увредени от разкриването, обективно не заслужават защита и поради това спорните сведения не се включват в обхвата на професионалната тайна. Общият съд е припомнил, че разглежданото условие изисква да се установи баланс между общия интерес от прозрачност и легитимните интереси, които се противопоставят на оповестяването. За да се противопостави обаче на публикуването на информацията, свързана с нарушението, жалбоподателят не можел легитимно да се позовава нито на интереса си от защита на своята репутация, нито на интереса си от защита срещу осъждане да заплати обезщетение за претърпени вреди, нито пък на обществения интерес за ефикасност на програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер (точки 106—122 от обжалваното съдебно решение).

96.

Накрая, относно третата част Общият съд е приел, че макар по принцип да трябва да се счита, че информацията, събрана в хода на разследване относно нарушение на правото на Съюза в областта на картелите, попада в сферата на частните занимания на лицето, то не може да се позовава на правото си тя да бъде защитавана, за да се оплаче от накърняване на репутацията му, произтичащо предвидимо от собствените му действия (точки 124—126 от обжалваното съдебно решение).

97.

В отговор на доводите на жалбоподателя във връзка с нарушаване на оправданите правни очаквания, на които той се е позовал в подкрепа на третото основание по жалбата пред първата инстанция, Общият съд е приел, че тези доводи съвпадат с доводите, развити във връзка с четвъртото основание, и трябва да се разгледат на това място (точка 77 от обжалваното съдебно решение). Общият съд е разгледал тези доводи в точки 134—158 от обжалваното съдебно решение.

98.

Настоящото основание за обжалване се разделя на четири части.

99.

С първата част жалбоподателят поддържа, че Общият съд е констатирал неправилно, че спорната информация е загубила поверителния си характер само поради факта, че датира отпреди повече от пет години (точки 84—86 от обжалваното съдебно решение).

100.

С втората част жалбоподателят изтъква, че Общият съд трябвало да констатира, че сведенията от декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер трябва да бъдат квалифицирани като поверителни.

101.

Според жалбоподателя, неправилно в конкретния случай Общият съд отказал да приложи същите критерии както при достъпа до документи, посочени в член 4 от Регламент № 1049/2001 (точки 92 и 93 от обжалваното съдебно решение). Разграничението, проведено от Общия съд, между достъпа до документи и публикуването на информацията, която се съдържа в тях, било изкуствено.

102.

Жалбоподателят посочва, че декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер са съставени само за целите на производството на Комисията и с очакването, че Комисията ще зачете гаранциите, предоставени в точка 32 от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. и в точка 40 от Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството от 2006 г.“) ( 34 ).

103.

Поради това според жалбоподателя мотивите, съдържащи се в точки 93, 117, 138, 140—150, 155 и 161 от обжалваното съдебно решение, са погрешни, тъй като се основават на констатацията, че разкриването на съдържанието на декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер в публичния вариант на Решението ВПП не може да се приравни на частично разкриване на самите декларации за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер. Жалбоподателят поддържа, че Общият съд неправилно е констатирал, че Комисията е свободна да публикува всякаква информация, извлечена от декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, дори когато става въпрос за преки или непреки цитати от тях.

104.

При условия на евентуалност, с третата част жалбоподателят поддържа, че спорната информация във всички случаи била поверителна в съответствие с критериите, произтичащи от решение Bank Austria Creditanstalt/Комисия ( 35 ). Противно на посоченото от Общия съд в точки 107—111 от обжалваното съдебно решение, неговите интереси обективно заслужавали защита по смисъла на тази съдебна практика.

105.

С четвъртата част жалбоподателят критикува точки 121—126 от обжалваното съдебно решение, свързани с твърдяното нарушение на правото му на защита на частния живот. Той поддържа, че противно на приетото от Общия съд, разкриването на съдържанието на декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер не би могло да се счита за предвидима последица от неговото участие в картела.

106.

Комисията оспорва тези доводи, като по същество препраща към съответните мотиви на обжалваното съдебно решение.

107.

Основният аргумент на жалбоподателя в рамките на настоящото основание за обжалване се отнася до претендирания поверителен характер на информацията, получена от декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, както и до нейната защита от разкриване при публикуването на решенията на Комисията.

108.

Отбелязвам, че декларациите на предприятие, съставени с цел освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, се различават от всички други документи, събирани от Комисията в хода на разследването, тъй като съдържат подробно описание на фактическия състав на нарушението, предоставено доброволно от пряк участник в тях ( 36 ). Така, за разлика от останалите документи в преписката на Комисията, става въпрос за документ, съдържащ оценка, предоставен доброволно, специално предназначен да бъде съставен в рамките на програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, чрез който неговият автор признава нарушението, като по такъв начин се отказва от правото си да не се самоуличава.

109.

Естеството на този документ оправдава резервите относно неговото оповестяване.

110.

Съгласно Известията относно сътрудничеството от 2002 г. и относно сътрудничеството от 2006 г. публичното разкриване на декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, както и на други документи, получени в рамките на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, по принцип е изключено дори след приемане на решението на Комисията с оглед на изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001, свързани със защитата на търговските интереси и защитата на целесъобразността на проверки и разследвания ( 37 ). Такива декларации не трябва да се влияят от представянето на доказателства в граждански производства. За сметка на това защитата на декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер не възпрепятства тяхното разкриване на други страни, които упражняват правото си на защита в рамките на достъпа до преписката ( 38 ). Документите относно Европейската мрежа по конкуренция предвиждат резерви при обмена на декларации между органите по конкуренция ( 39 ).

111.

Практиката на Комисията, която следва от тези документи, се основава на разграничение между декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и съществуващите преди това документи, представени от заявителя за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер. Декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер се ползват с по принцип абсолютна защита срещу публично разкриване и срещу предоставяне на националните съдилища.

112.

Комисията защитава тази практика постоянно пред Съда ( 40 ) и като amicus curiae, пред националните съдилища ( 41 ).

113.

В решение Pfleiderer ( 42 ) Съдът допуска възможността за разкриване на документи, свързани с програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, в рамките на граждански спор. Когато разглеждат искане за достъп до такива документи, националните юрисдикции трябва да претеглят във всеки отделен случай интереса от оповестяването на сведенията, доброволно предоставени от лицето, което възнамерява да иска освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, спрямо интереса от запазването на поверителността им. Така следва да се осигури баланс между правото на третите лица, претърпели вреди от картела, да предявят искове за вреди ( 43 ) и защитата на ефикасността на преследванията, провеждани от публичните органи. Съдът обаче не се е произнасял относно особеното естество на декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер ( 44 ).

114.

В решение Комисията/EnBW ( 45 ) Съдът установява наличието на обща презумпция, според която оповестяването на документите, които се съдържат в преписка във връзка с производство съгласно член 101 ДФЕС, по принцип засяга защитата на търговските интереси на участващите в такова производство предприятия, както и защитата на целите на дейностите по разследване, свързани с това производство, по смисъла на член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001.

115.

Трябва да се определи дали предоставената защита на декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер трябва да се изразява в определени граници при използване в мотивите на решенията на Комисията за констатиране на нарушение на сведенията, получени от тези декларации.

116.

Отбелязвам в тази насока, че защитата срещу разкриване се отнася за чувствителната информация, независимо на какъв носител тя е предоставена. От това следва, че ако декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер са защитени, тази защита по принцип обхваща и тяхното възпроизвеждане в други документи.

117.

Това съображение изглежда се приема от Комисията. При участието си като amicus curiae пред юрисдикция в Обединеното кралство през ноември 2011 г. ( 46 ), Комисията поддържа, че резервите, свързани с разкриване на декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, се прилагат и в случай на разкриване на поверителния вариант на нейното решение в граждански спор, тъй като това решение съдържа цитати от декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер.

118.

Обстоятелството, че сведенията, съдържащи се в декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, трябва да бъдат защитени също така и при възпроизвеждането им в друг документ, означава, че Комисията трябва да проявява известна сдържаност при използването им в публичната версия на своите решения.

119.

Отбелязвам все пак, че защитата на декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер се оправдава с публичния интерес да се осигури привлекателност на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер — главен инструмент за разкриване на картели ( 47 ). Жалбоподателят обаче не може да се позовава на такъв публичен интерес срещу Комисията.

120.

Може да се зададе въпросът дали разглежданата защита се основава и на особения интерес на заявителя за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер ( 48 ).

121.

Според мен наличието на такъв интерес може да се изведе от функционирането на програмите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер.

122.

Действително, когато публичният орган установява програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, той създава правна рамка, стимулираща предприятието да признае доброволно участието си в нарушението и по този начин да се откаже от правото си да не се самоуличава. От това възниква поверителна връзка между заявителя и Комисията, сходна с тази, която съществува между последната и информатора или жалбоподателя, сезиращ Комисията, в производствата по конкуренция ( 49 ). Предприятието, което реши да се откаже от правото си да не се самоуличава, трябва да може да вземе това решение при пълна яснота относно положението. Така то може да очаква Комисията да държи сметка за неговите интереси, като използва предоставената информация в този конкретен контекст.

123.

Все пак, дори да се приеме, че това може да породи оправдано правно очакване за поверително третиране, това очакване би се отнасяло само до разкриването на информацията, получена в рамките на сътрудничеството при обстоятелства, позволяващи да се проследи нейният източник, но не би обхващало защитата на самата тази информация.

124.

Този довод произтича от обстоятелството, че защитата на разглежданата информация не произтича от вътрешно присъщото ѝ чувствително съдържание, а от съчетание между съдържанието и обстоятелствата около нейното предоставяне на Комисията ( 50 ).

125.

Поради това според мен, дори ако трябва Комисията да проявява известна сдържаност по отношение на използването на тази информация при публикуване на своите решения, ограниченията за разкриване, произтичащи от легитимния интерес на заявителя за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, се отнасят само за сведенията, които позволяват да се идентифицира връзката им с декларацията за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер. Само разкриването на тази информация би позволило на читателя да възстанови точното съдържание на частите от декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, което би било равносилно на частичното им разкриване.

126.

За сметка на това според мен Комисията трябва да разполага с дискреционна власт относно използването в публичните варианти на своите решения на други елементи, получени от декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер.

127.

От една страна, Комисията трябва да разполага с широка свобода на действие, когато описва функционирането на картела в решението си, включително в публикувания му вариант. По многобройни разследвания декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер представляват, поне за някои етапи от нарушението и при условие че бъдат потвърдени от други независими доказателства, главен източник на доказателства. Ако от решението трябва да се премахнат всички сведения, получени от тези декларации, то би могло да се окаже безполезно като източник на информация за нарушението. Следователно трябва да се държи сметка, че тъй като преписката на Комисията е защитена от общата презумпция, установена с решение Комисия/EnBW ( 51 ), неповерителният вариант на решението на Комисията представлява важен източник на информация за трети лица, които се считат увредени от картела ( 52 ). Поради това възможността на тези трети лица да предявяват граждански искове, би могла да бъде неоснователно ограничена.

128.

От друга страна, решавайки да разкрие картела, заявителят за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер трябва да осъзнава обстоятелството, че сведенията, предоставени в рамките на неговото сътрудничество, ще бъдат важен източник на информация и ще бъдат широко използвани от Комисията за установяване и описване на фактите, включително в неповерителния вариант на решението. Ето защо той трябва да приеме, че с изключение на преките цитати от неговите декларации и на друга информация, която дава възможност да бъде идентифициран като източник, предоставената на Комисията информация ще бъде възпроизведена в нейното решение, включително в публичния му вариант.

129.

Отбелязвам, че решавайки да сътрудничи с Комисията, заявителят може разумно да предвиди, че поверителността на неговото сътрудничество не би могла да бъде защитена безрезервно. Заявителят за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер ще бъде идентифициран пред обществеността от момента на приемане на решението на Комисията. Освен това, дори да може да се очаква, че Комисията ще вземе разумни мерки, за да заличи източника на доказателства, получени в рамките на сътрудничеството, неизбежна е възможността читател на решението, запознат със самоличността на заявителя или на заявителите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, да стигне до предположения относно произхода на една или друга информация в резултат от тяхното сътрудничество.

130.

С първата част жалбоподателят оспорва прилагането на презумпцията за петте години, основаваща се на периода от време, от който датира търговската информация, в точки 84—86 от обжалваното съдебно решение.

131.

В съответствие с практиката на Комисията ( 53 ) и съдебната практика на Общия съд, развила се във връзка с разглеждането на искания за поверителност ( 54 ), търговска информация, която датира отпреди пет или повече години, трябва по общо правило да се счита за неповерителна, освен ако по изключение съответното предприятие докаже, че все още тези сведения съставляват съществени елементи от пазарното му положение.

132.

Тази практика се основава на общото съображение, че с времето търговската информация губи чувствителния си характер. Това съображение според мен оправдава прилагането на презумпция, свързана с точно определен период, изведена от опита, която съответното предприятие може да обори чрез доказване на обратното положение.

133.

Отбелязвам, че тази презумпция не изключва запазването на поверителността на някои търговски сведения за по-дълъг от посочения петгодишен период. Прилагането ѝ следователно е съвместимо с довода, че изключенията относно достъпа до документи могат евентуално да се прилагат за период от тридесет години, а при необходимост дори за по-дълъг период ( 55 ).

134.

Уточнявам, че всички тези съображения се отнасят за чувствителната търговска информация и не се прилагат за сведения, за които се иска поверителност по друга причина.

135.

В конкретния случай жалбоподателят критикува точки 84—86 от обжалваното съдебно решение, като поддържа, че сведенията, чийто източник е декларация за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, не губят поверителността си само поради изтичане на период от време. Според него защитата на такава информация не може да се ограничава до строго определен период от време.

136.

Според мен тази критика произтича от неправилен прочит на обжалваното съдебно решение.

137.

В точки 84—86 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля довода на жалбоподателя, че планираната публикация съдържа поверителна търговска информация, свързана с неговите търговски взаимоотношения и ценовата му политика (първа част от третото основание по жалбата пред първата инстанция).

138.

Отхвърлянето на този довод не засяга разглеждането от страна на Общия съд на самостоятелния довод на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че спорните сведения трябва да бъдат защитени срещу разкриване, поради това че техен източник е декларацията за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер (втора част от третото основание, точки 88—122 от обжалваното съдебно решение).

139.

По този начин, поддържайки, че презумпцията за петте години не би трябвало да се прилага за сведения, съдържащи се в декларацията за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, жалбоподателят не отчита факта, че прилагането на тази презумпция в точки 84—86 от обжалваното съдебно решение се отнася само за довода му във връзка с чувствителната търговска информация.

140.

Поради това считам, че първата част от основанието е необоснована.

141.

Жалбоподателят поддържа, че спорните сведения, съдържащи се в неговата декларация за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, се ползват от защитата на професионална тайна, така че с оглед на член 339 ДФЕС и на член 30 от Регламент № 1/2003, разгледани в светлината на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, Комисията не може да ги включва в публичния вариант на своето решение, освен при наличие на по-висш обществен интерес, какъвто в конкретния случай не бил доказан.

142.

Този довод се основава на предпоставката, че използването на сведения, получени от декларация за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, в публичния вариант на решението на Комисията, е равностойно на частично разкриване на самата декларация.

143.

С оглед на изложените по-горе ( 56 ) съображения обаче тази предпоставка е неточна.

144.

В действителност, ако Комисията трябва да държи сметка за поверителното естество на декларацията за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, когато използва съдържащите се в нея сведения в публичния вариант на своето решение, ограниченията в таза насока се отнасят за сведенията, които дават възможност да се направи извод относно техния източник, и по-специално най-вече за преките цитати от декларацията и позоваванията на източника.

145.

Поради това, дори да се приеме, че жалбоподателят има особен интерес от поверителността на декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, което Комисията оспорва в конкретния случай, този интерес може единствено да се противопоставя на публикуването на частите от решението, които съдържат преки цитати от декларацията или позовавания на източника.

146.

Разкриването на такива сведения обаче не е предмет на настоящото дело.

147.

В действителност Комисията посочва, че в разширения неповерителен вариант, който възнамерява да публикува, са премахнати всички сведения, от които може да се направи извод, че техният източник са декларации или документи, предадени на Комисията в рамките на сътрудничеството за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, като в основния текст и в бележките под линия е била заличена всякаква връзка между сведенията и обстоятелството, че техен източник е заявителят за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер.

148.

Поради това, както произтича от точка 139 от обжалваното съдебно решение, всички сведения, които могат да позволят прякото или косвено идентифициране на източника на сведенията, получени от декларацията на жалбоподателя за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, са били заличени.

149.

Доколкото в жалбата до Съда жалбоподателят поддържа, че незаличените части продължават да съдържат дословни цитати от неговата декларация за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, този довод следва да се разгледа в светлината на това, което жалбоподателят разбира под „дословен цитат“.

150.

В действителност жалбоподателят поддържа, че това понятие включва не само „цитатите дума по дума, обозначени като такива“, а също така „частите, които възпроизвеждат дословно, но или (i) без да са обозначени като цитат, или (ii) като непряка реч, текста на изявленията на предприятието“, и твърди в това отношение, че не е достатъчно Комисията да заличи наименованието на цитираното предприятие или конкретното позоваване на документ, находящ се в преписката на Комисията. Жалбоподателят изтъква, че след като в точка 85 от Решението ВПП се приема, че той е основният източник на информация на Комисията, третите лица ще го счетат a priori като източник поне на значителна част от цитатите, съдържащи се в решението.

151.

Както вече посочих ( 57 ) обаче, дори да може да се очаква, че Комисията ще вземе разумни мерки, за да заличи източника на доказателства, получени в рамките на сътрудничеството, неизбежна е възможността читателят на решението, запознат със самоличността на заявителя или на заявителите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, да стигне до предположения относно произхода на една или друга информация в резултат от тяхното сътрудничество. Това съображение не е достатъчно, за да е налице легитимна резерва по отношение на публикуването на съответните части. Следователно, освен за преките цитати от декларациите и за другите сведения, позволяващи да се идентифицира източникът, които не се обхващат от довода на жалбоподателя, последният не може основателно да възразява срещу публикуването в решението на Комисията на сведения, свързани с нарушението, съдържащи се в неговата декларация за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер.

152.

Не съм убеден също така и от тезата на жалбоподателя, че Общият съд е нарушил критериите относно достъпа до документи, установени в член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001.

153.

Действително Съдът приема, че що се отнася до публичния достъп до документи от преписката на Комисията в производство по конкуренция, тя може да се позовава на общата презумпция за противоречието на такова разкриване с интересите, посочени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001 ( 58 ).

154.

Тази презумпция обаче, която е установена в полза на Комисията и ѝ дава възможност да откаже индивидуална проверка на документите от преписката ѝ, според мен не може да се противопоставя на самата Комисия. Действително, когато Комисията излага фактическия състав на нарушението в публичния вариант на своето решение, не може да изхожда от презумпцията, че цялата преписка е поверителна. Както посочва Общият съд в точка 92 от обжалваното съдебно решение, такова тълкуване не само би обезсмислило съдържанието на член 30 от Регламент № 1/2003, но и като практическа последица би довело до преобръщане на тежестта на доказване, която в областта на поверителното третиране се носи от заявителя.

155.

Следователно жалбоподателят не може основателно да се позовава на съдебната практика на Общия съд, според която информацията трябва да се счита за попадаща в обхвата на задължението за професионална тайна, доколкото нейната поверителност произтича от някое от предвидените в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключения от правото на достъп до документи ( 59 ).

156.

Накрая, жалбоподателят поддържа, неправилно според мен, че възприетото от Общия съд разрешение на спора позволява на Комисията да публикува свободно всякакви сведения, получени от декларацията за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер.

157.

Отбелязвам, че видно от спорното решение, Комисията е приела някои искания на жалбоподателя, по-специално отнасящите се до заличаване на позоваванията на източника на информация. Следователно тези искания вече не са били предмет на спор в производството пред Общия съд.

158.

В тази насока в точки 136—139 от обжалваното съдебно решение Общият съд прави разграничение между публикуването на сведения, получени от декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, и оповестяването на самите декларации, като се позовава на обстоятелството, че Комисията е премахнала всички сведения, които могат да позволят прякото или косвено идентифициране на източника на информация, предоставена в рамките на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер ( 60 ). Освен това от точка 141 от обжалваното съдебно решение следва, че предоставената защита на поверителния вариант на решението на Комисията е обоснована по-специално с обстоятелството, че той съдържа индикации, свързани с източника на предоставените в рамките на програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер сведения, и че такъв поверителен вариант следователно може да отразява самоуличаващи декларации на тези предприятия. От това може да се направи извод, че същата резерва е приложима за неповерителния вариант на решението на Комисията, от което би трябвало да са премахнати такива индикации, свързани с източника на информация.

159.

Следователно, обратно на поддържаното от жалбоподателя, от тези съображения на обжалваното съдебно решение не следва, че свободата на преценка на Комисията при публикуване на информацията, получена в рамките на сътрудничеството, е неограничена.

160.

С оглед на изложеното считам, че Общият съд правилно е отхвърлил довода на жалбоподателя, изведен от поверителността на информацията, предадена на основание на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер.

161.

При условията на евентуалност спрямо предходните части жалбоподателят поддържа, че обратно на установеното от Общия съд в точки 106—111 от обжалваното съдебно решение, третото условие за квалификация като професионална тайна, посочено в съдебната практика, установена с решение Bank Austria Creditanstalt/Комисия ( 61 ), и по-специално относно наличието на интереси, които обективно заслужават защита, в случая било изпълнено.

162.

Жалбоподателят оспорва отхвърлянето на неговия довод, че предвижданото публикуване щяло да повлияе неоправдано на висящите или бъдещи граждански искове. В тази насока жалбоподателят твърди, че Общият съд е изопачил неговия довод, констатирайки, че неговата цел по същество е да се защити срещу евентуално осъждане от национален съд да заплати обезщетение за претърпени вреди, а това не представлява защитим интерес (точки 109 и 110 от обжалваното съдебно решение). Според жалбоподателя неговият интерес се състои не в това да избегне заплащането на обезщетение за претърпени вреди, а в това да избегне третиране по дискриминационен начин в рамките на такива производства по искове за обезщетение за вреди, тъй като разкриването на сведения, получени от неговата декларация, би го поставило в по-неблагоприятно положение спрямо други участници в картела.

163.

Отбелязвам, че както следва по-специално от точки 103 и 104 от обжалваното съдебно решение, предвиденото от Комисията по-пълно публикуване обхваща по-специално мотивите на Решението ВПП, свързани с начина на функциониране на картела, и следователно би позволило на трети увредени лица да установят по-лесно гражданската отговорност както на жалбоподателя, така и на други предприятия, участвали в нарушението. Поради това става въпрос за информация, която улеснява установяването на отговорността на всички участници в картела.

164.

В тази насока, дори да се предположи, че жалбоподателят може законосъобразно да се позовава на своя интерес да се избегне установяването на връзка между предоставените сведения и него самия като източник на информация, този интерес е обезпечен чрез заличаването на преките цитати и други сведения, позволяващи да се идентифицира източникът.

165.

Ако обаче жалбоподателят възнамерява да изтъкне своя интерес с цел да се прикрие значението на неговата роля в организацията на нарушението, която става ясна от разглежданите сведения, с цел да не се прави позоваване на този факт в производствата по искове за обезщетение или по регресни искове, то както посочва Комисията, позовавайки се на точки 107 и 110 от обжалваното съдебно решение и на цитираната в тях практика на Съда, не е налице защитим интерес предвид правото да се иска възстановяване на вредата, причинена от антиконкурентно поведение.

166.

Ето защо считам, че третата част е неоснователна.

167.

С четвъртата част жалбоподателят критикува точки 124—126 от обжалваното съдебно решение, като се позовава на нарушение на правото си на зачитане на личния живот, установено в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

168.

Както посочва Общият съд в точка 124 от обжалваното съдебно решение, разясненията, предоставени на Комисията от предприятията, се считат за попадащи в сферата на частните им занимания и затова по отношение на тях действа зачитането на личния живот.

169.

По-нататък Общият съд посочва, че дори такова зачитане да се изисква за сведенията, събирани в хода на разследване относно нарушение на правото на Съюза в областта на картелите, съответното лице не може да се позовава на него, за да се оплаче от накърняване на репутацията му, произтичащо предвидимо от собствените му действия по осъществяване на нарушение (точка 125 от обжалваното съдебно решение). Зачитането на личния живот следователно не може да възпрепятства оповестяването на сведения, свързани с участието на дадено предприятие в нарушение на правото на конкуренция, установено в решение на Комисията (точка 126 от обжалваното съдебно решение).

170.

Жалбоподателят поддържа, че това съображение е неприложимо в конкретния случай, тъй като оповестяването на спорните сведения не произтичало по предвидим начин от неговото участие в нарушението.

171.

Отбелязвам, че жалбоподателят не оспорва констатацията на Общия съд, че той не може законно да се позовава на накърняване на репутацията му, произтичащо от публикуване на информация, свързана с действията му по осъществяване на нарушение, тъй като това накърняване е предвидимо и произтича от неговите собствени действия. Тази констатация впрочем се подкрепя от трайно установената практика на Европейския съд по правата на човека, с която Общият съд е направил съпоставка ( 62 ).

172.

Освен твърдяното засягане на правото на репутация, разгледано и отхвърлено от Общия съд, жалбоподателят не посочва по какъв начин разкриването на спорната информация ще породи последици, отнасящи се до правото му на зачитане на личния живот.

173.

Поради това считам, че четвъртата част трябва да бъде отхвърлена, както следователно и второто основание за обжалване в неговата цялост.

174.

В третото основание за обжалване жалбоподателят се позовава на грешка при прилагане на правото, която твърди, че е допусната от Общия съд при преценката на принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.

175.

Жалбоподателят оспорва по същество отхвърлянето на довода му, че новото публикуване на Решението ВПП би засегнало неговите оправдани правни очаквания по-специално доколкото би било равносилно, от една страна, на оттегляне на благоприятното решение, прието с първото публикуване през 2007 г., а от друга страна, на промяна на по-ранната практика на Комисията.

176.

В точки 159—163 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал и отхвърлил като неоснователен наведения от жалбоподателя довод в рамките на четвъртото му основание, съгласно който публикуването на първия неповерителен вариант на Решението ВПП през 2007 г. представлява източник на неговите оправдани правни очаквания.

177.

Общият съд е приел, че Комисията разполага със свободата по своя воля да публикува вариант на Решението ВПП, по-пълен от необходимия минимум, и да включи в него сведения, чието публикуване не се изисква, доколкото оповестяването им не е несъвместимо със защитата на търговската тайна. В този контекст само по себе си обстоятелството, че Комисията е публикувала първи неповерителен вариант на Решението ВПП през 2007 г. и че не го е квалифицирала като временен, не е можело да предостави на жалбоподателя никаква конкретна гаранция относно факта, че по-късно няма да бъде публикуван нов, по-подробен неповерителен вариант на същото това решение. Такова последващо публикуване можело по-специално да отчита обстоятелството, че с времето чувствителната търговска информация е остаряла.

178.

Жалбоподателят критикува отхвърлянето в точки 136—165 от обжалваното съдебно решение на неговия довод, изведен от нарушаване на принципите на оправданите правни очаквания и на правната сигурност.

179.

На първо място, според жалбоподателя Общият съд не е съобразил практиката на Съда, според която законосъобразните административни актове, благоприятни за частноправен субект, не могат по принцип да се оттеглят или отменят ( 63 ). Жалбоподателят поддържа в това отношение, че публикувайки през 2007 г. първия неповерителен вариант на Решението ВПП, Комисията е приела поисканите от жалбоподателя заличавания и е приключила процедурата по публикуване, приемайки благоприятно за него решение — отмяната на което, предвиждана от спорното решение, била в противоречие с условията, определени от съдебната практика.

180.

На второ място, жалбоподателят поддържа, че Общият съд неправилно е отхвърлил неговия довод, изведен от промяна на по‑ранната практика на Комисията. Според жалбоподателя дори да се приеме, че Комисията е свободна да променя практиката си във връзка с Известието относно сътрудничеството от 2006 г. и да занижава равнището на защита на декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по отношение на бъдещи случаи, тя не би могла да се намесва в ущърб на жалбоподателя във фактическо положение, по което вече се е произнесла с публикацията от 2007 г.

181.

Комисията оспорва тези доводи, като препраща главно към съответните мотиви от обжалваното съдебно решение.

182.

Аргументацията, развита от жалбоподателя в рамките на настоящото основание за обжалване, съдържа по същество две части, изведени — първата, от нарушаване на условията за оттегляне на административен акт, а втората — от нарушаване на оправданите правни очаквания поради предполагаема промяна в практиката на Комисията.

183.

Съгласно постоянната съдебна практика при оттеглянето с обратна сила на индивидуален административен акт по принцип важат особено стриктни условия. Съдът признава правото на институциите на Съюза да оттеглят незаконосъобразен акт, при условие че оттеглянето се направи в разумен срок и при зачитане на оправданите правни очаквания на адресата, черпещ благоприятни правни последици от него ( 64 ). От това може да се направи извод, че оттеглянето на законосъобразен правопораждащ индивидуален акт по принцип е изключено ( 65 ).

184.

Предоставените на заинтересования гаранции в този контекст се признават само доколкото разглежданият акт е правопораждащ, тоест който засяга правното му положение ( 66 ).

185.

В конкретния случай жалбоподателят поддържа, че публикувайки през 2007 г. първия неповерителен вариант на Решението ВПП, Комисията е приела поисканите от него заличавания и такова решение не може да бъде оттеглено.

186.

За да се отговори на този довод, следва да се определи дали в рамките на публикуването през 2007 г. Комисията се е произнесла по поверителността на сведенията, които не са били включени в публикувания тогава вариант на Решението ВПП.

187.

Отбелязвам, че както следва от точка 163 от обжалваното съдебно решение, Комисията не е вземала специално решение, от което да може да се направи извод, че тя се е ангажирала спрямо жалбоподателя да не публикува в бъдеще някои сведения, заличени през 2007 г.

188.

Поради това доводът на жалбоподателя поставя въпроса дали Комисията се е произнесла мълчаливо по поверителността на непубликуваните през 2007 г. сведения само с това, че не ги е включила в неповерителния вариант, публикуван тогава.

189.

Според мен съществуването на такова мълчаливо решение не може да бъде изведено от обстоятелствата около публикуването, извършено през 2007 г. В действителност, както е констатирано в точка 161 от обжалваното съдебно решение, Комисията разполага с широка свобода на преценка при определяне на обхвата на публичната информация във връзка с прилагането на член 30, параграф 2 от Регламент № 1/2003. От тази разпоредба изобщо не би могъл да се направи извод, че Комисията трябва да заеме окончателно становище в това отношение при първоначалното публикуване.

190.

Съществуват обаче няколко довода, които могат да обосноват по-пълно последващо публикуване на решението.

191.

В действителност, за да се даде възможност на обществеността да се запознае с мотивите на решението ѝ, Комисията трябва да държи сметка за принципа на прозрачност и трябва да състави в кратък срок неповерителен, макар и временен вариант на своето решение, съдържащ елементите, необхванати от искания за поверителност, които не могат да бъдат разгледани незабавно ( 67 ). Изискването за прозрачност, предвид стриктните срокове, посочени в Регламент № 1049/2001, може да обоснове няколко последователни публикации на същото решение.

192.

Наред с това, както отбелязва Общият съд в точка 162 от обжалваното съдебно решение, последващото публикуване може да се оправдае с факта, че с времето някои поверителни сведения могат да загубят чувствителния си характер.

193.

При тези условия, както правилно Общият съд констатира в точки 106 и 161 от обжалваното съдебно решение, само по себе си обстоятелството, че неповерителният вариант на Решението ВПП, публикуван през 2007 г., не е бил квалифициран като „временен“, не е достатъчно, за да се приеме, че Комисията е заела окончателно становище относно обхвата на публикуване, като се е ангажирала мълчаливо да не публикува в бъдеще нов, по-подробен неповерителен вариант на това решение.

194.

Поради това предлагам първата част да се отхвърли.

195.

От доводите на жалбоподателя следва, че независимо дали спорните сведения са поверителни, той се позовава на нарушаване на принципа на оправданите правни очаквания вследствие на предполагаема промяна в практиката на Комисията.

196.

Припомням, че съгласно трайно установената съдебна практика правото да се направи позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания предполага, че компетентните органи на Съюза са предоставили на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници ( 68 ).

197.

Отбелязвам, че ангажиментите на Комисията, съдържащи се в Известията относно сътрудничеството от 2002 г. и относно сътрудничеството от 2006 г., се отнасят единствено до разкриването на декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер и на други документи, предоставени в рамките на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер (точки 137 и 138 от обжалваното съдебно решение).

198.

Поради това според мен, дори да се приеме, че тези известия са източник на оправдани правни очаквания за зачитане на поверителността на декларациите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, във всички случаи тези очаквания не се отнасят за обстоятелството, че информацията за нарушението, съдържаща се в тези декларации, няма да бъде включена в публичния вариант на решението на Комисията.

199.

Следователно считам, че доводът на жалбоподателя, изведен от нарушаване на принципа на оправданите правни очаквания вследствие на предполагаема промяна в практиката на Комисията, не би могъл да бъде приет.

200.

Отбелязвам, че очевидно е желателно функционирането на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер да се съпътства от ясни и предвидими за заявителите условия ( 69 ). Отбелязвам също така, че към разглеждания момент Комисията все още не е установила точни насоки за подготвянето на публични варианти на своите решения, спирайки се в това отношение на въпроса за използването на сведенията, събрани в рамките на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер. Само това обстоятелство обаче не е в състояние да обоснове констатацията, че Комисията е нарушила конкретните уверения, предоставени на жалбоподателя.

201.

Поради това предлагам да се отхвърли третото основание за обжалване, а следователно и жалбата до Съда в нейната цялост.

202.

В края на моя анализ бих искал да изложа няколко общи съображения относно системата за представяне на доказателства, установена с Директива 2014/104. Тази директива несъмнено се явява последваща спрямо настъпването на обстоятелствата по спора, но според мен въпреки това Комисията би следвало да я вземе предвид, когато след приключване на настоящото производство по обжалване пристъпи към предвиденото публикуване.

203.

Директива 2014/104 слага край на дискусията относно обхвата на защита на заявленията за освобождаване от санкция или намаляване на санкции. Тя налага пълна защита срещу разкриването на тези заявления в производства по искове за обезщетения, като прави по-специално разграничение между тях и вече съществуваща информация, която може да бъде разкрита. Така това разрешение осигурява установен по законодателен път справедлив баланс между противоположни интереси ( 70 ).

204.

Според мен пълната защита на заявленията за освобождаване от санкция или намаляване на санкции не налага идентично равнище на защита на информацията относно фактическия състав на нарушението, която се съдържа в заявленията, когато става въпрос за публикуването на решенията на Комисията. Общественият достъп до информация за фактическия състав на нарушението е основен елемент в производствата по искове за обезщетение, тъй като позволява на трети увредени лица да се информират за развитието на картела и облекчава установяването на фактите, свързани със съществуването и обхвата на отговорността по отношение на всички негови участници.

205.

Ако пълната защита, предоставена от Директива 2014/104 на заявленията за освобождаване от санкция или намаляване на санкции, трябва да обхване сведенията относно фактическия състав на нарушението, съдържащи се в тези заявления, крехкият баланс, установен от тази директива, би могъл да се постави под съмнение. Такава широка защита на документите за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер не би могла да бъде изведена от Директива 2014/104 поради липсата на изрична разпоредба в този смисъл. В съображение 26 обаче тази директива специално предвижда, че ограниченията за представяне на доказателства не следва да възпрепятстват органите за защита на конкуренцията да публикуват решенията си в съответствие с приложимото право на Съюза или националното право.

206.

Поради това според мен сведенията, съдържащи се в заявленията за освобождаване от санкция или намаляване на санкции, могат да се използват в публичните варианти на решенията на Комисията само при условие че е заличена връзката, позволяваща идентифицирането на техния източник ( 71 ).

207.

В действителност, дори да се приеме, че заявителят за освобождаване от санкция или намаляване на санкции може да поддържа оправдано правно очакване относно поверителното третиране на неговото заявление за освобождаване от санкция или намаляване на санкции с оглед на факта, че неговото участие в програмата за освобождаване от санкция или намаляване на санкции включва отказ от правото му да не се самоуличава, това очакване би се отнасяло само до защитата на самото заявление, дословните цитати от него, както и до друга информация, позволяваща това заявление да се идентифицира пряко като източник. Това очакване не включва обаче разкриването на сведения, свързани с фактическия състав на нарушението.

208.

Накрая отбелязвам, че напрежението между прилагането на правото на конкуренция от публичните органи и ролята на гражданските искове за вреди се проявява в най-различен контекст. Интересите на заявителите за освобождаване от санкция или намаляване на санкции се охраняват и чрез други правни средства, засягащи в по-малка степен интересите на третите увредени лица, по-специално чрез ограничаване на солидарната им отговорност ( 72 ).

209.

С оглед на всичко, изложено дотук, предлагам на Съда да отхвърли жалбата до Съда и да осъди Evonik Degussa GmbH да заплати съдебните разноски, включително в производството по реда за допускане на обезпечение.