—

за Universal Music International Holding BV, от C. Kroes и S. Janssen, advocaten,

—

за Michael Tétreault Schilling, от A. Knigge, P. A. Fruytier и L. Parret, advocaten,

—

за Josef Brož, от F. Vermeulen и B. Schim, advocaten,

—

за гръцкото правителство, от A. Dimitrakopoulou, S. Lekkou и S. Papaïoannou, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от M. Wilderspin и G. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, Universal Music International Holding BV (наричано по-нататък „Universal Music“), установено в Нидерландия, и от друга, Michael Schilling, Irwin Schwartz и Josef Brož, адвокати с местожителство съответно в Румъния, Канада и Чешката република, относно небрежност от страна на адв. Brož при изготвянето в Чешката република на договор за изкупуване на дялове от капитала.

3

Член 5 от Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с последващите конвенции за присъединяването към нея на новите държави членки (наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“), гласи:

„Срещу лице с местоживеене в една договаряща държава може да бъде предявен иск в друга договаряща държава:

[…]

[…]“.

4

Съображения 11, 12, 15 и 19 от Регламент № 44/2001 гласят:

[…]

[…]

5

Член 2, параграф 1 от този регламент, с който се предоставя обща компетентност на съдилищата на държавата по местоживеенето на ответника, гласи следното:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

6

Член 5 от същия регламент предвижда:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

[…]

[…]“.

7

Universal Music е дружество за звукозаписи, което е част от групата Universal Music Group. Universal Music International Ltd е дружество сестра на Universal Music и е част от същата група.

8

През 1998 г. Universal Music International Ltd се договаря с чешки партньори, по-специално с дружеството за звукозаписи B&M spol. s. r. o. и съдружниците в него, че едно или няколко дружества от Universal Music Group, които следва да бъдат допълнително уточнени, ще изкупи или изкупят 70 % от дяловете от капитала на B&M. Страните се споразумяват също, че през 2003 г. купувачът ще придобие останалите дялове от капитала, като цената трябва да бъде определена към момента на изкупуването на останалия дялов капитал. Направено е авансово плащане за продажната цена. Договореностите и основните елементи на планираната сделка са отразени в писмо за намерение, в което се определя като цел продажна цена, еквивалентна на петкратната сума на средната годишна печалба, реализирана от B&M.

9

Впоследствие страните провеждат преговори по договор за продажбата и доставката на 70 % от дяловете от капитала на B&M, както и по опционен договор за закупуването на останалите 30 % от дяловете (наричан по-нататък „опционният договор за закупуването на дялове от капитала“).

10

Опционният договор за закупуването на останалите дялове от капитала е изготвен от чешката адвокатска кантора Burns Schwartz International по поръчка на правния отдел на Universal Music Group. Между тази адвокатска кантора, правния отдел на Universal Music Group и съдружниците в B&M са обменени няколко варианта на договора.

11

По време на преговорите Universal Music е упоменавано като купувач в опционния договор за закупуването на дялове от капитала. Последният е подписан на 5 ноември 1998 г. от Universal Music, B&M и съдружниците в него.

12

Според запитващата юрисдикция, видно от този договор, адв. Brož, който е служител в адвокатската кантора Burns Schwartz International, не е възпроизвел напълно едно от измененията на текста, предложено от правния отдел на Universal Music Group, вследствие на което продажната цена е била увеличена петкратно в сравнение с първоначално предвидената — продажна цена, която след това е трябвало да бъде умножена по броя на съдружниците.

13

През август 2003 г. с оглед на изпълнението на договорното му задължение да изкупи останалите дялове от капитала Universal Music изчислява цената на дяловете съгласно предвидената от него формула, като според изчисленията му тя възлиза на 10180281 CZK (чешки крони) (около 313770 EUR). Като се позовават на предвидения в договора метод на изчисление, съдружниците в B&M предявяват право да получат сума в размер на 1003605620 CZK (около 30932520 EUR).

14

Спорът е отнесен до арбитраж в Чешката република и страните сключват спогодба на 31 януари 2005 г. В изпълнение на тази спогодба Universal Music изплаща за останалите 30 % от дяловете сума в размер на 2654280,03 EUR (наричана по-нататък „сумата по спогодбата“) чрез дебитен превод от банкова сметка, която има в Нидерландия. Преводът е извършен по сметка, която съдружниците в B&M имат в Чешката република.

15

Universal Music предявява иск пред Rechtbank Utrecht (Районен съд Утрехт, Нидерландия) на основание член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, като моли адв. Schilling и адв. Schwartz, в качеството им на бивши съдружници в адвокатска кантора Burns Schwartz International, както и адв. Brož да бъдат солидарно осъдени да му заплатят сумата от 2767861,25 EUR, заедно с лихвите и разноските, за вредата, която Universal Music твърди, че е претърпяло вследствие на небрежността на адв. Brož при изготвянето на текста на опционния договор за закупуването на дялове от капитала. Вредата се състояла в разликата — резултат на тази небрежност — между първоначално предвидената продажна цена и сумата по спогодбата плюс разноските, направени от Universal Music по арбитражното производство.

16

В иска Universal Music твърди, че вредата е настъпила в Барн (Нидерландия), където то е установено.

17

В решение от 27 май 2009 г. Rechtbank Utrecht (Районен съд Утрехт) постановява, че спорът, с който е сезиран, не му е подсъден, тъй като мястото на настъпване на претендираната от Universal Music вреда, която той определя като настъпила в Барн „пряка изцяло имуществена вреда“, не може да се счита за мястото на „вредоносното събитие“ по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 поради липсата на достатъчно фактори за привързване, въз основа на които да се установи компетентността на нидерландските съдилища.

18

Сезиран с въззивна жалба от Universal Music, Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Апелативен съд Арнхем-Леуварден, Нидерландия) потвърждава с решение от 15 януари 2013 г. решението на първоинстанционния съд. Той приема, че в настоящия случай липсва особено тясна връзка между спора и сезирания съд, а наличието на такава връзка е критерий за прилагането на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001. Следователно фактът, че сумата по спогодбата е трябвало да бъде платена за сметка на дружество със седалище в Нидерландия, сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове международната компетентност на нидерландските съдилища.

19

Universal Music подава касационна жалба срещу решението на Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Апелативен съд Арнхем-Леуварден) пред запитващата юрисдикция. Г‑н Schilling и г‑н Brož подават независимо един от друг насрещни касационни жалби.

20

При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

21

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като този по главното производство за „място, където е настъпило вредоносното събитие“, може да се приеме намиращото се в дадена държава членка място на настъпване на вредата, когато тази вреда представлява само имуществена загуба, която е пряка последица от действия на непозволено увреждане, извършени в друга държава членка.

22

За да се отговори на този въпрос, следва да се припомни, че доколкото Регламент № 44/2001 заменя Брюкселската конвенция, направеното от Съда тълкуване на разпоредбите на Конвенцията важи и за тези на Регламента, когато разпоредбите на тези общностни актове могат да се квалифицират като еквивалентни (решения от 16 юли 2009 г., Zuid-Chemie, C‑189/08, EU:C:2009:475, т. 18 и от 10 септември 2015 г., Holterman Ferho Exploitatie и др., C‑47/14, EU:C:2015:574, т. 38).

23

Следва да се отбележи, че формулировката на релевантните за настоящото дело разпоредби на Регламент № 44/2001 е почти идентична на тази в Брюкселската конвенция. С оглед на тази еквивалентност е важно да се гарантира приемствеността в тълкуването на тези два акта съгласно съображение 19 от Регламент № 44/2001 (решение от 16 юли 2009 г., Zuid-Chemie, C‑189/08, EU:C:2009:475, т. 19).

24

Съгласно практиката на Съда понятието „дела относно деликтна или квазиделиктна отговорност“ по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 обхваща всички искове, с които се цели подвеждането на ответника под отговорност и които не се отнасят към „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от този регламент (решение от 28 януари 2015 г., Kolassa, C‑375/13, EU:C:2015:37, т. 44). В това отношение при липса на данни в акта за преюдициално запитване за наличие на договорни правоотношения между страните в главното производството, като това трябва все пак да се провери от запитващата юрисдикция, Съдът следва да ограничи анализа си до член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, до който се отнасят поставените от запитващата юрисдикция въпроси.

25

Както припомня генералният адвокат в точка 27 от заключението си, единствено като отклонение от закрепеното в член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001 общо правило, че спорът е подсъден на съдилищата в държавата членка, на чиято територия е местоживеенето на ответника, в глава II, раздел 2 от този регламент са предвидени някои хипотези на специална компетентност, сред които е тази по член 5, точка 3 от посочения регламент. Тъй като правилото за компетентност на съдилищата по мястото, където е настъпило вредоносното събитие, е правило за специална компетентност, то подлежи на самостоятелно и стриктно тълкуване, като не се допуска тълкуване, което излиза извън изрично предвидените в този регламент хипотези (вж. в този смисъл решения от 5 юни 2014 г., Coty Germany, C‑360/12, EU:C:2014:1318, т. 43—45 и от 10 септември 2015 г., Holterman Ferho Exploitatie и др., C‑47/14, EU:C:2015:574, т. 72 и цитираната съдебна практика).

26

Съгласно постоянната съдебна практика правилото за специална компетентност, установено в член 5, точка 3 от посочения регламент, се основава на наличието на особено тясна връзка между спора и съдилищата по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, която обосновава предоставянето на компетентност на тези съдилища за целите на доброто правораздаване и надлежната организация на процеса (решения от 5 юни 2014 г., Coty Germany, C‑360/12, EU:C:2014:1318, т. 47 и от 10 септември 2015 г., Holterman Ferho Exploitatie и др., C‑47/14, EU:C:2015:574, т. 73 и цитираната съдебна практика).

27

В областта на деликтната или квазиделиктната отговорност съдът по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, по принцип е най-подходящият да се произнесе по-специално поради близостта на спора и улесненото събиране на доказателства (решения от 21 май 2015 г., CDC Hydrogen Peroxide, C‑352/13, EU:C:2015:335, т. 40 и от 10 септември 2015 г., Holterman Ferho Exploitatie и др., C‑47/14, EU:C:2015:574, т. 74).

28

Що се отнася до израза „място, където е настъпило вредоносното събитие“, употребен в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, Съдът вече е постановил, че той се отнася едновременно до мястото на настъпване на вредата и до мястото на настъпване на събитието, причинило тази вреда, поради което ищецът може по свой избор да предяви иск срещу ответника пред съда в едното или другото място (във връзка със замърсяването на околната среда вж. решение от 30 ноември 1976 г., Bier, 21/76, EU:C:1976:166, т. 24 и 25, във връзка с нарушение на правата върху марка вж. решение от 5 юни 2014 г., Coty Germany, C‑360/12, EU:C:2014:1318, т. 46 и във връзка с договор на директор на дружество вж. решение от 10 септември 2015 г., Holterman Ferho Exploitatie и др., C‑47/14, EU:C:2015:574, т. 72).

29

Между страните в главното производство няма спор по въпроса, че Чешката република е мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, но за сметка на това между тях съществува разногласие относно мястото на настъпване на вредата.

30

Всъщност, видно от акта за преюдициално запитване, преговорите по договора, сключен на 5 ноември 1998 г. между, от една страна, B&M и съдружниците в него, и от друга, Universal Music, са водени в Чешката република и той е сключен там. Правата и задълженията на страните са определени в тази държава членка, в това число задължението на Universal Music да заплати сума, по-висока от първоначално предвидената, за останалите 30 % от дяловете от капитала. Това договорно задължение, което страните по договора не са имали намерението да пораждат, е възникнало в Чешката република.

31

Вредата, настъпила за Universal Music в резултат на разликата между първоначално предвидената продажна цена и тази, посочена в договора, е станала безспорна към момента на сключване на спогодбата между страните пред арбитражния съд в Чешката република на 31 януари 2005 г. — датата, на която е определена действителната продажна цена. Следователно задължението за това плащане е нанесло непоправима имуществена вреда на Universal Music.

32

Ето защо загубата на части от имуществото е понесена в Чешката република, тъй като там е настъпила вредата. Обстоятелството, че в изпълнение на сключената пред арбитражния съд в Чешката република спогодба Universal Music е платило сумата по спогодбата чрез дебитен превод от банкова сметка, която има в Нидерландия, само по себе си не може да обори този извод.

33

Разрешението, произтичащо от направените в точки 30—32 от настоящото решение констатации, съответства на изискванията за предвидимост и сигурност, установени в Регламент № 44/2001, тъй като предоставянето на компетентност на чешките съдилища се обосновава със съображения, свързани с доброто правораздаване и надлежната организация на процеса.

34

В този контекст е важно да се припомни, че изразът „място, където е настъпило вредоносното събитие“, не би могло да се тълкува толкова широко, че да обхваща всяко място, където се усещат вредните последици от събитие, което вече е причинило вреда, действително настъпила на друго място (решение от 19 септември 1995 г., Marinari, C‑364/93, EU:C:1995:289, т. 14).

35

Вследствие на тази практика Съдът е уточнил също, че посоченият израз не се отнася до местоживеенето на ищеца, където се е намирал „центърът на неговите имуществени интереси“, само защото същият е претърпял там имуществена вреда, произтичаща от загубата на части от неговото имущество, настъпила и претърпяна в друга държава членка (решение от 10 юни 2004 г., Kronhofer, C‑168/02, EU:C:2004:364, т. 21).

36

Действително в точка 55 от решение от 28 януари 2015 г., Kolassa (C‑375/13, EU:C:2015:37), Съдът е установил компетентността на съдилищата по местоживеенето на ищеца на основание на материализирането на вредата, когато тя е настъпила директно в банкова сметка на този ищец в банка, която се намира в съдебния им район.

37

При все това, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 44 и 45 от заключението си по настоящото дело, тази констатация е направена в специфичния контекст на делото, по което е постановено посоченото решение, а по това дело е имало обстоятелства, обуславящи предоставянето на компетентност на посочените съдилища.

38

Следователно чисто имуществената вреда, настъпила директно в банковата сметка на ищеца, не би могла сама по себе си да бъде квалифицирана като „релевантен критерий за привързване“ по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001. В това отношение следва също да се отбележи, че не е изключено дружество като Universal Music да има избор между няколко банкови сметки, от които да може да плати сумата по спогодбата, поради което мястото, на което то има банкова сметка, не е непременно надежден критерий за привързване.

39

Ищецът би могъл на основание на чисто имуществена вреда да предяви иск пред съда по мястото на настъпването ѝ само ако останалите конкретни обстоятелства по случая също обуславят предоставянето на компетентност на този съд.

40

С оглед на изложените по-горе съображения на първия поставен въпрос следва да се отговори, че член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като този по главното производство при липсата на други връзки за „място, където е настъпило вредоносното събитие“, не може да се приеме намиращото се в дадена държава членка място, в което е настъпила вреда, когато тя е само имуществена загуба, която е настъпила директно в банковата сметка на ищеца и е пряка последица от действия на непозволено увреждане, извършени в друга държава членка.

41

Предвид отговора на първия въпрос не следва да се отговаря на втория поставен въпрос.

42

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали при проверка на компетентността съгласно Регламент № 44/2001 сезираният със спора съд трябва да преценява всички данни, с които разполага, включително при необходимост и доводите, с които ответникът оспорва твърденията на ищеца.

43

Както подчертава генералният адвокат в точка 52 от заключението си, макар запитващата юрисдикция да поставя този въпрос единствено в случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, от полза е да се даде отговор, тъй като въпросът се отнася до общата преценка на компетентността, а не само до това дали имуществена вреда е достатъчна, за да се установи компетентност.

44

Що се отнася конкретно до член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, Съдът е уточнил, че във фазата на проверката на международната компетентност сезираният със спора съд не преценява нито допустимостта, нито основателността на иска съгласно правилата на националното право, а само установява връзката с държавата на този съд, обосноваваща компетентността му по силата на тази разпоредба. Следователно този съд може, само за да провери компетентността си съгласно тази разпоредба, да приеме за доказани релевантните твърдения на ищеца, що се отнася до предпоставките на деликтната или квазиделиктната отговорност (вж. в този смисъл решения от 25 октомври 2012 г., Folien Fischer и Fofitec, C‑133/11, EU:C:2012:664, т. 50 и от 28 януари 2015 г., Kolassa, C‑375/13, EU:C:2015:37, т. 62 и цитираната съдебна практика).

45

Макар, в случай че ответникът оспори твърденията на ищеца, сезираният национален съд да не е длъжен на етапа на определяне на компетентността да извърши действия по събиране на доказателства, Съдът е постановил, че и целта за добро правораздаване, залегнала в основата на Регламент № 44/2001, и дължимото зачитане на самостоятелността на съдията при упражняването на неговите функции налагат този съд да може да провери международната си компетентност с оглед на цялата информация, с която разполага, включително, ако е необходимо, на доводите, с които ответникът оспорва твърденията на ищеца (решение от 28 януари 2015 г., Kolassa, C‑375/13, EU:C:2015:37, т. 64).

46

С оглед на изложените по-горе съображения на третия поставен въпрос следва да се отговори, че при проверка на компетентността съгласно Регламент № 44/2001 сезираният със спора съд трябва да прецени всички данни, с които разполага, включително при необходимост и доводите, с които ответникът оспорва твърденията на ищеца.

47

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: