—

за г‑н Lorenzon, г‑жа Mansutti, г‑н Misturelli и г‑н Momesso, г‑жа Princic, както и за г‑н Raffaelli и г‑н Vecchi, от P. Rovatti, avvocato,

—

за г‑жа Palombini, от W. Viscardini и G. Donà, avvocati,

—

за г‑н Surian, от R. Bettiol и B. Cortese, avvocati,

—

за г‑жа Orsero, от F. Munari, R. Dominici и U. De Luca, avvocati,

—

за италианското правителство, от G. Palmieri, подпомагана от A. Collabolletta, avvocato dello Stato,

—

за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann и P. Rossi, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 11 и 21 от Регламент (ЕО) № 2362/98 на Комисията от 28 октомври 1998 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 404/93 на Съвета по отношение на режима за внос на банани в Общността (ОВ L 293, стр. 32), изменен с Регламент (ЕО) № 1632/2000 на Комисията от 25 юли 2000 г. (ОВ L 187, стр. 27, наричан по-нататък „Регламент № 2362/98“), както и на член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Ministero dell’economia e delle finanze (Министерство на икономиката и финансите), Agenzia delle dogane (Агенция „Митници“) и Европейската комисия и законните представители на дружествата — вносители в Европейския съюз на банани с произход от държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (наричани по-нататък „страните от АКТБ“), както и от други трети страни, сред които дружества са SIMBA SpA (наричано по-нататък „SIMBA“) и Rico Italia srl (наричано по-нататък „Rico Italia“), по повод размера на митата, дължими от посочените дружества за този износ.

3

Дял IV от Регламент (ЕИО) № 404/93 на Съвета от 13 февруари 1993 година относно общата организация на пазара на банани (ОВ L 47, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 12, стр. 110), изменен с Регламент (ЕО) № 1257/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА) и за изменение и отмяна на някои регламенти (ОВ L 160, p. 80; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 124, наричан по-нататък „Регламент № 404/93“), е озаглавен „Търговия с трети страни“. Членове 16—20 от Регламент № 404/93, съдържащи се в дял IV, уреждат тарифните квоти, приложими към бананите с произход трети страни.

4

Член 16 от Регламента предвижда:

„Членове 16—20 от настоящия дял се прилагат само към пресни продукти, включени в код по КН ex 0803 00 19.

За целите на този дял:

5

Член 18 от този регламент предвижда:

„1.   Тарифна квота от 2200000 тона (нето) се отпуска всяка година за вноса на банани от трети страни и нетрадиционни банани от АКТБ.

В рамките на тази тарифна квота за вноса на банани от трети страни се събира мито от 75 [EUR] на тон, а за вноса на нетрадиционни банани от АКТБ се събира нулево мито.

2.   Допълнителна тарифна квота от 353000 тона (нето) се отпуска всяка година за вноса на банани от трети страни и нетрадиционни банани от АКТБ.

В рамките на тази тарифна квота за вноса на банани от трети страни се събира мито от 75 [EUR] на тон, а за вноса на нетрадиционни банани от АКТБ се събира нулево мито.

3.   За вносa на нетрадиционни банани от АКТБ се събира нулево мито.

[…]“.

6

Член 19, параграф 1 от същия регламент гласи:

„Управлението на тарифните квоти, посочени в член 18, параграфи 1 и 2, и на вноса на традиционни банани от АКТБ се извършва чрез прилагането на метода, основан на отчитането на традиционния стокообмен (според метода, наречен „традиционни/нови“).

[…]“.

7

Съображения 6, 8, 10 и 14 от Регламент № 2362/98 гласят:

[…]

[…]

[…]

8

Член 2 от посочения регламент предвижда, че тарифните квоти и традиционните банани от АКТБ, посочени съответно в член 18, параграфи 1 и 2 и в член 16 от Регламент № 404/93, са отворени за конкуренция на 92 % от традиционните оператори, определени в член 3 от Регламент № 2362/98, както и на 8 % от новите оператори, определени в член 7 от него.

9

Съгласно член 7 от Регламент № 2362/98:

„По смисъла на настоящия регламент под „нов оператор“ се разбира, с оглед на вноса в рамките на тарифните квоти и традиционните банани от АКТБ, икономически субект, установен в [Съюза], който при регистрацията си:

10

Член 8, параграф 4, първа алинея от настоящия регламент гласи:

„За продължаване на регистрацията си заинтересуваният оператор трябва да предостави на компетентните органи доказателство, че действително е осъществил внос за собствена сметка на най-малко 50 % от отпуснатото му количество за текущата година“.

11

Член 11, параграф 1 от посочения регламент гласи:

„Държавите членки контролират спазването на разпоредбите, предвидени в настоящия раздел.

По-конкретно те проверяват дали въпросните оператори са икономически активни за собствена сметка като вносители в [Съюза] в сектора, посочен в член 7, и като самостоятелни икономически единици, що се отнася до ръководството, персонала и дейността. Ако има основание за съмнение, че тези условия не са изпълнени, заявления за регистрация и искания за отпускане на годишни количества се приемат само при условие, че операторът е представил доказателства за съответствие, които националните компетентни органи считат за убедителни“. [неофициален превод]

12

Редът и условията за издаване на лицензии за внос се уреждат от членове 14—22 от същия регламент. Член 21, параграфи 1 и 2 от него предвиждат:

„1.   Правата, произтичащи от лицензите за внос, издадени в съответствие с настоящата глава, са прехвърляеми при условията, предвидени в член 9 от Регламент (ЕИО) № 3719/88 [на Комисията от 16 ноември 1988 г. за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на лицензии за внос и износ и сертификати за предварително фиксиране за селскостопанските продукти (ОВ L 331, стр. 1)] само в полза на един-единствен оператор преобретател, без да се накърнява параграф 2 от настоящия член.

2.   Прехвърлянето на права следва да бъде извършено:

Прехвърляне не се допуска от нов оператор в полза на традиционен оператор“.

13

Текстът на член 4 от Регламент № 2988/95 гласи:

„1.   Общото правило е, че всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага:

2.   Прилагането на мерките по смисъла на параграф 1 се ограничава до отнемането на получената облага плюс — където това е предвидено — лихвите, които се определят въз основа на фиксиран лихвен процент.

3.   Действия, предприети с цел придобиване на облага, насочени против целите на приложимото право на [Съюза], в случая посредством изкуственото създаване на условията, които се изискват за получаването на такава облага, ще имат за резултат, в зависимост от случая, или невъзможността за получаването на облагата, или нейното отнемане.

4.   Мерките, предвидени в настоящия член, не се разглеждат като санкции“.

14

През 1999 г. и 2000 г. са осъществени операции по внос в Съюза на банани с произход от страните от АКТБ и трети страни, различни от АКТБ, от дружества в качеството им на „нови оператори“ по смисъла на член 7 от Регламент № 2362/98, притежаващи лицензии за внос AGRIM, необходими в рамките на тарифните квоти, предвидени в Регламент № 404/93. Във връзка с това за посочения внос според случая е ползвана нулева ставка или намалена ставка на митото от 75 EUR за тон (наричана по-нататък „преференциална тарифна ставка“).

15

SIMBA, представлявано от г‑н и г‑жа Orsero, е дружество, осъществяващо дейност както на пазара за внос на банани като традиционен оператор по смисъла член 3 от Регламент № 2362/98, така и на пазара на търговията с банани в Съюза. Rico Italia, представлявано от г‑н Misturelli, е вносител, регистриран като нов оператор.

16

Данъчна проверка на SIMBA, извършена от Guardia di Finanza (митническа и данъчна полиция), разкрива съществуването на търговски практики, които могат да бъдат квалифицирани като измамни, между SIMBA, Rico Italia и новите оператори, посочени в главното производство.

17

Тези практики били организирани, по начин че да се заобиколи предвидената в член 21, параграф 2, втора алинея от Регламент № 2362/98 забрана за прехвърляне на правата, произтичащи от лицензии за внос от нов оператор към традиционен оператор, и по този начин да бъде облагодетелствано неправомерно SIMBA с преференциална тарифна ставка за вноса на банани посредством лицензии за внос AGRIM, получени от посочените в главното производство нови оператори.

18

От преюдициалното запитване следва, че разглежданите в главното производство операции съответстват на следната схема:

19

Срещу представителите на SIMBA, Rico Italia и посочените в главното производство нови оператори е образувано наказателно производство по обвинение в митническа контрабанда и представяне на декларации с невярно съдържание. Ministero dell’economia e delle finanze, Agenzia delle dogane и Комисията се конституират като граждански ищци в това производство.

20

На първа инстанция Tribunale di Verona (районен съд на Верона, Италия) признава представителя на Rico Italia за виновен в приписваните му дейния и като се произнася по гражданския иск, го осъжда да заплати обезщетение на гражданските ищци за претърпяната от тях вреда и да заплати авансова сума на Ministero dell’economia e delle finanze, както и на Agenzia delle dogane. Посочената юрисдикция оправдава останалите обвиняеми.

21

Corte d’appello di Venezia (апелативен съд на Венеция, Италия), като отчита, че деянията, в които е обвинен представителят на Rico Italia, са погасени по давност, прекратява наказателното производство, но потвърждава решението на първата инстанция в частта относно гражданския иск. Посочената юрисдикция потвърждава и освобождаването от наказателна отговорност на посочените в главното производство нови оператори, постановено на първа инстанция, поради това че за разлика от Rico Italia те действително са осъществявали дейност в сектора на вноса на пресни плодове и зеленчуци и отговарят на необходимите условия, за да бъдат признати за нови оператори по смисъла на Регламент № 2362/98.

22

Сезиран от гражданските ищци с касационна жалба срещу решението на Corte d’appello di Venezia, Corte suprema di cassazione (Касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

23

Устната фаза на производството е приключила на 5 февруари 2015 г. — след представяне на заключението на генералния адвокат.

24

С писмо от 19 март 2015 г., постъпило в Съда в същия ден, г‑н Surian иска от него, от една страна, да разпореди възобновяване на устната фаза на производството и от друга страна, да поиска от Corte suprema di cassazione да предостави разяснения относно фактите по главното производство, описани от посочената юрисдикция в преюдициалното запитване. Подобно искане е формулирано от г‑н и г‑жа Orsero, както и от г‑жа Palombini с писма съответно от 20 и 26 март 2015 г., постъпили на същите дати в Съда.

25

В подкрепа на исканията си посочените страни в главното производство изтъкват по същество, както поддържат и в писмените си становища, представени пред Съда, и по време на съдебното заседание, че някои факти, изложени в преюдициалното запитване, не съответстват на установените на първа и въззивна инстанция факти. Посочените страни твърдят, че представеното от генералния адвокат заключение следователно се основава на погрешна фактическа обстановка, свързана с неточното съдържание на това запитване.

26

В това отношение следва да се отбележи, че в съответствие с член 83 от своя процедурен правилник Съдът може във всеки момент, след като изслуша генералния адвокат, да разпореди възобновяване на устната фаза на производството, по-специално ако счита, че делото не е достатъчно изяснено или трябва да се реши въз основа на довод, който страните или заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз не са разисквали.

27

В настоящия случай, след като изслуша генералния адвокат, Съдът смята, че разполага с всички необходими елементи, за да може да отговори на поставените въпроси, и че тези елементи са били разисквани от страните.

28

Съдът приема също, че не е необходимо да се искат разяснения от Corte suprema di cassazione.

29

Следователно исканията на г‑н Surian, г‑н и г‑жа Orsero и г‑жа Palombini следва да се отхвърлят.

30

Следва да се констатира, че фактите в главното производство се оспорват от посочените в главното производство нови оператори, както следва от писмените им становища, представени пред Съда, и от разискванията в съдебното заседание. Тези оспорвания се отнасят по-специално до фактически хипотези, на които запитващата юрисдикция основава въпросите си, като тези хипотези според посочените оператори не съответстват на фактите, установени от юрисдикциите, разгледали делото по същество.

31

При тези обстоятелства новите вносители поддържат, че преюдициалното запитване е недопустимо.

32

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда въпросите, свързани с тълкуването на правото на Съюза и поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, които той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-конкретно решение Genil 48 и Comercial Hostelera de Grandes Vinos, C‑604/11, EU:C:2013:344, т. 26 и цитираната съдебна практика).

33

Налага се обаче констатацията, че настоящият случай не е такъв.

34

Действително, видно от преюдициалното запитване, тълкуването на разпоредбите на Регламент № 2362/98, и по-специално на членове 7, 11 и 21 от него, е необходимо за решаването на спора в главното производство по-специално за да се определи дали разглежданите в главното производство операции представляват злоупотреба със закона по отношение на правото на Съюза. В това отношение касационната жалба, подадена пред Corte suprema di cassazione, се отнася до правилното тълкуване на посочените членове, направено от Corte d’appello di Venezia.

35

В това отношение е важно да се припомни и, че в рамките на предвиденото в член 267 ДФЕС производство Съдът не може да се произнася по спор относно фактическо положение. Такъв спор, както впрочем и всяка преценка на обстоятелствата по делото, е от компетентността на националния съд (решение CEPSA, C‑279/06, EU:C:2008:485, т. 30 и цитираната съдебна практика).

36

От това следва, че преюдициалното запитване е допустимо.

37

В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, последният трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. В този контекст при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени (вж. по-специално решение Douane Advies Bureau Rietveld, C‑541/13, EU:C:2014:2270, т. 18 и цитираната съдебна практика).

38

В това отношение Съдът може да извлече от предоставените от националната юрисдикция данни, по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, тези разпоредби от правото на Съюза, на които е необходимо да се направи тълкуване предвид предмета на спора (вж. в този смисъл решение eco cosmetics и Raiffeisenbank St. Georgen, C‑119/13 и C‑120/13, EU:C:2014:2144, т. 33 и цитираната съдебна практика).

39

В случая, при положение че поставеният въпрос се отнася до тълкуването на член 11 от Регламент № 2362/98, от пълния текст на този въпрос, както и предоставените от националната юрисдикция данни в преюдициалното запитване следва, че посочената юрисдикция в действителност изпитва съмнения относно условието, предвидено в член 7, буква а) от посочения регламент във връзка с член 11 от него, че „новият оператор“ трябва да осъществява внос „за собствена сметка и самостоятелно“.

40

Действително, при положение че в главното производство е безспорно, че посочените в главното производство нови оператори отговарят на това условие при регистрацията, запитващата юрисдикция се опитва да установи дали предвид участието им в разглежданите в главното производство операции може да се счита, че тези оператори са продължили дейността си по внос на пазара на банани в съответствие с изискванията на посочения регламент.

41

Следователно първият преюдициален въпрос следва да се разбира като отнасящ се до това да се установи дали член 7, буква a) от Регламент № 2362/98 във връзка с член 11 от посочения регламент трябва да се тълкува в смисъл, че условието, че даден икономически субект трябва да осъществява търговска дейност като вносител „за собствена сметка и самостоятелно“, се отнася единствено до регистрацията на посочения субект като „нов“ оператор по смисъла на член 7, буква a) от Регламент № 2362/98, или това условие се изисква и за запазването на това качество от оператора с оглед вноса на банани в рамките на тарифните квоти, предвидени в Регламент № 404/93.

42

Следва да се посочи в самото начало, че що се отнася до вноса на банани в Съюза, Регламент № 404/93 установява режим на търговия с трети страни, основан по-специално на тарифните квоти, предвидени в член 18, параграфи 1 и 2 от посочения регламент.

43

Управлението на тези тарифни квоти се осъществява съгласно член 19, параграф 1 от посочения регламент чрез прилагането на т. нар. метод „традиционни/нови оператори“, основаващ се на отчитането на традиционната търговия, макар че, както се посочва в съображение 13 от посочения регламент, за новите оператори, започнали наскоро търговска дейност или които възнамеряват да предприемат търговска дейност в този сектор, е запазено разполагаемо количество.

44

В този контекст член 2 от Регламент № 2362/98 предвижда разпределение на разполагаемите количества банани в рамките на посочените тарифни квоти между традиционните и новите оператори. От съображение 6 от посочения регламент следва, че това разпределение цели да позволи на новите оператори да участват във вносната търговия на банани и да се насърчи здравословната конкуренция.

45

Следователно Регламент № 2362/98 обуславя участието на операторите в тарифните квоти при определени специални условия, така че посоченото в предходната точка от настоящото решение разпределение да бъде запазено.

46

Сред тези условия е и посоченото в член 7 от този регламент условие за придобиване на качеството „нов оператор“. Съгласно този член под „нов оператор“ се разбира икономически субект, установен в Съюза, който при регистрацията си е осъществявал търговска дейност по внос на пресни плодове и зеленчуци, които спадат към глави 7 и 8 от Общата митническа тарифа, за собствена сметка и самостоятелно в някоя от трите години, непосредствено предхождащи годината, за която се иска регистрация.

47

Макар от текста на посочения член 7 да следва, че за придобиването на качеството „нов оператор“ вносителят при регистрацията си трябва да отговаря на предвидените в този член условия, от същия този текст следва, че това качество се придобива „с оглед на вноса в рамките на тарифните квоти“.

48

Следователно с оглед на целта на разпределението на тарифните квоти и запазването на здравословната конкуренция на пазара на вноса на банани, припомнена в точка 44 от настоящото решение, условието, съгласно което дейността на нов оператор трябва да се осъществява „за собствена сметка и самостоятелно“, не може да се тълкува като ограничено единствено до дейността, осъществявана от него в периода, предшестващ регистрацията му, а се разпростира и извън този период.

49

Действително, разпределението на тарифните квоти между традиционните и новите оператори предполага участието на пазара на действително нови оператори, които следователно развиват пълноценно икономически дейности (вж. в този смисъл решение Di Lenardo и Dilexport, C‑37/02 и C‑38/02, EU:C:2004:443, т. 84 и 87). В това отношение, както следва от съображение 8 от Регламент № 2362/98, определените критерии за допустимост на нови оператори в рамките на управлението на тарифните квоти целят да се избегне регистрацията на чисто фиктивни субекти и по този начин да се предотвратят фиктивни или спекулативни заявления.

50

Следователно целта на предвиденото в член 7, буква а) от Регламент № 2362/98 условие, отнасящо се до самостоятелността на търговската дейност на новите оператори, е да се предотврати възможността традиционен оператор, който вече се ползва от част от тарифните квоти, да използва чрез друг оператор частта от тарифните квоти, запазени за новите оператори.

51

От това следва, че посоченото условие трябва да се тълкува като обхващащо и дейността по внос на банани, осъществена от новите оператори в рамките на тарифните квоти. Това тълкуване впрочем се потвърждава от контекста, в който се вписва член 7, буква а) от Регламент № 2362/98.

52

В действителност, на първо място, за да получат годишно продължаване на регистрацията им, член 8, параграф 4 от посочения регламент предвижда, че тези оператори трябва да предоставят на националните компетентни органи доказателство, че действително са осъществили внос за собствена сметка на най-малко 50 % от индивидуално отпуснатото им количество за текущата година. Както посочва генералният адвокат в точка 64 от заключението си, това условие изисква от тези оператори минимално усвояване на отпуснатото им годишно количество с цел да се гарантира, че те реално участват в търговската дейност по внос на банани и така увеличават конкуренцията на този пазар.

53

На второ място, съгласно член 11, параграф 1 от Регламент № 2362/98 държавите членки трябва да гарантират, че новите оператори са икономически активни за собствена сметка като вносители в Съюза в качеството им на самостоятелни икономически единици и ако има основание за съмнение относно спазването на това условие, съответният оператор е длъжен да представи доказателства за съответствие, които националните компетентни органи считат за „убедителни“, за да бъдат приети заявленията му за регистрация и исканията за отпускане на годишни количества (вж. в този смисъл решение Di Lenardo и Dilexport, C‑37/02 и C‑38/02, EU:C:2004:443, т. 86).

54

Следователно с оглед на всички гореизложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 7, буква a) от Регламент № 2362/98 във връзка с член 11 от посочения регламент трябва да се тълкува в смисъл, че условието, че даден икономически субект трябва да осъществява търговска дейност като вносител „за собствена сметка и самостоятелно“, трябва да е налице не само по отношение на регистрацията на посочения субект като „нов“ оператор по смисъла на тази разпоредба, но и за запазването на това качество от оператора с оглед вноса на банани в рамките на тарифните квоти, предвидени в Регламент № 404/93.

55

С втория си въпрос и първата част на третия въпрос, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 21, параграф 2 от Регламент № 2362/98 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска операции като разглежданите в главното производство, с които нов оператор чрез посредничеството на друг оператор, регистриран като нов, купува стока от традиционен оператор преди вноса ѝ в Съюза, след което я препродава на този традиционен оператор чрез същия посредник след вноса ѝ в Съюза.

56

Съгласно член 21, параграф 2 от Регламент № 2362/98 се забранява прехвърлянето на правата, произтичащи от лицензии за внос, издадени съгласно посочения регламент, когато е извършено от нов оператор към традиционен оператор.

57

В рамките на разглежданите в главното производство операции е безспорно при липсата на прехвърляне на лицензии за внос AGRIM или на права, произтичащи от такива лицензии от посочените в главното производство нови оператори към традиционния оператор SIMBA, че член 21, параграф 2 от Регламент № 2362/98 по принцип не намира приложение.

58

Въпреки това, що се отнася до операциите по внос в Съюза, които по същество са съпоставими с разглежданите в главното производство, Съдът е постановил в решение SICES и др. (C‑155/13, EU:C:2014:145, т. 40), че член 6, параграф 4 от Регламент № 341/2007 на Комисията от 29 март 2007 година за откриване и управление на тарифни квоти и за установяване на режим за лицензии за внос и удостоверения за произход на чесън и някои други селскостопански продукти, внесени от трети страни (ОВ L 90, стр. 12), който предвижда забрана за прехвърляне на права, произтичащи от лицензии за внос, по принцип допуска такива операции, но въпреки това тези операции представляват злоупотреба с право, когато са замислени като привидни, основно с цел да се ползват от преференциална тарифна ставка.

59

Както обаче посочва генералният адвокат в точка 95 от заключението си, решението, изведено в решение SICES и др. (C‑155/13, EU:C:2014:145), може да бъде приложено по делото в главното производство.

60

В това отношение следва да се уточни, че макар Съдът евентуално да може, когато се произнася по преюдициално запитване, да даде пояснения, за да насочи тълкуването на националната юрисдикция, именно последната следва да провери дали в спора по главното производство е изпълнен фактическият състав на злоупотребата. В този контекст проверката дали е налице злоупотреба, изисква запитващата юрисдикция да вземе под внимание всички факти и обстоятелства по случая, включително търговските сделки преди и след разглеждания внос (решение SICES и др., C‑155/13, EU:C:2014:145, т. 34 и цитираната съдебна практика).

61

В съответствие с практиката на Съда, за да се докаже наличието на злоупотреба, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната уредба на Съюза условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за получаване на това предимство. (вж. по-специално решение Eichsfelder Schlachtbetrieb, C‑515/03, EU:C:2005:491, т. 39, както и в този смисъл решение SICES и др., C‑155/13, EU:C:2014:145, т. 31—33).

62

Що се отнася, на първо място, до целта, преследвана с Регламент № 2362/98, както по-специално беше припомнено в точка 44 от настоящото решение, целта на посочения регламент е чрез разпределянето на тарифни квоти да се позволи на действителните нови оператори да осъществяват дейностите си на пазара на вноса на банани с цел насърчаване на здравословна конкуренция на този пазар. За тази цел от съображение 14 от посочения регламент следва, че забраната за прехвърляне на права от нови оператори към традиционни оператори, предвидена в член 21, параграф 2, втора алинея от същия регламент, има за цел да предотврати създаването на фиктивни или спекулативни отношения между тези оператори или нарушенията на нормалната търговия на пазара на вноса на банани.

63

Ето защо следва да се констатира, че целта, преследвана с правната уредба на Съюза, не може да бъде постигната, ако операциите след покупката, вноса и препродажбата на банани като разглежданите в главното производство, макар взети поотделно да са юридически валидни, фактически съответстват на забранено прехвърляне на лицензии за внос или права, произтичащи от такива лицензии от нов оператор към традиционен оператор, позволяващо на последния да разпространи влиянието си извън запазените за него квоти за внос на банани в Съюза на преференциална тарифна ставка.

64

На второ място, що се отнася до мотивите за тези операции, трябва да се установи също, за да може да се докаже наличието на злоупотреба, че основната цел на посочените операции е да се даде възможност на съответния традиционен оператор да внася своите банани на преференциална тарифна ставка в рамките на част от тарифните квоти, запазени за новите оператори.

65

В това отношение, както е постановил Съдът в решение SICES и др. (C‑155/13, EU:C:2014:145, т. 37—39), за да може да се счита, че основна цел на разглежданите в главното производство операции е била предоставянето на купувача в Съюза на неполагащо му се предимство, е необходимо вносителите да са имали намерение да предоставят такова предимство на посочения купувач и операциите да са лишени от всякаква икономическа и търговска обосновка за тези вносители, а това следва да се провери от запитващата юрисдикция. Макар подобни операции да са мотивирани от желанието на купувача да се ползва от преференциална тарифна ставка и въпреки че съответните вносители са наясно с това, не е възможно поначало те да се считат за лишени от икономическа и търговска обосновка по отношение на тези вносители. Не би могло обаче да се изключи, че при определени обстоятелства подобни операции биха могли да са замислени като привидни, основно с цел да се ползват от преференциална тарифна ставка.

66

Що се отнася до разглежданите в главното производство операции, привидността на операциите може да се прецени по-специално с оглед на съществуването на признаци, показващи, че ролята на посочените в главното производство нови оператори във въпросните операции в действителност е била ограничена само до подставено лице в полза на SIMBA. С оглед на елементите, предоставени при отговора на първия въпрос, понастоящем тази преценка се свежда до проверката дали тези оператори са поискали регистрацията си като нов оператор с намерението да получат лицензии за внос AGRIM с единствената цел да внасят банани в Съюза на преференциална тарифа за сметка на традиционния оператор SIMBA.

67

В това отношение запитващата юрисдикция може да вземе предвид съвкупността от връзки от правно, икономическо и/или лично естество между съответните оператори в тези операции (решение Part Service, C‑425/06, EU:C:2008:108, т. 62) и като се основава на указанията, посочени в т. 39 от решение SICES и др. (C‑155/13, EU:C:2014:145), да вземе предвид факта, че новият оператор, притежаващ лицензии за внос AGRIM, не е поел никакъв търговки риск в рамките на разглежданите в главното производство операции, като в действителност рискът е бил поет от купувача в Съюза, който е и традиционен оператор, или факта, че с оглед на продажната цена или на цената на препродажба на съответната стока маржът на печалба на новите оператори е нищожен.

68

За сметка на това, както сочат в писмените си становища, представени пред Съда, посочените в главното производство нови вносители, следва да се уточни, че с оглед спецификите на пазара на вноса на банани обстоятелството, че тези оператори разполагат със собствени инфраструктури за складиране и транспортиране на внесените банани, не е решаващо за установяване на привидността на разглежданите в главното производство операции. Действително, да се изисква от новите оператори да разполагат с такива инфраструктури, би противоречало на целта на Регламент № 2362/98, която е да се позволи на новите оператори да осъществяват дейност на пазара на вноса на банани.

69

Освен това, както посочва Комисията в своето становище, привидността на разглежданите в главното производство операции може да следва и от систематичното участие в тези операции на дружество посредник, в случая Rico Italia, регистрирано като нов оператор, ако се окаже, че единствената цел на това участие е да прикрие връзките между традиционен оператор, като SIMBA, и нови оператори, като посочените в главното производство, за да се избегне прилагането на член 21, параграф 2 от Регламент № 2362/98.

70

Следователно на втория въпрос и на първата част на третия въпрос следва да се отговори, че член 21, параграф 2 от Регламент № 2362/98 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска операции като разглежданите в главното производство, с които нов оператор чрез посредничеството на друг оператор, регистриран като нов, купува стока от традиционен оператор преди вноса ѝ в Съюза, след което я препродава на този традиционен оператор чрез същия посредник след вноса ѝ в Съюза, когато тези операции представляват злоупотреба, а това следва да се установи от запитващата юрисдикция.

71

С втората част на третия въпрос запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно последиците, които следва да бъдат изведени от констатирането на злоупотреба, при положение че съществуването на такава злоупотреба бъде установено по главното производство.

72

В това отношение следва да се припомни, че член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95, предвижда, че „действията, за които е доказано, че са предприети с цел получаване на облага, насочена против целите на приложимото в случая право на [Съюза], посредством изкуственото създаване на условията, които се изискват за получаването на тази облага, имат за резултат, в зависимост от случая, или невъзможността за получаването на облагата, или нейното отнемане“.

73

Задължението за връщането на недължимо получена чрез неправомерна практика облага не представлява санкция, а просто последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на Съюза, са били изкуствено създадени, като по този начин са направили получената облага недължима и са оправдали задължението за нейното връщане (вж. решение Pometon, C‑158/08, EU:C:2009:349, т. 28 и цитираната съдебна практика).

74

От това следва, че сделките, осъществени в рамките на злоупотреба, трябва да бъдат преразгледани от запитващата юрисдикция, за да се възстанови положението такова, каквото би било при липсата на сделки, представляващи злоупотреба (вж. по аналогия решение Halifax и др., C‑255/02, EU:C:2006:121, т. 94).

75

Следователно оператор, изкуствено поставил се в положение, което му позволява да се ползва неправомерно с преференциална тарифна ставка за вноса на банани, е длъжен да плати свързаните със съответните стоки мита, което не изключва възможността да му бъдат наложени предвидените в националното законодателство административни, граждански или наказателни санкции (вж. по аналогия решение Christodoulou и др., C‑116/12, EU:C:2013:825, т. 68).

76

Следователно на втората част от третия въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува в смисъл, че констатирането на злоупотреба при обстоятелства като разглежданите в главното производство предполага, че оператор, изкуствено поставил се в положение, което му позволява да се ползва неправомерно с преференциална тарифна ставка за вноса на банани, е длъжен да плати свързаните със съответните стоки мита, без да се накърняват предвидените в националното законодателство административни, граждански или наказателни санкции.

77

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: