1

С жалбата си Industrias Alen SA de CV (наричано по-нататък „Alen“) иска отмяна на Решение на Общия съд на Европейския съюз от 10 юли 2012 г. по дело Clorox/СХВП — Industrias Alen (CLORALEX) (T‑135/11, наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което този съд отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 16 декември 2010 г. (преписка R 521/2009‑4) (наричано по-нататък „спорното решение“), постановено в производство по възражение между The Clorox Company (наричано по-нататък „Clorox“) и Alen.

2

Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1), влязъл в сила на 13 април 2009 г.

3

Озаглавеният „Относителни основания за отказ“ член 8 от Регламент № 207/2009 предвижда в своя параграф 1:

„При възражение на притежателя на по-ранна марка се отказва регистрация на заявената марка:

[…]

4

Текстът на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 е еднакъв с този на съответната разпоредба на Регламент № 207/2009.

5

На 24 септември 2004 г. Alen подава пред СХВП заявка за регистрация на словния знак „CLORALEX“ като марка на Общността.

6

Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към клас 3 „Препарати за избелване и пране; препарати за почистване, полиране, обезмасляване и шлифоване; (абразивни препарати) домакински сапуни“ и клас 5 „Дезинфектанти (непредназначени за употреба от човека)“ по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена (наричана по-нататък „Ницската спогодба“).

7

На 22 март 2006 г. Clorox подава възражение срещу регистрацията на този знак като марка на Общността. Възражението се основава на съществуването на по-ранни марки, обозначаващи стоки от класове 3 и 5 по смисъла на Ницската спогодба, които стоки са идентични с посочените в заявката.

8

С решение от 16 март 2009 г. отделът по споровете към СХВП уважава това възражение, като приема, че съществува вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 между знака „CLORALEX“ и гръцката марка „CLOROX“, регистрирана на 19 януари 2004 г. за стоки от класове 3 и 5 по смисъла на Ницската спогодба.

9

На 7 май 2009 г. Alen обжалва това решение пред СХВП. Със спорното решение четвърти апелативен състав на СХВП (наричан по-нататък „апелативният състав“) отменя решението на отдела по споровете и отхвърля изцяло възражението. Апелативният състав по същество приема, че знаците „CLOROX“ и „CLORALEX“ не са достатъчно сходни във визуално, фонетично или концептуално отношение, за да съществува вероятност от объркване.

10

На 4 март 2011 г. Clorox подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение.

11

В подкрепа на жалбата си Clorox изтъква едно-единствено основание, а именно нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. Според Clorox апелативният състав неправилно е приел, че елементът „clor“ има слаб отличителен характер, и поради това не го е взел предвид при сравняването на конфликтните знаци.

12

С обжалваното решение Общият съд уважава жалбата и отменя спорното решение.

13

Като начало Общият съд припомня принципите, които Съдът е установил в практиката си относно прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. По-конкретно в точка 17 от обжалваното решение той отбелязва, че вероятността от объркване по смисъла на тази разпоредба трябва да се преценява общо според възприемането на разглежданите знаци и стоки или услуги от страна на съответните потребители, като се отчитат всички релевантни в случая фактори, и по-специално взаимозависимостта между сходството на знаците и сходството на обозначените с тях стоки или услуги. По-нататък, в точка 18 от това решение, той уточнява, че вероятността от объркване по смисъла на тази разпоредба предполага едновременно идентичност или сходство между конфликтните марки и идентичност или сходство между обозначените с тях стоки или услуги. Накрая, в точки 19 и 20 от въпросното решение, Общият съд припомня, че в рамките на общата преценка на вероятността от объркване следва да се вземе предвид средният (в случая гръцки) потребител на съответната категория стоки, който е относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, като уточнява, че степента на внимание на средния потребител може да варира в зависимост от категорията разглеждани стоки или услуги.

14

След като констатира, че спорни са само сравнението на знаците и общата преценка на вероятността от объркване, Общият съд разглежда последователно тези два аспекта.

15

Що се отнася до сравнението на знаците, в точка 22 от обжалваното решение Общият съд припомня практиката на Съда, съгласно която средният потребител обикновено възприема марката като едно цяло и не се впуска в изследване на отделните ѝ детайли. Същевременно в точка 27 от това решение той подчертава, че възприемайки определен словен знак, потребителят го разчленява на словесни съставни части, които за него имат конкретно значение или му приличат на познати думи. В точки 29—31 от обжалваното решение Общият съд потвърждава констатацията на апелативният състав относно отличителния характер на елемента „clor“, описващ една от съставките на стоките, които са обозначавани със заявената марка или са част от семейството на почистващите препарати.

16

Общият съд след това разглежда позицията на Clorox, че апелативният състав е трябвало да отчете слабия отличителен характер на елемента „clor“ само при преценяването на вероятността от объркване. В точка 33 от обжалваното решение той отбелязва, че Clorox неправилно се позовава на точка 42 от Определение на Съда от 27 април 2006 г. по дело L’Oréal/СХВП (C‑235/05 P), съгласно която отличителният характер на по-ранната марка не е релевантен при сравняването на съответните знаци, тъй като това правило се отнася до отличителния характер на по-ранната марка като цяло, а не до отличителния характер на даден елемент на тази марка.

17

В точки 34 и 35 от обжалваното решение Общият съд все пак приема, че предвид конкретните обстоятелства няма и пречка при изследването на сходството на разглежданите знаци да се вземат предвид описателните елементи, тъй като слабият отличителен характер на даден елемент на марката не означава непременно, че последният няма да бъде взет предвид от съответните потребители. Той приема, че случаят е такъв, като в точка 36 от посоченото решение подчертава, че общият елемент „clor“ до голяма степен определя общото впечатление, което създават двата конфликтни знака. От това той заключава в точка 37 от обжалваното решение, че предвид конкретните обстоятелства апелативният състав неправилно е пренебрегнал при сравняването на конфликтните знаци общия словен елемент „clor“.

18

След това Общият съд преценява дали тази грешка се е отразила върху преценката на апелативния състав, що се отнася до вероятността от объркване.

19

По отношение на визуалното сравнение на конфликтните знаци, в точка 39 от обжалваното решение Общият съд установява силна визуална прилика, която, противно на схващането на апелативния състав, не може да бъде съществено неутрализирана с разликата между двете марки. Поради това той приема за неправилен извода на апелативния състав, че е налице слабо визуално сходство.

20

В точка 40 от обжалваното решение Общият съд прави подобна констатация, що се отнася до фонетичното сходство.

21

Накрая, в точка 41 от обжалваното решение, Общият съд приема, противно на апелативния състав, че описателният характер на отпратката към почистващи препарати, съдържащи хлор, не е пречка да се констатира концептуално сходство между конфликтните марки.

22

С оглед на тези съображения в точка 42 от обжалваното решение Общият съд приема, че при изследването на визуалното, фонетичното и концептуалното сходство между конфликтните марки апелативният състав е допуснал грешки. Поради това той разглежда отражението на тези грешки върху направената от апелативния състав обща преценка на вероятността от объркване, като се опира на констатацията, че разглежданите марки са средно сходни във визуално и фонетично отношение и силно сходни в концептуално отношение.

23

Поради тази средна, дори висока степен на сходство Общият съд заключава в точка 46 от обжалваното решение, че съществува вероятност от объркване на заявената с по-ранната марка, независимо от факта, че преценена като цяло, по-ранната марка не е особено отличителна. Ето защо Общият съд приема, че основанието за отмяна е налице, и отменя спорното решение.

24

С жалбата си Alen иска от Съда да отмени обжалваното решение, да върне делото за ново разглеждане от Общия съд и да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

25

С насрещна жалба СХВП иска от Съда да отмени обжалваното решение, да отхвърли жалбата срещу спорното решение или да върне делото за ново разглеждане от Общия съд и да осъди Clorox да заплати съдебните разноски.

26

Clorox иска от Съда да отхвърли подадената пред него жалба и да осъди Alen да заплати съдебните разноски.

27

Съгласно член 181 от Процедурния правилник, когато жалбата е изцяло или частично явно недопустима или явно неоснователна, Съдът може във всеки един момент, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, да отхвърли изцяло или отчасти жалбата с мотивирано определение, и то без да провежда устна фаза на производството.

28

Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.

29

В подкрепа на жалбата си Alen изтъква по същество едно-единствено основание, а именно нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

30

На първо място, Alen счита, че Общият съд неправилно е взел предвид описателния елемент „clor“ при общото сравняване на знаците „CLOROX“ и „CLORALEX“, въпреки че потребителите възприемат този елемент като отпратка към хлора, а не към марката като цяло.

31

Alen смята, че анализът на Общия съд е нелогичен и погрешен. То поддържа, че не може да има вероятност от объркване на две марки, на които, като се изключи последната буква, единствените сходни елементи са описателни. Освен това наличието на описателни елементи в марката забранявало на притежателя ѝ да се позовава на тях, за да се противопоставя на чужди марки. Alen счита, че обратното би означавало на притежателя на марката да се предостави монопол върху описателен знак. Не било възможно обаче да се забрани използването или регистрацията на елемент, описващ продукт като хлора (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 6 юли 2004 г. по дело Grupo El Prado Cervera/СХВП — Héritiers Debuschewitz (CHUFAFIT), T-117/02, Recueil, стр. II-2073, точки 50—53).

32

На второ място, Alen оспорва изводите на Общия съд във връзка с визуалното, фонетичното и концептуалното сравнение на конфликтните знаци.

33

На трето място, Alen оспорва констатацията, че е налице вероятност от объркване на разглежданите марки.

34

Alen счита преди всичко, че такава вероятност не съществува, тъй като:

35

По-нататък Alen поддържа, че има редица други примери на марки за класове 3 и 5 по смисъла на Ницската спогодба, които съдържат знака „clor“.

36

Най-сетне, Alen твърди, че е сключило със Clorox споразумения за съвместно съществуване на марките, което показвало, че според последното също няма вероятност от объркване на конфликтните марки.

37

Следва обаче да се припомни, че съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването е само по правни въпроси. Единствено Общият съд е компетентен да установява и преценява относимите факти и да преценява доказателствата. Следователно преценката на фактите и на доказателствата освен в случай на тяхното изопачаване не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (вж. по-специално Решение от 19 септември 2002 г. по дело DVK/СХВП, C-104/00 P, Recueil, стр. I-7561, точка 22 и Решение от 18 декември 2008 г. по дело Les Éditions Albert René/СХВП, C-16/06 P, Сборник, стр. I-10053, точка 68).

38

В това отношение следва да се припомни, че преценката на сходството между конфликтните знаци е анализ от фактическо естество, който не подлежи на контрола на Съда, освен в посочената по-горе хипотеза на изопачаване (Решение от 2 септември 2010 г. по дело Calvin Klein Trademark Trust/СХВП, C-254/09 P, Сборник, стр. I-7989, точка 50). С доводите си обаче относно липсата на сходство между конфликтните знаци във визуално, фонетично и концептуално отношение Alen оспорва направената от Общия съд преценка на фактите, без същевременно да твърди изопачаване на фактите или доказателствата.

39

Важно е също да се припомни, че видно от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда и член 112, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник в редакцията му, действаща към момента на подаване на жалбата пред Съда, същата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и конкретните правни доводи в подкрепа на това искане (вж. например Решение от 4 юли 2000 г. по дело Bergaderm и Goupil/Комисия, C-352/98 P, Recueil, стр. I-5291, точка 34 и Определение от 23 октомври 2009 г. по дела Комисия/Potamianos и Potamianos/Комисия, C‑561/08 P и C‑4/09 P, точка 58).

40

От доводите на Alen за това, че преценката на Общия съд е нелогична и погрешна, както и от тези относно регистрацията на съдържащи елемента „clor“ словни марки и съществуването на договори между Alen и Clorox не става ясно какви са пороците на обжалваното решение и каква грешка при прилагане на правото е допуснал Общият съд. Следователно въпросните доводи трябва да бъдат отхвърлени като явно недопустими.

41

Съдът следва да се произнесе по същество само ако жалбата на Alen отговаря на условията, припомнени в точки 37 и 39 от настоящото определение.

42

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика цялостната преценка на вероятността от объркване, що се отнася до визуалното, звуковото или концептуалното сходство между съответните марки, трябва да се основава на създаденото от тях общо впечатление, като по-специално се държи сметка за техните отличителни и доминиращи елементи (вж. Решение от 11 ноември 1997 г. по дело SABEL, C-251/95, Recueil, стр. I-6191, точка 23, Решение от 22 юни 1999 г. по дело Lloyd Schuhfabrik Meyer, C-342/97, Recueil, стр. I-3819, точка 25, Решение от 12 юни 2007 г. по дело СХВП/Shaker, C-334/05 P, Сборник, стр. I-4529, точка 35 и Решение от 3 септември 2009 г. по дело Aceites del Sur-Coosur/Koipe, C-498/07 P, Сборник, стр. I-7371, точка 60).

43

В частност Съдът е приел, че преценката на сходството между две марки не може да се сведе до отчитане само на един компонент от комбинирана марка и до сравняването му с друга марка и че сравнението следва да се извършва, като всяка от съответните марки се разглежда в нейната цялост (вж. Решение от 6 октомври 2005 г. по дело Medion, C-120/04, Recueil, стр. I-8551, точка 29, Решение по дело СХВП/Shaker, посочено по-горе, точка 41 и Решение по дело Aceites del Sur-Coosur/Koipe, посочено по-горе, точка 61).

44

При определени обстоятелства цялостното впечатление, създадено в паметта на съответните потребители от дадена комбинирана марка, действително може да бъде доминирано от един или няколко от нейните компоненти, така че ако всички други компоненти на марката са незначителни, преценката на сходството би могла да се направи единствено въз основа на доминиращия елемент (вж. Решение от СХВП/Shaker, посочено по-горе, точки 41 и 42, Решение от 20 септември 2007 г. по дело Nestlé/СХВП, C‑193/06 P, точки 42 и 43 и Решение по дело Aceites del Sur-Coosur/Koipe, посочено по-горе, точка 62). Все пак от тази съдебна практика, която се отнася до необичайни случаи, не може да се заключи, че единствено отличителният елемент на марка, съставена от един описателен и един отличителен елемент, е решаващ при определянето дали съществува вероятност от объркване (Определение от 15 януари 2010 г. по дело Messer Group/Air Products and Chemicals, C‑579/08 P, точка 72).

45

Следва да се припомни също така, че констатацията на Общия съд за наличие на вероятност от объркване дава защита единствено на определено съчетание на елементи, но не и на самия описателен елемент, част от това съчетание (вж. в този смисъл Определение по дело Messer Group/Air Products and Chemicals, посочено по-горе, точка 73).

46

Следователно възраженията на Alen срещу това, че е взет предвид описателен елемент от състава на заявения знак, са явно неоснователни.

47

С оглед на всичко изложено по-горе главната жалба трябва да бъде отхвърлена отчасти като явно недопустима и отчасти като явно неоснователна.

48

Следва да се припомни, че съгласно член 172 от Процедурния правилник, влязъл в сила на 1 ноември 2012 г., всяка страна по съответното дело пред Общия съд, която има интерес от уважаване или отхвърляне на жалбата, може да представи писмен отговор в двумесечен срок от връчването на жалбата. Член 176, параграф 1 от този правилник освен това предвижда, че страните, посочени в цитирания член 172, могат да представят насрещна жалба в същия срок като предвидения за представянето на писмен отговор. Накрая, член 176, параграф 2 от посочения правилник предвижда, че насрещната жалба се подава като отделен документ, различен от писмения отговор.

49

В случая на 29 ноември 2012 г. СХВП представя в секретариата на Съда становище, озаглавено „Писмен отговор“, в което заявява, че споделя съображенията и исканията на Alen.

50

Освен това във въпросното становище СХВП излага четири допълнителни основания.

51

Първото основание се състои в това, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 35 от обжалваното решение е приел, че елементът „clor“ има самостоятелно място в общото впечатление, което създават конфликтните марки.

52

Второто основание е липса на мотиви, доколкото в обжалваното решение изобщо не се обяснява защо Общият съд е приел, че сами по себе си наставките „alex“ и „ox“ не могат да разграничат конфликтните знаци в съзнанието на съответните потребители.

53

Като трето основание се посочва изопачаване на фактите, тъй като в точка 37 от обжалваното решение Общият съд приема, че апелативният състав е допуснал грешка, като при сравняването на конфликтните знаци не е взел предвид общия словен елемент „clor“. Тази констатация на Общия съд била в противоречие с точки 19—22 от спорното решение, от които личало, че при сравняването на знаците апелативният състав всъщност е взел предвид словния елемент „clor“.

54

Като четвърто основание се посочва грешка при прилагане на правото, допусната при изследването на сходството на конфликтните марки. СХВП упреква Общия съд, че не е направил обща преценка на конфликтните марки, за да оцени вероятността от объркване. Освен това мотивите на обжалваното решение били противоречиви, доколкото в точка 39 от това решение Общият съд приел, че между конфликтните марки има голямо визуално сходство, а в точка 43 от същото — че конфликтните марки са само „умерено сходни във визуално отношение“. Слабо отличителните знаци обаче можели да създадат само слаба вероятност от объркване. Общият съд отказал да допусне регистрация на марката „CLORALEX“, основавайки се на описателен елемент, а именно „clor“, което на практика било равнозначно на това да се предостави на Clorox монопол върху този елемент и да се забрани на трети лица да го използват във връзка с почистващите препарати.

55

Следва да се констатира, че тези четири основания са за отмяна на обжалваното решение, но се различават от основанията в главната жалба, към които СХВП заявява в писмения си отговор, че се присъединява. Поради това следва да се приеме, че излагането на тези основания от страна на СХВП всъщност представлява насрещна жалба. Въпросната жалба обаче не е подадена с отделен документ, различен от писмения отговор. Следователно тя не отговаря на изискването по член 176, параграф 2 от Процедурния правилник. Поради това насрещната жалба на СХВП трябва да бъде отхвърлена като явно недопустима.

56

От всички изложени по-горе съображения следва, че на основание член 181 от Процедурния правилник главната и насрещната жалба трябва да бъдат изцяло отхвърлени.

57

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Clorox е поискало осъждането на Alen и същото е загубило делото, то следва да понесе наред с направените от него съдебни разноски и тези на Clorox.

58

Доколкото също е загубила делото, СХВП следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (трети състав) определи: