—

за нидерландското правителство, от M. Bulterman и M. Noort, както и от J. Langer, в качеството на представители,

—

за естонското правителство, от N. Grünberg, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от D. Maidani, както и от B.‑R. Killmann и G. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166), на член 53б, параграф 2 initio и буква в) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198), изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1995/2006 на Съвета от 13 декември 2006 г. (ОВ L 390, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 137, наричан по-нататък „Регламент № 1605/2002“), както и на член 25, параграф 2 от Решение 2004/904/ЕО на Съвета от 2 декември 2004 година за създаване на Европейския бежански фонд за периода 2005—2010 г. (ОВ L 381, стр. 52; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 103).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Somalische Vereniging Amsterdam en Omgeving (Сомалийска асоциация за Амстердам и околностите му, наричана по-нататък „Somvao“), асоциация, установена в Амстердам (Нидерландия), и Staatsecretaris van Veiligheid en Justitie (държавен секретар по въпросите на сигурността и правосъдието, наричан по-нататък „Staatssecretaris“), по повод на решението на последния да намали и да изиска възстановяване на част от размера на субсидията, предоставена на тази асоциация от посочения европейски фонд за бежанците.

3

Член 23, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2052/88 относно координацията между дейностите на различните структурни фондове, от една страна, и тези на Европейската инвестиционна банка и на другите съществуващи финансови инструменти, от друга страна (OВ L 374, стр. 1), изменен с Регламент (ЕИО) № 2082/93 на Съвета от 20 юли 1993 г. (ОВ L 193, стр. 20, наричан по-нататък „Регламент № 4253/88“), гласи следното:

„1.   С цел да се гарантира успехът на дейностите, осъществявани от публични или частни предприемачи, при изпълнение на дейностите държавите членки вземат необходимите мерки, за да:

[…]“ [неофициален превод].

4

Трето, четвърто и пето съображение от Регламент № 2988/95 имат следното съдържание:

„като има предвид, че подробните правила, ръководещи [финансовото] децентрализирано администриране и мониторинга на тяхната употреба, са предмет на различни подробни разпоредби в съответствие с политиките, които се засягат; като има предвид, че трябва да се противодейства на действията, насочени срещу финансовите интереси на Общността във всички области;

като има предвид, че ефективността на борбата с измамите срещу финансовите интереси на общността изисква създаването на общ набор от правни средства във всички области, попадащи в обхвата на политиките на Общността;

като има предвид, че нередностите, и административните мерки и санкции, свързани с тях, се предвиждат в секторните правила в съответствие с настоящия регламент“.

5

Член 1 от този регламент гласи:

„1.   За целите на защитата на финансовите интереси на Европейските общности, с настоящото се приемат общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността.

2.   „Нередност“ означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход“.

6

Член 4 от Регламент № 2988/95, който се намира в дял II, озаглавен „Административни мерки и санкции“, предвижда::

„1.   Общото правило е, че всяк[а] нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага:

[…].

2.   Прилагането на мерките по смисъла на параграф 1 се ограничава до отнемането на получената облага плюс — където това е предвидено — лихвите, които се определят въз основа на фиксиран лихвен процент.

[…]

4.   Мерките, предвидени в настоящия член, не се разглеждат като санкции“.

7

Дял IV от Регламент 1605/2002, който се съдържа в първата част от него, е озаглавен „Изпълнение на бюджета“. Глава втора от дял IV се отнася до методите на изпълнение на бюджета. Тази глава включва членове 53—57 от Регламента. Член 53 от този регламент предвижда:

„Комисията изпълнява бюджета в съответствие с разпоредбите на членове 53а—53г по някой от следните начини:

8

Член 53б от посочения регламент гласи:

„1.   Когато Комисията изпълнява бюджета посредством споделено управление, задачите по изпълнението се делегират на държавите членки. Този метод се прилага по-специално за дейностите, посочени в дялове I и II от част втора.

2.   Без да се засягат допълнителните разпоредби, включени в съответните регламенти, приложими за отделните области, и за да се осигури, че при споделено управление средствата се използват съгласно приложимите правила и принципи, държавите членки вземат всички законодателни, регулаторни, административни мерки или други мерки, необходими за защита на финансовите интереси на Общностите. За тази цел те по-специално:

[…]

[…]

За тази цел, държавите членки извършват проверки и въвеждат ефективна и ефикасна система за вътрешен контрол, съгласно разпоредбите на член 28а. Те образуват съдебни производства, когато е необходимо и подходящо.

[…]“.

9

Член 53б от Регламент № 1605/2002 е отменен, считано от 31 декември 2013 г., с член 212 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, стр. 1).

10

Член 25 от Решение 2004/904, озаглавен „Финансов контрол и корекции, осъществявани от държавите членки“, гласи:

„1.   Без да се засяга отговорността на Комисията за изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз, държавите членки поемат първоинстанционно отговорността за финансовия контрол на действията. За целта те вземат по-конкретно следните мерки:

[…]

[…]

2.   Държавите членки пристъпват към изискващите се финансови корекции, свързани с установената нередност и с отчитане на нейния изолиран или систематичен характер. Финансовите корекции, към които пристъпва държавата членка, се състоят от временното цялостно или частично спиране на участието на Общността и са предмет, в случай на невъзстановяване на средствата към датата на падеж, определена от държавата членка, на изплащането на лихви за просрочване при лихвения процент, предвиден в член 26, параграф 4.

[…]“.

11

Член 32 от това решение е озаглавен „Адресати“ и гласи:

„Адресати на настоящото решение, в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност, са държавите членки“.

12

С решение 2006/399/ЕО от 20 януари 2006 година за установяване на подробни правила за прилагане на Решение 2004/904/ЕО на Съвета относно условията за допустимост на разходите за дейностите, съфинансирани от Европейския фонд за бежанците, изпълнявани от държавите членки (ОВ L 162, стр. 1), Комисията приема условията за допустимостта на посочените разходи.

13

По-специално, съгласно правило 6 от приложението към Решение 2006/399 разходите трябва да са извършени реално, да съответстват на плащанията, направени от бенефициера, да бъдат записани в счетоводната му отчетност или данъчните документи и да могат да бъдат идентифицирани и контролирани. Като общо правило плащанията от бенефициерите трябва да бъдат придружени от оправдателни фактури. Когато това не е възможно, тези плащания се оправдават от счетоводни документи или документи с равностойна доказателствена стойност.

14

Член 4:49, параграф 1 от Общия закон за административното право (Algemene Wet bestuursrecht, наричан по-нататък „Awb“) предвижда:

„1. Административният орган може да отмени решението за определяне на размера на субсидията или да го измени в ущърб на бенефициера:

15

Член 4:57, параграф 1 от Awb гласи следното:

„Административният орган може да изиска възстановяване на недължимо платените субсидии“.

16

Рамката за изпълнение на Европейския фонд за бежанците в Нидерландия, многогодишна програма 2005—2007 г. (Uitvoeringskader Europees Vluchtelingenfonds Nederland, Meerjarenprogramma 2005—2007, наричана по-нататък „националната рамка за изпълнение“), която е приета въз основа на Решение 2006/399 на Комисията, предвижда в раздел 2.1, че бенефициерите са отговорни за записването на данните и за воденето на разбираема и подлежаща на проверка документация на проекта.

17

Раздел 2.2 от националната рамка за изпълнение, озаглавен „Администриране на финансовите средства“, препраща към Решение 2006/399 за подробните правила за допустимите разходи.

18

Somvao е асоциация, която работи за сомалийската общност в Амстердам и околностите му. На 18 август 2005 г. тя подава заявление за отпускане на субсидия за проект за подкрепа на бежанци, наименуван „Tesfa Himilio II“ (наричан по-нататък „проектът“), който следвало да се осъществи в периода от 1 май 2005 г. до 30 май 2008 г. За изпълнението на проекта Somvao си сътрудничи с фондация Dir, етиопска организация, също установена в Амстердам. Проектът се отнася до насърчаване на интеграцията и участието на етиопци и сомалийци в нидерландското общество, по-конкретно като се разработват и предлагат специални програми за социално и професионално приобщаване, насочени към младите, жените и възрастните хора.

19

С решение от 27 април 2006 г. Staatssecretaris отпуска на Somvao субсидия за първия етап от проекта в размер на 199761 EUR, или 45 % от допустимите разходи, платима от Европейския фонд за бежанците.

20

Що се отнася до условията за отпускането на субсидията, решението на Staatssecretaris от 27 април 2006 г. препраща към националната рамка за изпълнение на Европейския фонд за бежанците в Нидерландия.

21

С решение от 27 юли 2007 г. субсидията е определена в посочения размер въз основа на представените окончателни отчети. Запитващата юрисдикция посочва, че за определянето на този размер Staatssecretaris, от една страна, се позовава само на данните, които са му предоставени със заявлението за определяне на субсидията за първия етап от проекта, а от друга страна, не е проверил цялата документация на проекта.

22

През февруари 2009 г. по искане на Комисията дружество за финансов одит извършва проверка на законосъобразното използване на субсидията, в хода на която са проверени представените от Somvao отчети за разходите по проекта. След като е взето становището на Somvao, на 6 октомври 2009 г. това дружество стига до заключението, че за голяма част от разходите и отчетите, посочени от Somvao, по-специално що се отнася до разходите за персонал, липсва ясна и приемлива обосновка, в резултат на което сумата от 188675,87 EUR е неправомерно платена като субсидия.

23

С решение от 12 ноември 2009 г. въз основа на окончателния одитен доклад Staatssecretaris изменя решението от 27 юли 2007 г. за определяне на размера на субсидията, като го намалява на 11085,13 EUR и изисква възстановяване на полученото в повече, а именно 188675,87 EUR.

24

След като на 31 май 2010 г., въз основа на подадена от Somvao жалба по административен ред, Staatssecretaris потвърждава решението си от 12 ноември 2009 г., посочената асоциация подава пред Rechtbank Amsterdam (Районен съд, Амстердам) жалба срещу решението на Staatssecretaris от 12 ноември 2009 г. С решение от 22 септември 2011 г. този съд отхвърля жалбата като неоснователна. По-специално, той постановява, че макар Staatssecretaris да не може да изведе от националното право компетентност да измени в ущърб на Somvao размера на субсидията, която е отпуснал, той обаче е длъжен на основание член 25, параграф 2 от Решение 2004/904 да измени този размер.

25

Somvao подава въззивна жалба срещу това решение пред Afdeling Bestuursrechtspraak (Отдел по административни спорове) към Raad van State [Държавен съвет].

26

Raad van State счита, че установеното от Staatssecretaris нарушение на задължението да се води добро счетоводство на проекта представлява нередност съгласно определението в член 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95. Подобно на Rechtbank Amsterdam, според запитващата юрисдикция не може да се приеме, че обстоятелството, че Somvao не е водело прозрачно счетоводство, осъществява някоя от хипотезите, изброени в член 4:49, параграф 1, букви a)—c) от Awb, които позволяват на административните органи да отменят или изменят в ущърб на бенефициера решението за определяне на субсидията, тъй като липсата на добро счетоводство на проекта е обстоятелство, за което Staatssecretaris е трябвало да знае, когато разглежданата субсидия е била определена. Raad van State стига до извода, че решението, с което се изменя субсидията и се изисква възстановяването ѝ, няма правно основание в националното законодателство.

27

Поради това тази юрисдикция иска да установи дали правото на Съюза позволява да се обоснове правно решението, с което се намалява размерът на вече отпусната субсидия и се изисква възстановяване на незаконно придобитата сума в хипотезата, когато са установени нередности, като установените в случая, с който е сезирана. По-специално тя иска да установи дали член 4 от Регламент № 2988/95, член 53б, параграф 2 initio и буква в) от Регламент № 1605/2002 или член 25, параграф 2 от Решение 2004/904 могат да съставляват правно основание на решението за намаляване на субсидията, отпусната от Европейския фонд за бежанците и за възстановяване на голяма част от тази субсидия.

28

Като се позовава на решения Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorziening и др. (C‑383/06—C‑385/06, EU:C:2008:165) и Chambre de commerce et d’industrie de l’Indre (C‑465/10, EU:C:2011:867) относно Регламент № 4253/88, запитващата юрисдикция посочва, че от тези решения изглежда може да се заключи, че общото правило, което цели защита на финансовите интереси на Съюза, не може да съставлява правно основание на решението за намаляване и възстановяване на субсидията. За правно основание на такова решение би могла да служи единствено особена разпоредба. Според запитващата юрисдикция това би означавало, че регламенти № 2988/95 и № 1605/2002 не могат да служат за правно основание на решението, с което се разпорежда намаляване и възстановяване на субсидията.

29

Освен това запитващата юрисдикция изразява съмнение, че член 25, параграф 2 от Решение 2004/904 би могъл да съставлява правно основание на решението за намаляване на отпуснатата субсидия, тъй като това решение е адресирано изключително до държавите членки и само по себе си не може да създава задължения за частноправните субекти.

30

При тези условия Raad van State решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

31

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 4 от Регламент № 2988/95 или член 53б, параграф 2 initio и буква в) от Регламент № 1605/2002 трябва да се тълкуват в смисъл, че при липса на правно основание, изведено от националното право, една от тези разпоредби съставлява правно основание на решението на националните административни органи, с което в ущърб на бенефициера се изменя размерът на субсидия, отпусната от Европейския фонд за бежанците в рамките на споделено управление между Европейската комисия и държавите членки, и с което се изисква от него да възстанови част от този размер.

32

Що се отнася до Регламент № 2988/95, следва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 1 този регламент въвежда общи правила, отнасящи се до единните проверки, както и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Съюза, при това, видно от трето съображение от същия регламент, за да се противодейства на действията, насочени срещу финансовите интереси на Съюза във всички области (вж. в този смисъл решения FranceAgriMer, C‑670/11, EU:C:2012:807, т. 41 и цитираната съдебна практика и Cruz & Companhia, C‑341/13, EU:C:2014:2230, т. 43).

33

Видно от четвърто съображение от Регламент № 2988/95, ефективността на борбата с измамите срещу финансовите интереси на Съюза изисква създаването на общ набор от правни средства във всички области, попадащи в обхвата на политиките на Съюза. Освен това съгласно пето съображение от същия регламент нередностите и свързаните с тях административни мерки и санкции се предвиждат в секторните правила в съответствие с Регламент № 2988/95. В областта на контрола и санкционирането на допуснатите нередности на правото на Съюза с приемането на Регламент № 2988/95 законодателят на Съюза е заложил поредица от принципи и изисква като общо правило всички отраслови регламенти да спазват тези принципи (решение FranceAgriMer, EU:C:2012:807, т. 42 и 43 и цитираната съдебна практика).

34

Така Регламент № 2988/95 цели да уреди всички положения на възникнала „нередност“ по смисъла на член 1 от него, а именно всяко нарушение на разпоредба на правото на Съюза в резултат от действие или бездействие на икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Съюза или на бюджетите, управлявани от него, било посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират пряко от името на Съюза или посредством извършването на неоправдан разход (решение FranceAgriMer, EU:C:2012:807, т. 44).

35

Така съгласно член 4, параграф 1, първо тире от Регламент № 2988/95 всяка нередност трябва да води като общо правило до отнемане на незаконно придобитата облага, по-специално посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно (решение FranceAgriMer, EU:C:2012:807, т. 46 и цитираната съдебна практика).

36

По отношение на задължението за връщането на облага, недължимо получена чрез неправомерна практика, Съдът вече е постановил, че това задължение не представлява санкция, а просто последица от установяването, че условията, необходими за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на Съюза не са спазени, като по този начин са направили получената облага недължима (вж. в този смисъл решения Pometon, C‑158/08, EU:C:2009:349, т. 28 и цитираната съдебна практика и Cruz & Companhia, EU:C:2014:2230, т. 45).

37

Въпреки това Съдът уточнява също така, че Регламент № 2988/95 единствено установява общите правила за контрол и налагане на санкции с цел защита на финансовите интереси на Съюза. Следователно възстановяването на неправилно използваните средства трябва да се извърши въз основа на други разпоредби, а именно според случая въз основа на секторните разпоредби (вж. в този смисъл решение Chambre de commerce et d’industrie de l’Indre, EU:C:2011:867, т. 33 и цитираната съдебна практика).

38

При това положение трябва да се провери дали мярка като разглежданата в главното производство може да се приеме на основание член 53б, параграф 2 initio и буква в) от Регламент № 1605/2002.

39

В самото начало следва да се припомни, че член 53б от Регламент № 1605/2002 е въведен в правото на Съюза с Регламент № 1995/2006. Въпреки че междувременно е отменен, той се прилага към момента на настъпване на фактите по главното производство.

40

Тъй като е приет на основание член 279 ЕО, понастоящем член 322 ДФЕС, който позволява приемането на финансови норми, които по-специално определят реда и условията за установяване и изпълнение на общия бюджет на Съюза, Регламент № 1605/2002 предвижда в член 53, букви а)—в), че Комисията изпълнява общия бюджет централизирано, посредством споделено или децентрализирано управление, или посредством съвместно управление с международни организации.

41

Видно от заглавието на глава 2 от дял IV от Регламент № 1605/2002, член 53б от този регламент урежда начина на изпълнение на общия бюджет на Съюза в областта на споделено управление. Съгласно параграф 1 от тази разпоредба, когато Комисията си сътрудничи с държавите членки за изпълнението на бюджета при споделено управление по смисъла на член 53, параграф 1, буква б) от същия регламент, задачите по изпълнението на бюджета се делегират на държавите членки.

42

От своя страна член 53б, параграф 2 initio и буква в) от Регламент № 1605/2002 предвижда, че държавите членки трябва да вземат всички законодателни, регулаторни, административни мерки или други мерки, необходими за защита на финансовите интереси на Съюза, а именно като възстановяват погрешно изплатените или неправомерно използваните средства или средствата, изгубени в резултат на нередности или грешки.

43

Трябва да се отбележи, че текстът на тази разпоредба е изготвен по аналогичен начин на формулировката на член 23, параграф 1, трето тире от Регламент № 4253/88, който за разлика от Регламент № 1605/2002 е секторен регламент.

44

По отношение на член 23, параграф 1, трето тире от Регламент № 4253/88 Съдът вече е постановил, че той поражда задължение за държавите членки да си възстановят средствата, загубени вследствие на злоупотреба или небрежност, без да е необходимо оправомощаване, предвидено от националното право. Всяко упражняване от съответната държава членка на правото на преценка относно целесъобразността на искането за връщане на недължимо или неправомерно предоставените средства на Общността би било несъвместимо с посоченото задължение за възстановяване (вж. в този смисъл решение Chambre de commerce et d’industrie de l’Indre, EU:C:2011:867, т. 34 и 35 и цитираната съдебна практика).

45

Недвусмисленият и безусловен текст на член 53б, параграф 2 initio и буква в) от Регламент № 1605/2002 не може да се тълкува в смисъл, че оставя на държавите членки свобода на преценка относно целесъобразността дали да пристъпят към финансови корекции по отношение на установените нередности.

46

Така законодателят на Съюза, който след влизането в сила на член 4 от Регламент № 2988/95 и на член 23 от Регламент № 4253/88 решава да приеме член 53б от Регламент № 1605/2002, цели в общ нормативен акт да установи задължение за държавите членки, когато те изпълняват бюджета при споделено управление, да пристъпят към финансови корекции, по-специално да възстановяват средствата, загубени вследствие на злоупотреба или небрежност, не само без да е необходимо оправомощаване, предвидено от националното право, но и без да е необходима правна уредба за отделните области.

47

Това тълкуване се потвърждава от обстоятелството, че според уводното му изречение член 53б, параграф 2 следва да се прилага „[б]ез да се засягат допълнителните разпоредби, включени в съответните регламенти, приложими за отделните области“. Текстът „без да се засягат“ определя точно, че посоченият член 53б е достатъчен сам по себе си. Освен това прилагателното „допълнителни“, което се отнася до приложимите за отделните области регламенти, посочва, че ако такива съществуват, те не заместват член 53б от Регламент № 1605/2002, а само го допълват.

48

Друго тълкуване на посочената разпоредба би лишило Регламент № 1605/2002 от полезното му действие и би застрашило защитата на финансовите интереси на Съюза.

49

Следователно уводното изречение на член 53б, параграф 2 от този регламент съставлява правно основание за изменението на субсидията в ущърб на бенефициера, когато това изменение цели да защити финансовите интереси на Съюза. Освен това буква в) от тази разпоредба съставлява правно основание за приемане на мерки за възстановяване на погрешно изплатените или неправомерно използваните средства или средствата, изгубени в резултат на нередности или грешки.

50

Освен това Съдът вече е уточнил, че връщането на погрешно изплатените суми може да се извърши само в съответствие с принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания (вж. в този смисъл решение Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorziening и др., EU:C:2008:165, т. 53).

51

Следователно принципът на правната сигурност изисква правната уредба на Съюза да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага (вж. решение ROM-projecten, C‑158/06, EU:C:2007:370, т. 25 и цитираната съдебна практика).

52

Що се отнася до принципа на защита на оправданите правни очаквания, Съдът вече е постановил, че бенефициерът на субсидия не може да се позовава на такава защита, в случай че не е изпълнил някое от условията, с които е обвързано отпускането на субсидията (вж. в този смисъл решение Vereniging Nationaal Overlegorgaan Sociale Werkvoorziening и др., EU:C:2008:165, т. 56 и цитираната съдебна практика).

53

В главното производството от предоставените на Съда данни е видно, че решението за отпускане на субсидия от 27 април 2006 г. е обвързано със спазването от Somvao на правилата на Решение 2006/399, и по-специално на задължението за записване на данните и за воденето на разбираема и подлежаща на проверка документация на проекта.

54

Въз основа на тези данни, като вземе предвид поведението на бенефициера на средствата и на националната администрация, запитващата юрисдикция следва да прецени дали по отношение на искането за възстановяване са спазени принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания по смисъла на правото на Съюза.

55

С оглед на изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 53б, параграф 2 initio и буква в) от Регламент № 1605/2002 трябва да се тълкува в смисъл, че при липса на правно основание в националното право тази разпоредба съставлява правно основание на решението на националните административни органи, с което в ущърб на бенефициера се изменя размерът на субсидия, отпусната от Европейския фонд за бежанците в рамките на споделено управление между Европейската комисия и държавите членки, и с което се изисква от него да възстанови част от този размер. Запитващата юрисдикция, като вземе предвид поведението на бенефициера на субсидията и на националната администрация, следва да прецени дали по отношение на искането за възстановяване са спазени принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания по смисъла на правото на Съюза.

56

Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.

57

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 53б, параграф 2 initio и буква в) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1995/2006 на Съвета от 13 декември 2006 г., трябва да се тълкува в смисъл, че при липса на правно основание в националното право тази разпоредба съставлява правно основание на решението на националните административни органи, с което в ущърб на бенефициера се изменя размерът на субсидия, отпусната от Европейския фонд за бежанците в рамките на споделено управление между Европейската комисия и държавите членки, и с което се изисква от него да възстанови част от този размер. Запитващата юрисдикция, като вземе предвид поведението на бенефициера на субсидията и на националната администрация, следва да прецени дали по отношение на искането за възстановяване са спазени принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания по смисъла на правото на Съюза.