—

за „Валимар“ ООД, от адв. И. Комаревски,

—

за началника на Митница Варна, от С. Вълкова, Ст. Йорданова, Н. Йоцова и М. Коларова,

—

за българското правителство, от Е. Петранова и Ю. Атанасов, в качеството на представители,

—

за Съвета на Европейския съюз, от S. Boelaert и Ив. Гюров, в качеството на представители, подпомагани от N. Chesaites, barrister, и G. Berrisch, Rechtsanwalt,

—

за Европейската комисия, от Д. Русанов, H. van Vliet и Г. Колева, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграфи 8 и 9 и на член 11, параграфи 3, 9 и 10 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223, наричан по-нататък „Основният регламент“), както и до валидността на Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета от 30 октомври 2007 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на определени железни или стоманени въжета и кабели с произход от Руската федерация и за отмяна на антидъмпинговите мерки върху вноса на определени железни или стоманени въжета и кабели с произход от Тайланд и Турция (ОВ L 285, стр. 1 и поправка в ОВ L 96, 2009 г., стр. 39).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между „Валимар“ ООД (наричано по-нататък „Валимар“), учредено по българското право дружество, и началника на Митница Варна (наричан по-нататък „началникът на митницата“) по повод на искане за възстановяване на антидъмпингови мита, събрани през 2011 г. върху вноса на железни и стоманени въжета и кабели (наричани по-нататък „разглежданите стоки“), произведени и изнесени от Русия от Joint Stock Company Severstal-metiz (наричано по-нататък „SSM“), по-рано Open Joint Stock Company Staleprokatny Zavod.

3

Основният регламент е отменен и заменен от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51). Към момента на настъпването на фактите по делото в главното производство обаче е бил приложим Основният регламент.

4

Член 2, параграфи 8 и 9 от Основния регламент гласи:

„8.   Експортна цена е цената, реално платена или подлежаща на плащане при продажба на стока, предназначена за износ от страната на износа за Общността.

9.   Когато няма експортна цена или […] е вероятно тя да е ненадеждна поради отношения на съдружие или компенсационно споразумение между износителя и вносителя или трето лице, експортната цена се конструира на основата на цената, на която внесените продукти са препродадени за първи път на независим купувач, или, ако продуктите не се препродават на независим купувач или не се препродават във вида, в който са били внесени, на друга разумна основа.

[…]“.

5

Член 11, параграфи 2, 3, 9 и 10 от Основния регламент предвижда:

„2.   Срокът на действие на антидъмпинговите мита изтича пет години след датата на налагането им или пет години от датата на приключване на последното по ред едновременно преразглеждане на дъмпинга и вредата от него, освен ако в някое преразглеждане не е установено, че изтичането на този срок ще доведе до продължаване или повторение на дъмпинга и вредата от него. Преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на митата се предприема по предложение на Комисията или по искане на или от името на производството на Общността, като митата остават в сила до приключване на преразглеждането.

Преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на митата се предприема, когато в искането се съдържат достатъчно доказателства, че изтичането на действието на мерките по всяка вероятност ще доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга и вредата от него. Вероятността може да бъде подкрепена, например, с доказателства за продължаващ дъмпинг и вреда, доказателства, че отстраняването на вредата се дължи изцяло или отчасти на съществуването на мерки или доказателства, че положението на износителите или условията на пазара са такива, че биха указали вероятност от по-нататъшен вредоносен дъмпинг.

[…]

3.   При наличие на основания на преразглеждане може да се подлага и необходимостта от продължаване на действието на мерките — по инициатива на Комисията или по искане на държава членка — или, в случаите когато е изминал разумен период от най-малко една година от налагането на окончателните мерки, по искане на износител, вносител или производител от Общността, като искането следва да съдържа достатъчно доказателства в подкрепа на необходимостта от подобно междинно преразглеждане.

Процедура по междинно преразглеждане започва, когато искането съдържа достатъчно доказателства, че продължаване на действието на мярката не е вече необходимо за компенсиране на дъмпинга и/или че няма вероятност причиняването на вреда да продължи или да се повтори, ако мярката се отмени или измени или че действащата мярка не е или вече не е достатъчна за неутрализиране на дъмпинга, който причинява вреда.

При провеждане на разследванията по настоящия параграф Комисията има право, inter alia, на преценка доколко е налице съществена промяна на обстоятелствата по отношение на дъмпинга и вредата от него и доколко съществуващите мерки постигат желания ефект да отстранят вредата по смисъла на член 3. За тази цел при окончателната преценка се вземат предвид всички релевантни и надлежно подкрепени от документи доказателства.

[…]

9.   При провеждането на всяко преразглеждане или разследване на искане за възстановяване на мита Комисията прилага, ако няма промяна в обстоятелствата, същата методология, която е била приложена при разследването, довело до налагане на мито, при надлежно отчитане на член 2, и по-специално параграфи 11 и 12 от него и на член 17.

10.   При провеждане на всяко разследване по смисъла на настоящия член Комисията проверява достоверността на експортните цени в съответствие с член 2. При вземане на решение за конструиране на експортната цена в съответствие с член 2, параграф 9 Комисията обаче прави изчисленията без приспадане на сумата за заплатени антидъмпингови мита, ако са предоставени окончателни доказателства, че митото е надлежно отразено в препродажните цени и производните от тях продажни цени в Общността“.

6

Съображение 87 от Регламент (ЕО) № 1601/2001 на Съвета от 2 август 2001 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното антидъмпингово мито, наложено върху вноса върху определени железни или стоманени въжета и кабели с произход от Чешката република, Русия, Тайланд и Турция (ОВ L 211, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 24, стр. 114), сочи, че експортната цена е била определена въз основа на фактически платените или дължими цени на тези стоки при износ за Общността.

7

С Решение 2001/602/ЕО от 26 юли 2001 година за приемане на ценовите гаранции в рамките на антидъмпинговото производство относно вноса на определени железни или стоманени въжета и кабели с произход от Чешката република, Република Корея, Малайзия, Русия, Тайланд и Турция и за прекратяване на производството относно вноса с произход от Република Корея и Малайзия (ОВ L 211, стр. 47) Комисията приема предложените от SSM ценови гаранции по смисъла на член 8 от Основния регламент. Видно от съображение 6 от Решение 2001/602, SSM се задължава да продава разглежданите стоки в Общността на цена, която да позволява най-малкото да се премахне вредоносният ефект от дъмпинга.

8

Съгласно член 1, параграф 3 и член 2 от Регламент № 1601/2001 произвежданите от SSM разглеждани стоки, за които се е прилагало антидъмпингово мито със ставка 36,1 %, са били освободени от това мито, когато пряко се изнасят от SSM за дружество, вносител в Общността.

9

Комисията е сезирана, от една страна, с искания от SSM и от едно друго руско дружество да извърши частично междинно преразглеждане по реда на член 11, параграф 3 от Основния регламент на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент № 1601/2001, което да обхваща само дъмпинга и периода от 1 юли 2003 г. до 30 юни 2004 г., като съображението им е, че е налице трайна промяна в обстоятелствата, поради които са въведени тези мерки, и от друга страна, с искане за преразглеждане на мерките с оглед на изтичането на срока на действието им, подадено от Комитета за връзка на производителите на стоманени въжета в Европейския съюз на основание член 11, параграф 2 от Основния регламент и отнасящо се за периода от 1 юли 2005 г. до 30 юни 2006 г. В резултат от процедурите по тези искания Съветът на Европейския съюз приема Регламент № 1279/2007.

10

В частта, в която се отнасят до дъмпинга и до вероятността от продължаване или повтаряне на дъмпинга, съображенията на Регламент № 1279/2007 включват в частност съображения 55—76, които се отнасят, наред с останалото, до определянето на експортната цена.

11

Съображение 201 от Регламент № 1279/2007 гласи, че ценовите гаранции, в резултат от които е взето Решение 2001/602, вече не са ефективни и следва да бъдат оттеглени с решение на Комисията.

12

Съображение 207 от този регламент гласи:

„Предвид направените в междинните преразглеждания констатации относно двете руски компании, се смята за уместно да се промени антидъмпинговото мито, прилагано към БМК, на 36,2 %, а за SSM на 9,7 %“.

13

Член 214 от Закона за митниците предвижда:

„(1)   Възстановяване на митни сборове е връщането в пълен или частичен размер на заплатените вносни или износни митни сборове.

(2)   Възстановяване се извършва, когато се установи, че в момента на плащането митните сборове не са били дължими или основанието за плащането им е отпаднало“.

14

Основната дейност на „Валимар“ е внос и търговия със стоманени телове, въжета, кабели и други подобни стоки от стомана, част от които са с произход от Русия и се произвеждат от SSM.

15

При вноса на разглежданите стоки, произведени от SSM, „Валимар“ заплаща антидъмпингово мито в размер, определен съгласно Регламент № 1279/2007.

16

На 25 януари 2011 г.„Валимар“ подава искане до Териториално митническо управление Варна за обявяване на тези мита за недължимо платени и съответно за възстановяването им по съображение, че посоченият регламент е невалиден.

17

Началникът на митницата отхвърля това искане и „Валимар“ обжалва решението му по административен ред пред директора на агенция „Митници“, който обаче отхвърля жалбата.

18

Тогава „Валимар“ подава жалба пред Административен съд Варна. Тъй като жалбата му е отхвърлена, то подава касационна жалба пред Върховния административен съд.

19

В мотивите на касационната си жалба „Валимар“ поддържа, че Регламент № 1279/2007 е невалиден в частта, в която определя антидъмпингово мито върху вноса на разглежданите стоки, изнасяни от SSM, тъй като е приет в нарушение на член 2, параграф 8 и член 11, параграфи 9 и 10 от Основния регламент.

20

Запитващата юрисдикция смята, че исканията на „Валимар“ са допустими и че има неясноти относно валидността на Регламент № 1279/2007.

21

Съмненията на тази юрисдикция се отнасят, първо, до възможното наличие на нарушение на член 11, параграф 9 от Основния регламент. В това отношение тя посочва, че докато в рамките на първоначалната процедура експортната цена на разглежданите стоки е определена въз основа на фактически платените или дължими износни цени към Общността съгласно член 2, параграф 8 от Основния регламент, то в процедурите по преразглеждане, довели до приемането на Регламент № 1279/2007, експортната цена е определена по различна методология, а именно въз основа на прилаганите от SSM цени за износа към трети страни, без тази промяна в методологията да е изрично обоснована в този регламент с промяна в обстоятелствата съгласно изискването на член 11, параграф 9 от Основния регламент.

22

Второ, запитващата юрисдикция е несигурна дали е налице правно основание за методологията, използвана в процедурите по преразглеждане, доколкото такова основание не е изрично предвидено нито в член 2, параграфи 8 и 9, нито в член 11, параграфи 9 и 10 от Основния регламент.

23

При тези обстоятелства Върховният административен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

24

Българското правителство изразява съмнения относно допустимостта на преюдициалното запитване предвид практиката на Съда, произтичаща от решение TWD Textilwerke Deggendorf (C‑188/92, EU:C:1994:90). Началникът на митницата поддържа, че преюдициалното запитване е недопустимо.

25

Според българското правителство и началника на митницата, ако заинтересованото лице не е обжалвало даден акт пред Общия съд на Европейския съюз по реда на член 263 ДФЕС, съгласно посочената съдебна практика не може да го атакува непряко по реда за преюдициалните запитвания, при условие че съответният акт го засяга пряко и лично.

26

В това отношение българското правителство поддържа, че съгласно точка 21 от решение Nachi Europe (C‑239/99, EU:C:2001:101) регламентите за налагане на антидъмпингови мита могат да засягат пряко и лично не само посочените в тях производители и износители, но и тези вносители, при които е налице свързаност с производителите и чиито препродажни цени за съответните стоки са използвани при определянето на експортната цена.

27

Българското правителство смята, че като изключителен търговски представител на SSM в България „Валимар“ може да се смята за свързан със SSM вносител по смисъла на цитираната в предходната точка съдебна практика. В подкрепа на тези доводи правителството сочи решение ISO/Съвет (118/77, EU:C:1979:92), в което Съдът приема, че учреденото по френското право дружество Import Standard Office, което е изключителен вносител на японски производител, на когото с регламент на Съвета са наложени антидъмпингови мита, е свързано достатъчно тясно с този производител и следователно е пряко и лично засегнато от въпросния регламент. Българското правителство смята, че спорът в главното производство е подобен на този, във връзка с който е постановено това решение, и че затова би могло да се приеме, че „Валимар“ е достатъчно тясно свързано със SSM, за да е пряко и лично засегнато от Регламент № 1279/2007 в частта, в която този регламент налага антидъмпингово мито по отношение на вноса на разглежданите стоки.

28

Следва да се отбележи, че възможността страната да се позовава пред сезираната юрисдикция на невалидността на съдържащи се в актове на Съюза разпоредби предполага, че тя не е имала право да подаде пряко жалба по член 263 ДФЕС срещу тези разпоредби (вж. решения TWD Textilwerke Deggendorf, EU:C:1994:90, т. 23, и Bolton Alimentari, C‑494/09, EU:C:2011:87, т. 22).

29

От същата съдебна практика обаче е видно, че подобна пряка жалба трябва да е безспорно допустима (вж. решение Bolton Alimentari, EU:C:2011:87, т. 23). В конкретния случай изложените в преюдициалното запитване факти и обстоятелства, а също и тези, посочени от българското правителство и „Валимар“ в устните им становища, не позволяват на Съда да заключи, че пряката жалба е щяла да бъде допустима.

30

Всъщност, макар че по естеството и по обхвата си са нормативни актове, регламентите за налагане на антидъмпингови мита могат да засягат пряко и лично тези производители и износители на съответния продукт, за които въз основа на данните за търговската им дейност е установено, че носят отговорност за дъмпинговите практики. По принцип това се отнася за предприятия производители и износители, които могат да докажат, че са посочени в актовете на Комисията или на Съвета или че са засегнати от подготвителните разследвания (вж. в този смисъл решение Allied Corporation и др./Комисия, 239/82 и 275/82, EU:C:1984:68, т. 11 и 12).

31

Същото се отнася и за тези вносители на съответния продукт, чиито препродажни цени са взети предвид за целите на определянето на експортните цени и които следователно са засегнати от констатациите по въпроса за наличието на дъмпинг (вж. решения Nashua Corporation и др./Комисия и Съвет, C‑133/87 и C‑150/87, EU:C:1990:115, т. 15 и Gestetner Holdings/Съвет и Комисия, C‑156/87, EU:C:1990:116, т. 18).

32

Съдът също така е постановил, че вносителите, които са свързани с износители от трети страни, чиито продукти се облагат с антидъмпингови мита, могат да обжалват регламентите, с които се налагат тези мита, по-специално когато експортната цена е изчислена въз основа на прилаганите от тези вносители препродажни цени на общностния пазар и когато самото антидъмпингово мито е изчислено в зависимост от тези препродажни цени (вж. в този смисъл решение Neotype Techmashexport/Комисия и Съвет, C‑305/86, EU:C:1990:295, т. 19 и 20).

33

Извън това, признаването на някои категории икономически оператори за легитимирани да подават жалби за отмяна на антидъмпингови регламенти не изключва възможността други оператори също да бъдат лично засегнати от такъв регламент поради някои присъщи за тях качества, които ги разграничават от всички останали лица (вж. решение Extramet Industrie/Съвет, C‑358/89, EU:C:1991:214, т. 16).

34

„Валимар“ обаче не принадлежи към нито една от посочените по-горе категории икономически оператори, които Съдът е признал за легитимирани пряко да обжалват регламенти за налагане на антидъмпингово мито. Не може и да се приеме, че то се намира в сходно положение с предприятието, за което е ставало дума по делото, по което е постановено решение ISO/Съвет (EU:C:1979:92).

35

Всъщност следва да се отбележи, че от една страна, съгласно дадената от запитващата юрисдикция информация „Валимар“ като независим вносител не е свързано със SSM и не е участвало в административното производство пред Комисията в рамките на разследването с цел определяне на антидъмпинговото мито. В това отношение в съдебното заседание „Валимар“ посочва, че наистина внася в България, наред с друго, и стоките на SSM, но не може да се смята за негов търговски представител или за страна по договор с него за изключително представителство. Освен това „Валимар“ изтъква, че към датата на започване на процедурата по преразглеждане Република България още не е била член на Съюза, а то не е внасяло въпросните стоки, така че не може да се приеме, че е било легитимирано да обжалва Регламент № 1279/2007 към датата на приемането му.

36

От друга страна, както личи от посочения регламент, прилаганите от „Валимар“ препродажни цени не са използвани за целите на изчисляването на експортните цени на SSM.

37

Следователно трябва да се приеме за установено, че този регламент засяга „Валимар“ не поради някои присъщи за него качества или поради фактическо положение, което го разграничава от всички останали лица, а поради самото му обективно качество на вносител на разглежданите стоки, точно както засяга всеки друг оператор, който действително е или потенциално би бил в същото положение (вж. в този смисъл решение Spijker Kwasten/Комисия, 231/82, EU:C:1983:220, т. 9).

38

При тези условия се налага изводът, че преюдициалното запитване трябва да бъде обявено за допустимо.

39

С трите си преюдициални въпроса, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Регламент № 1279/2007 е валиден в частта, в която налага антидъмпингово мито върху вноса на произвежданите от SSM разглеждани стоки, като се имат предвид член 2, параграфи 8 и 9 и член 11, параграфи 9 и 10 от Основния регламент.

40

Що се отнася до твърдяното нарушение на член 11, параграф 9 от Основния регламент, несъмнено е вярно, че както следва от тази разпоредба, по общо правило прилаганата при преразглеждането методология за изчисляване на дъмпинговите маржове трябва по принцип да е същата като използваната при първоначалното разследване, довело до налагането на антидъмпинговото мито.

41

Член 11, параграф 9 обаче предвижда едно изключение, което допуска прилагането на различна методология в случай на промяна в обстоятелствата.

42

В това отношение следва да се напомни, на първо място, че съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. по-специално решение Lundberg, C‑317/12, EU:C:2013:631, т. 19 и цитираната съдебна практика).

43

На второ място, необходимо е да се отбележи, че както Съдът вече е имал повод да поясни, изключението от общото правило по член 11, параграф 9 от Основния регламент, което предвижда в процедурата по преразглеждане да се прилага същата методология като използваната при първоначалното разследване, наистина трябва да се тълкува стриктно, но все пак не би могло подобно изискване да позволява на институциите на Съюза да тълкуват и прилагат тази разпоредба по несъвместим с нейния текст и цел начин (вж. в този смисъл решение Dashiqiao Sanqiang Refractory Materials/Съвет и Комисия, C‑15/12 P, EU:C:2013:572, т. 17 и 19).

44

Вярно е, че съображенията, поради които е приложена различна методология от използваната при първоначалното разследване, не са изрично описани в Регламент № 1279/2007 като промяна в обстоятелствата по смисъла на член 11, параграф 9 от Основния регламент.

45

Следва обаче да се отбележи, най-напред, че съображение 61 от Регламент № 1279/2007 сочи, че почти целият износ от един руски износител за Общността е бил извършен при ценовите гаранции, приети от Комисията през август 2001 г. В този контекст определянето на експортните цени не е ограничено единствено до проучването на миналото поведение на износителите, а включва и вероятното изменение на експортните цени в бъдеще. В частност е разгледан въпросът дали наличието на тези гаранции е повлияло върху равнището на експортните цени така, че те да станат ненадеждна база за установяване на бъдещото поведение по отношение на износа.

46

Следва по-нататък да се посочи, както е уточнено в съображение 62 от този регламент, че е проучено и дали цените при износ, предложени от износителя на клиентите от Общността, са били надеждни и могат да представляват подходяща база за изчисляване на неговия дъмпингов марж за целите на преразглеждането, въпреки съществуването на ценови гаранции. По-специално, разследването е целяло да покаже дали текущите експортни цени към Общността са били изкуствено определени спрямо минималните вносни цени, или не, и в тази връзка дали те са били устойчиви след това. Въпреки това разследването е показало, че използваната система за установяване на контролни продуктови номера за целите на посоченото разследване е била по-сложна от класификационната система, прилагана към момента на приемане на ценовите гаранции през 2001 г. Това води до заключението, че всяко сравнение между контролните продуктови номера на минималните вносни цени и тези от разследването в процедурата по преразглеждане би било ненадеждно.

47

Накрая, в съображение 63 от този регламент е посочено, че е направено сравнение по видове между експортните цени спрямо Общността и цените, прилагани спрямо други страни. То е показало, че средните експортни цени към трети страни са били значително по-ниски. Затова е направено заключението, че експортните цени на SSM спрямо Общността не могат да бъдат използвани за определянето на надеждни експортни цени по смисъла на член 2, параграф 8 от Основния регламент в контекста на междинното преразглеждане. Поради липсата на надеждни експортни цени за тези продажби към държавите членки продажбите към други страни са взети предвид като ориентир за тези експортни цени.

48

Предвид обстоятелствата, описани непосредствено по-горе в точки 45—47 от настоящото решение, Съветът законосъобразно е стигнал до извода в съображение 124 от Регламент № 1279/2007, че експортните цени спрямо трети страни са счетени за по-надеждни.

49

Ето защо се налага констатацията, че като се имат предвид, първо, промяната в обстоятелствата спрямо първоначалното разследване в резултат от ценовите гаранции, които са се прилагали за износа на SSM, и второ, ненадеждността, за целите на преразглеждането, на използваната при първоначалното разследване методология, съответните институции правилно са приложили в процедурите по преразглеждане различна методология от използваната при първоначалното разследване, основавайки се на изключението по член 11, параграф 9 от Основния регламент.

50

За да се отговори изчерпателно на поставените въпроси, следва да се провери и дали съответните институции законосъобразно са основали анализа си на експортните цени на SSM към трети страни, за да стигнат до релевантните заключения в процедурите по преразглеждане. Другояче казано, въпросът е дали член 11, параграф 9 във връзка с член 2, параграфи 8 и 9 от Основния регламент е бил приложен правилно, при положение че тези институции, след като са констатирали, че реално платените експортни цени не са надеждни поради обстоятелства, различни от посочените в последната разпоредба, са приложили методология за определяне на експортните цени, която не е изрично предвидена във въпросната разпоредба.

51

В това отношение следва най-напред да се напомни, че в областта на общата търговска политика, и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които те трябва да разглеждат. В този смисъл съдебният контрол върху тяхната преценка трябва да се свежда до проверката дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решения Ikea Wholesale, C‑351/04, EU:C:2007:547, т. 40 и 41, както и Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 63).

52

Тези съображения важат в частност за преценката на институциите в процедурите по преразглеждане. От една страна, що се отнася до преразглеждането на мерки с оглед изтичането на срока на действието им по реда на член 11, параграф 2 от Основния регламент, същественото е да се прецени дали премахването на първоначалната антидъмпингова мярка по всяка вероятност ще доведе до продължаване или повтаряне на дъмпинга и вредата от него. От друга страна, що се отнася до междинното преразглеждане по член 11, параграф 3 от Основния регламент, Комисията има право в частност да прецени доколко е налице съществена промяна на обстоятелствата по отношение на дъмпинга и вредата от него и доколко съществуващите мерки постигат желания ефект да отстранят вредата, за да предложи да се отмени, да се измени или да се остави в сила антидъмпинговото мито, въведено в резултат от първоначалното разследване.

53

В това отношение следва да се отбележи, че нито параграф 2, нито параграф 3 от член 11 от Основния регламент предвиждат конкретни методологии или правила, които да са задължителни за съответните институции, когато извършват предвидените в тази разпоредба проверки.

54

Както гласи текстът на член 11, параграф 3, трета алинея от Основния регламент, за да се установи дали е налице съществена промяна на обстоятелствата по отношение на дъмпинга и вредата от него, просто се вземат предвид „всички релевантни и надлежно подкрепени от документи доказателства“.

55

Както отбелязва генералният адвокат в точка 58 от заключението си, контролът, който Комисията трябва да извърши в това отношение, може да наложи тя да осъществи не само ретроспективен анализ за развитието на положението, считано от налагането на първоначалната окончателна мярка, за да се прецени необходимостта от запазването ѝ или от промяната ѝ с цел неутрализиране на ефекта от причиняващия вреда дъмпинг, но също и прогностичен анализ за евентуалното развитие на положението, считано от приемането на мярката за преразглеждане, за да се прецени вероятната последица от отмяна или промяна на мярката.

56

Следва също така да се напомни, че по принцип процедурата по преразглеждане се различава от тази по първоначалното разследване, която е уредена в други разпоредби от Основния регламент (вж. в този смисъл решения Europe Chemi-Con (Deutschland)/Съвет, C‑422/02 P, EU:C:2005:56, т. 49, и Hoesch Metals and Alloys, C‑373/08, EU:C:2010:68, т. 65), като Съдът вече е приел, че предвид общия разум и целите на системата някои от тези разпоредби не следва да се прилагат в процедурата по преразглеждане (вж. в този смисъл решение Hoesch Metals and Alloys, EU:C:2010:68, т. 77).

57

Всъщност обективната разлика между тези две процедури се състои в това, че върху вноса, предмет на процедурата по преразглеждане, вече са наложени окончателни антидъмпингови мерки и по отношение на този внос по принцип са представени достатъчно доказателства за това, че премахването на тези мерки вероятно би насърчило продължаването или повторната поява на дъмпинга и на вредата. За сметка на това, когато вносът е предмет на първоначално разследване, то има за предмет конкретно да установи съществуването, степента и ефекта на всеки евентуален дъмпинг (решение Europe Chemi-Con (Deutschland)/Съвет, EU:C:2005:56, т. 50).

58

В това отношение следва да се отбележи, че член 11, параграф 9 от Основния регламент изисква единствено Комисията надлежно да отчита разпоредбите на член 2 от този регламент при провеждането на преразглеждане, но не препраща изрично към параграфи 8 и 9 от този член, така както изрично препраща към параграфи 11 и 12 от него.

59

Несъмнено е вярно, че наличието на ценови гаранции не е изрично споменато в член 2, параграф 9 от Основния регламент сред обстоятелствата, които могат да обосноват използването на различна методология от предвидената в член 2, параграф 8. Тези обстоятелства обаче не са изброени изчерпателно и констатацията, че експортните цени не са надеждни в резултат от тези гаранции, също обосновава прилагането на този член, стига цените да се определят на „разумна основа“.

60

При тези условия следва да се констатира, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не е неправилно, нито необосновано решението на Съвета да използва експортните цени на SSM към трети страни като показател за експортните цени към Общността, които SSM би прилагало, ако нямаше ценови гаранции.

61

Предвид всички изложени по-горе съображения следва да се констатира, че при разглеждането на поставените въпроси не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на Регламент № 1279/2007.

62

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

При разглеждането на поставените въпроси не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на Регламент (ЕО) № 1279/2007 на Съвета от 30 октомври 2007 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на определени железни или стоманени въжета и кабели с произход от Руската федерация и за отмяна на антидъмпинговите мерки върху вноса на определени железни или стоманени въжета и кабели с произход от Тайланд и Турция.