1

С жалбата си Think Schuhwerk GmbH (наричано по-нататък „Think Schuhwerk“) иска да бъде отменено решение на Общия съд на Европейския съюз Think Schuhwerk/СХВП (червени краища на връзки за обувки) (T‑208/12, EU:T:2013:376, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което той отхвърля жалбата му за отмяна на решение на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 23 февруари 2012 г. (преписка R 1552/2011‑1) по заявка за регистрация като марка на Общността на знак, съставен от червени краища на връзки за обувки (наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Под заглавие „Абсолютни основания за отказ“ член 7 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1) гласи в параграф 1, буква б):

„Отказва се регистрацията на:

[…]

3

На 10 май 2010 г. Think Schuhwerk подава в СХВП заявка за регистрация на марка на Общността.

4

Марката, чиято регистрация се иска, е следният знак:

5

В заявката за регистрация разглежданата марка е описана по следния начин: „Защитата се иска за обувки с връзки с червени връхчета в краищата на връзките“.

6

Стоките, за които се иска регистрацията, спадат към клас 25 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят на следното описание: „Обувки и по-специално връзки за обувки“.

7

С решение от 22 юни 2011 г. проверителят отказва да регистрира всички стоки, тъй като разглежданата марка е лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

8

На 26 юли 2011 г. Think Schuhwerk обжалва това решение на проверителя пред СХВП.

9

Със спорното решение първи апелативен състав на СХВП (наричан по-нататък „апелативният състав“) отхвърля жалбата. Той приема, че използването на червени краища на връзки за обувки няма да произведе впечатление, което се различава значително от обичайната конфигурация на обувките с връзки, че потребителят ще види само друг вид дизайн на обувката и че следователно няма да възприеме марката, чиято регистрация се иска, като указание за произхода на стоките. Апелативният състав прави извода, че марката не отговаря на минималните изисквания за отличителен характер, необходим по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

10

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 18 май 2012 г., Think Schuhwerk иска да бъде отменено спорното решение. В подкрепа на жалбата то изтъква четири правни основания, изведени, на първо място, от липса на мотиви по смисъла на член 75 от Регламент № 207/2009, на второ място, от нарушение на член 76 от Регламента, на трето място, от погрешното прилагане на член 7, параграф 1, буква б) от посочения регламент, и на четвърто място, от нарушаване на принципа за равно третиране.

11

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата.

12

Think Schuhwerk иска от Съда:

13

СХВП иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди Think Schuhwerk да заплати съдебните разноски.

14

Съгласно член 181 от процедурния му правилник, когато жалбата е изцяло или частично явно недопустима или явно неоснователна, Съдът може във всеки един момент, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, с мотивирано определение да я отхвърли изцяло или частично.

15

В настоящия случай следва да се приложи тази разпоредба.

16

В подкрепа на жалбата си Think Schuhwerk изтъква четири основания. Първото основание е изведено от нарушение на правото на изслушване. С второто основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е отсъдил, че в спорното решение липсват мотиви. С третото и четвъртото основание се твърди съответно, че е налице нарушаване на принципа за служебна проверка на фактите, както и нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

17

Think Schuhwerk поддържа, че Общият съд е нарушил правото му да бъде изслушано. В това отношение то посочва, че тъй като в хода на производството пред Общия съд СХВП не е представила становище по жалбата в определения срок, Общият съд е определил срок на Think Schuhwerk, за да вземе становище относно развитието на производството с оглед на прилагането на член 122 от Процедурния правилник на Общия съд. Think Schuhwerk поискало от Общия съд да постанови съдебно решение в отсъствието на ответника, с което да уважи жалбата му. В обжалваното съдебно решение обаче Общият съд не се произнесъл нито по пропуска на СХВП да представи становището си, нито по искането на Think Schuhwerk да се постанови решение в отсъствието на ответника. Освен това Think Schuhwerk твърди, че не е имало възможността да поиска да бъде проведено съдебно заседание, за да изложи позицията си относно отличителния характер на марката, чиято регистрация се иска.

18

СХВП твърди, че това основание е явно неоснователно, тъй като Общият съд не е длъжен по-специално да разяснява на страните развитието на производството.

19

В началото следва да се припомни, че в точка 9 от обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил, че с писмо, депозирано в секретариата на Съда на 2 октомври 2012 г., Think Schuhwerk е поискало в съответствие с член 122, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд да се постанови съдебно решение в отсъствието на ответника, с което да се уважи жалбата му. С настоящото основание обаче по същество Think Schuhwerk упреква Общия съд, че не е постановил решение в този смисъл и че не е провел съдебно заседание, преди да се произнесе.

20

В това отношение следва да се припомни, че член 122, параграф 1, първа алинея от този процедурен правилник предвижда, че ако ответникът, редовно призован, не представи отговор на исковата молба или жалбата в определените за това форма и срок, ищецът или жалбоподателят може да поиска от Общия съд да постанови съдебно решение в отсъствието на ответника, с което уважава исковата молба или жалбата. Съгласно втора алинея от тази разпоредба молбата се връчва на ответника, а Общият съд може да реши да започне устната фаза на производството по молбата.

21

Член 122, параграф 2 от посочения правилник уточнява, че преди да постанови съдебно решение в отсъствието на ответника, Общият съд проверява допустимостта на иска или жалбата, от една страна, а от друга, преценява дали формалните изисквания са надлежно изпълнени и дали искът или жалбата са вероятно основателни.

22

От тези разпоредби става ясно, че ако Общият съд приеме, че разполага с достатъчно доказателства, за да постанови съдебно решение в отсъствието на ответника, при положение че няма съмнения относно допустимостта на жалбата и формалните изисквания са надлежно изпълнени, той пристъпва към преценката на основателността на жалбата и постановява решението си, без обаче да бъде длъжен да уважи тази жалба. Освен това следва да се констатира, че член 122 от Процедурния правилник на Общия съд не предвижда възможността страната, която е поискала да бъде постановено съдебно решение в отсъствието на ответника, с което се уважава жалбата ѝ, да поиска да се проведе съдебно заседание, както и че същият член не предвижда и задължението Общият съд да проведе такова.

23

От друга страна, безспорно е, че Think Schuhwerk е изложило доводите си относно спорното решение, и по-специално относно отличителния характер на заявената марка в жалбата си пред Общия съд, както и че с оглед на тези доводи последният е постановил обжалваното съдебно решение.

24

При тези обстоятелства настоящото основание следва да се отхвърли като явно неоснователно.

25

Think Schuhwerk твърди, че Общият съд е пропуснал да санкционира нарушение на задължението за мотивиране от апелативния състав. В спорното решение апелативният състав се позовал на общоизвестни факти, произтичащи от практическия опит от пускането в продажба на стоки за обща употреба, каквито са обувките, но не посочил защо марката, чиято регистрация се иска, е лишена от отличителен характер. По този начин той не посочил нито фактите, които произтичат от посочения практически опит, нито последиците върху отличителния характер на марката, които произтичали от тези факти.

26

СХВП поддържа, че това основание е явно неоснователно.

27

Според постоянната съдебна практика от член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на последния, е видно, че жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които конкретно се подкрепя това искане (вж. по-специално решение Knauf Gips/Комисия, C‑407/389 P, EU:C:2010:389, т. 43 и цитираната съдебна практика).

28

Не отговаря на това изискване жалба, която без дори да съдържа доводи, насочени по-специално към установяване на грешката при прилагане на правото, опорочаваща обжалваното съдебно решение, само възпроизвежда вече изложени пред Общия съд основания и доводи. Всъщност такава жалба представлява в действителност просто искане за преразглеждане на подадената пред Общия съд жалба, което е извън компетентността на Съда (вж. по-специално определение Abbott Laboratories/СХВП, C‑21/12 P, EU:C:2013:23, т. 85 и цитираната съдебна практика).

29

Освен това доводите на жалба, с които в резултат на жалба за отмяна на дадено решение се критикува не постановеното от Общия съд решение, а решението, чиято отмяна се иска от Общия съд, са недопустими (вж. определение Getty Images/СХВП, C‑70/13 P, EU:C:2013:875, т. 38 и цитираната съдебна практика).

30

Тъй като в настоящия случай доводите на Think Schuhwerk, изведени от неспазване на задължението за мотивиране, са насочени срещу спорното решение, като по този начин целят да се преразгледа подадената пред Общия съд жалба, това основание следва да се отхвърли като явно недопустимо.

31

Think Schuhwerk твърди, че Общият съд не взел предвид факта, че апелативният състав е нарушил принципа за служебна проверка на фактите. То поддържа, че по отношение на абсолютните основания за отказ, съгласно член 76 от Регламент № 207/2009, СХВП следва да разгледа фактите служебно. Последната обаче приела, че Think Schuhwerk не представило доказателства, с които се установява, че марката, чиято регистрация се иска, се възприемала от съответните потребители като указание за произхода на стоката. В това отношение Think Schuhwerk уточнява, че в хода на производството пред СХВП е представило различни документи, въз основа на които службата е трябвало да посочи причините, поради които марката е лишена от отличителен характер.

32

СХВП поддържа, че Общият съд се е произнесъл по основанието, изведено от нарушаване на принципа за служебна проверка на фактите. Според постоянната съдебна практика обаче, доколкото Think Schuhwerk се е позовало на отличителния характер на знака, който иска да бъде регистриран като марка, то е трябвало да докаже, че знакът разполага с изискуемия отличителен характер.

33

Следва да се констатира, че всъщност настоящото основание е насочено срещу съображенията, които са били изложени или пропуснати от апелативния състав в спорното решение, или най-общо от СХВП, и които съображения не се съдържат в обжалваното съдебно решение. Освен това Think Schuhwerk не е посочило ясно по какъв начин Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил основанието му, изведено от нарушаване на принципа за служебна проверка на фактите.

34

Ето защо, като се приложи съдебната практика, припомнена в точки 27—29 от настоящото определение, това основание следва да се отхвърли като явно недопустимо.

35

Think Schuhwerk поддържа, че като не е отсъдил, че СХВП е нарушила член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, самият Общ съд е нарушил тази разпоредба.

36

На първо място, то посочва, че цитираната в точки 31—33, 37 и 38 от обжалваното съдебно решение практика относно знаците, които не могат да бъдат отграничени от самия облик на посочените в заявката за регистрация стоки, която практика се прилага по-специално към триизмерните марки, съставени от външния вид на самата стока или от опаковката ѝ, не е относима в настоящия случай. За разлика от оцветяването на предната част на чорап краищата на връзките за обувки не били неразделен елемент от обувките. Ето защо, като се позовал на посочената съдебна практика, Общият съд не взел предвид факта, че червените краища на връзки за обувки можели да изпълняват функцията по указване на произхода на стоката. В това отношение Think Schuhwerk подчертава, че регистрацията на този знак като марка е поискана и за обувки, както и че не разбира защо в точка 36 от обжалваното съдебно решение Общият съд се е произнесъл единствено относно връзките за обувки.

37

Не следвало ли да се приложи по-скоро съдебната практика относно позиционните марки, тъй като в настоящия случай следвало също да се вземе предвид „цветовото съображение“ на заявената марка, което потвърждавало независимостта на последната спрямо обозначената стока, а следователно и отличителния ѝ характер.

38

Ето защо Общият съд, както и апелативният състав, в нарушение на практиката на Съда погрешно приложили по-строги критерии за преценка на отличителния характер от приложимите към словните и фигуративни марки.

39

На второ място, както апелативният състав, така и Общият съд погрешно приели, че по отношение на модните артикули, каквито са обувки, равнището на внимание на съответните потребители не било високо.

40

На трето място, Think Schuhwerk поддържа, че Общият съд не е взел предвид факта, че за да направи преценка на отличителния характер на знака, за който се иска да бъде регистриран като марка, не е толкова важно, че той се различава значително от правилата или обичаите в съответния сектор. В това отношение Общият съд неправилно приел като неотносими доводите на Think Schuhwerk относно пазара на обувки, при положение че е посочил, че апелативният състав правилно взел предвид този пазар в анализа си. Освен това, противно на твърдението на Общия съд в точка 49 от обжалваното съдебно решение, Think Schuhwerk представило доводи, с които се установява, че оцветяването на определени части от връзките на дадена обувка обикновено се възприема от съответните потребители като указание за търговския произход на стоката.

41

На четвърто място, Think Schuhwerk твърди, че Общият съд не е взел предвид факта, че СХВП е нарушила принципа на равно третиране, като не е взела предвид в спорното решение регистрациите на марки, които са подобни на заявената марка. В това отношение констатацията на Общия съд в точка 57 от обжалваното съдебно решение, че апелативният състав направил правилно извода, че регистрацията била несъвместима с Регламент № 207/2009, не била подкрепена с мотиви.

42

СХВП твърди, че доводите, свързани с разнообразието на конфигурациите от обувки и връзки за обувки, налични на пазара, както и с равнището на внимание на съответните потребители, спадат към преценката на фактите и следователно трябва да се отхвърлят като явно недопустими. От друга страна, доводите относно непризнаване на нарушаване на принципа на равно третиране били недопустими, доколкото целели да се направи нова преценка на фактите.

43

На първо място, следва да се припомни, че съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда обжалването се ограничава само до правните въпроси. Общият съд е единствено компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Следователно преценката на фактите и на доказателствата, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване (вж. по-специално решения Mag Instrument/СХВП, C‑136/02 P, EU:C:2004:592, т. 39 и Les Éditions Albert René/СХВП, C‑16/06 P, EU:C:2008:739, т. 68).

44

Налага се обаче констатацията, че доводите на Think Schuhwerk относно въпросите дали краищата на връзките за обувки са неразделен елемент от обувките и дали равнището на внимание на съответните потребители било високо спадат към преценката на фактите, която е от компетентността на Общия съд. Ето защо те трябва да се отхвърлят като явно недопустими.

45

На второ място, следва да се посочи, че с първата и третата поредица от доводи по същество Think Schuhwerk оспорва не само извода, до който е стигнал Общия съд, а именно че марката, чиято регистрация се иска, е лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009, но и относимостта на съдебната практика, в приложение на която Общият съд е отхвърлил основанието му, изведено от нарушение на тази разпоредба.

46

В това отношение, на първо място, следва да се припомни, че анализът на Общия съд се основава на предварителните му констатации, които се съдържат в точки 35 и 36 от обжалваното съдебно решение, според които връзките за обувки са неразделни от обувките и разглежданата марка не се отграничавала от облика на стоката, за която е поискана регистрацията, които са фактически констатации извън контрола на Съда в рамките на обжалването.

47

Освен това според постоянната практика на Съда отличителният характер на дадена марка по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 трябва да се преценява, от една страна, по отношение на стоките и услугите, за които се иска регистрацията, и от друга страна, по отношение на възприемането им от съответните потребители (решение Audi/СХВП, C‑398/08 P, EU:C:2010:29, т. 34 и цитираната съдебна практика).

48

Отново според постоянната съдебна практика обаче средният потребител невинаги възприема по един и същ начин марка, състояща се от външния вид на самата стока, и словна или фигуративна марка, която представлява знак, независещ от начина, по който изглеждат обозначените с нея стоки, тъй като средните потребители нямат навик да предполагат какъв е произходът на стоките, изхождайки от тяхната форма или формата на тяхната опаковка, в отсъствие на какъвто и да било графичен или текстов елемент, поради което може да се окаже по-трудно да се установи отличителният характер на такава триизмерна марка, отколкото този на словна или фигуративна марка (вж. решение Henkel/СХВП, C‑144/06 P, EU:C:2007:577, т. 36 и цитираната съдебна практика).

49

Съдът е утвърдил също, от една страна, че при тези обстоятелства единствено марка, която се различава значително от правилата или обичаите в сектора и поради това може да изпълнява основната си функция — да посочва произхода, не е лишена от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, а от друга страна, че тази съдебна практика, формирана във връзка с триизмерните марки, представляващи външния вид на самата стока, е в сила също и когато заявената марка е фигуративна и представлява двуизмерното изображение на съответната стока, като приема, че в такива случаи марката не представлява и знак, независим от външния вид на стоките, които обозначава (вж. решение Henkel/СХВП, EU:C:2007:577, т. 37 и 38, както и цитираната съдебна практика).

50

Както обаче става ясно от точки 32—34 и 37—39 от обжалваното съдебно решение, Общият съд е припомнил и приложил именно тази практика в настоящия случай, потвърждавайки по този начин спорното решение, при това без да допусне грешка при прилагане на правото, тъй като в рамките на независимата си преценка — както беше припомнено в точка 46 от настоящото определение — е констатирал, че краищата на връзките за обувки са неразделни от обувките и че разглежданата марка не се отграничава от облика на посочената в заявката за регистрация стока.

51

Поради тази причина доводите, че при преценката на отличителния характер на марката, чиято регистрация се иска, Общият съд е приложил погрешни правни критерии, са явно неоснователни.

52

На второ място, доколкото с тези доводи Think Schuhwerk оспорва извода на Общия съд, че марката е лишена от отличителен характер, е достатъчно да се посочи, че този извод е резултат от фактическа преценка и че Think Schuhwerk не е изтъкнало изопачаване на фактите или доказателствата. Ето защо, след като се приложи съдебната практика, припомнена в точка 43 от настоящото определение, тези доводи са явно недопустими.

53

На трето място, по отношение на доводите, че Общият съд не анализирал отличителния характер на посочената марка с оглед на стоките, посочени в заявката ѝ за регистрация, и погрешно приел, че Think Schuhwerk не е изложило доводи, с които се установява, че цветните краища на връзките за обувки обикновено се възприемат от съответните потребители като указание за търговския произход на стоките, се налага констатацията, че те почиват на погрешен прочит на обжалваното съдебно решение.

54

От една страна, от точка 36 от него става ясно, че Общият съд е припомнил, че обувките са стоките, за които е поискана регистрацията, и че думата „стока“, употребена от Общия съд в тази точка, се отнася до обувките с връзки.

55

От друга страна, вярно е, че в точка 49 от обжалваното съдебно решение Общият съд е потвърдил, че Think Schuhwerk не е „[представило] доказателства в подкрепа на твърдението, че оцветяването на определени части от връзките на дадена обувка обикновено се възприема от съответните потребители като указание за търговския произход“. Въпреки това от съвместния прочит на точки 46—49 от обжалваното съдебно решение, точка 49 от което съдържа извода, следва, че по този начин Общият съд просто приема в края на извършения в тези точки анализ на доводите на Think Schuhwerk, че доводите и доказателствата, представени от него, не позволяват да се установи отличителният характер на марката, чиято регистрация се иска. Следователно Общият съд по никакъв начин не е твърдял, че Think Schuhwerk не е представило нито един довод, който цели да се установи въпросният отличителен характер.

56

Ето защо първата и третата поредица от доводи на Think Schuhwerk трябва да се отхвърлят като отчасти явно недопустими и отчасти явно неоснователни.

57

На трето място, по отношение на твърдяното нарушаване на принципа на равно третиране и на задължението за мотивиране следва да се посочи, че в точки 55 и 56 от обжалваното съдебно решение Общият съд е припомнил постоянната практика на Съда, според която с оглед на принципите на равно третиране и на добра администрация, ако СХВП трябва, в рамките на разглеждането на дадена заявка за регистрация на марка на Общността, да вземе предвид вече постановени решения по подобни заявки, посочените принципи трябва да се съобразят с изискването за законосъобразност, и че поради тази причина следва по-специално по съображения за правна сигурност, и по-точно за добра администрация, разглеждането на всяка заявка за регистрация да бъде стриктно и пълно, както и да се извършва за всеки конкретен случай, за да се избегне ненадлежната регистрация на марки (вж. в този смисъл решение Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 74—77).

58

Ето защо, тъй като Общият съд е констатирал, че апелативният състав правилно е стигнал до извода, че с оглед на стоките, за които се иска регистрацията, и с оглед на възприятието на заинтересования кръг от потребители разглежданата заявка за регистрация се изправя пред едно от основанията за отказ по член 7, параграф 1 от Регламент № 207/2009, той може, без да допусне грешка при прилагане на правото, да отхвърли основанието, изведено от нарушаване на посочения принцип.

59

Поради тази причина доводите на Think Schuhwerk, изведени от нарушаване на принципа на равно третиране, са явно неоснователни.

60

Освен това, като се има предвид, че в точки 29—53 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал основанието, изведено от погрешното прилагане на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента, и го е отхвърлил мотивирано, твърдяното нарушение на задължението за мотивиране в още по-голяма степен не може да бъде явно установено.

61

Ето защо настоящото основание следва да се отхвърли като отчасти явно недопустимо и отчасти явно неоснователно.

62

От всичко изложено по-горе следва, че жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост като отчасти явно недопустима и отчасти явно неоснователна.

63

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като СХВП е направила искане Think Schuhwerk да се осъди да заплати съдебните разноски и то е загубило делото, следва да се осъди да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (осми състав) определи: