1

С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като не е приела необходимите мерки за организиране на процедура за избор на доставчици, които имат право да извършват дейност по наземно обслужване от категориите „обработка на багаж“, „работа с подвижна стълба“ и „работа с поща и товари“ на летищата в Лисабон, Порто и Фаро, в съответствие с член 11 от Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 година относно достъп до пазара на наземни услуги в летищата на Общността (ОВ L 272, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 4, стр. 98), Португалската република не е изпълнила задълженията си по този член.

2

В съображение 5 от Директива 96/67 се предвижда:

„[…] че отварянето на достъпа до пазара на наземни услуги ще помогне за намаляване на оперативните разходи на въздухоплавателните компании и подобряване на качеството на услугите, предоставяни на ползвателите на летищата“.

3

Съображение 16 от тази директива гласи:

„[…] че ако трябва да се поддържа ефективна и лоялна конкуренция там, където броят на доставчиците на наземно обслужване е ограничен, последните трябва да са избрани в съответствие с ясна и безпристрастна процедура; като има предвид, че ползвателите на летищата би следвало бъдат консултирани, когато става въпрос за избор на доставчици на наземно обслужване, тъй като […] имат най-голям интерес за качеството и цената на наземното обслужване, което изискват“.

4

Член 2, буква д) от Директива 96/67, определящ понятието „наземно обслужване“, препраща към приложението към тази директива, що се отнася до включените в това понятие категории услуги. Съгласно това приложение част от наземното обслужване са следните услуги:

„[…]

5

Член 6 от посочената директива гласи следното:

„1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки в съответствие с условията, посочени в член 1, за да гарантират свободен достъп на доставчиците на наземно обслужване до пазара за предоставянето на наземно обслужване на трети [лица].

[…]

2.   Държавите членки могат да ограничават броя на доставчиците, на които е разрешено да предоставят следните категории наземно обслужване:

[…],

Те обаче не могат да ограничат този брой под двама за всяка категория наземно обслужване.

3.   Нещо повече, считано от 1 януари 2001 г., поне един от доставчиците не може да е пряко или косвено контролиран от:

На 1 юли 2000 г. обаче, която и да е държава членка може да поиска това задължение в настоящия параграф да бъде отменено до 31 декември 2002 г.

Комисията, подпомагана от Комитета по член 10, разглежда такова искане и може, като има предвид еволюцията на сектора и, по-специално, ситуацията на летищата, сравним[и] [по] обем[…] и […] структура[…] на трафика, да реши да удовлетвори такова искане.

4.   Когато по силата на параграф 2 ограничават броя на доставчиците, държавите членки не могат да попречат на ползвател на летище, независимо каква част от летище му е разпределена, да има, по отношение на всяка категория наземно обслужване субект на ограничение, ефективен избор между поне двама доставчици на наземно обслужване при условията, посочени в параграфи 2 и 3“.

6

Член 11 от същата директива предвижда:

„1.   Държавите членки взимат необходимите мерки за организиране на процедура за подбор на доставчици, които имат разрешение да предоставят наземно обслужване на летища, когато техният брой е ограничен в случаите, предвидени в член 6, параграф 2, или в член 9. Тази процедура трябва да съответства на следните принципи:

2.   Когато броят на доставчиците на наземно обслужване е ограничен в съответствие с член 6, параграф 2, или член 9, управляващата организация на летището може сам[ата тя] да предостави наземното обслужване, без да е участвал[а] в процедурата за избор по параграф 1. Подобно, [тя] може, без да го подлага на същата процедура, да разреши на предприятие да предостави наземното обслужване на въпросното летище:

3.   Управляващата организация на летището уведомява Комитета на ползвателите [на] летището за приетото по този член решение“.

7

Член 18 от Директива 96/67, озаглавен „Защита на околната среда и социална защита“, предвижда:

„Без да се засяга прилагането на настоящата директива и съгласно другите разпоредби на правото на Общността, държавите членки могат да предприемат необходимите мерки за гарантиране на защитата на правата на работниците и [опазването] на околната среда“.

8

Член 23 от посочената директива, озаглавен „Изпълнение“, предвижда в параграф 1:

„Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, в срок от една година от датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности. Те незабавно информират Комисията за това.

[…]“.

9

Следователно тази директива, публикувана на 25 октомври 1996 г., е трябвало да бъде транспонирана най-късно до 25 октомври 1997 г.

10

Португалската република транспонира Директива 96/67 с Наредба-закон № 275/99 от 23 юли 1999 г. Преамбюлът на тази наредба-закон гласи следното:

„Взема се под внимание и необходимостта да се осъществи, доколкото е възможно, плавен преход към новия режим, като се осигури непрекъснатост на обслужването и се защитят заетостта и правата на работниците в сектора“.

11

Член 27 от посочената наредба-закон, озаглавен „Избор на доставчици“, гласи следното:

„1.   При ограничаване на броя на доставчиците съгласно член 22, параграф 2 и член 24, параграф 1, букви a) и b) оправомощените доставчици се избират чрез конкурс, за чието провеждане се публикува обявление в Официален вестник на Европейските общности.

[…]

7.   Доставчиците се избират най-малко за четири и най-много за седем години“.

12

Член 39 от същата наредба-закон, озаглавен „Преходен режим“, предвижда:

„1.   Освен ако не следва друго от параграф 2, лицата, които към датата на влизане в сила на настоящата наредба-закон са оправомощени по силата на закона или от управляващата летището организация да извършват самообслужване или наземно обслужване в летище, автоматично имат право да използват за целите на дейността си публичната летищна собственост на съответното летище до изтичането на законовия срок на съществуващото разрешение или за период от четири години, ако съществуващото разрешение е безсрочно или ако действието му изтича след повече от четири години.

[…]

2.   В срок от една година, считано от датата на обнародване на настоящата наредба-закон, лицата по параграф 1 трябва в съответствие с глава II да получат лиценз за дейността си — в противен случай съответните разрешения престават да пораждат действие — или специфични разрешения в сила от тази дата“.

13

Според събраните от Комисията данни операторите, извършващи в Португалия наземните услуги „обработка на багаж“, „работа с поща и товари“ и „работа с подвижната стълба“, са Portway — Handling de Portugal, SA (наричано по-нататък „Portway“) и Serviços Portugueses de Handling, SA, известно от 2005 г. нататък с търговското си име Groundforce Portugal (наричано по-нататък „Groundforce“).

14

Portway е изцяло притежавано от ANA, SA дружество с предмет на дейност управление на летищни инфраструктури и предоставяне на летищни услуги в летищата в Лисабон, Порто и Фаро, извършвана по силата на концесионен административен договор.

15

Groundforce е дружество, в което групата Urbanos притежава 50,1 % от акционерния капитал. Преди посочената група да придобие дяловото си участие в това дружество, последното е било притежавано от Transportes Aéreos Portugueses (наричано по-нататък „TAP“). През 2003 г. португалското законодателство дава възможност на TAP да прехвърли мажоритарния дял от капитала на Groundforce чрез провеждането на международна открита конкурсна процедура на базата на оферти на инвеститори, отговарящи на условията съгласно конкурсната документация. През 2004 г. Globalia, Corporación Empresarial SA (наричано по-нататък „Globalia“), определено за участника в процедурата, представил най-изгодната оферта, придобива мажоритарния дял от капитала на Groundforce. Вследствие на редица сделки групата Urbanos придобива и притежава и понастоящем въпросния мажоритарен дял.

16

На 25 ноември 2010 г. Комисията изпраща на Португалската република официално уведомително писмо, в което упреква тази държава членка, че не е изпълнила задълженията си по Директива 96/67, доколкото не е организирала процедура за избор на доставчици на наземно обслужване в съответствие с член 11 от посочената директива.

17

С писмо от 31 януари 2011 г. Португалската република оспорва твърдението, че е допуснала неизпълнение.

18

На 20 май 2011 г. Комисията изпраща на Португалската република мотивирано становище, в което потвърждава твърдението си, че е налице неизпълнение. По-конкретно, в периода 1999—2003 г. посочената държава въвела преходен режим за автоматично получаване на разрешение, който позволил на Portway, контролирано от управляващата летището организация ANA, SA, и към същия момент, на Groundforce, контролирано от главния португалски превозвач TAP, да продължат да предоставят въпросните услуги. През 2004 г. след провеждането на международна открита конкурсна процедура Groundforce преминава към групата Globalia, запазвайки разрешението за извършване на дейност по наземно обслужване.

19

Португалската република отговаря с писмо от 27 юли 2011 г. и уведомява Комисията, че са открити две конкурсни процедури, една за летището във Фаро и друга — за летищата в Лисабон и Порто. Според нея тези две процедури са приключили съответно в края на октомври и ноември 2011 г. Що се отнася до съответните комитети на ползвателите, същите били уведомени за въпросните процедури, но електронното съобщение, изпратено на комитета на ползвателите на летището във Фаро, било върнато.

20

На 22 юни 2012 г. Комисията изпраща на Португалската република допълнително мотивирано становище, в което подчертава, че тази държава членка не е избрала новите доставчици, а чрез Наредба-закон № 19/2012 от 27 януари 2012 г. е прибягнала до изключителен режим с обратно действие — от 31 декември 2011 г., за да продължи действието на разрешението за достъп, притежавано от Groundforce, до издаването на новите разрешения. Освен това Комисията отбелязва, че въпреки данните за момента на отваряне и разглеждане на офертите на доставчиците на наземно обслужване, според Португалската република не е възможно да се определи точната дата на приключване на процедурите. По отношение на комитетите на ползвателите допълва, че консултации във връзка с избора на доставчиците не са били проведени.

21

На 3 октомври 2012 г. Португалската република отговаря, че според нея преходният режим е необходим, за да се осигури непрекъснатост на обслужването и за да се защитят заетостта и правата на работниците на този пазар. Според тази държава членка целта на автоматичното разрешение е да се защитят оправданите правни очаквания на лицата, които вече извършват дейности по наземно обслужване в съответните летища.

22

Що се отнася до текущите конкурсни процедури, Португалската република посочва, че през октомври 2012 г. работата на конкурсната комисия е била на етапа на проучване на офертите, като подчертава, че този етап е особено сложен. Според тази държава членка конкурсната комисия не е била в състояние да приключи предварителния доклад по проучените оферти. Все пак е изразила намерението си преди избора на доставчиците на наземно обслужване да проведе консултации с комитетите на ползвателите.

23

Тъй като не е удовлетворена от отговорите на Португалската република, Комисията предявява иск за установяване на неизпълнение на задължения.

24

Следва да се отбележи, че Португалската република повдига, за първи път в хода на устните състезания, възражение за недопустимост на иска, като поддържа, че Комисията не ѝ е дала точни указания за правилното транспониране на Директива 96/67.

25

По същество Комисията поддържа, че след като за някои категории наземно обслужване е ограничила броя на доставчиците на двама — единият от които, Portway, не е участвал в изборната процедура поради факта че е изцяло контролиран от управляващата летищата в Лисабон, Порто и Фаро организация — Португалската република не е взела необходимите мерки за организиране на процедура за избор на втория доставчик на наземно обслужване на посочените летища съгласно член 11, параграф 1 от Директива 96/67.

26

Комисията подчертава, че по силата на преходния режим, въведен от Португалската република с член 39 от Наредба-закон № 275/99, автоматично се запазва издаденото на Groundforce разрешение да извършва дейност по наземно обслужване. В този период посочената държава членка не организирала процедура за избор на други доставчици. След преструктурирането и прехвърлянето на акциите на Groundforce от TAP на Globalia, през 2004 г., запазило Groundforce това разрешение.

27

Що се отнася до международната открита конкурсна процедура във връзка с въпросното прехвърляне на акции, Комисията подчертава, че доставчиците на наземно обслужване нямаше да могат да получат разрешението, без да придобият акциите на Groundforce. Според тази институция от това следвало, че офертите били набрани в рамките на процедура за избор не на доставчици, а на инвеститори. При всички случаи тази процедура не била в съответствие с принципите, прогласени в член 11 от Директива 96/67. В частност издадените разрешения не били обвързани с максимален срок на действие от седем години. Освен това не били проведени консултации с комитетите на ползвателите на съответните летища.

28

Комисията, като признава, че през 2011 г. Португалската република е организирала три нови процедури за избор на втория доставчик на наземно обслужване, подчертава, че тези процедури така и не са приключили. Нещо повече, през 2012 г. португалската администрация въвела с Наредба-закон № 19/2012 изключителен режим с обратно действие, за да продължи действието на издаденото на Groundforce разрешение.

29

Португалската република възразява, че след като Директива 96/67 не казва нищо по въпроса дали е възможно да се предвиди преходен режим, въвеждането на въпросния режим не е в разрез с разпоредбите на тази директива. Този режим бил създаден, за да се запазят правата на лицата, които към датата на влизане в сила на Наредба-закон № 275/99 са имали право да извършват определени категории дейности по наземно обслужване. Освен това въпросният режим осигурил непрекъснатост на обслужването и запазил работните места и правата на работниците в съответствие с Резолюция на Европейския парламент от 14 февруари 1995 година за гражданското въздухоплаване в Европа, в която Парламентът подчертава необходимостта да се държи сметка за отражението, което достъпът до пазара на наземно обслужване има върху заетостта и сигурността на летищата в Европейския съюз.

30

Тази държава членка допълва, че въпросните разрешения са били автоматично подновени до изтичането на законния срок на действие на съществуващите разрешения или за период от четири години, ако съществуващото разрешение е безсрочно или ако действието му изтича след повече от четири години.

31

Португалската република изтъква, че акциите на Groundforce са били прехвърлени, за да се избере доставчик на наземно обслужване, като се държи сметка за изискванията в конкурсната документация, наложени с националното законодателство и правото на Съюза. Процедурата била организирана съобразно предвидените в член 11 от Директива 96/67 адекватни, обективни, прозрачни и недискриминационни критерии за избор.

32

Според Португалската република с прехвърлянето на акциите са избегнати смущения в обичайната дейност по наземно обслужване, от гледна точка както на достъпността и качеството на обслужването, така и на цената му. Ако издаденото на Groundforce разрешение не беше подновено, вторият доставчик, Portway, щеше да има монопол на пазара на наземно обслужване до края на процедурата за избор на други доставчици.

33

По отношение на конкурсните процедури, започнати през 2011 г. за съответните летища, Португалската република твърди, че те отговарят на предвидените в член 11 от Директива 96/67 условия. Разрешенията били издавани за максимален период от седем години, а преди започването на процедурите били проведени консултации с комитетите на ползвателите. Тя допълва, че консултации с тези комитети ще има и във връзка с избора на другия доставчик.

34

Усложненията във връзка с изборната процедура се дължали на направените изменения на националното законодателство в областта на човешките ресурси, що се отнася до назначаването и заплащането, произтичащи от бюджетни ограничения, довели до подписването на 17 май 2011 г. на Меморандума за разбирателство между Португалската република, Комисията, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ). Работата на конкурсната комисия, компетентна да проучи съответните оферти, била прекъсната, след като редица нейни членове напуснали поради съществено намаляване на възнаграждението им, което крайно засегнало цялостната проучвателна дейност на посочената комисия. Тази държава членка подчертава, че компетентният орган е направил всичко възможно, за да даде възможност на конкурсната комисия да приключи проучването на въпросните оферти.

35

Португалската република допълва, че доколкото в близко бъдеще законодателството на Съюза относно пазара на наземно обслужване трябва да бъде променено, новите изменения, ако бъдат приети, биха засегнали летището в Лисабон и евентуално съответните други летища. Тази държава членка смята, че ако стане факт, подобна промяна неминуемо ще направи невъзможно сключването на договори по текущите конкурсни процедури.

36

В писмената си реплика Комисията поддържа, че Директива 96/67 е подробна и в нея няма празнота, която позволява на Португалската република да въведе преходен режим. Тя посочва, че тази държава членка не е транспонирала правилно Директива 96/67 през четиринадесетте години след влизането ѝ в сила. Добавя, че целта на преходния режим била да се запази положението на националните оператори, които вече извършват дейност на въпросния пазар. Според нея, дори Groundforce да беше загубило статута си на доставчик на услуги, това не би изключило възможността на служителите му да намерят работа в други предприятия, включително в предприятието, спечелило конкурса за наземно обслужване.

37

Що се отнася до новите процедури за избор на доставчици, от практиката на Съда според Комисията следва, че държава членка не може да се позове на положения от вътрешния си правен ред, за да оправдае неизпълнението на задължения, предвидени в правото на Съюза. В този смисъл нито промените, свързани с организацията на персонала, нито липсата на човешки ресурси биха могли да оправдаят неспазването на правото на Съюза. Комисията добавя, че евентуалната промяна в законодателството на Съюза няма никакво отношение към настоящите задължения на държавите членки.

38

Накрая, според Комисия организирането на предвидената в член 11 от Директива 96/67 процедура за избор на доставчици, които имат право да извършват дейност по наземно обслужване, е задължение за резултат. Следователно, ако държава членка е организирала изборна процедура, която не е довела до резултат, следва да се приеме, че тази държава членка не се е съобразила с посочената директива. Ако държавата членка беше длъжна само да организира подобна изборна процедура, без да е обвързана със задължение за резултат, посочената директива би била лишена от всякакво полезно действие.

39

В писмената си дуплика Португалската република добавя, че доколкото Globalia, което придобива акциите на Groundforce, е доставчик на наземно обслужване, прехвърлянето на тези акции следва да се разглежда като процедура за избор на друг доставчик.

40

Що се отнася до новите процедури за избор на доставчици на наземно обслужване, Португалската република изтъква, че Комисията не може да пренебрегне процедурата за финансова помощ за Португалия и факта, че едно от условията съгласно меморандума за разбирателство, подписан от Португалската република, Комисията, ЕЦБ и МВФ, се отнася конкретно до приватизацията на Aeroportos de Portugal SA, управляващо съответните летища. Финансовите затруднения на Португалската република не се дължат на чисто административни или бюрократични проблеми.

41

Що се отнася до възражението за недопустимост, повдигнато от Португалската република за първи път в хода на устните състезания, с което тази държава членка упреква Комисията, че в досъдебната процедура не ѝ е дала точни указания с оглед на правилното транспониране на Директива 96/67, достатъчно е да се припомни, че съгласно член 127, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в производството.

42

В случая Комисията е имала възможност да изясни в какво упреква Португалската република, а същата — да изложи разясненията, които счита за уместни. След като тази държава членка е била наясно, че Комисията не ѝ е дала указания в хода на досъдебната процедура, и след като възраженията ѝ не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в процедурата, твърдението за наличие на процесуална пречка за разглеждане на иска е недопустимо.

43

С оглед на произнасянето по предявения иск следва да се припомни, че разпоредбите на директивите трябва да се прилагат с неоспорима задължителна сила, с необходимата специфичност, точност и яснота, за да се спази изискването за правна сигурност (решение Dillenkofer и др., C‑178/94, C‑179/94 и C‑188/94—C‑190/94, EU:C:1996:375, т. 48 и цитираната съдебна практика).

44

Освен това, като предвижда по същество, че държавите членки трябва да въведат мерките, необходими, за да се съобразят с директивата най-късно до 25 октомври 1997 г., член 23 от посочената директива задължава тези държави да приемат всички мерки, необходими за пълното приложение на разпоредбите на Директива 96/67, и следователно да гарантират постигането на резултата, който тя предвижда (вж. по аналогия решение Dillenkofer и др., C‑178/94, C‑179/94 и C‑188/94—C‑190/94, EU:C:1996:375, т. 49).

45

Следователно фактът, че в Директива 96/67 не се споменава възможността държавите членки да въвеждат преходен режим, не е основание да се заключи, както твърди Португалската република, че в тази директива има празнота и че тези държави са свободни да въвеждат подобен преходен режим, и то след изтичането на срока за транспониране, както е в случая. Всъщност това би позволило на държавата членка да си осигури нов период за транспониране на директивата.

46

Що се отнася до тезата на Португалската република, че процедурата по прехвърляне на дружествени акции може да се счита за равностойна на процедурата за избор на други доставчици на наземно обслужване, доколкото тази процедура отговаря на условията, предвидени в член 11 от Директива 96/67, като същевременно позволява постигането на легитимните цели да се защитят правата на работниците и оправданите правни очаквания на лицата, които вече извършват дейност, и да си осигури непрекъснатост и качество на обслужването в посочените летища, следва да се констатира, че подобно тълкуване на цитирания член 11 е неприемливо.

47

Всъщност член 11, параграф 1, буква б) от Директива 96/67 изисква изборната процедура да бъде достъпна за всеки заинтересуван доставчик.

48

Процедурата по прехвърляне на акциите обаче изключва всички доставчици, които в същото време не са и инвеститори, заинтересовани от придобиването на акциите на вече съществуващо дружество. Както Португалската република признава в съдебното заседание, Groundforce след изкупуването му от Globalia запазва издаденото му разрешение за извършване на дейност по наземно обслужване, така че за доставчика на наземно обслужване не е било възможно да получи разрешението, без същевременно да изкупи акциите на Groundforce.

49

Следователно процедурата по прехвърляне на акциите на Groundforce не е била достъпна за всеки заинтересуван доставчик и застрашава постигането на целта, преследвана с Директива 96/67 и спомената в съображение 5 от нея, а именно пазарът на наземно обслужване да се отвори за конкуренция.

50

Това обстоятелство само по себе си е достатъчно, за да се приеме, че подобна процедура не може да се счита за процедура за избор на доставчици на наземно обслужване по смисъла на член 11 от Директива 96/67. Поради това не е нужно да се преценява дали са били изпълнени останалите условия, поставени с този член.

51

Този извод, от друга страна, не може да бъде оборен с довода на Португалската република, че подобна процедура попада в обхвата на член 18 от Директива 96/67, който дава възможност на държавите членки да предприемат необходимите мерки за запазване на работните места и правата на работниците.

52

В това отношение следва да се припомни, че Съдът вече е постановил, че макар държавите членки да запазват правото си да осигурят подходящо равнище на социална закрила на персонала на предприятията, които извършват дейност по наземно обслужване, това право не включва неограничена нормотворческа компетентност и трябва да бъде упражнявано така, че да не накърнява полезното действие на посочената директива и преследваните с нея цели (вж. решение Комисия/Германия, C‑386/03, EU:C:2005:461, т. 28 и цитираната съдебна практика).

53

Следва да се добави, че в отговор на въпрос, поставен ѝ в съдебното заседание, Португалската република посочва, че поради запазването на лиценза на Groundforce към датата, на която върху това дружество контрол придобива Globalia, са съхранени всички работни места в Groundforce. Тя добавя, че в обявлението за конкурсната процедура е било предвидено задължение за закрила на работниците и работните места, но не уточнява естеството на това задължение.

54

В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че обстоятелството, че дадено предприятие е получило лиценз за доставчик на наземно обслужване с придобиването на капитала на дадено дружество, не дава основание да се заключи, че след получаването на лиценза поведението на това предприятие ще остане непроменено, и по-конкретно че същото ще запази всички съществуващи в придобитото дружество работни места.

55

На второ място, безспорно е, че наложеното на предприятията задължение да наемат персонала на предходния доставчик на услуги, благоприятства вече установените предприятия за сметка на потенциалните нови конкуренти и застрашава постигането на целта да се отворят пазарите на наземно обслужване, което в крайна сметка намалява полезното действие на Директива 96/67 (вж. по-конкретно решение Комисия/Италия C‑460/02, EU:C:2004:780, т. 34).

56

Що се отнася до другите доводи на Португалската република, а именно че режимът е бил въведен, за да се защитят оправданите правни очаквания на лицата, които вече извършват дейност, и за да се осигури непрекъснатостта и качеството на обслужването на територията на посочените летища, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика право да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания, има всяка страна в процеса, у която институция на Съюза е породила основателни надежди, и че нарушение на този принцип не може да се твърди, когато администрацията не е предоставила конкретни уверения (вж. решение Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 и C‑217/03, EU:C:2006:416, т. 147 и цитираната съдебна практика).

57

При положение обаче, че съгласно член 288, параграф 3 ДФЕС директивите са актове, които обвързват държавите членки с постигането на даден резултат, че срокът за транспониране на Директива 96/67 е изтекъл на 25 октомври 1997 г. и че няма никакви данни от страна на Комисията или друга институция на Съюза, че Португалската република е била освободена от задължението си в определените срокове да транспонира във вътрешния си правен ред посочената директива или че въпросната директива не се прилага в тази държава членка, нито същата, нито което и да било предприятие, извършващо в нея дейност по наземно обслужване, може да твърди наличието на оправдани правни очаквания, че съществуващата в тази държава членка система ще бъде запазена.

58

Достатъчно е да се отбележи, че що се отнася до гарантирането на непрекъснатостта и качеството на летищните услуги, Португалската република не представя пред Съда никакви доказателства в подкрепа на довода, че ако Директива 96/67 е била транспонирана в определените срокове, това е можело да застраши непрекъснатостта или качеството на въпросните услуги.

59

Що се отнася до обосновката на Португалската република във връзка с това, че организираните през 2011 г. процедури за избор на доставчици на наземно обслужване не са били приключени, достатъчно е да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика държава членка не може да се позове на вътрешни разпоредби, практики или положения, за да оправдае неспазването на задължения и срокове, произтичащи от правото на Съюза (вж. решения Комисия/Португалия, C‑150/97, EU:C:1999:15, т. 21; Комисия/Люксембург, C‑69/05, EU:C:2006:32, т. 10 и Комисия/Италия, C‑161/05, EU:C:2006:762, т. 12).

60

Що се отнася до довода на Португалската република, че евентуалните промени в релевантното законодателство могат да направят ненужен избора на втория доставчик, следва да се припомни, че Съдът многократно е посочвал, че наличието на неизпълнение на задължения трябва да се преценява с оглед на законодателството на Съюза към момента на изтичането на срока, който Комисията е дала на съответната държава членка, за да се съобрази същата с мотивираното ѝ становище (вж. по аналогия решения Комисия/Белгия, C‑377/03, EU:C:2006:638, т. 33 и цитираната съдебна практика и Комисия/Франция, C‑170/09, EU:C:2010:97, т. 6 и цитираната съдебна практика). Поради това евентуалната законодателна промяна не освобождава държавите членки от задължението им в определения за това срок да транспонират действащата директива във вътрешния си правен ред.

61

От всичко изложено по-горе следва, че като не е взела мерките, необходими, за да бъде организирана процедура за избор на доставчици, които имат право да извършват дейност по наземно обслужване от категориите „обработка на багаж“, „работа с подвижна стълба“ и „работа с поща и товари“ на летищата в Лисабон, Порто и Фаро, в съответствие с член 11 от Директива 96/67, Португалската република не е изпълнила задълженията си по този член.

62

По силата на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Португалската република и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: