—

за Fonnship A/S, от L. Boman, advokat,

—

за Svenska Transportarbetareförbundet и Facket för Service och Kommunikation (SEKO), от I. Otken Eriksson, advokat,

—

за шведското правителство, от A. Falk и U. Persson, в качеството на представители,

—

за гръцкото правителство, от S. Chala и E.‑M. Mamouna, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от J. Enegren, L. Nicolae и H. Tserepa-Lacombe, в качеството на представители,

—

за Надзорния орган на ЕАСТ, от X. Lewis и M. Moustakali, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1 от Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 година относно прилагането на принципа на свободното предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт между държави членки и между държави членки и трети страни (ОВ L 378, стр. 1 и поправка в ОВ L 93, 1987 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 173).

2

То е отправено в рамките на спор, противопоставящ, от една страна, Fonnship A/S (наричано по-нататък „Fonnship“), дружество по норвежкото право, на Svenska Transportarbetarförbundet (шведски съюз на транспортните работници, наричан по-нататък „ST“) и на Facket för Service och Kommunikation (синдикат на работещите в областта на услугите и съобщенията, наричан по-нататък „SEKO“), две шведски синдикални организации, и от друга страна, първата от тези организации на Fonnship, относно колективни действия, за които се твърди, че са предизвикали смущения в предоставянето на услуги посредством плавателен съд, принадлежащ на Fonnship и плаващ под флага на Панама.

3

Член 7 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 53, стр. 4, наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“) гласи:

„Актовете, на които се прави позоваване или които се съдържат в приложенията на настоящото споразумение […], са задължителни за договарящите се страни и представляват съставна част от, или се включват в тяхната вътрешна правна уредба по следния начин:

[…]“.

4

Член 47 от Споразумението за ЕИП гласи:

„1.   Членове 48—52 се прилагат за железопътния, автомобилния и водния транспорт.

2.   Специалните разпоредби, прилагани към всички видове транспорт, се съдържат в приложение XIII“.

5

Приложение XIII към Споразумението за ЕИП включва Регламент № 4055/86 в раздел V, озаглавен „Морски транспорт“.

6

Съображения от седмо до девето от Регламент № 4055/86 предвиждат, че „[…] нечленуващите в сдружения редовни превозвачи не следва да бъдат възпрепятствани в дейността си, стига да се придържат към принципа на лоялната конкуренция […]“, че „[…] държавите членки потвърждават ангажираността си към условията на свободна конкуренция като съществена черта на търговията с насипни […] товари […]“ и че „[…] корабособствениците от Общността все повече са изправени пред нови ограничения от трети страни […]“.

7

Съгласно дванадесето съображение от този регламент „[…] структурата на корабоплаването в Общността е такава, че е подходящо разпоредбите на настоящия регламент да се прилагат също за граждани на държави членки, установили се извън Общността, както и за корабни дружества, установени извън Общността, намиращи се под контрола на граждани на държава членка, ако техните плавателни съдове са регистрирани в същата държава членка в съответствие с нейното законодателство“.

8

Член 1, параграфи 1—3 от същия регламент гласят:

„1.   Правото на свободно предлагане на транспортни услуги по море между държави членки и между държави членки и трети страни се прилага за граждани на държави членки, които са установени в друга държава членка, различна от тази на лицето, за което са предназначени услугите.

2.   Разпоредбите на настоящия регламент се прилагат и за граждани на държави членки, установени извън Общността, както и за корабни дружества, установени извън Общността, контролирани от граждани на държава членка, ако техните плавателни съдове са регистрирани в същата държава членка в съответствие с нейното законодателство.

3.   За въпросите, обхванати от настоящия регламент, се прилагат разпоредбите на членове 55—58 […] от Договора [за ЕИО] [станали съответно член 55 от Договора за ЕО и понастоящем член 45 ЕО, членове 56 и 57 от Договора за ЕО и понастоящем след изменение членове 46 ЕО и 47 ЕО, и член 58 от Договора за ЕО и понастоящем член 48 ЕО]“.

9

Правото да се предприемат колективни синдикални действия е гарантирано от шведската конституция при спазване на предвидените в закона ограничения.

10

Законът (1976:580) за участието на наетите лица във вземането на решения чрез преговори (lag (1976:580) om medbestämmande i arbetslivet) от 10 юни 1976 г. предвижда приложимите правила относно правото на сдружаване и на преговори, колективните трудови договори, посредничеството при колективните трудови спорове, както и задължението за социален мир, и съдържа разпоредби, ограничаващи правото да се провеждат колективни действия.

11

Fonnship е дружество по норвежкото право със седалище във Фонес (Норвегия). През релевантния период за споровете по главното производство, а именно 2001—2003 г., то е собственик на плавателния съд M/S Sava Star (наричан по-нататък „Sava Star“).

12

Този плавателен съд е кораб за насипни товари, осъществяващ през въпросния период курсове основно между държавите — страни по Споразумението за ЕИП. Той е вписан в панамския корабен регистър и следователно плава под панамски флаг. Екипажът му се състои от четирима офицери с полско гражданство и двама моряци с руско гражданство. Техен работодател е Fonnship.

13

Според Fonnship възнагражденията на членовете на екипажа са уредени с колективен трудов договор, сключен между него и руска синдикална организация с наименование в превод на английски език „Murmansk Area Committee of Seamen’s Union“. Според същото дружество тези възнаграждения в размер на приблизително 550 USD (щатски долара) на месец за моряците са равностойни и дори по-големи от препоръчваните от International Transport Workers’ Federation (Международната федерация на транспортните работници).

14

Въпреки това, считайки, че възнагражденията на екипажа на Sava Star не са справедливи, на 26 октомври 2001 г., когато този плавателен съд е на котва в пристанището на Холмсунд (Швеция), ST иска от Fonnship да сключи колективен трудов договор, одобрен от International Transport Workers’ Federation (договор, наричан „Special Agreement“). След отказа на Fonnship започват колективни действия, състоящи се по-специално в отказ за разтоварване и товарене на плавателния съд.

15

На 29 октомври 2001 г. Fonnship и ST подписват колективен трудов договор под формата на „Special Agreement“ (наричан по-нататък „колективният трудов договор от 2001 г.“). В съответствие с разпоредба от този договор относно таксите за присъединяване и вноските във фонд за солидарност Fonnship изплаща 1794 USD на ST. Капитанът на Sava Star изготвя протестно писмо, а членовете на екипажа подписват документ, свидетелстващ, че не одобряват действията на ST. След това плавателният съд успява да напусне пристанището в Холмсунд.

16

На 29 януари 2002 г. Fonnship сезира Arbetsdomstolen с иск ST да бъде осъден, от една страна, да върне сумата от 1794 USD, и от друга страна, да заплати обезщетение от около 10000 USD за икономическите вреди, претърпени в резултат на посочените по-горе колективни действия.

17

На 8 март 2002 г. ST сезира Arbetsdomstolen с иск дружеството Fonnship да бъде осъдено да заплати обезщетение в размер на 10000 USD за нарушение на колективния трудов договор от 2001 г. Според ST на 5 март 2002 г., когато плавателният съд е на котва в Рейкявик (Исландия), в нарушение на колективния трудов договор от 2001 г. Fonnship отказва да предостави на упълномощен представител на синдикална федерация достъп до определени документи и възможност за контакт с екипажа.

18

На 18 февруари 2003 г.Sava Star хвърля котва в пристанището в Шьопинг (Швеция). Към тази дата срокът на колективния трудов договор от 2001 г. е изтекъл. Подобно на ST през 2001 г., SEKO иска от Fonnship да подпише „Special Agreement“. След предприемането на колективни действия такъв колективен трудов договор е сключен на 19 февруари 2003 г. (наричан по-нататък „колективният трудов договор от 2003 г.“). В съответствие с него Fonnship заплаща на SEKO 1794 USD като „такси за обработка“ и вноски във фонд за солидарност. Членовете на екипажа подписват протестен документ. След това плавателният съд успява да напусне пристанището.

19

На 11 март 2003 г. Fonnship сезира Arbetsdomstolen с иск синдикатът SEKO да бъде осъден, от една страна, да върне на дружеството 1794 USD, и от друга страна, да му заплати обезщетение в размер на 6000 EUR за икономическите вреди, претърпени в резултат на горепосочените колективни действия.

20

На 17 юни 2003 г. ST сезира Arbetsdomstolen с иск дружеството Fonnship да бъде осъдено да заплати обезщетение в размер на около 256000 USD, тъй като през срока на действие на колективния трудов договор от 2001 г. не е заплащало предвидените в него възнаграждения. Сумата съответства на разликата между платените от Fonnship и предвидените с договора възнаграждения на екипажа.

21

В рамките на четирите висящи дела пред Arbetsdomstolen Fonnship поддържа, че не е било обвързано от колективните трудови договори от 2001 г. и от 2003 г. и че ST и SEKO му дължат обезщетение за вреди, а не обратното. В това отношение дружеството се позовава, от една страна, на нищожност на тези два договора както поради липса на съгласие, така и поради наличие на неравноправни клаузи, и от друга страна, на незаконосъобразност на колективните действия, довели до подписването на въпросните договори.

22

Arbetsdomstolen счита, че въпросът за законосъобразността на въпросните колективни действия е ключов за разрешаването на споровете по главното производство и че за да отговори на този въпрос, трябва да прецени дали шведското право относно колективните действия е съвместимо с разпоредбите на правото на Съюза, отнасящи се до свободното предоставяне на услуги. Тъй като обаче страните са на различни мнения по въпроса дали тези разпоредби могат да бъдат релевантни в случай като настоящия, при който разглежданият плавателен съд плава под флага на Панама, според запитващата юрисдикция най-напред следва да се разгледа въпросът за приложимостта на правото на Съюза.

23

При тези условия Arbetsdomstolen решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Приложими ли са съдържащите се в Споразумението за ЕИП правила относно свободното предоставяне на услуги, и по-точно на услуги в областта на морския транспорт — на които правила съответстват такива от Договора за ЕО — по отношение на дружество със седалище в държава от ЕАСТ [Европейска асоциация за свободна търговия] във връзка с неговата дейност по предоставяне на транспортни услуги до държава — членка на [Европейската общност] или до държава от ЕАСТ посредством използването на плавателен съд, регистриран в трета страна извън [Европейската общност]/ЕИП (плаващ под флага на тази страна)?“

24

По силата на член 7, буква а) от Споразумението за ЕИП, както и на приложение XIII към него, разпоредбите на Регламент № 4055/86 съставляват неразделна част от правния ред на всички държави — страни по Споразумението за ЕИП. Въпросният регламент и посочените разпоредби от Споразумението за ЕИП съдържат правила относно приложимостта на свободното предоставяне на услуги в сектора на морския транспорт между държавите — страни по Споразумението за ЕИП, и между тях и трети страни (вж. в този смисъл решения Corsica Ferries (France), C‑49/89, EU:C:1989:649, т. 13, Комисия/Италия, C‑295/00, EU:C:2002:100, т. 9 и Sea-Land Service и Nedlloyd Lijnen, C‑430/99 и C‑431/99, EU:C:2002:364, т. 30).

25

Член 1, параграфи 1 и 2 от посочения регламент определя операторите, ползващи се от правото на свободно предоставяне на услуги.

26

Ето защо с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 1 от Регламент № 4055/86 следва да се тълкува в смисъл, че дружество, което е установено в държава от ЕИП и е собственик на плаващ под флага на трета страна плавателен съд, посредством който предоставя услуги в областта на морския транспорт от или към държава — страна по Споразумението за ЕИП, може да се позове на свободното предоставяне на услуги за упражняване на тази икономическа дейност.

27

Fonnship, гръцкото правителство и Европейската комисия смятат, че трябва да се отговори утвърдително на този въпрос. Надзорният орган на ЕАСТ се присъединява към това виждане, като обаче отбелязва, че следва да се провери дали дружеството, което се позовава на свободното предоставяне на услуги, в случая Fonnship, действително е доставчик на въпросните услуги.

28

Според ST и SEKO на поставения въпрос следва да се отговори отрицателно. Когато плавателен съд плава под флага на трета страна, условията на труд на екипажа му и колективните действия, водени за подобряване на тези условия, нямали никаква връзка с правото на Съюза и затова не можели да бъдат преценявани с оглед на това право.

29

Впрочем ST и SEKO поддържат, че Fonnship не може да се счита за установен в ЕИП доставчик на услуги в областта на морския транспорт. Те разполагали със сведения, съгласно които Fonnship по същество било поверило експлоатацията на Sava Star на друго дружество, което, макар и дружество по норвежкото право, било контролирано от дружество, установено в Панама.

30

Шведското правителство счита, че член 1 от Регламент № 4055/86 следва да се тълкува предпазливо по отношение на установените в ЕИП дружества, използващи флаг на трета страна с цел да избегнат прилагането на обичайните за ЕИП условия на труд.

31

Според шведското правителство обстоятелството, че членовете на екипажа на съответния плавателен съд са граждани на трети страни, би могло да изключи приложимостта на Регламент № 4055/86 по отношение на осъществявания посредством този плавателен съд транспорт.

32

Най-напред трябва да се отбележи, че видно от формулировката и структурата му, член 1 от Регламент № 4055/86 определя действието по отношение на лицата на свободното предоставяне на услуги в областта на морския транспорт от или към държава — страна по Споразумението за ЕИП, като установява две категории лица, ползващи се при определени условия от право на свободно предоставяне на услуги, а именно, от една страна, гражданите на държава — страна по Споразумението за ЕИП, установени в ЕИП, и от друга страна, гражданите на държава — страна по Споразумението за ЕИП, установени в трета страна, както и корабните дружества, установени в трета страна и контролирани от граждани на държава — страна по Споразумението за ЕИП.

33

По-нататък, от съображения от седмо до девето и дванадесето от Регламент № 4055/86, както и от подготвителните работи по него, представени в становищата до Съда, е видно, че като включва в обхвата на действието си по отношение на лицата гражданите на държава членка, установени в трета страна или контролиращи корабно дружество в трета страна, законодателят на Съюза е искал да гарантира ползването на голяма част от търговския флот на граждани на държава членка от либерализацията в сектора на морския транспорт, въведена с този регламент, така че корабособствениците от държавите членки да могат по-лесно да се справят с ограниченията, наложени от трети страни.

34

Накрая, законодателят на Съюза е формулирал изискване за връзка, като с употребата в член 1, параграф 2 от Регламент № 4055/86 на израза „ако техните плавателни съдове са регистрирани в същата държава [страна по Споразумението за ЕИП] в съответствие с нейното законодателство“ предвижда, че гражданите на държава — страна по Споразумението за ЕИП, действащи от основно място на дейност, намиращо се в трета страна, са изключени от свободното предоставяне на услуги, ако техните плавателни съдове не плават под флага на въпросната държава от ЕИП.

35

Липсата в параграф 1 от същия член на подобно изискване спрямо гражданите на държава — страна по Споразумението за ЕИП, действащи от основно място на дейност в рамките на ЕИП, показва, че законодателят е приел тази категория лица за имаща сама по себе си достатъчно тясна връзка с правото на ЕИП, така че да бъде включена в обхвата на действието на въпросния регламент по отношение на лицата независимо от флага, под който плават корабите им (вж. в този смисъл решение Corsica Ferries, C‑18/93, EU:C:1994:195, т. 29).

36

С оглед на това разграничение, когато гражданин на държава — страна по Споразумението за ЕИП, установен в ЕИП, или дружество, установено в ЕИП, се позоват на член 1, параграф 1 от Регламент № 4055/86 в рамките на спор по въпроса дали спрямо услугите в областта на морския транспорт, предоставяни посредством плавателен съд, плаващ под флага на трета страна, се прилага принципът на свободното предоставяне на услуги, следва да се провери дали този гражданин или това дружество могат да бъдат считани за доставчици на тези услуги.

37

Всъщност корабно дружество, установено в трета страна и предоставящо услуги в областта на морския транспорт от или към държава — страна по Споразумението за ЕИП, посредством плавателни съдове, плаващи под флага на трета страна, не може — въпреки че не изпълнява изискването за наличие на връзка по член 1, параграф 2 от Регламент № 4055/86 — да се ползва от правото на свободно предоставяне на услуги, като иска да упражнява това право чрез контролирано от него дружество, установено в ЕИП, под претекст, че последното дружество е доставчик на въпросните услуги, докато в действителност ги предоставя самото това корабно дружество.

38

Както посочва генералният адвокат в точки 44—50 от заключението си, за да може да се приеме, че дадено дружество е доставчик на услуги в областта на морския транспорт, то трябва да осъществява експлоатацията на плавателния съд, посредством който се извършва транспортът.

39

В случая в отговор на твърденията на ST и SEKO, посочени в точка 29 от настоящото решение, Fonnship поддържа, че през релевантния период самото то е осъществявало експлоатацията на Sava Star. Преценката относно истинността на това твърдение е от изключителната компетентност на запитващата юрисдикция.

40

Ако се предположи, че в резултат от тази преценка Fonnship може да се счита за доставчик на разглежданите в главното производство услуги в областта на морския транспорт, и след като не се оспорва, че получателите на тези услуги в случая са били установени в държава — страна по Споразумението за ЕИП, различна от Кралство Норвегия, то за разрешаване на споровете запитващата юрисдикция следва да приеме, че това дружество попада в обхвата на действието по отношение на лицата на Регламент № 4055/86 по силата на член 1, параграф 1 от същия.

41

При това положение всяко ограничение, което без обективна причина може да доведе до забрана, затрудняване или по-слаба привлекателност на предоставянето на тези услуги, следва да се обяви за несъвместимо с правото на Съюза. Всъщност, когато е приложим, Регламент № 4055/86 по същество транспонира правилата от Договора, свързани със свободното предоставяне на услуги, и отнасящата се до тях съдебна практика (решения Комисия/Франция, C‑381/93, EU:C:1994:370, т. 13 и 16, Комисия/Италия, EU:C:2002:100, т. 9 и 10, Sea-Land Service и Nedlloyd Lijnen, EU:C:2002:364, т. 31 и 32, Geha Naftiliaki и др., C‑435/00, EU:C:2002:661, т. 20 и 21, както и Комисия/Испания, C‑18/09, EU:C:2010:58, т.12). Тази съдебна практика включва и решение Laval un Partneri (C‑341/05, EU:C:2007:809), отнасящо се до съвместимостта на колективни действия със свободното предоставяне на услуги.

42

Прилагането на Регламент № 4055/86 не се засяга от обстоятелството, че осъществяващият въпросния морски транспорт плавателен съд, на който са наети работниците, в полза на които са водени колективните действия, плава под флага на трета страна, нито от обстоятелството, че членовете на екипажа са, както е в случая, граждани на трети страни.

43

Всъщност, за да бъде приложим член 1, параграф 1 от Регламент № 4055/86, достатъчно е доставчикът на услугата в областта на морския транспорт да е гражданин на държава — страна по Споразумението за ЕИП, и да е установен в държава — страна по Споразумението за ЕИП, различна от тази, в която е установен получателят на посочената услуга.

44

Предвид всички изложени съображения на отправения въпрос следва да се отговори, че член 1 от Регламент № 4055/86 трябва да се тълкува в смисъл, че дружество, което е установено в държава — страна по Споразумението за ЕИП, и е собственик на плаващ под флага на трета страна плавателен съд, посредством който предоставя услуги в областта на морския транспорт от или към държава — страна по това споразумение, може да се позове на свободното предоставяне на услуги, при условие че с оглед на експлоатацията на плавателния съд може да бъде квалифицирано като доставчик на тези услуги и че получателите на същите са установени в държава — страна по посоченото споразумение, различна от тази, в която това дружество е установено.

45

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Член 1 от Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 година относно прилагането на принципа на свободното предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт между държави членки и между държави членки и трети страни трябва да се тълкува в смисъл, че дружество, което е установено в държава — страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от 2 май 1992 г. и е собственик на плаващ под флага на трета страна плавателен съд, посредством който предоставя услуги в областта на морския транспорт от или към държава — страна по това споразумение, може да се позове на свободното предоставяне на услуги, при условие че с оглед експлоатацията на плавателния съд може да бъде квалифицирано като доставчик на тези услуги и че получателите на същите са установени в държава — страна по посоченото споразумение, различна от тази, в която това дружество е установено.