1

С жалбата си Съветът на Европейския съюз иска от Съда да отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз от 25 април 2012 г. по дело Manufacturing Support & Procurement Kala Naft/Съвет (T‑509/10, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което последният е отменил — в частите, в които се отнасят до Manufacturing Support & Procurement Kala Naft Co., Tehran (наричано по-нататък „Kala Naft“):

и е запазил действието на Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, до момента, в който отмяната на Регламент № 961/2010 породи действие.

2

Договорът за неразпространение на ядрено оръжие е открит за подписване на 1 юли 1968 г. в Лондон, в Москва и във Вашингтон. 28-те държави — членки на Европейския съюз, и Ислямска република Иран са договарящи страни по него.

3

Член II от посочения договор по-специално предвижда, че „[в]сяка Държава — Страна по Договора, непритежаваща ядрено оръжие, се задължава […] да не произвежда и да не придобива по какъвто и да било друг начин ядрено оръжие или други ядрени взривни съоръжения […]“.

4

Съгласно член III, параграф 1 от същия договор „[в]сяка Държава — Страна по Договора, непритежаваща ядрено оръжие, се задължава да приеме гаранциите, така както те са изложени в споразумението, за което ще се водят преговори и което ще бъде сключено с Международната агенция за атомна енергия [(наричана по-нататък „МААЕ“)], в съответствие с Устава на [МААЕ] и Системата на гаранции на Агенцията, единствено с цел да се проверява спазването на задълженията, приети от нейна страна в съответствие с настоящия Договор, за да не се допусне отклоняване на ядрена енергия от мирното ѝ използуване за производство на ядрено оръжие или на други ядрени съоръжения […]“.

5

В съответствие с член III B 4 от своя устав МААЕ изпраща годишни доклади за дейността си до Общото събрание на Организацията на обединените нации и ако е необходимо, до Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (наричан по-нататък „Съветът за сигурност“).

6

Загрижен от многобройните доклади на генералния директор на МААЕ и резолюциите на Съвета на управителите на МААЕ относно ядрената програма на Ислямска република Иран, на 23 декември 2006 г. Съветът за сигурност приема Резолюция 1737 (2006), в точка 12 от която, разглеждана във връзка с приложението, са изброени редица лица и образувания, за които се смята, че участват в разпространението на ядрено оръжие, и финансовите средства и икономически ресурси на които трябва да бъдат замразени.

7

За да изпълни Резолюция 1737 (2006) в Съюза, на 27 февруари 2007 г. Съветът приема Обща позиция 2007/140/ОВППС относно ограничителните мерки срещу Иран (ОВ L 61, стр. 49).

8

Член 5, параграф 1 от Обща позиция 2007/140 предвижда замразяването на всички финансови средства и икономически ресурси на определени категории лица и образувания, изброени в букви а) и б) от тази разпоредба. Така буква а) от член 5, параграф 1 визира лицата и образуванията, посочени в приложението към Резолюция 1737 (2006), както и допълнителните лица и образувания, посочени от Съвета за сигурност или от Комитета на Съвета за сигурност, създаден съгласно член 18 от Резолюция 1737 (2006). Списъкът на тези лица и образувания се съдържа в приложение I към Обща позиция 2007/140. Буква б) от член 5, параграф 1 визира лицата и образуванията, необхванати от приложение I, които по-специално са заети, пряко свързани или предоставят помощ за ядрените дейности на Иран, имащи отношение към разпространението на ядрено оръжие. Списъкът на тези лица и образувания се съдържа в приложение II към Обща позиция 2007/140.

9

Колкото до правомощията на Европейската общност, Резолюция 1737 (2006) е изпълнена с Регламент (ЕО) № 423/2007 от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, стр. 1), който е приет на основание на членове 60 ЕО и 301 ЕО, отнася се до Обща позиция 2007/140 и съдържанието му по същество е сходно с това на споменатата обща позиция, доколкото в приложение IV (лица, образувания и органи, посочени от Съвета за сигурност) и приложение V (лица, образувания и органи, различни от изброените в приложение IV) към този регламент фигурират същите имена на образувания и на физически лица.

10

Член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 има следния текст:

„Всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от лицата, субектите и органите, изброени в приложение V, се замразяват. Приложение V включва физически и юридически лица, субекти и органи, които не са включени в приложение IV и които, съгласно член 5, параграф 1, буква б) от Обща позиция 2007/140 […], са идентифицирани като:

11

След като установява, че Ислямска република Иран не спазва резолюциите на Съвета за сигурност, че е построила централа в Qom, нарушавайки задължението си да спре всички дейности, свързани с ядрено обогатяване, и е разкрила този факт едва през септември 2009 г., както и че не уведомява МААЕ и отказва да си сътрудничи с тази агенция, с Резолюция 1929 (2010) от 9 юни 2010 г. Съветът за сигурност приема по-строги мерки, които засягат по-конкретно иранските морски дружества, сектора на балистичните ракети, които могат пренасят ядрени оръжия, както и Корпуса на Ислямската революционна гвардия.

12

Въпреки че Съветът за сигурност не приема решение във връзка с енергийния сектор, седемнадесето съображение от резолюцията гласи:

„като признава, че достъпът до различни и надеждни източници на енергия има основополагащо значение за устойчивите растеж и развитие, като същевременно отбелязва потенциалната връзка между доходите на Иран от енергийния му сектор и финансирането на неговите ядрени дейности, свързани с разпространението на ядрени оръжия, и също така отбелязва, че оборудването и материалите за химическа обработка, необходими в нефтохимическата промишленост, имат много общо с оборудването и материалите, необходими за определени чувствителни дейности, свързани с ядрения горивен цикъл“.

13

В декларация, приложена към заключенията му от 17 юни 2010 г., Европейският съвет подчертава все по-дълбоката си загриженост относно иранската ядрена програма, приветства приемането от Съвета за сигурност на Резолюция 1929 (2010) и отбелязва последния доклад на МААЕ от 31 май 2010 г.

14

В точка 4 от цитираната декларация Европейският съвет приема, че налагането на нови ограничителни мерки става неизбежно. В светлината на работата, свършена от Съвета по външни работи, Европейският съвет го приканва да приеме на следващото си заседание мерки за изпълнение на мерките, предвидени в Резолюция 1929 (2010) на Съвета за сигурност, както и съпътстващи мерки с оглед на разрешаване чрез преговори на всички нерешени въпроси, свързани с разработването от Ислямска република Иран на чувствителни технологии за нейната ядрена и ракетна програма. Тези мерки следва да бъдат насочени към областите на:

„търговията, особено търговията с изделия с двойна употреба и налагането на допълнителни ограничения върху търговското застраховане; финансовия сектор, включително замразяване на активи на допълнителен брой ирански банки и налагане на ограничения върху банкирането и застраховането; иранския транспортен сектор, по-специално Islamic Republic of Iran Shipping Line (IRISL) и нейните дъщерни дружества и въздушни превози на товари; ключовите сектори на газовата и петролната промишленост със забрана върху новите инвестиции, техническата помощ и трансфера на технологии, оборудване и услуги, свързани с тези области, по-специално технологиите за рафиниране, втечняване и втечнен природен газ (LNG); както и нови визови забрани и замразяване на активи, особено на Корпуса на Ислямската революционна гвардия“.

15

С Решение 2010/413 Съветът привежда в действие тази декларация, като отменя Обща позиция 2007/140 и приема ограничителни мерки, които са допълнителни спрямо последната.

16

Съображения 22, 23 и 27 от Решение 2010/413 имат следното съдържание:

[…]

17

Съгласно член 4 от Решение 2010/413:

„1.   Забраняват се продажбата, доставката или трансферът на ключово оборудване и технологии за посочените по-долу основни сектори на петролната и газовата промишленост на Иран или за ирански или притежавани от Иран предприятия, които извършват дейности в тези сектори извън Иран, от граждани на държавите членки или от териториите на държавите членки, или чрез използване на плавателни съдове или въздухоплавателни средства под юрисдикцията на държавите членки, независимо дали произхождат от техните територии или не:

Съюзът предприема необходимите мерки за определяне на съответните изделия, които да бъдат обхванати от настоящата разпоредба.

2.   Забранява се на предприятията в Иран, които извършват дейности в основните сектори на петролната и газовата промишленост на Иран, посочени в параграф 1, или на ирански или притежавани от Иран предприятия, които извършват дейности в тези сектори извън Иран, да се предоставя следното:

3.   Забранява се съзнателното или умишленото участие в дейности, чиято цел или резултат е заобикалянето на забраните, посочени в параграфи 1 и 2“.

18

Член 20, параграф 1 от Решение 2010/413 предвижда замразяване на финансовите средства на няколко категории лица и образувания. Буква а) от член 20, параграф 1 визира лицата и образуванията, които са посочени от Съвета за сигурност и са изброени в приложение I към решението. Буква б) от член 20, параграф 1 се отнася по-специално до „лица [и образувания], които не са обхванати от приложение I, които участват, имат пряко отношение или предоставят подкрепа за чувствителните ядрени дейности на Иран, свързани с разпространението на ядрени оръжия, или за разработването на носители на ядрено оръжие, включително като участват в доставяне на забранени изделия, стоки, оборудване, материали и технологии, или от лица или образувания, действащи от тяхно име или по тяхно указание, или образувания, притежавани или контролирани от тях, включително по незаконен начин, […] изброени в приложение II“.

19

Kala Naft е иранско дружество, което е притежавано от National Iranian Oil Company (наричана по-нататък „NIOC“) и действа като централа за доставки във връзка с петролната, газовата и нефтохимическата дейност на групата на NIOC. То е включено в точка 24 от част I, Б от приложение II към Решение 2010/413. Изложени са следните мотиви:

„Търгува с оборудване за петролния и газовия сектор, което може да се използва за иранската ядрена програма. Правила е опит за доставяне на материал (шлюзове от много устойчиви сплави), който няма приложение извън ядрената индустрия. Има връзки с дружества, участващи в иранската ядрена програма“.

20

С Регламент за изпълнение № 668/2010, приет в изпълнение на член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007, името на Kala Naft, което е споменато в точка 22 от част I, Б от приложението към Регламент за изпълнение № 668/2010, е добавено към списъка на юридическите лица, образуванията и органите, посочени в таблица I от приложение V към Регламент № 423/2007.

21

Мотивите почти съвпадат с изложените в Решение 2010/413.

22

Приложение II към Решение 2010/413 е преразгледано и преработено с Решение 2010/644.

23

Съображения 2—5 от Решение 2010/644 гласят:

24

Дружество Kala Naft е посочено в точка 24 от списъка на образуванията, който се намира в таблица I от приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644. Мотивите относно Kala Naft съвпадат с изложените в Решение 2010/413.

25

Регламент № 423/2007 е отменен с Регламент № 961/2010, който е приет на основание на член 215 ДФЕС.

26

Съображения 1—3 и 7 от Регламент № 961/2010 гласят следното:

[…]

27

Член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент № 961/2010 предвижда:

„1.   Забраняват се продажбата, доставката, трансферът или износът, пряко или непряко, на ключовото оборудване или технологии, посочени в приложение VI, на иранско лице, образувание или структура или за използване в Иран.

2.   В приложение VI съдържа ключово оборудване и технологии, използвани в следните ключови сектори на нефтената и газовата промишленост в Иран:

28

Член 16 от Регламент № 961/2010 в частност предвижда замразяването на финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на някои лица, образувания или структури, или контролирани от тях. Параграф 1 от тази разпоредба визира лицата, образуванията или структурите, посочени от Съвета за сигурност и изброени в приложение VII към същия регламент.

29

Съгласно член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010:

„2.   Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от лицата, образуванията или структурите, включени в списъка в приложение VIII. Приложение VIII включва физически и юридически лица, образувания или структури, […] които в съответствие с член 20, параграф 1, буква б) от Решение [2010/413], са определени като:

[…]“.

30

Съветът включва дружество Kala Naft в точка 29 от списъка на юридическите лица, образуванията и структурите, изброени в приложение VIII, Б към Регламент № 961/2010. Мотивите за това включване съвпадат с изложените в Решение 2010/413.

31

На 20 октомври 2010 г. Kala Naft подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на Решение 2010/413 и на Регламент за изпълнение № 668/2010.

32

В писменото си становище от 6 декември 2011 г., представено в отговор на писмен въпрос на Общия съд, Kala Naft разширява първото си искане, като също така моли Общият съд да отмени Решение 2010/644 и Регламент № 961/2010 в частта, в която тези актове се отнасят до него.

33

Kala Naft излага девет основания. Първото — незаконосъобразност на член 4 от Решение 2010/413 и на член 28 от същото, който се отнася до датата на влизане в сила на това решение. Второто — нарушение на задължението за мотивиране. Третото — нарушение на неговото право на защита и на правото му на ефективна съдебна защита. Четвъртото — нарушение на принципа на пропорционалност. Петото — липса на компетентност на Съвета да приеме спорните актове. Шестото — злоупотреба с власт. Седмото — грешка при прилагане на правото, що се отнася до понятието за участие в разпространението на ядрено оръжие. Осмото — грешка в преценката на фактите, що се отнася до дейностите на Kala Naft. Деветото основание, изложено при условията на евентуалност — явна грешка в преценката и нарушение на принципа на пропорционалност.

34

В съдебното заседание пред Общия съд Съветът и Европейската комисия твърдят, че подадената от Kala Naft жалба е недопустима, доколкото е основана на твърдение за нарушение на основните права на това дружество.

35

В точка 39 от обжалваното съдебно решение Общият съд прави извод, че съгласно член 275, първа алинея ДФЕС „няма компетентност да разглежда жалба, с която се иска преценка на законосъобразността на член 4 от Решение 2010/413, и следователно да се произнесе по втората част на първото правно основание“.

36

Освен това Общият съд отхвърля като недопустим довода на Съвета и на Комисията по съществото на спора, че е невъзможно Kala Naft да основе жалбата си на нарушение на основни права.

37

След това Общият съд отхвърля петото основание, а именно, липса на компетентност на Съвета да приеме спорните актове, както и шестото основание, а именно, злоупотреба с власт. Той обаче уважава първата част от първото основание, с която се оспорва влизането в сила с обратно действие на Решение 2010/413 — в частта ѝ, в която се иска отмяна на член 28 от Решение 2010/413 — и отхвърля като ирелевантно искането в останалата му част.

38

Що се отнася до мотивирането на спорните актове, в точка 80 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля като неоснователно твърдението, че е налице второто основание, доколкото то се отнася до първия и втория мотив за включването на Kala Naft в списъците от спорните актове, представени от Съвета. Той обаче уважава второто основание и следователно, що се отнася до третия мотив за включване, отменя спорните актове.

39

В точка 97 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че Съветът не е нарушил правото на Kala Naft на защита, що се отнася до първоначалното съобщаване на уличаващите доказателства. В точка 101 от същото решение той постановява, че Съветът обаче е нарушил това право на Kala Naft, като не е отговорил на искането за достъп до преписката, направено своевременно от Kala Naft. В точка 105 от посоченото решение Общият съд приема, че правото на Kala Naft да изрази ефективно становището си относно приетите срещу него доказателства е било спазено. В допълнение, след като в точка 107 от обжалваното съдебно решение взема предвид факта, че Съветът не е отговорил на искането на Kala Naft да получи достъп до документите от преписката, направено преди изтичането на срока за обжалване, Общият съд постановява, че това представлява нарушение на правото на Kala Naft на ефективна съдебна защита. Ето защо Общият съд уважава третото основание и отменя спорните актове в частта им, в която се отнасят до Kala Naft.

40

Съветът потвърждава, че неговата преписка не съдържа доказателства или информация, различни от възпроизведените в мотивите на спорните актове, поради което по съображения за процесуална икономия и в интерес на доброто правораздаване Общият съд приема за необходимо да разгледа седмото и осмото основание, съответно — грешка при прилагане на правото, що се отнася до понятието за участие в разпространението на ядрено оръжие, и грешка при преценката на фактите, що се отнася до дейностите на Kala Naft. Той уважава седмото основание и в резултат от това отменя спорните актове, що се отнася до третия мотив за включването на въпросното дружество в списъците към тези актове. Освен това той прави извод, че Съветът не е доказал изтъкнатите твърдения в рамките на втория мотив за включване, поради което уважава осмото основание и отменя спорните актове, що се отнася до този мотив.

41

Общият съд не разглежда четвъртото и деветото основание.

42

За да не се накърни правната сигурност, Общият съд запазва действието на Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, докато Съдът се произнесе по подадената пред него жалба. Съгласно член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз тази жалба има суспензивно действие по отношение на решението на Общия съд за отмяна на регламент, в случая — на Регламент № 961/2010, до момента, в който Съдът се произнесе по нея.

43

Съветът иска от Съда:

44

Kala Naft иска от Съда:

45

Комисията иска от Съда:

46

Първото основание е свързано с допустимостта на някои от основанията, изложени от Kala Naft. То се отнася до точки 43—46 от обжалваното съдебно решение, които гласят:

47

Според Съвета Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, доколкото е приел, че въпросът дали Kala Naft може да твърди, че е налице основание за отмяна, а именно, нарушение на основни права, се отнася не до допустимостта на това твърдение, а само до неговата основателност. Според него, ако дадено образувание, което представлява правителствена организация по смисъла на член 34 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., не може да бъде носител на основното право на защита на собствеността, нито на други основни права, то няма необходимото качество (locus standi), за да твърди нарушение на тези права пред Общия съд.

48

Съветът признава, че институциите са направили това възражение едва в устната фаза на производството, но според него условията за допустимост на иска или жалбата са сред задължителните процесуални предпоставки.

49

Комисията подкрепя доводите на Съвета и твърди, че държавите не могат да бъдат носители на основни права, като същевременно признава, че те могат да упражняват процесуални права или права, произтичащи от международното право.

50

Както отбелязва генералният адвокат в точка 59 от заключението си, жалбата на Kala Naft пред Общия съд се вписва в рамките на член 275, втора алинея ДФЕС. Това дружество има процесуална легитимация да оспорва пред съда на Съюза включването си в списъка към спорните актове, защото това включване го засяга пряко и лично по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. По тази причина неговият правен интерес не може да бъде оспорен.

51

Следователно в точка 45 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е приел, че доводите относно възможността за Kala Naft да се позове на защитите и гаранциите, свързани с основните права, засягат не допустимостта на жалбата, нито дори на някое основание, а съществото на спора.

52

Тези доводи са представени за първи път в съдебното заседание, без Съветът или Комисията да са твърдели, че те са основани на фактически или правни обстоятелства, разкрити в хода на производството, поради което Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, като е постановил в точка 46 от обжалваното съдебно решение, че посочените доводи представляват ново основание по смисъла на член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд, което означава, че те трябва да бъдат обявени за недопустими.

53

Ето защо първото основание от жалбата пред Съда трябва да бъде отхвърлено.

54

Във всеки от спорните актове са изложени три мотива, с които се обосновава налагането на ограничителни мерки на Kala Naft.

55

В точка 79 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля третия от тях поради липса на обосновка:

„За сметка на това третият мотив, че [Kala Naft] поддържа връзки с дружествата, които участват в иранската ядрена програма, не е достатъчен, тъй като не му позволява да узнае в какъв вид отношения и с кои образувания всъщност е обвинен[о], така че [то] не е в състояние да провери основателността на това твърдение и да го оспори с каквато и да било точност“.

56

В точки 113—119 от същото решение Общият съд приема, че във връзка с първия мотив — търговия с оборудване за петролния и газовия сектор, което може да се използва за иранската ядрена програма — е допусната грешка при прилагането на правото, що се отнася до понятието за участие в разпространението на ядрено оръжие:

57

В точки 120— 125 от обжалваното съдебно решение относно втория мотив за включване Общият съд приема, че Съветът е допуснал грешка в преценката на фактите, що се отнася до дейностите на Kala Naft:

58

На първо място, според Съвета Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, тъй като е разгледал поотделно и по различен начин трите мотива, изложени в спорните актове. Той по-специално счита, че първият мотив — търговия с оборудване за петролния и газовия сектор — е релевантен във връзка с третия, който се отнася до поддържаните връзки с дружества, участващи в иранската ядрена програма.

59

На второ място, според Съвета Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, тъй като при разглеждането на втория и на третия мотив за включване не е отчел надлежно факта, че тези мотиви се основават на информация от поверителни източници.

60

Kala Naft твърди, първо, че самият Съвет е приел, че всеки от елементите на мотивите в спорните актове сам по себе си е достатъчен, за да обоснове неговите решения. Kala Naft твърди, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагането на правото, като е отхвърлил третия мотив, и че освен това изложеното от Съвета основание трябва да се счита за ново и следователно за недопустимо.

61

Възприемайки съображенията на Общия съд в точки 114 и 115 от обжалваното съдебно решение, Kala Naft твърди, второ, че първият мотив е по същността си опорочен и не може да доведе до валидиране на третия мотив.

62

Трето, според Kala Naft дори и първият и третият мотив да се разгледат заедно, последният оставал неясен, тъй като било невъзможно да се разбере на кои дружества и на какви връзки се позовава Съветът.

63

Що се отнася до доказателствата, Kala Naft изтъква, че Съветът се е позовал на поверителността на доказателствата едва в съдебното заседание. Ето защо се касаело за ново основание, което член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд не допуска да бъде разглеждано от последния.

64

С това основание Съветът по същество твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, от една страна, като е приел, че предвидените в спорните актове мотиви са недостатъчни, и от друга, като е постановил, че Съветът не е имал основание да приеме спорните актове в частта им относно Kala Naft,тъй като нито един от трите мотива, изложени в тези актове, не можел да обоснове приемането на разглежданата мярка спрямо това дружество.

65

Трябва да се напомни, че юрисдикциите на Съюза, в съответствие с предоставените им от Договора правомощия, са длъжни да осигурят контрол, който по принцип трябва да е пълен, за законосъобразността на всички актове на Съюза с оглед на основните права, които са неделима част от общите принципи на правото на Съюза. Това изискване е изрично закрепено в член 275, втора алинея ДФЕС (вж. Решение от 18 юли 2013 г. по дело Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, наричано по-нататък „Решение по дело Kadi II“, точка 97).

66

Сред тези основни права са по-специално зачитането на правото на защита и правото на ефективни правни средства за защита (вж. Решение по дело Kadi II, точка 98).

67

Първото от тези права, което е закрепено в член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), включва правото на изслушване и правото на достъп до документите при зачитане на легитимните интереси, свързани с поверителността (вж. Решение по дело Kadi II, точка 99).

68

Второто от тези основни права, което е предвидено в член 47 от Хартата, изисква заинтересуваното лице да може да се запознае с мотивите за взетото по отношение на него решение посредством прочита на самото решение или чрез изпращането на мотивите му по искане на това лице, без да се засяга правомощието на компетентния съд да изиска изпращането им от съответния орган, за да може то да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезира компетентния съд, както и за да се предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на разглежданото решение (вж. Решение от 4 юни 2013 г. по дело ZZ, C‑300/11, точка 53 и цитираната съдебна практика, както и Решение по дело Kadi II, точка 100).

69

Член 52, параграф 1 от Хартата все пак признава възможността да се ограничи упражняването на признатите от нея права, при положение че съответното ограничение зачита същността на съответното основно право, и — при спазване на принципа на пропорционалност — е необходимо и действително отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес (вж. Решение по дело ZZ, посочено по-горе, точка 51, и Решение по дело Kadi II, точка 101).

70

Освен това наличието на нарушение на правото на защита и на правото на ефективни правни средства за защита трябва да се разглежда в зависимост от специфичните във всеки един случай обстоятелства (вж. в този смисъл Решение от 25 октомври 2011 г. по дело Solvay/Комисия, C-110/10 P, Сборник, стр. I-10439, точка 63), и по-специално от естеството на разглеждания акт, от контекста, в който е бил приет, както и от правните норми, уреждащи съответната област (вж. Решение по дело Kadi II, точка 102; в този смисъл, относно спазването на задължението за мотивиране, вж. и Решение от 15 ноември 2012 г. по дело Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, точки 139 и 140, както и Решение по дело Съвет/Bamba, C‑417/11 P, точка 53)

71

По-специално, увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (Решение по дело Съвет/Bamba, посочено по-горе, точка 54).

72

По отношение на контрола за законосъобразност на решението за приемане на ограничителни мерки Съдът е постановил, че предвид превантивния характер на тези мерки, ако съдът на Съюза приеме, че поне един от посочените мотиви е достатъчно точен и конкретен, че е подкрепен с доказателства и сам по себе си представлява достатъчно основание за поддържането на това решение, обстоятелството, че други мотиви не са такива, не би могло да обоснове отмяната на споменатото решение (вж. Решение по дело Kadi II, точка 130).

73

Освен това ефикасността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата, изисква също съдът на Съюза да се увери, че решението, което придобива индивидуален характер за съответното лице или образувание, почива на достатъчно солидна фактическа база. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на това решение, в резултат от което съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната вероятност на посочените мотиви, а да разгледа въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същото това решение, са обосновани (вж. Решение по дело Kadi II, точка 119).

74

За да се прецени в настоящия случай дали Общият съд е осъществил надлежен контрол върху мотивите и обосноваността на спорните актове, е необходимо най-напред да се провери как Общият съд е идентифицирал и тълкувал общите правила от приложимото законодателство, а след това — по-конкретно по какъв начин той е упражнил контрол върху мотивите и обосноваността на спорните актове.

75

В това отношение нищо в обжалваното съдебно решение не показва, че Общият съд е отчел развитието на правната уредба на Съюза след Резолюция 1929 (2010) на Съвета за сигурност.

76

Така, видно от точки 113 и 114 от същото решение, възприетото от Общия съд тълкувание на тази правна уредба го е накарало да търси пряка връзка между Kala Naft и разпространението на ядрено оръжие, въпреки че от Решение 2010/413 и от Регламент № 961/2010 изрично следва, че на иранската петролна и газова промишленост могат да бъдат наложени ограничителни мерки по-специално в случаите, когато последната участва в снабдяването със забранени стоки и технологии, като връзката между тези стоки и технологии и разпространението на ядрено оръжие е установена от законодателя на Съюза в общите правила от приложимите разпоредби.

77

Всъщност член 8, параграф 1 от Регламент № 961/2010 въвежда забрана за продажбата, доставката, трансфера или износа, пряко или непряко, на ключовото оборудване или технологии, посочени в приложение VI, на ирански лица, образувания или структури, или за използване в Иран. Съгласно член 8, параграф 2 от цитирания регламент в приложение VI са посочени ключовото оборудване и технологии, предназначени за ключовите сектори на нефтената и газовата промишленост в Иран. От тези разпоредби следва, че понятието „снабдяване със забранени стоки и технологии“ по смисъла на член 16, параграф 2 от същия регламент обхваща снабдяването с ключово оборудване и технологии, използвани в ключовите сектори на петролната и газовата промишленост в Иран.

78

Оказва се впрочем, че в откъса от член 16, параграф 2, който фигурира в точка 11 от обжалваното съдебно решение, както и в цитирания пасаж от този член в точка 114 от обжалваното съдебно решение, не е включена частта от посочената разпоредба, съгласно която ограничителните мерки визират лицата, които участват във, са пряко свързани със или подпомагат ядрените дейности на Ислямска република Иран, „в това число чрез участие в снабдяването със забранени стоки и технологии“.

79

Що се отнася до Регламент за изпълнение № 668/2010, налага се изводът, че с него се привежда в действие член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007, който за разлика от член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010 не визира изрично снабдяването със забранени стоки и технологии.

80

Член 7, параграф 2, буква а) от Регламент № 423/2007 обаче визира участието във, пряката свързаност със или подкрепата на чувствителни от гледна точка на разпространението ядрени дейности на Иран. Трябва да се отбележи, че понятието „подкрепа“ предполага по-слаба съпричастност към ядрените дейности на Иран в сравнение с понятията „участие“ и „пряка свързаност“ и че то може да включва в обхвата си снабдяването или търговията със стоки и технологии, свързани с газовата и петролната промишленост.

81

Това тълкуване се потвърждава от приемането — след като е приет Регламент № 423/2007 — на Резолюция 1929 (2010) на Съвета за сигурност, на декларацията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г. и на Решение 2010/413, където се посочват доходите от енергийния сектор и рискът, свързан с предназначеното за петролната и газовата промишленост оборудване.

82

Всъщност в Резолюция на Съвета за сигурност 1929 (2010), на която се позовава съображение 22 от Решение 2010/413, се отбелязва потенциалната връзка между доходите на Ислямска република Иран от енергийния му сектор и финансирането на неговите ядрени дейности, свързани с разпространението на ядрени оръжия, и също така се споменава, че оборудването и материалите за химическа обработка, необходими в нефтохимическата промишленост, имат много общо с оборудването и материалите, необходими за определени чувствителни дейности, свързани с ядрения горивен цикъл. Освен това в декларацията си от 17 юни 2010 г. Европейският съвет посочва, че новите мерки, които е необходимо да бъдат приети, трябва да са насочени именно към ключовите сектори на газовата и петролната промишленост със забрана върху новите инвестиции, техническата помощ и трансфера на технологии, оборудване и услуги, свързани с тези области.

83

С оглед на тази резолюция на Съвета за сигурност (Решение от 16 ноември 2011 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, C-548/09 P, Сборник, стр. I-11381, точка 104 и цитираната съдебна практика), на посочената декларация на Европейския съвет и на Решение 2010/413, в които се споменават доходите от енергийния сектор и и рискът, свързан с предназначеното за петролната и газовата промишленост оборудване, член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 е следвало — за целите на преценката дали приетата с Регламент за изпълнение № 668/2010 ограничителна мярка е законосъобразна — да се тълкува в смисъл, че търговията с ключово оборудване и технологии за петролната и газовата промишленост може да се разглежда като подкрепа на ядрените дейности на Ислямска република Иран.

84

Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, доколкото в точки 113—115 от обжалваното съдебно решение е постановил, че приемането на ограничителни мерки срещу дадено образувание предполага, че преди това то практически е възприело укоримо поведение, като не е достатъчно да е налице само риск засегнатото образувание да възприеме такова поведение в бъдеще.

85

Всъщност формулировките в различните разпоредби на спорните актове, които предвиждат замразяването на средства, са общи („участващи във, пряко свързани със или подкрепящи […]“) и в тях не се посочва поведение, което предхожда решението за замразяване на средства. Следователно дори когато тези разпоредби визират определено образувание, посочването на обща цел, залегнала в неговия учредителен акт, може да е достатъчно, за да обоснове приемането на ограничителни мерки.

86

На следващо място следва да се провери дали са достатъчно точни и конкретни мотивите, предвидени в спорните актове, както и при необходимост дали е доказано настъпването на фактите, свързани със съответния мотив, с оглед на данните и доказателствата, които са били съобщени (вж. Решение по дело Kadi II, точка 136).

87

Що се отнася до първия мотив от спорните актове, съгласно който Kala Naft търгува с оборудване за петролния и газовия сектор, което може да се използва за иранската ядрена програма, Общият съд правилно е приел, че той е достатъчно точен и конкретен, за да позволи на Kala Naft да провери обосноваността на спорните актове и да се защити пред Общия съд, а на последния — да упражни контрол.

88

Що се отнася до обосноваността на мярката, и по-специално до верността на твърдените в първия мотив факти, в съответствие с член 7, параграф 2, буква а) от Регламент № 423/2007, с член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и с член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 961/2010, тълкувани в светлината на Резолюция 1929 (2010) на Съвета за сигурност и на декларацията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г., трябва да се приеме за установено, че Съветът е имал правото да счита, че на Kala Naft могат да бъдат наложени ограничителни мерки, доколкото това дружество търгува с оборудване за петролния и газовия сектор, което може да се използва за иранската ядрена програма.

89

Достатъчно е всъщност да се напомни, че Kala Naft е централата за доставки на групата на иранската национална нефтена компания, NIOC. Това е посочено в учредителния акт на въпросното дружество и не е оспорено от него. Самото дружество Kala Naft твърди в точка 27 от жалбата си пред Общия съд, че функциите му, които са свързани основно с газовия, петролния и нефтохимическия сектор, личат ясно от методите му на работа.

90

В допълнение, когато оспорва втория мотив от спорните актове самото дружество Kala Naft отбелязва в точки 63, 64 и 118 от жалбата си пред Общия съд, че редовно участва в снабдяването с шлюзове от сплави за NIOC или дъщерните ѝ дружества. Във всеки случай, поради тази роля в групата на NIOC, която задължително предполага закупуването на много голямо количество от използваните от предприятията на NIOC стоки, Съветът е имал основание да приеме, че в рамките на дейността си Kala Naft участва в снабдяването със забранени стоки и технологии по смисъла на член 4 и член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, както и на член 8, параграфи 1 и 2 и член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 961/2010, и по-специално с оборудване за петролния и газовия сектор, което може да се използва за иранската ядрена програма, както е посочено в мотивите към спорните актове.

91

При това положение се налага изводът, че твърдените в първия мотив факти са надлежно доказани и че този мотив сам по себе си обосновава включването в списъците към спорните актове. С оглед на припомненото в точка 72 от настоящото решение не е необходимо да се проверява нито дали вторият и третият мотив от спорните актове са достатъчно точни и конкретни, нито дали тези мотиви са подкрепени с доказателства и сами по себе си могат да представляват достатъчно основание за поддържането на спорните актове.

92

Дори ако доказателствата, които обосновават първия мотив за включване, следват от разменените в хода на производството пред съдилищата на Съюза писмени становища, а не от пълни и изрични мотиви, подкрепени от релевантни данни, това не накърнява законосъобразността на посочените актове, тъй като Kala Naft е можело да разбере мотивите и му е била известна релевантната информация, а именно учредителният акт на това дружество.

93

С оглед на грешките при прилагане на правото, допуснати от Общия съд, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено.

94

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда в случай на отмяна на решението на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

95

Вследствие от отмяната на обжалваното съдебно решение сезираната юрисдикция трябва да се произнесе наново по жалбата за отмяна, подадена от Kala Naft.

96

В настоящия случай са изпълнени условията, за да постанови Съдът сам решение по делото. Всъщност доводите, развити от страните пред Общия съд, фигурират в писмените становища, разменени в хода на писмената фаза на производството пред тази юрисдикция. Освен това в частта от писмените си становища относно хипотезата жалбата пред Съда да бъде уважена, страните също са имали възможността да изразят становище пред Съда по тези доводи и евентуално по отговора, даден от Общия съд.

97

Kala Naft твърди, че Решение 2010/413 е незаконосъобразно, тъй като член 28 от него предвижда, че то влиза в сила в деня на приемането му, който предхожда деня на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз. Kala Naft по-специално поддържа, че член 4 от Решение 2010/413 предвижда мерки за забрана, чийто обхват не е определен достатъчно точно. С член 4 във връзка с член 28 от Решение 2010/413 била въведена забрана, за нарушението на която законодателството на държавите членки предвиждало наказателноправни санкции, но която не позволявала на адресатите ѝ да определят нейния обхват.

98

Никоя от страните не е изразила становище пред Съда становище по това основание.

99

По същите съображения като изложените в точки 36—38 от решението на Общия съд следва да се направи извод, че съгласно член 275, първа алинея ДФЕС Съдът няма компетентност да разглежда жалба, с която се иска преценка на законосъобразността на член 4 от Решение 2010/413.

100

Доколкото оспорването на законосъобразността на член 28 е свързано с тази на член 4, не е необходимо да се дава отговор на това основание, изложено от Kala Naft.

101

Kala Naft твърди, че Съветът не е мотивирал надлежно спорните актове, поради което Kala Naft не е могло да установи фактите, в които е обвинено, нито да провери или да опровергае основателността на изложените срещу него мотиви.

102

По същите съображения като изложените в точки 72 и 87 от настоящото решение, това основание следва да бъде отхвърлено.

103

С третото си основание Kala Naft твърди, че като е приел Решение 2010/413 и Регламент за изпълнение № 668/2010, Съветът е нарушил неговото право на защита, което означава също нарушение на правото му на ефективна съдебна защита.

104

По същите съображения като изложените в точки 94—104 от решението на Общия съд следва да се приеме, че правото на Kala Naft да изрази ефективно своето становище е било спазено.

105

Колкото до доказателствата, които потвърждават верността на изложените срещу Kala Naft мотиви, достатъчно е да се констатира, че функцията на централа за доставки на групата на NIOC, която то изпълнява, е видна както от учредителния му акт, така и от издаваните от това дружество брошури. Ето защо Съветът не е бил длъжен да доказва дейността на Kala Naft с други доказателства.

106

Що се отнася до доказването на опита за доставяне на материал, който няма приложение извън ядрената индустрия, следва да се приеме, че евентуалното нарушение на правото на Kala Naft на защита не би имало отражение върху решението по спора, защото първият мотив за включването на Kala Naft в списъците към спорните актове — както бе установено точка 91 от настоящото решение — сам по себе си обосновава включването на това дружество във въпросните списъци.

107

Kala Naft твърди, че Съветът не е имал компетентност да приеме спорните актове. Изтъква, че правното основание на тези актове е Декларацията на Европейския съвет относно Иран от 17 юни 2010 г., но тази декларация предвиждала само изпълнението от Съвета на Резолюция 1929 (2010) на Съвета за сигурност и приемането на съпътстващи мерки, и не предвиждала приемането на автономни мерки за замразяване на средства. В допълнение, Резолюция 1929 (2010) не съдържала мерки срещу иранската петролна и газова промишленост или срещу Kala Naft. От това Kala Naft прави извода, че Съветът не е имал компетентност да приеме ограничителни мерки срещу него на основание на декларацията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г.

108

В това отношение следва да се отбележи, че макар да е необходимо да бъдат взети предвид при тълкуването на спорните актове, нито Резолюция 1929 (2010) на Съвета за сигурност, нито декларацията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г. могат да бъдат тяхното правно основание.

109

Налага се изводът, че основанието на Решения 2010/413 и 2010/644 е член 29 ДЕС, на Регламент за изпълнение № 668/2010 — член 291, параграф 2 ДФЕС и Регламент № 423/2007, а на Регламент № 961/2010 — член 215 ДФЕС. Тези разпоредби на Договорите са предоставили на Съвета компетентността да приеме спорните актове, които съдържат автономни ограничителни мерки, отделни от конкретно препоръчаните от Съвета за сигурност мерки.

110

Следователно твърдението, че това основание е налице, е неоснователно.

111

Kala Naft твърди, че Съветът е злоупотребил с власт. Изтъква, че Съветът е приел ограничителни мерки срещу него, без да разполага с доказателства за участието му в разпространението на ядрено оръжие и без да спази неговите процесуални права. Според посоченото дружество тези обстоятелства означават, че Съветът всъщност се опитал да злоупотреби с режима на ограничителните мерки, свързан с разпространението на ядрено оръжие, с цел да засегне петролната, газова и нефтохимическа промишленост на Иран.

112

В това отношение е достатъчно да се отбележи — както бе напомнено в точки 76—83 от настоящото решение — че спорните актове се отнасят до петролната, газова и нефтохимическа промишленост на Иран поради риска, който тази промишленост създава от разпространение на ядрено оръжие — както поради приходите, които тя генерира, така и поради използването на оборудване и материали, които са сходни с употребяваните при определени чувствителни дейности, свързани с ядрения горивен цикъл.

113

Следователно твърдението, че това основание е налице, е неоснователно.

114

Kala Naft твърди, че като се е основал на първия мотив за включването му в списъка към спорните актове, а именно че посоченото дружество търгува с оборудване за петролния и газовия сектор, което може да бъде използвано за иранската ядрена програма, Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото. Всъщност това обстоятелство самò по себе си не обосновавало приемането на ограничителни мерки.

115

Както следва от точки 87—90 от настоящото решение, дейността на Kala Naft в петролния и газовия сектор, свидетелство за която е самият учредителен акт на това дружество, е била достатъчна, за да обоснове приемането на ограничителните мерки.

116

Ето защо твърдението, че седмото основание е налице, е неоснователно.

117

Kala Naft отрича, че извършва търговия с оборудване, свързано с ядрената програма. Твърди, че функцията му на централа за доставки на NIOC не включва извършването на търговия.

118

Следва да се приеме за установено, че терминът „търгува“ надлежно описва дейността на Kala Naft, която обосновава включването му в списъка и позволява на същото дружество да разбере причината за това.

119

Kala Naft твърди, че не е налице цел от общ интерес, която може да обоснове ограниченията за упражняването на правото на собственост и на правото на свободно извършване на икономическа дейност, тъй като нито Съветът за сигурност, нито Европейският съвет предвидили приемането на мерки относно петролния и газовия сектор. В допълнение, дори да съществувала такава цел, не било спазено изискването използваните средства да са пропорционални на преследваната цел.

120

Доколкото Kala Naft оспорва пропорционалността на общите правила, въз основа на които е взето решение за включването на това дружество в списъците, следва да се напомни, че по отношение на съдебния контрол за спазването на принципа на пропорционалност Съдът е постановил, че на законодателя на Съюза следва да се признае широко право на преценка в областите, които предполагат той да направи избор от политическо, икономическо и социално естество и в които е призван да извършва комплексни преценки. Оттук Съдът стига до извода, че единствено явно неподходящият характер на приета в тези области мярка с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на такава мярка (вж. Решение от 1 февруари 2007 г. по дело Sison/Съвет, C-266/05 P, Сборник, стр. I-1233, точка 33).

121

Също така трябва да се напомни, че споменатите от Kala Naft основни права не са абсолютни и упражняването им може да се ограничава, когато това е обосновано поради следваните от Съюза цели от общ интерес (вж. Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, посочено по-горе, точка 113).

122

Това наистина е така, що се отнася до правото на собственост и свободата на упражняване на икономическа дейност. Следователно правото на свободна стопанска инициатива, както и упражняването на правото на собственост могат да бъдат предмет на определени ограничения, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните цели от общ интерес и не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираните права (вж. Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, посочено по-горе, точка 114).

123

Що се отнася по-конкретно до свободата на упражняване на икономическа дейност, Съдът е постановил, че с оглед на текста на член 16 от Хартата, който се различава от този на останалите основни свободи, прогласени в дял II от нея, като същевременно е близък до текста на някои разпоредби от дял IV от същата харта, тази свобода може да бъде предмет на многобройни видове намеса на публичната власт, които са в състояние да въведат, в общ интерес, ограничения за упражняването на икономическата дейност (вж. Решение от 22 януари 2013 г. по дело Sky Österreich, C‑283/11, точка 46).

124

В това отношение трябва да се отбележи, че целта на отделните спорни актове е да се предотврати ядреното разпространение и следователно да се упражни натиск върху Ислямска република Иран да преустанови съответните дейности. Тази цел се вписва в по-общата рамка на усилията, свързани с поддържането на мира и международната сигурност, и следователно е легитимна (вж. в този смисъл Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, посочено по-горе, точка 115).

125

Освен това, обратно на поддържаното от Kala Naft, в седемнадесето съображение от Резолюция 1929 (2010) Съветът за сигурност посочва рисковете, свързани с нефтохимическата промишленост, а в декларацията си от 17 юни 2010 г. Европейският съвет приканва Съвета по външни работи да приеме мерки в секторите на газовата и петролната промишленост.

126

Що се отнася до пропорционалността на мерките, следва да се припомнят многобройните доклади на МААЕ, големият брой резолюции на Съвета за сигурност, както и различните мерки, взети от Съюза. Ограничителните мерки както на Съвета за сигурност, така и на Съюза, са постепенни и оправдани от неуспеха на приетите на предходен етап мерки. От този подход, при който накърняването на правата е постепенно, в зависимост от ефективността на мерките, е видно, че последните са пропорционални.

127

Ето защо твърденията, че тези основания са налице, са неоснователни.

128

След като са отхвърлени всички основания, първоинстанционната жалба следва да бъде оставена без уважение.

129

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна или когато е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски. Член 138, параграф 1 от същия правилник, който съгласно член 184, параграф 1 от него е приложим към производството по обжалване, предвижда, че загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, предвижда, че държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

130

След като жалбата на Съвета е уважена, а жалбата на Kala Naft срещу спорните актове — отхвърлена, е необходимо, в съответствие с исканията на Съвета, Kala Naft да бъде осъдено да заплати, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета, направени в двете съдебни производства.

131

Комисията, която е встъпила страна, понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши: