Изберете експерименталните функции, които искате да изпробвате

Този документ е извадка от уебсайта EUR-Lex.

Документ 62011CJ0638

    Решение на Съда (пети състав) от 14 ноември 2013 г.
    Съвет на Европейския съюз срещу Gul Ahmed Textile Mills Ltd.
    Обжалване - Дъмпинг - Внос на памучно спално бельо с произход от Пакистан - Регламент (ЕО) № 384/96 - Член 3, параграф 7 - Понятие за различни фактори.
    Дело C-638/11 P.

    Сборник съдебна практика — общ сборник

    Идентификатор ECLI: ECLI:EU:C:2013:732

    РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

    14 ноември 2013 година ( *1 )

    „Обжалване — Дъмпинг — Внос на памучно спално бельо с произход от Пакистан — Регламент (ЕО) № 384/96 — Член 3, параграф 7 — Понятие за различни фактори“

    По дело C‑638/11 P

    с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 6 декември 2011 г.,

    Съвет на Европейския съюз, за който се явява г‑н J.‑P. Hix, в качеството на представител, подпомаган от G. Berrisch, Rechtsanwalt,

    жалбоподател,

    като другите страни в производството са:

    Gul Ahmed Textile Mills Ltd, за което се явява L. Ruessmann, avocat,

    жалбоподател в първоинстанционното производство,

    Европейска комисия, за която се явява г‑жа A. Stobiecka-Kuik, в качеството на представител, подпомагана от г‑н E. McGovern, barrister,

    встъпила страна в първоинстанционното производство,

    СЪДЪТ (пети състав),

    състоящ се от: г‑н T. von Danwitz, председател на състав, г‑н K. Lenaerts, заместник-председател на Съда, изпълняващ функциите на съдия от пети състав, г‑н E. Juhász (докладчик), г‑н A. Rosas и г‑н C. Vajda, съдии,

    генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,

    секретар: г‑жа L. Hewlett, главен администратор,

    предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 февруари 2013 г.,

    след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 25 април 2013 г.,

    постанови настоящото

    Решение

    1

    С жалбата си Съветът на Европейския съюз моли да се отмени Решение на Общия съд на Европейския съюз от 27 септември 2011 г. по дело Gul Ahmed Textile Mills/Съвет (T‑199/04, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което е отменен по отношение на Gul Ahmed Textile Mills Ltd (наричано по-нататък „Gul Ahmed Textile Mill“) Регламент (ЕО) № 397/2004 на Съвета от 2 март 2004 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на памучно спално бельо с произход от Пакистан (ОВ L 66, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 34, стр. 108, наричан по-нататък „обжалваният регламент“).

    Правна уредба

    2

    Член 3 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), изменен с Регламент (ЕО) № 1972/2002 на Съвета от 5 ноември 2002 г. (ОВ L 305, стр. 1, наричан по-нататък „Регламент № 384/96“), озаглавен „Установяване на вреда“, предвижда:

    „1.   По смисъла на настоящия регламент „вреда“, освен в изрично упоменати случаи, означава причиняване на [съществена] вреда на производството на Общността, опасност от причиняване на [съществена] вреда на производството на Общността или съществено забавяне на процеса на създаване на такова производство и се тълкува съгласно разпоредбите на настоящия член.

    2.   Установяването на вреда се основава на достоверни доказателства и обективно изследване на следните два фактора: a) обем на дъмпинговия внос и ефект на този внос върху цените на подобни стоки [на пазара на Общността]; и б) последвалото от този внос въздействие върху производството на Общността.

    3.   По отношение на обема на дъмпинговия внос се установява дали е налице значително увеличение на дъмпинговия внос в абсолютен размер или по отношение на производството или потреблението в Общността. По отношение на въздействието на дъмпинговия внос върху цените се установява дали в резултат на дъмпинговия внос са налице цени, значително по-ниски в сравнение с цените за подобни стоки, произведени в Общността, или дали в резултат на този внос е налице значително потискане на цените по друг начин или е налице значително препятстване на увеличението на тези цени, което би настъпило иначе. Един или повече от тези фактори не може да бъдат от решаващо значение при вземане на решение.

    […]

    5.   Изследването на въздействието на дъмпинговия внос върху съответното производство на Общността включва оценка на всички фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на това производство, включително факта, че определено производство е още в процес на възстановяване от ефекта на минал дъмпинг или субсидиране, значението на действителния дъмпингов марж, действителния или потенциален спад на продажбите, печалбите, продукцията, пазарния дял, производителността, възвръщаемостта на инвестициите, натоварването на мощностите; фактори, отразяващи се върху цените на пазара на Общността; действително или потенциално отрицателно влияние върху паричния поток, наличностите, заетостта, заплатите, ръста, способността за привличане на капитали или инвестиции. Гореизброените фактори и показатели не изчерпват всички потенциално възможни и един или повече от тях не могат да бъдат от решаващо значение при вземане на решение.

    6.   От всички предоставени по параграф 2 релевантни доказателства трябва да става ясно, че дъмпинговият внос причинява вреда по смисъла на настоящия регламент. По-конкретно [трябва да се установи] въздействието върху производството на Общността съгласно параграф 5 на обема и/или ценовите равнища по параграф 3, както и че това въздействие е в степен, която позволява то да бъде определено като значимо.

    7.   Изследват се и всички известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които в същото време причиняват вреда на производството на Общността, за да се гарантира, че вредата, причинена от тях, не се приписва на дъмпинговия внос по параграф 6. Фактори, които може да се изследват в тази връзка, са [по-специално] обемът и цените на вносни стоки, които не се продават на дъмпингови цени, свиване на търсенето или промени в потреблението, ограничителни търговски практики и конкуренция между производители от трети страни и [производители от] Общността, развитие на технологиите, експортният потенциал и производителността на производството на Общността.

    […]“.

    Обстоятелства, предхождащи спора

    3

    В обжалваното съдебно решение се установява следното:

    „1

    Жалбоподателят Gul Ahmed Textile Mills […] е учредено по пакистанското право дружество, установено в Карачи (Пакистан). Дейността му обхваща по-специално продажба и износ на спално бельо. Жалбоподателят произвежда тази стока в Пакистан и я изнася в Европейския съюз. Той не продава спално бельо на вътрешния пазар в Пакистан, където обаче продава различни основни продукти.

    2

    След като на 30 юли 1996 г. е подадена жалба от Комитета на Европейските общности за памука и свързаните влакна […] и на 13 септември 1996 г. е образувана антидъмпингова процедура, е наложено окончателно антидъмпингово мито с Регламент (ЕО) № 2398/97 на Съвета на Европейския съюз от 28 ноември 1997 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на памучно спално бельо с произход от Египет, Индия и Пакистан (ОВ L 332, стр. 1, наричано по-нататък „предишното антидъмпингово мито“). Според член 1, първа алинея от този регламент налагането на окончателно антидъмпингово мито се отнася до вноса на спално бельо от памук, чист или примесен с изкуствени влакна или лен (без ленът да е преобладаващата тъкан), избелен, оцветен или щампован, класифициран в кодове по Комбинираната номенклатура ex 6302 21 00 (кодове по ТАРИК 6302 21 00 * 81 и 6302 21 00 * 89), ex 6302 22 90 (код по ТАРИК 6302 22 90 * 19), ex 6302 31 10 (код по ТАРИК 6302 31 10 * 90), ex 6302 31 90 (код по ТАРИК 6302 31 90 * 90) и ex 6302 32 90 (код по ТАРИК 6302 32 90 * 19).

    3

    В съответствие с Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Ислямска република Пакистан относно временни договорености в областта на достъпа до пазара на текстилни изделия и облекла, парафиран в Брюксел на 15 октомври 2001 година (ОВ L 345, стр. 81; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 26, стр. 7) и след приемането на Регламент (ЕО) № 2501/2001 на Съвета от 10 декември 2001 година за прилагане на схема на общи тарифни преференции за периода от 1 януари 2002 г. до 31 декември 2004 г. (ОВ L 346, стр. 1) [Ислямска република] Пакистан започва да се ползва от тази схема, доколкото тя се прилага за страните, които се борят срещу производството и трафика на наркотици. Вследствие на това, считано от 1 януари 2002 г., вносът на текстилни продукти и облеклото от Пакистан в Европейската общност е освободен от мито, след като преди това е било облаган с мито в размер на 12 %. В съответствие с член 10 от Регламент № 2501/2001 във връзка с приложение IV към този регламент, стоките, които се освобождават от мито поради включването им в специалния режим за борба срещу производството и трафика на наркотици, включват по-специално следните стоки по глава 63 от Комбинираната номенклатура: „други конфекционирани текстилни артикули; асортименти; парцали и употребявани облекла и текстилни артикули“.

    4

    Предишното антидъмпингово мито е отменено по отношение на пакистанските производители, считано от 30 януари 2002 г., с Регламент (ЕО) № 160/2002 от 28 януари 2002 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2398/97 (ОВ L 26, стр. 1).

    5

    След нова жалба, подадена на 4 ноември 2002 г. от [Комитета на Европейските общности за памука и свързаните влакна] от името на производители, представляващи по-голямата част от общото производство на Общността на памучно спално бельо, Комисията на Европейските общности започва антидъмпингова процедура относно вноса в Общността на спално бельо от памук, чист или примесен с изкуствени влакна или лен (без ленът да е преобладаващата тъкан), избелен, оцветен или щампован, с произход от Пакистан […], за което Комисията посочва „напълно необвързващо“, че е класифицирано в кодове „ex 6302 21 00, ex 6302 22 90, ex 6302 31 10, ex 6302 31 90 и ex 6302 32 90“ по Комбинираната номенклатура. Известието за започване на процедурата е публикувано в Официален вестник на Европейските общности на 18 декември 2002 г. (ОВ С 316, стр. 6).

    6

    Разследването във връзка с дъмпинга и произтичащата от него вреда обхваща периода между 1 октомври 2001 г. и 30 септември 2002 г. (наричан по-нататък „разглежданият период“). Проверката на тенденциите, които са от значение за оценката на вредите, обхваща периода от 1999 г. до края на разглеждания период […].

    7

    С оглед на големия брой засегнати от антидъмпинговата процедура производители износители Комисията определя в съответствие с член 17 от […] Регламент № 384/96 […] представителна извадка, включваща шест дружества, едно от които е жалбоподателят, представляващи повече от 32 % от пакистанския износ на памучно спално бельо към Общността през разглеждания период. Тези дружества са приканени да представят отговор на антидъмпинговия въпросник.

    8

    С оглед на големия брой производители от Общността, подкрепящи подадената пред нея жалба, Комисията определя и за тези производители, в съответствие с член 17 от Регламент [№ 384/96], представителна извадка, основана на обема на производство и продажби, който според Комисията е най-представителен за големината на пазара, и включваща пет дружества от три държави членки. След това Комисията изпраща въпросници на тези дружества.

    9

    Всички пакистански производители износители, включени в представителната извадка, както и петимата производители от Общността, включени в представителната извадка на дружествата, подали жалби пред Комисията, представят отговори на въпросника. Освен това отговори на въпросника представят и двама независими производители от Общността, както и трима пакистански производители износители, които не са включени в представителната извадка и са поискали индивидуално третиране.

    10

    На 10 февруари 2003 г. сдруженията, представляващи пакистанските производители износители на спално бельо, представят пред Комисията документ, озаглавен „Становище относно вредата“. В него те оспорват по-специално законността на образуването на антидъмпинговата процедура и твърдят, че претърпяната от производството на Общността вреда не е съществена, както и че липсва причинно-следствена връзка между пакистанския износ и твърдяната вреда за това производство. На 2 юни 2003 г. Комисията провежда изслушване, на което присъстват и пакистански производители износители, включително жалбоподателят. След това сдруженията, представляващи пакистанските производители износители, представят пред Комисията документ, озаглавен „Становище след изслушване относно вредата“, в което се спират на въпросите, обсъдени по време на изслушването.

    11

    В съответствие с член 16 от Регламент [№ 384/96] Комисията извършва проверки на място, по-специално на двама пакистански производители износители, с цел да провери данните, които са ѝ предоставени в отговорите на въпросника. […] [И]звършени са само една пълна проверка в помещенията на един пакистански производител износител, а именно жалбоподателя, и една частична проверка в помещенията на друг пакистански производител износител. Износът на тези две дружества представлява повече от 50 % от общата CIF стойност (стойност, застраховка и навло) на износа към Общността на включените в представителната извадка производители износители. Освен това, като приема, че не са изпълнени необходимите условия за провеждането на разследване на място в Пакистан, Комисията не уважава исканията за индивидуално третиране на тримата пакистански производители износители, които не са включени в представителната извадка.

    12

    На 10 декември 2003 г. Комисията изпраща на жалбоподателя общ документ с окончателна информация, в който излага подробно обстоятелствата и съображенията, поради които предлага приемане на окончателни антидъмпингови мерки, както и отделен документ с окончателна информация до жалбоподателя (наричани по-нататък „документите с окончателна информация“). С писмо от 5 януари 2004 г. жалбоподателят официално оспорва заключенията на Комисията в документите с окончателна информация. С писма от 16 февруари 2004 г. жалбоподателят предоставя и други данни на Комисията.

    13

    На 17 февруари 2004 г. Комисията отговаря на писмото от 5 януари 2004 г. Макар да внася някои корекции в изчисленията си, тя потвърждава заключенията, които е направила в документите с окончателна информация. С писмо от 27 февруари 2004 г. жалбоподателят настоява, че Комисията е допуснала грешки при извършения от нея анализ.

    […]

    15

    На 2 март 2004 г. Съветът приема Регламент […] № 397/2004 […]

    16

    С Регламент [№ 397/2004] Съветът налага окончателно антидъмпингово мито в размер на 13,1 % върху вноса на спално бельо от памук, чист или примесен с изкуствени влакна или лен (без ленът да е преобладаващата тъкан), избелен, оцветен или щампован, с произход от Пакистан, класифициран в кодове по Комбинираната номенклатура ех 6302 21 00 (кодове по ТАРИК 6302 21 00 81 и 6302 21 00 89), ех 6302 22 90 (код по ТАРИК 6302 22 90 19), ех 6302 31 10 (код по ТАРИК 6302 31 10 90), ех 6302 31 90 (код по ТАРИК 6302 31 90 90) и ех 6302 32 90 (код по ТАРИК 6302 32 90 19).

    17

    Впоследствие Регламент [№ 397/2004] е изменен по отношение на жалбоподателя с Регламент (ЕО) № 695/2006 на Съвета от 5 май 2006 година […] (ОВ L 121, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 46, стр. 10)“.

    Обжалваното съдебно решение

    4

    С жалба, подадена на 28 май 2004 г., Gul Ahmed Textile Mills иска от Общия съд да отмени Регламент № 397/2004 в частта, която се отнася до него.

    5

    Gul Ahmed Textile Mills изтъква пет основания, изведени съответно от:

    допуснато при започване на разследването нарушение на член 5, параграфи 7 и 9 от Регламент № 384/96 и на членове 5.1 и 5.2 от Споразумението за прилагане на член VI на Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г. (СТО-ГАТТ 1994 г.) (ОВ L 336, стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112, наричано по-нататък „Антидъмпинговият кодекс от 1994 г.“), което се намира в приложение 1 A към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на 15 април 1994 г. и одобрено с Решение 94/800/EО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (ОВ L 336, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3),

    явна грешка в преценката и нарушение на член 2, параграфи 3 и 5 и член 18, параграф 4 от Регламент № 384/96, както и нарушение на Антидъмпинговия кодекс от 1994 г., допуснати при изчисляване на нормалната стойност,

    нарушение на член 2, параграф 10 от Регламент № 384/96, на Антидъмпинговия кодекс от 1994 г. и на задължението за надлежно мотивиране по член 253 ЕО, допуснато при корекцията за митни сборове, които не се събират или се възстановяват, извършена при сравняване на нормалната стойност с износната цена,

    явна грешка в преценката и нарушение на член 3, параграфи l и 3—5 от Регламент № 384/96, както и нарушение на Антидъмпинговия кодекс от 1994 г., допуснати при установяването на наличие на съществена вреда, и

    явна грешка в преценката и нарушение на член 3, параграфи 6 и 7 от Регламент № 384/96 и на Антидъмпинговия кодекс от 1994 г., допуснати при установяването на наличие на причинно-следствена връзка между вноса, за който се твърди, че е дъмпингов, и твърдяната вреда.

    6

    Общият съд счита за уместно да се произнесе най-напред по третата част от петото основание. С нея жалбоподателят по същество поддържа, че Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е разгледал въпроса дали премахването на предишното антидъмпингово мито и прилагането на общи тарифни преференции в полза на Ислямска република Пакистан в началото на 2002 г. прекъсва причинно-следствената връзка между претърпяната от производството на Общността вреда и вноса от Пакистан.

    7

    На първо място, в точки 45—51 от обжалваното съдебно решение Общият съд изтъква, че още в самото начало на административната процедура сдруженията, представляващи пакистанските производители износители на спално бельо, са обърнали внимание на институциите на Съюза върху обстоятелството, че твърдяната вреда за производството на Общността е причинена от два фактора, а именно отмяната на предишното антидъмпингово мито и отмяната на обикновеното мито в рамките на схемата на общи тарифни преференции в полза на Ислямска република Пакистан, а не от дъмпингов внос от Пакистан. Пакистанските производители износители следователно считат, че увеличаването на вноса с произход от Пакистан е улеснено от освобождаването от определени мита и от изменението на правната уредба.

    8

    В точки 53—59 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че правилният подход, който институциите на Съюза трябва да възприемат, за да изпълнят надлежно задължението си по член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96 за изследване на всички „известни фактори, различни от дъмпинговия внос, които по същото време са причинили вреда на производството на Общността“, се изразява в отделяне и разграничаване на вредоносния ефект на дъмпинговия внос от този на другите известни фактори, различни от дъмпинговия внос.

    9

    В точка 56 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че изброяването на тези „известни фактори, различни от дъмпинговия внос“, в член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96 не е изчерпателно, а напротив, примерно, за което свидетелства използването на израза „по-специално“, въвеждащ списъка с фактори, които може да се считат за релевантни. В точка 57 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава, че общата цел на член 3, параграф 7 от този регламент и на член 3.5 от Антидъмпинговия кодекс от 1994 г. е да се гарантира, че евентуалният отрицателен ефект от други фактори, които могат да окажат влияние върху вредата, претърпяна съответно от производството на Общността и от местното производство, няма да бъде приписан на вноса, който е обект на разследване, за да се избегне надхвърляща необходимото защита на местното производство.

    10

    В точка 59 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че премахването на предишното антидъмпингово мито и премахването на обикновеното мито в рамките на схемата на общи тарифни преференции са били известни фактори, които институциите на Съюза е трябвало да отчетат при преценката за наличие на причинно-следствена връзка между претърпяната от производството на Общността вреда и пакистанския внос на стоката, която е обект на антидъмпинговото разследване.

    11

    Въз основа на това в точка 84 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че извършеният от институциите на Съюза анализ не установява, дори като приблизителна преценка, каква би била претърпяната от производството на Общността вреда при липсата на какъвто и да е дъмпинг, тоест каква вреда би произтекла само от влизането в сила на схемата на общи тарифни преференции и отмяната на предишното антидъмпингово мито, независимо дали под формата на загуба на пазарни дялове, намаляване на рентабилността или производителността на производството на Общността, отказ от по-ниски пазарни сегменти или отражение върху друг релевантен икономически показател.

    12

    Поради това Общият съд уважава третата част от петото основание и, без да разглежда останалите основания, отменя Регламент № 397/2004 по отношение на Gul Ahmed Textile Mills.

    13

    При тези обстоятелства Съветът, подкрепян от Комисията, която е встъпила в първоинстанционното производство, подава срещу решението на Общия съд жалбата, по която е образувано настоящото производство.

    По жалбата

    Доводи на страните

    14

    Съветът счита, че Общият съд е допуснал нарушение на член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96, като е тълкувал неправилно използваното в тази разпоредба понятие „различни фактори“. Подчертава, че Общият съд правилно е преценил, че посочената разпоредба по принцип изисква вредоносният ефект на известните фактори, различни от дъмпинговия внос, да се отдели и разграничи от вредите, причинени от този внос. Съветът обаче поддържа, че Общият съд неправилно е заключил, че двата спорни фактора, а именно премахването на предишното антидъмпингово мито и въвеждането на схема на общи тарифни преференции, представляват „различни фактори“ по смисъла на член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96. Следователно Общият съд неправилно заключил, че в конкретния случай институциите са нарушили тази разпоредба, тъй като не са отделили и разграничили твърдения вредоносен ефект на двата спорни фактора.

    15

    Съветът счита, че „различен фактор“ по смисъла на член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96 е по дефиниция фактор, който не е свързан с този внос. Двата спорни фактора били тясно свързани с дъмпинговия внос с произход от Пакистан. Според Съвета „фактор, който просто улеснява увеличаването на дъмпинговия внос, не е сам по себе си отделен вредоносен фактор, тъй като всяка вреда, произтичаща от увеличаване на дъмпинговия внос, се дължи на дъмпинговият внос, а не на факторите, които улесняват увеличаването на този внос“. Това тълкуване се подкрепяло от доклада на групата на съдебните заседатели на СТО от 28 октомври 2011 г., озаглавен „Европейски съюз — Антидъмпингови мерки за някои обувки с произход от Китай“ (WT/DS405/R).

    16

    Съветът сочи, че макар сам по себе си да не е изчерпателен, списъкът в член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96 не обхваща двата спорни фактора като „различни фактори“ по смисъла на тези разпоредба. Всъщност измененията на законовата и подзаконовата уредба били от значение само доколкото са повлияли върху пазара, а двата спорни фактора са могли да повлияят единствено върху дъмпинговия внос. Според Съвета обаче тези два фактора не са оказали никакво влияние върху показателите на производството на Общността.

    17

    Освен това Съветът счита, че допуснатата от Общия съд грешка при прилагане на правото произтича от неправилното тълкуване на член 3, параграфи 6 и 7 от Регламент № 384/96, което личи от изложеното в точка 84 от обжалваното съдебно решение.

    18

    Комисията по същество подкрепя съображенията на Съвета.

    19

    Gul Ahmed Textile Mills счита, че с изтъкнатите в подкрепа на жалбата основания се стеснява необосновано обхватът на понятието „различни фактори“ по смисъла на член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96. Всъщност направеното от Съвета тълкуване на понятието „различни фактори“ противоречало на тази разпоредба. Освен това, тъй като целта на посочената разпоредба била да се гарантира, че на дъмпинговия внос няма да бъде приписана нито една вреда, дължаща се на друг фактор, не следвало произволно да се ограничават факторите, чийто вредоносен ефект трябва да се вземе предвид.

    20

    По отношение на понятието „различни фактори“ Gul Ahmed Textile Mills счита, че не е вярно, че спорните фактори са „тясно свързани“ с дъмпинговия внос. С премахването на предишното антидъмпингово мито Съюзът възстановил положението отпреди неоснователното налагане на мерки през 1997 г. и това премахване не било свързано с дъмпинговия внос нито през разглеждания период, нито преди него. Предоставената от Съюза специална тарифна преференция за вноса с произход от Пакистан, считано от 1 януари 2002 г., не била само за вноса на спално бельо и още по-малко за дъмпинговия внос на спално бельо. Изменението на приложимата за пазара правна уредба било резултат единствено от действия на Съюза и не било „тясно свързано“ с действия на производители от трети страни.

    21

    Gul Ahmed Textile Mills сочи, че спорните фактори са намалили пряко митническите тежести за целия внос на спално бельо с произход от Пакистан, с което пряко са повлияли на ценовите равнища на този внос на пазара на Съюза. Определянето на тези тарифни изменения като „просто улесняващи нарастването на обема на дъмпинговия внос“ било явно неправилно.

    22

    Според Gul Ahmed Textile Mills ключовият въпрос е дали спорните фактори са повлияли пряко върху равнището на един от икономическите показатели, които институциите на Съюза отчитат, за да определят дали производството на Съюза е претърпяло съществена вреда и евентуално какво е причинило тази вреда. Член 3, параграф 5 от Регламент № 384/96 обаче изисквал да се извърши оценка на „всички фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на това производство“ и в примерния списък в тази разпоредба фигурирали „фактори[те], отразяващи се върху цените на пазара на Общността“. Ответникът подчертава, че пряка последица от спорните фактори е това, че производителите от Общността изведнъж са се оказали изправени пред внос, влизащ на пазара на Съюза при ценови равнища, значително по-ниски от предишните, без никакво изменение на цените франко борд (FOB) на стоките на пакистанските производители. При това положение измененията на правната уредба повлияли пряко върху икономическите условия, взети предвид при определяне на вредата и на причинно-следствената връзка между нея и дъмпинга.

    Съображения на Съда

    23

    От съображения 108—115 от Регламент № 397/2004 следва, че институциите на Съюза са разгледали факторите, които са счели за различни от дъмпинговия внос.

    24

    Разгледани са по-специално вносът с произход от Индия, Турция, Румъния, Бангладеш и Египет, както и факторите, свързани със свиването на търсенето, вноса от производството на Съюза, износа на това производство и неговата производителност.

    25

    Безспорно е, че при преценката на причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата, претърпяна от производството на Съюза, институциите на Съюза не са разгледали двете изтъкнати спорни мерки, а именно премахването на обикновеното мито в рамките на схемата на общи преференции и премахването на предишното антидъмпингово мито.

    26

    Следва да се установи, че тези мерки се отнасят до стоки с произход от Пакистан и че Регламент № 397/2004 се прилага за всички пакистански износители. Така съгласно този регламент целият износ на изброените в него стоки е дъмпингов по смисъла на член 3 от Регламент № 384/96.

    27

    Не подлежи на съмнение, че премахването на вносни мита в размер на 12 %, от една страна, и на 6,7 %, от друга страна, може да е улеснило вноса на съответните стоки и да е било благоприятно за него. Този ефект обаче е настъпил по отношение на дъмпингов внос.

    28

    От текста на член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96, и по-специално от израза „известни фактори, […] които […] причиняват вреда на производството на Общността“ следва, че Регламентът изисква да се преценят факторите, пряко причиняващи вреда, което предполага пряка причинно-следствена връзка.

    29

    В случая обаче не може да се приеме, че сами по себе си измененията на нормативно установените условия за дъмпинговия внос причиняват вреда. Самият внос е този, който причинява вредата.

    30

    Всъщност дъмпинговият внос и нормативното установените условия, при които той се извършва, са неделими.

    31

    Така спорните мерки, които улесняват вноса и са благоприятни за него, са само непреки причини и не могат да се счита за „различни фактори“ по смисъла на Регламент № 384/96.

    32

    Това тълкуване е съобразено с доклада на групата на съдебните заседатели на СТО от 28 октомври 2011 г., озаглавен „Европейски съюз — Антидъмпингови мерки за някои обувки с произход от Китай“, който разглежда въпроса за наличието на причинно-следствена връзка съгласно член 3.5 от Антидъмпинговия кодекс от 1994 г. между премахването на вносна квота и вредата. В точка 7.527 от този доклад се приема, че самото премахване на вносна квота, позволило нарастване на обема на дъмпинговия внос, не е фактор, причиняващ вреда.

    33

    Вносните квоти, също както и вносните мита, са нормативно установени условия, при които се извършва вносът.

    34

    При тези обстоятелства Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че двата спорни фактора представляват „различни фактори“ по смисъла на член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96.

    35

    Този извод обаче не предопределя отговора на въпроса дали спорните фактори трябва да бъдат взети предвид при преценката за наличие на вреда, извършвана съгласно член 3, параграфи 2, 3 и 5 от Регламент № 384/96.

    36

    Следователно обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено.

    37

    Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз при отмяна на решение на Общия съд Съдът на Европейския съюз може сам да постанови окончателно решение по делото, когато етапът на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

    38

    В настоящия случай не са налице условията, при които Съдът може да постанови окончателно решение по спора.

    39

    Следователно делото трябва да бъде върнато на Общия съд, без Съдът да се произнася по съдебните разноски.

     

    По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

     

    1)

    Отменя Решение на Общия съд на Европейския съюз от 27 септември 2011 г. по дело Gul Ahmed Textile Mills/Conseil (T‑199/04).

     

    2)

    Връща делото на Общия съд на Европейския съюз.

     

    3)

    Не се произнася по съдебните разноски.

     

    Подписи


    ( *1 ) Език на производството: английски.

    Нагоре