1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на поведението на Европейската комисия в рамките на твърдяната отмяна от страна на Комисията на предоставеното общностно финансиране от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Ориентиране“ по отношение на средствата за 1992 г.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Società cooperativa Madonna dei miracoli à la Regione Abruzzo (област Абруцо) и Ministero delle Politiche Agricole e Forestali (Министерство на земеделието и горите) по повод на отмяна на областното финансиране, предоставено от италианската държава на жалбоподателя по главното производство във връзка с инвестиционен проект, който е част от оперативната програма на Regione Abruzzo.

3

Член 42, буква а) от Областен закон № 31 от 3 юни 1982 г. относно устройствения закон за развитието на селското стопанство в област Абруцо за периода 1982—1985 г. (наричан по-нататък „Областен закон № 31/1982“) предвижда:

„Областта насърчава закупуването, реализацията, разширяването и модернизацията на инсталации за преработка на земеделски и зоотехнически продукти, както и на инсталации за интегрирано производство, включително оборудване и принадлежности, със следните мерки:

[…]“.

4

Съгласно акта за преюдициално запитване Società cooperativa Madonna dei Miracoli — предприятие, което развива дейност в лозарския сектор, спечелва областно финансиране в размер на 438750000 ITL (италиански лири) (226595,46 EUR, или 25 % от общите допустими разходи) във връзка с инвестиционен проект за модернизиране на технологичния процес на винификация, който е част от одобрената от Комисията оперативна програма на Regione Abruzzo по отношение на средствата за 1992 г.

5

Инвестицията попада в обхвата на ФЕОГА, секция „Ориентиране“, който фонд се отнася до финансирането на общата селскостопанска политика с цел подобряване на условията за преработка и търговия със селскостопански продукти. В конкретния случай общите допустими за финансиране разходи е трябвало да бъдат разпределени като 50 % участие на Комисията и 25 % участие на държавата членка, като последното се изразява в отпускане на разглежданото в главното производство областно финансиране на основание член 42, буква а) от Областен закон № 31/1982 и според Consiglio di Stato е акцесорно и допълнително по отношение на общностното финансиране.

6

В хода на процедурата по изплащане на отпуснатото финансиране Комисията осъществява проверки, вследствие на които се оказва, че използването на финансираната технология не отговаря на критериите за подбор на проекти, които могат да бъдат финансирани съгласно релевантната общностна уредба. Поради това посочената институция не изплаща финансовата помощ.

7

С акт от 19 юли 2000 г. (наричан по-нататък „спорното решение“) Regione Abruzzo отменя свързаното с този проект областно финансиране, тъй като било акцесорно спрямо общностното финансиране.

8

Жалбоподателят по главното производство подава пред Tribunale amministrativo regionale dell’Abruzzo жалба за отмяна на спорното решение. Тъй като посочената жалба е отхвърлена, той подава апелативна жалба пред запитващата юрисдикция. Той твърди по същество, че спорното решение се основава на невярното предположение, че общностното финансиране е било отменено и по тази причина е следвало да се отмени и областното финансиране.

9

Запитващата юрисдикция посочва, че решаването на делото по главното производство зависи основно от тълкуването на поведението на органите на Европейския съюз, чието бездействие във връзка с изплащането на отпуснато по-рано на жалбоподателя по главното производство финансиране е квалифицирано от Regione Abruzzo и от първоинстанционния национален съд като „мълчалива отмяна на финансирането“ — теза, която се оспорва от жалбоподателя по главното производство.

10

При тези обстоятелства Consiglio di Stato решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

11

От една страна, следва да се напомни, че по силата на член 267 ДФЕС, основаващ се на ясно разделение на функциите между националните юрисдикции и Съда, последният е оправомощен единствено да се произнася по тълкуването или валидността на дадена разпоредба на Съюза с оглед на фактите, които са му посочени от националната юрисдикция (в този смисъл вж. по-специално Решение от 14 януари 2010 г. по дело Stadt Papenburg, C-226/08, Сборник, стр. I-131, точка 23 и цитираната съдебна практика). За сметка на това от компетентност на запитващата юрисдикция е именно да тълкува националното законодателство (вж. по-специално Решение от 15 януари 2013 г. по дело Križan и др., C-416/10, точка 58 и цитираната съдебна практика). Освен това в рамките на преюдициалното производство фактическите въпроси не подлежат на преценка от страна на Съда, а следва бъдат преценени от националния съд (Решение от 22 март 1972 г. по дело Merluzzi, 80/71, Recueil, стр. 175, точка 10).

12

От друга страна, следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика поставеният от национална юрисдикция преюдициален въпрос е недопустим, когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. Решение от 15 октомври 2009 г. по дело Audiolux и др., C-101/08, Сборник, стр. I-9823, точка 31 и цитираната съдебна практика). Всъщност, ако реши да се произнесе по изцяло хипотетичен проблем, без да разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, Съдът би надхвърлил границите на своите функции (Решение от 16 юли 1992 г. по дело Meilicke, C-83/91, Recueil, стр. I-4871, точки 32 и 33).

13

В конкретния случай, що се отнася до първия поставен в рамките на настоящото преюдициално запитване въпрос, се налага изводът, че с този въпрос Съдът е приканен да се произнесе дали Комисията е отменила предоставеното от Съюза финансиране, и при утвърдителен отговор — да се уточни какви актове са приети за тази цел. Очевидно обаче, това са фактически въпроси и поради това не подлежат на преценка от страна на Съда в рамките на производство на основание член 267 ДФЕС.

14

С втория си въпрос, буква а), запитващата юрисдикция приканва Съда да определи правната същност на подобно бездействие на Комисията. Преди да може да бъде направена подобна правна квалификация, е необходимо да бъде дадено фактическо тълкуване на поведението на тази институция през период от почти две десетилетия. Както обаче беше напомнено в предходната точка, Съдът не следва да дава подобно тълкуване. Освен това, тъй като твърдяното бездействие Комисията не може да бъде установено от Съда в рамките на настоящото производство, въпросът каква е правната същност на посоченото бездействие се оказва изцяло хипотетичен. По-нататък, запитващата юрисдикция не предоставя на Съда необходимите документи, за да може той да се произнесе надлежно по преюдициалното запитване.

15

Що се отнася до втория въпрос, буква б), с който запитващата юрисдикция иска да установи дали твърдяно бездействие на Комисията, каквото е разглежданото в главното производство, не допуска прилагането на член 42, буква а) от Областен закон № 31/1982, се налага изводът, че този въпрос е свързан с тълкуването на национална разпоредба — в конкретния случай на правото на област Абруцо. Както обаче беше посочено в точка 11 от настоящото определение, подобно тълкуване е от компетентността единствено на националните юрисдикции, поради което очевидно не е от компетентността на Съда да се произнесе в това отношение.

16

Накрая, що се отнася до третия въпрос, с който от Съда се иска да уточни какви са задълженията на италианската държава в хипотезата на продължаващо бездействие на Комисията, от една страна, следва да се приеме за установено, че този въпрос е изцяло хипотетичен поради същите основания като посочените в точка 14 от настоящото определение. От друга страна, във всички случаи актът за преюдициално запитване не съдържа необходимите данни от фактическа и правна страна, за да може Съдът да даде полезен отговор на този въпрос.

17

При тези условия на основание член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда следва да се приеме, че очевидно не е от компетентността на Съда да се произнесе по поставените от Consiglio di Stato въпроси и освен това, че преюдициалното запитване е явно недопустимо.

18

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) определи: