1

С жалбата си Polyelectrolyte Producers Group GEIE (PPG) (наричано по-нататък „PPG“) и SNF SAS (наричано по-нататък „SNF“) искат отмяната на Определение на Общия съд на Европейския съюз от 21 септември 2011 г. по дело PPG и SNF/ECHA (T-268/10, Сборник, стр. II-6595, наричано по-нататък „обжалваното определение“), с което Общият съд отхвърля като недопустима жалбата им за отмяна на решението на Европейската агенция по химикали (ECHA) за идентифициране на акриламида (ЕО № 201‑173‑7) като вещество, което отговаря на критериите по член 57 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и Директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3 и поправки в ОВ L 36, 2009 г., стр. 84 и ОВ L 118, 2010 г., стр. 89, наричан по нататък „Регламент REACH“), и за включване на акриламида в списъка с кандидат-вещества за възможно включване в приложение XIV към посочения регламент в съответствие с член 59 от същия регламент (наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Член 57 от Регламента REACH изброява веществата, които могат да бъдат включени в приложение XIV към този регламент, озаглавено „Списък на веществата, предмет на разрешение“. Член 57, букви а) и б) от този регламент посочва веществата, които отговарят на критериите за класифициране като канцерогенни и мутагенни и които попадат в определени категории.

3

Член 59 от този регламент, озаглавен „Идентифициране на веществата, посочени в член 57“, гласи:

„1.   Процедурата, установена в параграфи 2—10 от настоящия член, се прилага за целите на идентифицирането на вещества, отговарящи на критериите, посочени в член 57 и изготвянето на списък с кандидат-вещества за възможно включване в приложение XIV [(наричан по-нататък „списък с кандидат-вещества“)]. […]

[…]

10.   [ECHA] публикува и актуализира списъка, посочен в параграф 1, на своята интернет страница незабавно след вземане на решение за включване на дадено вещество“.

4

Член 94, параграф 1 от Регламент REACH предвижда, че пред Общия съд или пред Съда може да се подаде жалба съгласно член 263 ДФЕС за оспорване на решение, прието от Апелативния съвет на ECHA или от ECHA, когато не е предвидено право на обжалване пред този съвет.

5

Не е предвидена никаква възможност за обжалване пред посочения съвет на решенията, приети на основание член 59 от този регламент.

6

Член 102 от Процедурния правилник на Общия съд гласи:

„1.   Когато срокът за обжалване на акт на институция започва да тече от публикуването на този акт, срокът се изчислява по смисъла на член 101, параграф 1, буква a) от края на четиринадесетия ден след публикуването на акта в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Процесуалните срокове се считат удължени еднократно със срок от 10 дни поради отдалеченост“.

7

PPG е европейско обединение по икономически интереси, което представлява интересите на дружествата — производители и/или вносители на полиелектролити, на полиакриламид и/или на други полимери, съдържащи акриламид. Сред неговите членове е и SNF.

8

На 25 август 2009 г. Кралство Нидерландия предава на ECHA изготвено от него досие относно идентифицирането на акриламида като вещество, което отговаря на критериите по член 57, букви а) и б) от Регламент REACH.

9

След приключване на процедурата, предвидена в член 59 от Регламент REACH, ECHA идентифицира със спорното решение акриламида като вещество, което отговаря на критериите по член 57 от този регламент, и включва акриламида в списък с кандидат-вещества.

10

На 30 март 2010 г. този списък, в който е включен акриламидът, е публикуван на интернет сайта на ЕСНА съгласно член 59, параграф 10 от Регламент REACH.

11

С жалба, постъпила в секретариата на Общия съд на 10 юни 2010 г., PPG и SNF искат отмяна на спорното решение.

12

С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 5 ноември 2010 г. ECHA повдига възражение за недопустимост на тази жалба. Тя изтъква липсата на три процесуални предпоставки, изведена главно от неспазване на срока за обжалване, както и при условията на евентуалност, от липсата на пряко засягане на жалбоподателите и от факта, че спорното решение, което не било подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, не засягало жалбоподателите лично.

13

Кралство Нидерландия и Европейската комисия са допуснати да встъпят в производството в подкрепа на исканията на ECHA. Комисията поддържа доводите на ECHА, изведени от неспазването на срока за обжалване, и също се позовава на недопустимостта на посочената жалба поради наличието на висящо дело.

14

Що се отнася до неспазването на срока за обжалване, ECHA и Комисията по същество твърдят, че спорното решение е публикувано на 30 март 2010 г. и че предвиденият в член 263, шеста алинея ДФЕС срок за подаване на жалба срещу това решение е текъл до 30 май 2010 г. Считано от тази дата е текъл предвиденият в член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд допълнителен срок от 10 дни поради отдалеченост, така че общият срок за подаване на жалбата е изтекъл на 9 юни 2010 г. Следователно жалбата, подадена от PPG и SNF на 10 юни 2010 г., е просрочена.

15

Жалбоподателите се позовават на прилагането на член 102, параграф 1 от посочения процедурен правилник, като смятат, че срокът за обжалване трябва да се изчислява от края на четиринадесетия ден след публикуването на спорното решение, така че в случая този срок е спазен.

16

В точка 33 от обжалваното определение Общият съд приема, че съгласно текста на последната разпоредба тя се прилага само за актовете, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, докато по силата на член 59, параграф 10 от Регламент REACH списъкът на кандидат-веществата се публикува на интернет сайта на ECHA и никоя друга разпоредба на посочения регламент не предвижда друга форма на публикуване.

17

В това отношение в точка 35 от същото определение Общият съд приема преди всичко, че публикуването единствено в интернет се извършва по електронен път, така че публикуваните в интернет актове са общодостъпни едновременно в целия Европейски съюз. За разлика от това, според Общия съд, макар в интернет да е достъпна и електронна версия на Официален вестник на Европейския съюз, единствено печатната версия на този вестник е автентична.

18

По-нататък Общият съд приема в точка 37 от обжалваното определение, че съдебната практика относно публикуването на решенията в областта на държавните помощи не може да се приложи в конкретния случай. Общият съд уточнява в това отношение, че макар съгласно тази съдебна практика фактът, че се предоставя на третите лица пълен достъп до текста на решение, поместено на интернет сайта, наред с публикуването на обобщено уведомление в Официален вестник на Европейския съюз, да открива възможност за прилагането на член 102, параграф 1 от неговия процедурен правилник, публикуването в Официален вестник на Европейския съюз е предвидено изрично в член 26 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1 стр. 41).

19

Накрая, в точка 38 от обжалваното определение Общият съд отхвърля довода на жалбоподателите, че фактът, че член 102, параграф 1 от неговия процедурен правилник не се прилага към публикациите, за които правото на Съюза предвижда да се правят единствено в интернет, представлява дискриминация или произволно третиране спрямо тях. Той приема, че фактическото и правно положение, в което се намира дадено лице вследствие на публикуването на акт в Официален вестник на Европейския съюз, не е съпоставимо с положението, в което се намира това лице в резултат на публикуване на акт единствено в интернет. Освен това според Общия съд вземането предвид на датата на публикуване на спорното решение на интернет сайта на ECHA като дата на публикуване по смисъла на член 263, шеста алинея ДФЕС осигурява еднаквото третиране на всички заинтересовани лица, като гарантира, че срокът за обжалване на това решение се изчислява по еднакъв за всички начин. Общият съд добавя, че във всички случаи разликите в изчисляването на срока за обжалване между публикуването в Официален вестник на Европейския съюз и това в интернет също са обосновани с характеристиките на публикуването в интернет.

20

Въз основа на разгледаното твърдение за липса на процесуална предпоставка, изведена от неспазване на срока за обжалване, Общият съд отхвърля жалбата на PPG и SNF като недопустима, без да разглежда останалите повдигнати от ECHA и Комисията твърдения за липса на процесуални предпоставки.

21

Жалбоподателите искат от Съда да отмени обжалваното определение, както и спорното решение, или при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд, за да се произнесе по жалбата им, и да осъди ECHA да заплати съдебните разноски по двете производства.

22

ECHA, както и Кралство Нидерландия и Комисията, които са встъпили в първоинстанционното производство в подкрепа на ECHA, искат от Съда да обяви жалбата за неоснователна и да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

23

Жалбоподателите изтъкват едно-единствено основание, изведено от грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд при тълкуването и прилагането на член 102, параграф 1 от неговия процедурен правилник, тъй като тази грешка е довела до нарушение на принципа на ефективна съдебна защита. Те поддържат, че посоченият в тази разпоредба четиринадесетдневен срок трябва да се прилага за всички публикувани решения, а не само за публикуваните в Официален вестник на Европейския съюз.

24

В това отношение жалбоподателите поддържат, че принципите, въз основа на които при изчисляването на срока на обжалване се взема предвид четиринадесетдневният срок, предвиден в посочения член 102, параграф 1, а именно принципите на правна сигурност и на равенство между третите лица, се прилагат и за публикуването в интернет. Що се отнася до точка 37 от обжалваното определение, те считат, че както относно спорното решение, така и относно решенията, приети в областта на държавните помощи, по които са постановени съдебните актове, на които се позовава Общият съд в тази точка, формалното решение е публикувано в интернет. Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е направил разграничение между тези два случая.

25

Освен това, противно на приетото от Общия съд в точка 38 от обжалваното определение, правното и фактическо положение, в което се намира дадено лице вследствие на публикуването на акт в Официален вестник на Европейския съюз, било съпоставимо с положението, в което се намира това лице в резултат на публикуване на акт единствено в интернет, така че неприлагането на член 102, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд към последните публикации представлявало дискриминация и произволно третиране.

26

Според ECHA, подкрепяна от Кралство Нидерландия, последната разпоредба не следва да се прилага извън рамките на текста ѝ. В това отношение тази агенция напомня, от една страна, че стриктното прилагане на правилата на Съюза относно процесуалните срокове отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всякаква дискриминация или произволно третиране при правораздаването, и от друга стана, че тези срокове, които са въведени, за да се осигури яснотата и сигурността на правните положения, са императивни и следователно не зависят от волята на страните или на съда. Общият съд не би могъл да разширява приложното поле на член 102, параграф 1 от своя процедурен правилник, изменяйки последния. ECHA набляга и на разликата, съществуваща между публикуването в интернет и публикуването в Официален вестник на Европейския съюз.

27

Комисията счита, че жалбоподателите щяха да бъдат подложени на дискриминация или на произволно третиране само ако спрямо тях беше приложен по-кратък срок от този, от който биха се ползвали други страни, намиращи се в същото положение, а именно тези, които също биха искали да оспорят законосъобразността на списъка с кандидат-вещества. Както обаче правилно приел Общият съд в точка 38 от обжалваното определение, положението, в което се намират лицата, оспорващи акт, публикуван единствено на интернет сайта на орган на Европейския съюз, е различно от положението, в което се намират лицата, които искат отмяната на акт, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз. Комисията поддържа и че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото в точки 35 и 37 от обжалваното определение.

28

В началото следва да се отбележи, че е безспорно, че решение на ECHA за включването на вещество в списъка с кандидат-вещества представлява обжалваем акт по смисъла на член 263, първа алинея ДФЕС. Всъщност член 94, параграф 1 от Регламент REACH предвижда възможност за обжалване на решение на ECHA на основание същия член 263, по-специално когато не е предвидено право на обжалване пред Апелативния съвет на ECHA. Такъв е случаят с решенията, приети на основание член 59 от този регламент.

29

По отношение на публикуваните актове член 263, шеста алинея ДФЕС предвижда двумесечен срок на обжалване, считано от публикуването на акта. Член 102, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд предвижда, че когато срокът за обжалване на акт на институция започва да тече от публикуването на този акт, срокът се изчислява от края на четиринадесетия ден след публикуването на акта в Официален вестник на Европейския съюз.

30

Обратно на приетото от Общия съд в точка 33 от обжалваното определение, от текста на последната разпоредба не следва, че тя се прилага само за актовете, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз.

31

Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точки 76 и 77 от своето заключение, начинът, по който е редактирана първата част на изречението, от което се състои член 102, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, се отнася, по примера на член 263, шеста алинея ДФЕС, към публикуването на актовете по принцип. Така споменаването на Официален вестник на Европейския съюз във втората част на посоченото изречение може да се обясни със самото обстоятелство, че към момента на приемането на този процедурен правилник е било възможно единствено публикуването в Официален вестник на Европейския съюз.

32

Следователно не е изключена възможността съдържащата се в член 102, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд разпоредба да се прилага за акт, публикуван единствено в интернет, какъвто акт е спорното решение.

33

От друга страна, доколкото формулировката на член 102, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд би могла да остави място за съмнения, при липсата на императивни основания за обратното следва да се даде предимство на тълкуването, което не води до преклудирането на правна възможност, което би лишило заинтересованите лица от правото им на съдебна защита (вж. в този смисъл Решение от 5 април 1979 г. по дело Orlandi/Комисия, 117/78, Recueil, стр. 1613, точка 11).

34

В по-общ смисъл следва да се напомни, че при неяснота на текста на разпоредба следва да се отчита контекстът, в който тя е приета, и целите, които тя преследва (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2012 г. по дело Leno Merken, C‑149/11, точка 39).

35

В това отношение трябва да се приеме, че целта на предвидения в член 102, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд четиринадесетдневен срок се състои в това да се гарантира на заинтересованите лица достатъчен период от време, за да подадат жалба срещу публикувани актове, и така да се гарантира зачитането на правото на ефективна съдебна защита, което вече е уредено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

36

Доколкото обаче е възможно, както бе прието в точка 31 от настоящото решение, член 102, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд да се тълкува като отнасящ се до всеки публикуван акт, независимо от начина на публикуването му, тази разпоредба следва да се тълкува в този смисъл, за да не се допусне заинтересованите лица, които разчитат на наличието на допълнителен период от време от четиринадесет дни за подаването на жалба, да бъдат лишени от ефективна съдебна защита.

37

Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че посочената разпоредба се прилага само за актовете, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, и вследствие на това е обявил жалбата на PPG и SNF за недопустима.

38

Предвид изложеното трябва да се уважи единственото основание, изтъкнато от жалбоподателите, а следователно и жалбата им, и да се отмени обжалваното определение.

39

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз при отмяна на решение на Общия съд Съдът на Европейския съюз може или сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

40

В случая, тъй като фазата на производството не позволява на Съда да постанови окончателно решение, делото следва да се върне за ново разглеждане от Общия съд, който да се произнесе и по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: