1

С жалбата си Европейската комисия иска отмяна на Определение на председателя на Общия съд на Европейския съюз от 11 март 2013 г. по дело Pilkington Group/Комисия (T‑462/12 R, наричано по-нататък „обжалваното определение“), с което същият уважава искане за постановяване на временни мерки във връзка с Решение C(2012) 5718 окончателен на Комисията от 6 август 2012 година, отхвърлящо искане за поверително третиране на данни, подадено от Pilkington Group Ltd, по силата на член 8 от Решение 2011/695/ЕС на председателя на Комисията от 13 октомври 2011 година относно функцията и мандата на служителя по изслушването в някои производства по конкуренция (преписка COMP/39.125 — Автомобилно стъкло) (наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени в точки 2—8 от обжалваното определение в следния вид:

3

С жалба, подадена на 19 октомври 2012 г. в секретариата на Общия съд, която все още е висяща пред последния, Pilkington иска отмяна на спорното решение. В подкрепа на жалбата си Pilkington сочи по същество, че спорното публикуване нарушава, от една страна, задължението на Комисията за поверителност, произтичащо от член 339 ДФЕС и от член 28 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), и от друга страна, задължението за защита на личните данни, произтичащо за тази институция от член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), доколкото по-подробната версия на решението от 2008 г. съдържа търговска тайна, попадаща в обхвата на професионалната тайна, както и сведения, позволяващи идентифицирането на служителите на Pilkington.

4

С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд същия ден, Pilkington предявява молба за допускане на обезпечение, като моли председателя на Общия съд:

5

В становището си по молбата за допускане на обезпечение, подадено в секретариата на Общия съд на 11 януари 2013 г., Комисията моли председателя на Общия съд:

6

След като отхвърля няколко молби за встъпване в точки 14—22 от обжалваното определение, председателят на Общия съд разглежда молбата за допускане на обезпечение в точка 23 и сл. от посоченото определение.

7

В точки 24—27 от това определение председателят на Общия съд припомня, че двете предпоставки, отнасящи се съответно до неотложността и до fumus boni juris, са кумулативни и че съдията по обезпечителното производство извършва също така сравнително претегляне на интересите. Председателят на Общия съд отбелязва, че този съдия разполага с широки правомощия за преценка, за да определи начина, по който трябва да се установи наличието на различните предпоставки, и решава да разгледа най-напред, заедно, въпросите относно претеглянето на интересите и неотложността.

8

В точки 28 и 29 от посоченото определение председателят на Общия съд припомня, като се позовава на Определение на председателя на Съда от 11 май 1989 г. по дело RTE и др./Комисия (76/89 R, 77/89 R и 91/89 R, Recueil, стр. 1141, точка 15) и Определение на председателя на Съда от 26 юни 2003 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия (C-182/03 R и C-217/03 R, Recueil, стр. I-6887, точка 142), че сравнителното претегляне на различните засегнати интереси се състои в преценка от съдията по обезпечителното производство дали интересът на страната, която е поискала да бъдат допуснати временни мерки, от постановяването на такива мерки, надделява или не над интереса от незабавно прилагане на спорния акт, като същият следва да разгледа по-специално въпроса и дали евентуалната отмяна на този акт от съда, който разглежда делото по същество, би могла да доведе до премахване на положението, създадено в резултат от незабавното му изпълнение, и обратно, дали спирането на изпълнението на посочения акт би могло да е пречка за пълното му действие, в случай че главното искане бъде отхвърлено. Председателят на Общия съд добавя, като се позовава на Определение на председателя на Съда от 17 май 1991 г. по дело CIRFS и др./Комисия (C-313/90 R, Recueil, стр. I-2557, точка 24), че решението на съдията по обезпечителното производство трябва бъде временно по характер, в смисъл да не може нито да предрешава делото по същество, нито да го обезсмисли, лишавайки го от полезно действие.

9

На следващо място, председателят на Общия съд отбелязва в точки 31 и 32 от обжалваното определение, че за да запази полезното действие на съдебното решение за отмяна на обжалваното решение, Pilkington трябва да е в състояние да предотврати неправомерното публикуване на спорната информация от Комисията, тъй като такова съдебно решение би било обезсмислено и лишено от полезно действие, ако молбата за допускане на обезпечение бъде отхвърлена, тъй като отказът би позволил на Комисията да публикува незабавно тази информация, при това независимо от обстоятелството, че дори реалното публикуване на посочената информация вероятно няма да доведе до лишаване на Pilkington от правен интерес, що се отнася до отмяната на спорното решение. Ето защо в точка 33 от обжалваното определение председателят на Общия съд приема, че интересът на Комисията от отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение трябва да отстъпи пред интереса на Pilkington, още повече че постановяването на исканите временни мерки би довело единствено до запазване за ограничен период от време на съществуващото от февруари 2010 г. положение.

10

Доколкото Комисията се позовава на интересите на евентуално потърпевши от картела за автомобилно стъкло, които биха имали нужда от сведенията от категории I и II, за да докажат основателността на исковете си за обезщетение, председателят на Общия съд приема в точки 35 и 36 от обжалваното определение, че тази аргументация не е от такова естество, че да може да надделее над интереса на Pilkington в настоящия случай, по-специално доколкото Комисията пропуска да посочи, във връзка с националните давностни срокове, какво би попречило на потърпевшите да предявят своевременно исковете си за обезщетение, постигайки същевременно спиране на националните производства до постановяването на решението по същество.

11

В точка 38 от това определение председателят на Общия съд приема, че доколкото резултатът от съпоставката на засегнатите интереси е в полза на Pilkington, изглежда необходимо спешно да се защити интересът на това дружество, при условие че за последното е налице опасност да претърпи сериозна и непоправима вреда при отхвърляне на молбата му за допускане на обезпечение. Председателят на Общия съд отбелязва, че според Pilkington положението, създадено в резултат от публикуването на по-подробната версия на решението от 2008 г., не би могло да бъде премахнато.

12

В точки 39—42 от посоченото определение председателят на Общия съд приема, че условието за неотложност не е изпълнено, що се отнася до публикуването на сведенията от категория III, по същество поради това, че според него Pilkington не е доказало, че поисканите мерки са необходими за защита на собствените му интереси.

13

По отношение на сведенията от категории I и II обаче председателят на Общия съд постановява в точки 43—45 от същото определение, че посоченото условие по принцип е изпълнено. Той приема, че ако публикуването на съответната информация ще засегне правото на защита на личните данни, закрепено в член 339 ДФЕС, както и в член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), това основно право на Pilkington би се оказало необратимо изпразнено от съдържание. Освен това основното право на Pilkington на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 6 от ЕКПЧ и в член 47 от Хартата, може да бъде застрашено, ако Комисията получи възможност да публикува посочената информация сведения, преди Общият съд да се е произнесъл по главното искане.

14

В точка 46 и сл. от обжалваното определение председателят на Общия съд отхвърля изложените от Комисията доводи за противното. В това отношение той отбелязва в точка 47 от това определение, че твърдението на Комисията, че Pilkington не се позовава на нарушение на основно право, не е подкрепено от фактите. Председателят на Общия съд приема също така в точки 48—50 от посоченото определение, че не могат да се приемат доводите на Комисията, изведени от обстоятелството, че разглежданото публикуване произтичало по предвидим начин от действията на Pilkington, а именно от извършеното от това дружество нарушение, така че тази последица не можела да се свърже с нарушение на основните му права, както впрочем бил постановил Европейският съд по правата на човека в Решение по дело Gillberg с/у Швеция от 3 април 2012 г. (§§ 67 и 72), доколкото за разлика от делото, по което е постановено това решение, настоящото дело се отнася до поверителността на определена информация.

15

Освен това председателят на Общия съд подчертава в точки 52 и 53 от обжалваното определение, че следва да се изостави по-ранната съдебна практика (Определение на председателя на Общия съд от 7 ноември 2003 г. по дело Bank Austria Creditanstalt/Комисия, T-198/03 R, Recueil, стр. II-4879 и Определение на председателя на Общия съд от 22 декември 2004 г. по дело Microsoft/Комисия, T-201/04 R, Recueil, стр. II-4463), съгласно която при аргумент за необратим характер на публикуването на чувствителна информация, която може да бъде използвана във връзка с насочените срещу заинтересования искове за обезщетение, съдията по обезпечителното производство квалифицира вредите, които биха могли да произтекат за заинтересования от такова използване на посочената информация, като чисто финансови вреди, които по принцип не могат да бъдат непоправими. Председателят на Общия съд добавя, че в действителност считано най-късно от влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г., който издига Хартата до ранга на първично право на Съюза и предвижда, че тя има същата юридическа сила както Договорите (член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС), непосредствената опасност от сериозно и непоправимо нарушаване на закрепени в членове 7 и 47 от Хартата основни права в тази област трябва да бъде квалифицирана сама по себе си като вреда, оправдаваща постановяването на исканите временни защитни мерки.

16

На следващо място, в точки 54—56 от обжалваното определение председателят на Общия съд приема за неотносими към настоящия случай изтъкнатите от Комисията други определения, а именно Определение на председателя на Съда от 15 април 1998 г. по дело Camar/Комисия и Съвет (C-43/98 P(R), Recueil, стр. I-1815), и Определение на председателя на Общия съд от 18 март 2011 г. по дело Westfälisch-Lippischer Sparkassen- und Giroverband/Комисия (T‑457/09 R), по съображение че те се отнасят само до ограничения при упражняването на съответните основни права, както и Определение на председателя на Съда от 27 септември 2004 г., Комисия/Akzo и Akcros (C-7/04 P(R), Recueil, стр. I-8739), тъй като в делото, по което същото е постановено и което се отнася до въпроса за поверителния характер на иззети от Комисията документи, се разглежда не достъпът на обществеността до тези документи, а съвсем различният въпрос дали Комисията е имала право да се запознае с тях, въпреки че самата тя е длъжна да пази професионалната тайна.

17

В точка 58 и сл. от обжалваното определение председателят на Общия съд разглежда условието за fumus boni juris и след като припомня в точка 58, че то е изпълнено, когато поне едно от основанията, изтъкнати от искащата постановяване на временни мерки страна в подкрепа на главното искане, изглежда вероятно основателно или във всеки случай не може да бъде обявено за лишено от сериозно основание, приема в точка 59 от това определение, че в особения контекст на временната защита на твърдените поверителни сведения, за да не пренебрегне присъщо спомагателната и временна природа на производството по обезпечение, както и с оглед на непосредствената опасност да се стигне до засягане на основните права, на които се позовава страната, търсеща временната им защита, съдията по обезпечителното производство, би могъл по принцип да стигне до заключението, че липсва fumus boni juris само в хипотезата на очевидна липса на поверителен характер на въпросните сведения.

18

В точка 60 от обжалваното определение председателят на Общия съд разглежда второто основание, изтъкнато от Pilkington в подкрепа на главното му искане, с което последното упреква Комисията, че е нарушила член 339 ДФЕС, както и член 28, параграф 1 и член 30, параграф 2 от Регламент № 1/2003, като е решила да публикува сведения, които би следвало да бъдат счетени за търговска тайна и чиято поверителност следователно би трябвало да бъде защитена. Освен това председателят на Общия съд отбелязва, че според Pilkington Комисията била извършила погрешна преценка по въпроса за съществуването на императивни съображения, позволяващи разкриването на въпросните сведения.

19

В точки 61—65 от това определение председателят на Общия съд приема, че доколкото сведенията от категории I и II, общо погледнато, представляват чувствителна от търговска гледна точка информация, независимо от обстоятелството, че датират отпреди повече от пет години, тъй като по същество разкрива търговските практики на Pilkington по отношение на производители на автомобили, които все още били негови клиенти.

20

Председателят на Общия съд приема също така, в точки 67—73 от посоченото определение, че без да се омаловажават аргументите, изтъкнати от Комисията по главното искане, липсва основание да се приеме очевидно отсъствие на fumus boni juris. Всъщност той отбелязва, че преценката на основателността на главното искане предполага щателна проверка на информацията, по отношение на която е поискано поверително третиране, както и претегляне на интересите на Pilkington и на общия интерес от прозрачност, която не може да се извърши от съдията по обезпечителното производство. Освен това, според него фактът, че служителят по изслушването е признал тайния характер на част от сведенията както от категория I, така и от категория II, сам по себе си показва, че спорната информация не може, prima facie, да бъде квалифицирана общо, поради самото ѝ естество, като очевидно лишена от таен или поверителен характер. Освен това, що се отнася до датирането на спорната информация, председателят на Общия съд постановява, че доводите на Pilkington, че при обстоятелствата на настоящия случай тази информация все още е поверителна, не изглеждат напълно ирелевантни.

21

С оглед на всички тези съображения председателят на Общия съд решава да уважи молбата за допускане на обезпечение на Pilkington в частта, с която се иска да се забрани на Комисията да публикува сведения от категории I и II, и да отхвърли молбата в останалата ѝ част. Точки 2 и 3 от диспозитива на обжалваното определение гласят следното:

22

В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква две основания, изведени съответно от:

23

Последната част от жалбата е посветена на последиците, които според Комисията може да произтекат от взетото от председателя на Общия съд решение в обжалваното определение. Посочената институция твърди по същество, че ако съдиите по обезпечителни производства на Съюза възприемат изложения в това определение подход, за нея ще стане на практика невъзможно да публикува своевременно информация относно нарушенията на правилата на конкурентното право в съответствие с член 30 от Регламент № 1/2003, тъй като ще е достатъчно предприятието да изтъкне поверителния характер на определена информация, за да попречи на публикуването ѝ до произнасянето на съда, разглеждащ главното искане, по въпроса за поверителността. Според Комисията тази съдебна практика на председателя на Общия съд ще се отрази неблагоприятно и върху развитието на производствата в областта на преследването на нарушенията на правилата на конкуренцията, тъй като може да намери приложение по аналогия и във фазата на достъп до изложението на възраженията.

24

Pilkington поддържа, че тези доводи на Комисията са недопустими, доколкото не съдържат нито едно основание за обжалване и доколкото във всички случаи опасенията на Комисията са неоснователни. Що се отнася до евентуалното прилагане по аналогия на възприетия от председателя на Общия съд подход по отношение на достъпа до изложението на възраженията, това дружество подчертава, че съществува значителна разлика между разкриването на дадена информация на ограничен брой дружества и оповестяването ѝ по интернет за цялата общественост.

25

Комисията твърди, че преценката на председателя на Общия съд на условието за неотложност, направена в точки 44—56 от обжалваното определение, почива на погрешно тълкуване на член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд, доколкото председателят на Общия съд е приел, че твърдяното нарушение на правото на Съюза представлява вреда, обосноваваща разпореждане за спиране на изпълнението на решение, без да е необходимо да се проверява дали в конкретния случай нарушението води до значителна и непоправима вреда. Вредата, която Pilkington трябва да докаже, за да се установи, че условието за неотложност е изпълнено, обаче трябва да е значителна и непоправима в смисъл, че не може да бъде поправена нито с решението по същество, нито чрез отделен иск за обезщетение. В точки 45 и 53 от обжалваното определение председателят на Общия съд бил предположил наличието на „вреда, оправдаваща постановяването на исканите временни защитни мерки“ само въз основа на твърдяно нарушение на основните права, без да прецени дали Pilkington е установило по правдоподобен начин, че с оглед на конкретните обстоятелства то може да претърпи значителна и непоправима вреда при липса на посочените мерки.

26

Според Комисията задължението за определяне на неотложността чрез преценка на риска от настъпване на значителна и непоправима вреда се прилага без изключения за всички клонове на правото, включително когато жалбоподател иска постановяване на временни мерки с цел спиране на изпълнението на решение за публикуване на информация, за която той твърди, че е поверителна. Според тази институция необратимият характер на получаването на тази информация, която дотогава е била пазена в тайна, не означава, че в контекста на молба за постановяване на временни оповестяването ѝ ще доведе непременно до риск от значителна и непоправима вреда във всички случаи. Всъщност именно това основателно бил постановил председателят на Общия съд в Определение по дело Bank Austria Creditanstalt/Комисия, посочено по-горе (точки 50—62), и Определение по дело Microsoft/Комисия, посочено по-горе (точки 253—256).

27

Комисията подчертава, че предприятията, до които се отнасят производства в областта на конкурентното право, обикновено имат главно икономически интереси от опазването на тайна на тяхната информация. Степента, в която оповестяването на тази информация би било непоправимо, зависела от съчетание от обстоятелства като търговската полезност на тази информация за предприятията, които я предоставят, и за другите участващи на съответния пазар предприятия. Така вероятността оповестяването на посочената информация да доведе до значителна и непоправима вреда, която не може да се поправи чрез финансова компенсация в по-късен момент, може да се определи само чрез преценка на последиците от такова оповестяване с оглед на конкретните обстоятелства.

28

Освен това Комисията твърди, че задължението да се определи дали е изпълнено условието за неотложност чрез преценка на риска от настъпване на значителна и непоправима вреда с оглед на конкретните обстоятелства се прилага и когато молбата за постановяване на временни мерки се отнася до решение, за което се твърди, че с него са нарушени основни права. По-конкретно Комисията отбелязва, че в Определение по дело Camar/Комисия и Съвет, посочено по-горе (точки 46 и 47), председателят на Съда е отхвърлил довода, че изтъкнатата вреда е непоправима по принцип, когато „засяга сферата на основните свободи“, и е приел, че абстрактното твърдение за нарушение на основни права не е достатъчно, за да се установи, че евентуално произтичащата от това вреда непременно е непоправима.

29

Според Комисията в точка 54 от обжалваното определение председателят на Общия съд неправилно е приел за ирелевантно Определение по дело Camar/Комисия и Съвет, посочено по-горе, с мотива че жалбоподателят по делото, по което е постановено това определение, е можел да се позове само на „ограничение“ на основните си права, докато в настоящия случай, ако молбата за допускане на обезпечение бъде отхвърлена, Pilkington ще бъде „изцяло лишено от основните права, на които се позовава“. Всъщност Определение по дело Camar/Комисия и Съвет, посочено по-горе, не установявало такова разграничение, що се отнася до въпроса дали жалбоподател, който се позовава на нарушение на основните му права, трябва да докаже вероятността от настъпване на „непоправима“ вреда.

30

Що се отнася до релевантността в това отношение на влизането в сила на Договора от Лисабон и на последвалата засилена защита на правата, закрепени в Хартата — обстоятелства, посочени в точка 53 от обжалваното определение, Комисията подчертава, че председателят на Общия съд не обяснява по какъв начин тези обстоятелства засягат условията за допускане на обезпечение, предвидени в член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд, още повече че както правото на зачитане на личния и семейния живот, закрепено в член 8 от ЕКПЧ и член 7 от Хартата, така и правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 6 от посочената конвенция и в член 47 от Хартата, са защитени като основни принципи на правото на Съюза, поне от началото на 80-те години. Възприетият от председателя на Общия съд подход противоречал на постоянната съдебна практика, съгласно която само по себе си твърдението за нарушение на по-висша правна норма не е достатъчно, за да се установят значителността и непоправимият характер на евентуална вреда (Определение на председателя на Съда от 25 юни 1998 г. по дело Нидерландски Антили/Съвет, C-159/98 P(R), Recueil, стр. I-4147, точка 62 и Определение на председателя на Съда от 25 юли 2000 г. по дело Нидерландия/Парламент и Съвет, C-377/98 R, Recueil, стр. I-6229, точка 45).

31

Според Комисията, макар с оглед на високата присъща стойност на основните права някои нарушения на последните да не могат да се поправят чрез парични компенсации, член 278 ДФЕС, съгласно който подадените до Съда искове или жалби нямат суспензивно действие, би бил лишен от полезното си действие, ако позоваването на нарушение на основните права се приеме автоматично за достатъчно, за да се установи неотложният характер на молба за допускане на обезпечение. Комисията упреква председателя на Общия съд, че е отхвърлил, без да я разгледа, възможността финансова компенсация да се окаже достатъчна за поправянето на вредата върху икономическия интерес, който поисканата защита на поверителността представлява за Pilkington, въпреки че това дружество поддържало по същество, че оповестяването на информацията, за която се твърди, че е поверителна, ще го постави в по-неблагоприятно конкурентно положение по отношение на неговите конкуренти или клиенти. Поради това възприетият от председателя на Общия съд подход не отчитал обстоятелството, че икономическата вреда, която може да последва от твърдяното нарушение на правото на Pilkington на поверителност, има изцяло финансов характер.

32

Като признава, че поради необратимия характер на оповестяването на поверителна информация в определени случаи то може да доведе до значителна и непоправима вреда, Комисията твърди, че установените в член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд условия заедно с предвиденото в член 278 ДФЕС несуспензивно действие на жалбите срещу актовете на Съюза задължават съдията по обезпечителното производство да прецени, с оглед на конкретните обстоятелства, вероятността от настъпване на значителна и непоправима вреда при липса на поисканите предварителни мерки, която не трябва просто да се презумира с мотива, че се твърди нарушение на основни права.

33

Pilkington поддържа, че възприетият от Комисията подход не се подкрепя от съдебната практика. Било явно неправилно да се счита, че значителното и непоправимо засягане на основно право представлява специален вид вреда, която може да се игнорира.

34

Pilkington споделя позицията на Комисията, че съгласно установената съдебна практика условието за неотложност е изпълнено само тогава, когато може да настъпи значителна и непоправима вреда, ако не се допуснат поисканите временни мерки. Това дружество обаче счита, също като председателя на Общия съд, че такава вреда може да следва от засягането на основните права поради значителното и непоправимо нарушение на последните. Обратно на твърденията на Комисията, председателят на Общия съд бил разгледал специфичната вреда, която Pilkington би понесло вследствие на публикуването на разглежданата информация, и бил приел, че е налице риск от значително и непоправимо нарушаване на основните права на това дружество, което следователно би представлявало значителна и непоправима вреда за това дружество.

35

Член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд предвижда, че молбите за допускане на обезпечение трябва да излагат „предмета на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правни основания, които обосновават вероятната основателност на поисканата временна мярка“. В този смисъл молбата за спиране на изпълнението и за други временни мерки може да бъде уважена от съдията по обезпечителното производство, ако е установено, че има вероятна основателност постановяването им да е фактически и правно обосновано (fumus boni juris) и че тези действия са неотложни, в смисъл че е необходимо те да бъдат разпоредени и да породят действието си преди решението по главното искане, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на жалбоподателя. Тези условия са кумулативни, така че молбата за временни мерки трябва да бъде отхвърлена при неизпълнение на някое от тях (Определение на председателя на Съда от 14 октомври 1996 г. по дело SCK и FNK/Комисия, C-268/96 P(R), Recueil, стр. I-4971, точка 30). При необходимост съдията по обезпечителното производство извършва и сравнително претегляне на засегнатите интереси (Определение на председателя на Съда от 23 февруари 2001 г. по дело Австрия/Съвет, C-445/00 R, Recueil, стр. I-1461, точка 73).

36

В това отношение трябва да се подчертае, че целта на обезпечителното производство е да гарантира пълното действие на бъдещото окончателно решение, за да се предотврати празнина в съдебната защита, осигурявана от Съда. Именно за да се постигне тази цел, неотложният характер на молбата за допускане на обезпечение трябва да бъде преценяван във връзка с необходимостта от разпореждане на временни мерки, за да не се нанесе значителна и непоправима вреда на страната, която ги е поискала (вж. Определение на председателя на Съда от 14 декември 2001 г. по дело Комисия/Euroalliages и др., C-404/01 P(R), Recueil, стр. I-10367, точки 61 и 62). Тази страна трябва да представи доказателства, че не може да изчака края на главното производство по обжалване, без да понесе вреда от такова естество (вж. Определение на председателя на Съда от 12 октомври 2000 г. по дело Гърция/Комисия, C-278/00 R, Recueil, стр. I-8787, точка 14).

37

Макар да е вярно, че за да се установи наличието на значителна и непоправима вреда, не е необходимо да се изисква настъпването на вредата да бъде установено с абсолютна сигурност и че е достатъчно същото да може се предвиди с достатъчна степен на вероятност, остава изискването страната, която иска постановяване на временна мярка, е длъжна да докаже фактите, които следва да обосноват вероятността от настъпване на значителна и непоправима вреда (Определение на председателя на Съда от 14 декември 1999 г. по дело HFB и др./Комисия, C-335/99 P(R), Recueil, стр. I-8705, точка 67).

38

Важно е да се отбележи, че в настоящия случай твърдяната вреда следва от публикуването на информация, за която се твърди, че е поверителна. За да прецени наличието на значителна и непоправима вреда и независимо от преценката на fumus boni juris, която, макар и различна, е свързана с първата преценка, председателят на Общия съд е трябвало да изходи от предпоставката, че информацията, за която се твърди, че е поверителна, наистина е такава, в съответствие с твърденията на Pilkington, изтъкнати както в жалбата по същество, така и в рамките на обезпечителното производство.

39

В това отношение следва да се отбележи, че в точки 44 и 45 от обжалваното определение председателят на Общия съд прави извод за наличието на значителна и непоправима вреда, поради факта че основните права на Pilkington биха били сериозно и необратимо нарушени вследствие на публикуването на твърдените търговски тайни при обстоятелства, при които той нямал ефективни правни средства за защита. В това отношение от точки 52 и 53 от това определение произтича, че председателят на Общия съд е решил да изостави по-ранната съдебна практика на същата юрисдикция, съгласно която оповестяването на поверителна информация с търговски характер, с което се нарушават основни права на страна, поискала разпореждане на временна мярка, не води непременно до възникване на значителна и непоправима вреда. В подкрепа на тези съображения председателят на Общия съд се позовава по-специално на влизането в сила на Договора от Лисабон, както и на последвалото от това засилване на защитата на основните права, закрепени в Хартата.

40

От практиката на Съда обаче личи, че не може да се приеме тезата, че вредата е непоправима по принцип, когато засяга сферата на основните свободи, доколкото абстрактното твърдение за нарушение на основни права не е достатъчно, за да се установи, че евентуално произтичащата от това вреда непременно е непоправима (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда по дело Camar/Комисия и Съвет, посочено по-горе, точки 46 и 47). Засилената защита на основните права, която произтичала от Договора от Лисабон, не поставя под въпрос тази съдебна практика, доколкото посочените права, и по специално изтъкнатите в настоящия случай, вече са били защитени от правото на Съюза преди влизането в сила на този договор.

41

Наистина нарушаването на определени основни права като забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение, закрепена в член 4 от Хартата, само по себе си може да доведе до значителна и непоправима вреда поради естеството на нарушеното право. Също така е вярно обаче, че съгласно посочената в точки 36 и 37 от настоящото определение съдебна практика посочването и доказването на вероятността от настъпване на такава вреда в конкретния случай винаги се извършва от страната, която иска постановяване на временна мярка.

42

Такъв по-специално е случаят, когато една страна иска постановяване на временни мерки с цел да предотврати публикуването на търговски данни, за които се твърди, че са обхванати от професионалната тайна. Всъщност, както основателно отбелязва Комисията, степента, в която оповестяването на тази информация причинява значителна и непоправима вреда, зависи от съчетание от обстоятелства, като например важността от търговска гледна точка на тази информация за предприятието, което я предоставя, и за други участващи на пазара предприятия.

43

Доколкото председателят на Общия съд посочва в точка 54 от обжалваното определение, че поради разглежданото в настоящия случай нарушение на основни права Pilkington било изцяло лишено от тези права, докато по делото Camar/Комисия и Съвет, по което е постановено посоченото по-горе определение по дело, ставало въпрос просто за ограничение на разглежданите права, достатъчно е да се констатира, че съществуващата разлика между тези два случая не лишава последното определение от неговата релевантност. Всъщност тази разлика с нищо не променя посоченото по-горе задължение на искащата постановяване на временна мярка страна да посочи и докаже вероятността от настъпване на значителна и непоправима вреда конкретно в нейния случай.

44

От всички изложени по-горе съображения следва, че председателят на Общия съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, по-конкретно в точки 44 и 45 от обжалваното определение, че твърдяното нарушение на основното право на Pilkington на защита на професионалните му тайни, закрепено в член 339 ДФЕС, член 8 от ЕКПЧ и член 7 от Хартата, както и на правото на това дружество на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 6 от ЕКПЧ и в член 47 от Хартата, само по себе си е достатъчно, за да се установи наличието на значителна и непоправима вреда в конкретния случай.

45

Трябва обаче да се припомни, че ако мотивите на решение на Общия съд разкриват нарушение на правото на Съюза, но неговият диспозитив изглежда обоснован по други правни съображения, такова нарушение не може да доведе до отмяна на посоченото решение и следва да се заменят мотивите (вж. в този смисъл Решение от 9 юни 1992 г. по дело Lestelle/Комисия, C-30/91 P, Recueil, стр. I-3755, точка 28 и Решение от 9 септември 2008 г. по дело FIAMM и др./Съвет и Комисия, C-120/06 P и C-121/06 P, Сборник, стр. I-6513, точка 187 и цитираната съдебна практика).

46

В това отношение от обжалваното решение, и по-специално от точка 43 от него, личи, че твърдяната от Pilkington вреда във връзка със сведенията от категории I и II се изразява във факта, че веднъж след като поверителната информация е публикувана, последващата отмяна на спорното решение поради нарушение на член 339 ДФЕС и на основното право на опазване на професионалната тайна няма да заличи последиците от публикуването на тази информация. Клиентите, конкурентите и доставчиците на Pilkington, финансовите анализатори и широката общественост биха могли да получат достъп до разглежданата информация и да ги използват свободно, което би причинило сериозни и непоправими вреди на посоченото дружество. В резултат на това последното ще бъде лишено от ефективна правна защита, ако спорната информация бъде разпространена, преди да бъде разрешен спорът по главното искане.

47

Следва да се отбележи, че така изтъкнатата вреда е в достатъчна степен значителна. Всъщност, като се изходи от предпоставката, че сведенията от категории I и II са били обхванати от професионалната тайна, публикуването им неизбежно ще доведе до значителна вреда за Pilkington с оглед на обстоятелството, че става въпрос за специфична търговска информация относно обстоятелства като самоличността на клиентите, броя на доставените части, изчисленията и измененията на цените.

48

Що се отнася до непоправимия характер на тази вреда, наистина е ясно, че отмяната на спорното решение от страна на Общия съд не може да заличи последиците от публикуването на вариант на решението от 2008 г., който съдържа спорната информация, с оглед на необратимия характер на обстоятелството, че прочелите това решение лица са се запознали с нея.

49

При все това Комисията счита, че вредата, на която се позовава Pilkington в конкретния случай, е изцяло финансова, доколкото това дружество цели защитата на търговски и икономически интереси, като се противопоставя на публикуването на разглежданата информация.

50

Освен при изключителни обстоятелства обаче, имуществените вреди не могат да се считат за непоправими, тъй като парично обезщетение по принцип може да възстанови положението на увреденото лице отпреди настъпването на вредата (вж. по-специално Определение на председателя на Съда от 18 октомври 1991 г. по дело Abertal и др./Комисия, C-213/91 R, Recueil, стр. I-5109, точка 24). По-конкретно, такава вреда би могла да се поправи в рамките на иск за обезщетение, предявен на основание членове 268 ДФЕС и 340 ДФЕС (Определение на председателя на Съда от 26 септември 1988 г. по дело Cargill и др./Комисия, 229/88 R, Recueil, стр. 5183, точка 18 и Определение на председателя на Съда по дело Комисия/Euroalliages и др., посочено по-горе, точка 70).

51

В настоящия случай, както председателят на Общия съд основателно посочва в точка 43 от обжалваното определение, Pilkington се позовава на последиците от публикуването на разглежданата информация, които са резултат от свободното ѝ използване от различни категории трети лица, за да докаже наличието на значителна и непоправима вреда. Така при евентуалното ѝ настъпване посочената от Pilkington вреда ще се изразява в засягането на неговите търговски и икономически интереси вследствие на подобно използване. В случай че тези търговски и икономически интереси на Pilkington бъдат засегнати поради публикуването на разглежданата информация, изплащането на подходящо обезщетение би трябвало, поне теоретично, да бъде достатъчно за поправянето на посочената вреда. Ето защо последната наистина може да се квалифицира като имуществена вреда по смисъла на съдебната практика, посочена в предходната точка от настоящото определение, и може по принцип за бъда поправена в рамките на иск за обезщетение.

52

Трябва обаче да се отбележи, че имуществената вреда може да се счита за непоправима, ако настъпилата вреда не може да се изчисли (Определение на заместник-председателя на Съда от 7 март 2013 г. по дело EDF/Комисия, C‑551/12 P(R), точка 60 и цитираната съдебна практика).

53

Несъмнено сама по себе си несигурността, свързана с поправянето на имуществени вреди в рамките на евентуално производство по обезщетение, не може да се приеме за обстоятелство, което е от естество да установи непоправимия характер на такава вреда по смисъла на практиката на Съда. Всъщност в стадия на обезпечителното производство възможността в по-късен момент да се получи обезщетение на имуществена вреда в рамките на евентуален иск за обезщетение, който би могъл да се предяви след отмяната на обжалвания акт, винаги е несигурна. Обезпечителното производство обаче няма за цел да замести такъв иск за обезщетение, за да премахне посочената несигурност, тъй като то има за цел само да гарантира пълното действие на окончателното решение, което ще бъде постановено в производство по същество — в настоящия случай производство по жалба за отмяна, до което се отнася обезпечителното производство (Определение на председателя на Съда от 14 декември 2011 г. по дело Alcoa Trasformazioni/Комисия, C‑446/10 P(R), точки 55—57; вж. също точка 36 от настоящото определение).

54

Положението обаче е различно, когато още при преценката на съдията по обезпечителното производство ясно личи, че с оглед на естеството и на предвидимия начин на настъпване на твърдяната вреда, при възникването ѝ тя няма да може да се идентифицира и изчисли по подходящ начин и следователно че всъщност няма да може да бъде поправена чрез иск за обезщетение. Такъв по-специално може да бъде случаят, що се отнася до публикуването на специфична търговска информация, за която се твърди, че е поверителна, и която е свързана с обстоятелства като разглежданите в настоящия случай, а именно самоличността на клиентите, броя на доставените части, изчисленията и измененията на цените.

55

Трябва да се констатира, че вредата, която Pilkington може да понесе поради публикуване на твърдените му търговски тайни, ще бъде различна както по естество, така и по обхват, в зависимост от това дали лицата, които ще се запознаят с посочените тайни спадат към всяка една от посочените в точка 43 от обжалваното определение, а именно неговите клиенти, конкуренти и доставчици или финансови анализатори, или широката общественост. Всъщност би било невъзможно да се определят броят и качеството на всички лица, които действително са се запознали с публикуваната информация, и по този начин да се прецени какво би могло да бъде действителното въздействие на публикуването на тази информация върху търговските и икономическите интереси на Pilkington.

56

На последно място, що се отнася до довода, изтъкнат от Комисията в третата част на нейната жалба, че обжалваното определение ще се отрази неблагоприятно и върху развитието на административните производства в областта на преследването на нарушенията на правилата на конкуренцията, тъй като може да намери приложение по аналогия и във фазата на достъп до изложението на възраженията, следва да се добави за изчерпателност, че последната хипотеза е много по-различна от тази на публикуване на окончателно решение, с което се установява съществуването на такова нарушение.

57

Всъщност, когато страна по административното производство получава достъп до вариант на изложение на възраженията, който съдържа търговски тайни, този достъп по принцип ѝ е предоставен само с цел да ѝ позволи да участва надлежно в това производство, така че тя няма право да използва съдържащата се в този документ информация за други цели. Освен това евентуалната вреда, произтичаща от достъп до изложение на възраженията, предоставен на ограничен кръг лица, които лесно се идентифицират, не може да се сравнява с тази, която следва от общодостъпното публикуване в интернет на окончателно решение по-специално по отношение на възможността за преценка и изчисляване на вредата.

58

Ето защо постановеното в точки 51—55 от настоящото определение не може да се тълкува в смисъл, че предоставянето от страна на Комисията на достъп до изложение на възраженията по принцип може да доведе до възникване на значителна и непоправима вреда по същия начин както публикуването на окончателно решение, с което се установява наличието на нарушение.

59

С оглед на гореизложените съображения председателят на Общия съд основателно е приел, че условието за неотложност е изпълнено в настоящия случай, тъй като вероятността от възникване на значителна и непоправима вреда за Pilkington е надлежно установена.

60

От това следва, че първото правно основание на жалбата трябва да бъде отхвърлено.

61

В рамките на своето второ правно основание, изтъкнато при условията на евентуалност, Комисията поддържа, че председателят на Общия съд ѝ е наложил, по-конкретно в точка 59 от обжалваното определение, тежестта да докаже липсата на fumus boni juris поради явна липса на поверителен характер на разглежданата информация.

62

Комисията подчертава, че съгласно съдебната практика при оценка на неотложността и евентуално при претегляне на интересите съдията по обезпечителното производство взема предвид повече или по-малко сериозния характер на посочените правни основания за установяване на fumus boni juris. Доколкото председателят на Общия съд е основал преценката си относно неотложността изключително на обстоятелството, че всяко оповестяване на поверителна информация води до нарушаване на основните права, той не можел да се ограничи до абстрактен анализ на условието за fumus boni juris. Комисията счита, че не тя е трябвало да доказва явната липса на поверителност на тази информация, а Pilkington е трябвало да установи поверителния ѝ характер, което било още по-трудно поради факта, че тя датира отпреди повече от пет години.

63

Комисията упреква председателя на Общия съд и за това, че в точки 69 и 70 от обжалваното определение не е отчел факта, че служителят по изслушването не е трябвало да доказва липсата на поверителност на определена част от информацията, а само да провери дали Pilkington е мотивирало в достатъчна степен исканията си за поверително третиране. Освен това доводите на Комисията били изопачени, доколкото последната се основавала на обстоятелството, че разглежданата информация е отпреди повече от пет години и била споделена между членовете на картела не за да изключи най-общо поверителният ѝ характер, а само за да припомни, че Pilkington е трябвало да обясни по отношение на всяко едно обстоятелство причините, поради които информация, датирана отпреди повече от пет години и известна на останалите членове на картела, продължава да е поверителна. Приемането от страна на служителя по изслушването на някои от исканията на Pilkington за поверително третиране, без да разкрива каквато и да било непоследователност, показвало, че посоченият служител е бил склонен да уважи тези искания, при условие че Pilkington представи достатъчно мотиви, за да обоснове поверителното третиране на разглежданата информация.

64

Според Pilkington председателят на Общия съд правилно е приложил постоянната съдебна практика, която изисква конкретна преценка на доводите на страната, искаща допускане на временна мярка, за да определи дали е изпълнено условието за fumus boni juris. Това дружество отбелязва, че прилагането на по-високи изисквания за доказване от тези за fumus boni juris би противоречало на съдебната практика в областта на временните мерки и би било съвсем чуждо на временната преценка, която трябва да извърши съдията по обезпечителното производство. Във всички случаи Pilkington поддържа, че становището на Комисията в това отношение е не само погрешно, но и неотносимо за настоящия случай, доколкото тя действително била установила наличието на fumus boni juris, както приемал председателят на Общия съд в точки 67—72 от обжалваното определение.

65

С това второ основание, изведено от твърдяна грешка при прилагане на правото при преценката на условието за fumus boni juris във връзка с условието за неотложност, Комисията по същество упреква председателя на Общия съд, че е извършил разместване на доказателствената тежест по отношение на проверката на условието за fumus boni juris, като според нея подобно разместване търпи критика в още по-голяма степен, поради това че председателят на Общия съд бил тълкувал твърде широко условието за неотложност.

66

С оглед на извършената в точка 46 и сл. от настоящото определение замяна на мотивите, следва в самото начало да се отхвърли доводът на Комисията относно въздействието на възприетия от председателя на Общия съд подход във връзка с преценката на условието за неотложност върху анализа на fumus boni juris. Всъщност, като се има предвид, че условието за неотложност вече се счита за изпълнено не поради самото нарушение на основните права, а по-същество поради невъзможността да се изчисли по подходящ начин твърдяната вреда в конкретния случай, тези доводи не могат да бъдат приети.

67

Съгласно постоянната съдебна практика, припомнена в точка 58 от обжалваното определение, условието за fumus boni juris е изпълнено, когато поне едно от основанията в подкрепа на главното искане, изложени от искащата временни мерки страна, на пръв поглед не може да бъде обявено за лишено от сериозно основание (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда от 19 юли 1995 г. по дело Комисия/Atlantic Container Line и др., C-149/95 P(R), Recueil, стр. I-2165, точка 26 и Определение на председателя на Съда от 8 май 2003 г. по дело Комисия/Artegodan и др., C-39/03 P-R, Recueil, стр. I-4485, точка 40 и цитираната съдебна практика). Както правилно посочва председателят на Общия съд в точка 58 от обжалваното определение, такъв е случаят, когато някое от изтъкнатите основания разкрива наличието на сложни правни въпроси, чийто отговор не е категорично ясен и следователно предполага задълбочен анализ, който не може да се извърши от съдията по обезпечителното производство, а трябва да бъде предмет на производството по същество, или когато пренията между страните разкриват наличието на сериозен правен спор, чието решение не е категорично ясно (вж. в този смисъл Определение по дело Комисия/Atlantic Container Line и др., посочено по-горе, точка 30).

68

При това положение следва да се отбележи, че като е приел в точка 59 от обжалваното определение, че по отношение на спора относно временната защита на твърдените поверителни сведения, за да не пренебрегне присъщо спомагателната и временна природа на производството по обезпечение, съдията по обезпечителното производство би могъл по принцип да стигне до заключението, че липсва fumus boni juris само в хипотезата на очевидна липса на поверителен характер на въпросните сведения, председателят на Общия съд не е целял да се отклони от формулировката, приета в точка 58 от обжалваното определение. По същия начин трябва да се приеме, че като е отбелязал в точка 67 от това определение, че без да се омаловажават аргументите на Комисията, чиято основателност ще бъде разгледана от съдията по съществото на делото, преписката не позволява да се приеме очевидно отсъствие на fumus boni juris, председателят на Общия съд просто е подчертал, че в случаите, които се отнасят до публикуване на поверителна информация, е необходимо да не се предрешава делото по същество във фазата на разглеждане на молба за допускане на временни мерки.

69

Във всички случаи председателят на Общия съд основава конкретния си анализ на fumus boni juris на специфични съображения, които действително съответстват на правилата в областта на доказването и на тежестта на доказване, изложени в съображенията, приети в точка 58 от обжалваното определение и повторени в точка 67 от настоящото определение.

70

Всъщност в точка 68 от обжалваното определение председателят на Общия съд постановява, че с оглед на обема на информацията, обхваната от молбите за поверително третиране, проверката дали Комисията е допуснала грешка, като е отхвърлила по-голямата част от тези молби, повдига сложни въпроси, чието разрешаване заслужава щателно разглеждане, което не може да бъде извършено от съдията по обезпечителното производство.

71

Освен това председателят на Общия съд не е извършил никакво разместване на доказателствената тежест в точка 69 от обжалваното определение, като е приел, че фактът, че служителят по изслушването е признал тайния характер на част от сведенията както от категория I, така и от категория II, отслабва доводите на последния, че със самата обмяна на информация сред участниците в картела за автомобилно стъкло последната е станала общоизвестна, нито пък като е стигнал до извода, че съобщаването от страна на Pilkington на тази информация на останалите участници в картела на пръв поглед не следва непременно да бъде тълкувано в смисъл, че тя е достъпна, ако не за широката общественост, то поне за някои специализирани кръгове. Всъщност посочените разсъждения, с които председателят на Общия съд отговаря на конкретни доводи, изтъкнати от комисията, изглеждат на пръв поглед логични и по принцип не разкриват грешка при прилагане на правото.

72

Доколкото в посочената точка 69 председателят на Общия съд изхожда от същото това обстоятелство, за да приеме, че спорната информация не може да се квалифицира общо като очевидно лишена от таен или поверителен характер, трябва все пак да се отбележи, че служителят по изслушването трябва да разгледа всяка информация поотделно и че следователно заключението му относно определена информация по принцип не се отразява върху преценката му за останалата информация. За целите на настоящото производство по обжалване обаче е достатъчно да се констатира, че това твърдение не е било абсолютно необходимо за разсъжденията, изложени от председателя на Общия съд, и че във всички случаи то не подкрепя тезата на Комисията, че последният е допуснал грешка при прилагане на правото, изразяваща се в отклонение от припомнените в точка 58 от обжалваното определение и повторени в точка 67 от настоящото определение изисквания за доказване, или пък в разместване на тежестта на доказване.

73

Председателят на Общия съд не е разместил тежестта на доказване и като е приел в точка 70 от обжалваното определение, че изложените от Pilkington конкретни и подробни доводи, обобщени в точки 63—65 от обжалваното определение, не са напълно ирелевантни за целите на доказването на обстоятелството, че поради самото им естество сведенията от категория I и II все още представляват тайна, въпреки че датират отпреди повече от пет години, нито пък, като е отбелязал, че не би могло „очевидно да се изключи“ релевантността на изключението, установено в член 4, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76). Всъщност с тези бележи председателят на Общия съд просто констатира, че на пръв поглед посочените аргументи не могат да бъдат обявени за лишени от сериозно основание, в съответствие с припомнената в точка 67 от настоящото определение съдебна практика.

74

От гореизложеното следва, че председателят на Общия съд не е допуснал грешка при прилагане на правото при преценката, която е направил на условието за fumus boni juris, и че следователно второто основание на жалбата трябва да се отхвърли.

75

От това следва, че жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост, доколкото доводите, изложени в третата част от последната, не представляват основания за обжалване.

76

По смисъла на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, приложим в производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Pilkington е направило искане за осъждането на Комисията и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения заместник-председателят на Съда определи: