Страни по делото
Основания за решението
Диспозитив

Страни по делото

По дело C-241/11

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 260, параграф 2 ДФЕС на 19 май 2011 г.,

Европейска комисия , за която се явяват г-жа Z. Malůšková и г-жа N. Yerrell, както и г-н K.-P. Wojcik, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ищец,

срещу

Чешка република , за която се явяват г-н M. Smolek и г-жа J. Očková, в качеството на представители,

ответник,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: г-н V. Skouris, председател, г-н K. Lenaerts, заместник-председател, г-жа R. Silva de Lapuerta, г-н M. Ilešič, г-н L. Bay Larsen, г-н A. Rosas, г-н G. Arestis, г-н J. Malenovský и г-н E. Jarašiūnas, председатели на състави, г-н E. Juhász, г-н A. Borg Barthet, г-н A. Ó Caoimh (докладчик), г-н C. G. Fernlund, г-н J. L. da Cruz Vilaça и г-н C. Vajda, съдии,

генерален адвокат: г-н N. Jääskinen,

секретар: г-н M. Aleksejev, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 декември 2012 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 21 март 2013 г.,

постанови настоящото

Решение

Основания за решението

1. С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда:

– да постанови, че като не е приела законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобрази с членове 8, 9, 13 и 15—18 и член 20, параграфи 2—4 от Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 година относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване (OВ L 235, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 219), и като по този начин не е изпълнила задълженията си по член 22, параграф 1 от тази директива, Чешката република не е приела мерките за изпълнение на Решение от 14 март 2010 г. по дело Комисия/Чешка република (C-343/08, Сборник, стр. I-275), като по този начин не е изпълнила задълженията си по член 260 ДФЕС,

– да осъди Чешката република да ѝ плати по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ периодична имуществена санкция от 22 364,16 EUR за всеки ден забава при приемането на мерките за изпълнение на посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Чешка република, от датата на обявяване на решението по настоящото дело до деня, в който бъдат приети мерките за изпълнение на посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Чешка република,

– да осъди Чешката република да ѝ заплати по същата сметка еднократно платима сума в размер на 5 644,80 EUR за всеки ден забава при приемането на мерките за изпълнение на посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Чешка република, от датата на обявяването на това решение, 14 януари 2010 г., до датата на обявяване на решението по настоящото дело или до датата, на която Чешката република приеме мерките за изпълнение на посоченото решение, ако тази дата е преди обявяването на решението по настоящото дело, и

– да осъди Чешката република да заплати съдебните разноски.

Правна уредба

2. Съображения 1, 6, 8 и 9 от Директива 2003/41, приета на основание член 47, параграф 2 ЕО, член 55 ЕО и член 95, параграф 1 ЕО, гласят:

„(1) Един истински вътрешен пазар на финансовите услуги е от съществено значение за икономическия растеж и за създаването на работни места в Общността.

[…]

(6) Настоящата директива представлява следователно първа стъпка към създаването на вътрешен пазар за системите за професионално пенсионно осигуряване, организиран на европейско равнище. С установяването на принципа на разумността (рrudent person rule) като основен принцип в областта на инвестирането на капитали и като се дава възможност на институциите да действат трансгранично, се стимулира пренасочването на спестяванията към сектора на системите за професионално пенсионно осигуряване, като по този начин се допринася за икономическия и социален прогрес.

[…]

(8) Институциите, които се разграничават напълно от което и да е предприятие осигурител и които действат въз основа на принципа на капитализирането с единствената цел да предоставят пенсионни обезщетения, следва да се ползват от свободата на предоставяне на услуги и от свободата на инвестиране, при единственото условие да спазват съгласуваните изисквания за разумно финансово управление, независимо от това дали тези институции се разглеждат като правни субекти или не.

(9) В съответствие с принципа на субсидиарността, държавите членки трябва да си запазят пълната отговорност за организирането на техните пенсионноосигурителни системи, както и [правомощието] да взимат решения относно ролята на всеки един от трите „стълба“ на системата за пенсиониране във всяка от тези държави. По отношение на втория стълб, те следва да си запазят също пълната отговорност за ролята и функциите на различните институции, които предоставят обезщетения в областта на професионалното пенсионно осигуряване, като отрасловите пенсионни фондове, пенсионните каси към предприятията или животозастрахователните дружества. Настоящата директива не цели да постави под въпрос този прерогатив“.

3. Член 8 от споменатата директива предвижда, че всяка държава членка трябва да следи за съществуването на юридическо разделяне на предприятието осигурител и институцията за професионално пенсионно осигуряване, за да може, в случай на несъстоятелност на първото, активите на институцията да бъдат гарантирани в интерес на членовете и бенефициерите.

4. Член 9, параграф 1 от същата директива предвижда, че държавите членки трябва да следят всички институции за професионално пенсионно осигуряване, установени на тяхна територия, да отговарят на определени условия за функциониране, и по-конкретно да са вписани в национален регистър от компетентната надзорна институция или да са одобрени, да се управляват от лица с добра репутация, притежаващи необходимата професионална квалификация и опит, или да използват услугите на лица с такава квалификация и опит, както и спрямо тях да се прилагат подходящи правила. Параграф 5 от този член предвижда, че в случай на трансгранична дейност условията за функционирането на институциите за професионално пенсионно осигуряване следва да получат предварителното одобрение от компетентните органи на държавата членка по произход.

5. По силата на член 13 от Директива 2003/41 всяка държава членка трябва да следи компетентните органи да разполагат с необходимите правомощия и средства, за да контролират дейностите на институциите за професионално пенсионно осигуряване, установени на нейна територия.

6. Съгласно членове 15—18 от посочената директива държавите членки по произход са длъжни да се уверят, че институциите за професионално пенсионно осигуряване съответно установяват технически резерви за различните пенсионни схеми, разполагат с достатъчни активи, за да покрият тези резерви, както и с допълнителни активи, които да служат като допълнителна гаранция, и инвестират в съответствие с принципа на разумността.

7. Член 20, параграфи 2—4 от посочената директива предвижда правилата за контрол на трансграничните дейности на институциите за професионално пенсионно осигуряване, които държавите членки по произход трябва да съблюдават.

8. Член 22, параграф 1, първа алинея от Директива 2003/41 предвижда:

„Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 23 септември 2005 г. Те незабавно уведомяват Комисията за това“.

Решение по дело Комисия/Чешка република

9. На 23 юли 2008 г. Комисията предявява, на основание член 226 ЕО, иск за установяване на неизпълнение на задължения срещу Чешката република, за да се констатира, че като не е транспонирала напълно във вътрешния си правен ред Директива 2003/41, по-специално поради липсата на транспониране на членове 8, 9, 13 и 15—18 и член 20, параграфи 2—4 от нея, посочената държава членка не е изпълнила задълженията си по тази директива, и по-специално по член 22, параграф 1 от нея.

10. Съдът уважава иска на Комисия, като в точка 1 от диспозитива на посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Чешка република постановява, че като не е приела в предвидения срок законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с горепосочените членове от Директива 2003/41, Чешката република не е изпълнила задълженията си по член 22, параграф 1 от тази директива.

Досъдебна процедура

11. С писмо от 19 февруари 2010 г. Комисията приканва Чешката република да ѝ съобщи мерките и точния график, които възнамерява да приеме, за да се съобрази с посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Чешка република.

12. С писмо от 3 февруари 2010 г., заведено на 24 февруари същата година, Чешката република уведомява Комисията, че предвид вътрешната политическа обстановка в тази държава членка, по-специално провеждането на парламентарни избори на 28 и 29 май 2010 г., най-реалистичният срок за въвеждането на необходимите изменения с цел пълно транспониране на Директива 2003/41 е две години от датата на посоченото писмо.

13. С писмо от 23 март 2010 г. Чешката република изпраща на Комисията ориентировъчен график, който посочва етапите на приемането на мерките за изпълнение на посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Чешка република, от който следва, че тези мерки ще бъдат приети най-късно през юни 2012 г.

14. С писмо от 17 юни 2010 г. Чешката република уведомява Комисията, че е подготвила работен документ, свързан с транспонирането на Директива 2003/41, който е трябвало да бъде разгледан от правителството на 31 май 2010 г. Поради провеждането на парламентарните избори обаче според посочената държава членка решението за начина на транспониране на тази директива трябва да бъде възложено на новото правителство след тези избори, вероятно през есента на 2010 г.

15. В писмо от 27 септември 2010 г. Чешката република отбелязва, че съвсем скоро Комисията ще бъде уведомена за точния график на реда и условията на транспониране на тази директива.

16. С писмо от 1 октомври 2010 г. посочената държава членка уведомява Комисията, че в следващите седмици на новото правителство ще бъде представен изготвен от Министерството на финансите работен документ относно транспонирането на Директива 2003/41, аналогичен на документа, който е трябвало да бъде разгледан на 31 май 2010 г.

17. На 29 октомври 2010 г. Комисията изпраща на Чешката република официално уведомително писмо, в което информира тази държава членка, че още не е изпълнила задълженията си по посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Чешка република. По искане на посочената държава членка срокът, определен за отговор на това официално уведомително писмо, е продължен до 28 януари 2011 г.

18. С писмо от 25 януари 2011 г. Чешката република уведомява Комисията, че проектозаконът, подготвен за изпълнението на посоченото по-горе решение, ще бъде представен на правителството след консултации с компетентните централни администрации през първото тримесечие на 2011 г. Тази държава членка планира проектът да бъде внесен в националния парламент през април 2011 г. и предвижда законът да влезе в сила през третото тримесечие на същата година.

19. След като не е информирана за приемането на разпоредбите, необходими за съобразяване на тази държава членка с посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Чешка република, Комисията решава да предяви настоящия иск.

Факти, настъпили в хода на настоящото производство

20. На 2 септември 2011 г. Чешката република уведомява Комисията, че на 31 август 2011 г. е публикуван и влязъл в сила Закон № 260/2011, който според тази държава членка осигурява цялостното изпълнение на посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Чешка република, като допълва Закон № 340/2006 от 24 май 2006 г. за дейностите на институциите за професионално пенсионно осигуряване на държавите — членки на Европейския съюз, и другите държави, страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на територията на Чешката република и за изменение на Закон № 48/1997 за общественото здравно осигуряване, с който се изменят и допълват няколко закона, свързани помежду си, който закон е транспонирал частично Директива 2003/41 в чешкия правен ред, преди да бъде постановено това съдебно решение.

21. След като разглежда съдържанието на Закон № 260/2011, в писмената си реплика Комисията приема, че Чешката република е привела законодателството си в съответствие с посоченото съдебно решение.

22. Вследствие на това Комисията вече не иска да бъде определена периодична имуществена санкция. Тя обаче поддържа искането си Чешката република да бъде осъдена да заплати еднократно платима сума.

По неизпълнението

23. След като Договорът за функционирането на ЕС премахва в производството по установяване на неизпълнение на задължения на основание член 260, параграф 2 ДФЕС етапа на издаването на мотивирано становище, датата, към която се преценява наличието на такова неизпълнение на задължения по член 260 ДФЕС, е датата на изтичане на срока, определен в официалното уведомително писмо, изпратено по силата на параграф 2, първа алинея от тази разпоредба (вж. Решение от 11 декември 2012 г. по дело Комисия/Испания, C-610/10, точка 67 и Решение от 19 декември 2012 г. по дело Комисия/Ирландия, C-279/11, точка 19).

24. В случая, както признава Чешката република, законодателните мерки, необходими за да се осигури изпълнението на посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Чешка република, са постановени едва с приемането на Закон № 260/2011, публикуван и влязъл в сила на 31 август 2011 г., тоест след срока, определен за това в официалното уведомително писмо от 29 октомври 2010 г., който изтекъл на 28 януари 2011 г.

25. При тези обстоятелства трябва да се приеме, че след като не е взела към датата, на която е изтекъл срокът, определен в официалното уведомително писмо, изпратено от Комисията на Чешката република по реда на член 260, параграф 2 ДФЕС, всички мерки за изпълнението на Решение по дело Комисия/Чешка република, посочено по-горе, Чешката република не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС.

По еднократно платимата сума

Доводи на страните

26. Комисията твърди, че размерът на исканата еднократно платима сума, а именно 5 644,80 EUR за всеки ден на нарушение, е установена в съответствие с критериите, предвидени в Съобщение от 13 декември 2005 г. относно прилагането на член 228 ЕО (SEC(2005) 1658), актуализирано със Съобщение на Комисията относно прилагането на член 260 ДФЕС и актуализирането на данните, използвани при изчисляването на еднократно платимите суми и периодичните имуществени санкции, предлагани от Комисията на Съда в производствата за установяване на нарушения (SEC(2010) 923) (наричано по-нататък „Съобщението от 2005 г.“), и станало приложимо към производствата, уредени от член 260, параграф 2, ДФЕС по силата на Съобщение на Комисията относно прилагането на член 260, параграф 3 ДФЕС (OВ C 12, 2011 г., стр. 1). Тази сума е резултат от умножаването на фиксирана основна сума от 210 EUR на ден с коефициента за тежест на нарушението, който е определен на 8 (по скала от 1 до 20), и с фактор „n“ отразяващ платежоспособността на Чешката република, възлизащ на 3,36. Тъй като получената по този начин обща сума, а именно, според Комисията, 3 364 891,20 EUR за 594 дин нарушение, е по-висока от минималната еднократно платима сума, определена за Чешката република в Съобщението от 2005 г., посочената държава членка би трябвало да плати тази еднократно платима сума, определена въз основа на дневната ставка.

27. Комисията счита, че възприетият коефициент за тежест е подходящ, при положение че съответните норми са от съществено значение за целите на доставката на трансгранични услуги от институциите за професионално пенсионно осигуряване и че ако не са транспонирани напълно във вътрешния правен ред, не се създават условия за функционирането във вътрешния пазар на системите за професионално пенсионно осигуряване, чийто първи етап представлява Директива 2003/41.

28. Комисията оспорва факта, че липсата на транспониране на въпросните разпоредби практически нямала да има никакви последици, тъй като в системата за пенсиониране на посочената държава членка липсвал втори стълб. Несъмнено Директива 2003/41 не съдържала никакво правило, което да изисква от държавите членки да позволят на институциите за професионално пенсионно осигуряване да се установяват на тяхна територия. При все това, като не е транспонирала съответните разпоредби на тази директива, Чешката република не се е погрижила да се подготви за евентуална промяна на ситуацията, която би била последица от евентуално решение да допълни националната си система със система за професионално пенсионно осигуряване.

29. Освен това Комисията счита, че дефинирането на техническите условия, необходими за функционирането на институциите за професионално пенсионно осигуряване, по същество няма отношение към дебата, свързан с установяването на втори стълб.

30. Освен това според Комисията не е от значение фактът, че Директива 2003/41 е била частично транспонирана. Всъщност от това частично транспониране не било възможно да се установят нито условията за функциониране на институциите за професионално пенсионно осигуряване, които подлежат на контрол от чешките органи, нито правилата за разумно управление, приложими за тези институции.

31. Накрая Комисията напомня, че транспонирането на Директива 2003/41 представлява задължение, чието изпълнение не е оставено на преценката на държавите членки. Освен това съответните норми на посочената директива били формулирани ясно и не оставяли на държавите членки никаква възможност за тълкуване. Решение по дело Комисия/Чешка република, посочено по-горе, също било формулирано ясно и не поставяло никакви затруднения относно реда и условията за неговото изпълнение.

32. От своя страна Чешката република счита, че не трябва да бъде осъждана да заплати еднократно платима сума или че тази сума би трябвало да бъде намалена. Тежестта на неизпълнението на задължения, установено в посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Чешка република, всъщност било крайно незначително, ако не и несъществуващо.

33. На първо място, тази държава членка изтъква, че преценката на тежестта на неизпълнението на задължения, извършена от Комисията, се основава на погрешна предпоставка, при положение че тя смесва този въпрос и въпроса за нарушението на правото на Съюза. Тази грешка засягала посочената преценка, тъй като Комисията не отчела факта, че Директива 2003/41 е приета, без да се взема предвид обстоятелството, че в системата за пенсиониране на някои държави, на които е предстояло да се присъединят към Европейския съюз, не е въведен втори стълб, така че посочената директива може да влезе в противоречие с правомощията, гарантирани на държавите членки в областта на социалната сигурност от член 153, параграф 4 ДФЕС. Същата грешка засягала и преценката на тежестта на нарушението, тъй като Комисията не взела предвид нито факта, че Чешката република не е нарушавала системно и трайно правото на Съюза, нито факта, че частичното транспониране на Директива 2003/41 е позволило трансграничното предоставяне на въпросните услуги.

34. На второ място, Чешката република напомня, че за да се прецени степента на тежест на дадено нарушение, следва да се вземат предвид последиците от констатираното неизпълнение на задълженията върху частните и публичните интереси, доколко е неотложно съответната държава членка да изпълни задълженията си, значението на правната норма, чието нарушение е констатирано, и поведението на тази държава членка.

35. На първо място обаче, що се отнася до последиците от въпросното неизпълнение за частните и публичните интереси, Чешката република подчертава, че в посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Чешка република, Съдът изрично констатира, че тази държава членка е свободна да реши как да организира собствената си система за социална сигурност, в това число относно въвеждането на втори стълб в системата за пенсиониране. При тези условия неизпълнението на това съдебно решение не би засегнало нито вътрешния пазар, нито частните и публичните интереси.

36. На второ място, що се отнася до неотложността на приемането на мерките за изпълнение на посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Чешка република, Чешката република твърди, че тъй като единствената цел на транспонирането на Директива 2003/41 е да информира правните субекти, които потенциално са засегнати от евентуалното въвеждане на втори стълб, в случая тази неотложност не е от толкова голямо значение.

37. На трето място, що се отнася до значението на Директива 2003/41 предвид твърдяното неизпълнение на задължения, посочената държава членка напомня, че тази директива няма за цел да създава институции за професионално пенсионно осигуряване. С транспонирането на Директива 2003/41 държавата членка би трябвало единствено да въведе правна рамка с оглед на такава евентуална бъдеща организация.

38. На четвърто място, що се отнася до възприетото от Чешката република поведение за отстраняване на твърдяното нарушение, тази държава членка подчертава, че е уведомила Комисията за всички предприети действия. Приключването на транспонирането на Директива 2003/41 обаче зависело от резултатите от комплексна реформа в пенсионната система.

39. Накрая, Чешката република счита, че срокът, в който е приключил процесът на транспониране, 31 август 2011 г., не е прекомерен предвид обичайната продължителност на приемане на законодателните актове.

Съображения на Съда

40. Осъждането да се плати еднократно платима сума почива основно на преценката на последиците от неизпълнението на задълженията на засегнатата държава членка върху частните и публични интереси, по-специално когато неизпълнението е продължило дълъг период от време след постановяване на решението, с което първоначално е констатирано (вж. по-специално Решение от 9 декември 2008 г. по дело Комисия/Франция, C-121/07, стр. I-9159, точка 58, Решение от 31 март 2011 г. по дело Комисия/Гърция, C-407/09, Сборник, стр. I-2467, точка 28 и Решение по дело Комисия/Ирландия, посочено-горе, точка 65).

41. Освен това възможността за такова осъждане и евентуално определянето на размера на еднократно платимата сума трябва във всеки конкретен случай да бъдат функция от всички релевантни елементи, свързани както с характеристиките на установеното неизпълнение на задължения, така и с поведението на самата държава членка, срещу която е образувано производството по член 260 ДФЕС (вж. по-специално Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 62, Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, точка 30 и Решение по дело Комисия/Ирландия, посочено по-горе, точка 67).

42. В това отношение посочената разпоредба предоставя на Съда широко право на преценка, за да реши дали да бъде наложена такава санкция и евентуално да определи нейния размер (Решение по дело Комисия/Испания, посочено по-горе, точка 141). В частност осъждането на държава членка да заплати еднократно платима сума не трябва да има автоматичен характер (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 63).

43. В това отношение предложенията на Комисията не могат да обвържат Съда и представляват само отправна точка. По същия начин насоки в областта на осъждането да се платят еднократно платими суми като насоките, съдържащи се в Съобщението от 2005 г., на което Комисията се позовава в настоящото дело, не обвързват Съда, но могат да допринесат за гарантиране на прозрачността, на предвидимостта и на правната сигурност в извършваната от Комисията дейност (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Франция, точка 61, посочено по-горе, както и Решение по дело Комисия/Испания, посочено по-горе, точка 116 и цитираната съдебна практика).

44. В настоящия случай, с цел произнасяне по искането за осъждане на Чешката република да плати еднократно платима сума, следва да се напомни, че макар член 260 ДФЕС да не уточнява в какъв срок трябва да бъде изпълнено дадено съдебно решение, привеждането в изпълнение трябва да започне веднага и да приключи във възможно най-кратък срок (вж. по-специално Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, точка 34).

45. Това е така a fortiori от влизането в сила на Договора за функционирането на ЕС, при положение че, както бе напомнено в точка 23 от настоящото съдебно решение, този договор премахва в производството по установяване на неизпълнение на задължения на основание член 260, параграф 2 ДФЕС етапа на издаването на мотивирано становище.

46. В настоящото дело следва да се приеме, че от датата на обявяването на 14 януари 2010 г. на посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Чешка република до датата на публикуването и на влизането в сила на 31 август 2011 г. на Закон № 260/2011, който привежда националното законодателство в съответствие с диспозитива на посоченото решение, изтичат 19 месеца.

47. От представената на Съда преписка следва, че макар още на следващия месец след обявяването на горепосоченото Решение по дело Комисия/Чешка република до септември 2010 г. чешките органи да информират Комисията за приблизителния график за приемането на мерките, необходими за изпълнението на това решение, правителството е уведомено за работен документ, свързан с посочените мерки, едва през октомври същата година, тъй като чешките органи решават да отложат това уведомяване в очакване да се състави ново правителство след провеждането на парламентарни избори в края на май 2010 г.

48. Следва обаче да се напомни, че държава членка не може да се позовава на разпоредби, практики или положения от нейния вътрешен правен ред, за да оправдае неспазването на задължения, които произтичат от правото на Съюза (вж. по-специално Решение от 4 юни 2009 г. по дело Комисия/Гърция, C-568/07, Сборник, стр. I-4505, точка 50 и Решение от 31 март 2011 г. по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, точка 36).

49. Следователно Съдът приема, че в настоящото дело е обосновано да осъди Чешката република да плати еднократно платима сума.

50. Що се отнася до размера на посочената сума, важно е да се имат предвид следните обстоятелства, свързани с поведението на засегнатата държава членка, както и продължителността и тежестта на нейното нарушение.

51. На първо място, що се отнася до поведението на засегнатата държава членка, както следва от точки 11—18 от настоящото решение, то свидетелства за лоялно сътрудничество с Комисията, тъй като Чешката република я информира редовно за планираните мерки за изпълнението на посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Чешка република.

52. На второ място, що се отнася до продължителността на нарушението, следва да се отбележи, че от датата на обявяването на посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Чешка република до датата, на която Чешката република извършва пълно транспониране на Директива 2003/41 във вътрешното право и следователно привежда националното си законодателство в съответствие с посоченото решение, изтичат 19 месеца.

53. Що се отнася, на трето място, до тежестта на нарушението, следва да се има предвид, че тъй като в Чешката република липсва втори стълб в националната система за пенсиониране и предвид забраната на институциите за професионално пенсионно осигуряване да се установяват на територията на тази държава членка, късното изпълнение от последната на посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Чешка република е имало ограничено въздействие върху вътрешния пазар на системите за професионално пенсионно осигуряване, който съгласно съображения 1, 6 и 8 от Директива 2003/41 тя има за цел да въведе, и следователно върху частните и публичните интереси.

54. По-точно, пълното транспониране на Директива 2003/41 има за цел главно да информира заинтересованите правни субекти, в случай че, както отбелязва Съдът в точка 51 от посоченото по-горе Решение по дело Комисия/Чешка република, националната система за пенсиониране еволюира в това отношение.

55. Предвид всички тези съображения правилната преценка на обстоятелствата по случая изисква размерът на еднократно платимата сума, която Чешката република ще бъде осъдена да заплати на Комисията по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“, да бъде определен на 250 000 EUR.

По съдебните разноски

56. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждане на Чешка република и последната е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Диспозитив

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1) Като не е взела към датата, на която е изтекъл срокът, определен в официалното уведомително писмо, изпратено от Европейската комисия на Чешката република по реда на член 260, параграф 2 ДФЕС, всички мерки за изпълнението на Решение от 14 януари 2010 г. по дело Комисия/Чешка република (C-343/08), Чешката република не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС.

2) Осъжда Чешката република да заплати на Европейската комисия, по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“, еднократно платима сума от 250 000 EUR.

3) Осъжда Чешката република да заплати съдебните разноски.