—

за г-н I., от G. L. Pagliaro и A. Caramazza, Rechtsanwälte,

—

за германското правителство, от г-н T. Henze и г-н J. Möller, в качеството на представители,

—

за белгийското правителство, от г-жа L. Van den Broeck, в качеството на представител,

—

за датското правителство, от г-н C. Vang, в качеството на представител,

—

за естонското правителство, от г-жа M. Linntam, в качеството на представител,

—

за ирландското правителство, от г-н D. O’Hagan и г-н J. Kenny, в качеството на представители, подпомагани от г-н D. Conlan Smyth, barrister,

—

за италианското правителство, от г-жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г-н S. Varone, avvocato dello Stato,

—

за нидерландското правителство, от г-жа C. Wissels и г-жа M. Noort, в качеството на представители,

—

за полското правителство, от г-н M. Szpunar, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от г-жа D. Maidani и г-жа S. Grünheid, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 28, параграф 3, буква a) от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стр. 77 и поправки в OВ L 229, 2004 г., стр. 35 и ОВ L 197, 2005 г., стр. 34; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г-н I., италиански гражданин, и Oberbürgermeisterin der Stadt Remscheid (Германия) относно решението на последния, с което се установява, че г-н I. е загубил правото си да влиза и пребивава на германска територия и му се разпорежда да я напусне, като в противен случай ще бъде експулсиран в Италия.

3

Съгласно съображения 23 и 24 от Директива 2004/38:

4

Член 27, параграфи 1 и 2 от посочената директива гласи:

„1.   При спазване на разпоредбите на настоящата глава държавите членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от [гражданството] им, [по] съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Забранява се позоваването на такива съображения за икономически цели.

2.   Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. Наличието на предишни [осъдителни] присъди не представлява само по себе си основание за предприемането на такива мерки.

Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява [действителна, настояща] и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някои от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция“.

5

Текстът на член 28 от същата директива е следният:

„1.   Преди да вземе решение за експулсиране [по съображения], свързани с обществения ред или обществената сигурност, приемащата държава членка взема предвид продължителността на пребиваване на въпросното лице на нейна територия, неговата/нейната възраст, здравословно състояние, семейно и финансово положение, социална и културна интеграция в приемащата държава членка и степента на неговите/нейните връзки със страната на произход.

2.   Приемащата държава членка не може да взема решение за експулсиране срещу граждани на Съюза или членове на семействата им, независимо от [гражданството] им, които имат право на постоянно пребиваване на нейна територия, освен в случай на сериозни основания, свързани с обществения ред или обществената сигурност.

3.   С изключение на случаите, когато решението се основава на императивни [съображения], свързани с обществената сигурност, [които се] определ[ят] от държавите членки, решение за експулсиране не може да се взема срещу граждани на Съюза [независимо от гражданството им], ако те:

6

Член 33 от Директива 2004/38 предвижда:

„1.   Заповеди за експулсиране не могат да се издават от приемащата държава членка като наказание или юридическа последица на наказание лишаване от свобода, освен ако те не отговарят на изискванията на членове 27, 28 и 29.

2.   Ако заповедта за експулсиране, така както е предвидена в параграф 1, бъде изпълнена след повече от две години от издаването ѝ, държавата членка проверява дали засегнатото лице в действителност и към настоящия момент представлява заплаха за обществения ред или обществената сигурност и преценява дали е настъпила някаква съществена промяна в обстоятелствата след момента на издаването на заповедта за експулсиране“.

7

Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ L 335, стр. 1) има за цел да установи минимални правила за определянето на престъпленията и наказанията в областта на сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, детската порнография и установяването на контакт с деца за сексуални цели. С нея също така се въвеждат разпоредби с цел засилване на превенцията по отношение на тези престъпления и засилване на защитата на жертвите от тях.

8

Член 6 от Закона за свободното движение на гражданите на Съюза (Gesetz über die allgemeine Freizügigkeit von Unionsbürgern) от 30 юли 2004 г. (BGBl, 2004 I, стр. 1950) в редакцията му след изменението със Закона за изменение на Закона за федералната полиция и на други закони (Gesetz zur Änderung des Bundespolizeigesetzes und anderer Gesetze) от 26 февруари 2008 г. (BGBl, 2008 I, стр. 215) гласи:

[…]“.

9

Г-н I. е роден в Италия на 3 септември 1965 г. и живее в Германия от 1987 г. Първата му карта за пребиваване е издадена през април 1987 г. и впоследствие срокът ѝ на действие е продължаван няколко пъти. Не е женен и няма деца. Не е завършил училище или професионално обучение и работи в Германия само от време на време. Г-н I. има петима братя и сестри, някои от които живеят в Германия, а другите — в Италия. След неговия арест през януари 2006 г. майка му живее отчасти в Германия, отчасти в Италия.

10

С присъда от 16 май 2006 г., влязла в сила на 28 октомври 2006 г., Landgericht Köln (регионален съд Кьолн) осъжда г-н I. на седем години и шест месеца лишаване от свобода за сексуално посегателство, сексуално насилие и изнасилване на ненавършило пълнолетие момиче. Деянията, които са в основата на присъдата, са извършвани в периода от 1990 г. до 2001 г. От 1992 г. г-н I. принуждава почти всяка седмица жертвата си да има сексуални отношения с него или да извършва други сексуални действия, като използва сила или я заплашва, че ще убие майка ѝ или брат ѝ. Деянията са извършени спрямо дъщерята на неговата бивша приятелка, която към момента на започването им е на осемгодишна възраст. Г-н I. е в затвора от 10 януари 2006 г. и ще изтърпи наказанието си лишаване от свобода до 9 юли 2013 г.

11

С решение от 6 май 2008 г. Oberbürgermeisterin der Stadt Remscheid, ответник в главното производство, констатира загубването на правото на г-н I. на влизане и пребиваване на германска територия и разпорежда незабавно изпълнение на тази мярка, задължава го да напусне територията, като в противен случай ще бъде експулсиран в Италия.

12

Ответникът в главното производство отбелязва, че г-н I. е вложил значителна енергия в престъпните си действия и е причинил „безкрайно страдание“ на жертвата си, злоупотребявайки с нея в продължение на много години. При подобни обстоятелства не е изключена възможността за рецидив с деяния, които са идентични или подобни на тези, които е извършил преди ареста му по-специално поради дългия период, през който е продължавало престъплението, както и поради обстоятелството, че извършителят му и понастоящем не изпитва чувство на вина. Все пак са взети предвид интересите на г-н I., които следва да бъдат защитени, но той не се е интегрирал по-специално икономически или социално в германското общество.

13

На 12 юни 2008 г. г-н I. подава жалба срещу решението от 6 май 2008 г. за експулсирането му и иска спиране на изпълнението му. С решение от 14 юли 2008 г. Verwaltungsgericht Düsseldorf (Административен съд Дюселдорф) отхвърля жалбата, като приема по-специално, че фактите, на които се основава присъдата, показват лично поведение, представляващо действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото, а именно защитата на девойките и на жените от сексуално насилие и изнасилване. Г-н I. е вложил значителна енергия в престъпните си действия, по-специално предвид периода, през който са извършвани деянията, възрастта на жертвата и предприетите мерки, за да се избегне разкриването на тези деяния, чрез постоянно заплашване на жертвата и организиране на изолирането ѝ.

14

Г-н I. обжалва това решение пред Oberverwaltungsgericht für das Land Nordrhein-Westfalen, който, след като признава суспензивното действие на жалбата, решава да спре производство и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Обхваща ли понятието „императивни съображения, свързани с обществената сигурност“ съгласно член 28, параграф 3 от Директива 2004/38[…] само застрашаване на вътрешната и външната сигурност на държавата, разбирана като продължаване на съществуването на държавата с нейните институции и най-важни публичноправни служби, оцеляване на населението, външните отношения и мирното съвместно съществуване на народите?“.

15

В точка 56 от Решение от 23 ноември 2010 г. по дело Tsakouridis (C-145/09, Сборник, стр. I-11979) Съдът приема, че член 28, параграф 3 от Директива 2004/38 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че борбата с престъпността, свързана с трафика на упойващи вещества от организирана група, може да попада в обхвата на понятието „императивни съображения, свързани с обществената сигурност“, които могат да обосноват решение за експулсиране на гражданин на Съюза, пребивавал в приемащата държава членка през последните десет години.

16

В отговор на писмен въпрос, поставен от Съда след постановяването на Решение по дело Tsakouridis, посочено по-горе, запитващата юрисдикция посочва, че в делото по главното производство остават съмнения по въпроса дали и евентуално при какви условия борбата срещу видовете престъпност, различни от организираната престъпност, свързана с трафика на наркотици, може също да представлява „императивно съображение, свързано с обществената сигурност“, по смисъла на посочения по-горе член 28, параграф 3.

17

Посочената юрисдикция иска по-специално да се установи дали е възможно да се експулсират от приемащата държава членка граждани на Съюза, които, без да принадлежат към престъпна група или към каквато и да било друга престъпна структура, са извършили изключително тежки престъпления, засягащи правно защитени интереси, като сексуалната неприкосновеност, свободата или физическата неприкосновеност, и когато съществува повишен риск от рецидив чрез извършване на други престъпления от подобно естество.

18

Относно обществената сигурност Съдът вече е приел, че тя обхваща както вътрешната, така и външната сигурност на държавата членка (Решение по дело Tsakouridis, посочено по-горе, точка 43 и цитираната съдебна практика).

19

Според Съда от текста и структурата на член 28, параграф 3 от Директива 2004/38 следва, че като поставя всяка мярка за експулсиране в хипотезите, предвидени в тази разпоредба, в зависимост от наличието на „императивни съображения“, свързани с обществената сигурност — понятие, което е значително по-тясно от понятието „сериозни основания“ по смисъла на параграф 2 от този член, — законодателят на Съюза явно е искал да ограничи мерките, основани на посочения параграф 3, до „изключителни обстоятелства“, както е посочено в съображение 24 от посочената директива (Решение по дело Tsakouridis, посочено по-горе, точка 40).

20

Понятието „императивни съображения, свързани с обществената сигурност“ предполага не само, че е накърнена обществената сигурност, но и че подобно накърняване е особено тежко, за което свидетелства употребата на израза „императивни съображения“ (Решение по дело Tsakouridis, посочено по-горе, точка 41).

21

Следва да се напомни също, че правото на Съюза не налага на държавите членки единна ценностна система, що се отнася до преценката на поведение, което може да бъде счетено за противоречащо на обществената сигурност (вж. по аналогия Решение от 20 ноември 2001 г. по дело Jany и др., C-268/99, Recueil, стр. I-8615, точка 60).

22

Съгласно текста на член 28, параграф 3 от Директива 2004/38 императивните съображения, свързани с обществената сигурност, се „определят от държавите членки“.

23

Макар в съществена степен държавите членки да са свободни да определят изискванията, свързани с обществения ред и обществената сигурност, според националните си нужди, които могат да се различават в отделните държави членки и в различните периоди от време, по-специално като обосноваване на дерогацията от основния принцип за свободното движение на лицата, все пак тези изисквания следва да се разбират в строг смисъл, така че техният обхват не може да бъде определен едностранно от всяка от държавите членки, без контрол от страна на институциите на Европейския съюз (вж. по-специално Решение от 10 юли 2008 г. по дело Jipa, C-33/07, Сборник, стр. I-5157, точка 23, Решение от 17 ноември 2011 г. по дело Гайдаров, C-430/10, Сборник, стр. I-11637, точка 32 и Решение от 17 ноември 2011 г. по дело Аладжов, C-434/10, Сборник, стр. I-11659, точка 34).

24

За да се прецени дали извършените от г-н I. престъпни деяния могат да попадат в обхвата на понятието „императивни съображения, свързани с обществената сигурност“, следва да се вземат предвид следните обстоятелства.

25

Съгласно член 83, параграф 1 ДФЕС сексуалната експлоатация на деца попада в областите на особено тежката престъпност с трансгранично измерение, в които е предвидена намесата на законодателя на Съюза.

26

Като се изразява посочената цел, в съображение 1 от Директива 2011/93 се подчертава, че сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца представляват сериозни нарушения на основните права, и по-специално на правата на децата на закрила и грижи, необходими за тяхното благоденствие, както е предвидено в Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 20 ноември 1989 г. и в Хартата на основните права на Европейския съюз.

27

Тежестта на този вид престъпни деяния е видна и от член 3, параграф 4 от Директива 2011/93, който предвижда, че извършването на сексуални действия с дете, което не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, трябва да се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от пет години, докато по силата на параграф 5, подточка i) от същия член извършването на такива действия чрез злоупотреба с установени отношения на доверие, власт или влияние върху детето трябва да се наказва с лишаване от свобода с максимален срок не по-малко от осем години. Съгласно същия параграф 5, подточка iii) това наказание трябва да бъде с максимален срок не по-малко от десет години, ако е използвана принуда, сила или заплашване. Съобразно член 9, букви б) и ж) от същата директива трябва да се считат за отегчаващи вината обстоятелства фактът, че престъплението е извършено от член на семейството, от лице, което съжителства с детето, или от лице, което е злоупотребило с установени отношения на доверие или власт, и фактът, че престъплението включва тежка проява на насилие или е причинило значителна вреда на детето.

28

От тези обстоятелства е видно, че държавите членки могат да приемат, че престъпления като посочените в член 83, параграф 1, втора алинея ДФЕС съставляват особено тежко посегателство върху основен интерес на обществото, което може да представлява пряка заплаха за спокойствието и физическата сигурност на населението и следователно да попада в обхвата на понятието „императивни съображения, свързани с обществената сигурност“, с които може да се обоснове мярка за експулсиране на основание член 28, параграф 3 от Директива 2004/38, при условие че по начина на извършването им тези престъпления се характеризират като особено тежки, което запитващата юрисдикция следва да провери въз основа на самостоятелно разглеждане на конкретния случай, с който е сезирана.

29

Евентуалният извод на запитващата юрисдикция, че съгласно ценностите, присъщи на правния ред на държавата членка, към която тя принадлежи, престъпни деяния като извършените от г-н I. представляват пряка заплаха за спокойствието и физическата сигурност на населението, не следва да води непременно до експулсирането на съответното лице.

30

Всъщност член 27, параграф 2, втора алинея от Директива 2004/38 обуславя всяка мярка за експулсиране от обстоятелството поведението на съответното лице да представлява действителна и настояща заплаха, която засяга основен интерес на обществото или на приемащата държава членка, извод, който предполага по принцип наличието на тенденция при съответното лице да запази това поведение и за в бъдеще.

31

Следва да се добави, че когато е приета мярка за експулсиране от територията като наказание или юридическа последица от наказание лишаване от свобода, но тази мярка е изпълнена след повече от две години от приемането ѝ, член 33, параграф 2 от Директива 2004/38 изисква държавите членки да проверят дали засегнатото лице представлява действителна и настояща заплаха за обществения ред или обществената сигурност и да преценят дали е настъпила съществена промяна в обстоятелствата след момента на приемане на решението за експулсиране.

32

Накрая, както следва от самия текст на член 28, параграф 1 от Директива 2004/38, преди да приеме решение за експулсиране от територията по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, приемащата държава членка трябва да вземе предвид по-специално продължителността на пребиваване на заинтересованото лице на нейна територия, неговата възраст, здравословно състояние, семейно и финансово положение, социална и културна интеграция в тази държава и степента на неговите връзки със страната на произход.

33

Предвид изложените по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 28, параграф 3, буква a) от Директива 2004/38 трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да приемат, че престъпления като посочените в член 83, параграф 1, втора алинея ДФЕС съставляват особено тежко посегателство върху основен интерес на обществото, което може да представлява пряка заплаха за спокойствието и физическата сигурност на населението и следователно да попада в обхвата на понятието „императивни съображения, свързани с обществената сигурност“, с които може да се обоснове мярка за експулсиране на основание посочения член 28, параграф 3, при условие че по начина на извършването им тези престъпления се характеризират като особено тежки, което запитващата юрисдикция следва да провери въз основа на самостоятелно разглеждане на конкретния случай, с който е сезирана.

34

Всяка мярка за експулсиране е обусловена от обстоятелството поведението на съответното лице да представлява действителна и настояща заплаха, която засяга основен интерес на обществото или на приемащата държава членка, извод, който предполага по принцип наличието на тенденция при съответното лице да запази това поведение и за в бъдеще. Преди да приеме решение за експулсиране, приемащата държава членка трябва да вземе предвид по-специално продължителността на пребиваване на заинтересованото лице на нейна територия, неговата възраст, здравословно състояние, семейно и финансово положение, социална и културна интеграция в тази държава и степента на неговите връзки със страната на произход.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Член 28, параграф 3, буква a) от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да приемат, че престъпления като посочените в член 83, параграф 1, втора алинея ДФЕС съставляват особено тежко посегателство върху основен интерес на обществото, което може да представлява пряка заплаха за спокойствието и физическата сигурност на населението и следователно да попада в обхвата на понятието „императивни съображения, свързани с обществената сигурност“, с които може да се обоснове мярка за експулсиране на основание посочения член 28, параграф 3, при условие че по начина на извършването им тези престъпления се характеризират като особено тежки, което запитващата юрисдикция следва да провери въз основа на самостоятелно разглеждане на конкретния случай, с който е сезирана.

Всяка мярка за експулсиране е обусловена от обстоятелството поведението на съответното лице да представлява действителна и настояща заплаха, която засяга основен интерес на обществото или на приемащата държава членка, извод, който предполага по принцип наличието на тенденция при съответното лице да запази това поведение и за в бъдеще. Преди да приеме решение за експулсиране, приемащата държава членка трябва да вземе предвид по-специално продължителността на пребиваване на заинтересованото лице на нейна територия, неговата възраст, здравословно състояние, семейно и финансово положение, социална и културна интеграция в тази държава и степента на неговите връзки със страната на произход.