—

за Camera di Commercio, Industria, Artigianato e Agricoltura (CCIAA) di Cosenza, от адв. O. Morcavallo и адв. F. Sciaudone, avvocati,

—

за Grillo Star Srl, от адв. R. Mastroianni, avvocato,

—

за италианското правителство, от г-жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г-н S. Fiorentino, avvocato dello Stato,

—

за германското правителство, от г-н N. Graf Vitzthum, в качеството на представител,

—

за австрийското правителство, от г-жа C. Pesendorfer, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от г-н A. Aresu и г-жа M. Afonso, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 1, буква в) и член 6, параграф 1, буква д) от Директива 2008/7/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година относно косвените данъци върху набирането на капитал (ОВ L 46, стр. 11).

2

Запитването е отправено в рамките на производството за определяне на пасивите на Grillo Star Srl (наричано по-нататък „Grillo Star“), дружество в несъстоятелност, от съдията по несъстоятелността към Tribunale di Cosenza, който трябва да се произнесе по молбата за приемане в пасивите на вземане на Camera di Commercio, Industria, Artigianato e Agricoltura di Cosenza (наричана по-нататък „CCIAA di Cosenza“), свързано с липсата на плащане от страна на Grillo Star на годишния налог за 2009 г., който дължи всяко предприятие, вписано или посочено в регистъра на предприятията (наричан по-нататък „годишен налог“).

3

Член 2 от Директива 2008/7, озаглавен „Капиталово дружество“, гласи:

„За целите на настоящата директива „капиталово дружество“ означава:

2.   За целите на настоящата директива всяко друго дружество, компания, сдружение или юридическо лице, осъществяващо дейност с цел печалба, се счита за капиталово дружество“.

4

Член 5, параграф 1 от посочената директива гласи:

„Държавите членки не облагат капиталовите дружества с никакъв вид косвен данък по отношение на следното:

[…]

[…]“.

5

Член 6, параграф 1 от същата директива има следното съдържание:

„Независимо от член 5 държавите членки могат да налагат следните данъци и такси:

[…]

[…]“.

6

В своята редакция преди преработката, извършена с член 1, параграф 19 от Законодателен декрет № 23 относно реформата на системата на търговските, промишлени, занаятчийски и земеделски камари в приложение на член 53 от Закон № 99 от 23 юли 2009 г. (decreto legislativo n. 23 — Riforma dell’ordinamento relativo alle camere di commercio, industria, artigianato e agricoltura, in attuazione dell’articolo 53 della legge 23 luglio 2009, n. 99) от 15 февруари 2010 г. (GURI № 46 от 25 февруари 2010 г., стр. 1), в сила от 12 март 2010 г., в спора по главното производство намират приложение следните национални разпоредби.

7

С член 2188, параграф 1 от италианския граждански кодекс (наричан по-нататък „граждански кодекс“) се въвежда регистър на предприятията, в който съгласно член 2195 от този кодекс следва да се впишат всички промишлени, търговски и финансови предприятия, независимо дали имат едноличен характер или представляват обединения от лица, и в частност съгласно член 2200 от този кодекс дружествата и кооперативите, включително тези, които не извършват търговска дейност.

8

Член 8, параграфи 1 и 2 от Закон № 580 относно реорганизацията на търговските, промишлени, занаятчийски и земеделски камари (legge n. 580 — Recante Riordinamento delle camere di commercio, industria, artigianato e agricoltura) от 29 декември 1993 г. (обикновено приложение към GURI № 7 от 11 януари 1994 г., наричан по-нататък „Закон № 580/1993“) предвижда, че поддържането на регистъра на предприятията се поверява на търговските, индустриални, занаятчийски и земеделски камари.

9

Член 18, параграфи 3—5 от Закон № 580/1993 определя реда и начина на изчисляване на годишния налог.

10

Декретът на министъра на икономическото развитие за определяне на размера на годишния налог, дължим от предприятията на търговските камари за 2009 г. (decreto del ministro dello Sviluppo economico — Determinazione delle misure del diritto annuale dovuto per l’anno 2009, dalle imprese alle camere di commercio) от 30 април 2009 г. (GURI № 114 от 19 май 2009 г., стр. 37), определя размера на годишния налог за разглежданата в главното производство година. Той възлиза на фиксираната сума от 200 EUR за предприятията, чийто оборот не надхвърля 100000 EUR, а над тази граница се изчислява на групи като процент от оборота на съответното предприятие.

11

С решение от 29 април 2009 г. отделението по несъстоятелността на Tribunale di Cosenza обявява Grillo Star в несъстоятелност и открива производството по приемане на вземанията на кредиторите към масата на несъстоятелността в съответствие с член 93 от Закона за несъстоятелността.

12

В хода на това производство на 4 юни 2009 г. CCIAA di Cosenza предявява към масата на несъстоятелността на Grillo Star вземане в размер на 200 EUR, заедно със сумата от 113,39 EUR, като годишен налог за 2009 г.

13

Съдията по несъстоятелността към Tribunale di Cosenza, който следва да се произнесе по молбата за приемане на вземането към масата на несъстоятелността на Grillo Star, има съмнения относно съвместимостта на италианската правна уредба на годишния налог с Директива 2008/7.

14

В това отношение той препраща към практиката на Съда, и по-специално към Решение от 20 април 1993 г. по дело Ponente Carni и Cispadana Costruzioni (C-71/91 и C-178/91, Recueil, стр. I-1915), Решение от 2 декември 1997 г. по дело Fantask и др. (C-188/95, Recueil, стр. I-6783), както и към Решение от 10 септември 2002 г. по дело Prisco и CASER (C-216/99 и C-222/99, Recueil, стр. I-6761), които определят данъците под формата на такси или дължими вземания, които държавите членки могат да получават въз основа на изключението, предвидено в член 12, параграф 1, буква д) от Директива 69/335/ЕИО на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал (ОВ L 249, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 9), което по същество е възпроизведено в член 6, параграф 1, буква д) от Директива 2008/7. На посочения съдия обаче му се струва, че годишният налог няма споменатата по-горе форма, доколкото изчисляването му не е свързано с разходите за предоставената на предприятията услуга по поддържането на регистрацията им в регистъра, воден от търговските, индустриални, занаятчийски и земеделски камари.

15

При тези условия съдията по несъстоятелността към Tribunale di Cosenza решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

16

Що се отнася до приложимостта на член 5, параграф 1, буква в) от Директива 2008/7 към годишния налог, съдията по несъстоятелността към Tribunale di Cosenza е поискал да допълни своя акт за преюдициално запитване от 5 ноември 2009 г. със следните въпроси:

„1)   Противоречи ли на [Директива 2008/7] задължението на капиталово дружество, което не извършва и никога не е извършвало стопанска дейност — тоест „не функционира“, — да заплаща [годишен налог] на камарата?

2)   Противоречат ли на [Директива 2008/7] конститутивният характер на вписването в регистъра на предприятията, което съгласно италианската национална правна уредба е задължителна предпоставка за придобиването на правосубектност от капиталовите дружества, и съответното заплащане на свързания с него годишен налог?“.

17

В резултат на този допълнителен акт за преюдициално запитване с Определение на председателя на Съда от 20 октомври 2010 г. се постановява възобновяването на писмената фаза на производството.

18

CCIAA di Cosenza посочва по същество, че Съдът няма компетентност да отговори на отправените преюдициални запитвания, доколкото съдията по несъстоятелността към Tribunale di Cosenza не може да се квалифицира като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС. В това отношение то посочва, че производството пред този съдия не води до постановяване на решение с правораздавателен характер. CCIAA di Cosenza изтъква във връзка с това, че посоченият съдия принципно осъществява функции по надзор и контрол на законосъобразността на производството за установяване на пасивите, като приема изцяло или отчасти, отхвърля или обявява за недопустими исканията, с които се предявяват вземанията. То твърди също така, че в производството пред този съдия има множество ограничения на състезателно начало.

19

От своя страна Grillo Star твърди, че производството пред съдията по несъстоятелността има правораздавателен характер, тъй като италианското законодателство му възлага задачата да взема мотивирани решения по всяко предявено вземане към масата на несъстоятелността, и че ако не се обжалват, тези решения имат сила на пресъдено нещо и са обвързващи за страните. То изтъква също така обстоятелството, че решението на съдията по несъстоятелността се взема, след като се проведе съдебно заседание, за което страните се призовават и в което имат право да участват.

20

В това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда, за да се прецени дали запитващият орган притежава качеството на юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС — въпрос, уреден единствено от правото на Съюза, — Съдът взема предвид съвкупност от елементи, каквито са законоустановеният характер на органа, постоянното му естество, задължителността на неговата юрисдикция, състезателността на производството пред него, прилагането от него на правни норми и независимостта му (вж. Решение от 14 юни 2011 г. по дело Miles и др., C-196/09, Сборник, стр. I-5105, точка 37 и цитираната съдебна практика).

21

Освен това националните юрисдикции могат да сезират Съда само ако пред тях има висящ спор и ако те трябва да постановят решение в рамките на производство, което трябва да завърши с произнасяне на решение с правораздавателен характер (вж. Определение от 24 март 2011 г. по дело Bengtsson, C-344/09, точка 18 и цитираната съдебна практика).

22

Така според практиката на Съда, когато действа като административен орган, без от него същевременно да се изисква да разреши правен спор, запитващият орган не може да се разглежда като изпълняващ правораздавателна функция (Определение по дело Bengtsson, посочено по-горе, точка 19 и цитираната съдебна практика).

23

От представените от CCIAA di Cosenza и потвърдени от Grillo Star данни следва, че в настоящия случай съдията по несъстоятелността има за задача въз основа на изготвения от синдика на дружеството в несъстоятелност списък с пасивите да определи по искане на кредиторите кои вземания следва да бъдат приети. От Закона за несъстоятелността следва също, че както синдикът, така и другите заинтересовани лица могат да подават възражения до съдията по несъстоятелността срещу приемането на вземания, предявени пред него от страна на кредитор. На последно място следва да се изтъкне, че ако няма възражения, решението на съдията по несъстоятелността, с което се отказва приемането на дадено вземане, поражда задължителни правни последици.

24

Освен това, както посочва генералният адвокат в точка 19 от заключението си, синдикът и кредиторите имат възможност да представят становища в писмена и устна форма пред съдията по несъстоятелността.

25

Предвид всички тези обстоятелства не може основателно да се поддържа, че от съдията по несъстоятелността към Tribunale di Cosenza не се изисква да постанови решение с правораздавателен характер по смисъла на правото на Съюза с цел да разреши правен спор в рамките на състезателно производство.

26

При тези условия Съдът е компетентен да отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси.

27

С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Директива 2008/7, и в частност член 5, параграф 1, буква в) и член 6, параграф 1, буква д) от нея, следва да се тълкува в смисъл, че не допуска събирането на годишен налог като разглеждания в главното производство, който се плаща на италианските търговски, промишлени, занаятчийски и земеделски камари от всяко предприятие, вписано или посочено във водения от тези камари регистър.

28

Най-напред следва да се припомни, че Съдът вече е имал възможност да уточни, че член 12 от Директива 69/335, чийто текст е по същество идентичен с този на член 6 от Директива 2008/7, представлява изключение от принципната забрана на данъците, които имат същите характеристики като данъка върху вноската, предвидена в член 10 от Директива 69/335, който от своя страна е възпроизведен по същество в член 5, параграф 1 от Директива 2008/7 (в този смисъл вж. по-специално Решение по дело Fantask и др., посочено по-горе, точка 20).

29

Следователно на първо място трябва да се разгледа въпросът дали годишен налог като разглеждания в главното производство попада сред данъците, забранени с член 5, параграф 1 от Директива 2008/7.

30

В параграф 1, буква в) от този член в частност се забраняват косвените данъци под всякаква форма, дължими за регистрацията или всяка друга формалност, която може да се изисква преди започване на стопанска дейност и която капиталовото дружество може да е задължено да изпълни поради правната си форма.

31

Тази забрана се оправдава с обстоятелството, че макар с разглежданите данъци да не се облагат самите вноски в капитала на дружествата, те се събират при извършване на формалности, свързани с правната форма на дружеството, т.е. поради използвания инструмент за набиране на капитала по такъв начин, че тяхното запазване би застрашило и постигането на преследваните с Директива 2008/7 цели (вж. в този смисъл Решение от 28 юни 2007 г. по дело Albert Reiss Beteiligungsgesellschaft, C-466/03, Recueil, стр. I-5357, точка 50 и цитираната съдебна практика).

32

Член 5, параграф 1, буква в) от Директива 2008/7 по принцип трябва да се тълкува разширително, в смисъл че обхваща не само формалните процедури, които се изискват преди капиталово дружество да започне дейността си, но и формалностите, необходими за упражняване и за продължаване на дейността на такова дружество (вж. в този смисъл Решение по дело Albert Reiss Beteiligungsgesellschaft, посочено по-горе, точка 51 и цитираната съдебна практика).

33

От практиката на Съда обаче следва, че тази разпоредба не забранява облагане, което се дължи на годишна основа поради регистрацията на предприятието в търговска и промишлена камара, доколкото пораждащият това облагане факт се състои не в регистрацията на дружеството или на юридическото лице, собственик на предприятие, а в регистрацията на самото предприятие, че такова облагане не зависи от правната форма на собственика на предприятието и че следователно то не е свързано с формалности, която капиталовото дружество може да е задължено да изпълни поради правната си форма (вж. в този смисъл Решение от 11 юни 1996 г. по дело Denkavit Internationaal и др., C-2/94, Recueil, стр. I-2827, точки 24—26).

34

Безспорно е, че съгласно приложимото национално право фактът, който поражда годишен налог като разглеждания в главното производство, се състои не в регистрацията на дружеството или на юридическото лице, собственик на предприятие, а в регистрацията на самото предприятие. Става въпрос за налог, който се прилага спрямо всички субекти със стопанска цел въз основа на техния оборот.

35

Както потвърждава Grillo Star в съдебното заседание, този налог не зависи от правната форма на собственика на предприятието, тъй като се прилага едновременно спрямо предприятията, които имат формата на капиталови дружества по смисъла на член 2 от Директива 2008/7, и спрямо тези, които имат друга правна форма, и в частност предприятията, които са собственост или се управляват еднолично от физически лица (вж. по аналогия Решение по дело Denkavit Internationaal и др., посочено по-горе, точка 25).

36

Освен това, както правилно посочват италианското правителство и Европейската комисия, обстоятелството, че годишният налог е пропорционален на оборота на съответното предприятие, изключва възможността неговото плащане да представлява по-обременителна формалност за предприятие, което е приело правната форма на капиталово дружество, отколкото за предприятие, създадено под различна правна форма.

37

Така става ясно, че годишен налог като разглеждания в главното производство не е свързан с формалности, които капиталовите дружества могат да бъдат задължени да изпълнят поради правната си форма.

38

Изтъкнатото от запитващата юрисдикция обстоятелство, че за разлика от други предприятия вписването на капиталовите дружества в регистъра на предприятията има конститутивно действие за капиталовите дружества по смисъла на разглежданото национално право, не може да постави под въпрос направеното в предшестващата точка заключение. Всъщност дори вписването в този регистър, и следователно плащането на свързания с това годишен налог, да представлява условие за правното съществуване на капиталовите дружества, сам по себе си този елемент не може да промени пораждащия този годишен налог факт, както е посочен в точка 34 от настоящото решение, като го трансформира в налог, дължим поради регистрацията на капиталовото дружество, собственик на предприятието (вж. по аналогия Решение по дело Denkavit Internationaal и др., посочено по-горе, точка 28). Освен това е безспорно, че ако капиталово дружество не плати посочения налог, това не води до заличаването му от регистъра на предприятията.

39

Също така няма значение изтъкнатото от CCIAA di Cosenza обстоятелство, че годишен налог като разглеждания в главното производство трябва да се плати от капиталово дружество като Grillo Star дори и за периода, през който то не извършва никаква ефективна икономическа дейност. Всъщност в съответствие с разглежданото в главното производство национално право такова задължение на капиталовите дружества да платят годишния налог се обосновава с презумпцията, че всяко капиталово дружество по принцип притежава предприятие. В това отношение Съдът е признал, от една страна, че в областта, която попада в рамките на Директива 2008/7, определението на понятието за предприятие е от компетентността на националния законодател (вж. в този смисъл Решение по дело Denkavit Internationaal и др., посочено по-горе, точка 31), и от друга страна, че тази презумпция не засяга заключението, че както беше припомнено в точка 34 от настоящото решение, фактът, който води до пораждане на такса като годишния налог, се състои в регистрацията на самото предприятие независимо от правната му форма (вж. в този смисъл Решение по дело Denkavit Internationaal и др., посочено по-горе, точка 29).

40

Освен това от документите, с които разполага Съдът, следва, че дружество като Grillo Star, което най-малкото е извършило подготвителни действия за започване на хотелиерска дейност, като в частност е придобило терени, във всеки случай не може да бъде приравнено на „кухо дружество“ по смисъла на точка 29 от Решение по дело Denkavit Internationaal и др., посочено по-горе, т.е. на дружество, което няма активи и следователно вече не извършва никаква дейност.

41

Следователно при тези условия се налага изводът, че годишен налог като разглеждания в главното производство не представлява забранен данък по смисъла на член 5, параграф 1, буква в) от Директива 2008/7.

42

Поради това не е необходимо да се разглежда дали такъв налог попада в рамките на изключението от горепосочената разпоредба, предвидено в член 6, параграф 1, буква д) от Директива 2008/7.

43

Ето защо на поставените въпроси следва да се отговори, че член 5, параграф 1, буква в) от Директива 2008/7 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска налог като разглеждания в главното производство, който се дължи годишно от всички предприятия поради тяхното вписване в регистъра на предприятията, дори ако това вписване има конститутивно действие за капиталовите дружества и посоченият налог се дължи от тези дружества и за периода, през който те извършват само действия, подготвящи функционирането на дадено предприятие.

44

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 5, параграф 1, буква в) от Директива 2008/7/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година относно косвените данъци върху набирането на капитал следва да се тълкува в смисъл, че допуска налог като разглеждания в главното производство, който се дължи годишно от всички предприятия поради тяхното вписване в регистъра на предприятията, дори ако това вписване има конститутивно действие за капиталовите дружества и посоченият налог се дължи от тези дружества и за периода, през който те извършват само действия, подготвящи функционирането на дадено предприятие.