Дело C-72/11

Наказателно производство

срещу

Mohsen Afrasiabi и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран за предотвратяване на ядреното разпространение — Регламент (ЕО) № 423/2007 — Член 7, параграфи 3 и 4 — Доставка и инсталиране на синтеровъчна пещ в Иран — Понятието „непряко предоставяне“ на „икономически ресурс“ в полза на лице, образувание или субект, включено или включен в приложения IV и V към посочения регламент — Понятието „заобикаляне“ на забраната за предоставяне“

Резюме на решението

1.        Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран

(член 7, параграф 3 от Регламент № 423/2007 на Съвета)

2.        Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран

(член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007 на Съвета)

1.        Член 7, параграф 3 от Регламент № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран трябва да се тълкува в смисъл, че забраната за косвено предоставяне на икономически ресурс по смисъла на член 1, буква и) от този регламент обхваща действията по доставката и инсталирането на функционално изправна, но все още неподготвена за експлоатация синтеровъчна пещ в полза на трето лице в Иран, което действа от името, под контрола или съгласно указанията на лице, образувание или субект от списъка в приложения IV и V към споменатия регламент и възнамерява да експлоатира тази пещ, за да произвежда в полза на това лице, образувание или субект стоки, които могат да допринесат за ядреното разпространение в тази държава.

Всъщност, като се има предвид превантивният характер на ограничителните мерки срещу Ислямска република Иран, за целите на прилагането на понятието „икономически ресурси“ в контекста на установената в член 7, параграф 3 забрана релевантният критерий е възможността съответният актив да бъде използван за получаването на финансови средства, стоки или услуги, които могат да допринесат за ядреното разпространение в Иран. Следователно за целите на прилагането на посочения член 7, параграф 3 не се изисква активът да бъде готов за незабавна експлоатация непосредствено след извършването на разглежданото действие.

(вж. точки 45—47 и 57; точка 1 от диспозитива)

2.        Член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран трябва да се тълкува в смисъл, че:

– обхваща дейностите, които, макар формално и привидно да не осъществяват състава на нарушението на член 7, параграф 3 от този регламент, все пак имат за предмет или за пряка или непряка последица да се преодолее действието на забраната, предвидена в последната посочена разпоредба,

– термините „съзнателно“ и „преднамерено“ предполагат кумулативно наличие на интелектуален и волеви момент, които са налице, когато лицето, което участва в дейност с подобен предмет или подобни последици, пряко се стреми към това или най-малкото предвижда като възможност участието му да има такъв предмет или такива последици и допуска това.

(вж. точка 68; точка 2 от диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

21 декември 2011 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран за предотвратяване на ядреното разпространение — Регламент (ЕО) № 423/2007 — Член 7, параграфи 3 и 4 — Доставка и инсталиране на синтеровъчна пещ в Иран — Понятието „непряко предоставяне“ на „икономически ресурс“ в полза на лице, образувание или субект, включено или включен в приложения IV и V към посочения регламент — Понятието „заобикаляне“ на забраната за предоставяне“

По дело C‑72/11,

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberlandesgericht Düsseldorf (Германия) с акт от 11 февруари 2011 г., постъпил в Съда на 18 февруари 2011 г., в рамките на наказателното производство срещу

Mohsen Afrasiabi,

Behzad Sahabi,

Heinz Ulrich Kessel,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г‑н K. Lenaerts (докладчик), председател на състав, г‑н J. Malenovský, г‑н E. Juhász, г‑н G. Arestis и г‑н T. von Danwitz, съдии,

генерален адвокат: г‑н Y. Bot,

секретар: г‑н K. Malacek, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 октомври 2011 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof, от г‑н R. Griesbaum, г‑н S. Morweiser и г‑жа S. Heine, в качеството на представители,

–        за г‑н Afrasiabi, от адв. K. Aminyan, Rechtsanwalt,

–        за г‑н Kessel, от адв. T. Elsner, Rechtsanwalt,

–        за френското правителство, от г‑н E. Ranaivoson, в качеството на представител,

–        за италианското правителство, от г‑жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г‑н P. Gentili, avvocato dello Stato,

–        за Европейската комисия, от г‑н F. Erlbacher, г‑н M. Konstantinidis и г‑н T. Scharf, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 16 ноември 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, стр. 1).

2        Запитването е отправено в рамките на наказателно производство срещу г‑н Afrasiabi, г‑н Sahabi и г‑н Kessel (наричани по-нататък заедно „обвиняемите“) по обвинение, че са нарушили тези разпоредби от Регламент № 423/2007, като са участвали в доставката и инсталирането в Иран на произведена в Германия синтеровъчна пещ за керамика.

 Правна уредба

 Международното право

3        С оглед на оказване на натиск върху Ислямска република Иран, за да преустанови чувствителни по отношение на разпространението ядрени дейности и разработването на системи за ядрено оръжие, на 23 декември 2006 г. на основание глава VІІ, член 41 от Статута на ООН Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 1737 (2006), с която се въвеждат някои ограничителни мерки срещу тази държава.

4        Съгласно точки 2 и 12 от посочената резолюция Съветът за сигурност на ООН:

„2.      Реши в този контекст, че Иран трябва да преустанови незабавно чувствителните по отношение на разпространението ядрени дейности […].

[…]

12.      Реши, че всички държави трябва да замразят финансовите средства, другите финансови активи и икономически ресурси, които се намират на тяхна територия към датата на приемане на настоящата резолюция или към всеки по-късен момент и които са притежавани или контролирани от лица или образувания, посочени в приложението, както и от други лица или образувания, които Съветът или Комитетът [по санкциите] биха могли да определят като участващи във, пряко свързани със или подкрепящи чувствителни от гледна точка на разпространението ядрени дейности на Иран и разработването на системи за ядрено оръжие, или от лица или образувания, действащи от тяхно име или под тяхно ръководството, или от образувания, които са притежавани или контролирани от тях, включително чрез незаконни средства […] и освен това реши, че всички държави са длъжни да вземат мерки, така че техните граждани или което и да било лице или образувание на тяхна територия да не могат да предоставят на посочените лица или образувания финансови средства, други финансови активи или икономически ресурси, нито да разрешават използването на такива активи или ресурси в тяхна полза“.

 Правото на Съюза

 Обща позиция 2007/140/ОВППС

5        За да изпълни Резолюция 1737 (2006), Съветът на Европейския съюз приема Обща позиция 2007/140/ОВППС от 27 февруари 2007 година относно ограничителните мерки срещу Иран (ОВ L 61, стр. 49).

6        Съгласно съображения 1 и 9 от посочената обща позиция:

„(1)      На 23 декември 2006 г. Съветът за сигурност на ООН (ССООН) прие Резолюция 1737 (2006) („Резолюция 1737 (2006) на ССООН“), като настоя пред Иран да прекрати незабавно някои ядрени дейности, имащи отношение към разпространението на ядрено оръжие, и въведе някои ограничителни мерки срещу Иран.

[…]

(9)      Резолюция 1737 (2006) на ССООН, освен това, налага замразяване на финансови средства, други финансови активи и икономически ресурси, притежавани, държани или контролирани директно или индиректно от лица или структури, посочени от Съвета за сигурност или от Комитета [по санкциите] като заети, пряко свързани или поддържащи ядрените дейности на Иран, имащи отношение към разпространението на ядрено оръжие или разработването на системи за доставка на ядрено оръжие, от лица или структури, действащи от тяхно име или по тяхно указание, или от структури, притежавани или контролирани от тях, включително чрез незаконни средства; тя налага и задължение никакви финансови средства, финансови активи или икономически ресурси да не бъдат отпускани на или в полза на такива лица или структури“.

7        Член 5, параграф 2 от тази обща позиция гласи:

„Никакви финансови средства или икономически ресурси не се предоставят директно или индиректно на или в полза на лица и структури, посочени в параграф 1“.

 Регламент № 423/2007

8        На основание на Обща позиция 2007/140/ОВППС Съветът приема Регламент № 423/2007, който влиза в сила на 20 април 2007 г.

9        Съгласно съображение 3 от посочения регламент:

„[Предвидените в Обща позиция 2007/140/ОВППС ограничителни] мерки попадат в обхвата на Договора за създаване на Европейската общност и поради това, по-специално с оглед осигуряване на еднаквото им прилагане от икономическите оператори във всички държави членки, е необходимо законодателство на Общността за тяхното прилагане дотолкова, доколкото това засяга Общността“.

10      Член 1, буква и) от този регламент в частност гласи:

„Единствено по смисъла на настоящия регламент се прилагат следните дефиниции:

[…]

и)      „икономически ресурси“ означава активи от всякакъв вид, осезаеми или не, движими или недвижими, които не са финансови средства, но могат да бъдат използвани за получаване на финансови средства, стоки или услуги“.

11      Член 7, параграфи 3 и 4 от Регламент № 423/2007 гласи:

„3.      Финансови средства или икономически ресурси не се предоставят нито пряко, нито косвено, на или в полза на физически или юридически лица, субекти или органи, изброени в приложения IV и V.

4.      Съзнателното и преднамерено участие в дейности, чиито предмет или последици представляват пряко или косвено заобикаляне на мерките, посочени в параграфи 1, 2 и 3, се забранява“.

12      Съгласно член 12, параграф 2 от същия регламент „[з]абраните, предвидени в член 5, параграф 1 и в член 7, параграф 3, не пораждат каквато и да била отговорност за съответните физически и юридически лица или субекти, ако те не са знаели и не са имали основателна причина да подозират, че действията им биха били в нарушение на тези забрани“.

13      В графа № II.A2.005 от приложение ІІ към Регламент № 423/2007, озаглавено „Стоки и технологии по член 3“, са посочени „[п]ещи за топлинна обработка с контролирана атмосфера, както следва: [п]ещи, способни за работа при температура над 400 °C“.

14      Сред юридическите лица, образуванията и субектите, посочени в приложение IV.A към посочения регламент, фигурира промишлената група „Shahid Hemmat“ (SHIG) (точка 10 от това приложение), за която са посочени следните данни: „Друга информация: а)  субект, подчинен на Организацията за авиационна промишленост (AIO) [Aerospace Industries Organisation], б)  участва в програмата на Иран за балистични ракети“.

15      Член 16, параграф 1 от този регламент гласи:

„Държавите членки установяват правилата относно санкции, които се прилагат за нарушения на настоящия регламент, и вземат всички мерки, които са необходими, за да обезпечат тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи“.

16      На 23 април 2007 г. Съветът приема Обща позиция 2007/246/ОВППС за изменение на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 106, стр. 67). На 5 юни 2007 г. той приема Регламент (ЕО) № 618/2007 за изменение на Регламент № 423/2007 (ОВ L 143, стр. 1). Регламент № 618/2007, който влиза в сила на 6 юли 2007 г., не изменя относимите по делото в главното производство разпоредби на Регламент № 423/2007.

17      На 26 юли 2010 г. Съветът приема Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39). На 25 октомври 2010 г. той приема Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1). В член 16, параграфи 3 и 4 от Регламент № 961/2010, който влиза в сила на 27 октомври 2010 г., са установени забрани, които съответстват на предвидените в член 7, параграфи 3 и 4 от Регламент № 423/2007.

 Националното право

18      Съгласно член 34 от германския Закон за външната търговия (Außenwirtschaftsgesetz) за нарушенията на актове на Съюза от вида на Регламент № 423/2007 се носи наказателна отговорност.

 Фактите по спора в главното производство и преюдициалните въпроси

19      Съдебното наказателно производство срещу обвиняемите се води по обвинителните актове, внесени от Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof (наричан по-нататък „Generalbundesanwalt“) на 19 март и 27 юли 2010 г., които съдържат следните фактически твърдения.

20      Поне от края на 1990 г. Ислямска република Иран разработва ракети с далечен обсег, които могат да се използват като носители на оръжия за масово унищожение. За производството на ракетите са необходими вакуумни синтеровъчни пещи, чрез които може да се положи огнеупорно покритие върху насочващите компоненти и бойните им глави. Организацията, която отговаря за развитието на иранската програма за ракетни технологии, била AIO заедно със своите подорганизации, сред които SHIG осъществявала централизирано снабдителната дейност.

21      Най-късно през пролетта на 2004 г. г‑н Afrasiabi бил натоварен в Иран от ръководителя на един секретен изследователски център за ракетно производство да достави синтеровъчна пещ за керамика за SHIG. Той действал в качеството си на управител на акционерното дружество Emen Survey Engineering Co. Teheran (наричано по-нататък „Emen Survey“), за да извърши покупки за сметка на това дружество, както и в полза на SHIG и на иранската ракетна промишленост. На неустановена дата той се свързал в Германия с г‑н Sahabi, с когото се познавал отдавна, за да се снабди с вакуумна синтеровъчна пещ, тъй като г‑н Sahabi като инженер разполагал с необходимите технически познания за „керамичните процеси“.

22      Г‑н Sahabi, който от години подържал търговски отношения с г‑н Kessel, директор на германското дружество производител FCT Systeme GmbH (наричано по-нататък „FCT“), свързал г‑н Afrasiabi с това дружество. Най-късно през пролетта на 2004 г. обвиняемите се договорили дружеството FCT да достави на Emen Survey вакуумна синтеровъчна пещ с нейните принадлежности. Г‑н Sahabi бил натоварен да координира развитието на проекта в Германия и да действа като свръзка между г‑н Kessel и г‑н Afrasiabi. Освен това той съветвал последните във връзка с проекта на договора за доставка и определянето на реда и условията за плащане.

23      На 20 юли 2006 г. г‑н Kessel подал заявление до германската Федерална служба за икономика и контрол върху износа (Bundesamt für Wirtschaft und Ausfuhrkontrolle, наричана по-нататък „BAFA“) за издаване на разрешение за износ във връзка с доставката на синтеровъчна пещ на Emen Survey. Най-късно на тази дата той узнал, че с посочената пещ Emen Survey възнамерява да синтерова части за ракети, предназначени за краен потребител от иранската ракетна програма. Той скрил тази информация от BAFA, която, тъй като не разполагала с въпросната информация, на 16 януари 2007 г. изпратила на FCT решение, че не е необходимо разрешение за износа на пещта (т.нар. „нулево“ решение).

24      Поради влизането в сила на Регламент № 423/2007, и по-конкретно поради включването на AIO и SHIG сред образуванията, посочени в приложения IV и V към споменатия регламент, както и поради включването на синтеровъчната пещ в приложение ІІ към този регламент, „нулевото“ решение на BAFA изгубва правно действие, за което г‑н Kessel е уведомен. Г‑н Kessel и г‑н Afrasiabi са знаели, че зад Emen Survey като краен потребител на стоките, които е трябвало да се произведат, в действителност стои военна организация, за която след влизането в сила на Регламент № 423/2007 са забранени доставките на оборудване, което може да се използва за ракети.

25      FCT доставя пещта на Emen Survey на 20 юли 2007 г. През март 2008 г. съгласно сключения с г‑н Afrasiabi договор г‑н Kessel изпраща в Техеран двама техници, които инсталират пещта, без обаче да инсталират необходимия за експлоатацията ѝ софтуер.

26      На 13 март 2008 г. BAFA уведомява FCT за подозренията, че Emen Survey извършва покупки за иранската програма за ракетни технологии. Тогава г‑н Kessel отказва да подготви пещта на Emen Survey за пускане в експлоатация. Поради това в крайна сметка не могло да започне планираното от г‑н Afrasiabi производство за SHIG.

27      Запитващата юрисдикция, която следва да реши дали да предаде на съд обвиняемите, по същество има съмнения относно тълкуването, което следва да се даде на член 7, параграфи 3 и 4 от Регламент № 423/2007.

28      На първо място, тя иска да установи дали икономическият ресурс може да се счита за предоставен по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент № 423/2007 на посочено в този регламент образувание, когато този ресурс остава във владение на трето лице, което възнамерява да си служи с него, за да произвежда стоки, които трябва да бъдат предадени на това образувание едва след тяхното изработване.

29      На второ място, запитващата юрисдикция иска да установи дали забраната за заобикаляне по смисъла на член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007 обхваща единствено действия, които са различни от действията на нарушаване на нормата, забраняваща предоставянето, и които се извършват, за да се постигне формална и привидна законосъобразност на всъщност несъобразените с тази норма действия, или напротив, забраната за заобикаляне се отнася до всяко действие, което има за предмет или последица осъществяването на забраненото „предоставяне“.

30      Съгласно първото тълкуване съставът на нарушението по член 7, параграф 3 от Регламент № 423/2007 и съставът на нарушението по член 7, параграф 4 от посочения регламент се изключват взаимно. Според запитващата юрисдикция второто тълкуване би могло, от една страна, да поражда съмнения в съвместимостта му с принципите на правото на Съюза за точност, предвидимост и правна сигурност, и от друга страна, да противоречи на текста на последната посочена разпоредба.

31      На трето място, запитващата юрисдикция има съмнения относно признаците от субективна страна, изразени с термините „съзнателно“ и „преднамерено“, използвани в член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007. От една страна, тя подчертава, че в германското наказателно право умисълът задължително включва интелектуален момент, така че терминът „съзнателно“ няма самостоятелно значение спрямо термина „преднамерено“. В този смисъл заобикалянето би следвало да е наказуемо, когато е извършено съзнателно или преднамерено.

32      От друга страна, запитващата юрисдикция иска да се установи дали терминът „преднамерено“ означава „с пряк умисъл“, така че забраната за заобикаляне да се отнася само до случаите, при които извършителят е предвиждал със сигурност, че деянието му ще има за предмет или последица заобикаляне на забраните по член 7, параграф 3 от Регламент № 423/2007, или пък този термин обхваща в по-широк смисъл и случаите, при които извършителят предвижда само като вероятност действията му да доведат до заобикаляне на забраната за предоставяне и същевременно допуска това. Според запитващата юрисдикция както текстът на член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007 на английски език, така и текстът на член 16, параграф 4 от Регламент № 961/2010 на немски език потвърждават първото тълкуване на посочения термин, доколкото в тях се използват съответно термините „intentionally“ и „absichtlich“, които могат да се преведат като „с пряк умисъл“.

33      При тези условия Oberlandesgericht Düsseldorf решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      За да е налице предоставяне по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент […] № 423/2007, необходимо ли е включените в списъка лица или образувания да могат незабавно да започнат да използват икономическия ресурс, за да придобиват финансови средства или да получават услуги? Ако не, следва ли член 7, параграф 3 от Регламент […] № 423/2007 да се тълкува в смисъл, че забраната за косвено предоставяне обхваща доставката и инсталирането в помещенията на трето лице в Иран на функционално изправен, но все още неподготвен за експлоатация икономически ресурс (в случая вакуумна пещ), с който третото лице възнамерява по-късно да произвежда продукти за едно от посочените в приложения ІV и V към Регламента юридически лица, образувания или субекти?

2)      Следва ли член 7, параграф 4 от Регламент […] № 423/2007 да се тълкува в смисъл, че заобикаляне може да е налице само когато извършителят формално — но все пак само привидно — е съобразил действията си със забраните по член 7, параграфи 1—3 от Регламент […] № 423/2007, така че и при най-широко тълкуване забранителните норми да не обхващат тези действия? При това положение изключват ли се взаимно съставите на забраната за заобикаляне и на забраната за предоставяне? При утвърдителен отговор, може ли поведение, което (все още) не попада под забраната за (косвено) предоставяне, все пак да съставлява заобикаляне по смисъла на член 7, параграф 4 от Регламент […] № 423/2007?

      Ако не, представлява ли член 7, параграф 4 от Регламент […] № 423/2007 обща норма, под която може да се подведе всяко деяние, в резултат от което ще бъде предоставен икономически ресурс на включено в списъка лице или образувание?

3)      Посоченият в член 7, параграф 4 от Регламент […] № 423/2007 признак от субективна страна „съзнателно и преднамерено“ изисква ли, от една страна, извършителят да е предвиждал с положителност, че действията му имат за предмет или последица заобикаляне на забраната за предоставяне, и от друга страна, да е налице и волеви момент, който предполага най-малкото извършителят да е допускал заобикалянето на забраната? Ако не, трябва ли извършителят да е искал да заобиколи забраната, тоест да е действал с пряк умисъл?

      Ако не, може ли да се приеме, че не е необходимо съзнателно заобикаляне, а е достатъчно извършителят да е предвиждал заобикалянето на забраната само като вероятност и да е допускал това?“.

 По преюдициалните въпроси

 Предварителни съображения

34      На първо място, следва да се уточни, че член 7, параграфи 3 и 4 от Регламент № 423/2007, предмет на настоящото преюдициално запитване, съдържа две отделни забрани. Параграф 3 забранява да се предоставят пряко или косвено финансови средства или икономически ресурси на или в полза на лица, образувания или субекти, изброени в приложения IV и V към посочения регламент. Параграф 4 забранява съзнателното и преднамерено участие в дейности, чийто предмет или чиито последици представляват пряко или косвено заобикаляне на мерките, посочени по-специално в параграф 3.

35      Всяка от тези забрани има собствен обхват, в смисъл че само по себе си нарушението на една от тях може да бъде самостоятелно основание за налагането на санкции, включително наказателни, съгласно приложимото национално право в съответствие с член 16, параграф 1 от Регламент № 423/2007.

36      Член 12, параграф 2 от Регламент № 423/2007, от който се извеждат признаците от субективна страна, които трябва да са налице, за да се носи отговорност, евентуално наказателна, в случай на нарушаване на установената в член 7, параграф 3 от посочения регламент забрана, потвърждава, че законодателят на Съюза разбира престъпването на тази забрана като самостоятелно нарушение спрямо нарушението на забраната по член 7, параграф 4 от този регламент.

 По първия въпрос

37      С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали понятието „предоставяне“ по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент № 423/2007 изисква изброените в приложения IV и V към посочения регламент лица, образувания или субекти да могат незабавно да започнат да използват съответния икономически ресурс, а именно, в разглеждания в главното производство случай, вакуумната синтеровъчна пещ, за да придобиват финансови средства или да получават услуги, или напротив, това понятие обхваща доставката и инсталирането в полза на трето лице в Иран на функционално изправен, но все още неподготвен за експлоатация ресурс, с който третото лице възнамерява по-късно да произвежда продукти за такова лице, образувание или субект.

38      На първо място, следва да се посочи, че синтеровъчна пещ като разглежданата в главното производство представлява „актив“ по смисъла на широко формулираното определение на понятието „икономически ресурси“ в член 1, буква и) от Регламент № 423/2007.

39      След това предварително уточнение е важно да се подчертае, че установената в член 7, параграф 3 от Регламент № 423/2007 забрана е формулирана особено широко, за което свидетелства употребата на израза „нито пряко, нито косвено“ (вж. по аналогия Решение от 11 октомври 2007 г. по дело Möllendorf и Möllendorf-Niehuus, C‑117/06, Сборник, стр. I‑8361, точка 50, както и Решение от 29 юни 2010 г. по дело E и F, C‑550/09, Сборник, стр. I‑6213, точка 66).

40      Освен това съдържащият се в тази разпоредба термин „се предоставят“ също има широк смисъл, тъй като не съдържа точно определена правна квалификация, а обхваща всички действия, които са необходими, за да може едно лице да получи правомощието да се разпорежда със съответния актив (вж. по аналогия Решение по дело Möllendorf и Möllendorf-Niehuus, посочено по-горе, точка 51, както и Решение по дело E и F, посочено по-горе, точка 67).

41      Както поддържат Generalbundesanwalt, френското и италианското правителство и Европейската комисия, при тези условия следва да се приеме, че понятието „предоставяне“ по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент № 423/2007 обхваща и действията, с които от държава членка актив като разглеждания в главното производство се доставя и инсталира в Иран в полза на определено лице, както и действията по подготовката и проследяването на доставката и инсталирането на този актив, а също и по организирането на контактите между заинтересованите лица.

42      Във въпроса си запитващата юрисдикция посочва случая, при който в Иран е доставен и инсталиран функционално изправен, но все още неподготвен за експлоатация икономически ресурс като синтеровъчна пещ.

43      В това отношение следва да се подчертае, че съгласно съображение 3 от Регламент № 423/2007 този регламент осигурява прилагането на Обща позиция 2007/140/ОВППС, приета с цел да се осъществят в Европейския съюз целите на Резолюция 1737 (2006), и в този смисъл Регламентът е предназначен да осигури изпълнението на тази резолюция (вж. по аналогия Решение по дело Möllendorf и Möllendorf-Niehuus, посочено по-горе, точка 54, както и Решение по дело E и F, посочено по-горе, точка 72). Следователно за целите на тълкуването на Регламента трябва да се вземат предвид текстът и целта на споменатата резолюция.

44      Както от текста на Резолюция 1737 (2006), по-конкретно на точки 2 и 12 от нея, така и от текста на Обща позиция 2007/140/ОВППС, по-конкретно на съображения 1 и 9 от нея, недвусмислено следва, че ограничителните мерки срещу Ислямска република Иран са превантивни, в смисъл че имат за цел предотвратяване на „разпространението на ядрено оръжие“ в тази държава. Съгласно общата система и крайната цел както на международната правна уредба, така и на правната уредба на Съюза, част от която е член 7, параграф 3 от Регламент № 423/2007, наличието на риск от разпространение на ядрено оръжие трябва да се преценява към момента на извършването на съответните действия.

45      Като се има предвид именно превантивният характер на ограничителните мерки срещу Ислямска република Иран, понятието „икономически ресурси“ по смисъла на Регламент № 423/2007 е определено в член 1, буква и) от този регламент като обозначаващо всички активи, различни от финансови средства, които „могат да бъдат използвани“ за получаването в частност на стоки, които могат да допринесат за ядреното разпространение в Иран.

46      Следователно за целите на прилагането на това понятие, по-специално в контекста на установената в член 7, параграф 3 от Регламент № 423/2007 забрана, релевантният критерий е възможността съответният актив да бъде използван за получаването на финансови средства, стоки или услуги, които могат да допринесат за ядреното разпространение в Иран, за противодействие на което са приети Резолюция 1737 (2006), Обща позиция 2007/140/ОВППС и Регламент № 423/2007.

47      Предвид обстоятелството, че в случаи като разглеждания в главното производство активът по смисъла на член 1, буква и) от Регламент № 423/2007 сам по себе си съдържа риска да бъде отклонен в полза на дейностите по ядрено разпространение в Иран (вж. по аналогия Решение от 29 април 2010 г. по дело M и др., C‑340/08, Сборник, стр. I‑3913, точка 57, както и Решение по дело E и F, посочено по-горе, точка 77), за целите на прилагането на посочения член 7, параграф 3 не се изисква активът да бъде готов за незабавна експлоатация непосредствено след извършването на разглежданото действие.

48      В този смисъл за целите конкретно на прилагането на член 7, параграф 3 от Регламент № 423/2007 икономическият ресурс, който всъщност се осигурява чрез синтеровъчна пещ като разглежданата в главното производство, се състои в потенциала ѝ да бъде използвана за производство на части за ядрени ракети и следователно за напредъка на ядреното разпространение в Иран, и то независимо че тази пещ не е готова за незабавна експлоатация след действията по доставянето и инсталирането ѝ.

49      Следователно обстоятелството, че вече инсталираната в Иран пещ все още не е подготвена за експлоатация, само по себе си не дава основание да се изключи наличието на предоставяне на икономически ресурс по смисъла на член 1, буква и) във връзка с член 7, параграф 3 от Регламент № 423/2007.

50      Както изрично е посочила във втората част от първия си въпрос, запитващата юрисдикция визира конкретно понятието „косвено предоставяне“ на икономически ресурс по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент № 423/2007. Видно от данните в акта за преюдициално запитване, това уточнение се обяснява с обстоятелството, че разглежданата в главното производство синтеровъчна пещ е доставена и инсталирана в помещенията на Emen Survey, на което към момента на настъпването на фактите по делото управител е г‑н Afrasiabi. Макар името на това лице да не фигурира в приложения IV и V към посочения регламент, от обвинителните актове на Generalbundesanwalt следва, че то е действало в полза на SHIG — образувание, което е посочено в точка 10 от приложение IV.A към този регламент — и е възнамерявало по-късно да произвежда чрез тази пещ части за ядрени ракети за това образувание.

51      В това отношение е важно да се посочи, че в съображение 9 от Обща позиция 2007/140/ОВППС, която се прилага с Регламент № 423/2007, както и в точка 12 от Резолюция 1737 (2006), са посочени редица обстоятелства, които обосновават включването на други лица или образувания сред лицата или образуванията, които Съветът за сигурност на ООН или Комитетът по санкциите е посочил като участващи във, пряко свързани със или подкрепящи ядреното разпространение в Иран. Едно от тези обстоятелства е, че съответното лице или образувание е действало от името, под контрола или съгласно указанията на лице или образувание, посочено от Съвета за сигурност на ООН или от Комитета по санкциите.

52      Същите тези обстоятелства се оказват релевантни и за да се прецени дали доставката на икономически ресурс в полза на лице или образувание, което не е посочено в приложения IV и V към Регламент № 423/2007, съставлява „косвено предоставяне“ по смисъла на член 7, параграф 3 от този регламент в полза на посочено в тези приложения лице или образувание за целите на прилагането на установената в тази разпоредба забрана и на санкциите, които приложимото национално право свързва с нарушението на тази забрана.

53      Следователно, ако в разглеждания в главното производство случай г‑н Afrasiabi е действал от името, под контрола или съгласно указанията на SHIG и е възнамерявал да експлоатира съответния актив в полза на SHIG, което запитващата юрисдикция следва да провери, последната може да заключи, че е налице косвено предоставяне на икономически ресурс по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент № 423/2007.

54      Освен това следва да се поясни, от една страна, че както целта на Регламент № 423/2007, така и необходимостта да се осигури полезното действие на този регламент в борбата срещу ядреното разпространение в Иран налагат забраната по член 7, параграф 3 от този регламент да поражда действие спрямо всички лица, участващи в забранени от тази разпоредба действия.

55      Важно е обаче да се подчертае, че член 12, параграф 2 от Регламент № 423/2007 освобождава от „каквато и да била“, тоест и от наказателна отговорност лицата, които не са знаели и не са имали основателна причина да подозират, че действията им биха били в нарушение на забраната за предоставяне, установена в член 7, параграф 3 от този регламент.

56      Следователно запитващата юрисдикция евентуално ще трябва да прецени за всеки от обвиняемите дали към момента на извършването на разглежданите в главното производство действия е знаел или поне е имал основателна причина да подозира, че тези действия биха били в противоречие със забраната.

57      С оглед на изложеното по-горе на първия поставен въпрос следва да се отговори, че член 7, параграф 3 от Регламент № 423/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че забраната за косвено предоставяне на икономически ресурс по смисъла на член 1, буква и) от този регламент обхваща действията по доставката и инсталирането на функционално изправна, но все още неподготвена за експлоатация синтеровъчна пещ в полза на трето лице в Иран, което действа от името, под контрола или съгласно указанията на лице, образувание или субект от списъка в приложения IV и V към споменатия регламент и възнамерява да експлоатира тази пещ, за да произвежда в полза на това лице, образувание или субект стоки, които могат да допринесат за ядреното разпространение в тази държава.

 По втория и третия въпрос

58      С втория и третия въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска тълкуване на член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007. По-точно тя иска да установи, от една страна, дали съставът на нарушението на член 7, параграф 3 от Регламента и съставът на нарушението на член 7, параграф 4 от него се изключват взаимно, в смисъл че едно действие може да попада в обхвата на забраната за заобикаляне по параграф 4 само при условие че не може да бъде подведено поради формалните си белези под забраната по член 7, параграф 3, или напротив — забраната за заобикаляне обхваща всяко действие, което в крайна сметка води до предоставянето на икономически ресурс на някое от посочените в регламента лица, образувания или субекти.

59      От друга страна, запитващата юрисдикция иска пояснения за термините „съзнателно“ и „преднамерено“, които са използвани в член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007.

60      В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че когато в член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007 споменава дейностите, чийто предмет или чиито последици представляват пряко или косвено „заобикаляне“ в частност на забраната по член 7, параграф 3, законодателят на Съюза има предвид дейностите, които имат за цел или резултат несъобразяване с посочената забрана (вж. по аналогия Решение от 3 декември 1974 г. по дело Van Binsbergen, 33/74, Recueil, стр. 1299, точка 13, Решение от 10 януари 1985 г. по дело Association des Centres distributeurs Leclerc и Thouars Distribution, 229/83, Recueil, стр. 1, точка 27 и Решение от 5 октомври 1994 г. по дело TV10, C‑23/93, Recueil, стр. I‑4795, точка 21). От тези дейности се различават действията, с които формално се нарушава забраната за предоставяне по параграф 3.

61      Само тълкуването на член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007 като обхващащ дейностите, които не биха могли да бъдат санкционирани като действия по предоставяне, забранени с член 7, параграф 3 от този регламент, може да гарантира полезното действие на първата разпоредба и самостоятелното ѝ приложно поле спрямо втората разпоредба в контекста на борбата срещу ядреното разпространение в Иран.

62      Както по същество поддържат Generalbundesanwalt, френското и италианското правителство и Комисията, забраната по член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007 трябва в този смисъл да се разбира като обхващаща дейностите, за които въз основа на обективни факти се установява, че макар формално и привидно да не осъществяват състава на нарушението на член 7, параграф 3 от този регламент (вж. по аналогия Решение от 14 декември 2000 г. по дело Emsland-Stärke, C‑110/99, Recueil, стр. I‑11569, точка 52 и Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Halifax и др., C‑255/02, Recueil, стр. I‑1609, точки 74 и 75), все пак сами по себе си или поради евентуалната си връзка с други дейности имат за цел или за пряк или непряк резултат да се преодолее действието на забраната по член 7, параграф 3.

63      На второ място, що се отнася до субективната страна на участието в дейности, посочени в член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007, следва първо да се подчертае, както посочват италианското правителство и Комисията, че съгласно постоянната съдебна практика в частност от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед определянето на смисъла и обхвата ѝ, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза (вж. Решение от 18 октомври 2011 г. по дело Brüstle, C‑34/10, все още непубликувано в Сборника, точка 25 и цитираната съдебна практика).

64      Второ, както посочват италианското правителство и Комисията, употребата на съюза „и“ в разглежданата разпоредба недвусмислено сочи кумулативност на двата признака, обозначени съответно с термините „съзнателно“ и „преднамерено“.

65      Трето, предвид изтъкнатите от запитващата юрисдикция несъответствия в текста на член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007 на различните езици, на някои от които вместо термина „преднамерено“ е употребен терминът „умишлено“ или терминът „с пряк умисъл“, както посочва генералният адвокат в точка 80 от заключението си, за да се гарантира еднаквото тълкуване на тази разпоредба, тя следва да се тълкува с оглед на общата система и целта на правната уредба, от която е част (вж. Решение по дело M и др., посочено по-горе, точки 44 и 49).

66      За целите на член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007 термините „съзнателно“ и „преднамерено“ определят, първо, интелектуалния момент, и второ, волевия момент.

67      Тези два кумулативни елемента, интелектуален и волеви, са налице, когато лицето, което участва в някоя от посочените в член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007 дейности, се стреми пряко към заобикалянето на забраната като предмет на неговата дейност или като пряка или непряка последица от нея. Те са налице и когато съответното лице предвижда като възможност участието му в тази дейност да има такъв предмет или такива последици и допуска това.

68      Предвид изложеното по-горе на втория и третия от поставените въпроси следва да се отговори, че член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че:

–        обхваща дейностите, които, макар формално и привидно да не осъществяват състава на нарушението на член 7, параграф 3 от този регламент, все пак имат за предмет или за пряка или непряка последица да се преодолее действието на забраната, предвидена в последната посочена разпоредба,

–        термините „съзнателно“ и „преднамерено“ предполагат кумулативно наличие на интелектуален и волеви момент, които са налице, когато лицето, което участва в дейност с подобен предмет или подобни последици, пряко се стреми към това или най-малкото предвижда като възможност участието му да има такъв предмет или такива последици и допуска това.

 По съдебните разноски

69      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

1)      Член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран трябва да се тълкува в смисъл, че забраната за косвено предоставяне на икономически ресурс по смисъла на член 1, буква и) от този регламент обхваща действията по доставката и инсталирането на функционално изправна, но все още неподготвена за експлоатация синтеровъчна пещ в полза на трето лице в Иран, което действа от името, под контрола или съгласно указанията на лице, образувание или субект от списъка в приложения IV и V към споменатия регламент и възнамерява да експлоатира тази пещ, за да произвежда в полза на това лице, образувание или субект стоки, които могат да допринесат за ядреното разпространение в тази държава.

2)      Член 7, параграф 4 от Регламент № 423/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че:

–        обхваща дейностите, които, макар формално и привидно да не осъществяват състава на нарушението на член 7, параграф 3 от този регламент, все пак имат за предмет или за пряка или непряка последица да се преодолее действието на забраната, предвидена в последната посочена разпоредба,

–        термините „съзнателно“ и „преднамерено“ предполагат кумулативно наличие на интелектуален и волеви момент, които са налице, когато лицето, което участва в дейност с подобен предмет или подобни последици, пряко се стреми към това или най-малкото предвижда като възможност участието му да има такъв предмет или такива последици и допуска това.

Подписи

---

* Език на производството: немски.