Дело C‑426/10 P

Bell & Ross BV

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Обжалване — Подписан оригинал на жалбата, подаден след изтичането на срока — Отстраним порок“

Резюме на решението

1.        Обжалване — Правни основания — Правно основание, изложено за първи път в производството по обжалване — Правно основание, свързано с условията за подаване на жалба пред Общия съд — Обжалване на определение, прието без изслушване на страните — Допустимост

(член 111 от Процедурния правилник на Общия съд)

2.        Производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Неподаване на подписания оригинал на жалбата преди изтичането на срока — Недопустимост

(член 44, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд)

3.        Производство — Срокове за обжалване — Погасяване — Случайно събитие или непреодолима сила — Понятие — Извинима грешка — Понятие

(член 45, втора алинея от Процедурния правилник на Общия съд)

1.        В рамките на обжалване на определение на Общия съд, прието на основание на член 111 от Процедурния правилник на Общия съд, който член не изисква страните да бъдат изслушани преди приемането на такова решение, жалбоподателят не може да бъде упрекнат, че не е посочил в жалбата си доводи относно условията на нейното подаване. При тези обстоятелства правно основание на жалба, изведено от нарушение на точка 57, буква б) от Практическите указания на Общия съд към страните, няма за цел да измени предмета на спора пред Общия съд и следователно е допустимо.

(вж. точка 37)

2.        Неподаването на подписания оригинал на жалбата не е сред отстранимите пороци по член 44, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд. В този смисъл неподписана от адвоката искова молба или жалба страда от порок, който може да доведе до недопустимостта ѝ след изтичането на процесуалните срокове, и не може да бъде предмет на отстраняване на нередовности. Стриктното прилагане на процесуалните правила отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всяка форма на дискриминация или на произволно третиране при правораздаването.

(вж. точки 42 и 43)

3.        Що се отнася до сроковете за обжалване, понятието за извинима грешка трябва да се тълкува ограничително и може да се отнася само до изключителни обстоятелства, при които по-конкретно съответната институция е възприела поведение, което е от естество само по себе си или в решаваща степен да породи допустимо объркване в съзнанието на добросъвестен правен субект, положил цялата дължима грижа, която се изисква от оператор с нормални познания.

Понятието за случайно събитие включва обективен елемент, свързан с извънредни и външни за икономическия оператор обстоятелства, и субективен елемент, произтичащ от задължението на заинтересувания да се предпази от последиците на извънредното събитие, като вземе подходящи мерки, без да прави прекалени жертви. По-конкретно икономическият оператор трябва да наблюдава грижливо хода на започнатото производство, и по-специално да полага необходимото старание за спазване на предвидените срокове.

Подготовката, надзорът и проверката на документите по делото, които следва да бъдат подадени в секретариата, са изцяло отговорност на адвоката на съответната страна. Следователно фактът, че объркването между оригинала и преписите от жалбата се дължи на участието на трето предприятие, на което жалбоподателят е поверил задачата да направи преписите, не може да се признае като изключителни обстоятелства или извънредни и външни за жалбоподателя обстоятелства, които биха могли да обосноват извинима грешка или случайно събитие по отношение на него.

(вж. точки 47, 48 и 50)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

22 септември 2011 година(*)

„Обжалване — Подписан оригинал на жалбата, подаден след изтичането на срока — Отстраним порок“

По дело C‑426/10 P,

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 24 август 2010 г.,

Bell & Ross BV, установено в Zoetermeer (Нидерландия), за което се явява адв. S. Guerlain, avocat,

жалбоподател,

като другите страни в производството са:

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,

ответник в първоинстанционното производство,

Klockgrossisten i Norden AB, установено в Upplands Väsby (Швеция),

встъпила страна в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г‑н J. N. Cunha Rodrigues, председател на състав, г‑н A. Rosas, г‑н U. Lõhmus, г‑н A. Ó Caoimh и г‑жа P. Lindh (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,

секретар: г‑н A. Calot Escobar,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 9 юни 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си Bell & Ross BV (наричано по-нататък „Bell & Ross“) иска отмяната на Определение на Общия съд на Европейския съюз от 18 юни 2010 г. по дело Bell & Ross/СХВП (T‑51/10, наричано по-нататък „обжалваното определение“), с което Общият съд отхвърля като явно недопустима поради несвоевременното ѝ подаване жалбата му за отмяна на решение на трети апелативен състав на СХВП от 27 октомври 2009 г. (преписка R 1267/2008‑3) относно производство за обявяване на недействителност между Klockgrossisten i Norden AB и Bell & Ross.

 Правна уредба

 Статутът на Съда

2        Член 21, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз предвижда по-специално, че исковата молба или жалбата се придружава по целесъобразност от акта, чиято отмяна се иска. Ако този документ не е представен с исковата молба или жалбата, „секретарят иска от съответната страна да [го] представи в разумен срок, но правата на страната не се погасяват, дори и документ[ът] да бъд[e] представен[…] след изтичането на срока за образуване на дело“.

3        Член 45 от Статута на Съда е формулиран, както следва:

„Сроковете поради отдалеченост се уреждат в Процедурния правилник.

Нито едно право не може да бъде накърнено вследствие изтичане на даден срок, ако заинтересованата страна докаже наличието на случайно събитие или непреодолима сила.“

 Процедурният правилник на Общия съд

4        Член 43 от Процедурния правилник на Общия съд предвижда:

„1.      Оригиналът на всеки материал по делото трябва да бъде подписан от представителя или адвоката на страната.

Този материал, придружен от всички посочени в него приложения, се представя заедно с пет преписа за Общия съд и по един препис за всяка друга страна в производството. Преписите се заверяват от страната, която ги подава.

[…]

6.      [Д]атата, на която копие от подписания оригинал на материал по делото […] бъде получено в секретариата по факс или друго техническо средство за комуникация, с което разполага Общият съд, се взема предвид с оглед спазването на процесуалните срокове, при условие че подписаният оригинал на материала по делото, придружен от приложенията и преписите по параграф 1, втора алинея, бъде депозиран в секретариата не по-късно от 10 дни след това. Член 102, параграф 2 не се прилага спрямо този десетдневен срок.

[…]“

5        Член 44 от Процедурния правилник гласи:

„[…]

3.      Адвокатът, който подпомага или представлява страна в производството, трябва да представи в секретариата удостоверение, че има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за ЕИП.

4.      При необходимост исковата молба или жалбата се придружава от доказателствата по член 21, втора алинея от Статута.

5.      Всяка искова молба или жалба на частноправно юридическо лице се придружава от:

а)      неговия устав или актуално извлечение от търговския регистър или от регистъра на сдруженията с нестопанска цел, или всякакво друго доказателство за неговата правосубектност;

б)      доказателство, че дадените на адвоката правомощия са му били надлежно предоставени от представител, оправомощен за тази цел.

5а.      Искова молба или жалба, подадена по силата на клауза за подсъдност, която се съдържа в уреден от частното или от публичното право договор, сключен от Съюза или за негова сметка […], се придружава от копие от договора, който съдържа тази клауза.

6.      Ако исковата молба или жалбата не отговаря на изискванията по параграфи 3—5 от този член, секретарят определя на ищеца или жалбоподателя разумен срок за отстраняване на нередовностите в исковата молба или жалбата или представянето на някое от гореспоменатите доказателства. Ако ищецът или жалбоподателят не отстрани нередовностите в исковата молба или жалбата или не представи изискуемите доказателства в определения срок, Общият съд решава дали неспазването на тези условия води до формалната недопустимост на исковата молба или жалбата.“

 Указанията за секретаря

6        Член 7 от Указанията за секретаря на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 5 юли 2007 г. (ОВ L 232, стр. 1, наричани по-нататък „Указанията за секретаря“) предвижда:

„1.      Секретарят следи за съответствието на приобщените към преписката доказателства с изискванията на разпоредбите на Статута на Съда, на Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, на Практическите указания към страните, както и с настоящите указания.

При необходимост секретарят определя на страните срок, в който да отстранят формални нередовности на представените доказателства.

Връчването на дадено писмено становище се отлага при неспазване разпоредбите на Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, посочени в точки 55 и 56 от Практическите указания към страните.

Неспазването на разпоредбите, посочени в точки 57 и 59 от Практическите указания към страните, според обстоятелствата отлага или може да отложи връчването на писменото становище.

[…]

3.      Без да се засяга действието на разпоредбите на член 43, параграф 6 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд относно подаването на доказателства по факс или чрез друго техническо средство за комуникация, секретарят приема само доказателства, върху които фигурира оригиналният подпис на адвоката или на представителя на страната.

[…]“

 Практическите указания към страните

7        Практическите указания на Първоинстанционния съд [понастоящем Общия съд] към страните в редакцията им от 5 юли 2007 г. (ОВ L 232, стр. 7, наричани по-нататък „Практическите указания към страните“) предвиждат в Раздел Б, озаглавен „Относно представянето на писмени становища“, по-специално:

„[…]

7.      Оригиналният подпис на представителя или на адвоката на заинтересованата страна се полага под текста на писменото становище. Когато има няколко представители, е достатъчно то да се подпише само от един от тях.

[…]

9.      Адвокатът или представителят на заинтересованата страна прави отбелязване върху всички преписи от материалите, които страните са длъжни да представят по силата на член 43, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник, удостоверяващо верността на преписа с оригинала, и се подписва.“

8        Раздел Е от Практическите указания към страните със заглавие „Относно случаите на отстраняване на нередовности в писмените становища“ уточнява в точки 55—59 условията, при които могат да бъдат отстранени нередовностите в исковите молби или жалбите.

9        Съгласно посочената точка 55 се определя разумен срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба или жалбата, която не отговаря на посочените по-долу изисквания по член 44, параграфи 3—5 от Процедурния правилник на Общия съд:

„а)      представяне на удостоверение от адвоката […];

б)      доказателство за правосубектността на частноправното юридическо лице […];

в)      пълномощно […];

г)      доказателство, че дадените на адвоката правомощия са му били надлежно предоставени от представител, оправомощен за тази цел […];

д)      представяне на оспорения акт (когато се иска отмяна) […].“

10      Точка 56 от Практическите указания към страните предвижда:

„По делата, свързани с интелектуалната собственост, при които се разглежда законосъобразността на решение на [апелативен състав] на СХВП, жалбите, които не отговарят на посочените по-долу условия, предвидени в член 132 от Процедурния правилник, не се връчват на насрещната страна/страните и се определя разумен срок за отстраняване на нередовностите:

а)      имената и адресите на страните в производството пред [апелативния състав] (член 132, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник);

б)      датата, на която е съобщено решението на [апелативния състав] (член 132, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник);

в)      като приложение — оспореното решение (член 132, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник).“

11      Точка 57 от тези практически указания предвижда по-конкретно:

„Ако исковата молба или жалбата не отговарят на посочените по-долу изисквания за форма, връчването се отлага и се определя разумен срок за отстраняване на нередовностите:

[…]

б)      оригинален подпис на адвоката или представителя, положен под текста на исковата молба или жалбата (точка 7 от Практическите указания);

[…]

о)      представяне на заверени преписи от исковата молба или жалбата (член 43, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник; точка 9 от Практическите указания).“

12      Точка 58 от Практическите указания към страните предвижда, че ако исковата молба или жалбата не отговаря на изискванията за форма, свързани с адреса, удостоверението на всеки допълнителен адвокат, резюмето на доводите и превода на приложенията на езика на производството, исковата молба или жалбата се връчва и се определя разумен срок за отстраняване на нередовностите.

13      Накрая, точка 59 предвижда принципа или възможността, в зависимост от случая, за отстраняване на нередовности, когато броят страници на исковата молба или жалбата надвишава броя страници, определен в тези Практически указания, както и отлагането в такъв случай на връчването за по-късен момент.

 Обстоятелства, предхождащи спора

14      На 22 януари 2010 г. жалбоподателят подава по факс в секретариата на Общия съд жалба срещу решението на трети апелативен състав на СХВП от 27 октомври 2009 г. Тази жалба е получена в секретариата преди изтичането на срока за обжалване на 25 януари 2010 г.

15      С писмо от 28 януари 2010 г. жалбоподателят посочва, че е подал в секретариата на Общия съд оригинала на жалбата, изпратена по факс на 22 януари 2010 г., и приложенията към нея, както и седем комплекта заверени преписа от жалбата и документите, изисквани по член 44, параграфи 3—5 от Процедурния правилник на Общия съд.

16      На 2 февруари 2010 г. секретариатът се свързва с жалбоподателя, за да му обърне внимание върху обстоятелството, че оригиналът на жалбата не може да бъде установен със сигурност сред подадените на 1 февруари 2010 г. документи.

17      С писмо от 3 февруари 2010 г. адвокатът на жалбоподателя изпраща на секретариата преписа от жалбата, който се намира в неговото досие, като обяснява:

„Тъй като съм убеден, че преди това съм Ви изпратил оригинала на документа с комплект фотокопия, не съм в състояние да Ви кажа дали приложеният документ е оригинал. Според мен става въпрос за препис, който ние сме запазили в досието. Предоставям на Вас грижата да го проучите и очаквам Вашето становище.“

18      На 5 февруари 2010 г. секретариатът на Общия съд уведомява жалбоподателя, че е стигнал до заключението, че този документ е оригинал, тъй като черното мастило леко се е размазало след минаване с влажна кърпа върху подписа.

19      Секретариатът на Общия съд завежда жалбата на 5 февруари 2010 г., тоест след изтичането на десетдневния срок, който е започнал да тече след изпращането на жалбата по факс, съгласно член 43, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд.

20      В писмо от 12 февруари 2010 г. жалбоподателят се позовава на извинима грешка, за да оправдае подаването на подписания оригинал на жалбата след изтичането на горепосочения десетдневен срок.

21      Общият съд не е връчил жалбата на СХВП.

 Обжалваното определение

22      С обжалваното определение Общият съд отхвърля жалбата като явно недопустима въз основа на член 111 от своя процедурен правилник.

23      Общият съд напомня, че член 43, параграф 6 от неговия процедурен правилник предвижда десетдневен срок за подаването на оригинала на изпратената по факс искова молба или жалба. Като се има предвид този допълнителен срок, оригиналът на жалбата е трябвало да бъде получен в секретариата преди изтичането на този срок на 1 февруари 2010 г. Тъй като обаче оригиналът на жалбата е получен на 5 февруари 2010 г., подаването на жалбата е несвоевременно и никаква извинима грешка не може да позволи дерогация от срока за обжалване поради следните мотиви:

„15      Жалбата е получена по факс в секретариата на Общия съд на 22 януари 2010 г., тоест преди изтичането на срока за обжалване.

16      Съгласно член 43, параграф 6 от Процедурния правилник обаче датата, на която копие от подписания оригинал на материал по делото бъде получено в секретариата на Общия съд по факс, се взема предвид с оглед спазването на процесуалните срокове само ако подписаният оригинал на материала по делото бъде депозиран в секретариата не по-късно от 10 дни след получаването му по факс.

17      В настоящия случай обаче на 1 февруари 2010 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд седем незаверени преписа от жалбата. Подписаният оригинал на жалбата е получен в секретариата на Общия съд на 5 февруари 2010 г., тоест след изтичането на предвидения в член 43, параграф 6 от Процедурния правилник десетдневен срок. Следователно съгласно тази разпоредба само датата на подаване на подписания оригинал на жалбата, а именно 5 февруари 2010 г., трябва да бъде взета предвид с оглед спазването на процесуалния срок. Ето защо трябва да се заключи, че жалбата е просрочена (Определение на Общия съд от 28 април 2008 г. по дело PubliCare Marketing Communications/СХВП (Publicare), T‑358/07, непубликувано в Сборника, точка 13).

18      В писмото си от 12 февруари 2010 г. жалбоподателят твърди, че е налице извинима грешка, поради което въпросният срок следва да се дерогира.

19      В това отношение следва да се напомни, че що се отнася до сроковете за обжалване, понятието за извинима грешка трябва да се тълкува ограничително и може да се отнася само до изключителни обстоятелства, при които по-конкретно съответната институция е възприела поведение, което е от естество само по себе си или в решаваща степен да породи допустимо объркване в съзнанието на добросъвестен правен субект, положил цялата дължима грижа, която се изисква от оператор с нормални познания (вж. Решение на Общия съд от 29 май 1991 г. по дело, Bayer/Комисия, T‑12/90, Recueil, стр. II‑219, точка 29 и Определение на Общия съд от 11 декември 2006 г. по дело MMT/Комисия, T‑392/05, непубликувано в Сборника, точка 36 и цитираната съдебна практика).

20      В настоящия случай жалбоподателят твърди, че тъй като е ползвал услугите на доставчик, за да направи необходимите преписи, непредоставянето на подписания оригинал на жалбата може да се обясни само с объркване при подготвянето на депозираната в секретариата на Общия съд преписка между преписите и подписания оригинал на жалбата, върнат от доставчика на услуги.

21      Освен това той твърди, че за него е обичайно да се подписва с черно мастило при липсата на правило, което да налага използването на мастило с друг цвят.

22      В резултат на това, като се имало предвид качеството на направените преписи, било изключително трудно да се различи подписаният оригинал от преписа, тъй като оригиналният подпис имал същия цвят като неговото копие.

23      Жалбоподателят твърди също, че фактът, че секретариатът на Общия съд е трябвало да опита, минавайки с влажна кърпа върху подписа, да накара мастилото да се размаже, за да разпознае подписания оригинал на жалбата, представлявал грижа, която не можела да се изисква систематично от страна на жалбоподателя.

24      Накрая, жалбоподателят допълва, че точка 57, буква o) от Практическите указания […] към страните […], даваща възможност за отстраняването в разумен срок на нередовностите на исковата молба или жалбата, които не отговарят на определени изисквания за форма, разрешава представянето на липсващите заверени преписи от исковата молба или жалбата, така че тази точка можела да намали бдителността на жалбоподателите относно необходимостта да различат подписания оригинал на жалбата от преписите от нея.

25      Жалбоподателят обаче не доказва с оглед на гореизложеното наличието на изключителни обстоятелства, нито полагането на дължимата грижа, която се изисква от оператор с нормални познания, по смисъла на напомнената в точка 19 по-горе съдебна практика.

26      Всъщност самият жалбоподател признава, че е в основата на объркването при подготвянето на преписката, предназначена за изпращане на секретариата на Общия съд.

27      Освен това не става ясно защо затруднението при различаване на подписания оригинал на жалбата от преписите от нея не може да бъде преодоляно чрез използването на метод, позволяващ да се третира отделно подписаният оригинал на жалбата, така че да се избегне депозирането му в секретариата на Общия съд след изтичането на предвидения в член 43, параграф 6 от Процедурния правилник десетдневен срок.

28      В допълнение следва да се констатира, от една страна, че неподаването в този срок на подписания оригинал на жалбата в секретариата на Общия съд не е сред случаите на отстраняване на нередовности в исковата молба или жалбата, предвидени в точки 55—59 от Практическите указания […] към страните, и от друга страна, че точка 57, буква o) от посочените практически указания позволява в интерес на ищците или жалбоподателите да се отложи преценката на Общия съд на условията за допустимост на исковата молба или жалбата, предвидени в член 43, параграф 1, втора алинея от Процедурния правилник, които включват различаването на подписания оригинал на исковата молба или жалбата от преписите от нея. Следователно допуснатата в горепосочената точка 57, буква о) възможност за отстраняване на нередовности не може да доведе до намаляване на бдителността на жалбоподателите относно необходимостта да различат подписания оригинал на исковата молба или жалбата от преписите от нея.

29      Във всеки случай ищецът или жалбоподателят следва да различи подписания оригинал на исковата молба или жалбата от преписите от нея.

30      От всичко изложено по-горе следва, че жалбата е просрочена и че трябва да бъде отхвърлена като явно недопустима, без да е необходимо връчването ѝ на СХВП.“

 Искания на страните

24      Със своята жалба Bell & Ross моли Съда:

–        да отмени обжалваното определение,

–        да установи, че жалбата за отмяна по дело T‑51/10 е допустима, и да върне делото на Общия съд, който да се произнесе по същество,

–        да осъди СХВП да заплати съдебните разноски, свързани с производството по обжалване и с първоинстанционното производство.

25      СХВП моли Съда:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 По жалбата

26      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква шест правни основания.

 По първото правно основание, изведено от нарушение на член 111 от Процедурния правилник на Общия съд

27      Жалбоподателят твърди, че генералният адвокат не е бил изслушан в нарушение на член 111 от Процедурния правилник на Общия съд.

28      В отговор на това правно основание следва да се подчертае, че макар да е вярно, че член 111 от Процедурния правилник на Общия съд, на който се основава обжалваното определение, предвижда изслушването на генералния адвокат, в член 2, параграф 2 от този процедурен правилник се уточнява, че позоваванията в същия на генералния адвокат „се прилагат само в случаите, в които един от съдиите е бил определен за генерален адвокат“. В настоящия случай обаче нито един от съдиите не е бил определен за генерален адвокат в производството пред Общия съд.

29      Ето защо правното основание следва да се отхвърли като необосновано.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на член 43 от Процедурния правилник на Общия съд

 Доводи на страните

30      Жалбоподателят упреква Общия съд, че неправилно е тълкувал член 43 от Процедурния правилник, като е приел, че жалбата е просрочена. Той подчертава, че за разлика от обстоятелствата, довели до постановяване на посоченото по-горе Определение на Общия съд по дело PubliCare Marketing Communications/СХВП (Publicare), споменато в точка 17 от обжалваното определение, в секретариата са получени седем екземпляра от жалбата преди изтичането на срока за обжалване. Жалбоподателят твърди, че релевантният въпрос е за установяването на оригинала на жалбата. В посочения член 43 не се уточнявали каквито и да било правила за подписване на исковата молба или жалбата (цвят, вид химикал и т.н.). Тестът, при който се използвала влажна кърпа и до който прибягнал Общият съд, бил спорен, тъй като някои мастила не се размазвали. Следователно в обжалваното определение Общият съд, без да споменава метода, който му е позволил да различи оригинала от преписа, добавил изисквания, които не са налице в член 43 от Процедурния правилник.

31      СХВП счита, че това правно основание е явно необосновано.

 Съображения на Съда

32      Обратно на твърдяното от жалбоподателя, в обжалваното определение не се налага никакво конкретно изискване относно правилата за подписване на исковата молба или жалбата, нито относно доказателствата, позволяващи да се установи дали подписът, който трябва да бъде положен под нея, е оригинален.

33      Освен това не се оспорва, че екземплярът от жалбата, получен в секретариата след изтичането на срока за обжалване, съдържа оригиналния подпис на адвоката.

34      Следователно това правно основание е необосновано.

 По третото правно основание, изведено от неспазването на член 7, параграф 1 от Указанията за секретаря и на точка 57, буква б) от Практическите указания към страните

 Доводи на страните

35      Жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е предоставил възможност за отстраняване на нередовностите на жалбата в съответствие с член 7, параграф 1 от Указанията за секретаря и точка 57, буква б) от Практическите указания към страните.

36      СХВП счита, че това правно основание не е допустимо, тъй като жалбоподателят не се е позовал на нарушение на точка 57, буква б) от Практическите указания към страните. По същество СХВП твърди, че това правно основание е необосновано.

 Съображения на Съда

37      Що се отнася до допустимостта на това правно основание, следва да се посочи, че обжалваното определение е прието на основание член 111 от Процедурния правилник на Общия съд, който не изисква страните да бъдат изслушани преди приемането на такова определение. При тези обстоятелства жалбоподателят не може да бъде упрекнат, че не е посочил в жалбата доводи относно условията на нейното подаване. Следователно третото правно основание няма за цел да измени предмета на спора пред Общия съд. Ето защо то е допустимо.

38      По същество следва да се посочи, че в точка 17 от обжалваното определение Общият съд е констатирал, че подписаният оригинал на жалбата е получен в секретариата на Общия съд след изтичането на срока. Освен това в точка 28 от това определение Общият съд е констатирал, че неподаването в сроковете на подписания оригинал на жалбата не е сред случаите на отстраняване на нередовности в исковата молба или жалбата, предвидени в точки 55—59 от Практическите указания към страните.

39      Безспорно е, че оригиналът на жалбата е подаден в секретариата на Общия съд едва след изтичането на срока за обжалване.

40      Член 43, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд обаче изисква да бъде представен оригиналът на всеки акт по делото, подписан от адвоката на страната.

41      Съгласно член 43, параграф 6 от този процедурен правилник датата, на която копие от подписания оригинал на материал по делото бъде получено в секретариата на Общия съд по факс, се взема предвид с оглед спазването на процесуалните срокове само ако подписаният оригинал на материала по делото бъде депозиран в секретариата не по-късно от 10 дни след получаването му по факс.

42      Неподаването на подписания оригинал на жалбата не е сред отстранимите пороци по член 44, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд. Така, неподписана от адвоката искова молба или жалба страда от порок, който може да доведе до недопустимостта ѝ след изтичането на процесуалните срокове, и не може да бъде предмет на отстраняване на нередовности (вж. в този смисъл Определение от 27 ноември 2007 г. по дело Diy‑Mar Insaat Sanayi ve Ticaret и Akar/Комисия, C‑163/07 P, Сборник, стр. I‑10125, точки 25 и 26).

43      Следва да се подчертае, че стриктното прилагане на тези процесуални правила отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всяка форма на дискриминация или на произволно третиране при правораздаването. Съгласно член 45, втора алинея от Статута на Съда процесуалните срокове могат да бъдат дерогирани само при напълно изключителни обстоятелства, случайно събитие или непреодолима сила (вж. в този смисъл по-специално Решение от 26 ноември 1985 г. по дело Cockerill-Sambre/Комисия, 42/85, Recueil, стр. 3749, точка 10 и Определение от 8 ноември 2007 г. по дело Белгия/Комисия, C‑242/07 P, Сборник, стр. I‑9757, точка 16).

44      Следователно правното основание не е обосновано.

 По четвъртото и петото правно основание, изведени от извинима грешка или случайно събитие

 Доводи на страните

45      Жалбоподателят се позовава на извинима грешка. Тъй като обемът на изискваните преписи (общо 2651 страници) бил значителен, той посочва, че е било необходимо да използва външен доставчик на услуги. Последният забравил да включи в пратката за Общия съд един документ — грешка, която адвокатът успял своевременно да поправи. Объркването между оригинала и преписите било резултат от изключителни външни обстоятелства, дължащи се на пропуск от страна на доставчика на услуги. Жалбоподателят счита, че е действал добросъвестно и с дължимата грижа. Всички документи, изпратени на секретариата, били подписани и подадени в сроковете. Жалбоподателят твърди също, че объркването между оригинала и преписите било резултат от необичайни външни за него обстоятелства и следователно представлява случайно събитие, а именно объркването между оригинала и преписите от страна на доставчика на услуги и предоставянето на непълно приложение от същия доставчик. Жалбоподателят използвал всички средства, за да отстрани тези проблеми.

46      СХВП счита, че понятието за извинима грешка се отнася само до изключителни обстоятелства, при които по-конкретно съответната институция е възприела поведение от естество само по себе си или в решаваща степен да породи допустимо объркване в съзнанието на даден правен субект. Разграничаването обаче на оригинал от препис било от съществено значение. Жалбоподателят трябвало да разграничи ясно оригинала от преписите, като например оригиналът бъде подписан с химикал със синьо мастило. Ако той е действал по-бързо, било възможно да отстрани нередовностите в срока за обжалване. СХВП счита, че за объркването между оригинала и преписите е виновен жалбоподателят.

 Съображения на Съда

47      Правилно Общият съд е изложил в точка 19 от обжалваното определение, че що се отнася до сроковете за обжалване, понятието за извинима грешка трябва да се тълкува ограничително и може да се отнася само до изключителни обстоятелства, при които по-конкретно съответната институция е възприела поведение, което е от естество само по себе си или в решаваща степен да породи допустимо объркване в съзнанието на добросъвестен правен субект, положил цялата дължима грижа, която се изисква от оператор с нормални познания.

48      Понятието за случайно събитие включва обективен елемент, свързан с извънредни и външни за икономическия оператор обстоятелства, и субективен елемент, произтичащ от задължението на заинтересувания да се предпази от последиците на извънредното събитие, като вземе подходящи мерки, без да прави прекалени жертви. По-конкретно икономическият оператор трябва да наблюдава грижливо хода на започнатото производство, и по-специално да полага необходимото старание за спазване на предвидените срокове (вж. този смисъл Решение от 15 декември 1994 г. по дело Bayer/Комисия, C‑195/91 P, Recueil, стр. I‑5619, точка 32 и Определение по дело Белгия/Комисия, посочено по-горе, точка 17).

49      Жалбоподателят твърди, че объркването между оригинала и преписите от жалбата се дължи на участието на трето предприятие, на което той е поверил задачата да направи големия брой преписи, необходими за подаването на акта за образуване на производството.

50      Както е подчертал генералният адвокат в точка 89 от заключението си, подготовката, надзорът и проверката на документите по делото, които следва да бъдат подадени в секретариата, са изцяло отговорност на адвоката на съответната страна. Следователно фактът, че объркването между оригинала и преписите от жалбата се дължи на участието на трето предприятие, на което жалбоподателят е поверил задачата да направи преписите, както и другите изтъкнати от него обстоятелства не могат да бъдат признати като изключителни обстоятелства или извънредни и външни за жалбоподателя обстоятелства, които биха могли да обосноват извинима грешка или случайно събитие по отношение на него.

51      Следователно четвъртото и петото правно основание са необосновани.

 По шестото правно основание, изведено от нарушение на принципите на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания

 Доводи на страните

52      Жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил принципите на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания, като е обявил жалбата за недопустима, въпреки че седем екземпляра от жалбата, всички носещи подписа на адвоката, са получени в срок. Както Указанията за секретаря (член 7), така и Практическите указания към страните (точка 57, буква б) позволявали да се отстранят нередовностите на жалбата, така че върху нея да фигурира оригиналният подпис на адвоката.

53      СХВП подчертава, че правото на ефективна съдебна защита не се засяга от стриктното прилагане на процесуалните срокове и другите съществени процесуални правила. Недопустимостта поради несвоевременното подаване на жалбата нито противоречала на посоченото право, нито била непропорционална. Точка 57, буква б) от Практическите указания към страните по естеството си не можела да обоснове оправдани правни очаквания относно отстраняването на нередовност на жалба, върху която не фигурира оригинален подпис, и не можела по никакъв начин да дерогира ясното изискване, поставено в член 43, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд.

 Съображения на Съда

54      Тъй като оригиналът на жалбата не е подаден в изисквания срок, жалбата на жалбоподателя е недопустима.

55      Това заключение не се засяга от изтъкнатия от жалбоподателя принцип на пропорционалност. Всъщност, както бе изложено преди това в точка 43 от настоящото решение, стриктното прилагане на процесуалните правила отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всяка форма на дискриминация или на произволно третиране при правораздаването.

56      Що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, следва да се напомни, че Съдът многократно е постановявал, че право да се позове на посочения принцип има всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни надежди. Освен това никой не може да се позове на нарушение на този принцип при липсата на конкретни уверения, предоставени му от администрацията (Решение от 24 ноември 2005 г. по дело Германия/Комисия, C‑506/03, точка 58). Също така, когато предпазливият и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на общностна мярка от естество да засегне неговите интереси, той не може да се позовава на този принцип, когато тази мярка бъде приета (Решение от 11 март 1987 г. по дело Van den Bergh en Jurgens и Van Dijk Food Products (Lopik)/CEE, 265/85, Recueil, стр. 1155, точка 44).

57      В настоящия случай е достатъчно да се констатира, че жалбоподателят не е изтъкнал в подкрепа на своята жалба нито един елемент, позволяващ да се заключи, че Общият съд му е предоставил конкретни уверения относно редовността на неговата жалба.

58      Следователно шестото правно основание е необосновано.

59      От всички гореизложени съображения следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост като неоснователна.

 По съдебните разноски

60      По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

61      Тъй като СХВП е направила искане за осъждане на жалбоподателя да заплати съдебните разноски и последният е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Bell & Ross BV да заплати съдебните разноски.

Подписи

---

* Език на производството: френски.