Дело C-538/09

Европейска комисия

срещу

Кралство Белгия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Околна среда — Директива 92/43/ЕИО — Член 6, параграф 3 — Специални защитени зони — Подходяща оценка на въздействието на план или проект, който заплашва да засегне съществено защитения обект — Освобождаване от оценка на въздействието на план или проект, подлежащ на декларативен режим — Неправилно транспониране“

Резюме на решението

1.        Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Специални защитени зони — Задължения на държавите членки

(член 6, параграф 3 от Директива 92/43 на Съвета)

2.        Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Специални защитени зони — Задължения на държавите членки

(член 6, параграф 3 от Директива 92/43 на Съвета)

3.        Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Специални защитени зони — Задължения на държавите членки

(член 6, параграф 3 от Директива 92/43 на Съвета)

1.        Член 6, параграф 3 от Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна обвързва изискването за подходяща оценка на въздействието на план или проект с условието да съществува вероятност или опасност този план или проект да окаже значително влияние върху съответния обект. Като се има предвид по-специално принципът на предпазните мерки, такава опасност съществува, когато въз основа на обективни елементи не може да се изключи вероятността посоченият план или проект да окаже значително влияние върху съответния обект.

Оценката на тази опасност трябва да бъде извършена именно с оглед на специфичните природни характеристики и условия на територията, до която се отнася подобен план или проект.

(вж. точки 39 и 40)

2.        Условието, на което е подчинена оценката на въздействието на даден план или проект върху даден обект, предполагащо при възникване на съмнение по отношение на липсата на значително въздействие да се пристъпи към изработването на такава оценка, не позволява да се избегне изготвянето на оценка за някои категории проекти въз основа на критерии, които не гарантират по подходящ начин, че проектите не заплашват да засегнат съществено защитените обекти.

Всъщност възможността някои дейности да бъдат освободени общо, съгласно действащата в дадена държава членка правна уредба, от необходимостта от оценка на въздействието по отношение на разглеждания обект, не е в състояние да гарантира, че тези дейности не засягат целостта на защитения обект.

Поради това член 6, параграф 3 от Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна не би могъл да оправомощи държава членка да приеме национални норми, с които по принцип да е възможно отклоняване от задължението за изготвяне на оценка на въздействието върху обект от даден благоустройствен проект поради малкия размер на предвидените разходи или с оглед на специфичната област, в която съответно се осъществяват дейностите. Също така, като освобождава системно от процедурата за оценка на въздействието върху обекта подлежащите на декларативен режим програми и проекти за строително-ремонтни или благоустройствени дейности, дадена държава членка не изпълнява задълженията си по член 6, параграф 3 от Директива 92/43.

(вж. точки 41—44)

3.        Когато държава членка въведе декларативен режим, който не предвижда изготвяне на оценка за опасността по-специално с оглед на специфичните природни характеристики и условия на съответния обект, тази държава членка следва да докаже въз основа на обективни данни, че приетите от нея разпоредби не допускат възможността даден план или проект, подлежащ на този декларативен режим, да засегне обект от „Натура 2000“ по съществен начин, поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти.

В действителност от член 6, параграф 3 от Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна може да се заключи, че компетентните национални власти могат и да не изготвят оценка на въздействието на план или проект, който не е непосредствено свързан с или необходим за управлението на обект от „Натура 2000“, единствено в случаите, в които въз основа на обективни данни може да се изключи възможността този план или проект, поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти, да окаже значително въздействие върху разглеждания обект.

(вж. точки 52 и 53)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

26 май 2011 година(*)

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Околна среда — Директива 92/43/ЕИО — Член 6, параграф 3 — Специални защитени зони — Подходяща оценка на въздействието на плановете или проектите, които могат да окажат значително влияние върху защитената територия — Освобождаване от изготвянето на оценка на въздействието на подлежащите на декларативен режим планове или проекти — Неправилно транспониране“

По дело C‑538/09

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 21 декември 2009 г.

Европейска комисия, за която се явяват г‑жа D. Recchia и г‑н A. Marghelis, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ищец,

срещу

Кралство Белгия, за което се явява г‑н T. Materne, в качеството на представител,

ответник,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г‑н A. Tizzano, председател на състав, г‑н M. Ilešič, г‑н E. Levits, г‑н M. Safjan (докладчик) и г‑жа M. Berger, съдии,

генерален адвокат: г‑жа J. Kokott,

секретар: г‑н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Със своя иск Европейската комисия моли Съда да установи, че като не изисква извършване на съответна проверка за въздействие върху околната среда по отношение на някои дейности, които могат да засегнат обект от „Натура 2000“, и като предвижда декларативен режим за определени дейности, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109; наричана по-нататък „Директива за местообитанията“).

 Правна уредба

 Правна уредба на Съюза

2        Съгласно член 2, параграф 1 Директивата за местообитанията тя има за цел да допринесе за осигуряване на биологичното разнообразие чрез запазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора върху европейската територия на държавите членки, за които е валиден Договорът за фунционирането на Европейския съюз.

3        Член 3 от тази директива предвижда в параграф 1:

„Изгражда се единна европейска екологична мрежа на специалните защитени зони, наречена „Натура 2000“. Тази мрежа, състояща се от територии, обхващащи естествените местообитания от приложение I, както и местообитанията на видовете от приложение II, дава възможност за запазването или където е подходящо, възстановяването на благоприятно състояние на запазване на тези типове естествени местообитания и местообитанията на видовете в техния естествен район на разпространение.

[…]“.

4        Член 4 от посочената директива урежда процедурата, насочена към изграждането на мрежата „Натура 2000“, както и към определянето на специални защитени зони от държавите членки.

5        Член 6 от Директивата за местообитанията, който постановява мерките по опазване за посочените зони, предвижда в параграфи 2 и 3:

„2.      Държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени териториите, доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива.

3.      Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от изпитанието за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територията и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността“.

 Национална правна уредба

6        Законът от 12 юли 1973 г. за опазване на природата (Moniteur belge от 11 септември 1973 г., стр. 10306), изменен с Наредба на Валонски регион от 22 май 2008 г. (Moniteur belge от 17 юни 2008 г., стр. 31074, наричан по-нататък „Законът за опазване на природата“), съдържа член 28, параграф 2 със следния текст:

„Правителството приема приложимите в обектите от „Натура 2000“ или евентуално извън тях общи забрани, както и всяка друга необходима обща превантивна мярка в тези обекти или евентуално извън тях за предотвратяване на влошаването на естествените местообитания и на обезпокояването, което може да засегне в значителна степен видовете, за които е определен обектът“.

7        Член 29, параграф 2 от Закона за опазване на природата гласи:

„Всички планове или проекти, които с оглед на нормативните указания на постановлението за определяне на обект от „Натура 2000“ не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или съвместно с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка съгласно законодателството за оценяване на въздействието върху околната среда във Валонски регион, предвид целите за съхраняване на обекта и съгласно определените от правителството условия.

[…]“.

8        Член 3 от Наредбата на Валонски регион от 11 март 1999 г. за издаването на разрешение относно околната среда (Moniteur belge от 8 юни 1999 г., стр. 21114), в нейната приложима към настоящия спор редакция (наричана по-нататък „Наредбата от 11 март 1999 г.“), предвижда:

„Съоръженията и дейностите са подредени в графи и са разпределени в три категории (категория 1, категория 2 и категория 3) в низходящ ред според значимостта на тяхното въздействие върху човека и върху околната среда, както и според възможността те да бъдат обхванати от общи, секторни или цялостни условия.

В третата категория са групирани съоръжения и дейности със слабо въздействие върху човека и околната среда, за които правителството е приело цялостни условия.

[…]

Правителството може да приема критерии, позволяващи на заявителя да определи дали предвиденото като проект предприятие от категория 3 е в състояние да спазва цялостните условия. Ако то не е в състояние, предвиденото предприятие трябва да премине в категория 2 и заявителят да подаде искане за разрешение относно околната среда за категория 2. В този случай правителството определя данните, които трябва да се добавят към искането за разрешение относно околната среда“.

9        Член 10, параграф 1 от Наредбата от 11 март 1999 г. предвижда:

„Никой не може да използва предприятие от категория 1 или 2 без разрешение относно околната среда.

[…]“.

10      Член 11, параграф 1 от Наредбата предвижда:

„Никой не може да експлоатира предприятие от трета категория, без да е подал предварително декларация.

[…]“.

11      Член 13 от Наредбата гласи:

„Общинският съвет в общината, на чиято територия попада проектираното предприятие, има компетентност да разглежда декларации и искания за разрешение относно околната среда.

[…]“.

12      Член 2, параграф 1 от Постановлението на валонското правителство от 4 юли 2002 г., определящо списъка с проектите, за които се прави проучване на въздействието, съоръженията и дейностите по категории (Moniteur belge от 21 септември 2002 г., стр. 42502), в неговата приложима към настоящия спор редакция (наричано по-нататък „Постановлението от 4 юли 2002 г.“), посочва:

„Проектите, за които се прави проучване на въздействието, както и съоръженията и дейностите по категории са посочени в списък, съдържащ се в приложение І към настоящото постановление“.

13      Приложение І към Постановлението от 4 юли 2002 г. изброява известен брой проекти, съоръжения или дейности, които не са обвързани с изготвянето на оценка за въздействието върху околната среда, след които Комисията посочва по-специално в своя иск следните проекти, съоръжения или дейности:

–        всяка непосочена в графа 01.20.01.01 сграда или друга инфраструктура за подслоняване, която побира от 4 до 500 животни и служи за отглеждане или угояване на шестмесечни или по-големи говеда в сектора на селското стопанство — в графа 01.20.01.02.01,

–        депо за съхранение в насипно състояние или силоз за зърнени култури, зърно и други продукти, предназначени за хранене на животни, с изключение на слама и сено, с вместимост над 50 m³ — в графа 01.49.01.01,

–        съоръжения за разпределение за моторни средства на течни въглеводородни горива с пламна температура, по-голяма от 55 °C и по-малка или равна на 100 °C, имащи търговски цели, различни от откритата продажба, каквото е разпределението на въглеводородни горива за захранване на автомобилен парк със собствено или осъществявано за собствена сметка управление, които са най-много с два пистолета и доколкото капацитетът за складиране на депото за въглеводородни горива е по-голям или равен на 3 000 литра и по-малък от 25 000 литра — в графа 50.50.01, и

–        звено за индивидуално пречистване с равностойност за 20 или по-малко жители — в графа 90.11.

 Обстоятелства, предхождащи спора, и досъдебно производство

14      През 2006 г. в Комисията постъпва жалба срещу неправилното използване на индустриален парк на територията на Община Philippeville, Валонски регион (Белгия), намиращ се на границата с обект от „Натура 2000“, наречен „Басейн на блатата на Eau blanche под Marienbourg“, който е определен като специална защитена зона.

15      Жалбоподателят описва силното влошаване на средата в този обект от „Натура 2000“ поради оттичане от индустриалния парк, което според него застрашавало множество видове, посочени в приложение към Директива 79/409/EИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 103, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 77), както и в приложение към Директивата за местообитанията.

16      С писмо от 23 август 2006 г. Комисията приканва Кралство Белгия да ѝ изпрати своето становище относно спазването на изискванията на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията.

17      Предвид получения отговор на Кралство Белгия Комисията приема, че в действителност белгийското законодателство не е съобразено с изискванията на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, тъй като то не задължава да се изготвя оценка на въздействието върху околната среда и предвижда декларативен режим за някои дейности, които биха могли да засегнат обект от „Натура 2000“.

18      След като на 23 март 2007 г. отправя покана до Кралство Белгия да изложи своите съображения, на 6 май 2008 г. Комисията издава мотивирано становище, приканващо тази държава членка да предприеме в двумесечен срок от връчването му необходимите мерки, за да се съобрази с него.

19      На 11 юли 2008 г. Кралство Белгия отговаря на мотивираното становище, като посочва, че след отправената първоначално критика към земеделското стопанство впоследствие то било снабдено с пречиствателна станция и повече нямало никакво изхвърляне на отпадни води към съответния обект от „Натура 2000“. Държавата членка допълва, че в член 28 от Закона за опазване на природата е добавен параграф 2, текстът на който е посочен в точка 6 от настоящото решение, както и че се изготвя окончателно постановление за гарантиране на изпълнението на тази разпоредба.

20      Вследствие на състоялото се на 17 март 2009 г. „събрание в пакет“ на представители на Кралство Белгия и на Комисията държавата членка допълва на 5 май 2009 г. своя отговор на мотивираното становище, като предоставя информация относно приетите от Валонски регион законови и подзаконови разпоредби, целящи избягването на всякаква опасност от увреждане на околната среда.

21      Комисията приема, че тези разпоредби не позволяват да се осигури изискваният от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията систематичен характер на оценката на въздействието върху защитения обект, поради което тя предявява настоящия иск.

 По иска

 Доводи на страните

22      Комисията подчертава, че съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията националните власти могат да разрешат изпълнението на даден план или проект само след като е изготвена оценка на въздействието върху околната среда, в която следва да се посочи действителното или възможно въздействие на плана или проекта върху защитения обект.

23      Според Комисията, когато критериите за изключването на дадена категория планове или проекти не са достатъчни, за да се гарантира със сигурност, че съответните планове или проекти няма да имат съществено увреждащо въздействие върху целостта на защитения обект, такава оценка следва да се прави систематично.

24      В случая от член 29, параграф 1 от Закона за опазване на природата следвало, че плановете или проектите, които не са обвързани с издаване на разрешение относно околната среда — сред тях са категорията планове и проекти, които подлежат само на деклариране пред общинската администрация, — не изискват оценка на въздействието върху околната среда.

25      Все пак това изключение от задължението да се направи такава оценка за плановете и проектите, за които е приложим декларативният режим, не се основавало на обективен критерий. Всъщност не можела да се изключи вероятността дейностите, които се оказват под определените в Постановлението от 4 юли 2002 г. прагове, да имат значително въздействие върху съответния обект.

26      В това отношение Комисията има предвид посочените в точка 13 от настоящото съдебно решение дейности и съоръжения, като изтъква, че отглеждането на 500 говеда може да има въздействие върху съответния обект поради свързаното с него изхвърляне на отпадни води, дори ако тези отпадни води не биха имали въздействие върху друг обект.

27      В своята писмена реплика Комисията добавя, че по отношение на довода, изведен от възможността предприятия да преминават от трета във втора категория, член 3, пета алинея от Наредбата от 11 март 1999 г. възлага тази отговорност на заявителя, докато съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията компетентните национални власти трябва да проверят чрез подходящо проучване дали плановете и проектите не увреждат целостта на съответния обект. Освен това от същия член 3, пета алинея следвало, че преминаването от трета във втора категория е свързано с невъзможността да се спазят цялостните условия, а не със съществуващата опасност за даден обект от „Натура 2000“.

28      Също така общите забрани по член 28, параграф 2 от Закона за опазване на природата произтичали от член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, който не се отнасял до задължението за изготвяне на оценка на въздействието върху обекта при осъществяването на нов проект. Следователно не можело да се приеме, че посоченият член 28, параграф 2 транспонира в достатъчна степен член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

29      Кралство Белгия изтъква, че осъществяваният от неговите служби контрол не е открил никакво отрицателно въздействие от страна на разглеждания в жалбата индустриален парк върху обекта от „Натура 2000“, наречен „Басейн на блатата на Eau blanche под Mariembourg“.

30      Като цяло от член 3 от Наредбата 11 март 1999 г. следвало, че третата категория предприятия, която подлежи на декларативен режим, по определение включва съоръженията и дейностите с незначително въздействие върху човека и околната среда.

31      Освен това използването на съоръжение или осъществяването на дейност от трета категория предполагало спазване на разпоредбите на Кодекса на околната среда, както и на определените за отделните сектори на дейност цялостни условия. Тези цялостни условия имали за цел да се намали въздействието върху околната среда и да се избегне причиняването на вреди на обектите от „Натура 2000“.

32      Също така при изготвянето на списъка с категориите дейности или съоръжения Валонски регион осъществил проучване на дейностите, които биха могли да окажат въздействие върху околната среда, имайки предвид критериите, определени в приложение III към Директива № 85/337/EИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174).

33      За да предотврати всякакъв риск от непредвидено причиняване на вреди за околната среда, Наредбата от 11 март 1999 г. предвиждала също така възможността предприятие от трета категория да премине в друга категория, ако не е в състояние да спазва приложимите към него цялостни условия. Заявителят трябвало тогава да подаде искане за разрешение относно околната среда за втора категория. В този случай компетентният орган можел, въз основа на предоставената в искането за издаване на разрешение информация, да реши да наложи изготвянето на оценка на въздействието от страна на предприятието върху съответния обект от „Натура 2000“.

34      Член 28 от Закона за опазване на природата представлявал последният етап на защита. Всъщност член 28, параграф 1 предвиждал всички осъществяващи дейност лица да спазват общата забрана за влошаване на естествените местообитания и за обезпокояване на видовете, за които са определени обектите от „Натура 2000“. Що се отнася до член 28, параграф 2, той позволявал на правителството да обхване с приемането на общи мерки всички дейности, за които съществува опасност да окажат въздействие върху обекти от „Натура 2000“. Тази разпоредба била въведена с Постановление на валонското правителство от 23 октомври 2008 г. относно общите превантивни мерки, приложими към обектите от „Натура 2000“ (Moniteur belge от 27 ноември 2008 г., стр. 62636), както и с Постановление на валонското правителство от 23 октомври 2008 г. за определяне на някои условия за приложимия към обектите от „Натура 2000“ режим на превенция (Moniteur belge от 27 ноември 2008 г., стр. 62644).

35      В случай че съвместното прилагане на тези разпоредби, които следвало да осигурят ефикасна защита за обектите от „Натура 2000“, се окажело недостатъчно, валонското правителство разполагало винаги с възможността да приеме общи мерки за защита, приложими извън обектите от „Натура 2000“ и допълващи мерките, които се отнасят до самите тези обекти.

36      В своята писмена дуплика Кралство Белгия подчертава, че единственото приложимо по отношение на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията ограничение е отсъствието на евентуално значително въздействие върху специалните защитени зони. В това отношение обаче белгийските власти се съобразявали с този подход посредством разпоредбата на член 3 от Наредбата от 11 март 1999 г.

37      По отношение на възможността за преминаване на предприятията от трета във втора категория тълкуването на Комисията било погрешно, тъй като заявителят трябвало да се опре на въведените от валонското правителство критерии, за да установи, че съответното предприятие е обвързано с издаването на разрешение относно околната среда, а не само с деклариране. Във връзка с довода, съгласно който това преминаване следвало да бъде съобразено с цялостните условия, Кралство Белгия уточнява, че предвид белгийската правна уредба предприятие от трета категория, което се съобразява с приложимите по отношение на него цялостни условия, няма да окаже въздействие върху човешкото здраве и върху околната среда или това въздействие би било слабо.

38      По този начин Кралство Белгия транспонирало правилно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията чрез създаването на подходящ режим за оценка на въздействието на всички дейности, които биха могли да се отразят отрицателно на даден защитен обект.

 Съображения на Съда

39      Съгласно постоянната съдебна практика член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията обвързва изискването за подходяща оценка на въздействието на план или проект с условието да съществува вероятност или опасност този план или проект да окаже значително влияние върху съответния обект. Като се има предвид по-специално принципът на предпазните мерки, такава опасност съществува, когато въз основа на обективни данни не може да се изключи вероятността посоченият план или проект да окаже значително влияние върху съответния обект (вж. Решение от 7 септември 2004 г. по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, C‑127/02, Recueil, стр. I‑7405, точки 43 и 44, Решение от 20 октомври 2005 г. по дело Комисия/Обединено кралство, C‑6/04, Recueil, стр. I‑9017, точка 54, както и Решение от 13 декември 2007 г. по дело Комисия/Ирландия, C‑418/04, Recueil, стр. I‑10947, точка 226).

40      Оценката на тази опасност трябва да бъде извършена именно с оглед на специфичните природни характеристики и условия на обекта, за който се отнася подобен план или проект (вж. Решение по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, посочено по-горе, точка 49, както и Решение от 4 октомври 2007 г. по дело Комисия/Италия, C‑179/06, Recueil, стр. I‑8131, точка 35).

41      Освен това условието, на което е подчинена оценката на въздействието на даден план или проект върху даден обект, предполагащо при възникване на съмнение по отношение на липсата на значително въздействие да се пристъпи към изработването на такава оценка, не позволява да се избегне изготвянето на оценка за някои категории проекти въз основа на критерии, които не гарантират по подходящ начин, че проектите не заплашват да засегнат съществено защитените обекти (вж. в този смисъл Решение от 10 януари 2006 г. по дело Комисия/Германия, C‑98/03, Recueil, стр. I‑53, точка 41).

42      Всъщност възможността някои дейности да бъдат освободени общо, съгласно действащата правна уредба, от необходимостта от оценка на въздействието по отношение на разглеждания обект, не е в състояние да гарантира, че тези дейности не засягат целостта на защитения обект (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точки 43 и 44 и Решение от 4 март 2010 г. по дело Комисия/Франция, C‑241/08, все още непубликувано в Сборника, точка 31).

43      Поради това член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията не би могъл да оправомощи държава членка да приеме национални норми, с които по принцип да е възможно отклоняване от задължението за изготвяне на оценка на въздействието върху обект от даден благоустройствен проект поради малкия размер на предвидените разходи или с оглед на специфичната област, в която съответно се осъществяват дейностите (вж. Решение от 6 април 2000 г. по дело Комисия/Франция, C‑256/98, Recueil, стр. I‑2487, точка 39).

44      Също така, като освобождава системно от процедурата за оценка на въздействието върху обекта подлежащите на декларативен режим програми и проекти за строително-ремонтни или благоустройствени дейности, дадена държава членка не изпълнява задълженията си по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията (вж. в този смисъл Решение от 4 март 2010 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 62).

45      Следователно от съдебната практика на Съда се налага изводът, че по принцип при прилагането на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията държавите членки не могат да се отклоняват систематично и по принцип от задължението за някои категории планове или проекти да се изготвя оценка на тяхното въздействие върху обекти от „Натура 2000“, в зависимост от областта на осъществяваната дейност или чрез въвеждането на декларативен режим.

46      Именно с оглед на тези съображения следва да се разгледа дали разпоредбите, в конкретния случай приети от Кралство Белгия, са в съответствие с член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

47      В това отношение трябва да се посочи, че член 29, параграф 2 от Закона за опазване на природата предвижда всички планове или проекти, които поотделно или съвместно с други планове и проекти могат да окажат значително влияние върху обект от „Натура 2000“, да се подлагат на проверка съгласно законодателството за оценяване на въздействието върху околната среда във Валонски регион.

48      Същевременно в Наредбата от 11 март 1999 г. се посочва, че за дейностите и съоръженията от трета категория трябва само да се подаде предварително декларация до общинския съвет в общината, на чиято територия попада проектираното предприятие.

49      Съвместният прочит на тези разпоредби води Комисията до извода, че дейностите и съоръженията от трета категория не са обвързани с издаването на разрешение за тях и следователно не подлежат на оценяване на тяхното въздействие върху обект от „Натура 2000“ — нещо, което не се оспорва от Кралство Белгия.

50      В това отношение Комисията се позовава на приложение І към Постановлението от 4 юли 2002 г., в което се уточняват неподлежащите на оценка на въздействието върху околната среда проекти, съоръжения или дейности — сред тях са изброените в точка 13 от настоящото съдебно решение, които попадат в трета категория.

51      Следователно Кралство Белгия е установило декларативен режим, който по принцип освобождава някои дейности и съоръжения от задължението да се изготвя оценка за тяхното въздействие върху даден обект от „Натура 2000“. По този начин държавата членка предрешава, че плановете или проектите, които са обвързани от този декларативен режим, не могат съществено да засегнат защитен обект.

52      При тези обстоятелства, когато държава членка въведе декларативен режим, който не предвижда изготвяне на оценка за опасността по-специално с оглед на специфичните природни характеристики и условия на съответния обект, тази държава членка следва да докаже въз основа на обективни данни, че приетите от нея разпоредби не допускат възможността даден план или проект, подлежащ на този декларативен режим, да засегне обект от „Натура 2000“ по съществен начин, поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти (в този смисъл вж. по аналогия Решение от 4 март 2010 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 32).

53      В действителност от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията може да се заключи, че компетентните национални власти могат и да не изготвят оценка на въздействието на план или проект, който не е непосредствено свързан с или необходим за управлението на обект от „Натура 2000“, единствено в случаите, в които въз основа на обективни данни може да се изключи възможността този план или проект, поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти, да окаже значително въздействие върху разглеждания обект (вж. в този смисъл Решение по дело Waddenvereniging и Vogelbeschermingsvereniging, посочено по-горе, точка 45, както и Решение по дело Комисия/Ирландия, посочено по-горе, точка 238).

54      В това отношение на първо място Кралство Белгия се позовава на член 3 от Наредбата от 11 март 1999 г., съгласно който декларативният режим се отнася само до съоръженията и дейностите със слабо въздействие върху човека и околната среда, за които правителството е приело цялостни условия.

55      Въпреки това следва да се припомни, че дори дребномащабен проект може да окаже съществено въздействие върху околната среда, ако се намира на място, в което факторите на околната среда, каквито са флората и фауната, почвата, водата, климатът или културното наследство, са чувствителни и към най-малката промяна (вж. в този смисъл във връзка с Директива 85/337 Решение от 21 септември 1999 г. по дело Комисия/Ирландия, C‑392/96, Recueil, стр. I‑5901, точка 66).

56      Следователно държава членка не може да приема за даденост обстоятелството, че категории планове или проекти, определени в зависимост от областите на дейност, както и специфични съоръжения по определение могат да имат слабо въздействие върху човека и околната среда.

57      На второ място Кралство Белгия посочва, че когато е предприел съставянето на списъка с класифицираните дейности или съоръжения, Валонски регион е осъществил проучване за дейностите, които биха могли да окажат въздействие върху околната среда, имайки предвид критериите, определени в приложение III към Директива № 85/337.

58      Следва обаче да се отбележи, че Кралство Белгия не предоставя това проучване. Във всеки случай, както се посочва от Комисията, противно на изискването на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията подобно предварително проучване поначало не позволява да се предвидят евентуалните последици, които може да има даден план или проект във връзка с други планове или проекти по отношение на даден обект.

59      На трето място Кралство Белгия изтъква, че съгласно Наредбата от 11 март 1999 г., когато предвидено като проект предприятие от трета категория не е в състояние да спазва приложимите спрямо него цялостни условия, то преминава във втора категория. Тогава компетентният орган може въз основа на предоставената от заявителя информация в искането за издаване на разрешение относно околната среда за втора категория да реши да наложи изготвянето на оценка на въздействието на предприятието върху съответния обект от „Натура 2000“ с оглед на преследваните чрез опазването на този обект цели.

60      Въпреки това Кралство Белгия не предоставя нито разпоредбите, отнасящи се до цялостните условия за посочените от Комисията съоръжения и дейности, нито критериите, които биха позволили на заявителя да определи дали проектираното предприятие от трета категория е в състояние да спазва тези цялостни условия. Държавата членка не обяснява също така как конкретно тези разпоредби позволяват да се поправи липсата на подходяща оценка за въздействието по отношение на плановете или проектите, които биха могли да окажат значително въздействие върху защитения обект.

61      На четвърто място Кралство Белгия се позовава на подзаконовите норми по прилагането на член 28, параграф 2 от Закона за опазване на природата, които при всички случаи осигурявали ефикасна защита на обектите от „Натура 2000“ във Валонски регион.

62      При все това тази държава членка се ограничава да се позове на двете постановления на валонското правителство от 23 октомври 2008 г., споменати в точка 34 от настоящото решение, без да разгледа тяхното съдържание и без да посочи мотивите, поради които счита, че тези постановления са достатъчни да осигурят транспонирането на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

63      На пето място Кралство Белгия споменава също така задължението за спазване на Кодекса на околната среда, без обаче да уточни конкретно как разпоредбите на този кодекс, съвместно с общите условия, биха могли да осигурят защитата на околната среда.

64      От гореизложеното следва, че Кралство Белгия не е представило доказателства, които да позволят на Съда да провери дали приетите от тази държава членка разпоредби са достатъчни, за да се изключи въз основа на обективни данни възможността плановете или проектите, подлежащи само на декларативен режим, да засегнат по съществен начин, поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти обект от „Натура 2000“.

65      При тези обстоятелства предявеният от Комисията иск следва да се приеме за основателен.

66      С оглед на предходните съображения трябва да се заключи, че като не е въвело по отношение на някои подлежащи на декларативен режим дейности задължението за изготвяне на подходящо проучване за въздействието върху околната среда в случаите, в които тези дейности биха могли да засегнат обект от „Натура 2000“, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

 По съдебните разноски

67      По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник всяка страна, загубила делото, се осъжда да заплати съдебните разноски, ако има искане в този смисъл. След като Комисията е направила искане за осъждане на Кралство Белгия и последното е загубило делото, то следва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1)      Като не е въвело по отношение на някои подлежащи на декларативен режим дейности задължението за изготвяне на подходящо проучване за въздействието върху околната среда в случаите, в които тези дейности биха могли да засегнат обект от „Натура 2000“, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.

2)      Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

Подписи

---

* Език на производството: френски.