62009CC0360

EUR-Lex

Достъп до правото на Европейския съюз

Този документ е извадка от уебсайта EUR-Lex.

Помощ

Съвети за търсене

Нужни са ви още опции за търсене? Използвайте Разширено търсене

Документ 62009CC0360

Заключение на генералния адвокат Mazák представено на16 декември 2010 г.
Pfleiderer AG срещу Bundeskartellamt.
Искане за преюдициално заключение: Amtsgericht Bonn - Германия.
Конкуренция - Административно производство - Документи и сведения, предоставени в рамките на национална програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер - Евентуални вредоносни последици от достъпа на трети лица до такива документи за ефективността и доброто осъществяване на сътрудничеството между органите, участващи в Европейската мрежа по конкуренция.
Дело C-360/09.

Сборник съдебна практика 2011 I-05161

Идентификатор ECLI: ECLI:EU:C:2010:782

Език на делото

HTML

PDF

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г‑Н J. MAZÁK

представено на 16 декември 2010 година(1)

Дело C‑360/09

Pfleiderer AG

срещу

Bundeskartellamt

(Преюдициално запитване, отправено от Amtsgericht Bonn (Германия)

„Конкуренция — Картел — Граждански иск за обезщетение — Искане за достъп до заявление за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и до свързаните с него сведения и документи, които заявителят доброволно е предоставил на национален орган по конкуренция — Евентуални вредоносни последици за функционирането на Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК) и публичното прилагане на правото на конкуренция“

I – Въведение

1. С настоящото преюдициално запитване запитващата юрисдикция иска да установи дали и до каква степен националният орган по конкуренция може да разкрие пред увредено трето лице сведения, които доброволно са предоставени на този орган от участниците в картел в приложение на приетата от органа програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и които са необходими на това лице, за да се подготви да предяви граждански иск за обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпяло в резултат от картела. От Съда се иска по-специално да установи дали разкриването на посочените сведения би попречило на ефективното прилагане на правото на конкуренция на Европейския съюз (наричан по-нататък „ЕС“) и на системата за сътрудничество и обмен на информация между Комисията и националните органи по конкуренция на държавите членки съгласно членове 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора(2).

2. Според мен преюдициалното запитване изисква от Съда да прецени и претегли евентуално противоречивите интереси от осигуряването на ефективността на програмите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, създадени с цел разкриване и санкциониране на незаконните картели по смисъла на член 101 ДФЕС и в крайна сметка с цел предотвратяване на образуването им, спрямо правото на всеки частноправен субект да търси обезщетение за вредите, претърпени в резултат от посочените картели.

3. Следователно в конкретния случай Съдът трябва да прецени видимо противоположните интереси от осигуряването на ефективно прилагане на член 101 ДФЕС и възможността на увредено трето лице да получи достъп до сведения(3), които да бъдат представени като доказателство в гражданско производство по иск за обезщетение срещу участниците в картела и които по този начин може да подпомогнат третото лице да упражни правото си на ефективни правни средства за защита в гражданско производство във връзка с нарушение на член 101 ДФЕС. Според мен в тези случаи основното право на ефективни правни средства за защита е гарантирано с член 47 във връзка с член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)(4), тълкувана с оглед на отнасящия се до правото на справедлив процес член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)(5) и с оглед на практиката на Европейския съд по правата на човека по този член.

II – Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

4. С решение от януари 2008 г., взето в частност на основание член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС) и междувременно влязло в сила, Bundeskartellamt на Федерална република Германия (Федерална служба за защита на конкуренцията) налага глоби в размер на 62 000 000 EUR на тримата най-големи европейски производители на декоративна хартия (специална хартия за облепяне на дървени плоскости) и на пет физически лица, лично отговорни за сключването на споразумения за определяне на цени и за ограничаване на капацитета. Посочените решения са приети включително въз основа на сведения и документи, които Bundeskartellamt е получила в приложение на програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

5. Pfleiderer AG (наричано по-нататък „Pfleiderer“) е купувач на декоративна хартия и един от тримата водещи световни производители на дървени плоскости, повърхностни покрития и ламинирани настилки. Това дружество твърди, че за последните три години е закупило стоки на стойност повече от 60 000 000 EUR от производителите на декоративна хартия, срещу които са образувани производства. За да се подготви да предяви срещу тях граждански иск за обезщетение, с писмо от 26 февруари 2008 г. то подава молба до Bundeskartellamt за пълен достъп до преписката във връзка с производството по налагане на глоби на картела за „декоративна хартия“.

6. След като Pfleiderer получава списък на събраните при претърсването доказателства и варианти на трите решения за налагане на глоби, от които е премахната идентифициращата нарушителите информация, с втора молба то изрично иска достъп и до заявленията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, до доброволно предоставените документи от (частично) освободените от отговорност нарушители и до събраните доказателства. С писмо от 14 октомври 2008 г. Bundeskartellamt уведомява Pfleiderer, че възнамерява да уважи молбата му само отчасти и да ограничи достъпа до преписката, като премахне от нея поверителната търговска информация, вътрешните документи и документите, по отношение на които се прилага точка 22 от програмата на Bundeskartellamt за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер(6).

7. Pfleiderer обжалва това решение пред Amtsgericht Bonn (Районен съд, Бон).

8. С определение от 3 февруари 2009 г. Amtsgericht първоначално се произнася по същество в полза на Pfleiderer. Amtsgericht установява, че съгласно член 406е от Strafprozessordnung (Наказателно-процесуален кодекс, наричан по-нататък „StPO“)(7), който урежда правото на пострадалите от престъпления да се запознаят с материалите и доказателствата в наказателното производство и който съгласно член 46, параграф 1 и последната част от четвърто изречение на член 46, параграф 3 от Gesetz über Ordnungswidrigkeiten (Закон за административните нарушения, наричан по-нататък „OWiG“) се прилага по аналогия в административнонаказателните производства във връзка с картели, адвокатът на пострадалия може да получи достъп до материалите и доказателствата по делото, ако посочи основателни причини за това. Запитващата юрисдикция приема, че Pfleiderer е пострадало лице, тъй като следва да се счита, че поради картела е плащало прекалено висока цена за стоките, които е купувало от участниците в картела. Основателни причини са налице в частност когато съответното лице иска достъп до делото, защото възнамерява да предяви граждански иск. Достъп трябва да бъде предоставен и до тези материали, които заявителите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер доброволно са предоставили на Bundeskartellamt и които следователно се отнасят до информация по смисъла на точка 22 от програмата на Bundeskartellamt. Правото на достъп е ограничено по отношение на поверителната търговска информация и вътрешните документи (а именно протоколите от заседанията на Bundeskartellamt и кореспонденцията в рамките на Европейската мрежа по конкуренция (наричана по-нататък „EМК“) за целите на разпределянето на делата). Обхватът на правото на достъп се определя след претегляне на противоречивите интереси и се ограничава до онези материали, които са необходими за доказване на исковете за обезщетение.

9. След възражение срещу определението Amtsgericht Bonn го оттегля с обратна сила. Макар все още да поддържа направените в него правни изводи, Amtsgericht приема, че ако постанови решение в този смисъл, програмата на Bundeskartellamt в настоящия ѝ вид ще бъде обявена, макар и не изрично, за несъвместима с член 406е от StPO и с член 46, параграф 1 от OWiG. Amtsgericht има предвид по-специално точка 22 от програмата на Bundeskartellamt.

10. Запитващата юрисдикция обаче счита, че съществува вероятност евентуалното ѝ решение в този смисъл да противоречи на членове 11 и 12 от Регламент № 1/2003 и на член 10, втора алинея EО (понастоящем член 4, параграф 3 ДЕС) във връзка с член 3, параграф 1, буква ж) EО. Според запитващата юрисдикция членове 11 и 12 от Регламент № 1/2003 възлагат на Комисията и на националните органи по конкуренция на държавите членки задължение за тясно сътрудничество и взаимен обмен на информация, включително поверителна информация, която да се използва като доказателство в производства по прилагането на членове 81 EО и 82 EО (понастоящем членове 101 и 102 ДФЕС). Ефикасното действие на посочените разпоредби може би налага да се отказва достъп на увредени трети лица до заявленията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и до документите, доброволно предоставени от (частично) освободените от отговорност нарушители, в производствата по налагане на глоби съгласно правото на конкуренция на ЕС. Ако Bundeskartellamt бъде задължена да намали това равнище на защита, като предостави на трети лица достъп до посочените заявления в нарушение на точка 22 от прилаганата от нея програма, това би произвело две сериозни последици.

11. На първо място, в бъдеще Комисията не би предоставяла на Bundeskartellamt сведения, получени въз основа на посочените заявления. Другите членове на ЕМК също не биха предоставяли на Bundeskartellamt подобни сведения, доколкото националните органи по конкуренция на другите държави членки са предвидили в националните си програми за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер разпоредби за защита срещу разкриване по смисъла на Модела на ЕМК за програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер(8). Това не само би оказало съществено неблагоприятно въздействие върху сътрудничеството в рамките на ЕМК, но и би осуетило ефективното разпределение на делата между участващите в мрежата органи. Това би поставило под въпрос възможностите за действие на ЕМК като цяло.

12. На второ място, би възникнала опасност предприятията да се разколебаят дали да сътрудничат по програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и така картелите биха останали непосочени и неразкрити, тъй като потенциалните заявители по програмата биха се страхували, че доброволно предоставените от тях документи и сведения ще бъдат използвани директно срещу тях в граждански производства по искове за обезщетение. По този начин позициите на заявителя дори биха се влошили в сравнение с тези на другите участници в картела, които не са сътрудничили на органите по конкуренция.

13. С оглед на тези съображения Amtsgericht решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли разпоредбите на общностното право на конкуренция, и по-конкретно членове 11 и 12 от Регламент № 1/2003, както и член 10, втора алинея ЕО във връзка с член 3, параграф 1, буква ж) ЕО да се тълкуват в смисъл, че на увредените от картела лица не трябва за целите на предявяването на граждански искове да се предоставя достъп до заявленията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и до сведенията и документите, които заявителите доброволно са предоставили на органа по конкуренция на държава членка в приложение на национална програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер в рамките на производство за налагане на глоби, с което (също) се осигурява прилагането на член 81 ЕО?“.

III – Производството пред Съда

14. Pfleiderer, Firma Felix Schoeller Holding GmbH & Co. KG и Firma Technocell Dekor GmbH & Co. KG, Arjo Wiggins Deutschland GmbH, белгийското, чешкото, германското, нидерландското, кипърското, испанското и италианското правителство, Комисията и Надзорният орган на ЕАСТ представят писмени становища. Съдебно заседание се провежда на 14 септември 2010 г. Белгийското, кипърското и нидерландското правителство не представят становища в съдебното заседание. Устно становище представя и Munksjö Paper GmbH.

15. Pfleiderer счита, че в главното производство се разглежда изцяло вътрешен спор относно германското процесуално право. То поддържа, че Amtsgericht правилно е установил, че отказът на достъп до сведенията от посоченото заявление на основание точка 22 от програмата на Bundeskartellamt противоречи на член 406е от StPO. Pfleiderer счита, че отговорът на поставения от Amtsgericht въпрос трябва да бъде отрицателен, тъй като правилата на ЕС по въпроса не са достатъчно конкретни, а другите актове, които могат да бъдат тълкувани в настоящия случай, като например Модела на ЕМК, са лишени от яснота, а и нямат правнозадължителен характер.

16. Firma Felix Schoeller Holding GmbH & Co. KG и Firma Technocell Dekor GmbH & Co. KG, Arjo Wiggins Deutschland GmbH, белгийското, чешкото, германското, нидерландското, кипърското, испанското и италианското правителство по същество считат, че на увредените от картела лица не трябва за целите на предявяването на граждански искове да се предоставя достъп до заявленията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и до сведенията и документите, които заявителите доброволно са предоставили на органа по конкуренция в приложение на национална програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер в рамките на производство за налагане на глоби в частност съгласно член 101 ДФЕС.

17. Комисията по същество счита, че доброволно направените от заявителите изложения с признанието им за съществуването на картела и за ролята им в него, изготвени специално за да бъдат представени в рамките на национална програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер(9) под формата на т.нар. „изявления на предприятия“, трябва да се разграничават от другите, съществуващи и преди това документи, представени от заявителя. Тя счита, че на увредените от картела лица не трябва за целите на предявяването на граждански искове да се предоставя достъп до „изявленията на предприятията“, тъй като това би влошило позициите на заявителя в евентуално гражданско производство в сравнение с тези на другите участници в картела, като по този начин би накърнило ефективността на посочената програма. Комисията поддържа, че предоставянето на достъп до другите представени от заявителя документи трябва да се преценява за всеки отделен случай. Комисията прави аналогия с практиката си във връзка с предоставянето на националните съдилища на информация, с която тя разполага, съгласно член 15, параграф 1 от Регламент № 1/2003(10).

18. Надзорният орган на ЕАСТ счита, че доколкото повечето от действащите в ЕС програми за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер предвиждат устна процедура(11), за да може „изявленията на предприятията“ да са защитени от разкриване в гражданските производства по искове за обезщетение, нито ефективността на правото на конкуренция на ЕС, нито някоя от разпоредбите му изключват възможността националното право на съответната държава членка да предоставя на потенциалния граждански ищец, търсещ обезщетение за вреди от участниците в таен незаконен картел, достъп до документите във връзка със заявленията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, които се държат от националния орган по конкуренция.

IV – Предварителни бележки

19. Според мен е полезно да се обърне внимание на някои релевантни въпроси във връзка с главното производство, които възникват по повод на преюдициалното запитване. Първо, не представители на обществеността искат достъп до разглежданите в главното производство сведения по силата на националните правила за прозрачност. Напротив, от определението за преюдициално запитване личи, че съгласно германското законодателство Pfleiderer по принцип има специални процесуални права за достъп до държаната от Bundeskartellamt информация във връзка с посочения картел, тъй като Pfleiderer се счита за увредено лице, което по презумпция е претърпяло тези вреди поради картела и има основателни причини да получи достъп, за да може да се подготви да предяви граждански иск. При тези обстоятелства на основание член 406е от StPO съдът предоставя достъп не на Pfleiderer, а на представляващия го адвокат. Следователно в случая е неуместно да се прави каквато и да било аналогия с правилата за прозрачност и публичен достъп до документи като предвидените в Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията(12) и съответната практика на Съда, тъй като това неправилно би ограничило очевидно по-широкото право на достъп до доказателствата, с което разполагат увредените лица като Pfleiderer на основание член 406е от StPO за целите на предявяването на граждански иск.

20. Второ, разследването на разглежданото в главното производство нарушение на правото на конкуренция е приключило с приемането на решение за налагане на глоба в частност на основание член 101 ДФЕС, което решение вече не подлежи на обжалване. При тези обстоятелства достъпът до спорната информация не може да попречи на разследването на конкретното нарушение или да окаже влияние върху изхода от разследването. Следователно настоящият случай трябва да се разграничи от случаите, в които увредено трето лице иска достъп до държаната от национален орган по конкуренция информация, преди последният да е приел решение съгласно правото на конкуренция на ЕС. Все пак остава въпросът дали достъп до посочения вид информация, а именно до доброволно предоставените сведения и документи в рамките на сътрудничество по национална програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, може да попречи като цяло на производството по разследване на нарушения на член 101 ДФЕС и по този начин на прилагането на посочените разпоредби от Bundeskartellamt и от други национални органи по конкуренция съобразно правомощията, които са им предоставени с Регламент № 1/2003.

21. Трето, поставеният от Amtsgericht въпрос се отнася преди всичко до достъпа до сведения и документи, предоставени от заявителя по програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. От определението за преюдициално запитване личи, че Amtsgericht е установил, че правото на достъп до поверителна търговска информация и вътрешни документи(13) е ограничено. Нищо не сочи, че Amtsgericht иска да преразгледа становището си по този въпрос. Ето защо в заключението си ще разгледам въпроса за достъпа до предоставените от заявителя сведения и документи въз основа на допускането, че те не съдържат поверителна търговска информация и не представляват вътрешни документи.

V – Съображения

22. С въпроса си Amtsgericht иска насоки по-специално относно въздействието върху установената с членове 11 и 12 от Регламент № 1/2003 система за сътрудничество и обмен на информация, което би оказало евентуалното предоставяне на достъп на увредено трето лице(14) до сведенията, предоставени на национален орган по конкуренция от заявител по програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

23. След влизането в сила на Регламент № 1/2003 както Комисията, така и националните органи по конкуренция на държавите членки(15) са компетентни да прилагат членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС(16). Макар да не съвпадат изцяло, съответните правомощия на Комисията и на националните органи по конкуренция на държавите членки да прилагат членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС се припокриват в значителна степен, като по този начин се създава децентрализирана система за правоприлагане, която почива на успоредна компетентност. За прилагането на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС Комисията разполага със специфични и подробно описани правомощия съгласно Регламент № 1/2003. За разлика от нея съгласно принципа на процесуалната автономия органите по конкуренция на държавите членки и в крайна сметка националните съдилища(17) прилагат членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС до голяма степен по реда на националното право(18), стига да съблюдават принципите на равностойност(19) и ефективност(20). Според мен съгласно член 4, параграф 3 ДЕС и Регламент № 1/2003(21) държавите членки трябва да осигурят на своя територия ефективно прилагане на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС(22).

24. За да се ограничи рискът от противоречия при упражняването на успоредната компетентност, независимо от процесуалната автономия, с която националните органи по конкуренция и националните съдилища по принцип разполагат, глава IV от Регламент № 1/2003, озаглавена „Сътрудничество“, установява редица процесуални правила с цел да се осигури ефективност и координация в работата на системата на успоредна компетентност. Комисията и националните органи по конкуренция всъщност формират мрежа(23) от публични органи, които прилагат правилата за конкуренция на ЕС при условията на тясно сътрудничество(24). Разпоредбите в посочената глава водят по-специално до изграждането на система(25) от членовете на ЕМК, при която работата и случаите се разпределят между Комисията и един или повече национални органи по конкуренция, а правилата за конкуренция на ЕС се прилагат съгласувано. Считам, че националните органи по конкуренция трябва да действат по начин, който да гарантира ефективното изпълнение на техните задължения за сътрудничество по силата на Регламент № 1/2003.

25. Макар че нито Регламент № 1/2003, нито пък и Известието относно сътрудничеството съдържат разпоредби за предоставянето на достъп на трети лица до сведения, доброволно предоставени от заявител за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер(26), съгласно точка 30 от Модела на ЕМК за програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер „[н]аправените по настоящата програма устни изявления се обменят между [органите по конкуренция] по силата на член 12 от Регламент № 1/2003 само ако са изпълнени условията от [Известието относно сътрудничеството] и ако гарантираната от получаващия [орган по конкуренция] степен на защита срещу разкриване е равностойна на тази, която предоставя изпращащият [орган по конкуренция]“(27).

26. Моделът на ЕМК е акт без задължителна правна сила и целта му е да осигури фактическа, или „фина“ хармонизация на програмите на националните органи по конкуренция, за да се гарантира, че различията между посочените програми в рамките на ЕМК няма да разубедят потенциалните заявители да сътрудничат. Моделът на ЕМК следователно определя отношението, което всеки заявител по програмата може да очаква във всички държави от ЕМК след съгласуването на програмите. Освен това посоченият модел има за цел да облекчи трудностите, свързани с подаването на множество заявления. Въпреки че този акт, а и други актове като Известието относно сътрудничеството и Съвместната декларация нямат законодателен характер, не може да се пренебрегне тяхното практическо значение в частност за дейността на националните органи по конкуренция и на Комисията. Ето защо буди съжаление фактът, че документи като Модела на ЕМК и Съвместната декларация не се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз за по-голяма прозрачност и последователност.

27. Като се има предвид по-специално точка 30 от Модела на ЕМК и при липсата на разпоредби по този въпрос в правото на ЕС според мен съществува вероятност предвидените в Регламент № 1/2003 разпоредби относно сътрудничеството да бъдат засегнати при евентуалното прилагане на различни стандарти от националните органи по конкуренция при разкриването пред трети лица на доброволно предоставените от заявителите сведения.

28. От представената пред Съда преписка личи — като запитващата юрисдикция следва да установи дали това е така, — че шведският орган по конкуренция е оказал съдействие на Bundeskartellamt при разследването на разглежданото нарушение. Въпреки това нищо не сочи, че различен от Bundeskartellamt национален орган по конкуренция също е компетентен да приложи член 101 ДФЕС по отношение на разглеждания картел, което би могло да доведе до многобройни процедури пред различни органи и вероятност делото да бъде преразпределено съгласно член 11 от Регламент № 1/2003(28). Макар че е много вероятно да започнат многобройни картелни процедури пред различни национални органи по конкуренция, тъй като предвид липсата на „едно гише“, което да предлага обща процедура за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер съгласно правото на ЕС или на европейска система от напълно хармонизирани национални програми(29), участниците в картели може да счетат за необходимо да представят заявленията си пред всички органи, компетентни да приложат член 101 ДФЕС по отношение на нарушението, в конкретния случай липсват доказателства, че разглежданият в главното производство случай е такъв. Бих искал също така да отбележа, че запитващата юрисдикция специално е посочила в определението за преюдициално запитване, че Pfleiderer не иска достъп до държани от Bundeskartellamt сведения или документи, които са били предоставени на тази служба по силата на член 12 от Регламент № 1/2003(30).

29. Ето защо членове 11 и 12 от Регламент № 1/2003 явно не са относими за целите на настоящото производство и поставеният въпрос е хипотетичен(31) в частта, в която се отнася до тези разпоредби, както Комисията отбелязва в становището си(32). Според мен, след като в определението за преюдициално запитване не са изложени конкретни факти във връзка със сътрудничеството по глава IV от Регламент № 1/2003, произнасянето на Съда по този въпрос би било спекулативно.

30. Запитващата юрисдикция търси и отговор на въпроса дали ако национален орган по конкуренция предостави на увредено трето лице, което възнамерява да предяви иск за обезщетение, достъп до документи и сведения, доброволно предоставени му от заявител за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, това би застрашило в бъдеще възможността на същия орган да прилага ефективно член 101 ДФЕС.

31. Несъмнено както Комисията, така и националните органи по конкуренция на държавите членки имат важна роля за прилагането на член 101 ДФЕС по отношение на незаконните картели. Като се има предвид тайният характер на забранените с член 101 ДФЕС картели, които често са сред най-тежките нарушения на правото на конкуренция(33) поради изключително вредоносните последици за структурата на конкуренцията, тяхното действително разкриване, разследване и в крайна сметка забрана и санкциониране създават особени трудности както за Комисията, така и за националните органи по конкуренция(34). Според мен е въпрос на целесъобразност(35), че още от 1996 г. с приемането на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по дела за картели(36) Комисията създава програма, чрез която да възнаграждава оказаното от участниците в картели сътрудничество, довело до разкриването и санкционирането на тези картели, като съответно ги освобождава от глоби или намалява техния размер. Видно от Известието от 2006 г.(37), Комисията счита, че „[и]нтересите на потребителите и гражданите от разкриване и наказване на картелите надделяват над интереса за налагане на глоби на тези предприятия, които дават възможности на Комисията да разкрие и забрани такива практики. […] Комисията счита, че сътрудничеството на дадено предприятие за разкриването на съществуването на картел има съществена стойност“(38). Според мен ползата от посочената програма не е само в разкриването и санкционирането на отделните нарушения, тъй като тя създава всеобщ климат на несигурност сред потенциалните участници в картелите, което може да предотврати самото образуване на картели.

32. В този смисъл с Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер се установяват прозрачни правила и процедури, които позволяват на заявителите по програмата да предвидят действията на Комисията спрямо тях. Според мен тази прозрачност и предвидимост са необходими за ефективността на програмата на Комисията, тъй като несигурността по отношение на действията на Комисията спрямо заявителите може да обезкуражи потенциалните кандидати да сътрудничат. Освен това Съдът е постановил, че оказаното от предприятието сътрудничество може да даде основание за намаляване на глобата съгласно посоченото известие, ако наистина е позволило на Комисията да осъществи задачата си по установяване и прекратяване на нарушението(39). Предприятие, оказало сътрудничество на Комисията по посоченото известие, придобива оправдани правни очаквания, че глобата му ще бъде съответно намалена с определен процент(40). Известието предвижда още, че Комисията по принцип не предоставя достъп до „изявленията на предприятията“ за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер(41). Освен това Комисията приема, че посочените „изявления на предприятия“(42) могат да бъдат направени и устно(43). Известието обаче не предвижда да се отказва достъп на трети лица до вече съществуващи документи(44), които заявителят е предоставил.

33. Правото на ЕС не създава изрично задължение за националните органи по конкуренция да прилагат програми за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер по отношение на картелите, които нарушават член 101 ДФЕС, нито пък урежда въпроса за достъпа, който същите органи предоставят до документите към направеното по програмата заявление. Въпреки липсата на изрично задължение в този смисъл и независимо от процесуалната автономия, с която държавите членки съответно разполагат по този въпрос, от представената пред Съда преписка личи, че почти всички национални органи по конкуренция на 27‑те държави членки, включително Bundeskartellamt, понастоящем прилагат подобна програма под някаква форма. Запитващата юрисдикция отбелязва, че програмата на Bundeskartellamt е създадена въз основа на Модела на ЕМК. Като се има предвид, че самата Bundeskartellamt е решила да прилага такава програма, според мен този национален орган по конкуренция е преценил — като запитващата юрисдикция следва да установи дали е така, — че програмата му е необходима за ефективното прилагане в частност на член 101 ДФЕС(45). Наистина в определението за преюдициално запитване Amtsgericht посочва, че „[в]ъведената през 2000 г. програма на Bundeskartellamt показва, че това може да бъде изключително полезна мярка за противодействие на картелите. За периода 2001—2008 г. са подадени общо 210 заявления по 69 отделни производства“(46).

34. Когато чрез орган(ите) си по конкуренция държавите членки въведат програми за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер с оглед на ефективното прилагане на член 101 ДФЕС, според мен те трябва да гарантират ефективното изготвяне и прилагане на тези програми, независимо че иначе разполагат с процесуална автономия при прилагането на посочената разпоредба.

35. Що се отнася до взаимодействието между програмите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и гражданските искове за обезщетение, макар че определя начина, по който Комисията следва да упражнява правото си на преценка при налагането на глоби на оказалите сътрудничество нарушители, Известието съдържа и изрична разпоредба, че сътрудничеството по това известие не освобождава участниците в картела от гражданскоправните последици от участието им в нарушение на член 101 ДФЕС(47). Освен това съгласно точка 24 от програмата на Bundeskartellamt „[т]ази програма не засяга гражданскоправните последици от участието в картела“(48).

36. Всъщност Съдът категорично признава правото на увредените лица да предявяват граждански искове за обезщетение поради нарушения на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС. Съобразно постоянната практика на Съда членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС се прилагат непосредствено в частноправните отношения и предоставят на съответните лица права(49), за чието спазване националните юрисдикции трябва да следят(50). Въпреки че на европейско равнище няма хармонизирана правна уредба на исковете за обезщетение поради нарушения на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, Съдът е постановил, че ако частноправните субекти нямаха право на обезщетение за вредите, причинени им с договори или действия, които водят до ограничаване или нарушаване на конкуренцията, това би застрашило пълната ефикасност на член 101 ДФЕС, и по-специално полезното действие на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС(51). Следователно всяко лице има право да иска обезщетение за претърпените от него вреди, когато съществува причинно-следствена връзка между вредата и споразумението или практиката, забранено или забранена с член 101 ДФЕС(52). В Решение по дело Courage и Crehan Съдът подчертава и възпиращото действие на исковете за обезщетение. В това отношение Съдът уточнява, че съществуването на посоченото право на иск укрепва действието на правилата за конкуренция на ЕС и възпира сключването на споразумения и следването на практики, най-често скрити, които могат да ограничат или нарушат конкуренцията. От тази гледна точка исковете за обезщетение пред националните съдилища могат съществено да допринесат за поддържането на ефективно равнище на конкуренция в Съюза(53).

37. Според мен разкриването пред увредено трето лице на сведения, доброволно предоставени на национален орган по конкуренция от участниците в картел в рамките на прилаганата от органа програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, може по принцип да подпомогне посоченото лице при предявяването пред национален съд на иск за обезщетение за вредите от нарушение на член 101 ДФЕС(54), които лицето твърди, че е претърпяло в резултат от картела. Става дума за искове, чрез които не само се реализира правото на обезщетение на увреденото лице, но и се осигурява прилагането на член 101 ДФЕС(55). Ето защо считам, че макар да не е страна в производствата по исковете за обезщетение, националният орган по конкуренция не би трябвало(56), освен по основателни съображения от най-висш публичен или частен порядък, да отказва на евентуалните увредени лица достъп до документите, които държи и които тези лица могат да представят като доказателство, за да установят правото си на обезщетение за вреди от участник в картела поради нарушение на член 101 ДФЕС, тъй като това de facto би накърнило и ограничило основното им право на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 101 ДФЕС и с член 47(57) във връзка с член 51 от Хартата и член 6, параграф 1 от ЕКПЧ. Следователно трябва да се установи дали и при какви обстоятелства националният орган по конкуренция има основание да откаже разкриването на сведения и документи, които са му предоставени от заявител за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

38. Според мен при такива обстоятелства, ако националният орган по конкуренция разкрива всички предоставени му от заявителите по програмата сведения и документи, може сериозно да намалее привлекателността, а съответно и ефективността на програмата, тъй като потенциалните заявители може да счетат, че предвид самоуличаващия характер на изявленията и доказателствата(58), които трябва да представят към заявлението, техните позиции в гражданските производства по искове за обезщетение биха се влошили в сравнение с тези на другите участници в картела, които не са сътрудничили. В този смисъл, макар че има право на освобождаване от глоба или намаляване на размера ѝ, потенциалният заявител може да прецени, че ползите от това са по-незначителни от риска да бъде осъден да заплати обезщетение за вреди, ако се разреши достъп до материалите и доказателствата във връзка със заявлението, особено когато съгласно разпоредбите на националното гражданскопроцесуално право участниците в картела носят солидарна отговорност. Следователно участникът в картела може да не се възползва от програмата и/или да сътрудничи в по-малка степен на органа по конкуренция в производството за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер(59).

39. Следователно ефективното действие на програмите на националните органи по конкуренция за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и съответно публичното прилагане на правото на конкуренция изглежда са в конфликт с предоставянето на достъп на трето лице до сведенията, предоставени от заявителите по тези програми(60), така че това лице да бъде улеснено при предявяването на граждански иск за обезщетение за вреди по член 101 ДФЕС.

40. Считам, че Регламент № 1/2003 и практиката на Съда не установяват de jure йерархия или приоритетност(61) между публичното прилагане на правото на конкуренция на ЕС и гражданските искове за обезщетение за вреди. Макар че подобна de jure йерархия не е установена, според мен понастоящем ролята на Комисията и на националните органи по конкуренция е от много по-голямо значение за съблюдаването на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС в сравнение с исковете за обезщетение за вреди. Всъщност в това отношение ролята на исковете за обезщетение е в такава степен незначителна, че не бих прекалявал с използването на понятието „прилагане в граждански производства“ („private enforcement“)(62).

41. Освен това според мен посоченият конфликт не е толкова реален, колкото изглежда, тъй като не само е налице обществен интерес от ефективни програми за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер с оглед на разкриването и санкционирането на тайните картели, но и тези програми са от полза за увредените от картелите частноправни субекти(63). Първо, ако липсват ефективни програми за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, много картели по всяка вероятност никога няма да бъдат разкрити и така ще продължат без ограничение да оказват неблагоприятно въздействие за конкуренцията като цяло и за отделни субекти в частност. Второ, разкриването и разследването на посочените картели от националните органи по конкуренция въз основа на заявление по програмата би довело до приемането на решения, изискващи по-специално прекратяване на нарушението и налагане на санкции по силата на националното законодателство(64). Тези решения могат на свой ред да послужат на увредените от картелите трети лица при предявяването на граждански искове за обезщетение. В това отношение, въпреки че Регламент № 1/2003 не съдържа разпоредба, която да определя доказателствената сила на решенията на националните органи по конкуренция(65) в производствата пред националните съдилища, аналогично на разпоредбата на член 16, параграф 1 от същия регламент(66), според мен националните съдилища трябва да разглеждат посочените решения най-малкото като косвени доказателства в подкрепа на иска(67). Все пак дори в онези държави членки, в които гражданският ищец е напълно лишен от възможността да се позове на влязлото в сила решение на националния орган по конкуренция като доказателство в процеса пред националните съдилища и така е принуден изцяло да доказва наличието на нарушение на член 101 ДФЕС, според мен посоченото решение е добра основа за доказването на иска, най-малкото поради факта че вероятно в него подробно се описват дейността на картела и естеството на нарушението на член 101 ДФЕС.

42. Следователно според мен с оглед на защитата както на обществения, така и на частния интерес от разкриването и санкционирането на картелите, програмaта на националния орган по конкуренция трябва да запази във възможно най-голяма степен привлекателността си, без обаче това неоснователно да ограничава правото на достъп до информация, а следователно и правото на ефективни правни средства за защита на потенциалния граждански ищец.

43. Колкото до разглеждания в главното производство случай, запитващата юрисдикция не е посочила подробно естеството на предоставените от заявителите сведения и документи. Все пак предвид факта, че съгласно данните на запитващата юрисдикция програмaта на Bundeskartellamt е приета въз основа на Модела на ЕМК, смятам в този контекст да разгледам възможността за достъп до доброволно направените от заявителите самоуличаващи изявления или „изявления на предприятия“(68) и до предоставените от тях вече съществуващи документи.

44. Според мен разкриването пред гражданските ищци на съдържанието на самоуличаващите изявления(69), доброволно направени от заявителите в хода и за целите на производството за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер(70), с които предприятията в действителност признават и описват пред органа по конкуренция участието си в нарушението на член 101 ДФЕС, може съществено да намали привлекателността, а поради това и ефективността на програмaта на органа по конкуренция(71). Това на свой ред би възпрепятствало ефективното прилагане на член 101 ДФЕС от националния орган по конкуренция и в крайна сметка би отнело възможността на отделните ищци да получат ефективна правна защита. Ето защо, макар отказът на достъп да възпрепятства или донякъде да затруднява евентуално увредените лица да упражнят основното си право на ефективни правни средства за защита, считам, че това ограничение е обосновано от легитимната цел да се осигури ефективно прилагане на член 101 ДФЕС от националните органи по конкуренция и в крайна сметка да се защити интересът на всеки частноправен субект от разкриване и санкциониране на картелите.

45. Освен това изглежда(72) — като запитващата юрисдикция следва да установи дали е така, — че заявителите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер могат да придобият оправдани правни очаквания, че в пределите на правото си на преценка по този въпрос Bundeskartellamt няма да разкрива доброволно направените от тях самоуличаващи изявления. Според мен, макар че основното право на ефективни правни средства за защита трябва да се зачита във възможно най-голяма степен, превес над него има оправданото правното очакване на заявителя, че тези самоуличаващи изявления няма да бъдат разкрити.

46. Следователно моето заключение е, че по принцип(73) не трябва да се предоставя достъп до самоуличаващите изявления, направени доброволно от заявител за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

47. Все пак, като се изключат посочените самоуличаващи изявления, увредените трети лица като Pfleiderer трябва да получат достъп до всички останали вече съществуващи документи, предоставени от заявителя в хода на производството по освобождаване от глоби или намаляване на техния размер(74), които при граждански иск за обезщетение могат да им послужат, за да установят, че е налице противоправно деяние, а именно нарушение на член 101 ДФЕС(75), че са претърпели вреди и че има причинно-следствена връзка между вредите и нарушението(76). Посочените документи всъщност не са резултат от производството по освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, тъй като — за разлика от самоуличаващите „изявления на предприятията“ — съществуват независимо от тази процедура и могат поне на теория да бъдат намерени и другаде. Не виждам убедителна причина, поради която да се откаже достъп до посочените документи, специално предназначени и подходящи да подпомогнат ищците в производството по иска за обезщетение за вреди. При обстоятелства като разглежданите в главното производство отказът на националния орган по конкуренция да предостави достъп до посочените документи би бил в противоречие с основното право на ефективни правни средства за защита.

VI – Заключение

48. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на въпроса на Amtsgericht Bonn (Германия), както следва:

„Когато националният орган по конкуренция е въвел програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, която има за цел да осигури ефективно прилагане на член 101 ДФЕС, на увредените от картела лица не трябва за целите на предявяването на граждански искове да се предоставя достъп до самоуличаващите изявления, които заявителите за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер доброволно са направили и с които всъщност признават и описват пред органа по конкуренция участието си в нарушението на член 101 ДФЕС, тъй като това може съществено да намали привлекателността, а поради това и ефективността на посочената програма, което на свой ред ще попречи на органа да прилага ефективно член 101 ДФЕС. Макар отказът на достъп да възпрепятства или донякъде да затруднява евентуално увредените от картела лица да упражнят основното си право на ефективни правни средства за защита и на справедлив процес, гарантирано с член 47 във връзка с член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, ограничаването на това право е обосновано от легитимната цел да се осигури ефективно прилагане на член 101 ДФЕС от националните органи по конкуренция и да се защити интересът на всеки частноправен субект от разкриване и санкциониране на картелите.

Би било в противоречие с основното право на ефективни правни средства за защита и на справедлив процес, гарантирано с член 47 във връзка с член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, ако националните органи по конкуренция откажат достъп до други вече съществуващи документи, предоставени от заявителя в хода на производството по освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, които при граждански иск за обезщетение биха послужили на увредените от картела лица, за да установят, че е налице противоправно деяние, а именно нарушение на член 101 ДФЕС, че са претърпели вреди и че има причинно-следствена връзка между вредите и нарушението“.

1 – Език на оригиналния текст: английски.

2 – OВ L 1, стp. 1.; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167.

3 – Държани от орган на държава членка, в конкретния случай от национален орган по конкуренция, определен съгласно член 35 от Регламент № 1/2003.

4 – Съгласно член 6, параграф 1 ДЕС „Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., адаптирана на 12 декември 2007 г. в Страсбург, която има същата юридическа сила като Договорите“.

5 – Подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. Съгласно член 6, параграф 3 ДЕС „[o]сновните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи“. Вж. също член 52, параграф 3 от Хартата, който гласи, че „[д]околкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита“.

6 – Съгласно точка 22 от Известие № 9/2006 на Bundeskartellamt от 7 март 2006 г. относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели — Програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер — „[в] рамките на предоставените ѝ по закон дискреционни правомощия Bundeskartellamt отхвърля исканията на трети лица за достъп до преписката или за предоставяне на сведения, доколкото се отнасят до заявлението за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер или до представените от заявителя доказателства“. Известието е достъпно на http://www.bundeskartellamt.de/wEnglisch/download/pdf/06_Bonusregelung_e.pdf.

7 – Съгласно член 406e от StPO, озаглавен „Запознаване с делото“:

„1. Ако посочи основателни причини за това, адвокатът на пострадалия има право да се запознае с материалите и доказателствата, които са представени на съда или ще му бъдат представени при внасянето на обвинителния акт. […]

2. Съдът не допуска запознаване с делото, когато това се налага с цел защита на интереси от по-висш порядък на обвиняемия или на други лица. Запознаване може да не се допусне и ако има вероятност то да застраши целите на разследването […] [или] да доведе до значително забавяне на производството […]“.

8 – От 29 септември 2006 г. може да се намери на интернет адрес http://ec.europa.eu/competition/ecn/model_leniency_en.pdf.

9 – Вж. точка 31 от Известие на Комисията от 2006 г. относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (OВ C 298, стp. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3).

10 – Вж. също Известие на Комисията относно сътрудничеството между Комисията и съдилищата на държавите — членки на Европейския съюз, при прилагането на членове 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност (ОВ С 101, 2004 г., стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 122), точка 26 от което гласи: „ Комисията може да откаже да предостави информация на национални съдилища по особено важни причини, свързани с необходимостта да се опазят общностните интереси или да се избегне намеса в нейната дейност и независимост, по-специално като се рискува изпълнението на възложените ѝ задачи […]. Ето защо Комисията не предава на националните съдилища информация, доброволно предоставена от кандидат за освобождаване от налагане на санкция или намаляване на нейния размер без неговото съгласие“.

11 – Вж. например точка 32 от Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, посочено в бележка под линия 9. Вж. също точка 28 от Модела на ЕМК за програма за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, посочен в бележка под линия 8.

12 – OВ L 145, стp. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76. Бих искал да отбележа, че в представените пред Съда писмени становища Firma Felix Schoeller Holding GmbH & Co. KG, Firma Technocell Dekor GmbH & Co. KG, германското и испанското правителство и Комисията изразяват съмнения относно прилагането по аналогия на посочения регламент в конкретния случай.

13 – Вж. точка 8 по-горе.

14 – За да предяви иск за обезщетение за вреди.

15 – Вж. член 3, параграф 1 от Регламент № 1/2003, който задължава органите по конкуренция на държавите членки и националните съдилища да прилагат членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС.

16 – Вж. по-специално членове 4 и 5 от Регламент № 1/2003.

17– Съгласно член 6 от Регламент № 1/2003 националните съдилища разполагат с правомощия да прилагат членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС.

18 – Вж. обаче член 5 от Регламент № 1/2003, в който са посочени решенията, които националните органи по конкуренция могат да приемат при прилагането на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС.

19 – Принципът на равностойност предполага спорната национална правна норма да се прилага еднакво както в производствата във връзка с нарушение на конкурентното право на Съюза, така и в производствата във връзка с нарушение на вътрешното конкурентно право (вж. по аналогия Решение от 1 декември 1998 г. по дело Levez, C‑326/96, Recueil, стр. I‑7835, точка 41, Решение от 16 май 2000 г. по дело Preston и др.,C‑78/98, Recueil, стр. I‑3201, точка 55, Решение от 29 октомври 2009 г. по дело Pontin,C‑63/08, Сборник, стр. I‑10467, точка 45). Следва да се отбележи, че представената пред Съда преписка изобщо не сочи да е налице различен режим за предоставяне на достъп на трето лице до сведения, предоставени на Bundeskartellamt от заявител за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, в зависимост от това дали се прилага националното право на конкуренция или член 101 ДФЕС.

20 – Вж. по-специално Решение от 14 декември 1995 г. по дело Peterbroeck (C‑312/93, Recueil, стр. I‑4599, точка 12), Решение от 4 юли 2006 г. по дело Adeneler и др. (C‑212/04, Recueil, стр. I‑6057, точка 95), Решение от 28 юни 2007 г. по дело Bonn Fleisch (C‑1/06, Сборник, стр. I‑5609, точка 41), Решение от 7 септември 2006 г. по дело Marrosu и Sardino (C‑53/04, Recueil, стр. I‑7213, точка 52). Съгласно постоянната съдебна практика предвидените във вътрешния правен ред на държава членка процесуални правила не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (вж. по-специално Решение на Съда от 15 април 2010 г. по дело Barth, C‑542/08, все още непубликувано в Сборника, точка 17 и цитираната съдебна практика).

21 – Вж. по-специално членове 5 и 6.

22 – В този смисъл с приемането и влизането в сила на Регламент № 1/2003 националните органи по конкуренция са длъжни активно да следят за ефективното прилагане на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС по отношение на предприятията с оглед на изпълнение на задълженията си по посочените разпоредби. Освен това в Решение от 9 септември 2003 г. по дело CIF (C‑198/01, Recuеil, стр. I‑8055, точка 45 и цитираната съдебна практика) Съдът е установил, че „[м]акар членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] да засягат единствено поведението на предприятията и да не се отнасят за законови или подзаконови мерки на държавите членки, тези разпоредби, разглеждани във връзка с член [4, параграф 3 ДЕС], който установява задължение за сътрудничество, задължават държавите членки да не приемат или запазват в сила мерки, дори от законов или подзаконов характер, които могат да премахнат полезното действие на правилата на конкуренцията, приложими за предприятията“.

23 – ЕМК.

24 – Вж. съображение 15 от Регламент № 1/2003.

25 – Вж. например Известие на Комисията относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция (ОВ C 101, 2004 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 111, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството“) и Съвместна декларация на Съвета и Комисията за функционирането на мрежата от органи по конкуренция (наричана по-нататък „Съвместна декларация“), достъпна на http://ec.europa.eu/competition/ecn/joint_statement_en.pdf. Известието относно сътрудничеството установява в частност практическия начин за прилагане на членове 11 и 12 от Регламент № 1/2003. Съгласно точка 72 от Известието относно сътрудничеството и приложението към него националните органи по конкуренция признават и съблюдават установените с известието принципи, включително принципите, свързани със защитата на предприятията, представили заявление по програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

26– Точки 26—28 от Известието относно сътрудничеството, посочено в бележка под линия 25, се отнасят до обмена и използването на поверителна информация от Комисията и националните органи по конкуренция съгласно член 12 от Регламент № 1/2003, докато точки 37—42 от Известието относно сътрудничеството се отнасят по-специално до обмена между членовете на ЕМК (Комисията и националните органи по конкуренция) на информация, получена по повод на заявление за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, и използването на посочената информация от същите органи. Вж. също точки 3—5 от обяснителните бележки към Модела на ЕМК за програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, посочен в бележка под линия 8.

27– Точка 28 от Модела на ЕМК за програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер предвижда възможността заявлението за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер да бъде представено устно, докато точка 29 предвижда да не се предоставя достъп до протоколите от устно направеното заявление, преди органът по конкуренция да предяви на съответните лица твърденията за извършено нарушение. Вж. също точки 48 и 49 от обяснителните бележки към Модела на ЕМК за програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, посочен в бележка под линия 8.

28 – Вж. по-специално точки 16—19 от Известието относно сътрудничеството, посочено в бележка под линия 25. Съгласно точка 16 „[с] цел да разкрият многобройни процедури и да се осигури разглеждането на казусите от съответните компетентни органи по конкуренция членовете на мрежата трябва да бъдат информирани на ранен етап за казусите, които се разглеждат пред различните органи в областта на конкуренцията“. Точка 17 от Известието относно сътрудничеството гласи, че Регламент № 1/2003 „създава механизъм органите по конкуренция да се информират, за да осигурят ефективно и бързо преразпределение на казусите. Член 11, параграф 3 от Регламента на Съвета въвежда задължение за НОК да информират Комисията, че действат по силата на членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС], преди или незабавно след като предприемат първата официална мярка за разследване. Той също така предвижда, че информацията може да бъде предоставена и на други НОК […]. Идеята на член 11, параграф 3 от Регламента на Съвета е да позволи на мрежата да установи многобройни процедури и да се занимае с възможно преразпределение на казусите веднага след като даден орган започне да разследва определен казус“.

29 – Вж. точка 38 от Известието относно сътрудничеството, посочено в бележка под линия 25.

30 – Съгласно член 12 от Регламент № 1/2003 Комисията и органите по конкуренция на държавите членки разполагат с правомощието взаимно да си предоставят и да използват информация за целите на прилагането на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС.

31 – Предвидената в член 267 ДФЕС процедура предоставя механизъм за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, по силата на който Съдът дава на националния съд тълкуване на правото на Европейския съюз, което да му позволи да реши спора, с който е сезиран. Духът на сътрудничество, който трябва да ръководи развитието на производството по постановяване на преюдициално заключение, предполага, че от своя страна националният съд трябва да отчита възложените на Съда правомощия, които се състоят в подпомагане на правораздаването в държавите членки, а не във формулиране на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси. Вж. Решение от 5 февруари 2004 г. по дело Schneider (C‑380/01, Recuеil, стр. I‑1389, точки 20—23 и цитираната съдебна практика).

32– Pfleiderer счита, че членове 11 и 12 от Регламент № 1/2003 не са относими към настоящия случай. Във връзка с Известието относно сътрудничеството в становището си Надзорният орган на ЕАСТ изтъква изцяло вътрешния характер на разглежданото от Amtsgericht дело.

33 – Които при разкриването и доказването им могат да доведат не само до налагане на глоби в особено големи размери, но и в някои държави членки до осъждане на физически лица на наказание лишаване от свобода.

34 – Вж. в този смисъл Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия (C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recuеil, стр. I‑123, точки 55—57), в което Съдът приема, че тъй като забраната за участие в антиконкурентни практики и споразумения, както и санкциите, които могат да бъдат наложени на нарушителите, са общоизвестни, в рамките на антиконкурентните практики и споразумения дейностите обикновено се развиват скрито, срещите се провеждат тайно и свързаната с тях документация е сведена до минимум. От това следва, че дори Комисията да открие документи, удостоверяващи по категоричен начин неправомерно установяване на контакт между операторите, тези документи обикновено са само фрагментарни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои детайли да бъдат възстановени по дедуктивен път. Следователно в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определени съвпадения и улики, които, взети заедно, при липсата на друго смислено обяснение могат да представляват доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията.

35 – С употребата на този термин нямам предвид, че Комисията е постъпила неправилно, а по-скоро че е приела мярка, която счита в крайна сметка за благоприятстваща конкуренцията.

36 – Бих искал да отбележа, че Регламент № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (OВ L 123, стp. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242) не предвиждат Комисията да въвежда програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

37 – Вж. по-горе бележка под линия 9.

38 – Вж. точки 3 и 4 от Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, посочено в бележка под линия 9.

39 – Вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело SCA Holding/Комисия (C‑297/98 P, Recuеil, стр. I‑10101, точка 36) и Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recuеil, стр. I‑5425, точка 399).

40 – Вж. Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, посочено в бележка под линия 39, точка 188. Вж. също точка 38 от Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, която гласи, че „Комисията отчита, че настоящото известие ще създаде легитимни очаквания, на които предприятията биха могли да се позоват, когато разкриват съществуването на картел пред Комисията“.

41 – Вж. точки 6, 7 и 33 от Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, посочено в бележка под линия 9. Вж. също точка 29 от Модела на ЕМК за програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, посочен в бележка под линия 8. Съгласно точка 6 от Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер тези доброволни изложения, известни още като „изявления на предприятието“, „са доказали своята полезност за ефективното разследване и прекратяване на картелни нарушения и не следва да бъдат обезсърчавани от разпореждания за предоставяне на доказателства, издавани в гражданско производство. Потенциалните заявители за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер могат да се разубедят да сътрудничат на Комисията по настоящото известие, ако това би влошило позициите им при един граждански процес в сравнение с дружествата, които не сътрудничат. Такъв нежелателен ефект значително би увредил обществения интерес от осигуряване на ефективно публично прилагане на член [101 ДФЕС] по делата за картели и по такъв начин и неговото ефективно последващо или паралелно прилагане по граждански искове“. Вж. също точка 47 от обяснителните бележки към Модела на ЕМК за програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, която гласи, че „[ч]леновете на ЕМК категорично подкрепят разбирането, че трябва да са налице ефективни способи за реализиране по гражданскоправен ред на отговорността на участниците в картели за причинените от тях вреди. Въпреки това те считат, че не би трябвало предприятията, които са им сътрудничили при разкриването на картелите, да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение в евентуалните граждански производства по искове за обезщетение в сравнение с другите участници в картела, които са отказали да сътрудничат. Такава опасност би била налице именно ако за целите на гражданските производства по искове за обезщетение се разреши разкриването на изявления, направени специално пред орган по конкуренцията в рамките на прилаганата от него програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, което би разубедило предприятията да сътрудничат на органите по конкуренция по посочените програми и по този начин би намалило полезния ефект от усилията на органите по конкуренция за противодействие на картелите. Подобен резултат може да повлияе отрицателно и върху усилията за противодействие на картелите в други държави. Опасността да се разпореди предоставяне на изявлението на дадено предприятие в рамките на събирането на доказателства зависи отчасти от териториалния обхват и естеството на картела, в който същото е участвало […]“.

42 – Съгласно точка 9, буква a) от Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, посочено в бележка под линия 9, „изявлението на предприятие“ трябва да включва, доколкото е известно на заявителя към момента на предоставянето: — подробно описание на твърдяното картелно споразумение, включително например неговите цели, дейности и начин на функциониране; съответния продукт или услуга, географския обхват, продължителността и оценка на пазарните обеми, засегнати от твърдения картел; конкретните дати, места, съдържание на твърдения картел и участници в контактите по линия на този картел, както и всички съответни обяснения по отделните доказателства, представени в подкрепа на заявлението; — наименованието и адреса на предприятието, което подава заявлението за освобождаване от глоби, а също и наименованията и адресите на всички останали предприятия, които участват (са участвали) в твърдения картел; — имената, длъжностите, служебните адреси и, когато е необходимо, домашните адреси на всички физически лица, които, доколкото е известно на заявителя, са или са били замесени в твърдения картел, включително физическите лица, които са били замесени от страна на заявителя; — информация за това към кои други органи по конкуренция в рамките и извън рамките на ЕС се е обърнало предприятието или се предвижда да се обърне във връзка с твърдения картел.

43 – Вж. точка 32 от Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, посочено в бележка под линия 9. Вж. също точка 28 от Модела на ЕМК за програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, посочен в бележка под линия 8.

44 – В Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер липсва точна дефиниция на понятието „вече съществуващи документи“. Все пак според мен това са „[д]руги доказателства, свързани с твърдения картел, които заявителят притежава или са достъпни за него към момента на подаване, включващи по-специално всякакви доказателства, датиращи от времето на нарушението“. Вж. точка 9, буква б) от Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, посочено в бележка под линия 9.

45 – По този въпрос запитващата юрисдикция отбелязва, че в свое решение Oberlandesgericht (Düsseldorf) приема за легитимни причините, поради които Bundeskartellamt въвежда програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, а именно че интересът от успешно противодействие на картелите надделява над интереса от санкционирането на отделните участници в него. Oberlandesgericht (Düsseldorf) постановява, че програмата на Bundeskartellamt, посочена в бележка под линия 6, е безспорно законосъобразна и при прилагането ѝ тази служба действа в пределите на правото си на преценка при налагането на глоби съгласно член 81, параграф 7 от OWiG.

46 – Запитващата юрисдикция не отбелязва дали и кои от посочените картели попадат в обхвата на член 101 ДФЕС.

47 – Вж. точка 39 от Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, посочено в бележка под линия 9.

48 – Amtsgericht посочва в определението за преюдициално запитване, че „съгласно германското законодателство […] заявлението за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер […] не освобождава нарушителя от гражданска отговорност спрямо трети увредени от картела лица“.

49 – Членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС също възлагат на лицата задължения, изпълнение на които може да се търси от националните съдилища.

50 – Вж. Решение от 30 януари 1974 г. по дело BRT и SABAM (известно като делото „BRT I“) (127/73, Recuеil, стр. 51, точка 16), Решение от 18 март 1997 г. по дело Guérin automobiles/Комисия (C‑282/95 P, Recuеil, стр. I‑1503, точка 39), Решение от 20 септември 2001 г. по дело Courage и Crehan (C‑453/99, Recuеil, стр. I‑6297, точка 23), Решение от 13 юли 2006 г. по дело Manfredi и др. (C‑295/04—C‑298/04, Recuеil, стр. I‑6619, точка 39).

51 – Вж. Решение по дело Courage и Crehan, посочено в бележка под линия 50, точка 26.

52 – Вж. Решение по дело Manfredi и др., посочено в бележка под линия 50, точка 61. Съдът е установил, че съгласно принципа на процесуалната автономия при липса на правна уредба на Европейския съюз в съответната област във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се определят компетентните юрисдикции и да се приемат процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на ЕС, като правилата не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни съдебни производства (принцип на равностойност), нито да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на ЕС (принцип на ефективност). Вж. Решение от 10 юли 1997 г. по дело Palmisani (C‑261/95, Recuеil, стр. I‑4025, точка 27) и Решение по дело Courage и Crehan, посочено в бележка под линия 50, точка 29.

53 – Вж. Решение по дело Courage и Crehan, посочено в бележка под линия 50, точка 27. Вж. също точка 1.2 от Бялата книга на Комисията относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност, COM (2008) 165 окончателен (наричана по-нататък „Бялата книга“).

54 – В точка 2.2 от Бялата книга, посочена в бележка под линия 53, Комисията отбелязва, че „[г]оляма част от ключовите доказателства, необходими за доказване на […] вреди, понесени вследствие на нарушаване на антитръстовите правила, често се укриват и тъй като [се държат от] ответника или трети лица, обикновено не са известни с достатъчни подробности на ищеца“.

55 – Вж. Решение по дело Courage и Crehan, посочено в бележка под линия 50, точки 26 и 27.

56 – В противен случай, ако националните органи по конкуренция възпрепятстват достъпа до държаните от тях сведения, които могат да бъдат представени като доказателство, предявяването на искове за обезщетение може да бъде затруднено.

57– „Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.

Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. […]“.

58 – За да бъде освободен от глоби или да му бъде наложена глоба в намален размер. Разбира се, тук съвсем не става въпрос за принуда, тъй като предприятията доброволно избират да направят „изявления“ и да предоставят вече съществуващите доказателства като quid pro quo, за да бъдат освободени от глоби или да бъде намален размерът на глобата им, а не са правно задължени да направят това. Вж., по аргумент за противното, за правото на лицата да не се самоуличават и правото на справедлив процес, ЕСПЧ, Решение от 17 декември 1996 г. по дело Saunders с/у Обединено кралство (Recueil des arrêts et décisions, 1996‑VI, стp. 2044, точки 69, 71 и 76).

59 – Не може да се отрече, че ако органът по конкуренция разкрива предоставените от заявителя сведения пред потенциални граждански ищци, това може да окаже „охлаждащ ефект“ върху степента на сътрудничество от страна на заявителя, въпреки че Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер изисква от него по-специално да сътрудничи истински, пълно, непрекъснато и експедитивно от момента на подаване на заявлението и в течение на административното производство на Комисията. Вж. точка 12, буква a) от Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, посочено в бележка под линия 9. Най-вероятно и националните програми поставят подобни изисквания. Вж. точка 13 от Модела на ЕМК за програма за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, посочен в бележка под линия 8.

60 – На национален орган по конкуренция.

61 – Съгласно съображение 7 от Регламент № 1/2003 „[н]ационалните съдилища имат основна роля при прилагането на правото на конкуренция [на ЕС]. Когато решават спорове между частни лица, те охраняват субективните права по [правото на ЕС] — например чрез присъждане на обезщетения за вреди на потърпевшите от нарушенията. Тук ролята на националните съдилища допълва тази на органите по конкуренция на държавите членки. Ето защо на тях следва да се позволи да прилагат изцяло членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС]“. Употребата на думата „допълва“ според мен не е задължително признак за наличието на приоритетност. Във всеки случай съображенията на актовете на Съюза нямат задължителна правна сила. Вж. Решение от 2 април 2009 г. по дело Tyson Parketthandel (C‑134/08, Сборник, стр. I‑2875, точка 16 и цитираната съдебна практика).

62 – В Бялата книга от 2008 г. Комисията отбелязва, че „[в]ъпреки изискването за установяване на ефективна правна рамка, която да позволи упражняването на правото на обезщетение да се превърне в реална възможност, и въпреки скорошните признаци на подобрение в тази област в някои държави членки, понастоящем на практика лицата претърпели вреди вследствие на нарушения на антитръстовите правила на [ЕС] рядко получават обезщетение за понесената вреда“. Вж. точка 1.1 от Бялата книга, посочена в бележка под линия 53.

63 – Вж. точка 6 от Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, посочено в бележка под линия 9, която гласи, че „[п]отенциалните заявители за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер могат да се разубедят да сътрудничат на Комисията по настоящото известие, ако това би влошило позициите им при един граждански процес в сравнение с дружествата, които не сътрудничат. Такъв нежелателен ефект значително би увредил обществения интерес от осигуряване на ефективно публично прилагане на член [101 ДФЕС] по делата за картели и по такъв начин и неговото ефективно последващо или паралелно прилагане по граждански искове“ (курсивът е мой), вж. същия цитат и в бележка под линия 41.

64 – Вж. член 5 от Регламент № 1/2003.

65 – Вж. точка 2.3 от Бялата книга, посочена в бележка под линия 53.

66 – Съгласно член 16, параграф 1 от Регламент № 1/2003 „[к]огато национални съдилища се произнасят по споразумения, решения или практики съгласно [член 101 ДФЕС или 102 ДФЕС], които вече са предмет на решения на Комисията, те не могат да вземат решения, които са в противоречие с решението, прието от Комисията […]“. В Бялата книга Комисията предлага да се установи правило, че когато трябва да постановят решение по искове за обезщетение за вреди, причинени от практики по член 101 ДФЕС или 102 ДФЕС, за които практики националните органи по конкуренция от ЕМК вече са взели окончателно решение, с което се установява нарушение на разпоредбите на тези членове, или за които практики съдът, пред който е обжалвано такова решение, се е произнесъл с влязло в сила решение за потвърждаване на решението на органа или за установяване на нарушението, националните съдилища не могат да приемат решения, противоречащи на посочените решения на органа или съда.

67 – Запитващата юрисдикция посочва, че съгласно германското законодателство фактите, установени с влязло в сила решение за налагане на глоби, задължително се приемат за установени и в гражданските производства по искове за обезщетение, поради което наличието на нарушение не е предмет на доказване.

68 – От представената пред Съда преписка не личи дали заявителите са направили устно изявленията си. Тъй като считам, че посочените „изявления на предприятия“ не трябва да се разкриват, в случая е без значение дали те са направени устно или писмено.

69 – Които всъщност са равностойни на признание или признание за вина.

70 – Иначе известни като „изявления на предприятия“.

71 – Като се има предвид, че посочените изявления се отнасят по-специално до конкретното участие на заявителя в противоправния картел, съществува опасност това да влоши позициите на заявителя в евентуално гражданско производство за обезщетение в сравнение с участниците в картела, които не сътрудничат. В точка 2.9 от Бялата книга, озаглавена „Взаимодействие между програмите за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер и исковете за обезщетение“, Комисията посочва, че както за правоприлагането от страна на публични органи, така и за това от страна на частни лица е важно да се гарантира привлекателността на програмите за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер. Затова Комисията приема, че при искове за обезщетение трябва да се гарантира достатъчна защита срещу разкриване на изявленията, направени от предприятия — кандидати за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер, за да се предотврати поставянето на кандидата в по-неблагоприятно положение от останалите съизвършители на нарушението. Тази защита според Комисията следва да се прилага, когато разкриването е разпоредено от съд, било то преди или след приемане на решение от органа по конкуренция.

72 – В частност съгласно точка 22 от програмата на Bundeskartellamt за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, посочена в бележка под линия 6.

73 – Може да се окаже необходимо при определени обстоятелства да се приемат изключения от това правило, например когато самият заявител е разкрил пред трети лица съдържанието на „изявленията“ си. Вж. например точка 33 от Известието относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, посочено в бележка под линия 9.

74 – Освен търговски тайни и друга поверителна информация, например вътрешни документи.

75 – Според мен в правни системи като тази на Федерална република Германия, при които за установяването на нарушение на член 101 ДФЕС в производствата по граждански искове за обезщетение ищците могат да се позовават на влязло в сила решение на национален орган по конкуренция или на съд, пред който това решение е обжалвано, достъпът до доказателствата и документите, разкрити от заявителя в хода на производство по освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, трябва да бъде отказан, тъй като в подобни случаи тези доказателства и документи не са необходими за упражняването на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив процес.

76 – Според мен националният орган по конкуренция трябва да изисква правнообвързваща гаранция, че исканата информация ще бъде използвана единствено за целите на гражданското производство.

Нагоре

Изберете експерименталните функции, които искате да изпробвате