1

С исковата си молба Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че с националните си законови разпоредби относно сроковете за упражняване на правото на съдебно обжалване от оферентите в рамките на процедури за възлагане на обществени поръчки и като не е уведомила жалбоподателя за решението за възлагане в рамките на разглежданата процедура за възлагане, Ирландия не е изпълнила задълженията си (що се отнася до приложимите срокове) по член 1, параграф 1 от Директива 89/655/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (OВ L 395, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), изменена с Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година (OВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 50, наричана по-нататък „Директива 89/665“), както го тълкува Съдът и (що се отнася до липсата на уведомление) по член 1, параграф 1 от Директива 89/665, както го тълкува Съдът, както и по член 8, параграф 2 от Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство (OВ L 199, стр. 54), изменена с Директива 97/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1997 година (OВ L 328, стр. 1, наричана по-нататък „Директива 93/37“).

2

Член 1, параграф 1 от Директива 89/665 предвижда:

„Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на процедурите за възлагане на обществени поръчки, попадащи в приложното поле на Директиви 71/305/ЕИО [на Съвета от 26 юли 1971 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство (OВ L 185, стр. 5) ], 77/62/ЕИО [на Съвета от 21 декември 1976 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки (OВ L 13, 1977 г., стр. 1)] и 92/50/ЕИО, решенията, взети от възложителите, могат да бъдат ефективно обжалвани и по-специално възможно най-бързо в съответствие с условията, посочени в следващите членове, и по-специално в член 2, параграф 7, с мотива, че тези решения са нарушили правото на Общността в областта на обществените поръчки или националните норми, транспониращи това право.“

3

По смисъл на член 2, параграф 1 от Директива 89/665:

„1.   Държавите членки гарантират, че мерките, приети относно производствата по обжалване, уточнени в член 1, включват правомощия, които да позволяват:

4

Член 8, параграф 2 от Директива 93/37 гласи:

„Възложителите информират кандидатите и оферентите, в най-кратък срок и в писмена форма, ако е направено такова искане, за решенията относно възлагането на пръчката, включително за мотивите, поради които са решили да се откажат от възлагане на поръчка, за която е проведена конкурентна процедура за възлагане, или да възобновят процедурата. Те уведомяват и Службата за официални публикации на Европейските общности за тези решения.“ [неофициален превод]

5

Член 84 А, параграф 4 от Процедурния правилник на висшите съдилища (Rules of the Superior Courts), в редакцията му, произтичаща от Statutory Instrument № 374/1998 (наричан по-нататък „RSC“), гласи:

„Всяка жалба срещу решение за възлагане или срещу възлагането на обществена поръчка трябва да бъде подадена във възможно най-кратък срок и във всички случаи в срок от три месеца, считано от датата, на която за първи път са възникнали основанията за обжалване, освен ако сезираната юрисдикция приеме, че е налице основание за продължаване на този срок.“

6

National Roads Authority (Национален орган по пътищата, наричан по-нататък „NRA“) е публичен орган, натоварен да организира изграждането и поддържането на пътищата в Ирландия.

7

SIAC Construction Ltd (наричано по-нататък „SIAC“) е дружество с ограничена отговорност със седалище в Ирландия, което осъществява дейност в строителния сектор.

8

NRA публикува в Официален вестник на Европейските общности от 10 юли 2001 г. покана за изразяване на интерес относно проектирането, изграждането, финансирането и експлоатацията на западна околовръстна магистрала на град Dundalk. На изпълнителя се предлага да установи публично-частно партньорство с NRA и да експлоатира този участък от магистралата за период от около 30 години.

9

През декември 2001 г. за участие в преговорите са поканени четирима кандидати.

10

През април 2003 г. от тези четирима кандидати са избрани двама, с които да бъдат проведени по-задълбочени преговори, а именно консорциум с наименование EuroLink, от който SIAC е част, и консорциум с наименование Celtic Roads Group (наричан по-нататък „CRG“).

11

На 8 август 2003 г. NRA кани EuroLink и CRG да подадат най-добра окончателна оферта.

12

С писмо от 14 октомври 2003 г. Eurolink е уведомен, че NRA е решил да определи CRG за предпочитан оферент. В това писмо на NRA се уточнява, че не става дума за отхвърляне на подадената от EuroLink оферта. В посоченото писмо се съобщава официално, че NRA ще продължи преговорите със CRG, което може да доведе до възлагането на поръчката относно въпросния проект. Ако обаче тези преговори завършели без възлагане на поръчката, NRA си запазвал правото да покани EuroLink и да проведе обсъждане с него на мястото на CRG.

13

На 9 декември 2003 г. NRA решава да възложи спорната поръчка на CRG.

14

На 5 февруари 2004 г. NRA подписва договора със CRG. На 9 февруари 2004 г. на страницата на NRA в интернет е публикувано обявление в този смисъл. Обявлението за възлагане на спорната поръчка е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 3 април 2004 г.

15

На 8 април 2004 г. SIAC сезира High Court (Ирландия) с иск за обезщетение за вреди и пропуснати ползи. То се оплаква по-конкретно, от една страна, от избора на процедура на договаряне, и от друга страна, от някои нередности, които според него са допуснати на стадия на подаването и на оценката на най-добрите окончателни оферти. Що се отнася до сроковете за обжалване, SIAC изтъква, че датата, от която започва да тече срокът за обжалване, е датата на подписване на договора със CRG, а именно 5 февруари 2004 г.

16

High Court счита, че релевантните основания за предявяване на иска са възникнали към датата, на която консорциумът, към който принадлежи SIAC, е бил уведомен кой е предпочитаният оферент, а именно 14 октомври 2003 г. Съгласно член 84 А от RSC, SIAC е трябвало да предяви своя иск най-късно три месеца след тази дата. Поради това с решение от 16 юли 2004 г. High Court отхвърля иска на SIAC като просрочен.

17

SIAC подава оплакване до Комисията. На 10 април 2006 г. последната отправя до Ирландия официално уведомително писмо, на което тази държава членка отговаря на 30 май 2006 г.

18

На 15 декември 2006 г. Комисията отправя допълнително официално уведомително писмо до Ирландия, която отговаря на 21 февруари 2007 г.

19

Тъй като не приема за убедителни получените обяснения, на 1 февруари 2008 г. Комисията отправя до Ирландия мотивирано становище, с което я кани да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с него в двумесечен срок, считано от неговото получаване. Ирландия отговаря на това мотивирано становище на 25 юни 2008 г.

20

Тъй като не е удовлетворена от този отговор, Комисията предявява настоящия иск.

21

Първото твърдение да нарушение, изтъкнато от Комисията, е изведено от факта, че NRA не е уведомил отхвърления оферент за решението си за възлагане на поръчката за проектиране, изграждане, финансиране и експлоатация на западната околовръстна магистрала на град Dundalk.

22

Комисията изтъква, че по силата на член 8, параграф 2 от Директива 93/37 решението за възлагане на обществена поръчка задължително трябва да бъде съобщено на отхвърлените кандидати и оференти. Освен това тя твърди, че в рамките на Директива 89/665 пълната съдебна защита предполага задължението за уведомяване на кандидатите и оферентите за посоченото решение.

23

Писмото от 14 октомври 2003 г., с което NRA уведомява EuroLink, за определянето на CRG за предпочетен оферент, не е равнозначно на отхвърляне на подадената от EuroLink оферта. Ето защо това писмо не представлява предвиденото в Директива 89/665 и в член 8, параграф 2 от Директива 93/37 уведомяване за решението за възлагане.

24

Тъй като е безспорно, че SIAC не е получило уведомление за окончателното възлагане на въпросната поръчка, изискванията на посочените разпоредби не са спазени.

25

Ирландия признава задължението на държавите членки да уведомят в най-кратък срок кандидатите и оферентите за решенията относно възлагането на поръчката и поддържа, че тя напълно е транспонирала във вътрешното си право разпоредбите на член 8, параграф 2 от Директива 93/37, който предвижда това задължение. Впрочем Комисията не твърди, че ирландската правна уредба в тази област не съответства на изискванията на общностното право.

26

Що се отнася до поръчката за околовръстната магистрала на Dundalk, Ирландия признава, че уведомяването на EuroLink за предпочетения оферент, извършено на 14 октомври 2003 г., не е равнозначно на уведомяване за решението за възлагане на тази поръчка.

27

От решението на High Court от 16 юли 2004 г. обаче личи, че към тази дата за SIAC е било очевидно, че е прието решение за възлагане на посочената поръчка. SIAC не може да не е знаело, че NRA участва в процедурата за сключване на договор със CRG. Според Ирландия от това следва, че с оглед на обстоятелствата по настоящия случай липсата на уведомление за окончателното възлагане на въпросната поръчка не е причинило никаква вреда.

28

Ирландия изтъква, че доколкото националното право транспонира напълно общностния режим за уведомяване за решенията, взети във връзка с възлагането на обществените поръчки, не може въз основа на един-единствен случай на липса на уведомление да се счете, че Ирландия не е изпълнила задълженията си по общностното право.

29

Член 8, параграф 2 от Директива 93/37 предвижда, че възложителите информират в най-кратък срок кандидатите и оферентите за взетите решения относно възлагането на поръчката. По силата на тази разпоредба отхвърлените кандидати или оференти задължително трябва да бъдат уведомени за решението за възлагане на обществена поръчка.

30

Същото задължение произтича от член 1, параграф 1 от Директива 89/665, тъй като възможността за ефективно обжалване на решенията за възлагане предполага кандидатите и оферентите да бъдат своевременно информирани за тях (вж. в този смисъл Решение от 24 юни 2004 г. по дело Комисия/Австрия, C-212/02, точка 21 и Решение от 3 април 2008 г. по дело Комисия/Испания, C-444/06, Сборник, стр. I-2045, точка 38).

31

Безспорно е, че в случая NRA никога не е уведомявал официално EuroLink за решението си да възложи въпросната поръчка на CRG.

32

Разпространяването на тази информация на страницата на NRA в интернет на 9 януари 2004 г. и публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз на 3 април 2004 г. не може да поправи по подходящ начин липсата на уведомление.

33

Всъщност тази информация е била публично разпространена след подписването на договора на 5 февруари 2004 г., а за да се даде на кандидатите и на оферентите възможност за ефективна съдебна защита, е трябвало те да бъдат уведомени за решението за възлагане, взето от NRA известно време преди сключването на този договор (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Австрия, посочено по-горе, точка 21 и Решение по дело Комисия/Испания, посочено по-горе, точка 38).

34

Следователно при въпросната поръчка NRA не е спазил задълженията си за уведомяване по член 8, параграф 2 от Директива 93/37 и по член 1, параграф 1 от Директива 89/665.

35

Като се позовава в това отношение на писмото на NRA от 14 октомври 2003 г., Ирландия изтъква, че в настоящия случай SIAC все пак не е претърпяло никаква вреда. Според тази държава членка след тази дата SIAC не може да не е знаело, че NRA участва в процедурата за сключване на договор със CRG.

36

Тези доводи не могат да бъдат приети.

37

От една страна, с писмото си от 14 октомври 2003 г. NRA не е направил уведомление за окончателното решение за възлагане на спорната поръчка. Той посочва единствено че определя CRG за предпочетен оферент. NRA уточнява също, че ако преговорите между него и CRG не доведат до резултат, си запазва правото да започне преговори с EuroLink на мястото на CRG. На този стадий за Eurolink не са били окончателно изключени всички възможности за възлагане на поръчката и е имал законно основание да смята, че процедурата за възлагане на посочената поръчка не е приключила.

38

От друга страна, във всички случаи установяването на неизпълнение на задължения от държава членка не е свързано с установяването на произтичаща от него вреда (Решение от 18 декември 1997 г. по дело Комисия/Белгия, C-263/96, Recueil, стр. I-7453, точка 30, както и Решение от 10 април 2003 г. по дело Комисия/Германия, C-20/01 и C-28/01, Recueil, стр. I-3609, точка 42).

39

Накрая Ирландия твърди, че спорната национална правна уредба съответства на наложените от общностната правна уредба задължения за уведомяване. При тези обстоятелства един изолиран случай на липса на уведомление за решение за възлагането на обществена поръчка не обосновава заключението, че държавата членка не е изпълнила задълженията си по общностното право.

40

Този довод също не може да бъде приет.

41

Без да е необходимо да се взема становище по твърдението, че въпросната национална правна уредба транспонира по подходящ начин изискванията на общностното право в тази област, достатъчно е да се припомни, че според установената съдебна практика производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка позволява не само да се провери съвместимостта на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държава членка с общностното право, но и да се установи, че орган на държава членка нарушава общностната правна уредба в конкретен случай (вж. относно възлагането на обществени поръчки Решение от 10 април 2003 г. по дело Комисия/Германия, посочено по-горе, точка 30 и Решение от 15 октомври 2009 г. по дело Комисия/Германия, C-275/08, точка 27).

42

От това следва, че първото твърдение за нарушение е основателно.

43

Второто твърдение за нарушение на Комисията се състои от две части. От една страна, Комисията изтъква, че спорната национална правна уредба създава несигурност относно решението, срещу което трябва да бъде подадена жалбата. От друга страна, тя поддържа, че това законодателство води до несигурност при определянето на сроковете за обжалване.

44

Комисията твърди, че за оферентите е трудно да разберат кое решение на възложителя трябва да обжалват и от коя дата започва да тече срокът за обжалване на това решение. Комисията твърди, че тази несигурност се дължи на формулировката на член 84 А, параграф 4 от RSC, както и на неясното му тълкуване.

45

Комисията подчертава, че изразът „решение за възлагане или […] възлагането на обществена поръчка“, използван в член 84A, параграф 4 от RSC, посочва решенията, които могат да бъдат обжалвани, и че в тази разпоредба не се споменават междинните решения, взети по-рано от възложителя. В решението си от 16 юли 2004 г. High Court приема, че посочената разпоредба се прилага не само за решението за възлагане на поръчка или за възлагането на такава поръчка, но и за решенията, взети от възложителите във връзка с процедурите за възлагане на поръчки.

46

Според Комисията спорното национално законодателство изглежда е несъвместимо с основния принцип на правна сигурност и с изискването за ефективност, преследвана с Директива 89/665, която представлява приложение на този принцип, тъй като оферентите не могат да бъдат сигурни относно положението си, когато възнамеряват да подадат жалба срещу решение за възлагане на поръчка, взето от възложител в рамките на двуетапна процедура, при която решението за окончателно възлагане е взето след избора на оферент.

47

Комисията твърди, че на оферентите трябва да бъде ясно посочено, че член 84A, параграф 4 от RSC се прилага не само за решенията за възлагане на поръчки, но и за междинните решения, взети от възложител в хода на процедурата за възлагане на обществена поръчка, като например решенията относно избора на предпочитан оферент.

48

Ирландия припомня, че член 1 от Директива 89/665 задължава държавите членки да гарантират ефективно обжалване на всички решения, взети от възложителите в рамките на процедури за възлагане на обществени поръчки, а не само на решенията за възлагане на тези поръчки. Според Ирландия националните юрисдикции тълкуват и прилагат член 84A, параграф 4 от RSC в съответствие с тези изисквания. По-специално с Решението си от 16 юли 2004 г. High Court ясно постановил, че тази разпоредба позволява да се обжалват всички решения на възложителите в рамките на процедура за възлагане на поръчка, което се вписва напълно в целта на член 1 от Директива 89/665.

49

Що се отнася до датата, от която започва да тече срокът за обжалване на междинно решение на възложителя, Ирландия посочва, че Директива 89/665 изисква срещу решенията на възложителите да могат да бъдат подавани жалби, които да бъдат разглеждани бързо. Жалба може да бъде разгледана бързо само ако двете страни по спора са задължени да действат бързо в рамките на това производство. Тази цел не може да бъде постигната, ако въпреки факта че разполагат с всички необходими за започването на такова производство фактически и правни елементи, на страните е позволено, преди да подадат жалба, да изчакат официалното уведомяване за решението за възлагане.

50

Ирландия поддържа, че ако оферент може просто да чака да бъде уведомен за официалното решение да не му се възложи съответната поръчка, независимо че знае, че тази поръчка не му е възложена, това ще доведе, както High Court приема с решението си от 16 юли 2004 г., до сериозни удължавания на сроковете за разглеждане на всички решения на възложителите.

51

Съдът вече е постановил, че Директива 89/665 допуска национална правна уредба, според която всяка жалба срещу решение на възложителя трябва да бъде подадена в предвидения за това срок и всяка нередовност на процедурата за възлагане, изтъкната в подкрепа на тази жалба, трябва да бъде посочена в същия срок, като в случай че това не бъде направено, правото на жалба се преклудира, така че при пропускане на този срок повече не е възможно да се оспорва такова решение или да се изтъкне такава нередовност, доколкото въпросният срок е разумен (Решение от 11 октомври 2007 г. по дело Lämmerzahl, C-241/06, Сборник, стр. I-8415, точка 50 и цитираната съдебна практика).

52

Тази съдебна практика се основава на съображението, че пълното осъществяване на преследваната с Директива 89/665 цел не би било възможно, ако на кандидатите и оферентите бъде позволено да изтъкват във всеки момент от процедурата по възлагане нарушения на правилата за възлагане на поръчките, като по този начин задължават възложителя да поднови изцяло процедурата, за да отстрани тези нарушения (Решение по дело Lämmerzahl, посочено по-горе, точка 51).

53

От друга страна, националните преклузивни срокове, включително условията и редът за прилагането им, не трябва сами по себе си да са от такова естество, че да правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, които заинтересованото лице евентуално черпи от общностното право (Решение по дело Lämmerzahl, посочено по-горе, точка 52).

54

Член 84A, параграф 4 от RSC предвижда, че „всяка жалба срещу решение за възлагане или срещу възлагането на обществена поръчка“ трябва да бъдат подадени в определен срок.

55

Все пак, както се е случило в рамките на спора, довел до постановяването на решението на High Court от 16 юли 2004 г., ирландските юрисдикции могат да тълкуват тази разпоредба в смисъл, че тя се прилага не само за окончателното решение за възлагане на обществена поръчка, но и за междинните решения, взети от възложител в хода на процедурата за възлагане на тази поръчка. Ако обаче окончателното решение за възлагане на поръчка бъде взето след изтичането на срока, предвиден за обжалване на съответното междинно решение, не е изключено поради изтичане на преклузивния срок заинтересован кандидат или оферент да се окаже възпрепятстван да обжалва възлагането на съответната поръчка.

56

Според установената практика на Съда прилагането на национален преклузивен срок не трябва да лишава от неговата конкретна ефективност упражняването на правото на обжалване на решенията за възлагане на обществените поръчки (вж. в този смисъл Решение от 12 декември 2002 г. по дело Universale-Bau и др., C-470/99, Recueil, стр. I-11617, точка 72, Решение от 27 февруари 2003 г. по дело Santex, C-327/00, Recueil, стр. I-1877, точки 51 и 57, както и Решение по дело Lämmerzahl, посочено по-горе, точка 52).

57

Като посочва генералният адвокат в точка 51 от заключението си, само когато от националното законодателство ясно личи, че преклузивен срок започва да тече дори от момента на приемането от възложителите в рамките на възлагането на обществена поръчка на подготвителни актове или на междинни решения, кандидатите и оферентите са в състояние да вземат своевременно необходимите мерки, за да бъдат санкционирани, в съответствие с член 1, параграф 1 от Директива 89/665, евентуалните нарушения на правната уредба в областта на обществените поръчки.

58

Следователно изискванията на член 1, параграф 1 от посочената директива не са спазени, щом като, без това да е ясно посочено в член 84А, параграф 4 от RSC, предвиденият в тази разпоредба срок за обжалване се отнася и до жалбите срещу междинните решения, взети от възложителите в рамките на възлагането на обществена поръчка.

59

Срещу това заключение Ирландия възразява, че прилагането на такъв срок за посочените междинни решения отговаря на целите на Директива 89/665, и по-специално на изискването за бързина.

60

Вярно е, разбира се, че член 1, параграф 1 от Директива 89/665 налага на държавите членки задължението да гарантират, че решенията на възложителите могат да бъдат ефективно и възможно най-бързо обжалвани. За постигане на преследваната с тази директива бързина държавите членки могат да наложат срокове за обжалване, за да задължат операторите да оспорват в кратки срокове подготвителните мерки или междинните решения, взети в рамките на процедурата за възлагане на поръчка (вж. в този смисъл Решение по дело Universale-Bau и др., посочено по-горе, точки 75—79, Решение от 12 февруари 2004 г. по дело Grossmann Air Service, C-230/02, Recueil, стр. I-1829, точки 30 и 36—39 и Решение по дело Lämmerzahl, посочено по-горе, точки 50 и 51).

61

Все пак преследваната с Директива 89/665 бързина трябва да се осъществи в националното право при спазване на изискванията за правна сигурност. За целта държавите членки са длъжни да въведат достатъчно точен, ясен и предвидим режим на срокове, за да позволят на частноправните субекти да се запознаят с правата и задълженията си (вж. в този смисъл Решение от 30 май 1991 г. по дело Комисия/Германия, C-361/88, Recueil, стр. I-2567, точка 24 и Решение от 7 ноември 1996 г. по дело Комисия/Люксембург, C-221/94, Recueil, стр. I-5669, точка 22).

62

Търсената бързина не позволява на държавите членки да пренебрегват принципа на ефективност, според който условията за прилагане на националните преклузивни срокове не трябва да правят невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, които заинтересованите лица черпят от общностното право — принцип, който е в основата на целта за ефективност на обжалването, посочена изрично в член 1, параграф 1 от споменатата директива.

63

Включването в обхвата на предвидения в член 84 А, параграф 4 от RSC преклузивен срок на междинните решения, взети от възложителите в рамките на възлагането на обществена поръчка при условия, които водят до лишаване на заинтересованите лица от правото им на обжалване, не съответства нито на изискванията за правна сигурност, нито на целта за ефективност на обжалването. Заинтересованите лица трябва да бъдат достатъчно ясно информирани, че режимът на сроковете се прилага за посочените междинни решения, за да могат надлежно да подават жалби в определените срокове. Липсата на такава информация не може да бъде обоснована от целта за бързина на производството.

64

Ирландия изтъква, че ирландските юрисдикции тълкуват и прилагат член 84 А, параграф 4 от RSC съобразно изискванията на Директива 89/665. Този довод е свързан с важната роля, която играе съдебната практика в страните от англосаксонската правна система като Ирландия.

65

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно постоянната практика на Съда макар транспонирането на дадена директива да не изисква непременно формално и текстово възпроизвеждане на разпоредбите ѝ в изрична и конкретна законова разпоредба и да може да се ограничи до общия правен контекст, все пак е необходимо този правен контекст да е достатъчно ясен и точен, за да се даде възможност на ползващите се лица да се запознаят с правата и задълженията си в тяхната пълнота и ако е необходимо, да се позоват на тях пред националните юрисдикции (Решение от 29 октомври 2009 г. по дело Комисия/Белгия, C-474/08, точка 19 и цитираната съдебна практика).

66

Член 84 А, параграф 4 от RSC обаче не отговаря на тези изисквания, тъй като позволява на националните юрисдикции да прилагат по аналогия предвидения в него преклузивен срок за обжалването на решенията за възлагане на обществени поръчки към обжалването на междинните решения, взети от възложителите в рамките на възлагането на обществените поръчки, по отношение на които решения законодателят не е предвидил изрично такъв преклузивен срок. Правното положение, което произтича от това, не е достатъчно ясно и точно, за да се изключи опасността заинтересованите кандидати или оференти да бъдат лишени от национална юрисдикция, въз основа на направеното от нея тълкуване на тази разпоредба, от правото им да обжалват решения в областта на обществените поръчки.

67

От това следва, че първата част от второто твърдение за нарушение е основателна.

68

Комисията припомня, че член 84 А, параграф 4 от RSC предвижда, че жалбите трябва да бъдат подадени „в най-кратък срок и във всички случаи в срок от три месеца“. Според Комисията тази формулировка поставя оферентите в положение на несигурност, когато възнамеряват да упражнят правото си на обжалване на решение на възложителя, предоставено им от общностното право. Всъщност оферентите биха могли да разберат какво тълкуване ще бъде дадено на израза „в най-кратък срок“ едва след подаването на жалбата и след като компетентната юрисдикция упражни правото си на преценка по отношение на тълкуването на тази разпоредба. Такова положение противоречи на принципа на правна сигурност.

69

Освен това посочената разпоредба създава допълнителна несигурност относно това в кой случай ще бъде приложен тримесечният срок и в кои други случаи срокът ще бъде по-кратък, тъй като е било възможно жалбата да бъде подадена по-рано.

70

Поради това Комисията счита, че член 84 А, параграф 4 от RSC не е ясен и създава правна несигурност. Комисията счита, че като се има предвид задължението за съобразяване с принципа на правна сигурност, приложимият срок трябва да бъде точно определен и да може да се тълкува по ясен и предвидим начин от всички оференти.

71

Ирландия отговаря, че понастоящем нито една ирландска юрисдикция не е отхвърлила поради просрочие жалба срещу решение на възложител, взето в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, подадена в тримесечния срок, но не в най-кратък срок. Според Ирландия всяко тълкуване в този смисъл не може да бъде прието, тъй като изразът „във всички случаи“ показва, че всяка жалба, подадена в рамките на три месеца, е подадена в срок. Освен това High Court постановява изрично, че при необходимост тримесечният срок ще бъде удължен.

72

Ирландия подчертава, че член 84A, параграф 4 от RSC предоставя на ирландските юрисдикции правото да продължават сроковете за обжалване. Фактът, че националното законодателство предоставя това право на съда, представлява законен способ, с който държавите членки разполагат при уреждане на сроковете за обжалване. Държавите членки не са длъжни да установяват неизменни срокове.

73

Тъй като цел на Директива 89/665 е постигането на бързина, легитимно е при транспонирането на тази директива държава членка да наложи на заинтересованите лица задължение за полагане на грижа при подаването на жалби в тази област.

74

Все пак формулировката на член 84A, параграф 4 от RSC, според която всяка релевантна жалба „трябва да бъде подадена във възможно най-кратък срок и във всички случаи в срок от три месеца“, съдържа елемент на несигурност. Не може да се изключи, че такава разпоредба оправомощава националните юрисдикции да отхвърлят жалба поради изтичането на преклузивния срок дори преди изтичането на тримесечния срок, ако сметнат, че жалбата не е предявена „във възможно най-кратки срокове“ по смисъла на тази разпоредба.

75

Продължителността на преклузивния срок не е предвидима за заинтересованите лица, ако е оставена на свободната преценка на компетентния съд. Ето защо национална разпоредба, която предвижда такъв срок, не осигурява ефективно транспониране на Директива 89/665.

76

Ирландия възразява срещу този извод, като твърди, че нито една жалба в областта на обществените поръчки не е била отхвърлена от ирландска юрисдикция с мотива, че не е била подадена „в най-кратък срок“.

77

В това отношение е достатъчно да се припомни, че за да се определи дали транспонирането на дадена директива е непълно, невинаги е необходимо да се установят действителните последици на националното законодателство за транспониране. Не е така обаче, ако непълнотата на транспонирането е заложена в самия текст на това законодателство (вж. в този смисъл Решение от 21 септември 1999 г. по дело Комисия/Ирландия, C-392/96, Recueil, стр. I-5901, точка 60).

78

Ирландия обяснява, че член 84A, параграф 4 от RSC предоставя на ирландските юрисдикции правото да продължават сроковете за обжалване.

79

Действително тази разпоредба предвижда прилагането на предвидения срок, „освен ако сезираната юрисдикция приеме, че е налице достатъчно основание за удължаване на този срок“.

80

Следва да се признае, че такава разпоредба, сама по себе си и независимо от своя контекст, е допустима в рамките на транспонирането на Директива 89/665. В област като тази на обществените поръчки, в която процедурите могат да бъдат сложни, а фактическите обстоятелства — твърде разнообразни, предоставената от националния законодател възможност за националните юрисдикции да продължават сроковете за обжалване по съображения за справедливост може да бъде проява на добро правораздаване.

81

Все пак възможността за съда да продължава предвидените в член 84A, параграф 4 от RSC срокове за обжалване не може да запълни непълнотите в тази разпоредба, що се отнася до изискванията на Директива 89/665 за яснота и точност на режима на сроковете за обжалване. Дори да вземе предвид тази възможност за продължаване, заинтересованият кандидат или оферент, с оглед на задължението за подаване на всяка жалба във възможно най-кратки срокове, не може да предвиди със сигурност срока, който ще му бъде даден за подаване на жалба.

82

Следователно втората част от второто твърдение за нарушение трябва да се счете за основателна.

83

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че:

Ирландия не е изпълнила задълженията си по член 1, параграф 1 от Директива 89/665, както и по член 8, параграф 2 от Директива 93/37, що се отнася до първото твърдение за нарушение, и задълженията си по член 1, параграф 1 от Директива 89/665, що се отнася до второто твърдение за нарушение.

84

По силата на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Ирландия и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати разноските.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: