Дело C-377/09

Françoise-Eléonor Hanssens-Ensch, в качеството на синдик на Agenor SA

срещу

Европейска общност

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal de commerce de Bruxelles)

„Член 235 ЕО и член 288, втора алинея ЕО — Компетентност на Съда да разгледа иск за извъндоговорна отговорност, предявен срещу Европейската общност — Иск за покриване на пасивите по смисъла на член 530, параграф 1 от белгийския Кодекс за дружествата — Иск, предявен от синдика на акционерно дружество срещу Европейската общност — Компетентност на националните юрисдикции да разгледат подобен иск“

Резюме на решението

Иск за обезщетение — Предмет — Искане за обезщетение за вреда, за която Общността носи отговорност

(член 235 ЕО и член 288, втора алинея ЕО)

Съгласно член 235 ЕО във връзка с член 288, втора алинея ЕО националните юрисдикции не са компетентни да разглеждат предявен срещу Европейската общност иск за извъндоговорна отговорност, дори той да се основава на национална правна уредба, установяваща особен правен режим, различен от общия режим на гражданска отговорност в съответната държава членка.

Предвидените специални условия за предявяване на такъв иск за отговорност, по-конкретно съответното лице да носи отговорност само при наличие на тежко и съществено нарушение, не променят неговите общи характеристики, свързани с поправянето на вреди на извъндоговорно основание по смисъла на член 288, втора алинея ЕО, като съгласно член 235 ЕО само общностните юрисдикции са компетентни да разгледат такъв иск.

(вж. точки 17, 22 и 26 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

29 юли 2010 година(*)

„Член 235 ЕО и член 288, втора алинея ЕО — Компетентност на Съда да разгледа иск за извъндоговорна отговорност, предявен срещу Европейската общност — Иск за покриване на пасивите по смисъла на член 530, параграф 1 от белгийския Кодекс за дружествата — Иск, предявен от синдика на акционерно дружество срещу Европейската общност — Компетентност на националните юрисдикции да разгледат подобен иск“

По дело C‑377/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Tribunal de commerce, Брюксел (Белгия), с акт от 14 септември 2009 г., постъпил в Съда на 23 септември 2009 г., в рамките на производство по дело

Françoise-Eléonor Hanssens-Ensch, в качеството на синдик на Agenor SA,

срещу

Европейска общност,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г‑н K. Lenaerts, председател на състав, г‑жа R. Silva de Lapuerta, г‑н E. Juhász, г‑н T. von Danwitz (докладчик) и г‑н D. Šváby, съдии,

генерален адвокат: г‑жа V. Trstenjak,

секретар: г‑н Н. Нанчев, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 май 2010 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за адв. F.-E. Hanssens-Ensch, в качеството на синдик на Agenor SA, от адв. J. Р. Renard и адв. M. Elvinger, avocats,

–        за белгийското правителство, от г‑н J.-C. Halleux и г‑н T. Materne, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от г‑н J.-Р. Keppenne и г‑жа M. Owsiany-Hornung, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 235 ЕО и член 288, втора алинея ЕО.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между адв. F.‑H. Hanssens-Ensch, в качеството на синдик на Agenor SA (наричано по-нататък „Agenor“), и Европейската общност по повод на сума в размер на 2 милиона евро, поискана от нея заради твърдяно нарушение, което е допринесло за несъстоятелността на посоченото дружество.

 Правна уредба

3        Съгласно член 530, параграф 1 от белгийския Кодекс за дружествата:

„При несъстоятелност на дружество и недостиг на активите, ако се установи, че лице, което управлява или е управлявало дружеството, както и че лице, на което фактически са били поверени правомощия по неговото управление, е извършило тежко и съществено нарушение, допринесло за несъстоятелността, то може да носи солидарна или разделна отговорност за всички или част от дълговете на дружеството до размера на недостига. […]“

 Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

4        Предметът на дейност на Agenor включва консултантски услуги, експертни становища, проучвания, обучение и всякакви свързани с посочените дейности експертни услуги. След провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка в края на 1994 г. на Agenor се възлагат функциите на служба за техническа помощ (наричана по-нататък „СТП“) в рамките на европейската програма „Леонардо да Винчи“. За целта на 13 юни 1995 г. то сключва с Европейските общности първоначален договор за срок от дванадесет месеца.

5        Съгласно член 3 от договора последният може да се продължава, при условие че Комисията на Европейските общности е удовлетворена от предоставените от Agenor услуги и в зависимост от наличните средства в бюджета на Общностите. В изпълнение на тази разпоредба последователно са подписани договори за периодите от 1 юни 1996 г. до 31 май 1997 г. и от 1 юни 1997 г. до 31 май 1998 г.

6        Считано от 1 юни 1998 г., договорът, чийто срок изтича на 31 май 1998 г., се продължава с допълнително споразумение до 30 септември 1998 г. След това е сключен нов договор, чийто срок изтича на 31 януари 1999 г.

7        На 6 януари 1999 г. Комисията изпраща на Agenor одиторски доклад, обхващащ периода след март 1998 г. Този доклад разкривал някои слабости и пропуски в управлението на СТП. Също се уточнява, че с оглед на запазване на договорните отношения е необходимо да се подобри съществено функционирането на СТП, както и че ще е необходима реорганизация на СТП, ако договорът се продължи за периода след 31 януари 1999 г. Изброени са редица сметнати за необходими подобрения.

8        На 29 януари 1999 г. Комисията предлага на Agenor да сключат допълнително споразумение към действащия в момента договор, с което срокът му се продължава до 15 февруари 1999 г. Agenor не приема предложението. Поради това на 11 февруари 1999 г. Комисията установява, че срокът на посочения договор е изтекъл на 31 януари 1999 г. Отново на 11 февруари 1999 г., Agenor уведомява Комисията, че не е съгласно с това положение.

9        На 3 март 1999 г. Agenor обявява, че е станало неплатежоспособно.

10      На 30 януари 2004 г. ищецът по главното производство, действащ в качеството на синдик на Agenor, предявява пред Тribunal de commerce, Брюксел, иск за отговорност срещу Общността главно на основание член 530, параграф 1 от белгийския Кодекс за дружествата, като упреква Комисията, от една страна, че е поставила на Agenor изисквания във връзка с управлението, които неизбежно довели до несъстоятелността му, и от друга страна, че е „изоставила“ и „линчувала“ Agenor, по-специално като е отказала да поднови договора между страните.

11      Комисията оспорва компетентността на запитващата юрисдикция, като твърди, че съгласно член 235 ЕО и член 288, втора алинея ЕО единствено Съдът е компетентен да се произнася по иск като предявения от ищеца по главното производство.

12      Според запитващата юрисдикция съществува съмнение по въпроса дали съгласно член 288, втора алинея ЕО Съдът трябва да разглежда искове за извъндоговорна отговорност, за които се прилага особен правен режим като този по член 530 от белгийския Кодекс за дружествата.

13      Поради това Тribunal de commerce, Брюксел, решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 288, [втора алинея ЕО] да се тълкува в смисъл, че иск за отговорност по член 530 от белгийския Кодекс за дружествата, който е предявен от синдик за осъждането на Европейската общност да покрие пасивите на дружество в несъстоятелност, поради това че фактически са ѝ били поверени правомощията по управлението на търговско дружество и при неговото управление е допуснала тежко и съществено нарушение, допринесло за несъстоятелността му, представлява иск за извъндоговорна отговорност по смисъла на тази разпоредба от Договора?“.

 По преюдициалния въпрос

14      С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали иск за отговорност, предявен срещу Общността с основание в националната правна уредба, установяваща особен правен режим, различен от общия режим на гражданска отговорност в съответната държава членка, представлява иск за извъндоговорна отговорност по смисъла на член 288, втора алинея ЕО, по който съгласно член 235 ЕО националните юрисдикции не са компетентни да се произнасят.

15      Ищецът по главното производство твърди, че с оглед на препращането към „основните принципи на правото, които са общи за държавите членки“, в член 288, втора алинея ЕО, тази разпоредба се отнася единствено до извъндоговорната отговорност на Общността по общото право, която произтича, например в белгийското право, от член 1382 от Гражданския кодекс. За сметка на това националните юрисдикции били компетентни да разгледат иск, предявен на основание на всяка друга разпоредба, дори и да не става въпрос за иск, основан на неизпълнение на договорно задължение. Така иск по член 530 от белгийския Кодекс за дружествата, който е правното основание на иска по главното производство, не можел да се счита за иск за извъндоговорна отговорност по общото право, макар този иск да не е основан на неизпълнение на договорно задължение.

16      Договорът за ЕО предвижда разпределение на правомощията между общностните и националните юрисдикции, що се отнася до предявените срещу Общността искове за вреди.

17      Що се отнася до извъндоговорната отговорност на Общността, Съдът е компетентен да разглежда такива спорове. Всъщност член 235 ЕО предвижда, че Съдът е компетентен да разглежда спорове относно обезщетения за вредите, посочени в член 288, втора алинея ЕО, който урежда споменатата извъндоговорна отговорност. Тази компетентност на общностните юрисдикции е изключителна (в този смисъл вж. по-специално Решение от 13 март 1992 г. по дело Vreugdenhil/Комисия, C‑282/90, Recueil, стр. І‑1937, точка 14, както и Решение от 26 ноември 2002 г. по дело First и Franex, C‑275/00, Recueil, стр. І‑10943, точка 43 и цитираната съдебна практика).

18      Що се отнася обаче до договорната отговорност на Общността, Договорът предоставя на Съда правомощие да разглежда подобни спорове само в член 238 ЕО, а именно по силата на арбитражна клауза, съдържаща се в договор, сключен от Общността или от нейно име (вж. в този смисъл Решение от 18 декември 1986 г. по дело Комисия/Zoubek, 426/85, Recueil, стр. 4057, точка 11, както и Решение от 9 октомври 2001 г. по дело Flemmer и др., C‑80/99—C‑82/99, Recueil, стр. I‑7211, точка 42).

19      Като се има предвид, че член 235 ЕО препраща единствено към втората алинея на член 288 ЕО, отнасяща се само до извъндоговорната отговорност на Общността, тъй като договорната отговорност на Общността е упомената в първата алинея на посочения член 288 ЕО, от член 235 ЕО не би могла да се изведе компетентността на Съда да разглежда иск, основан на последната отговорност (вж. в този смисъл Решение по дело Flemmer и др., посочено по-горе, точка 42). От това следва, че с оглед на член 240 ЕО при липса на арбитражна клауза националните юрисдикции са компетентни да разглеждат споровете относно договорната отговорност на Общността (вж. в този смисъл Решение от 20 май 2009 г. по дело Guigard/Комисия, C‑214/08 Р, точка 41).

20      От посоченото по-горе следва, че за да се определи коя юрисдикция е компетентна да разгледа конкретен иск за вреди срещу Общността, трябва да се провери дали искът е насочен към договорната или извъндоговорната отговорност на Общността.

21      В това отношение следва да се отчете, че препращането в член 235 ЕО към член 288, втора алинея ЕО се отнася само до понятието за вреди по смисъла на последната разпоредба, а именно вредите, причинени от институциите на Общността или от нейни служители при изпълнението на техните задължения, за които вреди се носи извъндоговорна отговорност. За сметка на това препращането в член 288, втора алинея ЕО към основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, не е свързано с това понятие. С това препращане се цели да се определят условията, които трябва да са изпълнени, за да възникне задължение за Общността да поправи такива вреди.

22      Допълнително, що се отнася до иска по главното производство, следва да се отбележи, както признава самият ищец по главното производство, че той не се основава на неизпълнение на договорно задължение. Освен това предвидените специални условия за предявяване на иска, по-конкретно съответното лице да носи отговорност само при наличие на „тежко и съществено нарушение“, не променят неговите общи характеристики, свързани с поправянето на вреди на извъндоговорно основание по смисъла на член 288, втора алинея ЕО.

23      При това положение въведеният от националната правна уредба — въз основа на която срещу Общността се предявява иск за извъндоговорна отговорност — особен правен режим, различен от общия режим на гражданска отговорност в съответната държава членка, не може да доведе до изключване на посочения иск от приложното поле на член 235 ЕО.

24      Решение от 5 март 1991 г. по дело Grifoni/ЕОАЕ (C‑330/88, Recueil, стр. І‑1045, точка 20), на което се позовава ищецът по главното производство, не може да обори предходния извод, тъй като искът, по който е постановено това решение, се основава на договорната отговорност на Общността.

25      Ето защо не е основателна тезата на ищеца по главното производство, съгласно която освен договорната отговорност и извъндоговорната отговорност по смисъла на член 288, втора алинея ЕО, съществува и трети вид отговорност, по която съгласно член 240 ЕО са компетентни да се произнасят националните юрисдикции.

26      Следователно на поставения въпрос трябва да се отговори, че съгласно член 235 ЕО във връзка с член 288, втора алинея ЕО националните юрисдикции не са компетентни да разглеждат предявен срещу Общността иск за извъндоговорна отговорност, дори той да се основава на национална правна уредба, установяваща особен правен режим, различен от общия режим на гражданска отговорност в съответната държава членка.

 По съдебните разноски

27      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Съгласно член 235 ЕО във връзка с член 288, втора алинея ЕО националните юрисдикции не са компетентни да разглеждат предявен срещу Европейската общност иск за извъндоговорна отговорност, дори той да се основава на национална правна уредба, установяваща особен правен режим, различен от общия режим на гражданска отговорност в съответната държава членка.

Подписи

---

* Език на производството: френски.