Изберете експерименталните функции, които искате да изпробвате

Този документ е извадка от уебсайта EUR-Lex.

Документ 62009CJ0371

    Решение на Съда (трети състав) от 29 юли 2010 г.
    Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs срещу Isaac International Limited.
    Искане за преюдициално заключение: High Court of Justice (England and Wales), Chancery Division - Обединеното кралство.
    Регламент (ЕИО) № 2913/92 - Митнически кодекс - Член 212а - Регламент (ЕИО) № 2454/93 - Член 292 - Регламент (ЕО) № 88/97 - Член 14 - Антидъмпингово мито - Рамки на велосипеди.
    Дело C-371/09.

    Сборник съдебна практика 2010 I-07727

    Идентификатор ECLI: ECLI:EU:C:2010:458

    Дело C-371/09

    Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs

    срещу

    Isaac International Limited

    (Преюдициално запитване, отправено от High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division)

    „Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Митнически кодекс — Член 212а — Регламент (ЕИО) № 2454/93 — Член 292 — Регламент (ЕО) № 88/97 — Член 14 — Антидъмпингово мито — Рамки на велосипеди“

    Резюме на решението

    1.        Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг

    (член 82, параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета; член 292, параграф 3 от Регламент № 2454/93 на Комисията и член 14, буква в) от Регламент № 88/97 на Комисията)

    2.        Собствени ресурси на Европейските общности — Възстановяване или опрощаване на вносни мита

    (член 212а от Регламент № 2913/92 на Съвета; член 292 от Регламент № 2454/93 на Комисията и член 14, буква в) от Регламент № 88/97 на Комисията)

    1.        Процедурата, предвидена в член 292, параграф 3 от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 1602/2000, не може да служи за разрешение на вносител, установен и упражняващ дейността си в две държави членки, който внася стоки в първата държава членка, за да ги транспортира незабавно във втората държава членка, така че да се ползва от освобождаване от антидъмпингови мита по силата на член 14, буква в) от Регламент № 88/97 за разрешаване на освобождаването на вноса на някои велосипедни части с произход от Китайската народна република, от разширяването на обхвата на действие, предвидено в Регламент № 71/97 относно антидъмпинговото мито, наложено с Регламент № 2474/93.

    Всъщност последната разпоредба съдържа количествено ограничение, което не би могло да бъде контролирано в достатъчна степен само от митническата администрация на държавата членка по вноса. От една страна, количествените ограничения лесно биха могли да бъдат заобиколени както при вноса в държавата членка по вноса, така и в държавата членка на крайното предназначение. От друга страна, съгласно член 82, параграф 1 от Митническия кодекс контролът относно специфичното предназначение трябва да се извършва през целия референтен период, а именно един месец, за да се провери дали е спазено количественото ограничение. Когато обаче стоките се изнасят незабавно във втора държава членка, сами по себе си митническите органи на първата държава членка не са в състояние да контролират дали е спазен посоченият лимит, а зависят от сътрудничеството с органите на другата държава членка, така че по необходимост участва повече от една митническа администрация, за разлика от условието по член 292, параграф 3 от Регламент № 2454/93, според което опростената процедура предполага участие само на една митническа администрация.

    (вж. точки 34—37; точка 1 от диспозитива)

    2.        Член 212а от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 2700/2000, не позволява да се предостави освобождаване от антидъмпингови мита на вносител, който не разполага с предварително разрешение за освобождаване от такива мита по силата на член 14, буква в) от Регламент № 88/97 за разрешаване на освобождаването на вноса на някои велосипедни части с произход от Китайската народна република, от разширяването на обхвата на действие, предвидено в Регламент № 71/97 относно антидъмпинговото мито, наложено с Регламент № 2474/93.

    Всъщност наред с другите условия разпоредбата на член 14, буква в) от Регламент № 88/97 препраща изрично към разпоредбата, свързана с получаване на предварително разрешение, предвидено в член 292 от Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92. Ако за целите на прилагане на член 212а от Митническия кодекс е достатъчно да се изисква изпълнението само едно от условията по посочения член 14, буква в), за да се приеме, че са изпълнени „останалите условия за прилагане“ на член 212а от Митническия кодекс, това би обезсмислило наложеното от посочения член 292 условие за предварително разрешение. При все това, тъй като посоченият член предвижда освобождаване от антидъмпингови мита и при това положение подлежи на стриктно тълкуване, това следва да се има предвид за целите на тълкуването на посочения член 212а, и това е така, още повече че предварителното разрешение има особено значение в контекста на установения от Регламент № 88/97 режим, доколкото позволява на митническите органи да проверят към момента на настъпване на фактите дали са изпълнени всички изисквания, свързани с разглежданото освобождаване от антидъмпингови мита.

    (вж. точки 41—43 и 45; точка 2 от диспозитива)







    РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

    29 юли 2010 година(*)

    „Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Митнически кодекс — Член 212а — Регламент (ЕИО) № 2454/93 — Член 292 — Регламент (ЕО) № 88/97 — Член 14 — Антидъмпингово мито — Рамки на велосипеди“

    По дело C‑371/09

    с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от High Court of Justice (England and Wales) (Chancery Division) (Обединено кралство) с акт от 6 юли 2009 г., постъпил в Съда на 17 септември 2009 г., в рамките на производство по дело

    Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs

    срещу

    Isaac International Limited,

    СЪДЪТ (трети състав),

    състоящ се от: г‑н K. Lenaerts, председател на състав, г‑н E. Juhász, г‑н G. Arestis, г‑н T. von Danwitz (докладчик) и г‑н D. Šváby, съдии,

    генерален адвокат: г‑н N. Jääskinen,

    секретар: г‑н R. Grass,

    предвид изложеното в писмената фаза на производството,

    като има предвид становищата, представени:

    –        за правителството на Обединеното кралство, от г‑н S. Ossowski, в качеството на представител, подпомаган от г‑н M. Angiolini, barrister,

    –        за Комисията на Европейските общности, от г‑н R. Lyal и г‑жа L. Bouyon, в качеството на представители,

    предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

    постанови настоящото

    Решение

    1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 212а от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (OВ L 302, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58 ), изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 година (OВ L 311, стp. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 13 стр. 12, наричан по-нататък „Митническият кодекс“), и на член 292 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (OВ L 253, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3 ), изменен с Регламент (ЕО) № 1602/2000 на Комисията от 24 юли 2000 година (OВ L 188, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 12, стр. 122, наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“).

    2        Запитването е отправено в рамките на спор между Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs и Isaac International Limited (наричано по-нататък „Isaac“) по повод последващо събиране на мита и данък върху добавената стойност.

     Правна уредба

     Право на Съюза

    3        Регламент (ЕИО) № 2474/93 на Съвета от 8 септември 1993 година за въвеждане на окончателно антидъмпингово мито за вноса в Общността на велосипеди с произход от Китайската народна република и за окончателно събиране на временното антидъмпингово мито (OВ L 228, стp. 1) въвежда антидъмпингово мито.

    4        Регламент (ЕО) № 71/97 на Съвета от 10 януари 1997 г. за разширяване обхвата на действие на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕИО) № 2474/93 по отношение на велосипедите с произход от Китайската народна република, към вноса на някои велосипедни части от Китайската народна република и за събиране на митото с разширен обхват на действие по отношение на такъв внос, който е регистриран съгласно Регламент (ЕО) № 703/96 (OВ L 16, стp. 55), включва в обхвата на това антидъмпингово мито и някои велосипедни части.

    5        Регламент (ЕО) № 88/97 на Комисията от 20 януари 1997 година за разрешаване на освобождаването на вноса на някои велосипедни части с произход от Китайска народна република от разширяването на обхвата на действие, предвидено в Регламент (ЕО) № 71/97 на Съвета относно антидъмпинговото мито, наложено с Регламент (ЕИО) № 2474/93 на Съвета (OВ L 17, стp. 17, наричан по-нататък „Регламентът за освобождаване“), дава на заинтересованите страни точни указания относно начина на функциониране на системата за освобождаване от антидъмпингово мито.

    6        Член 14 от този регламент, озаглавен „Освобождаване при условие за контрол на специфичното предназначение“, гласи:

    „Когато вносът на основни велосипедни части е деклариран за пускане в свободно обращение от лице, различно от освободена страна, считано от датата на влизане в сила на Регламент [№ 71/97] този внос е освободен от прилагането на мито с разширен обхват на действие, ако е деклариран в съответствие с тарифата ТАРИК, съдържаща се в приложение III, и ако са изпълнени условията по член 82 от [Митническия кодекс] и членове 291—304 от Регламента [за прилагане], които се прилагат mutatis mutandis, и когато:

    a)      основните велосипедни части са доставени на освободена съгласно членове 7 или 12 страна,

    или

    б)      основните велосипедни части са доставени на друг притежател на разрешение по смисъла на член 291 от Регламента [за прилагане],

    или

    в)      когато една страна или е декларирала за пускане в свободно обращение, или са ѝ доставени месечно по-малко от 300 бройки от съответния вид основни велосипедни части. Независимо от това от коя страна са декларирани или на коя страна са доставени, броят на декларираните или доставени части се изчислява, като се вземе предвид броят на частите, декларирани от или доставени на всички страни, свързани с тази страна, или сключили компенсаторни споразумения с нея.“ [неофициален превод]

    7        Член 82, параграф 1 от Митническия кодекс гласи:

    „Когато стоките са допуснати за свободно обращение с намалени или нулеви ставки на вносните [мита] поради употребата им за специфични цели, те остават под митнически надзор. Митническият надзор приключва, когато условията, определени за облагане с намалени или нулеви ставки на [митата] са вече неприложими, когато стоките са изнесени или унищожени, или когато се разреши използването им за цели, различни от определените за прилагането на намалени или нулеви ставки на [митата] и след заплащане на дължимите [мита].“

    8        Член 204, параграф 1 от Митническия кодекс гласи:

    „Вносно митническо задължение възниква в случаи, различни от посочените в член 203, при:

    a)      неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с вносни [мита] при временното складиране или ползването на митническия режим, под който те са поставени,

    или

    б)      неспазване на едно от условията, свързани с поставянето на стоките под определен митнически режим или с предоставянето на намалени или нулеви вносни [мита] поради употребата на стоките за специфични цели,

    освен когато се установи, че нередностите нямат реално въздействие върху правилното функциониране на временното складиране или съответния митнически режим.“

    9        Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността (OВ L 17, 1997 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 9, стр. 250) въвежда в Митническия кодекс на Общността първоначалната редакция на член 212а.

    10      Дванадесето съображение от Регламент № 82/97 гласи:

    „като имат предвид, че когато законодателството на Общността предвижда частично или пълно освобождаване от вносни или износни мита, подобно частично или пълно освобождаване следва да се прилага във всички случаи независимо от обстоятелствата, при които задължението е възникнало; като имат предвид, че при тези обстоятелства, прилагането на нормални мита не е подходяща санкция при неспазване на правилата на митническата процедура.“

    11      Посоченият член 212а гласи:

    „Когато митническите правила предвиждат по-благоприятно тарифно третиране на дадена стока поради естеството или специфичното ѝ предназначение, нулеви ставки на митата или пълно или частично освобождаване от вносни или износни [мита] по силата на членове 21, 82, 145 или от 184 до 187, това по-благоприятно третиране, нулевите ставки на митата или освобождаването от [мита] се прилагат също така и в случаите на възникване на митническо задължение по силата на членове от 202 до 205, 210 или 211, когато поведението на заинтересуваното лице не предполага нито измамливи действия, нито [явна] небрежност, и когато последното представи доказателства, че са налице останалите условия за прилагане на по-благоприятно третиране, нулеви ставки на митата или освобождаване от [мита].“

    12      Член 292 от Регламента за прилагане гласи:

    „1.      Предоставянето на благоприятно тарифно третиране в съответствие с член 21 на Кодекса, когато е предвидено стоките да се подлагат на митнически надзор [поради специфичното им предназначение], е предмет на писмено разрешение.

    Когато стоките се освобождават за свободно обращение при намалена или нулева ставка на митото поради [специфичното им предназначение] и разпоредбите в сила изискват стоките да останат под митнически надзор в съответствие с член 82 на Кодекса, е необходимо писмено разрешение за целите на митническия надзор на [специфичното предназначение].

    2.      Исканията трябва да се правят в писмена форма, като се използва моделът, показан в приложение 67. Митническите органи могат да разрешат да се кандидатства за подновяване или модификация с просто писмено искане.

    3.      При особени обстоятелства митническите органи могат да позволят декларацията за свободно обращение на стоки, написана на ръка или [чрез] средствата за обработка на данни, с използване на нормална процедура, да представлява молба за разрешение, при условие че

    –        [участва само] една митническа администрация,

    –        молителят предназначава [всички стоки за предписаното митническо предназначение], и

    –        правилното провеждане на операциите е защитено.

    […]

    5.      Когато се кандидатства за единно разрешение, е необходимо предварително съгласие на органите съгласно следната процедура:

    Молбата трябва да се подаде до митническите органи, определени за мястото:

    –        където се водят основните сметки на молителя, [което позволява контрол въз основа на счетоводната отчетност], и където се извършват поне част от операциите, [обхванати] от разрешението, или

    –        в противен случай, където е направлението на стоките за предписаното [специфично предназначение].

    Тези митнически органи съобщават искането и проекта на разрешението на другите заинтересовани митнически органи, които трябва да потвърдят получаването в срок от 15 дни.

    Другите заинтересовани митнически органи трябва да уведомят за всякакви възражения в срок от 30 дни от датата на получаване на проекта за разрешение. Когато възраженията са направени в рамките на горния срок и не е постигнато споразумение, молбата се отхвърля по отношение на повдигнатите възражения.

    Митническите органи могат да издадат разрешение, ако не са получили възражения срещу проекта за разрешение в срок от 30 дни.

    Митническите органи, които издават разрешението, изпращат копие на всички заинтересовани митнически органи.

    6.      Когато критериите и условията за даване на единно разрешение са по принцип договорени между две или повече митнически администрации, тези администрации могат също така да се споразумеят да заменят предварителната консултация с просто уведомяване. Такова уведомяване ще бъде винаги достатъчно, когато се подновява или отменя единно разрешение.“

     Национално право

    13      Съгласно член 292, параграф 3 от Регламента за прилагане в Обединеното кралство за използването на опростеното разрешение трябва да са изпълнени допълнителни условия, съдържащи се в интегрираната тарифа (UK Tariff). В частност в том 3 от приложение E2 към тази тарифа се предвижда:

    „940069

    1.      Обхванати стоки: стоките, внасяни под режим на опростена процедура със специфично предназначение, по намалена или нулева ставка, при условие че в Европейската общност се използват за предписаното предназначение […]

    […]

    9. Забележки

    […]

    9.2      Включва единствено британските митници

    […]

    9.5      Този код от митническия режим се използва единствено за граждански самолети, самолетни двигатели и в „единични“ случаи. Той не може да се използва редовно като средство за внос.“

    14      До интегрираната тарифа на Обединеното кралство, която годишно се актуализира многократно, има безплатен достъп в службите на данъчната и митническата администрация на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и в някои обществени библиотеки, а при подадена молба административните органи предоставят безплатно съответните извадки. До нея няма безплатен достъп в интернет, но тя може да бъде предоставена от административните органи при условията на годишен абонамент.

     Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

    15      Isaac е дружество по британското право, което има дъщерно дружество в Германия. В Обединеното кралство Isaac разполага с офис и склад, а в Германия — със склад и дистрибуторски център. В Обединеното кралство дружеството е наело петима души, които отговарят за вноса, а в Германия, където е установена дейността му, свързана с маркетинг и продажби, дружеството разполага с допълнителен персонал.

    16      Основната дейност на Isaac се състои във внос на велосипедни части с произход от Китай. Всички части първо се внасят в Обединеното кралство и веднага след това се изпращат в дистрибуторския център в Германия.

    17      За целите на прилагане на Регламент № 2474/93 и на Регламента за освобождаване, що се отнася до разширяването, предвидено в Регламент № 71/97, всички внасяни от Isaac велосипедни части са „основни велосипедни части“.

    18      Между 18 ноември 2003 г. и 11 април 2005 г. Isaac внася 33 пъти рамки на велосипеди, които декларира за пускане в свободно обращение под режим на контрол на специфичното предназначение, под код от митническия режим 940069, за да получи освобождаване от антидъмпинговото мито в приложение на член 14, буква в) от Регламента за освобождаване. При тези 33 сделки по внос, които са предмет на настоящия спор, през референтния период Isaac внася по-малко от 300 бройки месечно.

    19      По времето, когато извършва тези 33 сделки по внос, Isaac нито познава, нито е взело предвид релевантните разпоредби на Митническия кодекс, на Регламента за прилагане или на Регламента за освобождаване. Isaac наема митнически агент с добра репутация, който да се занимава с формалностите по вноса.

    20      Isaac не притежава разрешение за специфично предназначение за целите на прилагане на член 14, буква в) от Регламента за освобождаване, но смята, че може да използва опростеното разрешение, предвидено в член 292, параграф 3 от Регламента за прилагане.

    21      По това време Isaac не е потърсило информация от данъчните органи относно използването на процедурата за опростено разрешение.

    22      Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs стигат до извода, че Isaac не притежава необходимото разрешение, за да се ползва от освобождаване от антидъмпинговото мито в приложение на член 14, буква в) от Регламента за освобождаване, и изискват последващо събиране на мита — в размер на 161 120,76 GBP, и на данък добавена стойност — в размер на 28 196,13 GBP.

    23      На 18 април 2006 г. Isaac подава молба за разрешение съгласно член 292, параграф 2 от Регламента за прилагане. Предоставеното му разрешение е с обратно действие за не повече от една година съгласно предвиденото в член 294, параграф 3 от Регламента за прилагане. Поради това не е поискано последващо събиране на мита за извършения след 18 април 2005 г. внос.

    24      Сезиран с жалба от Isaac, VAT and Duties Tribunal постановява, че макар Isaac да не притежава валидно разрешение за специфично предназначение и да няма право да използва опростената процедура, то може да ползва освобождаване по член 212а от Митническия кодекс, тъй като не е проявило явна небрежност, като е счело, че може да се приложи опростената процедура. Митническите органи оспорват това решение.

    25      При тези обстоятелства High Court of Justice (England and Wales), (Chancery Division) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

    „1)      При обстоятелства като тези в конкретния случай, когато вносителят, който е установен и упражнява дейност в две държави членки, внася стоки в една държава членка и незабавно ги транспортира във втора държава членка, предполага ли издаването на разрешение за специфично предназначение, необходимо за получаване на освобождаване от антидъмпингово мито съгласно член 14, буква в) от Регламента за [освобождаване] участие на повече от една митническа администрация по смисъла на член 292, параграф 3 от Регламента [за прилагане]?

    2)      При обстоятелства като тези в конкретния случай, когато вносителят не е получил необходимото разрешение за използване на процедурата за специфично предназначение, предвидена в член 14, буква в) от Регламента за [освобождаване], може ли въпреки това да се приложи освобождаването от антидъмпингово мито в съответствие с член 212a от [Митническия кодекс]?

    3)      Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, при преценката дали търговецът в положение като това на Isaac е бил явно небрежен,

    a)      Достатъчно ясни ли са разпоредбите на член 14, буква в) от Регламента за [освобождаване] и на член 292, параграф 3 от Регламента за [прилагане] относно това, че търговец, който не е установил чрез справка в Официален вестник на Европейския съюз, че не може да използва опростеното разрешение, тъй като участва повече от една митническа администрация, трябва да се счита за явно небрежен?

    б)      При условията на евентуалност, ако съответните разпоредби следва да се разглеждат като сложни, длъжен ли е търговецът да се осведоми от данъчните органи, преди да извърши вноса? Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали търговецът е направил субективен, но погрешен извод, че прилагането на съответните разпоредби е ясно?

    в)      Как следва да се квалифицира опитът на търговец в положение като това на Isaac, чиято основна дейност е вносът на велосипедни части от Китай, който наема на работа петима души, за да се занимават с вноса, и който е извършил 33 пъти подобен внос за период от 16 месеца? В частност трябва ли този търговец да се счита за опитен?

    г)      За да преценят дали търговец в положение като това на Isaac е бил явно небрежен, имат ли право данъчните органи на държава членка да се позовават на публикувани нормативни актове като интегрираната тарифа на Обединеното кралство, която, макар да е на разположение за безплатни справки в някои служби на данъчната адмминистрация и в други обществени библиотеки, е достъпна в интернет единствено срещу заплащане на годишен абонамент?“.

     По преюдициалните въпроси

     По първия въпрос

    26      Първият преюдициален въпрос се отнася до израза „участва само една митническа администрация“, който се съдържа в член 292, параграф 3 от Регламента за прилагане.

    27      С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали предвидената в член 292, параграф 3 от Регламента за прилагане процедура може да служи за разрешение на вносител, установен и упражняващ дейността си в две държави членки, който внася стоки в първата държава членка, за да ги транспортира незабавно във втората държава членка, така че той да се ползва от освобождаване от антидъмпингови мита по силата на член 14, буква в) от Регламента за освобождаване.

    28      Член 292, параграф 1, първа алинея от Регламента за прилагане предвижда, че предоставянето на благоприятно тарифно третиране е предмет на писмено разрешение, когато е предвидено стоките да се подлагат на митнически надзор поради специфичното им предназначение.

    29      Чрез дерогация от тази разпоредба параграф 3 от посочения член дава възможност „при особени обстоятелства“ митническите органи да приемат, че декларацията за свободно обращение на стоки представлява молба за разрешение.

    30      Както следва от първото тире на посочената разпоредба, тази възможност предполага по-специално да „участва само една митническа администрация“.

    31      За да се определи дали при обстоятелства като разглежданите в главното производство участва само една митническа администрация по смисъла на член 292, параграф 3, първо тире от Регламента за прилагане, следва да се вземе предвид контекстът, в който се вмества разрешението, предоставяно по силата на тази разпоредба.

    32      В това отношение следва да се напомни веднага, че член 14 от Регламента за освобождаване, който в определени случаи предвижда освобождаване от антидъмпингови мита, е озаглавен „Освобождаване при условие за контрол на специфичното предназначение“.

    33      Освен това освобождаването de minimis по член 14, буква в) от посочения регламент, разглеждано в главното производство, предполага, че става дума за „по-малко от 300 бройки месечно“. Посочената разпоредба уточнява, че този брой „се изчислява, като се вземе предвид броят на [велосипедните] части, декларирани или доставени на всички страни, свързани с тази страна, или сключили компенсаторни споразумения с нея“.

    34      Като се има предвид приложимата съгласно член 292 от Регламента за прилагане процедура, от тази правна уредба следва, че посочената процедура трябва да гарантира ефективен контрол върху условията за предоставяне на освобождаване, предвидени в член 14, буква в) от Регламента за освобождаване. Предвид последното трябва по-специално да се подчертае, че тази разпоредба предвижда месечни количествени ограничения и уточнява, че изчисляването на броя единици се извършва, като се вземат предвид всички свързани страни или такива, които са сключили компенсаторни споразумения с вносителя или деклариращото лице.

    35      В положение като разглежданото по главното производство обаче, при което вносителят е установен и упражнява дейността си в две държави членки и внася стоки в първата държава членка, за да ги транспортира незабавно във втората държава членка, опростената процедура, която предполага участие само на една митническа администрация, не е в състояние да гарантира ефективен контрол върху условията за освобождаване, които следват от член 14, буква в) от Регламента за освобождаване.

    36      Всъщност, както твърдят правителството на Обединеното кралство и Комисията на Европейските общности, само митническата администрация на Обединеното кралство не би могла да контролира в достатъчна степен количественото ограничение. От една страна, количествените ограничения лесно биха могли да бъдат заобиколени както при вноса в Обединеното кралство, така и в Германия. От друга страна, съгласно член 82, параграф 1 от Митническия кодекс контролът относно специфичното предназначение трябва да се извършва през целия референтен период, а именно един месец, за да се провери дали е спазено количественото ограничение, тоест по-малко от 300 бройки на месец. Когато обаче стоките се изнасят незабавно във втора държава членка, сами по себе си митническите органи на първата държава членка не са в състояние да контролират дали е спазен посоченият лимит, а зависят от сътрудничеството с органите на другата държава членка, така че по необходимост участва повече от една митническа администрация.

    37      С оглед на гореизложеното на първия въпрос следва да се отговори, че предвидената в член 292, параграф 3 от Регламента за прилагане процедура не може да служи за разрешение на вносител, установен и упражняващ дейността си в две държави членки, който внася стоки в първата държава членка, за да ги транспортира незабавно във втората държава членка, така че той да се ползва от освобождаване от антидъмпингови мита по силата на член 14, буква в) от Регламента за освобождаване.

     По втория и третия въпрос

    38      С втория въпрос запитващата юрисдикция по същество иска Съдът да установи дали член 212а от Митническия кодекс предоставя освобождаване от антидъмпингови мита на вносител, който не разполага с необходимото разрешение за освобождаване от такива мита по силата на член 14, буква б) от Регламента за освобождаване, но е изпълнил материалноправните условия, като е спазил количественото ограничение.

    39      По смисъла на член 212а от Митническия кодекс предвиденото в митническата правна уредба благоприятно третиране се прилага също и в случаите на възникване на митническо задължение по силата на членове 202—205, когато поведението на заинтересованото лице не предполага нито измамливи действия, нито явна небрежност, и когато последното представи доказателства, че са налице „останалите условия за прилагане“.

    40      Тъй като запитващата юрисдикция изхожда от предпоставката, че дадено митническо задължение, в случая за антидъмпингови мита, е възникнало по силата на член 204 от Митническия кодекс, освобождаването от такива мита трябва да се счита за „по-благоприятно тарифно третиране“ по смисъла на член 212а от Митническия кодекс и следователно става дума за това да се установи дали обстоятелството, че Isaac е спазило количественото ограничение, е достатъчно, за да се приеме, че са изпълнени „останалите условия за прилагане“ по смисъла на последната разпоредба.

    41      От една страна, член 14 от Регламента за освобождаване, приет от законодателя малко след Регламент № 82/97, който въвежда член 212а в Митническия кодекс, изрично препраща към условията по членове 291—304 от Регламента за прилагане, като поставя разглежданото освобождаване в зависимост от изпълнението на тези условия. Сред тях е и условието за получаване на предварително разрешение, предвидено в член 292 от Регламента за прилагане.

    42      При това положение следва да се приеме, че за ползване на освобождаването законодателят изрично и конкретно изисква получаването на такова разрешение. Прилагане обаче на член 212а от Митническия кодекс към случай като разглеждания в главното производство, според което прилагане само обстоятелството, че вносителят е изпълнил количественото ограничение по член 14, буква в) от Регламента за освобождаване, е достатъчно, за да се приеме, че са изпълнени „останалите условия за прилагане“, би обезсмислило наложеното условие за предварително разрешение. При все това, тъй като посоченият член предвижда освобождаване от антидъмпингови мита и при това положение подлежи на стриктно тълкуване (вж. по аналогия, що се отнася до тълкуването на член 239 от Митническия кодекс, Решение от 11 ноември 1999 г. по дело Söhl & Söhlke, C‑48/98, Recueil, стp. I‑7877, точка 52), това следва да се има предвид за целите на тълкуването на член 212а от Митническия кодекс.

    43      От друга страна, трябва да се отбележи, че гореспоменатото предварително разрешение има особено значение в контекста на установения от Регламента за освобождаване режим, доколкото позволява на митническите органи да проверят към момента на настъпване на фактите дали са изпълнени всички изисквания, свързани с разглежданото освобождаване от антидъмпингови мита.

    44      Ето защо при тези обстоятелства прилагането на член 212а от Митническия кодекс не би могло да доведе до освобождаване от антидъмпингови мита, за което член 14 от Регламента за освобождаване във връзка с член 292 от Регламента за прилагане предвиждат процедурни изисквания, дори когато тези изисквания не са спазени.

    45      Предвид гореизложеното на втория въпрос следва да се отговори, че член 212а от Митническия кодекс не позволява да се предостави освобождаване от антидъмпингови мита на вносител, който не разполага с предварително разрешение за освобождаване от мита по силата член 14, буква в) от Регламента за освобождаване.

    46      Предвид отговора на втория въпрос не следва да се отговаря на третия въпрос.

     По съдебните разноски

    47      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

    По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

    1)      Предвидената в член 292, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1602/2000 на Комисията от 24 юли 2000 година, процедура не може да служи за разрешение на вносител, установен и упражняващ дейността си в две държави членки, който внася стоки в първата държава членка, за да ги транспортира незабавно във втората държава членка, така че той да се ползва от освобождаване от антидъмпингови мита по силата на член 14, буква в) от Регламент (ЕО) № 88/97 на Комисията от 20 януари 1997 година за разрешаване на освобождаването на вноса на някои велосипедни части с произход от Китайска народна република от разширяването на обхвата на действие, предвидено в Регламент (ЕО) № 71/97 на Съвета относно антидъмпинговото мито, наложено с Регламент (ЕИО) № 2474/93 на Съвета.

    2)      Член 212а от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 1 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 година, не позволява да се предостави освобождаване от антидъмпингови мита на вносител, който не разполага с предварително разрешение за освобождаване от мита по силата на член 14, буква в) от Регламент № 88/97.

    Подписи


    * Език на производството: английски.

    Нагоре