I — Въведение

II — Общностна правна уредба

А — Първично право

1. Митническият съюз

2. Собствени ресурси на Общностите

3. Особени дерогации в Договора от Рим

4. Договори, подписани от държавите членки преди тяхното присъединяване

Б — Вторично законодателство

1. Митнически кодекс на Общността

2. Решение на Съвета 94/728/EO, Евратом

3. Регламенти № 1552/1989 и № 1150/2000

4. Регламент (ЕО) № 150/2003

III — Позицията на Комисията, предварителната административна процедура и производството пред Съда

IV — Анализ на възраженията за недопустимост

А — По дело С-372/05 (Комисия/Германия)

1. Член 226 ЕО не бил подходящо правно основание

2. Основните интереси на сигурността на държавата и липсата на доказателства за неизпълнението на задължения

3. Правото на Федерална репу-блика Германия да не предоставя информация

Б — По дело С-387/05 (Комисия/Италия)

В — По дело С-409/05 (Комисия/Гърция)

V — Анализ на неизпълнението на задълженията

А — Собствените ресурси на Общностите

Б — По-специално по митата

В — Обективните елементи на неизпълнението на задълженията

VI — Други доводи на държавите членки

А — Член 296 ЕО и националната сигурност

1. Приложно поле

2. Условията по член 296 ЕО и контролирането им от Съда

3. Тежест на доказване

4. Неподходящо позоваване

а) Икономическият довод

б) Поверителността и митническата процедура

в) Следствие

5. Разпоредба, която продължава да е в сила

Б — По член 307 ЕО

В — По оправданите правни очаквания

VII — По съдебните разноски

VIII — Заключение

1.

В настоящите искове за установяване на неизпълнение на задължения, Комисията иска Съдът да обяви, че Република Финландия (дело C-284/05), Кралство Швеция (дело C-294/05), Федерална репу-блика Германия (дело C-372/05), Италианската репу-блика (дело C-387/05 и дело C-239/06), Република Гърция (дело C-409/05) и Кралство Дания (C-461/05) са нарушили задълженията си по член 26 ЕО, член 20 от Митническия кодекс на Общността ( 2 ) и посочените в членове 2, 9, 10 и 11 от Регламент 1552/89 ( 3 ) и Регламент № 1150/2000 ( 4 ), тъй като не са внесли като собствени ресурси на Общностите сумите, съответстващи на главницата и лихвите за мита, дължими за внос на военно оборудване и на стоки с двойна употреба ( 5 ).

2.

В една Общност на граждани и на принципи, без парични препятствия, без вътрешни граници и без пречки за взаимно признаване, будят учудване твърденията, че при внос на оръжие митническата процедура подкопава основите на националната сигурност на дадена държава членка и отказът, под предлог че се отнася за държавна тайна, да се предостави съответната информация, крие риск бъдещето на Европейския съюз да бъде обречено на непредсказуемост.

3.

Възникването на съмнения във връзка с дейността на Митническия съюз налага не само да се анализира дали поверителността на някои сделки е гарантирана, или дали могат да съществуват евентуални асиметрии в собствените ресурси на Общностите, но засяга и понятията за предимство и автономност на европейския правен ред и налага на Съда сложната задача да очертае контурите на член 296 ЕО, който изразява една невинаги добре разбрана концепция за държавен суверенитет.

4.

Мечтите за един хармоничен свят ( 6 ), в който оръжието няма да е необходимо, са се разсеяли в хода на историята поради утилитаристични причини ( 7 ), икономически интереси или различни други фактори.

5.

Без да имам намерение да събуждам угризения, бих желал това становище ( 8 ) да подтикне Съда към размишление относно смисъла на изключенията от принципа на прозрачност в Европа на интеграцията, сътрудничеството и мира, която, както посочва един автор от XVIII век ( 9 ), ненавижда тиранията на недоверието.

6.

Реалното прилагане на свободното движение на стоки се осъществява чрез Митническия съюз, който съгласно член 23 ЕО обхваща „цялата търговия със стоки“ и включва „забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки и на всички други такси с равностоен на мито ефект, както и приемането на обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни“, която съгласно член 26 ЕО следва да се определи от Съвета „с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията“.

7.

Без да се засягат другите приходи, в член 269 ЕО се посочва, че бюджетът се финансира изцяло от собствени средства, а във втора алинея от него се отбелязва, че Съветът с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Европейския парламент, приема разпоредби относно системата на собствените източници на Общността, „които той препоръчва на държавите членки за приемане в съответствие с техните конституционни изисквания“.

8.

Съгласно член 296 ЕО:

„1.   Разпоредбите на настоящия договор не изключват прилагането на следните правила:

2.   Съветът, с единодушие по предложение на Комисията може да внася изменения в приетия от него на 15 април 1958 г. списък на продуктите, спрямо които се прилагат разпоредбите на параграф 1, буква б)“.

9.

Член 298 ЕО уточнява:

„Ако мерките, предприети при обстоятелствата, посочени в членове 296 и 297, водят до нарушаване на условията за конкуренция в общия пазар, Комисията съвместно със съответната държава е длъжна да установи как тези мерки могат да бъдат приспособени към разпоредбите, съдържащи се в настоящия договор.

Чрез дерогация от процедурата, съдържаща се в членове 226 и 227, Комисията или друга държава членка може да отнесе въпроса пряко пред Съда, ако счита, че друга държава членка използва неправомерно правомощията, предоставени в членове 296 и 297. Съдът постановява решението си в закрито заседание“.

10.

Член 307 ЕО гласи:

„Правата и задълженията, произтичащи от споразумения, сключени преди 1 януари 1958 г. или, за присъединяващите се държави — преди датата на тяхното присъединяване, между една или повече държави членки, от една страна, и една или повече трети страни, от друга, не се засягат от разпоредбите на настоящия договор.

Доколкото тези споразумения са несъвместими с настоящия договор, заинтересованата държава членка или държава са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да премахнат установените несъответствия. Когато е необходимо, държавите членки взаимно се подпомагат за постигането на тази цел, а когато това е възможно — приемат общ подход.

При прилагането на споразуменията, посочени в параграф първи, държавите членки вземат предвид факта, че преимуществата, предоставени от всяка държава членка по настоящия договор, образуват неразделна част от изграждането на Общността, като по този начин са неразделно свързани със създаването на общи институции, с възлагането на правомощия на тези институции и с предоставянето на същите преимущества от страна на всички останали държави членки“.

11.

Член 20 от Регламент № 2913/92, след като уточнява принципно в параграф 1, че „когато възникне митническо задължение законно дължимите сборове се основават на Митническата тарифа на Европейските общности“, в параграф 3 определя различните налози, включени в тази тарифа, сред които следните относими за случая:

„[…]

12.

Вписването на митническото задължение се регламентира от член 217 на Кодекса, съгласно който „[р]азмерът на вносните или износни сборове, който произтича от даденото митническо задължение, наричан по-долу „размер на сборовете“, трябва да бъде изчислен от митническите органи незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет […]“.

13.

Това решение, което, считано от 1 януари 1995 г., отменя Решение 88/376/ЕИО, Евратом ( 11 ), посочва в член 2, параграф 1, буква б), че представляват собствени ресурси, постъпващи в бюджета на Общностите, приходите от „мита по Общата митническа тарифа и други мита, установени или които ще бъдат установени от институциите на Общностите по отношение на търговията със страни, които не са членки, и мита върху продуктите, обхванати от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана“ [неофициален превод].

14.

Вторият от тези два регламента отменя и заменя първия, считано от датата на публикуването му — 31 май 2000 г. ( 12 )

15.

Член 2 от Регламент № 1150/2000 предвижда, че „[з]а целите на прилагането на настоящия регламент“ правото на Общностите върху собствените ресурси, посочени в член 2, параграф 1, букви а) и б) от Решение 94/728, се констатира „веднага след като са изпълнени условията, предвидени в митническите регламенти за вписване на правото по сметките и след уведомяване на длъжника.“

16.

Съгласно член 9 „всяка държава членка кредитира собствените ресурси по сметката, открита на името на Комисията, към Министерството на финансите или към органа, определен от съответната държава членка“ [неофициален превод].

17.

Член 10, параграф 1 определя момента, към който тези ресурси следва да бъдат вписани — най-късно „[…] на първия работен ден след 19-о число на втория месец, следващ месеца, през който правото е било констатирано“ [неофициален превод].

18.

При забавяне на вписванията член 11 разпорежда: „Всяко забавяне на вписванията по сметката, посочена в член 9, параграф 1, е основание за плащането на лихва от съответната държава членка при лихвения процент, който се прилага на валутния пазар на държавата членка на датата на падежа за краткосрочните публични финансови операции, увеличен с два процентни пункта. Този процент се увеличава с 0,25 процентни пункта за всеки месец закъснение. Увеличеният лихвен процент се прилага за целия период на забавяне“ [неофициален превод].

19.

За да запази поверителността за държавите членки във военната област, Регламентът установява специални административни процедури за предоставяне на възможност за суспендиране на митата върху определено въоръжение и военни съоръжения, внесени от трети страни от органите, отговорни за отбраната на държавите членки или от тяхно име ( 14 ).

20.

Като достатъчна гаранция за постигането на тази цел Регламентът предвижда „[и]зготвянето на декларация от компетентния орган на държавата членка, за която са предназначени въоръженията или военната екипировка, която може да служи и за митническа декларация съгласно разпоредбите на Митническия кодекс“, като се има предвид, че този акт следва да се изготви „под формата на сертификат […]“ и да позволява „[…] обработването на декларациите по електронен път“ ( 15 ).

21.

Член 2 гласи:

„1.   Митата на Общата митническа тарифа, дължима при вноса на стоките, изброени в приложение 1, се суспендират напълно, когато въпросните стоки се използват от въоръжените сили на една държава членка, или от името на тези въоръжени сили, самостоятелно или в сътрудничество с други държави, за защита на териториалната цялост на въпросната държава членка или в рамките на международни мироопазващи операции и операции, поддържащи мира, или пък за други военни цели като например защитата на гражданите на държавите — членки на Европейския съюз, в случай на военни или социални безредици.

2.   Тези мита се суспендират напълно също за:

3.   Внесените стоки, съгласно приложение I и параграф 2 от настоящия член отговарят на условията, предмет на условията за крайното потребление, предвидени в членове 21 и 82 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и в регламентите по прилагането му. Митническият надзор върху крайното потребление се прекратява три години след датата на пускането в свободно обращение.

4.   Употребата на стоките, изброени в приложение I за учения или временното използване на тези стоки на митническата територия на Общността от въоръжените сили или от други сили за граждански цели в случай на форсмажорни обстоятелства или природни бедствия не противоречи на разпоредбите за крайното потребление, определени в параграф 1“.

22.

Член 3 гласи:

„1.   Искането за пускане в свободно обращение на стоките, за които е поискано суспендиране на митото по силата на член 2, се съпровожда със сертификат, издаден от компетентния орган на държавата членка, чиито въоръжени сили са получатели на стоките. Сертификатът с форма, посочена в приложение III, се представя на митническите органи на внасящата държава членка заедно със стоките, за които се отнася. Той може да замести митническата декларация, предвидена в членове от 59 до 76 от Регламент (ЕИО) № 2913/92.

2.   По причини, свързани с военната тайна и без да се взема предвид параграф 1, издаването на сертификата и вносът на стоките могат да бъдат предоставени на други органи, определени за тази цел от внасящата държава членка. В този случай компетентният орган, който издава сертификата, предоставя всяка година на митническите органи на своята държава членка, преди 31 януари и 31 юли, обобщаващ доклад за този внос. Отчетът е за период от шест месеца, непосредствено предхождащи месеца, в който се представя докладът. Той посочва броя и датата на издаване на сертификатите, датата на вноса и общата му стойност, както и брутното тегло на стоките, внесени със сертификатите.

3.   Издаването и представянето на сертификата пред митническите органи или други органи, отговорни за митническото освобождаване, могат да се извършват по електронен път при спазването на разпоредбите на член 292, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. относно някои разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 […].

4.   Настоящият член се прилага mutatis mutandis за внесените стоки, изброени в приложение II.“

23.

Въпреки че започва да се прилага от 1 януари 2003 г., Регламент № 150/2003 влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности на 30 януари 2003 г. ( 16 )

24.

Комисията упреква Република Финландия, Кралство Швеция, Федерална репу-блика Германия, Италианската репу-блика, Република Гърция и Кралство Дания, че не са внесли мита за вноса на въоръжение или оборудване с двойна употреба за периода непосредствено преди Регламент № 150/2003.

25.

Спорът, който е в основата на тези искови молби, е от седемдесетте години на двадесети век. Комисията впрочем го признава за случая на Италианската репу-блика ( 17 ) (дело С-239/06); мотивираните становища от 10 септември 1984 г. относно Федерална репу-блика Германия и от 25 юли 1985 г. относно Италианската репу-блика (дело С–387/05), както и това от 1990 г. относно Република Гърция показват, че разискванията са се проточили; като други предшестващи факти могат да се посочат изпращането на 20 декември 2001 г. на първите официални уведомителни писма ( 18 ), които обаче не водят до започване на съдебна процедура; за Италианската репу-блика по дело С-387/05 Комисията излага твърденията си за нарушение в писмо от 31 януари 2002 г.

26.

Комисията отново обръща вниманието на държавите членки върху съмненията относно съвместимостта с общностното право на отказа да се извършат тези плащания ( 19 ): на 31 октомври 2002 г. тя се обръща към Италианската репу-блика (С-387/05), на 15 октомври 2003 г. — към Република Финландия (С-284/05), и накрая, на 17 октомври 2003 г. — към Кралство Швеция (С-294/05), Федерална репу-блика Германия (С-372/05), Кралство Дания (С-461/05), Република Гърция (С-409/05) и за втори път към Италианската репу-блика (С-239/06).

27.

Тъй като не смята за задоволителни дадените обяснения, Комисията издава мотивирани становища на 11 юли 2003 г. за Италианската репу-блика (С-387/05), на 7 юли 2004 г. за Република Финландия; на 9 юли 2004 г. за Кралство Швеция (C-294/05) и Италианската репу-блика (С-239/06) и на 18 октомври 2004 г. за Федерална репу-блика Германия (С-372/06), Кралство Дания (С-461/05) и Република Гърция (С-409/05).

28.

На основание член 226 ЕО, втора алинея ЕО Комисията предявява искове срещу Република Финландия (С-284/05), Кралство Швеция (С-294/05), Федерална репу-блика Германия (С-372/05), Италианската репу-блика (С-387/05), Република Гърция (С-409/05), Кралство Дания (С-461/05) и за втори път срещу Италианската репу-блика (С-239/06), съответно на 15 юли 2005 г., 20 юли 2005 г., 7 октомври 2005 г., 24 октомври 2005 г., 21 ноември 2005 г., 23 декември 2005 г. и 29 май 2006 г., като във всички производства страните потвърждават първоначалните си позиции.

29.

По всички производства са подадени и уважени различни молби за встъпване ( 20 ).

30.

След общото събрание на 7 октомври 2008 г. откритите съдебни заседания се провеждат на 25 ноември 2008 г. ( 21 ), от която дата по всички дела могат да се дават заключения.

31.

За да улесня разбирането на тези възражения, ще ги анализирам едно по едно в реда на предявяване на исковете, в които те са повдигнати.

32.

Германското правителство отбелязва три пречки за допустимостта на този иск.

33.

Според Федерална репу-блика Германия Комисията е допуснала грешка при избора на иск: тъй като основавала доводите си основно на прилагането на член 296, параграф 1 ЕО, производството трябвало да е на основание член 298 ЕО, втора алинея ЕО ( 22 ).

34.

Това възражение не е обосновано. Текстът на член 298 ЕО на нито един от езиците не позволява да се приеме, че Комисията трябва да се позове на тази специална норма. Така в текста на испански език („la Comisión o cualquier Estado miembro podrá recurrir directamente“), на френски език („la Commission ou tout État membre peut saisir directament la Cour de Justice“), на английски език („the Commission or any Member State may bring the matter directly before the Court of Justice“) или на немски език („verfahren cann die Kommission order ein Mitgliedstaat den Geritchtshof unmittelbar anrufen“) нищо не разкрива наличие на задължение, тъй като използването на това правно средство за защита е представено само като възможност ( 23 ).

35.

Федерална репу-блика Германия не отчита обстоятелството, че без да се засяга неизменността на процесуалните разпоредби ( 24 ), предметът на всеки съдебен спор се определя от ищеца, а не от твърденията на ответника; ако това не беше така, едно възражение за недопустимост би могло да лиши от предмет спора.

36.

Въпреки че от кореспонденцията преди съдебната фаза ясно могат да се доловят противоречивите становища относно член 296 ЕО, не трябва да се забравя, че Комисията иска единствено да се установи неизпълнение на задължения по член 26 ЕО и по някои регламенти ( 25 ), както и по някои общностни решения, които не са на основание член 296 ЕО — чиято разпоредба е едно от основанията, върху които посочената държава членка гради доводите си.

37.

Накратко, изборът на иск от страна на ищеца не следва да се подчинява на доводите, изложени в защитата на ответната страна.

38.

Освен това целта на член 298 ЕО и систематичното тълкуване на неговите два параграфа разкриват, че възражението е неподходящо, тъй като Комисията би могла „да отнесе въпроса пряко пред Съда“ в рамките на евентуално неправилно прилагане на член 296 ЕО, при което „условията за конкуренция в общия пазар“ са нарушени.

39.

Подходът, който предлагам ( 26 ), е да се ограничи предоставената от член 298, параграф 2 възможност за избягване на страничните последици, които членове 296 ЕО и 297 ЕО биха могли да имат върху конкуренцията и икономиката ( 27 ).

40.

Очевидно тук не става въпрос за нарушаване на свободната конкуренция и поради това този процедурен ред не намира приложение в дадения случай.

41.

Освен това искът за установяване на неизпълнение на задължения по никакъв начин не онеправдава държавата членка ( 28 ), а напротив, укрепва правото ѝ на защита от момента на досъдебната фаза, каквато липсва при член 298 ЕО, установяващ според мен по-скоро обобщена процедура, тъй като ограничава компетентността на Съда до обикновено установяване дали пазарът и търговията функционират правилно, в резултат на което намалява възможностите за реакция на засегнатата държава.

42.

Накрая, по дело Комисия/Испания ( 29 ), в което става въпрос за освобождаване от ДДС на вноса на военно оборудване съгласно решение на Испания на основание член 296 ЕО, никой не се позовава на член 298 ЕО, за да избегне произнасянето на решение по същество, нито дори Съдът прави това служебно ( 30 ).

43.

Федерална репу-блика Германия твърди, че основните интереси на сигурността ѝ не могат да бъдат контролирани от Комисията.

44.

Според мен тази държава постъпва предпазливо, като не стига дотам, че да поставя под въпрос компетентността на Съда да се произнася по такъв деликатен въпрос, въпреки че намеква за това.

45.

Доводът, който трябва да се отхвърли, по недопустим начин омаловажава един от основните аспекти на спора до нивото на обикновен процедурен претекст.

46.

Евентуалното използване на тези основни интереси може да представлява пречка пред компетентността на Комисията и, чрез осмоза, на приложимостта на общностното право, като се вписва имплицитно в основата на делото и се разклонява в различни въпроси, като например тежестта на доказване или изключително деликатния проблем за държавния „имунитет“ ( 31 ).

47.

Съблюдаването на основните интереси на сигурността на държавите не попада в предложеното от Комисията меню, чието основно ястие е спазването на митническите задължения като инструмент за финансиране на Общността, дори и тези държави да искат да го подправят със съставките на член 296 ЕО.

48.

С други думи, не става въпрос за намеса в националната сигурност на държавите ( 32 ), а за хармонизиране на член 296 ЕО с всички договори — задача, която изрично е поверена на Комисията и на Съда.

49.

Федерална репу-блика Германия упреква ищеца, че не е конкретизирал нарушенията на Договора за ЕО, но от обикновен прочит на исковата молба и на посочената по-горе правна рамка стават ясни съответните разпоредби от първичното и вторичното законодателство, които се отнасят до Митническия съюз и собствените ресурси на Европейските общности.

50.

Във всеки случай, дори да няма доказателства за неизпълнението на задължения, това няма да доведе до недопустимост на иска, а до неговото отхвърляне след преценка на всички фактически и правни обстоятелства по спора.

51.

Връзката на това трето правно основание за недопустимост с предишното се забелязва без усилия, тъй като, ако държавата, която е ответник, твърди, че Комисията се намесва в деликатни въпроси за нейната сигурност, правителството ѝ не би трябвало да се защитава в настоящото производство, като предоставя разяснения по въпроса — нещо, което член 296 ЕО, параграф 1 цели да предотврати.

52.

Подходът, дързък като замисъл, отпада, тъй като отново се констатира, че с неправилните си доводи Федерална репу-блика Германия цели само обявяване на недопустимост на исковата молба.

53.

Държавата членка носи отговорност за решението си дали да разкрие определена информация, така че успехът или провалът ѝ ще зависи от преценката на делото по същество, като отхвърляне ad limine не е обосновано.

54.

Освен това доводите на Комисията относно задължението на държавите да докажат, че условията за прилагането на член 296 ЕО са изпълнени, не предполагат, че те трябва да ѝ предоставят подробна информация относно вноса на военно оборудване.

55.

Не съществува подобно задължение и въпреки твърденията на Федерална репу-блика Германия Комисията не си е присвоила право, с което не разполага.

56.

Според Италианската репу-блика в мотивираното си становище Комисията се въздържа да иска доказателство за липсата на засягане на условията на конкуренция, докато в исковата си молба иска представянето на такова.

57.

Комисията е последователна в искането си Съдът да осъди Италия за нарушение на митническите и финансови разпоредби на Общността, като в съдебната фаза открито излага позицията си, която вече е изразила в хода на предишната фаза.

58.

След установяване на нарушение на правните норми на Общността относно собствените ѝ ресурси решаването на делото налага да се разгледа дали евентуално нарушението не е обосновано с оглед на запазването на интегритета на националната сигурност.

59.

Това следва от мотивираното становище, както признава Италия в точка 18 от становището си, поради което подобна позиция е неоснователна, тъй като липсата на засягане на пазара е само предпоставка за подобно извънредно анулиране.

60.

Следователно няма нови аргументи, нито разширяване на предмета на спора, нито каквото и да е друго правно основание за отхвърляне на иска като недопустим ( 33 ).

61.

Република Гърция посочва в дупликата си същото правно основание за недопустимост като използваното от германското правителство по дело С-372/05 на основание член 298 ЕО.

62.

Гърция споменава това правно основание за недопустимост в точки 4 и 37 от писмената си защита, но не предявява съответното искане преди дупликата, така че по силата на член 42 от Процедурния правилник на Съда ( 34 ) то трябва да се счита за недопустимо, тъй като ищецът е бил лишен от възможността да го опровергае.

63.

Като се остави настрана фактът, че не е направено своевременно, това възражение трябва да има същата съдба като по дело Комисия/Германия, към което препращам, и следователно би трябвало да се изключи уважаването му от Съда.

64.

По време на съдебното заседание представителят на гръцкото правителство добавя ex novo, че искът за установяване на неизпълнение на задължения не позволява на Съда да постанови решение, с което да наложи на държавата членка да приеме определени мерки ( 35 ).

65.

В съдебната практика този спор вече е разрешен, тъй като тя ясно разграничава предмета на иска по член 226 ЕО, който е да се установи дали дадена държава членка „не е изпълнила задължение“, произтичащо от общностното право, и „необходимите мерки с оглед изпълнението на решението на Съда“, които първоначално следва да се преценят съгласно член 228 ЕО от засегнатата държава членка, като Съдът не може да постановява други мерки.

66.

Тази съдебна практика се извежда от точки 40—52 от Решение от 14 април 2005 г. по дело Комисия/Германия ( 36 ), в които Съдът отхвърля искането да се разпореди на дадената „държава членка да заплати лихва за забава“.

67.

Положението в случая обаче е различно, тъй като Комисията иска само да се установи неизпълнение на задължения, а не предприема действия по събиране, насочени към постановяване на решение, с което държавите да бъдат осъдени да преведат по сметката ѝ собствените ресурси, които не са внесли, заедно с лихви за забава в съответствие с член 11 от Регламенти № 1552/89 и № 1150/2000.

68.

Ясно е, че ако бъде постановено решение, с което се уважава искът, при изпълнението му държавата трябва да определи дали преустановяването на неизпълнението на задължения изисква изчисляването и превеждането по сметката на Комисията на собствени ресурси на Общностите заедно с лихви за забава.

69.

Накрая, въпреки че към настоящия момент неплащането на мито за внос на стоки като разглежданите в случая не представлява митническо нарушение, тъй като Регламент № 150/2003 суспендира тези мита за определено въоръжение и военна екипировка, не могат да се изключат последиците от евентуално неизпълнение, което е допуснато преди влизането в сила на посочения регламент и което вероятно е продължавало към момента на изтичане на срока, определен в мотивираните становища, поради което е легитимно да се иска установяване на липса на плащане.

70.

Член 201 от Договора за ЕИО предвижда че „[б]ез да се засягат другите приходи, бюджетът се финансира изцяло от собствени ресурси“, но техническите и политически трудности за прилагането на тази система за финансиране, характеризираща се със своята автономност по отношение на държавите, продължават повече от дванадесет години ( 37 ) и в преходния период финансирането на Европейската икономическа общност се осигурява чрез вноски на държавите членки.

71.

Решение 70/243/ЕОВС, ЕИО, Евратом на Съвета от 21 април 1970 година за замяната на финансовите вноски на държавите членки със собствени ресурси на Общностите ( 38 ) (първо решение за собствените ресурси) сложи край на фактическия контрол на националните правителства, поставяйки началото на една нова ера на икономическа свобода, чиито последици продължават да се усещат и днес.

72.

Преходът към това положение се основава на селскостопанските такси, митата ( 39 ) и ДДС.

73.

В средата на седемдесетте години Обединеното кралство заявява недоволство от размера на финансовата си вноска, което поражда сериозни бюджетни спорове, разрешени през 1984 г. на Европейския съвет във Фонтенбло ( 40 ), чиито изводи са изложени в Решение 85/257/ЕИО, Евратом на Съвета от 7 май 1985 година относно системата на собствените ресурси на Общностите ( 41 ) („второ решение за собствените ресурси“).

74.

Наред с останалите мерки това решение съдържа механизъм за корекция на бюджетните дисбаланси, който до настоящия момент е приложен единствено в Обединеното кралство („британският чек“) ( 42 ), изразяващ се във възстановяване на суми, изчислени на базата на разликата между процентния дял на тази държава в платения ДДС и частта ѝ от всички определени общностни разходи ( 43 ), като корекцията се финансира съвместно с останалите държави, пропорционално на техните вноски по ДДС, със специален режим за Германия, Нидерландия, Австрия и Швеция ( 44 ).

75.

По силата на Решение 88/376 (трето решение за собствените ресурси) към трите посочени по-горе видове ресурси се добавя и четвърти, който се основава на брутния вътрешен продукт (БВП) на държавите членки ( 45 ) и е предназначен да адаптира вноските спрямо способността им за плащане ( 46 ).

76.

Тъй като финансирането на Общността води до разходи за икономиките на държавите членки, Решение 94/728 („четвърто решение за собствените ресурси“) въвежда намаление на разходите за събирането им, давайки право на държавите членки да запазват известен процент от стойността на събраните традиционни ресурси, който първоначално е определен на 10% (член 2, параграф 3 от Решение 94/728), а понастоящем е 25% ( 47 ).

77.

По инициатива на Европейския съвет в Берлин и с цел да се постигне система, която да бъде „справедлива, прозрачна, ефективна по отношение на разходите, проста и базирана на критерии, които най-добре изразяват възможностите за принос на всяка държава членка“ се приема Решение 2000/597/ЕО, Евратом на Съвета от 29 септември 2000 година относно системата на собствените ресурси на Европейските общности ( 48 ) („пето решение за собствените ресурси“), заменено от посоченото по-горе Решение 2007/436 („шесто решение за собствените ресурси“).

78.

Ако в началото събирането на тези мита е изключително в данъчен интерес, впоследствие става ясно, че те представляват първостепенен инструмент за протекционизъм, който бързо събужда опасенията на привържениците на свободната търговия.

79.

След Втората световна война някои вдъхновени от либерализма принципи препоръчваха прогресивно намаляване на митата и дори тяхното премахване ( 49 ), но това виждане не можа да издържи под натиска на другите предимства на митата, като например възможността те да служат като средство за контрол на потока от стоки, като индикатор за търговската политика или като стража на търговския обмен.

80.

В общностен план на 1 юли 1968 г. е основан Митнически съюз за премахване на митата и ограниченията и за приемането на Обща митническа тарифа ( 50 ), приложима за цялата Общност по отношение на трети страни, приходите от която се превеждат в общностната каса като собствени ресурси.

81.

Комисията ограничава неизпълнението на задълженията до периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2002 г., въпреки че в съдебното заседание заявява в съответствие с член 7, параграф 2 ( 51 ) от Регламент № 1150/2000, че за някои държави исковете не са предявени през 2001 г., а през следващата година ( 52 ), така че dies a quo трябва да съвпада с първия ден на 1999 г.

82.

Евентуалното нарушение поради неплащане е ограничено до този период, въпреки че през 2003 г. в съответствие с Регламент № 150/2003 не е имало митническо задължение за тези операции ( 53 ), тъй като суспендирането не предполага отпадане на вече възникнало задължение, нито заличава евентуално продължаващо неизпълнение на задължения.

83.

Поради тясната им връзка трябва внимателно да се разгледат неясните граници между уредбата относно собствените ресурси и уредбата относно възникването, изчисляването и събирането на митническите задължения ( 54 ).

84.

Неспазването на митническата уредба може да засегне системата за финансиране, както става ясно от Решение на Съда от 12 септември 2000 г. ( 55 ) По този начин се забелязва известно „припокриване“ ( 56 ) на тези области, и по-общо, необходимост от двойна проверка от страна на Съда, включваща, първо, установяване дали въпросното придобиване на стоки подлежи на деклариране пред митницата, и второ, в случай на положителен отговор, установяване дали са извършени съответните плащания по сметката на Общностите.

85.

Този метод ме води до категоричния извод за наличие на обективни елементи на неизпълнение на задължения ( 57 ) в поведението на държавите членки, които са ответници.

86.

В контекста на достиженията на правото на Общността в областта на митата членове 23 ЕО и 26 ЕО и член 20, параграф 1 от Митническия кодекс са достатъчни, за да се установи противоправният характер на неизчисляването на митата, дължими за вноса на военно оборудване или екипировка с двойна употреба.

87.

Това задължение за плащане на мита е видно и от различните категории, посочени в Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа ( 58 ), без да може да се приеме, както правят в писмените си защити Федерална репу-блика Германия и Република Финландия, че то би противоречало на основните принципи на Общността.

88.

Без да искам да пренебрегна постепенната загуба на значение на традиционните собствени ресурси ( 59 ), нито намеренията за търговска политика без каквито и да било пречки, нито желанието за промяна ( 60 ), факт е, че общностното право изисква стриктно спазване на принципа на равенството на икономическите интереси на държавите, което изключва превръщането в освобождаване или в суспендиране на основното правило за облагане.

89.

Всички държави признават, че не са плащали мита, въпреки че са правили еднократни прехвърляния на различни суми ( 61 ), които в никакъв случай не следва да се възприемат като освобождаващи ги от задълженията им плащания ( 62 ), тъй като са ги подчинили на условието за изпълняемост на задължението и не са ги изчислили в зависимост от съответния внос или периоди.

90.

Този внос не е освободен от Общата митническа тарифа и не е подчинен на никакъв специален режим, като например „нулева ставка“.

91.

Освен това влизането в сила на Регламент № 150/2003 засилва убеждението ми, че установяването на митническите задължения е неизбежно, въпреки че това обстоятелство далеч не представлява критерий за тълкуване на по-ранно положение, който може да наклони везната към желаната от държавите посока.

92.

Суспендирането на митата в периода между 1 януари 1999 г. и 31 декември 2002 г. е изключено предвид спазването на основния принцип на законност, приложим във финансовата област и в други, по-ограничени области, като например областите, свързани с облагането с данъци и мита, както и предвид обстоятелството, че Регламент № 150/2003 няма обратно действие.

93.

Държавите членки са длъжни да установят правото на собствени ресурси на Общностите, щом като митническите им власти разполагат с необходимите подробни данни и следователно са в състояние да изчислят тяхната стойност и да определят длъжника ( 63 ). Достатъчно е дадена държава да не изпълни гореспоменатото, за да бъде нарушено финансовото равновесие на Общностите ( 64 ).

94.

Крехката стабилност на системата за финансиране на Общностите изисква прецизна дефиниция за установяването, събирането и предоставянето на разположение на собствени ресурси, както и спазването ѝ от държавите членки, тъй като ако някоя от тях не вземе предвид тези правила, равновесието трябва да се възстановява посредством компенсиране, отразяващо се на останалите държави чрез ресурса, основан на БВП ( 65 ), което е в противоречие с лоялното сътрудничество ( 66 ).

95.

Според мен е софизъм да се изтъкват, както прави Финландия ( 67 ), обратните на посочените доводи, като се твърди, че принципът на равенство във финансирането на общностния бюджет би бил нарушен, ако държавите членки, внасящи въоръжение от трети страни, трябва „освен“ цената да платят мита, за разлика от държавите членки, които са избрали да си доставят тези стоки в рамките на Общността.

96.

Този довод не отчита факта, че мястото на придобиване е свързано с търговски и стратегически интереси, на които държавите членки не могат да се позовават с оглед на освобождаване от мита.

97.

Представителят на датското правителство изтъква по време на съдебното заседание, че целта на митата е не да се финансира Общността, а потенциалните купувачи да бъдат разубедени от това да се насочват към трети страни и да се стимулира търговският обмен между държавите членки.

98.

Посочената позиция не отразява точно реалността, тъй като пълното осъществяване на тази протекционистка цел изисква европейските интереси да останат незасегнати, когато — както е в случая — покупките са направени в трети страни; тази цел се постига по-специално като финансовите възможности на Общността се подсилят посредством мито, намалявайки по този начин икономическите загуби вследствие на неизвършването на покупките в нейните граници.

99.

От своя страна Германия също изтъква по време на съдебното заседание, че държавите, които в най-голяма степен спомагат за защитата на Европейския съюз, щели да се окажат наказани, тъй като щели да платят по-голяма сума за мита.

100.

Тази идея съчетава различни концепции, като например за вътрешния пазар и за защитата на държавите, чиито съответни цели не трябва да се смесват; освен това едностранното дерогиране на определени митнически разпоредби не е подходящо средство за компенсиране на икономическите усилия в резултат на поети военни ангажименти ( 68 ).

101.

Принципите на баланс между приходите и разходите (член 286 ЕО), на солидарност при финансирането на Общността (член 2 ЕО) и на добро финансово управление (член 274 ЕО) изключват напълно този икономически подход, служещ само на интересите на държавите членки.

102.

Обречена на провал е и идеята ( 69 ), че Комисията трябва да възстановява митата на платилите ги държави, за да поправи неравенството, тъй като това би означавало да се генерализира нарушението, за да се поправи неправомерното поведение на тези, които отказват да плащат.

103.

Всички ответници се опитват да обосноват неплащането, като се позовават на член 296 ЕО и като твърдят, че налагането на мита върху тези стоки с произход от трети страни носи сериозен риск за основните интереси на тяхната сигурност.

104.

Ответниците обясняват, че плащането на тези собствени ресурси ще им причини финансова тежест, която щяла да отслаби снабдяването им с оръжия и като цяло военната им мощ; те добавят, че ходът на митническата процедура не гарантира поверителността на данните, които трябва да се предоставят за изчисляването на съответните суми, и се позовават на член 307 ЕО, на постигнатите споразумения със страни износителки или на принципа на защита на оправданите правни очаквания вследствие на закъснялата реакция на Комисията.

105.

Тази област, която е изпълнена с противоречиви доводи, изисква внимателен анализ, за да се разграничат ясно хипотезите, посочени в член 296, параграф 1, букви а) и б) ЕО.

106.

Като посочва, че никоя държава членка не може да бъде задължавана „да предоставя информация, чието разкриване тя счита за противоречащо на основните интереси на нейната сигурност“, буква а) визира не само военната екипировка, която е изключително за военни цели, но и оборудването с двойна употреба, тъй като увреждането е в резултат на разкриването на информация независимо от предмета на сделката.

107.

Буква б) от посочената разпоредба не може да бъде тълкувана по същия начин, тъй като дори и да позволява на всяка държава членка да „предприема такива мерки, каквито счита за необходими за закрила на основните интереси на своята сигурност“, тя ограничава това изключение до „производството или търговията с оръжия, муниции и военни материали“.

108.

Списъкът, който Съветът приема на 15 април 1958 г. ( 70 ), подкрепя това тълкуване, тъй като се отнася единствено за „продуктите, спрямо които се прилагат разпоредбите на параграф 1, буква б)“ (член 296, параграф 2 ЕО).

109.

Характерът на включените в списъка от 1958 г. продукти и препратката на член 296, параграф 1, буква б) ЕО към пазара на военно оборудване изключват възможността само чрез позоваване на буква б) да се дерогира прилагането на системата за финансиране на Общностите, и в частност на митническите процедури, при придобиване на оборудване, чийто проект, производство или разработка не е в отговор на чисто военни цели.

110.

Следователно оборудване с двойна употреба не може да се освободи от мито под предлог, че се прилага член 296, параграф 1, буква б) ЕО, освен ако не се докаже, че то е предназначено изключително за военна употреба — обстоятелство, което Италианската репу-блика и Кралство Швеция нито твърдят, нито доказват.

111.

Следователно искът срещу Швеция (С-294/05) ( 71 ) и искът срещу Италия (С-387/05) трябва да бъдат уважени поради липса на убедителна защита ( 72 ), тъй като тези ответници могат да се позовават само на буква а) от разглежданата разпоредба в подкрепа на дерогацията in abstracto ( 73 ) на Договора ( 74 ).

112.

Трябва да се анализира използването на член 296 ЕО, когато с него се цели дерогиране на определени разпоредби ( 75 ), които са ключови за системата за финансиране на Общността и директно се отразяват върху Митническия съюз, представляващ същността на вътрешния пазар ( 76 ).

113.

В този смисъл не мога да скрия изненадата си от начина, по който по време на производството държавите претендират ( 77 ) за „автономно прилагане“ на член 296 ЕО.

114.

Позицията на ответниците относно това понятие, която има съществено значение за разрешаването на противоречието, според мен е изключително неясна.

115.

Фактът, че държавите членки се ползват с „автономност“ при решаването дали да се позоват на член 296 ЕО, не противоречи на необходимостта от еднакви критерии, от които да се ръководи правилното им разбиране на цялата територия на Общността.

116.

Всяка страна определя приоритетните аспекти за своя интегритет, открива и класифицира нарушенията, които го засягат, и в крайна сметка преценява дали е подходящо да използва някое от ограниченията на член 296 ЕО, за да защити ценностите, които са в основата на нейния суверенитет и поради това са чужди на правото на Общността.

117.

Освен това в сферата на Общността не може да се впише автономна концепция на „основни интереси на националната сигурност“. В актуалното състояние на развитие на правото на Общността това понятие по дефиниция е изключително държавно.

118.

Затова дискусиите между държавите относно инстанциите, упълномощени да преглеждат секретна информация, отговарят на схеми за прилагане на деликатни механизми за баланс на контрола ( 78 ), които не са отразени в общностното право и поради това Съдът не трябва да извършва проверка, която има чисто национални измерения.

119.

Принципът на разделение на властите ( 79 ) налага приемането на серия от ограничения за съдебния контрол и по отношение на дискреционните действия на правителствата за определяне на политиката им на защита, като техниките за проверка дали актовете им са правомерно приети трябва да са насочени към избягване на риска от заместване на акт на изпълнителната власт чрез прилагане на опортюнистични критерии.

120.

Това положение означава, че по същество контролът на решение за класифициране на даден документ като поверителен би довело до автоматичното повишаване на поверителността му, тъй като при преценката си съдът може да запази тайната, като я избягва и като обсъжда принципите ѝ, а не нейното съдържание ( 80 ).

121.

Освен това наред с преценката, възприета в практиката на всяка страна ( 81 ), общностното право, и по-специално Съдът, следва да установи правила за тълкуване, които позволяват приемането на извънредните мерки по член 296 ЕО, без да засягат еднаквото му прилагане, нито, разбира се, според всички предпазни мерки, които излагам, дискреционните правомощия на държавите.

122.

Тази разграничителна линия между националното и общностното равнище трябва да се очертае с най-голямо внимание, но и с настойчивост, за да възтържествува хармонията в Европейския съюз.

123.

Задачата е да се анализира трудното равновесие между интересите на държавите членки в сферата на тяхната сигурност и основните цели на Общността, без да се прекрачва прагът на разумното.

124.

Дерогирането на общностната правна уредба трябва е в съответствие с принципа на пропорционалност ( 82 ), както и да е подходящо и необходимо за осъществяването на преследваната цел.

125.

Колкото и да се иска в член 296 ЕО да се види отстъпка от самия Договор, предимството на останалата част от общностното право и полезният ефект на този член налагат ограничения на националните действия, основани на него.

126.

Еднаквото прилагане на Договора подлежи на изключения ( 83 ), когато обществената сигурност е сериозно застрашена, но не по общ начин и при каквито и да е мерки, независимо от тежестта на безредиците ( 84 ).

127.

В допълнение държавите членки се освобождават от задължения по първичното законодателство, когато застрашените интереси се възприемат като „съществени“, така че на клаузата за обществена сигурност трябва да има позоваване само при наличието на реална и достатъчно сериозна заплаха, която може да им навреди.

128.

Разрушаването на някои от основите на общностната архитектура се оправдава единствено когато държавите членки нямат друг начин да защитят най-жизнените си интереси.

129.

Освен това сянката на съмнение за една предполагаема дискреционна власт, призната на правителствата от член 296 ЕО, е несъвместима с лоялната интеграция, за която призовава Европа.

130.

Държавите членки не могат да си служат с тази възможност автоматично, тъй като практиката на Съда ( 85 ) относно списъка от 1958 г. приема, че макар член 296 ЕО да служи като правно основание за дерогиране, стоките от този списък трябва да отговарят и на другите условия за неговото прилагане.

131.

Според мен член 296 ЕО свързва неопределеното юридическо понятие „основни интереси на нейната сигурност“ и това мярката да се „счита“ за необходима със задължителното изискване за мотивиране.

132.

Използването на тези понятия изисква голяма строгост, несъвместима с общото и хипотетично определяне на националните интереси, включително и на тези с военен характер ( 86 ).

133.

Подобна свобода може да създаде условия за политически действия ( 87 ), които да оставят следа от имунитет, пагубен за Общността, и според мен за положението на държавите в нея.

134.

Несъмнено спорът в тези седем иска е насочен към определянето на границите между общностното ratio и националната политическа власт, но не се спира дотам, а инструментализира Договора, като възхвалява член 296 ЕО с окраска на екзистенциален страх ( 88 ).

135.

Ответниците избягват onus probanti по отношение на изискванията на член 296 ЕО, заявявайки, че спорните мита засягат техните интереси по Регламент № 150/2003 и издигат съображение 5 от него до демонстрация на намеренията на общностния законодател ( 89 ).

136.

Тук отново се нарушава правилното разбиране на нормата, тъй като в съображение 5 от този регламент се посочва необходимостта от предвиждане на „специални административни процедури за суспендиране на митата“, „[з]а да се запази военната тайна на държавите членки“ ( 90 ).

137.

Следователно позоваването на ценността на поверителността не означава, че тайната няма да бъде гарантирана още преди това, нито че, дори при липсата на такова позоваване, основните интереси на сигурността ще бъдат накърнени сериозно, тъй като не всяко изтичане на информация би довело до значително намаляване на защитата.

138.

Доводите на държавите не ме убедиха, тъй като не съответстват на практиката на този Съд, която избягва подробното тълкуване и изисква от този, който желае да се позове на изключенията, да представи доказателства, че освобождаването не надхвърля границите, определени за споменатите хипотези ( 91 ).

139.

Необичайният контекст на тези мерки трябва да подкрепи идеята, че тежестта на доказване лежи винаги върху този, който се позовава на дерогирането на Договора, за да се запази съгласуваността и спазването на неговите насоки.

140.

По-специално Решение на Съда от 16 септември 1999 г. по дело Комисия/Испания ( 92 ) установява неизпълнение на задължения, тъй като испанското правителство не доказва, „че премахването на освобождаването от ДДС върху вноса и закупуването на въоръжение, муниции и материали изключително за военна употреба, предвидено от испанския закон, е представлявало мярка, която може да застраши защитата на основните интереси на сигурността на Кралство Испания, за да бъдат подобни освобождавания обосновани съгласно член 223, параграф 1, буква б) от Договора“.

141.

Вече споменах, че Съдът не може директно да разглежда дискреционните правомощия, свързани с държавната тайна ( 93 ), макар че, когато засягат директно общностното право, той може да контролира техните граници с оглед на пропорционалността и основните принципи.

142.

Когато, както е в случая, се въвеждат изключения от основните принципи за свобода на движение ( 94 ) или смущения във функционирането системата за финансиране на Общностите, националните власти трябва да обяснят тези аномалии, поне в минимална степен, като посочат преследваната цел и логическата им връзка.

143.

В противен случай обосноваването е обречено на провал, а правната неяснота улеснява привиденията за злоупотреба с власт.

144.

Държавите ответници се позовават на това, че голямата икономическа вреда, която причинява плащането на митата, ще отслаби тяхната военна стратегия; този довод обаче ще промени целта на член 296 ЕО, за да служи всъщност на цели, които са изключително индустриални или икономически ( 95 ) и по никакъв начин не обосновават дерогирането на Договора ( 96 ).

145.

Въпреки основателното опровержение на Гърция на критиките на Комисията, подчертаващо разликата между „професионална тайна“ и „военна тайна“ ( 97 ), тези икономически съображения, доведени до крайност, биха оправдали неплащането на данъците в интерес на финансовото оздравяване и на диктатурата на печалбата.

146.

Освен това не може да се сравнява въздействието във финансов план върху държавните хазни на ДДС и плащането на мита, както твърдят Дания ( 98 ) и Италия ( 99 ), имайки предвид, че за разлика от митата, ДДС е в полза на държавите членки.

147.

Пътят за намиране на отговор е предложен от Решение на Съда от 16 септември 1999 г. по дело Комисия/Испания, свързано с внос на въоръжение, в което се посочва, че „освобождаването от ДДС не е необходимо за постигането на целта за защита на основните интереси на сигурността на Кралство Испания“ ( 100 ), избягвайки всякаква опасност, тъй като „постъпленията от плащането на ДДС по въпросните сделки ще бъдат възвърнати в държавните хазни, с изключение на малък процент, който ще постъпи в хазната на Общността като нейни собствени ресурси“ ( 101 ).

148.

При все това да се приеме тълкуване a sensu contrario, че за разлика от ДДС, митата засягат националната сигурност, би довело до погрешни и прибързани заключения.

149.

Освен това то акцентира върху отделни аспекти на финансовата система като например размера на директните приходи от собствени ресурси, но не отчита целостта на системата и предимствата за държавите членки от солидарността с оглед на техните вноски и равното разпределение на финансовата тежест.

150.

Учудващо е описанието на митническата процедура с пролога към него, съгласно който липсата на секретност нарушава спокойствието на държавите.

151.

Ответниците твърдят, че анонимността е по-силна в областта на ДДС, отколкото в областта на митата ( 102 ), като добавят, че по-високата степен на поверителност, която се наблюдава в някои национални правни уредби ( 103 ), не е пренесена в Общността.

152.

Единствено съмнението за изтичане не може да се превърне в катализатор за обосноваване на неизпълнението на задълженията, констатирано от Комисията, тъй като целостта и сигурността на информацията са защитени от член 287 ЕО, който налага на членовете на институциите на Общността, членовете на комитетите, както и длъжностните лица и другите служители на Общността, дори и след като са престанали да изпълняват задълженията си, „да не разкриват информация, включена в обхвата на професионалната тайна, в частност информация относно предприятия, техните стопански отношения или факторите за ценообразуване в тях“; същото задължение се съдържа и в член 15 от Митническия кодекс на Общността ( 104 ).

153.

Държавите е трябвало още в самото начало да изразят неодобрението си относно подобен режим на защита, като го оспорят. Не трябва да се забравя и възможността им да искат съответно обезщетение за нарушение на общностното право в случай на изтичане на информация при предаването на данни.

154.

При все това едностранна отмяна не съответства на изискването за пропорционалност ( 105 ), на което трябва да отговаря всяка мярка за ограничаване на разпоредбите на Договора, „така че нейните правни последици да бъдат ограничени до крайно необходимото за защитата на интересите, които цели да гарантира“ ( 106 ).

155.

Изключването на съществена част от общностната финансова уредба не е съвместимо с нейния обвързващ характер и не е пропорционално с преследваните цели.

156.

Въпреки че им отрежда главна роля, сценарият на ответниците не предвижда излизане на сцената на правилата относно тежестта на доказване, тъй като ответниците трябва да са установили, че в периода между 1 януари 1999 г. и 31 декември 2002 г. поверителността не е гарантирана ( 107 ).

157.

Въпреки че Регламент № 150/2003 променя финансовото бъдеще на Общността, като суспендира митата, член 7 ( 108 ) от него изисква предоставяне на информация, свързана с покупката на стоки, поради което трудностите, на които се позовават държавите членки относно запазването на информацията, остават непроменени.

158.

Германия се опитва да покаже в дупликата си (по дело С-372/05), че разкритата съгласно член 7 информация не служи за изчисляване на мита, което аз не оспорвам, тъй като независимо от целта на предписанието да се установи размерът на мита, които вече не се заплащат, определящ е фактът, че сертификатите, които посочва ( 109 ), могат да компрометират интересите, чиято поверителност държавата членка иска да запази ( 110 ).

159.

Не е в компетенцията на Комисията, както погрешно намеква Гърция в изказването си по делото срещу Финландия (дело С-284/05), да предлага алтернативни процедури, за да възпрепятства разкриването на информацията ( 111 ).

160.

Този довод променя тежестта на доказване и предмета на доказване, тъй като държавите трябва да докажат, че при процедурите не може да се запази тайната.

161.

Затова информацията, която държавите трябва да предоставят всеки месец ( 112 ) или всяка година на Комисията, не изглежда да е толкова подробна, че да навреди на стратегиите за национална сигурност, тъй като всъщност чрез съответните формуляри ( 113 ) се разкрива общата стойност на внесените стоки през разглеждания период.

162.

Искът срещу Дания илюстрира съмненията относно конкретния характер на информацията, която трябва да се декларира, тъй като позицията на нейното правителство, съгласно която, освен да посочи внасяните стоки, то не е длъжно да посочи тяхното количество, стойност и страна на произход, е в противоречие с позицията на Комисията, която иска само да разбере общата стойност на сделките.

163.

Дори и ако в най-лошия случай се посочват споменатите от Дания данни ( 114 ), не разбирам по какъв начин това ще се отрази негативно на нейната външна сигурност, още повече че те не съдържат техническите аспекти на оборудването, нито употребата, за което то е предназначено ( 115 ).

164.

Комисията не вижда никакво противоречие ( 116 ) в използването преди 2003 г. на опростени митнически режими, тъй като определянето на процедурите следва да се извърши от държавата, която според ищеца ( 117 ) може да се позове на член 60 от Митническия кодекс ( 118 ), за да назначи ad hoc администратор ( 119 ).

165.

В тази начална фаза участват национални представители и организации, поради което е прекалено да се твърди, че опасността за сигурността на дадена държава се крие в недоверието към нейните митнически власти.

166.

Следващият етап от митническата процедура е свързан с контрола, подлежащ на проверка от Комисията, върху извършеното изчисляване, на който етап е възможно да бъде поискана допълнителна информация, чиято поверителност също се гарантира от член 5 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1026/1999 ( 120 ).

167.

Тук се разглежда един от ключовете моменти на спора, тъй като по време на съдебното заседание става ясно, че в началната фаза няма засягане на деликатна информация, поради това че се работи единствено със сведения от общ характер, без подробности, които да застрашават националната сигурност, поради което държавите членки нямат основание да се позовават на член 296 ЕО, преди Комисията да е поискала формално да провери извършеното от държавата членка оценяване.

168.

Ако съгласно член 10 ЕО държавите трябва да подпомагат Комисията в изпълнението на нейната задача да следи за спазването на Договора ( 121 ), те също така трябва да представят необходимите данни за проверка на редовността на плащането на собствените ресурси ( 122 ), което според мен не пречи да решат, като разглеждат всеки конкретен случай и като изключение, да ограничат информацията до някои части от даден документ или на основание на член 296 ЕО, буква а) да откажат напълно да предоставят такава; всички тези възможности в по-голяма степен съответстват на принципа на пропорционалност, отколкото дерогирането на правни норми от системата.

169.

Прекалено също е позоваване на член 269, параграф 1 ЕО преди евентуалното извършване на контрол от страна на Комисията, което невинаги е факт; всъщност в търговията с оръжия се приемат само мерки, насочени към защита на „основните интереси на […] сигурност[та]“, която по дефиниция митническото право не поставя под въпрос през описаните първоначални етапи, и още по-малко преди да е извършено изчисляването.

170.

Държавите се позовават на член 296 ЕО, като се основават на хипотетична абстракция, тъй като за прилагането на този член техните интереси трябва да бъдат застрашени, което, ще повторя отново, може да се случи единствено ако Комисията беше изискала изключително конкретна информация — нещо, което тя не е направила въпреки заявеното по време на съдебното заседание от представителите на гръцкото правителство, тъй като неприемането на предварителните плащания, направени от държавите, не е в резултат на недостатъчно информация, а от липсата ѝ, възпрепятстваща осъществяването на разумен контрол.

171.

Въпреки че правната уредба на Общността се стреми да гарантира защитата на информацията, правителствата ( 123 ) се доверяват повече на предприятията, които работят ( 124 ) в тази сфера на търговията, отколкото на митническите администрации, което води до недопустимо подценяване ( 125 ).

172.

С оглед на изложеното е видно, че доводите относно географското положение на страната, разпределението на населението, защитата на границите от евентуални нашествия или, в икономически план, стойността на военните програми, не могат да бъдат приети, поради това че например в някои държави са се увеличили разузнавателните самолетни полети ( 126 ).

173.

Няма съвпадение от правна гледна точка между средствата и преследваните цели, тъй като подобни промени са могли да бъдат предвидени от държавите, които преди влизането в сила на Регламент № 150/2003 са изчислили митата и са ги внесли по сметката на Общността, без да причинят срив в защитните си системи.

174.

Поради това считам, че държавите ответници се крият зад претексти, които не са подходящи с оглед на общностното право и на посочените от мен принципи, и че настъпват в област на вредна за Съюза несигурност.

175.

Много показателен е случаят на Финландия, която в писмената си защита изтъква, че само условно плащане, без наличие на споразумение с Комисията, би застрашило нейната сигурност, а по-късно в съдебното заседание признава, че едностранно е платила 10000000 EUR, без това да увреди интересите ѝ.

176.

Не може да се приеме, че член 296 ЕО (предишен член 223) е излязъл от употреба, тъй като от 1957 г. е устоял на проверката на времето, съхранявайки се в Договора от Лисабон ( 127 ). Въпреки това той поражда някои съмнения, които трябва да се разрешат предпазливо чрез историческо тълкуване.

177.

Съществува видно напрежение между двете концепции на член 296 ЕО: едната, защитавана от държавите членки и основана на идеята за вездесъщ суверенитет в областта на защитата, и другата, която е по-общностна, ограничаваща обхвата на този член ( 128 ).

178.

Първоначалните опасения на страните, подхранени от Студената война, са наложили този „предпазен клапан“, но етатисткият подход вече не е обоснован, тъй като понятието за заплаха днес е загубило индивидуалността си ( 129 ).

179.

Освен това понякога неразкриването на дадена информация е равносилно на отричане на истината и вероятно пълната свобода да се избира какво да се казва в някои случаи е в разрез с интеграционната рамка на Европейския съюз.

180.

Разглеждането на интернет страниците ( 130 ), които Комисията споменава в писменото си становище, дава достъп на всеки до данните за някои видове въоръжение, придобито от въоръжените части.

181.

Това обстоятелство, характерно за модерните общества, релативизира понятието за тайна ( 131 ) и според мен още повече затруднява усилията на държавите да заобиколят правото на Общността чрез позоваване на член 296 ЕО.

182.

Всяко изменение на разпоредбата между нейната отмяна ( 132 ) и изменението на списъка от 1958 г. ( 133 ) не трябва да пренебрегва нито известните прилики между националните законодателства в областта на сигурността ( 134 ), нито създаването на Европейска агенция по отбраната ( 135 ).

183.

Забелязва се известен анахронизъм на тези разпоредби с оглед на компетентността на Съюза постепенно да започне да определя обща политика за защита ( 136 ) и с клаузата за солидарност, която предвижда мобилизиране на военните сили, когато някоя от държавите членки е обект на терористична атака или е жертва на природно бедствие или на бедствие, причинено от човек ( 137 ).

184.

В областта на износа на оръжия не липсват правни разпоредби ( 138 ) и кампании за повишаване на осведомеността на обществото ( 139 ), така че, като се изключат разликите, няма смисъл да се настоява за отделянето на вноса от опеката, сама по себе си индиректна и ограничена, която общностното право ( 140 ) осъществява чрез Митническия съюз.

185.

Преотстъпването на суверенитет, необходимо за да се стане член на европейския клуб, не позволява изкуствено или пристрастно тълкуване на механизмите, които Договорът от Рим е предвидил за осъществяването на целите си.

186.

Член 296 ЕО може да предизвика погрешни очаквания у държавите членки и у участниците в последващите разширения; поради което, докато посоченият член е в добро състояние, Съдът не следва да бяга от своята отговорност и трябва да му ограничи приложното поле, тъй като залогът е еднаквото прилагане на общностното право.

187.

Приемането на предвидените в тази разпоредба мерки въз основа на дискреционни, изолирани и неподлежащи на преразглеждане в рамките на Европейския съюз решения води до Европа „на различни скорости“ по отношение на задължителния характер на нейните правни разпоредби, както и до прилагане „à la carte“ на нейните принципи.

188.

При защитата на член 296 ЕО няма място за страх на държавите членки от оповестяване на реалните им разходи за въоръжение, нито от отстраняване на празнотите в договорите за присъединяване, както и няма място за заобикаляне по неясни причини на европейските норми на доверие или за позоваване на този член в случаите, когато няма сериозна заплаха за националната сигурност.

189.

Според някои от становищата на държавите ответници включването на клаузи за поверителност в договорите, подписани с доставчиците на оръжие, или в договорите, подписани с трети страни, възпрепятства плащането на мита.

190.

Въпреки че такива клаузи могат да служат като критерий за ефикасност и валидност на едно споразумение за покупко-продажба, те зависят от свободната воля на страните и поради това, когато държавата членка реши да скрие дадена информация в противоречие с общностните си задължения, тя поставя тези „договори“ над тези си задължения.

191.

Ако тази частна сделка предшества присъединяването на някоя страна към Съюза, приемането на общностното право би довело до деликатно положение, при което тя би била неправомерна.

192.

От гледна точка на международните споразумения член 307 ЕО първо изисква да се идентифицира спорният договор, за да се разбере датата на сключването му, съдържанието му и съвместимостта на разпоредбите му с правната уредба на Съюза.

193.

Не може да има споразумения, които са толкова поверителни, че възпрепятстват изпълнението на митническите задължения и премахват приложимостта на член 307 ( 141 ).

194.

Освен това, въпреки че за известно време Съдът приема предимството на двустранно споразумение ( 142 ), той веднага предупреждава ( 143 ), че разпоредбата предоставя „права“ на третите държави, като същевременно налага „задължения“ на държавите членки, които следователно би трябвало да се откажат от упражняването на правата, признати им от по-ранния договор, ако новият договор изисква това.

195.

Сентенцията pacta sunt servanda, която е в основата на този член, не толерира апатия, тъй като налага на държавите да предприемат „[…] всички необходими мерки, за да премахнат установените несъответствия […]“. Становищата, представени от ответниците по тези дела, не разкриват никакво усилие за преодоляване на евентуалните противоречия, поради което правното основание трябва да бъде отхвърлено.

196.

Кралство Швеция взима особено активно участие в съдебното заседание, като упорито твърди, че някои двустранни споразумения за сътрудничество ( 144 ) съдържат задължение за купувача да не предоставя никаква информация относно покупката без съгласието на продавача или на доставчика. Според мен тази теза оставя изпълнението на общностното право в ръцете на трети страни: държави, частни лица или предприятия.

197.

С изключение на Финландия и Швеция, всички останали държави ответници твърдят в писмените си изложения, че позицията на Комисията в настоящите дела нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания.

198.

Както вече посочих по отношение на досъдебното производство, преговорите на Комисията с Германия, Италия и Гърция са се провели отдавна; правителствата на тези държави припомнят този факт сега като основание за твърдението, че той е породил у тях чувството на сигурност, като неприемането на действия от страна на Комисията ги е накарала да мислят, че не е налице неизпълнение на задължения.

199.

Дания също се позовава на тези контакти и на процедурите за нарушение, проведени в периода между 1984 г. и 1985 г., добавяйки, че тъй като не е била подадена никаква искова молба пред Съда, държавите са предположили, че Комисията мълчаливо е приела освобождаването от мита за внос на военно оборудване.

200.

Принципът на защита на оправданите правни очаквания ограничава възможностите за отмяна на административни актове с цел да защити частните лица ( 145 ) от публичната власт.

201.

Като съдейства за създаването на атмосфера на правна сигурност, необходима за стабилитета на правото, той позволява да се действа при пълно познаване на последиците от дадено поведение, създавайки по този начин климат на сигурност ( 146 ), който е изключително благоприятна почва за финансовите отношения ( 147 ).

202.

Практиката на Съда ( 148 ) го квалифицира като „основен принцип на Общността“ ( 149 ), прилага го по отношение на правни норми с обратно или с незабавно действие ( 150 ) и позволява на адресата на разпоредбата при промяната ѝ да запази предишното си положение, тъй като администрацията го е накарала да вярва, че това statu quo няма да се промени ( 151 ).

203.

За да може защитата на оправданите правни очаквания да разгърне действието си, адресатът ( 152 ) трябва да се основава на външни показатели, а не на обикновени субективни предположения или убеждения ( 153 ); освен това след претегляне на спорните интереси положението на лицето, което правомерно се основава на административен акт, трябва да оправдава тази защита ( 154 ).

204.

Както лесно се вижда, в случая този принцип не може да се приложи.

205.

Съдът многократно признава на Комисията пълна свобода относно възможността да се предяви иск срещу дадена държава членка; тази свобода включва и избора на момента, в който да се подаде исковата молба ( 155 ), без да е обвързана с какъвто и да било срок за това.

206.

Освен това защитата на оправданите правни очаквания препятства извънредната възможност за влизането в сила на даден общностен акт да се определи дата, предшестваща публикацията му ( 156 ), но държавите ответници изтъкват този довод в обратен смисъл, за да заобиколят действието на правната уредба, предшестваща Регламент № 150/2003.

207.

Следователно може да се окаже по-подходящо да се говори за обвързаност на Комисията от нейните собствени действия ( 157 ) в подкрепа на идеята, че тя се е отказала от твърденията си за нарушения.

208.

Това твърдение обаче също е обречено на неуспех, тъй като в изявлението си по време на обсъжданията на Регламент № 150/2003 ( 158 ) Комисията изразява твърдата си позиция да не се отказва от събирането на мита, които е трябвало да бъдат заплатени, като си запазва правото да предприеме съответните действия в това отношение.

209.

За периода преди това също не може да се счита, че Комисията е предоставила отстъпка в този смисъл, тъй като още през 1988 г. изработва проект за суспендиране на митата, който се проваля именно поради трудностите пред постигането на съгласие между държавите.

210.

Във всеки случай Регламент № 150/2003 не съдържа разпоредби с обратно действие, което е пропуск на самите държави, тъй като не са възразили срещу това.

211.

Някои държави претендират, че принципът на защита на оправданите правни очаквания трябва да доведе до ограничаване на действието във времето на решението ( 159 ), но както обясних, Съдът не следва да се произнася по икономическите последици от санкционираното от него неизпълнение на задължения.

212.

Това ограничаване на действието във времето не следва да се приема, тъй като то има извънреден характер ( 160 ); установяването на неизпълнение на задълженията няма да доведе до сериозни финансови последици за държавите, без да се забравя, че в разглежданите дела член 7, параграф 2 от Регламент № 1150/2000 определя краен срок, като забранява повече поправки три години след предявяването на иска.

213.

Отхвърлянето на възраженията и на правните основания на държавите заедно с наличието на обективни елементи на неизпълнение трябва да доведе до уважаване и на седемте иска.

214.

По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като според мен исковете на Комисията следва да бъдат уважени, ответниците трябва да бъдат осъдени да заплатят разноските по всяко едно от въпросните дела.

215.

Съгласно параграф 4 от същия член държавите членки, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

216.

Предвид изложените съображения предлагам Съдът да реши следното: