Правна уредба

Германска правна уредба

Колективната система на DSD, договорът за използване на логото и договорът за услуги

Директива 89/104/ЕИО

Обстоятелства, предхождащи спора

Спорното решение

Производството пред Първоинстанционния съд и обжалваното съдебно решение

Производството пред Съда

По жалбата

По първото правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране поради противоречивост на мотивите на обжалваното съдебно решение

Доводи на страните

Съображения на Съда

По второто правно основание, изведено от изопачаване на договора за използване на логото и други доказателства по делото

Доводи на страните

Съображения на Съда

По третото правно основание, изведено от непълнота на мотивите, изопачаване на фактите и грешки при прилагане на правото по отношение на свързаните с логото DGP изключителни права

Доводи на страните

Съображения на Съда

По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на общностното право относно марките

Доводи на страните

Съображения на Съда

По петото правно основание, изведено от нарушение на член 82 ЕО

Доводи на страните

Съображения на Съда

По шестото правно основание, изведено от нарушение на член 3 от Регламент № 17 и на принципа на пропорционалност

Доводи на страните

Съображения на Съда

По седмото правно основание, изведено от наличието на процесуално нарушение

Доводи на страните

Съображения на Съда

По осмото правно основание, изведено от нарушение на основното право за спазване на разумен срок при постановяване на решение

Доводи на страните

Съображения на Съда

По съдебните разноски

1

Със своята жалба Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland GmbH (наричано по-нататък „DSD“) иска от Съда да отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 24 май 2007 г. по дело Duales System Deutschland/Комисия (T-151/01, Сборник, стр. II-1607, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Първоинстанционният съд отхвърля жалбата му за отмяна на Решение 2001/463/ЕО на Комисията от относно процедура по прилагане на член 82 от Договора за ЕО (преписка COMP D3/34493 — DSD) (ОВ L 166, стр. 1, наричано по-нататък „спорното решение“).

2

На 12 юни 1991 г. е приета Наредбата за недопускането на отпадъци от опаковки (Verordnung über die Vermeidung von Verpackungsabfällen, BGBl. 1991 I, стр. 1234, чиято изменена редакция, приложима към настоящия спор, влиза в сила на (наричана по-нататък „наредбата за опаковките“). Наредбата има за предмет намаляване на последиците за околната среда от отпадъците от опаковки и задължава производителите и разпространителите на опаковки да приемат обратно и да оползотворяват използваните при продажба опаковки извън обществената система за обезвреждане на отпадъците.

3

В частност производителите и разпространителите са длъжни безвъзмездно да приемат обратно в мястото на продажба или в непосредствена близост до него използваните опаковки, за които се прилага наредбата за опаковките, и да ги предоставят за оползотворяване (по-нататък „индивидуалната система“). Потребителите трябва да бъдат уведомени за тази възможност с поставени на видно място табели.

4

Съгласно посочената наредба обаче от задължението за събиране и индивидуално оползотворяване са освободени производителите и разпространителите, които се присъединят към система, която осигурява в цялата зона на търговия на разпространителя редовно събиране на използваните при продажба опаковки от крайния потребител или в близост до жилището му, за да се предоставят за оползотворяване (по-нататък „колективната система“). Производителите и разпространителите, присъединили се към колективна система, са освободени от задължението за събиране и оползотворяване на всички опаковки, обхванати от тази система, и трябва да показват участието си в тази система чрез етикетите или по всякакъв друг подходящ начин. Те могат също да отбележат това участие върху опаковките или да използват други мерки като например информиране на клиентелата в мястото на продажба или приложена към опаковката бележка.

5

Колективните системи трябва да бъдат одобрени от компетентните органи на съответните провинции. За да бъдат одобрени, тези системи трябва по-конкретно да имат степен на покритие, която обхваща територията на поне една провинция, чрез тях да се осъществява редовно събиране в близост до жилището на потребителите и да се основават на писмени споразумения с органите на местно самоуправление, отговарящи за управлението на отпадъците. Всяко предприятие, което изпълнява тези условия в дадена провинция, може да организира там колективна система.

6

От 1 януари 2000 г. колективните системи, както и производителите и разпространителите, които са избрали индивидуалната система, трябва да спазват едни и същи коефициенти на оползотворяване. Тези коефициенти фигурират в приложение I към наредбата за опаковките, като се променят в зависимост от материала, от който е направена опаковката. При индивидуална система спазването на задълженията за събиране и оползотворяване се гарантира чрез издаването на удостоверения от независими експерти, а при колективна система — чрез предоставянето на сведения за количествата събрани и оползотворени опаковки.

7

DSD е дружество, което от 1991 г. стопанисва колективна система на цялата германска територия (наричана по-нататък „системата DSD“).За целта през 1993 г. DSD е одобрено от компетентните власти на всички провинции.

8

Отношенията между DSD и производителите и разпространителите, присъединили се към неговата система, се уреждат чрез договор с предмет използването на логото „Der Grüne Punkt“ (наричан по-нататък „договорът за използване на логото“). С подписването на този договор присъединилото се дружество е оправомощено срещу възнаграждение да поставя логото „Der Grüne Punkt“ (наричано по-нататък „логото DGP“) върху опаковките, включени в системата DSD.

9

През 1991 г. DSD регистрира посоченото лого, изобразено по-долу, като марка в германското патентно ведомство:

10

С обща лицензия DSD отстъпва правото на използване на логото DGP извън Германия, и по-специално в другите държави членки на Европейската общност, на Packaging Recovery Organisation Europe SPRL (ProEurope) със седалище в Брюксел (Белгия).

11

Съгласно член 2 от договора за използване на логото за сметка на предприятията, които се присъединяват към системата му, DSD осигурява в Германия събирането, сортирането и оползотворяването на опаковките, които те решат да третират посредством системата DSD, като ги освобождава по този начин от задължението им за събиране и оползотворяване на тези опаковки. За тази цел в член 3, алинея 1 от посочения договор се предвижда, че присъединилите се предприятия са длъжни да известят за видовете опаковки, които желаят да бъдат третирани посредством системата DSD, и да поставят логото DGP върху всяка опаковка, включена в тези видове и предназначена за вътрешно потребление в Германия.

12

Съгласно текста на договора за използване на логото, действащ към момента на осъществяването на фактите в основата на настоящия спор, ползвателят на логото DGP плаща на DSD вноска за всички опаковки с това лого, които той разпространява на германска територия в приложение на договора. Съгласно член 4, алинея 1 от договора изключенията от това правило са предмет на отделно писмено споразумение. Член 5, алинея 1 от същия договор посочва още, че всички опаковки с логото DGP, разпространявани от ползвателя на това лого на германска територия, се фактурират.

13

Размерът на вноската се изчислява въз основа на два вида елементи, а именно теглото на опаковката и вида на използвания материал, от една страна, както и обема и повърхността на опаковката, от друга страна. Съгласно член 4, алинеи 2 и 3 от договора за използване на логото вноските не включват надценка въз основа на приходите и са предназначени изключително да покрият разходите за събиране, сортиране и оползотворяване, както и свързаните с тях административни разходи.

14

В рамките на системата DSD опаковките с логото DGP могат да се събират или в специални контейнери, които са различни според това дали става въпрос за метали, пластмаса и разнородни материали, или в контейнери, инсталирани в близост до местата за живеене (по-специално за хартия и стъкло), докато остатъчните отпадъци трябва да се изхвърлят в контейнерите за отпадъци на обществената система за обезвреждане на отпадъците.

15

Въпреки това самото дружество DSD нито събира, нито оползотворява използваните опаковки, а възлага тази услуга на подизпълнители — местни предприятия за събиране на отпадъци. Отношенията между DSD и предприятията се уреждат от типов договор, изменян няколко пъти, който има за предмет създаването и експлоатирането на система за прибиране и сортиране на опаковките (наричан по-нататък „договор за услуги“). По силата на този договор, подписан между DSD и 537 местни предприятия, всяко от предприятията разполага с изключителното право да събира опаковките в определена зона за сметка на DSD. След като веднъж са сортирани, опаковките се превозват до център за рециклиране, за да бъдат оползотворени в него.

16

Договорът за услуги е предмет на Решение 2001/837/ЕО на Комисията от 17 септември 2001 година, постановено в процедура, образувана на основание член 81 от Договора за ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписки COMP/34493 — DSD, COMP/37366 — Hofmann + DSD, COMP/37299 — Edelhoff + DSD, COMP/37291 — Rethmann + DSD, COMP/37288 — ARGE и пет други предприятия + DSD, COMP/37287 — AWG и пет други предприятия + DSD, COMP/37526 — Feldhaus + DSD, COMP/37254 — Nehlsen + DSD, COMP/37252 — Schönmakers + DSD, COMP/37250 — Altvater + DSD, COMP/37246 — DASS + DSD, COMP/37245 — Scheele + DSD, COMP/37244 — SAK + DSD, COMP/37243 — Fischer + DSD, COMP/37242 — Trienekens + DSD, COMP/37267 — Interseroh + DSD) (OВ L 319, стр. 1). С Решение от по дело Duales System Deutschland/Комисия (T-289/01, Сборник, стр. II-1691), което не е обжалвано пред Съда, жалбата на DSD за отмяна на Решение 2001/837 е отхвърлена.

17

Член 5, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92) гласи:

„Регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие:

18

Член 8 от същата директива предвижда:

„1.   Марката може да бъде лицензирана за някои или за всички стоки или услуги, за които е регистрирана, както и за цялата територия на съответната държава членка или за част от нея. Лицензия[та] може да бъде изключител[на] или неизключител[на].

2.   Притежателят на марка може да се позове на правата, предоставени от тази марка, срещу лицензополучател, който наруши разпоредби на лицензионния договор по отношение на срока, вида, в който марката може да се използва съгласно регистрацията, обхвата на стоките или услугите, за които е предоставен лицензът, територията, на която марката може да се поставя, или качеството на произведените стоки или на услугите, предоставени от лицензополучателя.“

19

Директива 89/104 е отменена с Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, стр. 25), която влиза в сила на Предвид момента на осъществяването на фактите настоящият спор обаче продължава да се урежда от Директива 89/104.

20

На 2 септември 1992 г. DSD уведомява Комисията на Европейските общности за договора за използване на логото и за договора за услуги с оглед получаване на отрицателно удостоверение или поне на решение за освобождаване.

21

След като на 27 март 1997 г. публикува в Официален вестник на Европейските общности (ОВ C 100, 1997 г., стр. 4) съобщение за намерението си да се произнесе благоприятно относно нотифицираните споразумения, Комисията получава становищата на трети лица, отнасящи се по-специално до различни аспекти от прилагането на договора за използване на логото. В частност тези трети лица твърдят, че е налице нарушаване на конкуренцията в резултат на плащането на двойна вноска при участие в системата DSD и в тази на друг доставчик на услуги.

22

На 15 октомври 1998 г. DSD представя на Комисията поредица от ангажименти, които целят избягване на възможността присъединилите се към системата DSD производители и разпространители на опаковки да плащат двойна вноска, в случай че участват в друга колективна система, действаща на регионално равнище. По-специално DSD има предвид положението, в което паралелно на системата DSD били създадени колективните системи в границите на една или няколко провинции. В тази хипотеза опаковките от един и същи вид и на един и същи разпространител или производител в тези провинции биха могли да се връщат чрез една от новите колективни системи, а в другите провинции — чрез системата DSD. Ангажиментът на DSD в тази връзка е следният:

„Ако системи, различни от [системата DSD], действащи на регионално ниво, са създадени и официално одобрени от върховните власти на дадена провинция в съответствие [с] наредбата за опаковките, [DSD] има готовност да приложи договора за използването на логото, така че присъединилите се към неговата система да имат възможност да участват в други системи за част от опаковките си. В такъв случай [DSD] няма да получи никаква вноска на основание на договора за използването на логото за събраните от тези системи опаковки, като този втори начин за събиране трябва да се удостовери чрез доказателства. Второто условие, което се поставя за освобождаване от вноска за опаковките с логото [DGP], е да не се нарушават правата върху марката [DGP].“

23

На 3 ноември 1999 г. Комисията изразява становище, че ангажиментите, представени от DSD на , трябва също да включват индивидуалните системи, използвани за третиране на част от опаковките, а не да се ограничават само до колективните системи.

24

На 15 ноември 1999 г. няколко производители на опаковки подават жалба до Комисията. Те изтъкват, че договорът за използване на логото възпрепятства създаването на индивидуална система за обратно приемане на опаковките. Те смятат, че използването на логото, без срещу това да има действително предоставяне на услуга за третиране на отпадъците от DSD, представлява злоупотреба с господстващо положение от страна на DSD.

25

С писмо от 13 март 2000 г. DSD представя на Комисията два допълнителни ангажимента. Единият от тях визира случая, когато производителите и разпространителите избират индивидуална система за част от опаковките си и се присъединяват към системата DSD за останалата част. В този случай DSD се ангажира да не събира вноска на основание договора за използването на логото за частта от опаковките, приети обратно чрез индивидуалната система, при условие че му се предоставят доказателства за този втори начин на събиране.

26

На 3 август 2000 г. Комисията изпраща на DSD изложение на възраженията, на които то отговаря с писмо от

27

На 20 април 2001 г. Комисията приема спорното решение.

28

В точка 20 от мотивите на спорното решение се посочва, че от становището на германските власти следва, че е разрешено да се съвместят индивидуална и колективна система, като се участва в колективна система само за обратното приемане на част от търгуваните опаковки (по-нататък „смесени системи“). В точка 23 от мотивите на посоченото решение също така се подчертава, че според отговора на германските власти наредбата за опаковките не налага използването само на една-единствена система. Волята на законодателя изобщо не била да позволи създаването само на една система в цялата страна или във всяка провинция.

29

В точка 95 от мотивите на спорното решение като отправна точка се приема неоспореното от DSD обстоятелство, че то има господстващо положение, което към момента на приемането на спорното решение се състои във факта, че е единственото предприятие, което предлага колективна система на цялата германска територия, и че системата DSD събира около 70% от опаковките за продажба в Германия, както и около 82% от опаковките за продажба от крайните потребители в Германия.

30

Съгласно точки 100—102 от мотивите на спорното решение злоупотребата с господстващо положение се дължи на факта, че получаваната от DSD вноска от производителите и разпространителите, които са се присъединили към системата DSD, не е обусловена от действителното използване на системата, а се изчислява въз основа на броя опаковки с логото DGP, които производителите и разпространителите са търгували в Германия. Производителите и разпространителите обаче, които са се присъединили към системата DSD, трябвало да поставят логото DGP върху всяка от опаковките, за които DSD е известено и които са предназначени за потребление в Германия. От проведеното от Комисията разследване следвало, че начинът на изчисляване на плащаната на DSD вноска възпрепятства желанието на някои производители на опаковки, клиенти на системата DSD, да могат да използват своя собствена индивидуална система или друга колективна система, за да третират част от търгуваните опаковки.

31

Съгласно точки 103—107 от мотивите на спорното решение предложеното от DSD разрешение, а именно отказ от поставянето на логото DGP върху опаковки, които не са включени в системата DSD, би било икономически нереалистично. Такова разрешение се нуждаело от селективно етикетиране на опаковките (със или без логото DGP), което би създало значителни допълнителни разходи. Нещо повече такова разрешение изисквало от производителите и разпространителите на опаковки, които използват смесените системи, да се уверят, че опаковките с логото DGP са поставени в местата, където системата DSD приема обратно тези опаковки, и да се уверят, че опаковките, върху които липсва логото, са поставени в места, където другите системи осигуряват обратното приемане, което пък на практика би било невъзможно. Най-накрая, предвид факта, че често едва след закупуването на опакования продукт или евентуално след използването му крайният потребител решава дали да остави опаковката в колективна система в близост до жилището си, или да я занесе в мястото на продажба, за да я върне в индивидуална система, би било невъзможно да се отнесе частта от опаковките с логото DGP към единия или другия вид събиране.

32

В точки 111—115 от мотивите на спорното решение Комисията приема, че последиците от злоупотребата с господстващо положение са в две посоки. От една страна, като поставя вноската изключително в зависимост от използването на логото DGP, DSD налагало несправедливи цени и условия на търговия на предприятията, които не използват неговата услуга или които я използват само за част от опаковките. В резултат от съществуващата прекомерна разлика между стойността на услугата и цената ѝ ставало въпрос за случай на злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 82, втора алинея, буква a) ЕО. От друга страна, предвид определения от договора за използване на логото режим на плащане на вноски не било икономически изгодно за задължените за вноската предприятия да се присъединят към конкурентна индивидуална или колективна система, тъй като тези предприятия трябвало или да плащат вноска на DSD освен дължимото на конкурента възнаграждение, или да въведат различни конвейери за опаковане и дистрибуторски канали. По този начин режимът на плащане на вноски затруднявал навлизането на пазара на конкурентите на системата DSD.

33

В точки 143—153 от мотивите на спорното решение Комисията уточнява, че констатацията за наличие на злоупотреба с господстващо положение не може да се оспори със съображения за необходимостта от защита на отличителния характер на логото DGР. По този въпрос в спорното решение се посочва, че основната функция на логото е изпълнена, ако то обръща внимание на потребителя, че той има възможността да третира опаковката чрез DSD.

34

В точки 155—160 от мотивите на спорното решение Комисията отбелязва, че търговията между държавите членки може да бъде засегната чувствително от злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в спорната договорна вноска, предвид обстоятелствата, присъщи на събирането и оползотворяването на опаковките в Германия и на общия пазар.

35

В заключение на извършената от Комисията преценка на случая по член 82 ЕО член 1 от спорното решение гласи:

„Поведението на [DSD], което в съответствие с член 4, алинея 1, първо изречение и с член 5, алинея 1, първо изречение от договора за използване на логото изисква плащането на вноска за всички търговски опаковки, търгувани в Германия с логото [DGP], е несъвместимо с общия пазар, когато по силата на наредбата за опаковките [задължените за вноската] предприятия:

36

След като установява наличието на злоупотреба с господстващо положение, в точки 161—167 от мотивите на спорното решение и в членове 2—7 от него на основание член 3, параграф 1 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година — Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3) Комисията определя начина, по който DSD трябва да прекрати установеното нарушение.

37

Основната мярка, наложена на DSD, го задължава да не събира вноска за количеството опаковки, търгувани в Германия с логото DGP, за които не се използва услугата, свързана с поемане на задължението за третиране на отпадъците, и за които задълженията, възложени с наредбата за опаковките, са изпълнени по друг начин. Тази мярка, определена в член 3 от спорното решение, е следната:

„DSD е длъжно да се ангажира спрямо всички страни, подписали договора за използване на логото, да не събира вноска за количествата търговски опаковки, търгувани в Германия с логото [DGP], за които не се използва услугата, свързана с поемане на задължението за обезвреждане на отпадъците в съответствие с член 2 от посочения договор за използване на логото, и за които задълженията по наредбата за опаковките са изпълнени по друг начин.

Посоченото в алинея 1 задължение замества дерогационна разпоредба, предвидена в член 4, алинея 1, второ изречение от договора за използване на логото.“

38

Освен това в член 5 от спорното решение Комисията излага правилата за доказване, които се изискват в тези хипотези, както следва:

„1.   Ако част или всички опаковки се приемат обратно чрез конкурентна колективна система, потвърждението на управляващия системата, с което се удостоверява, че съответното количество е поето от конкурентната колективна система, представлява достатъчно доказателство за това, че задълженията по наредбата за опаковките, споменати в членове 3 и 4, са изпълнени по друг начин.

2.   Ако част или всички опаковки се събират чрез индивидуална система, е достатъчно представянето впоследствие на удостоверение от независим експерт, посочващо, че задълженията за обратно приемане и за оползотворяване са изпълнени. Удостоверението може да се издаде или поотделно за всеки производител или разпространител, или за всички предприятия, участващи в индивидуалната система.

[…]

4.   Що се отнася до доказателствата, които трябва да се представят на DSD, достатъчно е независимо от съответната редакция на наредбата за опаковките удостоверението да потвърждава на съдоговорителите, че изискванията за обратно приемане и оползотворяване са изпълнени за определен обем от опаковки.

[…]“

39

В член 4 от спорното решение се уточнява:

„1.   DSD не е упълномощено да събира вноска за опаковките, приети обратно в друга държава членка чрез система за обратно приемане и оползотворяване, използваща логото [DGP], които са търгувани на територията, на която се прилага наредбата за опаковките с логото, при условие че бъде удостоверено, че възложените с наредбата за опаковките задължения са изпълнени по начин, различен от присъединяването към системата, създадена от DSD […].

[…]“

40

С жалба, депозирана в секретариата на Първоинстанционния съд на 5 юли 2001 г., DSD иска отмяна на спорното решение.

41

С отделен акт, депозиран в същия ден, по силата на член 242 ЕО DSD подава и молба за спиране на изпълнението на член 3 от това решение, както и на членове 4—7 от него, доколкото последните се отнасят до посочения член 3, до постановяване на решение на Първоинстанционния съд по същество.

42

С Определение от 15 ноември 2001 г. по дело Duales System Deutschland/Комисия (T-151/01 R, Recueil, стр. II-3295) председателят на Първоинстанционния съд отхвърля посочената молба за спиране на изпълнението.

43

С Определение от 5 ноември 2001 г. Първоинстанционният съд допуска предприятията Vfw AG (понастоящем Vfw GmbH, наричано по-нататък „Vfw“), Landbell AG für Rückhol-Systeme (наричано по-нататък „Landbell“) и BellandVision GmbH (наричано по-нататък „BellandVision“) да встъпят в подкрепа на исканията на Комисията. Тези предприятия, конкуренти на DSD, представят становища на

44

Последното писмено становище е подадено на 27 май 2002 г. На страните са уведомени за приключването на писмената фаза на производството.

45

През юни 2006 г. Първоинстанционният съд решава да започне устната фаза на производството. В рамките на процесуално-организационните действия той поставя редица въпроси, на които страните да дадат устни отговори в съдебното заседание. Тези въпроси се отнасят до различните етапи от процеса на събиране и оползотворяване на опаковките, както и до условията, при които конкуренцията между индивидуалните и колективните системи би могла да съществува. Първоинстанционният съд приканва също Комисията да предостави документ, представен от германските власти в рамките на административната процедура. На 26 юни 2006 г. Комисията предоставя този документ.

46

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 11 и 12 юли 2006 г.

47

С обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отхвърля жалбата, с която е сезиран, и осъжда DSD да понесе направените от него съдебни разноски, както и разноските на Комисията, Landbell и BellandVision, включително тези по обезпечителното производство. Той осъжда Vfw, което не е направило искане за осъждането на DSD да заплати съдебните разноски, да понесе своите съдебни разноски, включително тези по обезпечителното производство.

48

DSD посочва три правни основания, изведени, първо, от нарушение на член 82 ЕО, второ, от нарушение на член 3, параграф 1 от Регламент № 17, както и на принципа на пропорционалност, и трето, от нарушение на член 86, параграф 2 ЕО.

49

С първото си правно основание DSD изтъква, че спорните разпоредби на договора за използване на логото са били необходими, за да се гарантира осъществяването на целите на наредбата за опаковките, които включвали защитата на различните функции на марката „Der Grüne Punkt“ (наричана по-нататък „марката DGP“), както и за да се осигури доброто функциониране на системата DSD.

50

В отговор на различните доводи на DSD в рамките на това правно основание в точки 139 и 154 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд в частност приема, че е възможно производителят или разпространителят на опаковки да използва едновременно няколко системи, за да се съобрази с коефициентите на оползотворяване:

[…]

51

В точка 156 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд също така постановява, че „фактът, че логото [DGP] и означението за „подходящо средство“, което обозначава друга колективна система […], фигурират върху същата опаковка при съвместно използване на две колективни системи, и фактът, че върху една и съща опаковка се появяват логото [DGP] и означението на възможност за връщане в магазина при съвместно използване на системата DSD и на индивидуална система, не нарушават основната функция на марката“.

52

В точка 163 от своето решение Първоинстанционният съд добавя, че „що се отнася до доводите, свързани с необходимостта да се спазва доброто функциониране на системата DSD […], […] в случай на смесени системи то не е поставено под съмнение. Във всеки случай присъщите за функционирането на системата DSD нужди не могат да оправдаят поведението на жалбоподателя, установено в [решението на Bundesgerichtshof по дело BäKo и решението на Oberlandesgericht Düsseldorf по дело Hertzel], посочени от Комисията […], различните жалби до Комисията […] и първоначално представената от DSD теза в неговата жалба […], състоящо се в изискване да бъде плащана вноска за всички търгувани в Германия опаковки с логото [DGP], когато е доказано, че някои от опаковките са приети обратно и оползотворени в друга колективна или индивидуална система“.

53

В точка 164 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд излага извода, че „нито наредбата за опаковките, нито правото относно марките, нито присъщите за функционирането на системата DSD нужди дават право на [DSD] да изисква от предприятията, които използват неговата система, да плащат вноска за всички търгувани в Германия опаковки с логото [DGP], когато тези предприятия докажат, че за част или за всичките си опаковки не прибягват до системата DSD“.

54

С второто си правно основание DSD изтъква, че по-подходящ щял да бъде режим на селективно маркиране на опаковките в зависимост от използваната система вместо наложеното със спорното решение задължение. Членове 3 и 4 от това решение били несъразмерни, тъй като задължавали DSD да предоставя лицензии на трети лица.

55

Първоинстанционният съд отхвърля това правно основание. В точка 173 от обжалваното съдебно решение той постановява, че „фактът, че теоретично е възможно да се постави селективно логото [DGP] върху опаковките, не може да води до отмяна на [взетите със спорното решение] мерки, тъй като това разрешение е по-скъпо и трудно за изпълнение от производителите и разпространителите на опаковки, отколкото определените в членове 3—5 от [това] решение мерки […]“.

56

В точка 181 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд също така посочва, че целта на включените в спорното решение задължения не е била „да наложат на DSD лицензия без ограничение във времето за използването на [логото DGP], а само [да задължат] DSD да не събира вноска за всички опаковки с [това] лого, когато е доказано, че всички или само част от тези опаковки са били приети обратно и оползотворени посредством друга система“.

57

В точка 196 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд уточнява, че спорното решение трябва да се тълкува в смисъл, че не изключва възможността за DSD да събира вноска, която съответства само на използването на марката, когато е доказано, че опаковката с посоченото лого е била приета обратно и оползотворена чрез друга система.

58

В подкрепа на тази констатация в точки 193 и 194 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд изтъква следното:

59

С третото си правно основание DSD изтъква, че е изключено нарушение на член 82 ЕО, доколкото то е натоварено с услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 86, параграф 2 ЕО, а именно управлението на отпадъците с екологична цел.

60

В точка 208 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд посочва, че дори да се приеме, че на DSD е възложена такава услуга, рискът тази задача да бъде поставена под въпрос в резултат на спорното решение остава недоказан.

61

DSD подава настоящата жалба на 8 август 2007 г.

62

С молба, подадена в секретариата на Съда на 16 ноември 2007 г., Interseroh Dienstleistungs GmbH (наричано по-нататък „Interseroh“), което от 2006 г. стопанисва колективна система на цялата територия на Германия, иска да встъпи по делото в подкрепа на исканията на Комисията. С Определение от председателят на Съда допуска встъпването.

63

DSD моли Съда:

64

Комисията, Vfw, Landbell, BellandVision и Interseroh молят Съда:

65

Според DSD Първоинстанционният съд е нарушил задължението си за мотивиране на обжалваното съдебно решение, като е направил противоречиви констатации относно твърдяната злоупотреба с господстващо положение.

66

В подкрепа на това правно основание DSD сравнява начина, по който Комисията представя посочената злоупотреба в точки 101, 102, 111 и 115 от мотивите на спорното решение, възпроизведени от Първоинстанционния съд в точки 48, 50, 58, 60, 119, 163 и 164 от обжалваното съдебно решение, с мотивите, изложени в точка 194 от това съдебно решение.

67

От една страна, Първоинстанционният съд се основал на факта, че DSD изисква от предприятията, които докажат, че не използват неговата система или че я използват само за част от търговските опаковки с логото DGP, да заплащат цялата вноска, дължима на основание на договора за използване на логото.

68

От друга страна, в точка 194 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приемал, че за опаковките, които не са включени в системата DSD, DSD невинаги изисквал цената за услугата по събиране и оползотворяване. Ето защо констатациите на Първоинстанционния съд били явно противоречиви.

69

Комисията напомня, че целта на вноската е да се покрият разходите по събирането, сортирането и оползотворяването на опаковките, както и разходите за управление, и следователно тя не е насрещна престация за използването на марката. Следователно спорното решение и обжалваното съдебно решение не се отнасяли до вноска за използването на марката „DGP“.

70

Vfw, Landbell и BellandVision, както и Комисията оспорват наличието на твърдяното от DSD противоречие. Точка 194 от обжалваното съдебно решение не съдържала нищо във връзка с направените от Първоинстанционния съд констатации по отношение на злоупотребата с господстващо положение. Тя се отнасяла единствено до въпроса дали самото поставяне на логото DGP върху опаковките може да има цена дори когато DSD изобщо не предоставя услуга по третиране на опаковките.

71

Според постоянната съдебна практика въпросът дали мотивите на дадено решение на Първоинстанционния съд са противоречиви е правен въпрос, който може да бъде повдигнат в рамките на производство по обжалване (вж. по-специално Решение от 17 декември 1998 г. по дело Baustahlgewebe/Комисия, C-185/95 P, Recueil, стр. I-8417, точка 25, Решение от по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C-403/04 P и C-405/04 P, Сборник, стр. I-729, точка 77, както и Решение от по дело FIAMM и др./Съвет и Комисия, C-120/06 P и C-121/06 P, Сборник, стр. I-6513, точка 90).

72

В случая DSD смята, че е налице противоречие между констатацията в точка 194 от обжалваното съдебно решение и констатациите, с които Първоинстанционният съд потвърждава наличието на описаната от Комисията злоупотреба с господстващо положение.

73

Както личи от точки 193 и 194 от обжалваното съдебно решение, те се отнасят до обстоятелството, че поради задълженията, които Комисията въвежда със спорното решение, DSD не може да събира предвидената в договора за използване на логото вноска за опаковките с логото DGP, за които е известено и по отношение на които е доказано, че не са приети обратно и оползотворени чрез системата DSD.

74

В точка 194 от посоченото съдебно решение Първоинстанционният съд приема за установено, че въпреки това обстоятелство не е изключено производителите и разпространителите на такива опаковки да трябва да заплатят определена сума на DSD като насрещна престация единствено за поставянето на логото DGP върху опаковката, тъй като за потребителя поставянето на логото означава, че може да използва системата DSD, и следователно то представлява използване на марката DGP, което може да има цена.

75

Както изтъква самият Първоинстанционен съд в същата точка, сумата, която DSD би могло евентуално да събира като насрещна престация за поставянето на марката DGP, се различава от вноската, която се дължи за действително приетите обратно и оползотворени от DSD опаковки въз основа на договора за използване на логото.

76

От изложеното по-горе следва, на първо място, че в точка 194 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд изобщо не приема за установено, че като насрещна престация единствено за предоставянето на разположение на своята система DSD би могло да събира сума, съответстваща на цената на услугата по събиране и оползотворяване.

77

Оттук следва, на второ място, че точка 194 от обжалваното съдебно решение се отнася до последиците от посочените в спорното решение мерки, а не до констатацията на злоупотреба с господстващо положение. Целта на тази точка е единствено да се установи, че обратно на твърдяното от DSD пред Първоинстанционния съд, спорното решение не води до лишаването на DSD от възможността да събира определена сума единствено за поставянето на марката DGP върху опаковките.

78

Следователно изтъкнатото от DSD противоречие в мотивите не може да се разглежда като основателно и поради това първото правно основание по жалбата трябва да се отхвърли.

79

DSD отбелязва, че в същината си спорът се отнася до изложената в точка 111 от мотивите на спорното решение констатация, според която „DSD налага неравностойни цени винаги когато количеството на опаковките с логото [DGP] е по-голямо от количеството на опаковките, за които е поето задължение от колективната система“. При тези обстоятелства Първоинстанционният съд установил, че съгласно договора за използване на логото DSD предоставя отделна лицензия за използването на логото DGP, т.е. лицензия за обозначаването на опаковките, за които не се използва системата DSD.

80

Тази констатация представлявала изопачаване на договора за използване на логото, тъй като с този договор само се предоставяло право за използване на логото DGP във връзка с поемането на произтичащите от наредбата за опаковките задължения.

81

С посочената констатация се изопачавали и други доказателства по делото. В това отношение DSD подчертава, че от кореспонденцията между него и Комисията в хода на административната процедура е видно, че то не предоставя лицензия с описания от Първоинстанционния съд обхват, а само отказва да се съобрази с предложението на Комисията да допусне с логото DGP да се обозначават опаковките, които са предназначени за конкурентни системи за третиране.

82

С констатацията за наличието на „отделна лицензия“ Първоинстанционният съд освен това изопачавал доказателства по делото, на които сам изрично се основавал в частност в точка 163 от обжалваното съдебно решение, например някои решения на германски юрисдикции и жалбите до Комисията.

83

Според Комисията, Vfw, Landbell, BellandVision и Interseroh Първоинстанционният съд всъщност не е правил констатация за наличието на „отделна лицензия“, както твърди DSD.

84

Vfw, Landbell и BellandVision освен това смятат, че това правно основание е недопустимо, доколкото DSD не може да основава жалбата си на твърдения за неправилна преценка на фактите, а само на нарушение на правни норми от страна на Първоинстанционния съд.

85

За разлика от твърденията на Vfw, Landbell и BellandVision правното основание, изведено от изопачаване на договора за използване на логото и други доказателства по делото, е допустимо.

86

Всъщност твърдяната от DSD грешка на Първоинстанционния съд се отнася до изопачаването на обхвата на лицензията, предоставена с договора за използване на логото.

87

Както бе посочено в точка 11 от настоящото решение, с договора за използване на логото се дава възможност на съдоговорителите на DSD да се освободят от задължението си за събиране и оползотворяване на опаковките, за които са известили DSD. В това отношение този договор предвижда, че присъединилите се към системата DSD предприятия трябва да поставят логото DGP върху всяка опаковка, за която е известено DSD и която е предназначена за вътрешно потребление в Германия.

88

От тези обстоятелства следва, че предоставената на клиентите на DSD лицензия за използване на логото се отнася до поставянето на логото DGP върху всички опаковки, за които е известено DSD и които са предназначени за вътрешно потребление в Германия.

89

Както произтича по-специално от член 1 от спорното решение, установената от Комисията злоупотреба с господстващо положение се състои във факта, че с договора за използване на логото от клиентите на DSD се изисква да заплащат вноска за всички опаковки, за които е известено DSD, дори когато е доказано, че някои от тях са приети обратно и оползотворени чрез конкурентни колективни системи или чрез индивидуални системи.

90

Следва да се приеме за установено, че Първоинстанционният съд не е изопачил тези доказателства по делото.

91

В този смисъл в точка 141 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд правилно пояснява, че „единствено свързаните с вноската разпоредби от договора за използване на логото са квалифицирани като злоупотреба с господстващо положение в [спорното] решение [и че посоченото] [с]ледователно не критикува факта, че […] договор[ът] налага на производителя или на разпространителя, който желае да използва системата DSD, да постави логото [DGP] върху всяка опаковка, обявена и предназначена за вътрешно потребление“.

92

Що се отнася конкретно до обхвата на предоставената с договора за използване на логото лицензия, DSD не е в състояние да посочи в кои части от обжалваното съдебно решение Първоинстанционнният съд неправилно описвал обхвата на тази лицензия. Сред частите, в които са изложени фактическите и правни съображения на Първоинстанционния съд, в рамките на настоящото правно основание DSD споменава само точки 119, 163 и 164 от обжалваното съдебно решение, в които Първоинстанционният съд напомня съдържанието на спорното решение и приема, че независимо от доводите на DSD за необходимостта от запазване на доброто функциониране на неговата система Комисията основателно е приела, че е злоупотреба да се изисква заплащането на вноска за всички опаковки с логото DGP, за които DSD е известено, дори когато е доказано, че някои от тези опаковки са приети обратно и оползотворени чрез друга колективна система или чрез индивидуална система.

93

От изложеното дотук следва, че второто правно основание също трябва да се отхвърли.

94

Според DSD Първоинстанционният съд не е мотивирал в достатъчна степен съдържащата се в точка 161 от обжалваното съдебно решение констатация, че логото DGP няма твърдяната от DSD изключителност, поради което това дружество не може да издава лицензията само за третираните чрез неговата система опаковки. Посочената констатация се основавала главно върху изводите на Първоинстанционния съд в точка 130 и сл. от обжалваното съдебно решение, върху устните състезания и отговорите на страните в хода на съдебното заседание, без да е възможно да се определи кой е действителният предмет на обсъжданията между страните при условията на състезателност.

95

По-нататък, констатацията в точка 139 от обжалваното съдебно решение, че „производителят или разпространителят на опаковки не прехвърля на DSD определен брой опаковки, предназначени да носят логото [DGP], а по-скоро количество материал, с което този производител или разпространител ще търгува в Германия, и чието обратно приемане и оползотворяване смята да възложи на системата DSD“, била в явно противоречие с разпоредбите на договора за използване на логото относно известяването за опаковките и издаването на лицензията, с разпоредбите на наредбата за опаковките относно изпълнението на задължението за третиране, с произтичащото от тази наредба изискване за прозрачност, както и с произтичащото от правото относно марките изискване за различимост на опаковките, които са включени в системата DSD.

96

Освен това с точки 129 и 154 от обжалваното съдебно решение, според които поверените на системата DSD опаковки в същото време могат да бъдат включени в друга система за третиране, се изопачавали доказателствата по делото, и по-точно наредбата за опаковките.

97

С точка 137 от това съдебно решение, според която разпространителят, който се е присъединил към колективна система, може впоследствие да започне сам да приема обратно и оползотворява опаковките, и обратното, също се изопачавала наредбата за опаковките. Всъщност според наредбата участието в колективна система водело до освобождаване от задълженията за третиране. Ето защо не било възможно за включени в колективна система опаковки впоследствие да се използва индивидуална система.

98

Констатациите на Първоинстанционния съд освен това били несъвместими с правото относно марките. Описаното от Първоинстанционния съд положение, а именно, че нетретираните чрез системата DSD опаковки можело да носят логото DGP, щяло да лиши това лого от отличителния му характер. DSD подчертава, че като регистрирана марка посоченото лого обозначава изключително неговата система и следователно неговите услуги.

99

Комисията изтъква, че в оспорените от DSD мотиви на обжалваното съдебно решение Първоинстанционнният съд обобщава проверката, която е извършил на отличителния характер на логото и на функционирането на смесените системи, а именно съчетаването на системата DSD с друга колективна система или с индивидуална система.

100

Що се отнася до точка 154 от обжалваното съдебно решение, Комисията смята, че в тази точка Първоинстанционният съд правилно взема предвид изявленията на германското правителство, че една и съща опаковка може да е включена едновременно в няколко системи. DSD неправилно приемало, че подходът в наредбата за опаковките е всяка опаковка да се разглежда поотделно — подход, който не отговарял на икономическите условия, в които се вписват смесените разрешения.

101

Що се отнася до точка 137 от обжалваното съдебно решение, Комисията отбелязва, че става дума за obiter dictum спрямо прилагането на евентуални корективни механизми, в случай че не бъдат достигнати коефициентите на оползотворяване. Освен това при всички положения оплакването на DSD във връзка с тази точка от съдебното решение било неоснователно.

102

Що се отнася до точка 161 от обжалваното съдебно решение, Комисията посочва, че логото DGP указва само възможност за обратно приемане и оползотворяване от DSD. Тя напомня, че това лого е предназначено да осведоми търговците и крайните потребители, че опаковката, върху която е поставено, може да бъде третирана чрез системата DSD.

103

Според Vfw твърдението на DSD, че една опаковка не може да се включи в две различни системи, е невярно.

104

Landbell и BellandVision поддържат, че това правно основание е явно неоснователно, доколкото целта му е да обоснове злоупотребата с господстващо положение чрез позоваване на наредбата за опаковките и правото относно марките. Обратно на твърдяното от DSD, смесените системи били допустими, както впрочем заявило и германското правителство.

105

Според Interseroh твърдението на DSD, че услугата за поемане на задълженията за третиране се отнася до конкретна опаковка, представя неточно наредбата за опаковките.

106

Необходимо е в самото начало да се приеме за установено, че доводите на DSD, според които поставянето на логото DGP върху нетретирани от неговата система опаковки представлява нарушение на правото относно марките, по същество съвпадат с четвъртото правно основание на жалбата и затова ще бъдат разгледани заедно с него.

107

С останалата част от настоящото правно основание DSD по същество изтъква, че констатациите на Първоинстанционния съд в точки 139, 154 и 161 от обжалваното съдебно решение не са достатъчно мотивирани и че с тях се изопачават някои доказателства по делото.

108

Въз основа на изложените в точки 129—138 от обжалваното съдебно решение обстоятелства и съображения Първоинстанционният съд стига до извода в точка 139 от това решение, че е възможно производителите и разпространителите на опаковки да използват смесени системи, за да се освободят от установените с наредбата за опаковките задължения за събиране и оползотворяване.

109

Както следва в частност от точки 129 и 154 от обжалваното съдебно решение, тази констатация на Първоинстанционния съд за смесените системи се отнася до оспорвания от жалбоподателя факт, че поверена на DSD опаковка с логото DGP в същото време може да бъде включена в система за обратно приемане и оползотворяване, различна от системата DSD.

110

От мотивите, изложени в точки 131—138 от обжалваното съдебно решение, несъмнено следва, че Първоинстанционният съд основава разсъжденията си върху съображението, че е без значение дали опаковката носи логото DGP, или не. Според Първоинстанционния съд важно е единствено подлежащото на оползотворяване количество материал, което производителят или разпространителят е пуснал на пазара, действително да бъде прието обратно и оползотворено и по този начин да бъдат достигнати предвидените в наредбата за опаковките коефициенти на оползотворяване.

111

В този смисъл в точка 137 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд дава пример за събиране и оползотворяване на пластмасовите отпадъци на верига за бързо хранене.

112

Както правилно отбелязва Комисията, посочената точка 137 представлява obiter dictum. За целите на разглеждането на настоящата жалба значение има констатацията на Първоинстанционния съд в точки 139, 154 и 161 от обжалваното съдебно решение, че между опаковките с логото DGP и услугите на DSD по обратно приемане и оползотворяване не съществуват отношения на изключителност.

113

На първо място, Първоинстанционният съд в достатъчна степен излага причините, поради които стига до този извод.

114

В това отношение е необходимо да се напомни, че задължението за мотивиране не изисква от Първоинстанционния съд да излага изчерпателно и да посочва поединично всички представени от страните по спора съображения и че следователно мотивите могат да бъдат имплицитни, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които Първоинстанционният съд не е приел доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (вж. по-специално Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C-204/00 P, C-205/00 P, C-211/00 P, C-213/00 P, C-217/00 P и C-219/00 P, Recueil, стр. I-123, точка 372, Решение от по дело Komninou и др./Комисия, C-167/06 P, Сборник, точка 22, както и Решение по дело FIAMM и др./Съвет и Комисия, посочено по-горе, точка 96).

115

В обжалваното съдебно решение е даден подробен отговор на доводите на DSD относно твърдяната изключителност, свързана с логото DGP, който позволява на Съда да упражни своя съдебен контрол. В точки 131—138, както и в точки 150—154 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд подробно излага причината, поради която смята, че наредбата за опаковките и други доказателства по делото дават възможност да се заключи, че не е задължително опаковките с логото DGP да са включени само в системата DSD.

116

На второ място, следва да се отбележи, че обратно на изтъкнатото от DSD, с констатациите си Първоинстанционният съд не изопачава нито наредбата за опаковките, нито договора за използване на логото.

117

В това отношение е достатъчно да се приеме за установено, че DSD не посочва разпоредби или части от наредбата за опаковките, от които да следва, че всяка отделна опаковка може да се третира само чрез една система и че следователно опаковките с логото DGP задължително се третират чрез системата DSD. То не доказва и че договорът за използване на логото съдържа данни в този смисъл.

118

На последно място, що се отнася до изискването за прозрачност, DSD не представя конкретни доказателства в подкрепа на твърдението си, че тълкуването на Комисията и на Първоинстанционния съд, което е изложено в точка 154 от обжалваното съдебно решение и според което следва ясно да се определи както в интерес на потребителите, така и в интерес на властите кои са опаковките, които трябва да се върнат в местата на продажба или в непосредствена близост до тях и кои не са обхванати от това задължение, изопачавало доказателствата по делото. Освен това то не доказва, че поставянето на логото DGP върху опаковките, които се третират чрез друга система, а не тази на DSD, е в противоречие с целта за прозрачност. Всъщност поставянето на посоченото лого върху опаковка, за която е известена системата DSD, ясно указва на потребителите и на съответните власти, че въпросната опаковка вече не е обхваната от задължението за връщане в местата на продажба или в непосредствена близост до тях, независимо дали посочената опаковка действително ще бъде третирана чрез системата DSD или чрез друга система.

119

От всичко изложено дотук следва, че третото правно основание по жалбата трябва да се отхвърли.

120

DSD изтъква, че направената в точка 161 от обжалваното съдебно решение констатация, според която на логото DGP не следва да се признае претендираната от неговия притежател изключителност, доколкото подобна изключителност „не би имал[а] друг резултат, освен да се възпрепятстват производителите и разпространителите на опаковки да прибягнат до смесена система и да [се] легитимира[…] възможността жалбоподателят да бъде възнаграден за услуга, за която заинтересованите лица са доказали, че на практика не е била извършена“, е в противоречие с член 5 от Директива 89/104, с който на притежателя на марката се предоставя изключително право. Затова посочената констатация представлявала нарушение на общностното право относно марките.

121

Според Комисията описаната в член 5 от Директива 89/104 изключителност е различна от тази, за която става дума в точка 161 от обжалваното съдебно решение. В тази част от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд само излагал извода от разсъжденията си в точки 156 и 157 от това решение, че логото DGP обозначава единствено възможност за третиране, а функцията му да указва произход не е засегната, когато за опаковката с това лого се използват други възможности за третиране.

122

Комисията добавя, че спорното решение не води до неразрешено използване на марката, т.е. използването ѝ от лица, с които DSD не е подписало договор.

123

Vfw отбелязва, че логото DGP не е марка в класическия смисъл на думата. То напомня, че марката характеризира стоки или услуги, които са идентични или сходни с тези, за които е регистрирана марката. Логото DGP било предназначено само да указва участието в колективна система, а не да обозначава идентични или сходни стоки или услуги.

124

Следва първо да се посочи, че не може да се приеме доводът на Vfw, според който логото DGP в действителност не може да се разглежда като марка. Всъщност не се спори, че германското патентно ведомство е регистрирало посоченото лого като марка за услугите по събиране, сортиране и оползотворяване на отпадъци.

125

Що се отнася по-нататък до твърдението, че Първоинстанционният съд не се е съобразил с член 5 от Директива 89/104, необходимо е да се напомни, че съгласно параграф 1, буква а) от този член регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права, като му дава право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана.

126

Следователно, като твърди, че в точка 161 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд не се е съобразил с изключителното право на използване на логото, на което то е притежател, и като се позовава във връзка с това на член 5 от Директива 89/104, DSD изтъква, че Първоинстанционният съд е трябвало да констатира, че спорното решение неправомерно го е възпрепятствало да забрани на трети лица да използват идентичен на неговото лого знак. В съдебното заседание DSD поставя ударението върху този довод, като подчертава, че поради въведените със спорното решение задължения и одобряването им от Първоинстанционния съд логото DGP на практика е станало достъпно за всекиго.

127

За да се отговори на тези доводи, следва да се направи разграничение между използването на логото DGP от съдоговорителите на DSD и евентуалното използване на същото от други трети лица.

128

Що се отнася до използването на логото DGP от съдоговорителите на DSD, необходимо е да се отбележи, че както следва от самия текст на член 5 от Директива 89/104, тази разпоредба не се отнася до хипотезата, в която трето лице използва марката със съгласието на притежателя ѝ. Такава хипотеза е налице именно когато с лицензионен договор притежателят предостави на съдоговорителите си правото да използват неговата марка.

129

Оттук следва, че DSD не може основателно да се позовава на изключителното право, което му предоставя логото DGP, по отношение на използването на това лого от производителите и разпространителите, сключили с него договор за използване на посоченото лого. Наистина член 8, параграф 2 от Директива 89/104 предвижда, че притежателят на марка може да се позове на правата, предоставени от тази марка, срещу лицензополучател, който наруши някоя от посочените в същия член от Директивата разпоредби на лицензионния договор. Както посочва генералният адвокат в точка 192 от заключението си, в случая обаче самото DSD е създало система, която изисква логото DGP да се поставя върху всички опаковки, за които то е известено, дори ако някои от тях няма да бъдат приети обратно чрез тази система. Следователно е установено, че използването на логото DGP върху всички опаковки, за които е известено DSD, е изискване на лицензионния договор и следователно е съвместимо с него.

130

Доколкото DSD изтъква, че като последица от наложените от Комисията мерки използването на логото DGP от лицензополучателите става отчасти безвъзмездно, достатъчно е да се напомни, че единствената цел и последица на спорното решение е да не се даде възможност на DSD да получава възнаграждение за услуги по събиране и оползотворяване, за които е доказано, че не са извършени от това дружество. Подобни мерки не са несъвместими с правилата на Директива 89/104.

131

Освен това, както правилно установява Първоинстанционният съд в точка 194 от обжалваното съдебно решение, не е изключено поставянето на логото DGP върху опаковките, независимо дали са включени в системата DSD или не, да има цена, която макар да не представлява действителната цена на услугата по събиране и оползотворяване, трябва да може да се заплаща на DSD като насрещна престация за самото използване на марката.

132

Що се отнася до евентуалното използване на логото DGP от трети лица, различни от съдоговорителите на DSD, следва да се приеме за установено, че нито в спорното решение, нито в обжалваното съдебно решение не се констатира, че подобно използване било разрешено съгласно правото относно марките. В това отношение в точка 180 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд правилно констатира, че определените в спорното решение задължения се отнасят само до отношенията между DSD и „производителите или разпространителите на опаковки, които са или съдоговорители на DSD в рамките на договора за използване на логото […], или притежатели на лицензия за използването на марката [DGP] в друга държава членка в рамките на система за връщане и оползотворяване, използваща логото, което съответства на тази марка […]“.

133

Следователно евентуалното използване на логото DGP от трети лица, различни от съдоговорителите на DSD, не може да се разглежда като последица нито от решението на Комисията, нито от решението на Първоинстанционния съд. Освен това няма пречка DSD да предяви иск срещу такива трети лица пред компетентните национални юрисдикции.

134

От всички изложени дотук съображения следва, че четвъртото правно основание по жалбата също трябва да се отхвърли.

135

Първоинстанционният съд нарушил член 82 ЕО, като без да изложи достатъчно мотиви и в противоречие с доказателствата по делото приел за установено, че поведението на DSD представлява злоупотреба, състояща се в издаването на лицензии за използването на логото DGP независимо от използването на системата DSD и в изискването да се заплаща вноската, дължима въз основа на лицензията, включително когато лицензополучателят докаже, че не е използвал посочената система.

136

Според DSD при правилен юридически анализ Първоинстанционният съд несъмнено щял да приеме, че дружеството не предоставя лицензии за използването на своето лого независимо от използването на системата DSD, поради което спорното решение трябва да се тълкува в смисъл, че отказът да се предостави такава лицензия представлява злоупотреба. Така като последица от спорното решение DSD било задължено да предоставя лицензии. По този начин Първоинстанционният съд не се съобразил с обстоятелството, че не са налице необходимите условия, за да се обоснове подобно задължение. Това несъобразяване представлявало грешка при прилагане на правото.

137

DSD добавя, че като последица от обжалваното съдебно решение се дава възможност за частично участие в системата DSD (включително например само за 0,1% от опаковките с логото DGP), без DSD да може да провери дали подобна ниска степен на участие е приемлива или оправдана. DSD по-специално не било в състояние да провери дали са налице причините, които съгласно спорното решение налагат поставянето на логото DGP върху всички стоки, макар само част от тях да са включени в системата DSD. Примерът с евентуалната ниска и произволна степен на участие в системата DSD, въпреки че логото DGP ще се поставя върху всички опаковки, сочел в още по-голяма степен, че спорното решение налага задължение за предоставяне на лицензия за използването на посоченото лого.

138

Комисията, Landbell и BellandVision напомнят, че спорното решение и обжалваното съдебно решение не се основават върху хипотезата за издаване на лицензия за използването на логото DGP независимо от използването на системата DSD, а вземат предвид размера на вноската за предоставените услуги. Освен това тези две решения не задължавали DSD да издава лицензия за използването на логото DGP на производителите и разпространителите, на които не иска да я предоставя.

139

Според Vfw това правно основание почива на неправилно разбиране на предмета на спора, тъй като волята на Комисията не била да наложи на DSD задължение за предоставяне на такава лицензия, а само да попречи на това дружество да използва господстващото си положение, за да изключи конкуренцията от страна на конкурентни системи.

140

Interseroh също отбелязва, че в обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд изобщо не твърди, че DSD предлагало лицензия за използването на логото DGP независимо от използването на системата DSD. Обжалваното съдебно решение също не пораждало задължение за DSD да предоставя такава лицензия.

141

Както напомня Първоинстанционният съд в точка 121 от обжалваното съдебно решение, от член 82, параграф 2, буква a) ЕО следва, че злоупотребата с господстващо положение може да се състои в пряко или косвено налагане на несправедливи цени или на други несправедливи условия на търговия.

142

В същата точка от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд напомня постоянната съдебна практика, според която злоупотреба с господстващо положение е налице, когато предприятие с такова положение изисква за услугите си цени, които са несправедливи или несъразмерни по отношение на икономическата стойност на предоставената услуга (вж. по-специално Решение на Съда от 11 ноември 1986 г. по дело British Leyland/Комисия, 226/84, Recueil, стр. 3263, точка 27 и Решение на Съда от по дело TNT Traco, C-340/99, Recueil, стр. I-4109, точка 46).

143

Както постановява Първоинстанционният съд в точка 164 от обжалваното съдебно решение след анализа в точки 119—163 от това съдебно решение, поведението на DSD, срещу което е насочен член 1 от спорното решение и което се състои в изискване да се заплаща вноска за всички търгувани в Германия опаковки с логото DGP, въпреки че клиентите на това дружество доказват, че за част или за всичките опаковки не прибягват до системата DSD, следва да се разглежда като злоупотреба с господстващо положение по смисъла на упоменатата по-горе разпоредба и съдебна практика. Освен това от точки 107—117 и 126—133 от настоящото съдебно решение следва, че тази преценка на Първоинстанционния съд е достатъчно мотивирана и не е засегната от фактическите или правни грешки, които DSD изтъква въз основа на своето изключително право във връзка с логото DGP.

144

В точка 91 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд също правилно приема, че при наличието на злоупотреба с господстващо положение Комисията разполага с правомощието по член 3, параграф 1 от Регламент № 17 да задължи DSD да преустанови констатираното нарушение.

145

Както отбелязва Първоинстанционният съд в същата точка от обжалваното съдебно решение, наложеното с член 3 от спорното решение задължение на DSD да се ангажира спрямо всички страни, подписали договора за използване на логото, да не събира вноска за количествата търговски опаковки, търгувани в Германия с логото DGP, за които не се използва услугата на DSD, свързана с поемане на задължението за третиране на отпадъците, и за които задълженията по наредбата за опаковките са изпълнени по друг начин, е само следствие от констатацията на злоупотреба с господстващо положение и от упражняването от Комисията на посоченото ѝ правомощие да задължи DSD да преустанови нарушението.

146

Впрочем, обратно на поддържаното от DSD, наложеното с член 3 от спорното решение задължение по никакъв начин не означава въвеждане на задължение за предоставяне на лицензията за използване на логото DGР. Всъщност посоченото решение не съдържа никакви мерки, накърняващи свободния избор на DSD по отношение на лицата, с които да сключва договор за използване на логото и на които по този начин да предоставя посочената лицензия. Спорното решение задължава DSD единствено да не изисква от съдоговорителите си заплащането на услуги по обратно приемане и оползотворяване, които то не е предоставило.

147

Предвид всички изложени дотук съображения се налага изводът, че Първоинстанционният съд не е нарушил член 82 ЕО, поради което петото правно основание по жалбата трябва да се отхвърли.

148

DSD, на първо място, твърди, че наредбата за опаковките и правото относно марките не допускат то да бъде задължено да предоставя лицензия за използване на логото DGР. Наложените с член 3 и сл. от спорното решение мерки обаче представлявали именно налагане на подобно задължение. Като не взел предвид неправомерния характер на тези мерки, Първоинстанционният съд нарушил член 3 от Регламент № 17, който предвижда, че когато установи нарушение на член 81 ЕО или член 82 ЕО, Комисията може с решение да задължи съответните предприятия да преустановят това нарушение.

149

На второ място, DSD посочва, че наредбата за опаковките и правото относно марките не допускат то да няма възможност да изисква от клиентите си да поставят върху опаковките с логото DGP, които обаче не се третират от системата DSD, бележка, чрез която би могло да се неутрализира отличителното действие на неговата марка. Като в точка 200 от обжалваното съдебно решение отхвърлил съществения довод на DSD, че опаковките с логото DGP, третирани от системата DSD, трябва да могат да се различават от тези, върху които е поставено същото лого, но не се третират от тази система, Първоинстанционният съд не се съобразил с обстоятелството, че член 3 от спорното решение представлява нарушение на член 3 от Регламент № 17, както и на принципа на пропорционалност.

150

Според Комисията, Landbell и BellandVision първият довод, изтъкнат в рамките на това правно основание, е изведен от неправилната предпоставка, че Първоинстанционният съд се основал на хипотезата за отделна лицензия за използването на логото DGP.

151

Що се отнася до втория довод на DSD, Комисията изтъква, че нито наредбата за опаковките, нито правото относно марките изискват различните опаковки да бъдат така обозначени, че да може да се разпознае дали са част от системата на DSD или на друг оператор. Landbell и BellandVision подкрепят тези доводи и добавят, че обяснителната бележка в смисъл, че опаковката не е включена в системата DSD, не би могла да отстрани злоупотребата от страна на DSD.

152

Както е установено в точка 146 от настоящото съдебно решение, спорното решение не задължава DSD да предоставя лицензията за използване на логото DGP.

153

Ето защо първият довод в подкрепа на шестото правно основание не може да се приеме.

154

Що се отнася до довода на DSD, че опаковките с логото DGP, третирани от системата DSD, трябва да могат да се различават от тези, върху които е поставено логото, но не се третират от тази система, в точка 200 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд констатира, че предвид наличието на смесени системи е невъзможно да се постигне исканото от DSD разграничение.

155

Тази констатация не е погрешна. Както се посочва в точка 129 от настоящото съдебно решение, самото DSD налага на съдоговорителите си да поставят логото DGP върху всички опаковки, за които е известено. Както отбелязва генералният адвокат в точка 240 от заключението си, не е възможно предварително да се определи какво ще се случи с опаковката. Затова към момента на опаковането или продажбата на опакования продукт е невъзможно да се разграничат продуктите с логото DGP, които действително се третират от системата DSD, от тези, които са със същото лого, но ще се третират от друга система.

156

Следователно вторият довод, изтъкнат в подкрепа на шестото правно основание, също е неоснователен.

157

Ето защо посоченото правно основание трябва да се отхвърли.

158

DSD упреква Първоинстанционния съд, че е заместил мотивите на Комисията със свои мотиви и че не е съобразил правилата на административната процедура, и по-специално правото на изслушване.

159

Първоинстанционният съд направил нови констатации, основани на изявленията на страните в хода на съдебното заседание. Ставало дума за отговори на подробни въпроси, които Първоинстанционният съд поставил едва три седмици преди съдебното заседание или в хода на самото заседание, без да укаже какви ще са последиците от дадените отговори, нито каква връзка установява между посочените въпроси и съдържащите се в спорното решение констатации.

160

Посочените констатации на Първоинстанционния съд били нови и поради факта, че техният предмет не се срещал нито в спорното решение, нито в писмените становища на DSD или Комисията.

161

DSD има предвид по-конкретно две констатации, а именно констатацията в точки 139 и 154 от обжалваното съдебно решение, че поверените на DSD опаковки може едновременно да са включени в колективна и в индивидуална система, както и констатацията, която се съдържа в частност в точки 137 и 139 от това съдебно решение и според която наредбата за опаковките предвижда множе-ство корективни механизми, които дават възможност на производителите и разпространителите да изпълнят задълженията си по тази наредбата, като поверяват a posteriori опаковките на индивидуална или на колективна система.

162

Според Комисията, Vfw, Landbell и BellandVision обжалваното съдебно решение не съдържа нови факти и доказателства спрямо вече разгледаните в рамките на административната процедура и след това в писмената фаза на производството пред Първоинстанционния съд.

163

Необходимо е да се напомни, че Първоинстанционният съд самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които разполага по висящите пред него дела. Наличието или липсата на доказателствен характер на материалите по делото попада в обхвата на неговата самостоятелна преценка на фактите, която остава извън контрола на Съда в рамките на производството по обжалване, освен в случай на изопачаване на представените на Първоинстанционния съд доказателства или когато от съдържащите се в преписката документи проличава неточност на фактическите констатации на последния (вж. по-специално Решение от 10 юли 2001 г. по дело Ismeri Europa/Сметна палата, C-315/99 P, Recueil, стр. I-5281, точка 19, както и Решение от по дело Германия и др./Kronofrance, C-75/05 P и C-80/05 P, Сборник, стр. I-6619 точка 78).

164

Следователно Първоинстанционният съд не може да бъде упрекнат, че преди и по време на съдебното заседание е отправил до страните поредица от подробни въпроси, за да допълни данните, с които вече е разполагал, и че е направил определени изводи въз основа на отговорите на страните на тези въпроси.

165

Освен това се налага изводът, че Първоинстанционният съд се е съобразил с предмета на спора, произтичащ от подадената от DSD жалба, и не е въвел нови факти и доказателства спрямо съдържащите се в спорното решение. Що се отнася в частност до възможността да се съчетават няколко системи за обратно приемане и оползотворяване, по-специално от точки 20 и 23 от мотивите на спорното решение следва, че Комисията е разгледала въпроса за смесените системи в хода на извършеното от нея разследване, поради което този въпрос не е нов факт, въведен по делото от Първоинстанционния съд.

166

Ето защо седмото правно основание по жалбата трябва да се отхвърли.

167

DSD изтъква, че Първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение и е накърнил интересите му, като не е спазил основното право на разглеждане на делото в разумен срок, което е закрепено в член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена в Ница на (ОВ C 364, стр. 1).

168

DSD напомня, че производството пред Първоинстанционния съд е образувано на 5 юли 2001 г. и приключва на Дори ако се вземели предвид затрудненията, присъщи на производствата пред общностните юрисдикции, тази продължителност била прекомерна. В това отношение то отбелязва, че между уведомяването му за края на писмената фаза на производството на и взетото на решение за откриване на устната фаза на производството и за отправяне на някои въпроси, на които страните да отговорят в съдебното заседание, изтичат повече от 45 месеца, без в този период да е предприето каквото и да било действие.

169

DSD също посочва, че прекомерната продължителност на производството съставлява тежко нарушение на неговите интереси, характеризиращо се между другото с накърняване на договорната и оперативната му практика, както и в лишаването му от възможност да събира подходяща вноска като насрещна престация за самото използване на логото DGP.

170

Според DSD от член 58 във връзка с член 61 от Статута на Съда следва, че когато изтъкнатото в подкрепа на жалбата правно основание, изведено от нарушение на процесуални правила пред Първоинстанционния съд, което накърнява интересите на жалбоподателя, е основателно, Съдът трябва да отмени решението на Първоинстанционния съд. Това правило било обосновано, както изтъквал Съдът в Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия, посочено по-горе, по съображения за процесуална икономия и за да се осигурят незабавни и ефективни мерки срещу подобно нарушение.

171

Също въз основа на членове 58 и 61 от Статута на Съда DSD смята, че подобно нарушение на процесуалните правила пред Първоинстанционния съд обосновава отмяната на решението на Първоинстанционния съд, независимо дали това нарушение е повлияло върху решението на спора.

172

Комисията, Landbell и BellandVision отбелязват, че в случая няма основание да се смята, че е налице връзка между продължителността на производството и изхода на спора. Освен това с отмяната на обжалваното съдебно решение производството можело само още повече да се удължи.

173

При всички случаи продължителността на производството била обоснована от сложността на спора, за което самото DSD носело отговорност, доколкото представило обемисти становища с многобройни приложения. Същото се отнасяло и до дело T-289/01, по което е постановено Решение от 24 май 2007 г. по дело Duales System Deutschland/Комисия, посочено по-горе, и което Първоинстанционният съд разглежда успоредно с дело T-151/01, по което пък е постановено обжалваното съдебно решение.

174

Що се отнася до твърденията на DSD относно накърняването на неговите интереси, Комисията смята, че те са неточни. По отношение в частност на търговската практика на DSD Комисията отбелязва, че всяка мярка, която е взета на основание на член 82 ЕО и изисква преустановяването на злоупотреба, задължително води до промяна в търговската политика на съответното предприятие.

175

Vfw отбелязва, че DSD изобщо не е поставено в по-неблагоприятно положение поради продължителността на производството, доколкото е могло да продължи дейността си, а пазарното му положение не е било значително отслабено. Освен това, дори да се допусне, че интересите на жалбоподателя са накърнени, отмяната на обжалваното съдебно решение щяла да представлява несъразмерна мярка.

176

Както следва от член 58, първа алинея от Статута на Съда и от съдебната практика, Съдът е компетентен да провери дали Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е накърнило интересите на жалбоподателя, и трябва да осигури спазването на общите принципи на общностното право (Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия, посочено по-горе, точка 19 и Решение от 15 юни 2000 г. по дело TEAM/Комисия, C-13/99 P, Recueil, стр. I-4671, точка 36).

177

Що се отнася до твърдяното с настоящото правно основание нарушение, следва да се напомни, че съгласно член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

178

Това право намира приложение при съдебно обжалване на решение на Комисията, тъй като е общ принцип на общностното право (Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия, посочено по-горе, точка 21, както и Решение от 1 юли 2008 г. по дело Chronopost и La Poste/UFEX и др., C-341/06 P и C-342/06 P, Сборник, стр. I-4777, точка 45).

179

Посоченото право освен това е потвърдено с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Както Съдът многократно е постановявал, този член е свързан с принципа на ефективната съдебна защита (Решение от 13 март 2007 г. по дело Unibet, C-432/05, Сборник, стр. I-2271, точка 37, Решение от по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C-402/05 P и C-415/05 P, Сборник, стр. I-6351, точка 335, както и Решение от по дело Masdar (UK)/Комисия, C-47/07 P, Сборник, стр. I-9761, точка 50).

180

Доколкото Комисията и Vfw оспорват наличието на връзка между продължителността на производството и интересите на DSD и по този начин повдигат въпроса дали настоящото правно основание действително се отнася до нарушение на процесуалните правила, което накърнява интересите на жалбоподателя по смисъла на член 58, първа алинея от Статута на Съда, необходимо е да се отбележи, че щом иска по съдебен ред отмяната на решение, което го принуждава да адаптира типовия договор, който сключва със своите клиенти, предприятието — по очевидни съображения на търговската политика — има безспорен интерес Съдът да се произнесе в разумен срок по доводите, с които то поддържа, че посоченото решение е незаконосъобразно. В случая е без значение обстоятелството, че по други дела Съдът е разглеждал въпроса за продължителността на производството в рамките на жалби срещу решения на Комисията, с които се налагат глоби за нарушения на правото на конкуренцията (вж. по-специално Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия, посочено по-горе, точка 21, Решение от 2 октомври 2003 г. по дело Thyssen Stahl/Комисия, C-194/99 P, Recueil, стр. I-10821, точка 154, както и Решение по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, посочено по-горе, точка 115), докато в настоящия случай на DSD не е наложена такава глоба.

181

Необходимо е също така да се напомни, че разумният характер на срока за постановяване на решение трябва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства по делото, каквито са сложността на спора и поведението на страните (в този смисъл вж. Решение по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, посочено по-горе, точка 116 и цитираната съдебна практика, както и Определение от 26 март 2009 г. по дело Efkon/Парламент и Съвет, C-146/08 P, точка 54).

182

В това отношение Съдът уточнява, че изброяването на приложимите критерии не е изчерпателно и че преценката на разумния характер на посочения срок не изисква последователно разглеждане на обстоятелствата по конкретния случай от гледна точка на всеки от тези критерии, когато продължителността на производството се явява обоснована от гледна точка на един от тях. В този смисъл сложността на делото или забавянето му в резултат от поведението на жалбоподателя са обстоятелства, с които може да се обоснове на пръв поглед твърде дългият срок (Решение от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C-238/99 P, C-244/99 P, C-245/99 P, C-247/99 P, C-250/99 P—C-252/99 P и C-254/99 P, Recueil, стр. I-8375, точка 188, както и Решение по дело Thyssen Stahl/Комисия, посочено по-горе, точка 156).

183

В случая се налага изводът, че продължителността на производството пред Първоинстанционния съд, която възлиза на около 5 години и 10 месеца, не може да се обоснове с нито едно от конкретните обстоятелства по делото.

184

Установява се по-специално, че периодът между уведомяването през септември 2002 г. относно края на писмената фаза на производството и откриването през юни 2006 г. на устната фаза на производството е от 3 години и 9 месеца. Продължителността на този период не може да се обясни с обстоятелствата по делото — нито със сложността на спора, нито с поведението на страните, нито с представянето на искания в хода на производството.

185

Що се отнася по-специално до сложността на спора, следва да се приеме за установено, че макар да изискват задълбочено разглеждане на наредбата за опаковките, на договорните отношения на DSD, на решенията на Комисията и на доводите на DSD, подадените от DSD жалби срещу спорното решение и Решение 2001/837 не са толкова сложни или мащабни, че да не позволят на Първоинстанционния съд да обобщи преписките и да подготви устната фаза на производството в срок, по-кратък от 3 години и 9 месеца.

186

Освен това, както Съдът вече е посочвал, предвид големия брой заинтересовани лица и засегнатите финансови интереси при спорове относно наличието на нарушение на правилата на конкуренцията основното изискване за правна сигурност в полза на икономическите оператори, както и целта за гарантиране на ненарушената конкуренция на вътрешния пазар, са от съществен интерес не само за самия жалбоподател и неговите конкуренти, но и за третите лица (Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия, посочено по-горе, точка 30). В случая предвид господстващото положение на DSD, предвид обема на пазара на услугите, на който извършват дейност това дружество и неговите конкуренти, предвид евентуалното отражение на изхода на спора върху по-нататъшната практика и върху вноските, които ще се плащат от производителите и разпространителите на опаковани продукти, и предвид повдигнатите от спора въпроси за твърде широкото използване на логото DGP, промеждутъкът от време, който е изтекъл между края на писмената и началото на устната фаза на производството, е прекомерно дълъг.

187

Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точки 293—299 от заключението си, посоченият промеждутък от време не е прекъснат нито от процесуално-организационни действия или действия по събиране на доказателства от страна на Първоинстанционния съд, нито от представянето на искания в хода на производството от страните.

188

Предвид изложените по-горе обстоятелства е необходимо да се приеме, че производството пред Първоинстанционния съд не отговаря на изискванията за спазването на разумен срок при постановяване на решение.

189

Що се отнася до последиците от неспазването на разумната продължителност на производството пред Първоинстанционния съд, DSD се позовава на правилото по член 61, първа алинея от Статута на Съда, според което, когато жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Първоинстанционния съд. След като настоящото правно основание е изведено от неспазването на разумен срок при постановяване на решение и доколкото то представлява нарушение на процесуалните правила, което накърнява интересите на жалбоподателя по смисъла на член 58 от този статут, според DSD установяването на това нарушение трябва задължително да доведе до отмяната на обжалваното съдебно решение, независимо дали посоченото нарушение е повлияло върху решението на спора. Ако не постанови отмяната, Съдът щял да наруши член 61 от своя статут.

190

С тези доводи DSD предлага на Съда да се отклони от своята практика, според която неспазването на разумния срок при постановяване на решение води до отмяна на обжалваното съдебно решение само когато са налице доказателства, че прекомерната продължителност на производството е повлияла върху решението на спора (в този смисъл вж. Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия, посочено по-горе, точка 49). В случая DSD не представя такива доказателства.

191

Наистина е вярно, както подчертава DSD, че неспазването на разумен срок при постановяване на решение представлява нарушение на процесуалните правила (в този смисъл вж. Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия, посочено по-горе, точка 48).

192

Все пак член 61, първа алинея от Статута на Съда трябва да се тълкува и прилага целесъобразно.

193

Доколкото обаче няма никакви доказателства, които да сочат, че неспазването на разумен срок при постановяване на решение може да е повлияло върху решението на спора, отмяната на обжалваното съдебно решение няма да отстрани допуснатото от Първоинстанционния съд нарушение на принципа на ефективната съдебна защита.

194

Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точки 305 и 306 от заключението си, предвид необходимостта да се осигури спазването на общностното право на конкуренцията Съдът не следва само поради съображението, че не е спазен разумен срок при постановяване на решение, да дава възможност на жалбоподателя да постави под съмнение наличието на нарушение, въпреки че всичките му правни основания срещу констатациите на Първоинстанционния съд относно това нарушение и свързаната с него административна процедура са отхвърлени като неоснователни.

195

За сметка на това, както отбелязва и генералният адвокат в точка 307 и сл. от заключението си, неспазването от страна на Първоинстанционния съд на разумен срок при постановяване на решение дава право да се иска обезщетение, като се предяви иск срещу Общността по силата на член 235 ЕО и на член 288, втора алинея ЕО.

196

Следователно се оказват неоснователни доводите на DSD, че за да се осигури защита срещу превишаването на разумния срок, което е нарушение на процесуалните правила, е необходима отмяна на обжалваното съдебно решение. При това положение осмото правно основание трябва да се отхвърли.

197

Тъй като нито едно от изтъкнатите от DSD правни основания не следва да се уважи, жалбата трябва да се отхвърли.

198

По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията, Interseroh, Vfw, Landbell и BellandVision са направили искания за осъждането на DSD и последното е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати разноските по настоящото производство.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: