—

за Lidl Magyarország Kereskedelmi bt, от адв. R. Kölcsey-Rieden, ügyvéd,

—

за унгарското правителство, от г-жа J. Fazekas, г-жа R. Somssich и г-жа K. Szíjjártó, в качеството на представители,

—

за белгийското правителство, от г-н T. Materne, в качеството на представител,

—

за полското правителство, от г-н M. Dowgielewicz, в качеството на представител,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н W. Wils и г-н A. Sipos, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 година относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие (ОВ L 91, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 26, стр. 73) и на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите (ОВ L 11, 2002 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 52), както и на член 30 ЕО.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Lidl Magyarország Kereskedelmi bt (наричано по-нататък „Lidl“) и Nemzeti Hírközlési Hatóság Tanácsa (Съвет на унгарския орган по съобщенията, наричан по-нататък „Hatóság“) по повод на отказа на последния, с който той се противопоставя на пускането от Lidl на пазара в Унгария на радиооборудване, произведено от дружество със седалище в Белгия.

3

Член 1, параграф 1 от Директива 1999/5 определя нейното приложно поле както следва:

„Настоящата директива установява регулаторна рамка за пускането на пазара, свободното движение и въвеждането в употреба в Общността на радиооборудването и крайното далекосъобщително оборудване.“

4

Съгласно член 2 от Директива 1999/5:

„По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]“

5

Относно съществените изисквания в областта на сигурността, на които трябва да отговаря апаратурата, член 3, параграф 1 от тази директива предвижда:

„За всяка апаратура се прилагат следните съществени изисквания:

6

Член 5 от Директива 1999/5 гласи:

„1.   Когато апаратурата отговаря на съответните хармонизирани стандарти или на части от тях, […] държавите членки допускат, че тя отговаря на съществените изисквания, посочени в член 3 така, както е обхваната от посочените хармонизирани стандарти или части от тях.

2.   Когато дадена държава членка или Комисията смята, че съответствието с определен хармонизиран стандарт не гарантира съответствие с основните изисквания [другаде в текста: „съществените изисквания“], посочени в член 3, които посоченият стандарт е предназначен да обхване, Комисията или съответната държава членка отнасят въпроса до [Комитета за оценка на съответствието в далекосъобщенията и контрол на пазара].

3.   […] След консултации с комитета […], Комисията може да оттегли хармонизираните стандарти, като публикува уведомление в Официален вестник на Европейските общности.“

7

Член 6, параграфи 1 и 4 от Директива 1999/5 гласи:

„1.   Държавите членки гарантират, че на пазара се пуска само апаратура, която отговаря на съответните съществени изисквания, установени в член 3, и на останалите съответни разпоредби на настоящата директива, когато е правилно инсталирана и поддържана и се използва по предназначение. Апаратурата не подлежи на по-нататъшни национални разпоредби относно пускането на пазара.

[…]

4.   Когато става дума за радиооборудване, което използва честотни ленти, чиято употреба не е хармонизирана в Общността, производителят или негов упълномощен представител, установен в Общността, или лицето, което отговаря за пускането на оборудването на пазара, нотифицира националния орган, който отговаря в съответната държава членка за управлението на спектъра за намерението си да пуска такова оборудване на националния си пазар.

Това нотифициране се извършва не по-късно от четири седмици преди да започне пускането на пазара и включва информация за радиохарактеристиките на оборудването […] и идентификационния номер на нотифицирания орган, посочен в приложение IV или V.“

8

Според текста на член 8, параграф 1 от Директива 1999/5:

„Държавите членки не забраняват, ограничават или предотвратяват пускането на пазара и въвеждането в употреба на тяхна територия на апаратура с СЕ маркировка, посочена в приложение VII, която посочва съответствието ѝ с всички разпоредби на настоящата директива, […]. Това не засяга разпоредбите на член 6, параграф 4, член 7, параграф 2 и член 9, параграф 5.“

9

Що се отнася до маркировката „CE“ за съответствие, член 12, параграф 1, първа алинея от Директива 1999/5 гласи:

„Апаратурата, която отговаря на всички приложими основни изисквания, носи СE маркировка за съответствие, посочена в приложение VII. Тя се поставя на отговорност на производителя, негов упълномощен представител в Общността или на лицето, което отговаря за пускането на апаратурата на пазара.“

10

Член 1 от Директива 2001/95 определя нейния предмет и приложното ѝ поле както следва:

„1.   Целта на настоящата директива е да гарантира, че пуснатите на пазара продукти са безопасни.

2.   Настоящата директива се прилага за всички продукти, определени в член 2, буква а). Всяка от нейните разпоредби се прилага, доколкото в правото на Общността липсват специални разпоредби със същата цел, които регулират безопасността на тези продукти.

В случаите, когато дадени продукти са предмет на специални изисквания за безопасност, които са наложени от правото на Общността, настоящата директива се прилага само относно въпросите и рисковете или категориите и рисковете, които не са обхванати от тези изисквания. […]“

11

Член 2, букви а), д) и е) от Директива 2001/95 гласи:

„По смисъла на настоящата директива:

12

Съгласно член 6, параграф 1 от Директива 2001/95:

„Държавите членки гарантират, че производителите и дистрибуторите изпълняват задълженията, предвидени в настоящата директива, така че продуктите, пуснати на пазара, да са безопасни.“

13

Член 8, параграф 2, първа и втора алинея от същата директива гласи:

„Когато компетентните органи на държавите членки предприемат мерки като предвидените в параграф 1, и по-специално посочените в букви от г) до е), те действат в съответствие с Договора, по-специално с членове 28 и 30 от него, така че да осъществят мерките по начин, който съответства на сериозността на риска, и отчитат принципа на превантивност.

В този смисъл те насърчават и подпомагат доброволните начинания на производителите и дистрибуторите, в съответствие със задълженията, възложени им от настоящата директива, и по-конкретно в глава III от нея, включително където е приложимо чрез разработване на правила на добрата практика.“

14

Според член 188, точка 32 от Закон № C. от 2003 г. относно електронната комуникация (2003. évi C. törvény az elektronikus hírközlésről):

„По смисъла на настоящия закон:

[…]

15

По силата на член 1, параграф 2 от Декрет № 5/2004 (IV.13.) IHM на министъра на информатиката и на съобщенията относно радиооборудването и далекосъобщителното крайно оборудване, както и за взаимното признаване на тяхното съответствие (5/2004. (IV. 13.) IHM rendelet a rádióberendezésekről és az elektronikus hírközlő végberendezésekről, valamint megfelelőségük kölcsönös elismeréséről) „в Унгария, освен унгарския орган по съобщенията, в приложното поле на посочения декрет попада всяко физическо или юридическо лице или всеки субект, лишен от правоспособност, както и всеки клон или представителство в Унгария на предприятие, чието седалище се намира в чужбина, което произвежда, внася, пуска на пазара (наричано по-нататък общо „производител“), разпространява, сертифицира, въвежда в употреба и използва оборудването, посочено в параграф 1“.

16

Според член 4, параграф 4 от този декрет, когато дадено радиооборудване използва честота или честотна лента, които не са хармонизирани в Европейския съюз, производителят трябва да съобщи на компетентния орган в съответствие с особените разпоредби, създадени в това отношение, своето намерение да предлага на пазара в Унгария въпросното оборудване.

17

По силата на член 10, параграф 6 от посочения декрет производителят трябва да „изготви декларация за съответствието на оборудването със съществените изисквания. За целите на пускането на пазара на произведената в Унгария апаратура следва да се изготви декларация за съответствието, съставена на унгарски език или на други езици, включително унгарски. Когато апаратурата не е била произведена в Унгария, декларацията може да се изготви на официален език на която и да е държава членка на Европейския съюз. Материалните изисквания, свързани с декларацията за съответствие, се съдържат в приложение 6.“

18

Lidl предлага на пазара в Унгария радиооборудване от типа „UC Babytalker 500“, произведено от белгийско дружество, което му е поставило маркировка „CE“ и което е изготвило декларация за съответствие за този продукт. Това оборудване използва честота, която не е хармонизирана.

19

След проверка през 2007 г. в пункт за продажба на Lidl Hatóság установява, че посоченото оборудване не отговаря на предвидената от унгарското законодателство декларация за съответствие. Впоследствие той забранява на Lidl да предлага на пазара въпросното оборудване до представянето на декларация за съответствие, изготвена по унгарското право, тъй като според него Lidl трябвало да се счита за производител на оборудването, след като то го пуска на пазара в Унгария.

20

Тъй като Hatóság не приема изготвената от белгийския производител декларация за съответствие, Lidl предявява съдебен иск срещу решението, забраняващо предлагането на пазара, с който иска неговата отмяна.

21

Като счита, че в съответствие с приложимите общностни директиви разглежданият продукт може да бъде предлаган на пазара във всички държави членки, и с оглед на изразеното от ответника по главното производство противно мнение, Fővárosi Bíróság решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали по силата на Директива 1999/5 държава членка може да изисква от оператор, който пуска на националния пазар радиооборудване, да представи декларация за съответствие, след като производителят на посоченото оборудване, чието седалище се намира в друга държава членка, е поставил маркировка „СЕ“ върху същото и е изготвил декларация за съответствието за този продукт.

23

В това отношение следва да се констатира, че Директива 1999/5, която установява регулаторна рамка за пускането на пазара, свободното движение и въвеждането в употреба в Общността на радиооборудването, съдържа в членове 6, 8 и 12 релевантните правила за разрешаването на спора по главното производство.

24

Членове 6 и 8 от тази директива гарантират свободното движение на апаратурата, която отговаря на разпоредбите на посочената директива (Решение от 8 май 2003 г. по дело ATRAL, C-14/02, Recueil, стр. I-4431, точка 50).

25

Макар по силата на член 6, параграф 1, първо изречение от Директива 1999/5 държавите членки да следят за това на пазара да се пуска само апаратура, която отговаря на съществените изисквания, посочени в тази директива, по силата на второто изречение от същата разпоредба те не подчиняват тази апаратура на други национални изисквания, свързани с нейното пускане на пазара. Освен това съгласно член 8, параграф 1 от същата директива те не възпрепятстват пускането на пазара на тяхната територия на апаратура, върху която е поставена маркировката „CE“.

26

Всъщност по силата на Директива 1999/5 снабдената с маркировката „CE“ апаратура се ползва от презумпция за съответствие. Тази маркировка показва съответствието на посочената апаратура с всички разпоредби на Директивата, включително и с процедурите за оценка на нейното съответствие, така както са предвидени те в посочената директива (вж. Решение по дело ATRAL, посочено по-горе, точка 51).

27

В този режим според член 12, параграф 1, първа алинея, първо изречение от Директива 1999/5, маркировката „CE“ се поставя на отговорност на производителя или на негов упълномощен представител в Общността или още на лицето, което отговаря за пускането на апаратурата на пазара.

28

Следователно маркираните със „CE“ продукти могат да бъдат пуснати на пазара, без да е необходимо да се подлагат на механизъм за предварително разрешаване (вж. в този смисъл Решение по дело ATRAL, посочено по-горе, точка 52) или на всякаква друга процедура, целяща да увеличи броя на лицата, които трябва да поставят маркировката за съответствие.

29

При това положение държавите членки са длъжни, без да се засягат разпоредбите на член 6, параграф 4, член 7, параграф 2 и член 9, параграф 5 от Директива 1999/5, да признават маркировката „CE“, поставена от едно от лицата, изброени в член 12, параграф 1 от тази директива. Да се изисква от едно от тези лица да представи декларация за съответствие за радиооборудване, върху което вече е била поставена маркировката „CE“ от някое от другите лица, посочени в член 12, параграф 1 от Директива 1999/5, би било равнозначно на възпрепятстване на пускането на пазара на този продукт посредством подчиняването му на други изисквания, освен предвидените в Директива 1999/5.

30

От това следва, че Директива 1999/5 не допуска национални правила, които в хармонизираната от нея област задължават лицата, отговорни за пускането на пазара на продукт, маркиран със „CE“ и снабден с изготвена от производителя декларация за съответствие, да представят също декларация за съответствие.

31

Фактът, че производителят, който е поставил маркировката „CE“, се намира в държава членка, различна от тази, в която продуктът е пуснат на пазара, няма отражение върху тази преценка. Тъкмо обратно, като цели свободното движение на радиооборудване и взаимното признаване на неговото съответствие, Директива 1999/5 обхваща точно тази хипотеза.

32

Освен това обстоятелството, че разглежданото в главното производство оборудване използва честота, която не е хармонизирана, също не би могло, с оглед на член 6, параграф 4 от Директива 1999/5, да промени тази преценка. Процесуалното правило, посочено в тази разпоредба, налага на производителя, на неговия упълномощен представител, установен в Общността, или на лицето, което отговаря за пускането на оборудването на пазара, единствено задължението да съобщи на националния орган, отговорен за управлението на спектъра, намерението си да пусне това оборудване на неговия национален пазар. Макар това процесуално правило да цели да улесни въвеждането на механизмите на Директива 1999/5 във вътрешното право, то по никакъв начин не предоставя на държавите членки възможността да поставят условия или ограничения пред забраната, прогласена в член 6, параграф 1, второ изречение от Директива 1999/5 (вж. Решение от 20 юни 2002 г. по дело Radiosistemi, C-388/00 и C-429/00, Recueil, стр. I-5845, точка 53).

33

Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че държавите членки не могат, по силата на Директива 1999/5, да изискват от лице, което пуска на пазара радиооборудване, да представи декларация за съответствие, след като производителят на посоченото оборудване, чието седалище се намира в друга държава членка, е поставил маркировката „СЕ“ върху същото и е изготвил декларация за съответствието за този продукт.

34

Със своите въпроси 2—5 и 10, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали по силата на разпоредбите на Директива 2001/95 дистрибутор на радиооборудване може да се счита за производител на този продукт, без да е участвал в произвеждането му и без неговата дейност да се отразява върху свързаните с безопасността характеристики на продукта, и дали той може да бъде задължен да изготви декларация за съответствие, съдържаща свързаните с въпросното радиооборудване технически данни, или дали може да бъде подчинен на задължения, които тежат върху производителя, когато последният не предлага на пазара въпросните продукти.

35

В самото начало следва да се напомни, че по силата на член 1, параграф 2 Директива 2001/95 не се прилага, когато съществува специална общностна правна уредба със същата цел, която регулира безопасността на тези продукти.

36

Както изтъкват по същество по-специално белгийското правителство и Комисията, Директива 1999/5 представлява такава специална правна уредба по отношение на декларацията за съответствие на радиооборудването.

37

При това положение Директива 2001/95 и определенията на термините „производител“ и „дистрибутор“, посочени в член 2, букви д) и е) от нея, не се прилагат, доколкото става въпрос за преценка на въпросите, които са свързани със задължението на лице да представи декларация за съответствие на радиооборудване.

38

Доколкото запитващата юрисдикция иска да се установи дали държава членка може да наложи на подобен дистрибутор задължения, които поначало тежат върху производителите и произтичат от Директива 2001/95, трябва да се констатира, че в предадената на Съда преписка няма данни за задължения, различни от представянето на декларация за съответствие, които да тежат върху дистрибуторите на радиооборудване в Унгария.

39

При всички случаи, за да се определят специфичните задължения, произтичащи от Директива 2001/95, следва да се констатира, че лице, което предлага на пазара даден продукт, би могло да се счита за негов производител само при условията, определени от тази директива в член 2, буква д) от нея, и за негов дистрибутор само при условията, определени в посочения член 2, буква е). Производителят и дистрибуторът са обвързани само от задълженията, които Директива 2001/95 предвижда съответно за всеки от тях.

40

Поради това на въпроси 2—5 и 10 следва да се отговори, че Директива 2001/95 не се прилага, доколкото става въпрос за преценката на въпроси, свързани със задължението на лице да представи декларация за съответствие на радиооборудване. Колкото до правомощието на държавите членки при предлагането на радиооборудване на пазара да налагат по силата на Директива 2001/95 задължения, различни от представянето на декларация за съответствие, лице, което предлага на пазара даден продукт, би могло да се счита, от една страна, за негов производител само при условията, определени от тази директива в член 2, буква д) от нея, и от друга страна, за негов дистрибутор само при условията, определени в посочения член 2, буква е). Производителят и дистрибуторът могат да бъдат обвързани само от задължения, които Директива 2001/95 предвижда съответно за всеки от тях.

41

Въпроси 6—9, които следва да бъдат разгледани заедно, се отнасят до евентуална обосновка, което държава членка може да изтъкне в подкрепа на пречки за свободното движение на радиооборудване с маркировка за съответствие „CE“, и до тълкуването на член 30 ЕО.

42

В това отношение следва да се напомни, както по-специално отбелязва Комисията, че когато даден въпрос е регламентиран по хармонизиран начин на общностно равнище, всяка свързана с него национална мярка трябва да се преценява с оглед на предписанията на тази мярка за хармонизация, а не с оглед на разпоредбите на членове 28 ЕО и 30 ЕО (вж. Решение от 13 декември 2001 г. по дело DaimlerChrysler, C-324/99, Recueil, стр. I-9897, точка 32 и цитираната съдебна практика).

43

Директива 1999/5 съдържа специална правна уредба относно задължението за представяне на декларация за съответствие за дадено радиооборудване. От текста и от целта на тази директива произтича, че тя е насочена към постигане на пълна хармонизация в нейното приложно поле. От това следва, че в областите, спадащи към тази директива, държавите членки трябва да се съобразяват изцяло с нея и че те не могат да запазват противоречащи национални разпоредби (вж. Решение по дело ATRAL, посочено по-горе, точка 44).

44

Пречки за свободното движение на апаратура, попадаща в приложното поле на Директива 1999/5, за която се презумира, че е съобразена със съществените изисквания и при това положение със стандартите за безопасност, посочени в нея, могат да се създават само при условията, предвидени в самата директива. Когато държава членка смята, че съответствието с хармонизиран стандарт не гарантира съответствие със съществените изисквания, предвидени в посочената директива, които посоченият стандарт е предназначен да обхване, тази държава членка може, по силата на член 5 от Директивата, да сезира комитета. При непълноти в хармонизираните стандарти по отношение на съществените изисквания тези стандарти могат да бъдат оттеглени само в съответствие с процедурата по член 5 от Директива 1999/5. При тези условия следва да се констатира, че въведеният с Директива 1999/5 режим гарантира спазването на съществените изисквания, посочени в споменатата директива.

45

Освен това, както отбелязва Комисията, в случай че в подкрепа на ограничение държава членка изтъква мотиви извън областта, хармонизирана с Директива 1999/5, тя може да се позовава на член 30 ЕО. В подобен случай държавата членка би могла единствено да се позовава на някое от определените в член 30 съображения от обществен интерес или на някое от установените в практиката на Съда императивни изисквания (вж. по-специално Решение от 20 февруари 1979 г. по дело Rewe-Zentral, известно като „Cassis de Dijon“, 120/78, Recueil, стр. 649, точка 8). И в единия, и в другия случай ограничението трябва да е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ (вж. посочените по-горе Решение по дело Radiosistemi, точка 42 и Решение по дело ATRAL, точка 64).

46

С оглед на гореизложените съображения на въпроси 6—9 следва да се отговори, че когато даден въпрос е регламентиран по хармонизиран начин на общностно равнище, всяка свързана с него национална мярка трябва да се преценява с оглед на предписанията на тази мярка за хармонизация, а не с оглед на разпоредбите на членове 28 ЕО и 30 ЕО. В областите, спадащи към Директива 1999/5, държавите членки трябва да се съобразяват изцяло с разпоредбите на тази директива, без да могат да запазват противоречащи национални разпоредби. Когато държава членка смята, че съответствието с хармонизиран стандарт не гарантира съответствие със съществените изисквания, предвидени в Директива 1999/5, които посоченият стандарт е предназначен да обхване, тази държава членка е длъжна да следва процедурата по член 5 от тази директива. В замяна на това, в подкрепа на ограничение държава членка може да изтъква мотиви извън областта, хармонизирана с Директива 1999/5. В подобен случай тя би могла единствено да се позовава на съображенията, посочени в член 30 ЕО, или на императивни изисквания, свързани с обществения интерес.

47

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши: