—

за г-н Schwarz, от адв. W. Säftel, Rechtsanwalt,

—

за германското правителство, от г-н M. Lumma и г-н C. Blaschke, в качеството на представители,

—

за италианското правителство, от г-н I. M. Braguglia, в качеството на представител, подпомаган от г-н S. Fiorentino, avvocato dello Stato,

—

за португалското правителство, от г-н L. Fernandes и г-жа M. Ribes, в качеството на представители,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н G. Braun и г-жа N. Yerrell, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 2 и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства (ОВ L 237, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 62), изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от (ОВ L 284, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 213, наричана по-нататък „Директива 91/439“).

2

Запитването е отправено в рамките на производство между г-н Schwarz и Staatsanwaltschaft Mannheim относно свидетелството за управление на моторно превозно средство, което г-н Schwarz е получил в Австрия преди присъединяването на тази държава към Европейския съюз и преди издаването на германско свидетелство за управление, по отношение на което в Германия е приложена мярка за отнемане поради употреба на алкохол.

3

Хармонизиране на свидетелствата за управление на моторни превозни средства се извършва с приемането на Първа директива 80/1263/ЕИО на Съвета от 4 декември 1980 година относно въвеждане на общностно свидетелство за управление на моторни превозни средства (ОВ L 375, стр. 1), която, както сочи първо съображение от нея, цели да допринесе за повишаването на безопасността на движението по пътищата и да улесни движението на лица, установяващи се в държава членка, различна от тази, в която са положили изпит за придобиване на свидетелство за управление, или движещи се в рамките на Европейската общност.

4

Съгласно член 1, параграф 1 от Директива 80/1263 националното свидетелство за управление, изготвено по образец на Общността, е валидно по принцип за управление както при национално, така и при международно движение по пътищата.

5

По силата на член 8, параграф 1, първа алинея от тази директива, ако притежателят на валидно национално свидетелство за управление или свидетелство за управление по образец на Общността, издадено от държава членка, установи обичайното си пребиваване в друга държава членка, неговото свидетелство за управление остава валидно най-много за годината, следваща установяването. В този срок по искане на притежателя и срещу предаване на свидетелството му за управление държавата членка може да му издаде свидетелство за управление по образец на Общността.

6

В член 8, параграф 1, втора алинея от Директива 80/1263 е уточнено, че държавата членка, която извършва смяна на свидетелства за управление, трябва да изпрати старото свидетелство на органите на държавата членка, която го е издала.

7

За случаите на смяна на свидетелство за управление, издадено от трета държава, член 8, параграф 3 от Директива 80/1263 предвижда по-специално, че свидетелство за управление по образец на Общността може да бъде издадено само ако издаденото от трета държава свидетелство е било предадено на компетентните органи на държавата членка, която издава свидетелството.

8

Съгласно първо съображение от Директива 91/439, която отменя Директива 80/1263, считано от 1 юли 1996 г.:

„[…] за целите на общата транспортна политика и като принос към повишаването на безопасността на движението по пътищата, а също и за улесняване преместването [другаде в текста: „движението“] на лица, установяващи се в държава членка, различна от тази, в която са положили изпит за придобиване на свидетелство за управление, желателно е да има национални свидетелства за управление по образец на Общността, които да се признават взаимно от държавите членки без необходимост от смяна.“

9

По силата на девето съображение от тази директива изискването за смяна на свидетелството за управление до една година след промяна на обичайното пребиваване е препятствие пред свободното движение на хора, като се има предвид, че това е недопустимо в светлината на постигнатия напредък към европейска интеграция.

10

Последното съображение от Директива 91/439 уточнява:

„[…] по причини, свързани с безопасността на движението по пътищата, държавите членки трябва да имат възможност за прилагане на националните си разпоредби относно отнемане, временно отнемане и анулиране на свидетелствата за управление спрямо всички притежатели на свидетелства, придобили обичайно пребиваване на тяхна територия.“

11

Член 1 от посочената директива предвижда:

„1.   Държавите членки въвеждат национално свидетелство за управление на основата на общностния образец, даден в приложение I или [да се чете: „или Iа“], в съответствие с разпоредбите на настоящата директива. […]

2.   Свидетелствата за управление, издадени от държавите членки, се признават взаимно.

3.   Когато притежател на валидно национално свидетелство за управление установи обичайното си пребиваване в държава членка, различна от тази, издала свидетелството, приемащата държава членка има право да прилага спрямо притежателя на свидетелството своите национални разпоредби относно валидността на свидетелствата за управление, медицинските прегледи и данъчните разпоредби, и може да нанася в свидетелството всякаква информация, безусловно необходима за административни цели.“

12

Съгласно член 7, параграф 1 от Директива 91/439 свидетелства за управление се издават при следните условия само на тези кандидати:

13

Съгласно точка 14 от приложение III към тази директива, озаглавено „Минимални изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство със силово задвижване“, употребата на алкохол е една от най-големите опасности за безопасността на движението по пътищата и предвид мащабността на този проблем медицинската колегия трябва да бъде много бдителна.

14

Точка 14.1. от това приложение уточнява:

„Свидетелствата за управление не се издават или подновяват на кандидати или водачи с алкохолна зависимост или които не могат да се въздържат от употреба на алкохол преди шофиране.

След доказан период на въздържание, след представяне на квалифицирано медицинско заключение и под условие за редовни прегледи, може да бъде издадено или подновено свидетелство за управление на кандидати или водачи, които в миналото са били зависими от алкохол.“

15

Съгласно член 7, параграф 5 от Директива 91/439:

„Никой не може да притежава свидетелство за управление от повече от една държава членка“.

16

Член 8 от тази директива предвижда:

„1.   В случай, че притежател на валидно национално свидетелство за управление, издадено от държава членка, установи обичайното си пребиваване в друга държава членка, същият може да поиска смяна на свидетелството с равностойно такова; като при необходимост проверка на валидността на представеното за смяна свидетелство се прави от държавата членка, която извършва смяната.

2.   При спазване на принципа на териториално действие на наказателното и полицейското законодателство, държавата членка по обичайно пребиваване може да прилага своята национална уредба относно ограничаване, временно отнемане, отнемане или анулиране на правото на управление на притежател на свидетелство за управление, издадено от друга държава членка и при необходимост да смени свидетелството за управление именно с такава цел.

[…]

4.   Всяка държава членка има право да откаже да признае валидността на свидетелство за управление, издадено от друга държава членка на лице, спрямо което на територията на втората държава членка е приложена някоя от мерките, предвидени в параграф 2.

[…]

6.   В случай, че държава членка извърши смяна на издадено от трета страна свидетелство за управление със свидетелство за управление по образец на Общността, тази смяна се вписва в последното заедно с всички подновявания и подмени впоследствие.

Такава смяна можа да бъде направена само ако издаденото от трета държава свидетелство за управление бъде предадено на компетентните органи на държавата членка, която извършва смяната. В случай, че притежателят на такова свидетелство се прехвърли на обичайно пребиваване в друга държава членка, последната не е длъжна да прилага член 1, параграф 2.“

17

Съгласно член 10 от Директива 91/439 със съгласието на Комисията държавите членки приравняват категориите по свидетелствата, издавани преди влизането в сила на тази директива, с категориите, дефинирани в член 3.

18

Член 12 от Директива 91/439 гласи:

„1.   Държавите членки, след съгласуване с Комисията, преди 1 юли 1994 г. приемат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби с цел прилагане на настоящата директива. Те прилагат тези разпоредби, считано от

[…]

3.   Държавите членки си помагат взаимно при прилагането на настоящата директива и при необходимост разменят информация относно регистрираните от тях свидетелства.“

19

Член 1 от Решение 2000/275/ЕО на Комисията от 21 март 2000 година относно съответствията между определени категории свидетелства за управление на моторни превозни средства (ОВ L 91, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 7, стр. 104), изменено с Решение 2002/256/ЕО на Комисията от (ОВ L 87, стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 9, стр. 3), предвижда, че то се прилага за всички валидни свидетелства за управление на моторни превозни средства, издавани в държави членки, които все още са в употреба.

20

Член 2 от посоченото решение предвижда, че таблиците на съответствията между категориите свидетелства за управление на моторни превозни средства, издавани в държави членки преди прилагането на Директива 91/439/ЕИО и на хармонизираните категории, както са определени в член 3 от Директива 91/439/ЕИО, са представени в приложението към това решение.

21

Член 28, параграфи 1, 4 и 5 от Наредбата относно достъпа на лицата до участие в движението по пътищата (Наредба относно свидетелствата за управление) (Verordnung über die Zulassung von Personen zum Straßenverkehr (Fahrerlaubnis-Verordnung) от 18 август 1998 г. (BGBl. 1998 I, стр. 2214, наричана по-нататък „FeV“) предвижда:

„(1)   На притежателите на валидни свидетелства за управление на [Съюза] или на [Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък „EИП“)], които обичайно пребивават по смисъла на член 7, параграф 1 или 2 в Германия, се разрешава — при спазване на ограничението, предвидено в алинеи 2—4 — да управляват превозни средства в тази страна в рамките на притежаваните от тях права. Условията, свързани с чуждестранните свидетелствата за управление, се спазват и в Германия. Разпоредбите на настоящата наредба се прилагат за тези свидетелства за управление, освен ако не е предвидено друго.

[…]

(4)   Разрешението, посочено в параграф 1, не се прилага за притежателите на свидетелство за управление на [Съюза] или на ЕИП,

[…]

[…]

(5)   Правото на използване в Германия на свидетелство за управление на [Съюза] или на ЕИП след някое от посочените в параграф 4, точки 3 и 4 решения се предоставя при поискване, след като основанията, обосноваващи отнемането или забраната за искане на право на управление, вече не са налице. […]“

22

Според член 69 от Наказателния кодекс (Strafgesetzbuch) наказателният съд разпорежда отнемането на свидетелството за управление, ако от фактите по случая следва, че подсъдимият не е годен да управлява превозни средства. Съгласно член 69а от същия кодекс това отнемане е съпроводено от период на забрана за искане на ново свидетелство за управление (период на блокиране), който може да продължи от шест месеца до пет години и дори при определени условия може да бъде наложен пожизнено.

23

Освен това органът, компетентен да издаде свидетелство за управление, е длъжен да го отнеме по силата на член 46 от FeV, ако се установи, че притежателят на свидетелството е негоден да управлява превозни средства.

24

Член 11 от FeV, озаглавен „Годност“, уточнява:

„(1)   Лицата, които желаят да получат свидетелство за управление, трябва да отговарят на необходимите за тази цел физически и психически изисквания. Тези изисквания не са изпълнени по-специално в случай на заболявания или увреждания, посочени в приложение 4 или в приложение 5, които изключват годността [за управление на моторни превозни средства] или водят до ограничена годност за [такова]. […]

(2)   Ако съществуват факти, които могат да породят съмнения относно физическата или психическа годност на заявителя на свидетелството за управление, компетентните органи в областта на свидетелствата за управление могат да наредят представянето от заинтересованото лице на заключение от медицинска експертиза с оглед изготвяне на решенията относно издаването или продължаването срока на действие на свидетелството за управление или относно налагането на ограничения или условия. […]

(3)   С оглед отпадане на съмненията относно годността за управление може да бъде наредено да се представи заключение от официално признат център за контрол на годността за управление на превозни средства (заключение от медико-психологична експертиза) за целите, посочени в параграф 2, [по-конкретно]

[…]

[…]

(8)   Ако съответното лице откаже да бъде изследвано или не предостави в срок на компетентния орган в областта на свидетелствата за управление заключението от експертизата, чието представяне е поискано от последния, компетентният орган има право да направи извод в своето решение за липсата на годност на съответното лице. […]“

25

Член 13 от FeV, озаглавен „Годност при проблеми с алкохола“, оправомощава компетентните органи при определени обстоятелства да наредят представянето на заключение от медико-психологична експертиза с оглед изготвянето на решенията, свързани било с издаването или с продължаването на срока на действие на свидетелството за управление, било с налагането на ограничения или условия във връзка с правото на управление. Такъв по-специално е случаят, когато според медицинското заключение или поради определени факти съществуват данни за злоупотреба с алкохол или когато неколкократно са извършени нарушения в областта на движението по пътищата под въздействието на алкохол.

26

Член 20, параграф 1 от FeV предвижда, че при издаване на ново свидетелство за управление след отнемане се прилагат разпоредбите относно първото издаване на свидетелство. Въпреки че съгласно параграф 2 от член 20 компетентният орган може да се откаже да проведе отново изпитите, свързани с издаването на свидетелството, когато не съществуват данни, че заявителят не притежава вече знанията и способностите, необходими за целта, параграф 3 от същия член 20 предвижда, че такова решение не засяга задължението да се представи заключение от медико-психологична експертиза, предвидено в член 11, параграф 3, първо изречение, точка 5 от FeV.

27

По силата на член 21, параграф 1 от Закона за движение по пътищата (Straßenverkehrsgesetz, наричан по-нататък „StVG“) всеки, който управлява превозно средство, без да притежава необходимото за тази цел свидетелство за управление, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба.

28

На 28 октомври 1964 г. Verkehrsamt Wien (служба за движението по пътищата, Виена (Австрия) издава на г-н Schwarz свидетелство за управление на превозните средства от категории A и B.

29

През 1968 г. г-н Schwarz преиздава австрийското си свидетелство за управление като германско свидетелство за управление на превозните средства от категории 1 и 3. Оставено му е да задържи австрийското свидетелство за управление.

30

На 9 май 1988 г. г-н Schwarz прави отказ от германското си свидетелство за управление и го връща.

31

На 3 май 1994 г., след като г-н Schwarz преминава успешно медико-психологичен преглед, Ordnungsamt Mannheim (Германия) му издава ново германско свидетелство за управление. Оставено му е да задържи австрийското си свидетелство за управление.

32

На 1 декември 1997 г. Amtsgericht Mannheim осъжда г-н Schwarz да заплаща глоба в продължение на 40 дни — по 50 DEM на ден — за това, че съзнателно е управлявал превозно средство в нетрезво състояние. Лишен е от правото на управление, свидетелството му за управление е отнето и му е наложена забрана да прави искане за ново свидетелство за период от шест месеца.

33

На 24 юли 2000 г. г-н Schwarz отправя искане пред Ordnungsamt Mannheim за издаване на ново свидетелство за управление на превозни средства от категория 3. На това искане е отхвърлено, с мотива че заинтересованото лице не е представило изискваното заключение за годност.

34

На 11 април 2005 г. е установено, че г-н Schwarz управлява превозно средство, без да притежава необходимото за тази цел свидетелство за управление. Поради това на Amtsgericht Mannheim го осъжда да заплаща глоба в продължение на 30 дни — по 25 EUR на ден. Г-н Schwarz заплаща наложената глоба, за да избегне заместващото я наказание лишаване от свобода.

35

В това отношение г-н Schwarz твърди, че не е могъл да направи възражение срещу това определение за налагане на наказание, тъй като то е било изпратено във Виена и той го е получил със закъснение.

36

На 23 декември 2005 г. при пътна проверка г-н Schwarz представя австрийското си свидетелство за управление. Впоследствие с решение от Amtsgericht Mannheim го оправдава по обвинението, че е управлявал превозно средство без валидно свидетелство за управление, престъпление, санкционирано съгласно член 21, параграф 1 от StVG.

37

Staatsanwaltschaft Mannheim обжалва това съдебно решение пред Landgericht Mannheim, с цел да се осъди г-н Schwarz за управление на превозно средство без свидетелство за управление.

38

При тези обстоятелства Landgericht Mannheim решава да спре производството и да постави на Съда следните два преюдициални въпроса:

39

С първия си въпрос съдът, отправил запитването, иска по същество да се установи дали член 7, параграф 5 от Директива 91/439 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска гражданин на държава членка, притежател на общностно свидетелство за управление, издадено от тази държава членка, да притежава освен него друго свидетелство, издадено по-рано от друга държава членка, когато и двете свидетелства са получени преди присъединяването на последната към Съюза.

40

Г-н Schwarz и Комисията считат, че притежаването на две свидетелства за управление, издадени: едното от държавата членка по пребиваване, а другото от друга държава членка преди присъединяването на последната към Съюза, е възможно, дори подобно притежаване да противоречи на член 7, параграф 5 от Директива 91/439. Всъщност, макар и подобно положение да не е целено от директивата, то можело да се предотврати само след създаването на централизирано управление за всички държави членки по отношение на свидетелствата за управление.

41

Германското правителство също е на мнение, че по принцип е възможно притежаване на две свидетелства за управление, издадени от две държави членки, като и двете свидетелства са получени преди присъединяването на една от тези държави към Съюза.

42

Това правителство отбелязва обаче, че съгласно националното право е възможно свидетелство за управление, издадено от трета държава, да е станало невалидно на националната територия преди присъединяването на тази държава към Съюза. Такъв бил случаят в положение като това по главното производство съгласно приложимото германското право, по силата на което водач на превозно средство, който е притежател на валидно свидетелство за управление, издадено от трета държава, губи правото си да се ползва от това свидетелство, ако се изтекли повече от дванадесет месеца от датата, на която е установил постоянното си пребиваване в Германия.

43

Във всички случаи евентуалното възобновяване на действието на свидетелството за управление, издадено през 1964 г., би влязло в противоречие с член 7, параграф 5 от Директива 91/439, чиято цел е да се предотврати притежаването на две валидни свидетелства.

44

Като отбелязва, че срокът на валидност на австрийското свидетелство за управление явно не е бил ограничен, италианското правителство предоставя на Съда да прецени дали при притежаване на две свидетелства за управление член 7, параграф 5 от Директива 91/439 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че налага на съответната държава членка, при необходимост чрез прилагане на процедурата за взаимна помощ, да допусне било автоматичното прекратяване на действието на по-рано издаденото свидетелство, било нищожността ex novo на свидетелството, издадено впоследствие.

45

Португалското правителство отбелязва, че по силата на член 7, параграф 5 от Директива 91/439 правото на управление на превозно средство в държава членка може да се упражнява само въз основа едно-единствено общностно свидетелство за управление. Така евентуални ограничителни мерки се отразявали върху това единствено общностно свидетелство. От административна гледна точка такова единствено общностно свидетелство за управление давало възможност да се упражнява контрол и да се прилагат евентуални санкции. При това положение, с оглед на правилното транспониране на Директива 91/439 Федерална република Германия трябвало да гарантира, че всеки водач, пребиваващ на нейната територия, притежава само един общностен документ за управление.

46

Въпросът за тълкуването на член 7, параграф 5 от Директива 91/439, както е поставен от запитващата юрисдикция, предпоставя едновременната валидност на двете свидетелства за управление.

47

Германското правителство твърди, че по силата на германското право г-н Schwarz е трябвало да изгуби правото си да се ползва от австрийското си свидетелство за управление, издадено през 1964 г. и преиздадено през 1968 г., дванадесет месеца след като е установил постоянното си пребиваване в Германия.

48

В това отношение е уместно да се отговори, че компетентността на Съда е ограничена единствено до разглеждането на разпоредбите на общностното право и Съдът не е призван да се произнася по националното право (вж. в този смисъл Решение от 1 юни 2006 г. по дело innoventif, C-453/04, Recueil, стр. I-4929, точка 29).

49

Във всички случаи, в рамките на производството по член 234 ЕО Съдът е оправомощен единствено да се произнася по тълкуването или валидността на общностен акт въз основа на фактите, които националната юрисдикция е представила на Съда (вж. Решение от 16 март 1978 г. по дело Oehlschläger, 104/77, Recueil, стр. 791, точка 4 и Решение от по дело Eckelkamp, C-11/07, Сборник, I-6845, точка 52).

50

От акта за преюдициално запитване обаче следва, че на г-н Schwarz му е оставено да задържи австрийското свидетелство за управление при преиздаването на последното като германско свидетелство за управление през 1968 г., както и при издаването на германското свидетелство за управление през 1994 г., и това австрийско свидетелство е останало валидно.

51

Що се отнася до валидността на издаденото през 1994 г. германско свидетелство за управление, от една страна, се поставя въпросът за прилагането на Директива 80/1263, и по-специално на член 8, параграф 3 от нея, доколкото последният предвижда, че когато държава членка сменя издадено от трета държава свидетелство за управление със свидетелство за управление по образец на Общността, тази смяна може да се извърши само ако издаденото от трета държава свидетелство е било предадено на компетентните органи на държавата членка, която извършва смяната.

52

При положение като това в главното производство, доколкото издаването на германското свидетелство за управление през 1994 г. не е представлявало преиздаване или смяна на австрийското свидетелство за управление, а издаване на ново свидетелство съгласно германското право, както поддържа германското правителство, разпоредбите относно смяната на свидетелство за управление не са приложими.

53

От друга страна, член 7, параграф 5 от Директива 91/439, съгласно който никой не може да притежава свидетелство за управление от повече от една държава членка, е бил неотносим към издаването на германското свидетелство за управление през 1994 г., тъй като посочената директива е влязла в сила едва на 1 юли 1996 г., когато е отменена Директива 80/1263 (вж. Решение от по дело Awoyemi, C-230/97, Recueil, стр. I-6781, точка 33).

54

Дори да се предположи, за разлика от твърдението на германското правителство, че издаването на германското свидетелство за управление през месец май 1994 г. не е трябвало да се счита за издаване на ново свидетелство за управление, а в действителност за смяна на съществуващо свидетелство, следва да се приеме, че гражданин на държава членка не може да бъде ощетяван поради обстоятелството, че е притежател на две свидетелства за управление, макар и издаването на второто свидетелство да е последица от нередовност, доколкото държавата членка, която го е издала, не се е съобразила с общностното право, като не е предала свидетелството, издадено по-рано от друга държава членка, на органите на последната. Действително притежателят на подобно свидетелство за управление не може да бъде санкциониран от държава членка за неизпълнение на задължения, които общностното право налага на посочената държава.

55

Член 7, параграф 5 от Директива 91/439 предвижда, че никой не може да притежава свидетелство за управление от повече от една държава членка. Следователно на държавите членки се забранява да издават общностно свидетелство за управление, когато лицето, което желае такова свидетелство, вече притежава друго свидетелство, издадено от друга държава членка.

56

Макар да е вярно, че член 7, параграф 5 от Директива 91/439 потвърждава единствеността на общностното свидетелство за управление (вж. Решение от 26 юни 2008 г. по дело Wiedemann и Funk, C-329/06 и C-343/06, Сборник, I-4635, точка 70, както и Решение от по дело Zerche и др., C-334/06—C-336/06, Сборник, I-4691, точка 67), това не променя обстоятелството, че единствената последица от тази разпоредба е да не се допусне издаването на второ общностно свидетелство за управление след влизане в сила на посочената разпоредба, а именно на , когато е отменена Директива 80/1263.

57

Впрочем член 7, параграф 5 от Директива 91/439 допуска възможността гражданин на държава членка да продължава да разполага с повече от едно валидно свидетелство за управление, когато едно от тези свидетелства е издадено в държава членка преди присъединяването ѝ, доколкото това свидетелство не е изгубило валидността си.

58

Следователно при това положение, когато едновременно са налице две валидни свидетелства за управление, посочената разпоредба не засяга валидността на някое от тях. В този случай тя не урежда предимство при прилагането и не налага автоматичното прекратяване на действието на първото свидетелство, нито нищожността на второто.

59

Ето защо, когато първото свидетелство за управление е издадено от държава преди присъединяването ѝ към Съюза, при притежаване на две валидни свидетелства за управление член 7, параграф 5 от Директива 91/439 не изисква нито автоматичното прекратяване на действието на свидетелството, издадено по-рано от тази държава преди присъединяването ѝ, нито нищожността на последващото свидетелство, издадено в друга държава членка, също преди посоченото присъединяване.

60

Предвид изложеното по-горе на първия въпрос следва да се отговори, че член 7, параграф 5 от Директива 91/439 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че допуска възможността гражданин на държава членка да притежава едновременно две валидни свидетелства за управление, едното от които е общностно свидетелство, а другото — свидетелство за управление, издадено от друга държава членка, когато и двете свидетелства са получени преди присъединяването на последната към Съюза.

61

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 1 и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439 не допускат възможността държава членка да откаже да признае правото на управление, произтичащо от свидетелство за управление, издадено от друга държава членка преди присъединяването ѝ към Съюза, ако това свидетелство е издадено преди издаването на свидетелство за управление от първата държава членка, в която второто свидетелство е отнето поради липса на годност на неговия притежател да управлява превозно средство и е изтекъл периодът на забрана, съпровождащ посоченото отнемане.

62

Г-н Schwarz отбелязва, че отказът на държава членка да признае свидетелство за управление, издадено в друга държава членка, е обусловен от решение на компетентната национална служба за движението по пътищата, какъвто не бил случаят в главното производство.

63

В същото производство съдът, отправил запитването, нямал компетентност и поради това не можел да налага наказание на г-н Schwarz за управление на превозно средство без свидетелство. Впрочем отнемане на германското му свидетелство за управление през 1997 г., съпроводено от период на забрана да иска ново свидетелство за управление, не можело да обоснове, след изтичането на посочения период, отказ за неопределено време да се признае австрийското му свидетелство за управление, издадено през 1964 г.

64

Комисията посочва, че свидетелство за управление, издадено в държава членка след отнемане на предходно свидетелство в друга държава членка, не трябва да бъде признавано от последната държава членка, ако второто свидетелство е издадено в рамките на периода на забрана да се иска ново свидетелство в държавата членка, която е отнела първото свидетелство.

65

За разлика от това било възможно отново да се управлява превозно средство по силата на второ свидетелство за управление, издадено от държава членка след изтичането на периода на забраната да се иска ново свидетелство. Относно свидетелство за управление, издадено преди периода на забрана да се иска ново свидетелство, а не в рамките на този период, Комисията отбелязва, че обикновено към момента на издаването притежателят на такова свидетелство е с чисто съдебно минало и поради това посоченото свидетелство трябвало да бъде признато, освен ако това е недопустимо поради особени обстоятелства.

66

В случай като този по главното производство нито обстоятелството, че Република Австрия все още не се е присъединила към Съюза, нито обстоятелството, че е отнето свидетелство, издадено впоследствие в Германия, влияело върху задължението за признаване на валидно свидетелство за управление, издадено от Република Австрия, след периода на забрана, от който е съпроводена мярката за отнемане.

67

С оглед на отговора, който предлага на първия въпрос, германското правителство поддържа само при условията на евентуалност, че Директива 91/439 допуска правилото на § 28 от FeV, въз основа на което на г-н Schwarz не се разрешава да управлява превозно средство, като се позовава на австрийското си свидетелство за управление, доколкото не бъдело доказано чрез представяне на заключение от медико-психологична експертиза, че са отпаднали основанията, обосновали отнемането на впоследствие издаденото германско свидетелство за управление. Отнемането на германското свидетелство за управление би било лишено от ефикасност, ако властите са длъжни да признаят по-рано издадено чуждестранно свидетелство.

68

По-нататък член 8, параграф 2 от Директива 91/439 разрешавал предприемането на мерки за санкциониране на прояви след получаването на чуждестранното свидетелство.

69

Освен това за разлика от лицето, което получава ново свидетелство за управление в друга държава членка след отнемането на германското свидетелство, заинтересованото лице изобщо не доказало на два пъти годността си да управлява превозни средства. Член 8, параграф 1 от Директива 80/1263 и член 7, параграф 5 от Директива 91/439 ясно разкривали волята на общностния законодател да се избегне лицата да натрупват двойно право на управление на превозните средства.

70

Германското правителство поддържа също, че отнемането на национално свидетелство за управление трябва да открива възможността да се оспори валидността на чуждестранно свидетелство за управление, получено по-рано, тъй като целта на Директива 91/439, насочена към осигуряване на безопасността на движението по пътищата, налага да се забрани на лице, което не е годно, да управлява превозно средство по обществените пътища.

71

Накрая германското правителство отбелязва, че изтичането на периода на забрана да се иска ново свидетелство за управление е неотносимо към главното производство, тъй като подсъдимият не е получил ново свидетелство за управление след изтичането на периода на забрана. Правата на г-н Schwarz не били засегнати прекомерно, тъй като не му е забранено да получи ново свидетелство за управление след изтичане на периода на забрана.

72

Освен това италианското правителство твърди, че няма никаква пречка за прилагането на член 8, параграф 2 от Директива 91/439, съгласно който държавата членка по обичайно пребиваване може да прилага своята национална уредба относно ограничаване, временно отнемане, отнемане или анулиране на правото на управление на притежател на свидетелство за управление, издадено от друга държава членка.

73

По делото в главното производство след отнемането на германското му свидетелство за управление г-н Schwarz не е бил подлаган на проверка за годност да управлява превозно средство по разпореждане на органите на друга държава членка. Следователно след решението за отнемане не настъпило каквото и да е събитие, от което да се направи извод, че заинтересованото лице си е възстановило годността за управление. Освен това г-н Schwarz имал възможност да подаде искане за ново свидетелство за управление съгласно член 28, параграф 5 от FeV.

74

От първо съображение от Директива 91/439 следва, че общият принцип на взаимно признаване на издадените от държавите членки свидетелства за управление, прогласен в член 1, параграф 2 от тази директива, е установен по-специално с цел улесняване на движението на лица, установяващи се в държава членка, различна от тази, в която са положили изпит за придобиване на свидетелство за управление (Решение от 29 април 2004 г. по дело Kapper, C-476/01, Recueil, стр. I-5205, точка 71, Решение по дело Wiedemann и Funk, посочено по-горе, точка 49, Решение по дело Zerche и др., посочено по-горе, точка 46, както и Решение от по дело Weber, C-1/07, Сборник, стр. I-8571, точка 26).

75

Според установената съдебна практика посоченият член 1, параграф 2 предвижда взаимното признаване, без друго формално изискване, на свидетелствата за управление, издадени от държавите членки. Тази разпоредба налага на държавите членки ясно и точно задължение, което не оставя никаква свобода на преценка относно мерките, които трябва да бъдат приети за изпълнението му (вж. в този смисъл Решение по дело Awoyemi, посочено по-горе, точки 41 и 42, Решение от 10 юли 2003 г. по дело Комисия/Нидерландия, C-246/00, Recueil, стp. I-7485, точки 60 и 61, Решение по дело Kapper, посочено по-горе, точка 45, Решение по дело Wiedemann и Funk, посочено по-горе, точка 50, Решение по дело Zerche и др., посочено по-горе, точка 47 и Решение по дело Weber, посочено по-горе, точка 27, както и Определение от по дело Halbritter, C-227/05, точка 25 и Определение от по дело Kremer, C-340/05, точка 27).

76

Задължение на държавата членка, издала свидетелството за управление, е да провери дали са изпълнени минималните условия, наложени от общностното право, по-специално тези относно пребиваването и годността за управление, наложени от член 7, параграф 1 от Директива 91/439, и следователно дали е обосновано издаването на свидетелство за управление (вж. Решение по дело Wiedemann и Funk, посочено по-горе, точка 52, както и Решение по дело Zerche и др., посочено по-горе, точка 49).

77

След като органите на дадена държава членка са издали свидетелство за управление съгласно член 1, параграф 1 от Директива 91/439, другите държави членки нямат право да проверяват спазването на условията за издаване, предвидени от тази директива. Всъщност притежаването на свидетелство за управление, издадено от държава членка, трябва да се счита за доказателство, че притежателят на това свидетелство е отговарял на тези условия в деня, в който последното му е издадено (Решение по дело Wiedemann и Funk, посочено по-горе, точка 53 и Решение по дело Zerche и др., посочено по-горе, точка 50).

78

В настоящия случай трябва да се отбележи, че свидетелствата за управление, издадени в Австрия от 1 януари 1956 г. до , се съдържат в таблиците на съответствията, приложени към Решение 2000/275, изменено с Решение 2002/256.

79

Впрочем член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439 позволява на държавите членки при определени обстоятелства, и по-конкретно по съображения за безопасност на пътното движение, както следва от последното съображение от тази директива, да прилагат националните си разпоредби относно ограничаването, временното отнемане, отнемането и анулирането на свидетелствата за управление спрямо всички притежатели на свидетелства, които обичайно пребивават на тяхна територия.

80

Възможността, предвидена в член 8, параграф 2 от Директива 91/439, може да бъде упражнявана само с оглед на поведението на заинтересованото лице след получаването на свидетелството за управление, издадено от друга държава членка (вж. в този смисъл Решение по дело Wiedemann и Funk, посочено по-горе, точка 59 и Решение по дело Zerche и др., посочено по-горе, точка 56, както и Определение по дело Halbritter, посочено по-горе, точка 38, Определение по дело Kremer, посочено по-горе, точка 35 и Определение от 3 юли 2008 г. по дело Möginger, C-225/07, непубликувано в Сборника, точка 36).

81

Макар да е вярно, че член 8, параграф 2 от Директива 91/439 не позволява на държавата членка по обичайно пребиваване да откаже да признае издадено от друга държава членка свидетелство за управление единствено с мотива че на притежателя на това свидетелство по-рано е било отнето предходно свидетелство в първата държава членка, все пак тази разпоредба дава възможност на последната при спазване на принципа на териториално действие на наказателното и полицейското законодателство да прилага спрямо посочения притежател своята национална уредба относно ограничаване, временно отнемане, отнемане или анулиране на свидетелството, ако това е обосновано с оглед на поведението му след издаването на свидетелството (вж. Решение по дело Wiedemann и Funk, посочено по-горе, точка 66, както и Решение по дело Zerche и др., посочено по-горе, точка 63).

82

Член 8, параграф 4, първа алинея от Директива 91/439 разрешава от своя страна на държава членка да откаже да признае валидността на свидетелство за управление, получено в друга държава членка от лице, спрямо което на територията на първата държава членка е наложена мярка за ограничаване, временно отнемане, отнемане или анулиране на свидетелството.

83

В това отношение Съдът се е произнесъл, че член 1, параграф 2 и член 8, параграф 4 от Директива 91/439 допускат държава членка да откаже на дадено лице, спрямо което на нейна територия е наложена мярка за отнемане на свидетелство за управление, съпроводена от забрана да се иска ново свидетелство през определен период от време, да признае ново свидетелство, издадено от друга държава членка през този период на забрана (Решение по дело Wiedemann и Funk, посочено по-горе, точка 65, Решение по дело Zerche и др., посочено по-горе, точка 62, както и Определение от по дело Möginger, посочено по-горе, точка 38).

84

Предвиденото в член 8, параграф 4 от Директива 91/439 разрешаване обаче представлява дерогация на общия принцип за взаимно признаване на свидетелствата за управление и поради това следва да се тълкува стриктно (вж. Решение по дело Wiedemann и Funk, посочено по-горе, точка 60, Решение по дело Zerche и др., посочено по-горе, точка 57 и Решение по дело Weber, посочено по-горе, точка 29).

85

Впрочем Съдът приема, че държава членка не може да се позовава на посочения член 8, параграф 4, за да откаже да признае за неопределено време на лице, спрямо което в същата държава е наложена мярка за отнемане или за анулиране на свидетелство за управление, издадено от тази държава членка, валидността на всяко свидетелство за управление, което може да му бъде издадено от друга държава членка впоследствие, а именно след периода на забрана (вж. в този смисъл Решение по дело Kapper, посочено по-горе, точка 76, Решение по дело Wiedemann и Funk, посочено по-горе, точка 63, Решение по дело Zerche и др., посочено по-горе, точка 60, както и Определение по дело Halbritter, посочено по-горе, точка 28 и Определение по дело Kremer, посочено по-горе, точка 29).

86

Така, когато на определено лице е наложена мярка за отнемане на свидетелството му за управление в една държава членка, посоченият член 8, параграф 4 не позволява по принцип на тази държава членка да откаже да признае валидността на свидетелство за управление, издадено по-късно на същото лице от друга държава членка, извън всякакъв период на забрана да се иска ново свидетелство за управление (вж. в този смисъл Решение по дело Kapper, посочено по-горе, точка 76, Решение по дело Wiedemann и Funk, посочено по-горе, точка 64, Решение по дело Zerche и др., посочено по-горе, точка 60, както и Определение по дело Halbritter, посочено по-горе, точка 27, Определение по дело Kremer, посочено по-горе, точка 29 и Определение по дело Möginger, посочено по-горе, точка 44).

87

В настоящия случай, както по делата, по които са постановени цитираните в предходната точка решения и определения, разглежданото в главното производство свидетелство за управление е издадено и използвано извън какъвто и да е период на забрана да се иска ново свидетелство.

88

Остава да се провери обаче дали обстоятелството, че свидетелство за управление е издадено от държава членка преди свидетелство за управление, издадено от друга държава членка, и следователно преди отнемането на последното, оказва влияние върху задължението на последната държава да признае издаденото от първата държава свидетелство за управление.

89

Всъщност, макар да е вярно, че свидетелство за управление като разглежданото в главното производство австрийско свидетелство е издадено извън какъвто е да е период на забрана да се иска ново свидетелство за управление и че притежателят му го е използвал извън този период, посоченото свидетелство, за разлика от цитираните решения и определения, е получено преди, а не след издаването на германското свидетелство за управление, и следователно преди отнемането на последното.

90

Както отбелязва генералният адвокат в точка 40 от заключението си, Директива 91/439 цели да уравновеси, от една страна, принципа на взаимно признаване, насочен към улесняване на свободното движение на хора — цел на тази директива, която е напомнена в точка 74 от настоящото решение, а от друга страна, целта на посочената директива да се повиши безопасността на движението по пътищата, по-конкретно като се позволи на държавите членки на основание член 8, параграфи 2 и 4 от тази директива да прилагат при определени обстоятелства националните си разпоредби относно отнемането, временното отнемане, и анулирането на свидетелствата за управление.

91

Така Съдът се е произнесъл, че държава членка не може да откаже да признае на нейна територия правото да се управлява превозно средство, произтичащо от свидетелство за управление, издадено в друга държава членка, и следователно валидността на това свидетелство, докато притежателят на същото не е изпълнил условията, изисквани в първата държава членка за издаването на ново свидетелство след отнемането на свидетелство за управление, което е получил в нея по-рано, включително проверка на годността за управление, удостоверяваща, че вече не са налице основанията, обосноваващи посоченото отнемане (вж. Решение по дело Wiedemann и Funk, посочено по-горе, точка 64 и Решение по дело Zerche и др., посочено по-горе, точка 61, както и Определение по дело Halbritter, посочено по-горе, точка 32 и Определение по дело Kremer, посочено по-горе, точка 38).

92

По тези дела липсата на годност за управление, санкционирана с отнемане на свидетелството за управление в една държава членка, е преразгледана чрез проверка на годността, извършена от друга държава членка при последващото издаване на свидетелство за управление.

93

Всъщност по този повод, както е напомнено в точка 76 от настоящото решение, държавата членка, издала свидетелството за управление, трябва да провери дали съгласно член 7, параграф 1 от Директива 91/439 кандидатът отговаря на минималните изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозни средства.

94

При обстоятелства като тези в главното производство отнемането на свидетелство за управление, издадено от държава членка, поставя под въпрос годността за управление на притежателя му, а следователно мълчаливо и свидетелството за управление, което му е издадено по-рано от друга държава членка.

95

Впрочем, както отбелязват германското и италианското правителство, за разлика от споровете, по които са постановени посочените по-горе определения по дела Halbritter и Kremer, след предшестващото отнемане на германското му свидетелство за управление притежателят на свидетелството не е бил подлаган на проверка за годността му да управлява превозно средство по разпореждане на органите на друга държава членка. Следователно изобщо не е доказано, че съгласно наложените от Директива 91/439 изисквания за годност посоченият притежател е годен да управлява превозно средство и да вземе участие в движението по пътищата.

96

Ако е възможно национална мярка за отнемане като наложената в главното производство да се заобикаля посредством възможността да се ползва свидетелство за управление, издадено преди издаването на свидетелството, което е отнето по съображения за липса на годност за управление, без да е установено, че лицето, представящо старото свидетелство, е годно съгласно Директива 91/439 да управлява превозно средство към датата, на която представя свидетелството, това би застрашило безопасността на движението по пътищата.

97

Освен това би било парадоксално да се налага на държава членка да признае право на управление, произтичащо от свидетелство за управление, издадено от друга държава членка преди свидетелство за управление, издадено от първата държава членка, при положение че второто свидетелство е било отнето поради липсата на годност на притежателя му да управлява превозно средство. Всъщност ако гражданин на държава членка разполага с едно-единствено свидетелство за управление, издадено в друга държава членка, първата държава членка е оправомощена по силата на член 8, параграф 2 от Директива 91/439 да приложи спрямо него своята правна уредба относно отнемането, например поради липса на годност за управление на превозно средство.

98

От изложеното по-горе следва, че член 1 и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439 допускат възможността държава членка да откаже да признае правото на управление, произтичащо от свидетелство за управление, издадено от друга държава членка преди присъединяването ѝ към Съюза, ако това свидетелство е било издадено преди издаването на свидетелство за управление от първата държава членка, в която второто свидетелство е било отнето поради липса на годност на неговия притежател да управлява превозно средство. Неотносимо в това отношение е обстоятелството, че отказът е направен, след като е изтекъл периодът на забрана да се иска ново свидетелство за управление, съпровождащ посоченото отнемане.

99

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: