—

за Essent Netwerk BV като универсален правоприемник на Essent Netwerk Noord BV от 1 януари 2005 г., от адв. P. E. Mazel и адв. М. E. Hamminga, advocaten,

—

за Aluminium Delfzijl BV, от адв. A. J. van den Berg и адв. M.Van Leeuwen, advocaten,

—

за Nederlands Elektriciteit Administratiekantoor BV, от адв. J. K. de Pree и адв. Y. de Vries, advocaten,

—

за нидерландското правителство, от г-жа H. G. Sevenster, както и от г-н P. P. J. van Ginneken и г-н D. J. M. de Grave, в качеството на представители,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н R. Lyal и г-н H. van Vliet, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 25 ЕО, 87, параграф 1 ЕО и 90 ЕО.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Essent Netwerk Noord BV (наричано по-нататък „Essent Netwerk“), оператор на електроенергийна мрежа, и Aluminium Delfzijl BV (наричано по-нататък „Aldel“), купувач на електроенергия и на преносни услуги, относно ценова надбавка, начислявана за енергиен пренос през периода от 1 август до 31 декември 2000 г.

3

Във връзка с встъпване и обратни искове в спора участват и Nederlands Elektriciteit Administratiekantoor BV, с предишно наименование Samenwerkende ElektriciteitsProduktiebedrijven NV (наричано по-нататък „SEP“), законово определено дружество, нидерландската държава и дружество Saranne BV, дъщерно дружество на SEP и оператор на мрежа с високо напрежение.

4

Директива 96/92/EО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (OВ L 27, 1997 г., стр. 20, наричана по-нататък „директивата“) установява общите правила относно производството, преноса и разпределението на електроенергия.

5

Глави IV, VI, и VII от директивата уреждат съответно управлението на преносната мрежа, счетоводните отчети на предприятията от електроенергийния сектор и организацията на достъпа до мрежата.

6

Член 24, параграф 1 и 2 от директивата гласи:

„1.   Когато, преди влизане в сила на настоящата директива, някои държави-членки са поели задължения или гаранции за управление, които не е възможно да бъдат спазени поради действието на разпоредбите на директивата, те могат да поискат да се ползват от преходен режим. Преходен режим може да им бъде предоставен от Комисията, като се вземат предвид, освен другите обстоятелства, големината на засегнатата система, нивото на свързаност на системата с други системи и структурата на електроенергийната индустрия. Комисията информира държавите-членки за молбите за преходен режим, преди да вземе решение, като се спазва поверителността. Решението на Комисията се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

2.   Преходният режим е с ограничена продължителност и е обвързан с изтичането на срока на задълженията и гаранциите, посочени в параграф 1. Преходният режим може да включва дерогация от разпоредбите на глави IV, VI и VII от настоящата директива. Молбите за преходен режим трябва да бъдат съобщени пред Комисията не по-късно от една година след влизането в сила на настоящата директива.“ [неофициален превод]

7

Преди либерализирането на електроенергийния сектор в Нидерландия електроенергия произвеждат четири регионални предприятия.

8

Съгласно член 2 от Закона за уреждане на производството, вноса, преноса и продажбата на електроенергия (Elektriciteitswet) от 16 ноември 1989 г. (Staatsblad 1989, № 535, наричан по-нататък „EW 1989“) тези дружества производители, заедно с дружество, което е определено (SEP, тяхно общо дъщерно дружество), са натоварени да следят за надеждното и ефикасно функциониране на общественото разпределение на електроенергия при възможно най-ниски и обществено обосновани разходи. За изпълнението на тази задача през 1986 г. SEP и неговите акционери сключват споразумение за сътрудничество. Правното основание на това споразумение за периода след 1990 г. е EW 1989.

9

Цялата произвеждана и внасяна електроенергия се управлява от SEP. Разходите се обединяват с посредничеството на SEP и се заплащат от същото на четирите предприятия производители. Общите разходи на SEP позволяват да се определя цената на електроенергията, фактурирана на сектора на разпределението, като се има предвид максимална стойност, фиксирана от министъра на икономическите работи.

10

По времето на затворения енергиен пазар SEP или SEP и предприятията производители извършват някои инвестиции в рамките на споразумението за сътрудничество, отчасти под давлението на публичните власти, водени от съображения за сигурност на снабдяването и на доставките, както и за трайно използване на енергийните източници. Разглежданите инвестиции се отнасят по-специално до i) дългосрочните договори за внос на електроенергия и газ, които SEP сключва с чуждестранните производители на електроенергия и газ, ii) споразуменията, сключени, както изглежда, от предприятията производители в рамките на проекти за градско отопление, и iii) изграждането на експериментална екологична инсталация за газификация на въглища, наречена „Demkolec“. Очакванията са, че няма да е възможно разходите, свързани с тези проекти, да бъдат възстановени след либерализирането. Става въпрос за разходи, които не съответстват на пазара или „трудно възстановими разходи“ („stranded costs“) според терминологията, използвана от Комисията.

11

На 21 януари 1997 г. SEP, четирите предприятия производители и 23-те разпределителни предприятия сключват споразумение (наричано по-нататък „протокол за споразумение“), което се отнася до доставката на електроенергия на разпределителните предприятия за периода 1997—2000 година.

12

Този протокол за споразумение предвижда по-специално, че до 2000 г. ежегодно разпределителните предприятия съвместно ще заплащат 400 милиона нидерландски гулдена на SEP (или общо 1,6 милиарда нидерландски гулдена), предназначени за покритие на несъответстващите на пазара разходи.

13

Прехвърлянето на тази сума от разпределителните предприятия се финансира чрез увеличаване на цените на електроенергията за малките, средни и големи обикновени потребители. Специалните големи потребители допринасят само отчасти или изобщо не допринасят за несъответстващите на пазара разходи поради член 32 от EW 1989, който предвижда възможността за сключване на споразумения с тях.

14

Директивата е транспонирана в Нидерландия със Закона за уреждане на производството, преноса и доставката на електроенергия (Elektriciteitswet) от 2 юли 1998 г. (Staatsblad 1998, № 427, наричан по-нататък „EW 1998“), който отменя EW 1989, считано от 1 юли 1999 г. Съгласно този закон дейностите по управление на разпределителната мрежа и тези по разпределение на електроенергията се разделят.

15

Правно основание на това споразумение става новият член 97, параграф 2 от EW 1998 (добавен със Закона от 1 юли 1999 г., Staatsblad 1999, № 260), който налага спазването на този протокол до 1 януари 2001 г.

16

Съгласно закона комисия от трима експерти, председателствана от г-н Herkströter (наричана по-нататък „комисията „Herkströter““), е натоварена да даде становище относно необходимостта от компенсаторни мерки за несъответстващите на пазара разходи. На 18 ноември 1999 г. тази комисия предава своето становище на министъра на икономическите работи. Тя заключава, че правителството трябва да отпуска компенсации единствено за несъответстващите на пазара разходи, които само е предизвикало, тоест проектите за градско отопление и инсталацията „Demkolec“. Останалите несъответстващи на пазара разходи, и по-специално тези, свързани с договорите за внос, трябвало да се понесат от предприятията производители съгласно предложена от комисията „Herkströter“ формула за разпределянето им.

17

На 21 декември 2000 г. е приет Преходен закон за сектора на производство на електроенергия (Overgangswet Elektriciteitsproductiesector, Staatsblad 2000, № 607, наричан по-нататък „OEPS“), който урежда по-специално въпроса за несъответстващите на пазара разходи.

18

Както изложението на мотивите към този закон, така и първото съображение от него посочват, че поради либерализирането на производството на електроенергия протоколът за споразумение е изгубил сила. В това отношение от обясненията, представени пред Съда, е видно, че въпреки че срокът на протокола за споразумение изтича едва на 1 януари 2001 г., поради новите правила, приложими към големите специални потребители, изпълнението му, такова каквото е било първоначално предвидено по-специално за 2000 година, вече не е възможно.

19

Както предвижда член 25 от OEPS, член 9 от посочения закон, който влиза в сила на 29 декември 2000 г. и се прилага с обратно действие от 1 август 2000 г., въвежда механизъм за финансиране на несъответстващите на пазара разходи за 2000 година. Той гласи следното:

„1.   Извън дължимото на оператора на мрежа на територията, на която е установен, по силата на споразумението всеки клиент, различен от защитен клиент, дължи на този оператор на мрежа сума в размер на 0,0117 NLG за киловат час, изчислена според общото количество електроенергия, което този оператор на мрежа е пренесъл към неговото място на свързване за периода от 1 август 2000 г. до 31 декември 2000 г.

2.   Извън дължимото на притежателя на разрешително на територията, на която е установен, по силата на споразумението всеки защитен клиент дължи на този притежател на разрешително сума в размер на 0,0117 NLG за киловат час, изчислена според общото количество електроенергия, което този притежател на разрешително му е доставил за периода от 1 август 2000 г. до 31 декември 2000 г.

3.   Когато в изпълнение на задължението си за плащане на сумата, посочена в параграфи 1 и 2, клиентът вече е заплатил аванс за 2000 година или за част от нея на оператор на мрежа или на притежател на разрешително, в крайната сметка за 2000 година този оператор на мрежа или притежател на разрешително приспада аванса от общата сума, която му се дължи.

4.   Приходите от сумите, дължими от клиентите по силата на параграфи 1 и 2, се прехвърлят преди 1 юли 2001 г., в зависимост от случая, от операторите на мрежа или от притежателите на разрешително на определеното дружество.

5.   Определеното дружество уведомява министъра за размера на приходите, посочени в параграф 4, и прилага декларация от счетоводител по смисъла на член 393, параграф 1 от книга 2 от Гражданския кодекс по отношение на достоверността на информацията. Ако общите приходи надвишават 400 милиона нидерландски гулдена, определеното дружество прехвърля излишъка на министъра, който го предоставя за финансиране на разходите, посочени в член 7“.

20

Срокът на протокола за споразумение изтича на 1 януари 2001 г. Съгласно член 2, параграф 1 от OEPS четирите предприятия производители стават солидарно отговорни за несъответстващите на пазара разходи, изброени в член 2, параграф 2 от OEPS.

21

Членове 6—8 от OEPS имат за цел да осигурят финансиране от държавата на несъответстващите на пазара разходи, свързани с проектите за градско отопление и с инсталацията „Demkolec“ за периода след 1 януари 2001 г. Те гласят следното:

„Член 6

1.   Ежегодно, за период, не по-дълъг от десет години, министърът определя надбавка, дължима от всички клиенти, с изключение на операторите на мрежа.

2.   Надбавката се установява за първи път в четириседмичен срок от датата на влизане в сила на настоящия член. Надбавката, приложима към оставащите девет години, се определя преди 1 октомври от годината, предхождаща тази, до която се отнася новата цена.

3.   Надбавката представлява процент от общата сума, дължима от клиента за преноса на електроенергия до неговото място на свързване и за услугите, предоставяни от системата.

4.   Надбавката не може да надвишава 10 % от сумата, посочена в параграф 3 по-горе.

5.   Министърът определя тази надбавка в съответствие с разпоредбите, приети с министерско постановление, което във всеки случай предвижда, че не се отпуска субвенция за финансиране на разходи, за които е била отпусната сума под формата на субсидия или чрез правило от данъчно естество. Министърът може да измени основанието, посочено в параграф 3, по силата на който се дължи съответната надбавка, ако това се окаже необходимо за привеждане в съответствие с тълкуването, предлагано от Комисията […].

Член 7

Приходите от надбавката служат за отпускане на субвенции за финансиране на:

Член 8

1.   В съответствие с разпоредбите, които следва да се приемат от министъра, субвенцията, посочена в член 7 по-горе, се отпуска на следните лица:

2.   Министърът отпуска субвенцията на посочените в параграф 1, буква а) юридически лица едва след извършен съвместно с тях разчет на разходите, посочени в член 7, буква а), които те поемат през съответната година; за тази цел съответните юридически лица декларират общото количество произведена топлина, изразено като обща годишна стойност.

3.   Министърът отпуска субвенцията на посочените в параграф 1, буква б) юридически лица едва след цесията или прехвърлянето от съответните юридически лица на акциите на дружество n.v. Demkolec или на експерименталната инсталация за газификация на въглища „Demkolec“ и едва след извършен съвместно с тях разчет на разходите, които те трябва да понесат във връзка с цесията или прехвърлянето на споменатите акции или на инсталацията.

4.   Министерското постановление, посочено в параграф 1 от настоящия член, във всеки случай предвижда, че не се отпускат субвенции за финансиране на разходите, за които е опусната сума под формата на субсидия или чрез правило от данъчно естество.

5.   Срокът, посочен в началото на член 7, може, при условие че Комисията се съгласи […] на основание член 88 ЕО, да бъде продължен с министерско постановление с период, отчитащ оставащото време до края на срока на споразуменията, посочени в член 7, буква а).“

22

Кралският указ, предвиждащ влизането в сила на тези членове, обаче така и не е приет. Член 6 от OEPS е отменен със Закон от 3 юли 2003 г. (Staatsblad 2003, № 316). Членове 7 и 8 са заместени с разпоредби, предвиждащи отпускането на субвенции с цел покриване на разходите на проектите за градско отопление и на инсталацията „Demkolec“ съгласно одобреното от Комисията в нейно Решение (SG (2001) D/290565) от 25 юли 2001 г. по преписка „държавни помощи“ № 597/1998.

23

С писмо от 20 февруари 1998 г. нидерландското правителство уведомява Комисията за компенсаторните плащания, запланувани в полза на четирите предприятия — производители на електроенергия, като иска тя да ги одобри на основание член 24 от директивата.

24

С писмо от 16 октомври 1998 г. то предоставя на Комисията допълнителни сведения и и нотифицира преходните режими, и по-специално проектотекстовете на членове 6—8 от бъдещия OEPS, на основание член 24 от директивата и доколкото е необходимо, на основание член 92 от Договора за ЕО (понастоящем след изменението член 87 ЕО) и член 93 от Договора за ЕО (понастоящем член 88 ЕО).

25

С Решение 1999/796/ЕО от 8 юли 1999 г. относно преходен режим, поискан от Нидерландия съгласно член 24 от Директива 96/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергията (OВ L 319, стр. 34), Комисията приема, че за системата на налози и предвиденото прехвърляне на компенсаторни плащания не се изисква дерогация от глави IV, VI или VII от директивата и следователно те не могат да бъдат счетени за преходен режим по смисъла на член 24 от директивата.

26

Точка 42 от мотивите към Решение 1999/796 предвижда:

„[…] Прехвърлянето на компенсаторно плащане на някои производители на електроенергия, финансирано чрез тежест или налог, наложени на потребителите, е следователно мярка, която не се посочва пряко от директивата, а която следва да се разгледа в светлината на правилата, уреждащи конкуренцията, и по-специално член 87, параграф 3, точка в) [ЕО] […]“.

27

Във връзка с раздела „държавни помощи“ са осъществени различни контакти, разменени са писма, и е отлагано разглеждането на преписката между посочената по-горе нотификация от 16 октомври 1998 г. и решението на Комисията от 25 юли 2001 г.

28

Според препращащата юрисдикция нидерландската държава не е нотифицирала официално член 9 от OEPS на Комисията, а с писмо от 30 август 2000 г. я е уведомила за целия проектозакон OEPS, включително за член 9 него.

29

Нидерландското правителство посочва, че е изпратило на Комисията пълния текст на този проектозакон, с изложение на мотивите. В писмото, възпроизвеждащо този текст, се засягат множество въпроси. Що се отнася до протокола за споразумение, чийто срок изтича на 31 декември 2000 г., нидерландското правителство посочва, че е възможно неговото правно основание да бъде оттеглено, тоест член 97 от EW 1998 може да бъде отменен.

30

Тъй като Комисията била изказала съмнения по отношение на съвместимостта на членове 6—8 от проектозакона OEPS с Договора, нидерландското правителство решило да се откаже от влизането в сила на тези членове и да предвиди финансирането на някои несъответстващи на пазара разходи с общи ресурси.

31

С писмото от 30 август 2000 г. същото правителство изрично довело до знанието на Комисията факта, че с член 9 от проектозакона OEPS ще бъде въведена надбавка върху цената. Съобщението гласяло следното:

„През 2000 година във връзка с въвеждането на нова ценова структура въз основа на [EW] 1998, в която цените се разделят на цени за разпределение и цени за пренос, проектозаконът предвижда разпоредба, съгласно която операторите на мрежа и разпределителните предприятия временно могат да повишат своите цени. По този начин се създава гаранция, че бившите разпределителни предприятия, които са страни по протокола за споразумение, ще могат дори през 2000 г. да изпълняват своите задължения по този протокол. Тази мярка е логична последица от разпоредбата на [EW 1998], която е правното основание на протокола за споразумение. За повече подробности препращаме към член 9 от проектозакона [OEPS] и отнасящите се до него пасажи в изложението на мотивите.“

32

Според Комисията с писмото си от 30 август 2000 г. нидерландското правителство я приканило да разгледа в светлината на член 87 ЕО и член 88 ЕО не член 9, а членове 6—8 от проектозакона OEPS.

33

От решението на Комисията от 25 юли 2001 г. е видно, че на 15 септември 2000 г. нидерландските власти и службите на Комисията са провели съвещание и че през октомври, ноември и декември 2000 г. е била разменена кореспонденция. Според това решение с писмо от 27 юни 2001 г. нидерландските власти оттеглили финансовия механизъм на нотифицираните мерки.

34

В решението си от 25 юли 2001 г. Комисията заключава, че нотифицираната помощ относно отпускането на субвенции с цел покриване на разходите по проектите за градско отопление и за инсталацията „Demkolec“ попада в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО и че мярката съответства на съобщението за методологията за анализиране на държавните помощи, свързани с трудно възстановимите разходи, също прието на 25 юли 2001 г.

35

На 19 декември 1996 г. Aldel, което е „голям специален потребител“, сключва на основание член 32 от EW 1989 договор за предоставяне на разположение на електрическа мощност и за доставка на електроенергия, както и за „load management“, със SEP, Elektriciteits- Productiemaatschappij Oost- en Noord-Nederland NV (предприятие производител) и Energie Distributiemaatschappij voor Oost- en Noord-Nederland (разпределително предприятие).

36

Essent Netwerk е независимо юридическо лице, оператор на мрежа, дъщерно дружество на дружество Essent NV, което се контролира изцяло от провинциални и местни власти. За периода от 1 август до 31 декември 2000 г. то пренася 717413761 киловатчаса електроенергия към мястото на свързване на Aldel.

37

Съгласно член 9 от OEPS Essent Netwerk иска от Aldel с фактура от 4 април 2001 г. заплащането на сумата от 9862646,25 NLG (4475473,75 EUR), с включен данък върху оборота. Въпреки отправената от Essent Netwerk покана за плащане, Aldel не заплаща исканата сума.

38

В главното производство, въз основа на член 9 от OEPS, Essent Netwerk иска заплащането на сумите, фактурирани на Aldel, ведно с лихвите и разноските. Последното отказва да ги заплати по съображение, че член 9 от OEPS е в противоречие с членове 25 ЕО, 87 ЕО и 90 EО. Aldel предявява обратен иск срещу държавата. От своя страна Essent Netwerk предявява обратен иск срещу Nederlands Elektriciteit Administratiekantoor BV и Saranne BV.

39

При тези обстоятелства Rechtbank Groningen решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

40

Както припомня генералният адвокат в точка 29 от своето заключение, членове 25 ЕО и 90 ЕО, които установяват съответно забраната на митата и на таксите с еквивалентен на мито ефект, както и забраната на дискриминационните вътрешни данъци, се допълват с оглед на постигането на една и съща цел, а именно забрана на национални данъчни разпоредби, които могат да дискриминират стоките, произхождащи от или предназначени за други държави-членки, създавайки пречки пред тяхното свободно движение в рамките на Общността в нормални условия на конкуренция (вж. в този смисъл Решение от 15 юни 2006 г. по дело Air Liquide Industries Belgium, C-393/04 и C-41/05, Recueil, стр. I-5293, точка 55 и Решение от 8 ноември 2007 г. по дело Stadtgemeinde Frohnleiten и Gemeindebetriebe Frohnleiten, C-221/06, Сборник, стр. I-9643, точка 30).

41

Представлява такса с еквивалентен на мито ефект всеки едностранно наложен паричен налог, дори да е минимален, независимо от наименованието и начина му на събиране, с който се облагат стоките, поради факта че преминават граница, и който не е мито в прекия смисъл на това понятие. От друга страна, паричен налог, който произтича от общ режим на вътрешни данъци и се налага систематично според едни и същи обективни критерии спрямо категории стоки, независимо от произхода или местоназначението на последните, попада в приложното поле на член 90 ЕО (вж. Решение по дело Air Liquide Industries Belgium, посочено по-горе, точки 51 и 56).

42

Таксата, която се налага върху местните и внесените стоки въз основа на идентични критерии, може все пак да бъде забранена от Договора, когато приходите от тези данъци са предназначени да захранят дейности, от които полза извличат по-специално облаганите местни стоки. Ако предимствата, от които се ползват тези стоки, компенсират изцяло наложената върху тях такса, последиците от нея се проявяват единствено спрямо внесените стоки и тя съставлява такса с равностоен ефект. От друга страна, ако тези предимства компенсират само част от налога върху местните стоки, въпросната такса представлява дискриминационен данък по смисъла на член 90 ЕО, чието събиране е забранено за частта от размера и, предназначена за компенсацията, от която се ползват местните стоки (вж. в този смисъл Решение от 11 март 1992 г. по дело Compagnie commerciale de l’Ouest и др., C-78/90—C-83/90, Recueil, стр. I-1847, точка 27).

43

В главното производство надбавката към цената се събира върху пренесената електроенергия. В това отношение следва да се припомни, че електроенергията представлява стока по смисъла на разпоредбите на Договора (Решение от 27 април 1994 по дело Almelo и др., C-393/92, Recueil, стр. I-1477, точка 28 и Решение от 23 октомври 1997 г. по дело Комисия/Италия, C-158/94, Recueil, стр. I-5789, точка 17).

44

Освен това, тъй като правопораждащ факт е преносът на електроенергия, Съдът вече е приел, че такса, която се събира не върху стоките в това им качество, а върху определена дейност на предприятие, свързана с тези стоки, може да попада в приложното поле на членове 25 ЕО и 90 ЕО (вж. в този смисъл Решение по дело Stadtgemeinde Frohnleiten и Gemeindebetriebe Frohnleiten, посочено по-горе, точка 43). Следва при всички положения да се подчертае, че надбавката върху цената се изчислява въз основа на броя пренесени киловатчаса, а не въз основа на разстоянието на преноса или в зависимост от друг критерий, пряко свързан с преноса, поради което се налага върху самата стока.

45

Тази надбавка върху цената, събирана върху пренасяната електроенергия, е наложена с член 9 от OEPS. В това отношение не е толкова важно дали тази разпоредба улеснява изпълнението на споразумение, сключено по-рано между различни икономически оператори, щом като по силата на закона потребителите на електроенергия са длъжни да заплащат тази надбавка. Става въпрос за едностранно наложен налог.

46

Освен това за целите на прилагането на членове 25 ЕО и 90 ЕО не е толкова важно, че финансовият налог не се събира от държавата (Решение от 17 май 1983 г. по дело Комисия/Белгия, 132/82, Recueil, стр. 1649, точка 8). Следователно фактът, че надбавката върху цената се събира от операторите на мрежа, е без значение.

47

От изложеното следва, че разглежданата надбавка представлява такса, която се налага върху електроенергията, независимо дали е внесена или местна, според обективния критерий на броя пренесени киловатчаса. В резултат, дали дадена такса представлява такса с еквивалентен на мито ефект или дискриминационен вътрешен данък следва да се прецени от гледна точка на предназначението на приходите от тази такса.

48

Essent Netwerk изтъква, че тъй като потребителите са тези, които заплащат таксата, в главното производство не са приложими нито член 25 ЕО, нито член 90 ЕО. Следователно не може да става въпрос за компенсация на какъвто и да било налог върху местните предприятия — производители на електроенергия.

49

Следва обаче да се подчертае, че за целите на прилагане на членове 25 ЕО и 90 ЕО качеството на длъжник на такса няма голямо значение, доколкото таксата се отнася до стоката или до необходима дейност във връзка със стоката. Както обаче бе изложено в точка 44 от настоящото решение, такъв действително е случаят по главното производство.

50

Що се отнася до получателите на приходите от таксата, не е изключено да става въпрос за местни предприятия — производители на електроенергия. Всъщност ако за 2000 година сумата от 400 милиона нидерландски гулдена се отпуска на определения орган, тоест SEP, за заплащане на несъответстващите на пазара разходи, последният обаче е дъщерно дружество на споменатите предприятия производители, обвързан спрямо тях от множество различни споразумения.

51

При това положение националният съд трябва да провери дали предприятията производители са били длъжни да гарантират заплащането от SEP на тези несъответстващи на пазара разходи или са могли да се ползват от предимството, произтичащо от таксата, например благодарение на продажна цена, включваща приходите от това предимство, на отпускането на дивиденти или по друг начин.

52

Що се отнася до излишъка от 400 милиона нидерландски гулдена, при положение че предназначението му е определено с член 7 от OEPS и че последният не е влязъл в сила, изглежда, че тази сума не е използвана за заплащането на несъответстващи на пазара разходи и при това положение не е могла да даде предимство на местната стока. Националният съд обаче трябва да провери дали случаят действително е такъв.

53

В зависимост от резултатите от извършените проверки, по-специално що се отнася до отношенията между SEP и предприятията производители, националният съд ще може да установи дали не е налице никаква компенсация в полза на местните производители, в който случай таксата би представлявала недискриминационен вътрешен данък по смисъла на член 90 ЕО. В случай че приходите от таксата биха компенсирали отчасти налога върху местната стока, би ставало въпрос за дискриминационен вътрешен данък по смисъла на член 90 ЕО, докато в случай на пълна компенсация би ставало въпрос за такса с равностоен на мито ефект, забранена по силата на член 25 ЕО.

54

Според SEP и нидерландското правителство приходите от надбавката върху цената при всички положения не благоприятстват местното производство на електроенергия, тъй като служат за покриване на несъответстващите на пазара разходи, тоест на инвестициите, реализирани в миналото, и нямат никакво влияние върху цената на местната електроенергия.

55

Този довод обаче не може да бъде възприет. Всъщност доколкото местните предприятия — производители на електроенергия, са длъжни да понасят несъответстващите на пазара разходи, последните са част от налозите, отчитани при определянето на общата продажна цена на електроенергията и — в зависимост от продажната цена, определяна от предприятията производители — на печалбата на последните. От това следва, че предназначението на приходите от таксата, а именно да се заплатят разходите, които, дори свързани с минали инвестиции, би трябвало да се понасят от местните производители, би подобрило тяхното конкурентно положение в ущърб на производителите от други държави-членки.

56

Както правилно припомня генералният адвокат в точки 24 и 25 от своето заключение, надбавката, събирана върху пренасяната електроенергия, може да бъде обявена за противоречаща на членове 25 ЕО и 90 ЕО единствено доколкото може да се удържа във връзка с внасяната електроенергия. Следователно съгласно нормите относно доказателствената тежест, приложими към спор като този по главното производство, е важно да се установи до каква степен претендираната от Aldel такса се отнася до преноса на електроенергия, произхождаща от други държави-членки.

57

С оглед на всички тези съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 25 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателна мярка, съгласно която местните купувачи на електроенергия дължат надбавка върху цената, дължима на техния оператор на мрежа за произведените и внесените в държавата-членка количества електроенергия, които са били пренесени в полза на тези купувачи, когато въпросната надбавка трябва да бъде прехвърлена от споменатия оператор на дружество, определено за тази цел от законодателя, като се има предвид, че това дружество е общо дъщерно дружество на четири местни предприятия — производители на електроенергия, и по-рано е било оператор на разходите на цялата произвеждана и внасяна електроенергия и че въпросната надбавка трябва да бъде изцяло предназначена за заплащането на несъответстващите на пазара разходи, за които това дружество е лично отговорно, в резултат на което събраните от това дружество суми изцяло компенсират налога върху пренасяната местна електроенергия.

Същото е положението и когато местните предприятия — производители на електроенергия, са длъжни да поемат тези разходи и когато поради съществуващи споразумения, със заплащането на продажната цена за електроенергията, произведена в държавата-членка, с изплащането на дивиденти на различни местни предприятия производители на електроенергия, чието дъщерно дружество е определеното дружество, или по какъвто и да било друг начин предимството, осигурено с надбавката върху цената, е могло изцяло да бъде пренесено от определеното предприятие върху местните предприятия — производители на електроенергия.

Член 90 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска същата законодателна мярка при обстоятелства, при които приходите от таксата върху пренасяната електроенергия са предназначени само частично за заплащането на несъответстващите на пазара разходи, тоест когато сумата, събирана от определеното дружество, компенсира единствено част от налога върху пренасяната местна електроенергия.

58

В самото начало е важно да се припомни, че такса, налагана при същите условия на събиране спрямо местните стоки и внесените стоки, приходите от която са предназначени в полза единствено на местните стоки, така че предимствата, които произтичат от нея, компенсират налога върху последните, може с оглед на предназначението на своите приходи да представлява държавна помощ, несъвместима с общия пазар, ако условията по член 87 ЕО са изпълнени (вж. в този смисъл Решение от 16 декември 1992 г. по дело Lornoy и др., C-17/91, Recueil, стр. I-6523, точка 32, както и Решение от 27 октомври 1993 г. по дело Scharbatke, C-72/92, Recueil, стр. I-5509, точка 18).

59

Всъщност мярка, която е изпълнена посредством дискриминационен данък и може едновременно да бъде счетена за част от държавна помощ по смисъла на член 87 ЕО, е подчинена кумулативно на разпоредбите на членове 25 ЕО и 90 ЕО и на разпоредбите, свързани с държавните помощи (вж. в този смисъл Решение от 21 май 1980 г. по дело Комисия/Италия, 73/79, Recueil, стр. 1533, точка 9 и Решение от 29 април 1982 г. по дело Pabst & Richarz, 17/81, Recueil, стр. 1331, точка 22).

60

Ако членове 25 ЕО и 90 ЕО имат за цел да защитят свободното движение на стоките и конкуренцията между местните и внесените стоки, член 87 ЕО има за цел по-общо да защити конкуренцията между предприятията посредством забрана на всякаква помощ, предоставена от държава-членка и отговаряща на условията по член 87 ЕО.

61

Според тази разпоредба помощите, предоставяни от държавите-членки или посредством държавни ресурси под каквато и да било форма, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, поставяйки определени предприятия или определени производства в по-благоприятно положение, са несъвместими с общия пазар, доколкото засягат търговията между държавите-членки.

62

Следва да се провери дали сумите, предадени на SEP съгласно член 9 от OEPS, отговарят на това понятие.

63

Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика квалификацията „помощ“ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора изисква всички условия, посочени в тази разпоредба, да са изпълнени (вж. Решение от 21 март 1990 г. по дело Белгия/Комисия, известно като „Tubemeuse“, C-142/87, Recueil, стр. I-959, точка 25, Решение от 24 юли 2003 г. по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, C-280/00, Recueil, стр. I-7747, точка 74, както и Решение от 1 юли 2008 г. по дело Chronopost и La Poste/Ufex и др., C-341/06 P и C-342/06 P, все още непубликувано в Сборника, точка 125).

64

Първо, трябва да става въпрос за държавна намеса или намеса посредством държавни средства. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите-членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на своя получател. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. по-специално Решение от 30 март 2006 г. по дело Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti, C-451/03, Recueil, стр. I-2941, точка 56 и Решение по дело Chronopost и La Poste/Ufex и др., посочено по-горе, точка 126).

65

Що се отнася до първото условие, следва да се провери дали сумите, изплатени на SEP, представляват държавна намеса или намеса посредством държавни средства.

66

Член 9 от OEPS предвижда на определеното дружество, тоест на SEP, да се предостави сума в размер на 400 милиона нидерландски гулдена, а излишъка от получената такса да се изплати на министъра, който трябва да предназначи получената сума за финансиране на разходите, посочени в член 7 от OEPS — който обаче не влиза в сила — тоест на несъответстващите на пазара разходи, свързани с градското отопление и с инсталацията за газификация „Demkolec“. В това отношение следва да се припомни, че тези суми произтичат от надбавката върху цената, наложена от държавата на купувачите на електроенергия по силата на член 9 от OEPS, за която в точка 47 от настоящото решение бе установено, че става въпрос за такса. Следователно тези суми произтичат от държавни ресурси.

67

Съгласно член 9, параграфи 1 и 2 от OEPS таксата се заплаща на оператора на мрежа или на притежателя на разрешително, които трябва, както изисква член 9, параграф 4 от OEPS, да прехвърлят приходите от дължимите суми преди 1 юли 2001 г. на SEP. Съгласно член 9, параграф 5 от OEPS SEP запазва сума в размер, който не надвишава 400 милиона нидерландски гулдена, и прехвърля излишъка на министъра.

68

В главното производство дружеството — оператор на мрежата, е Essent Netwerk. Както следва от отговора на това дружество на въпрос, поставен от Съда, става дума за дъщерно дружеството, 100 % от чийто капитал се притежава от дружеството Essent NV, 74 % от акционерите на което са провинции на Нидерландия, а 26 % — общини на тази държава-членка. Що се отнася до SEP, чийто капитал се притежава изцяло от предприятията — производители на електроенергия, по това време то е предприятие, натоварено от закона с управлението на услуга от общ икономически интерес.

69

От разпоредбите на OEPS е видно, че определеното дружество не разполага с никаква възможност да използва приходите от таксата по различен от предвидения в закона начин. Освен това то е строго контролирано при изпълнението на своята задача, тъй като член 9, параграф 5 от OEPS изисква сметката за получените и прехвърлени суми да се завери от счетоводител.

70

Не е толкова важно дали това определено дружество едновременно централизира събраната такса, управлява събраните средства и ползва част от тези средства. Всъщност предвидените в закона механизми, и по-специално сметките, заверени от счетоводител, позволяват отличаването на тези различни роли и контрола върху използването на средствата. От това следва, че докато това определено дружество не си предостави сумата в размер на 400 милиона нидерландски гулдена — момент, от който то разполага свободно с нея, тази сума остава под публичен контрол и следователно на разположение на националните власти, което е достатъчно за квалифицирането и като държавни ресурси (вж. в този смисъл Решение от 16 май 2002 г. по дело Франция/Комисия, C-482/99, Recueil, стр. I-4397, точка 37).

71

Целта на член 9 от OEPS изглежда е да позволи на предприятията — производители на електроенергия, посредством дъщерното си дружество SEP да си възстановят несъответстващите на пазара разходи, които са направили в миналото. Тази разпоредба се отнася до разходите за 2000 г., докато за следващите години някои разходи се компенсират със субвенции, разрешени от Комисията като държавни помощи.

72

Тези различни обстоятелства различават разглежданата в главното производство мярка от визираната в Решение от 15 юли 2004 г. по дело Pearle и др. (C-345/02, Recueil, стр. I-7139). Разглежданите в това производство средства, използвани в рекламна кампания, са събрани от професионална организация чрез нейните членове, ползващи се от кампанията лица, посредством вноски, задължително предназначени за организацията на тази кампания (Решение по дело Pearle и др., посочено по-горе, точка 36). При това положение не става въпрос нито за налог в полза на държавата, нито за средства, които остават под държавен контрол, противно на сумата, получена от SEP, която произтича от такса и не може да бъде използвана по различен от предвидения в закона начин.

73

Освен това по делото Pearle и др., приключило с посоченото по-горе решение, макар средствата да са събрани от професионална организация, рекламната кампания е организирана от частна асоциация на оптици, има изцяло търговска цел и по никакъв начин не се вписва в контекста на политика, определена от властите (Решение по дело Pearle и др., посочено по-горе, точки 37 и 38). За сметка на това в настоящия случай по главното производство решението за предоставяне на сумата от 400 милиона нидерландски гулдена на определеното дружество е взето от законодателя.

74

Разглежданата мярка също така е различна от мярката, визирана в Решение от 13 март 2001 г. по дело PreussenElektra (C-379/98, Recueil, стр. I-2099), в точка 59 от което Съдът приема, че задължението на частните предприятия за електроснабдяване да изкупуват на фиксирани минимални цени електроенергията, произведена от възстановими енергийни източници, не води до никакво пряко или непряко прехвърляне на държавни средства на предприятията, производители на този вид електроенергия. В последния случай предприятията не са упълномощени от държавата да управляват държавни ресурси, а са обвързани от задължение за изкупуване със свои собствени финансови средства.

75

От всички тези обстоятелства следва, че изплатените на SEP суми представляват държавна намеса с държавни средства.

76

Що се отнася до второто условие, тоест до възможността за засягане на търговията между държавите-членки, следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда не съществува праг или процент, който ако не бъде достигнат, може да се счете, че търговията между държавите-членки не е засегната. Всъщност относително малкото значение на помощ или относително скромната големина на предприятието получател не изключват a priori възможността търговията между държавите-членки да бъде засегната (вж. Решение по дело Tubemeuse, посочено по-горе, точка 43, както и Решение по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, посочено по-горе, точка 81).

77

В това отношение следва да се приеме, че SEP и местните предприятия — производители на електроенергия, са в конкуренция с производителите на електроенергия от останалите държави-членки. Освен това предвид контекста на либерализиране на пазара на електроенергия и интензивната конкуренция, която произтича от него, това обстоятелство е достатъчно, за да се установи, че помощта е в състояние да засегне търговията.

78

Що се отнася до третото и четвърто условие, от закона, от изложението на мотивите към него и от представените пред Съда обяснения е видно, че сумата от 400 милиона нидерландски гулдена, събрана от SEP, е трябвало да му осигури възможност да заплати несъответстващи на пазара разходи за 2000 година, без да се анализират естеството и произходът на тези разходи. От друга страна, за 2001 и следващите години някои разходи като тези за проектите за градско отопление и инсталацията „Demkolec“ са счетени от комисията „Herkströter“ за предизвикани от нидерландската държава и с цел посочените да бъдат компенсирани, са предвидени субвенции от страна на тази държава.

79

В това отношение следва да се припомни, че за държавни помощи се считат намесите, които под каквато и да било форма са в състояние пряко или непряко да поставят определени предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се считат за икономическо предимство, което предприятието получател не би получило в нормални пазарни условия (вж. Решение по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, посочено по-горе, точка 84, Решение от 27 ноември 2003 г. по дело Enirisorse, C-34/01—C-38/01, Recueil, стр. I-14243, точка 30 и Решение по дело Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti, посочено по-горе, точка 59).

80

От друга страна, доколкото държавна намеса трябва да се счита за компенсация, представляваща насрещна престация на осъществените от предприятията получатели услуги с оглед на изпълнение на задължения за обществени услуги, така че тези предприятия в действителност не извличат полза от финансово предимство и следователно споменатата намеса не поставя тези предприятия в по-благоприятно конкурентно положение спрямо конкурентните предприятия, подобна намеса не попада в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО (Решение по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, посочено по-горе, точка 87, Решение по дело Enirisorse, посочено по-горе, точка 31 и Решение по дело Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti, посочено по-горе, точка 60).

81

За да може обаче в конкретен случай подобна компенсация да избегне квалификацията „държавна помощ“, като искане в този смисъл не е направено в главното производство, трябва да бъдат изпълнени определен брой условия (Решение по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, посочено по-горе, точка 88, Решение по дело Enirisorse, посочено по-горе, точка 31 и Решение по дело Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti, точка 61).

82

Първо, предприятието — получател на подобна компенсация, трябва действително да е натоварено с изпълнението на задължения за обществени услуги и тези задължения трябва да са ясно определени (Решение по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, посочено по-горе, точка 89, Решение по дело Enirisorse, посочено по-горе, точка 32 и Решение по дело Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti, точка 62).

83

Второ, параметрите, въз основа на които се изчислява компенсацията, трябва да бъдат предварително установени по обективен и прозрачен начин, за да се избегне възможността тя да осигури икономическо предимство, което да постави предприятието получател в по-благоприятно положение спрямо конкурентните предприятия (Решение по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, посочено по-горе, точка 90, Решение по дело Enirisorse, посочено по-горе, точка 35 и Решение по дело Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti, посочено по-горе, точка 64).

84

Трето, компенсацията не може да надвишава необходимото за покриване на всички или на част от разходите, наложени от изпълнението на задълженията за обществени услуги, при отчитане на свързаните с тях приходи, както и на разумна печалба за изпълнението на тези задължения (Решение по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, посочено по-горе, точка 92 и Решение по дело Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti, посочено по-горе, точка 66).

85

Четвърто, тя трябва да се определи въз основа на анализ на разходите, които средно предприятие, добре управлявано и разполагащо в достатъчна степен с необходимите средства за задоволяване на необходимите изисквания за обществени услуги, би направило във връзка с изпълнението на тези задължения, при отчитане на свързаните с тях приходи, както и на разумна печалба за изпълнението на тези задължения (Решение по дело Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg, посочено по-горе, точка 93 и Решение по дело Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti, посочено по-горе, точка 67).

86

С помощта на тези критерии, които могат да се използват mutatis mutandis, за да се прецени дали компенсациите на несъответстващи на пазара разходи, предизвикани от държавата, представляват помощ, националният съд следва да провери дали или доколко сумата от 400 милиона нидерландски гулдена може да се счете за насрещна престация за осъществените от определеното предприятие услуги с оглед на изпълнение на задължения за обществени услуги или дали тази сума е трябвало да се използва за заплащане на несъответстващи на пазара разходи от друго естество, в който случай би ставало въпрос за икономическо предимство, отговарящо на понятието „помощ“ по смисъла на член 87 ЕО.

87

Доколкото разглежданата мярка създава предимство за SEP и/или предприятията — производители на електроенергия, подобно предимство улеснява сектора на производство на електроенергия и притежава при това положение избирателен характер.

88

От всички тези съображения следва, че доколкото представляват икономическо предимство, сумите, изплатени на SEP до максималния размер от 400 милиона нидерландски гулдена, съставляват „държавна помощ“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

89

Що се отнася до таксата върху пренасяната електроенергия, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика таксите не попадат в приложното поле на разпоредбите на Договора относно държавните помощи, освен ако не представляват начина на финансиране на мярка за помощ, превръщайки се в съставна част от тази мярка (Решение от 13 януари 2005 г. по дело Streekgewest, C-174/02, Recueil, стр. I-85, точка 25 и Решение от 27 октомври 2005 г. по дело Distribution Casino France и др., C-266/04—C-270/04, C-276/04 и C-321/04—C-325/04, Recueil, стр. I-9481, точка 34).

90

За да се счита дадена такса за съставна част от мярка за помощ, по силата на приложимата национална правна уредба трябва да съществува задължителна връзка по предназначение, в смисъл че приходът от таксата е предназначен по необходимост за финансирането на помощта и влияе пряко върху размера на последната (Решение по дело Streekgewest, посочено по-горе, точка 26 и Решение по дело Distribution Casino France и др., посочено по-горе, точка 40).

91

Изглежда, че случаят по главното производство е такъв, при условие че е извършена проверката, посочена в точка 86 от настоящото решение, и до сумата от 400 милиона нидерландски гулдена, предоставена на SEP.

92

Съгласно член 88, параграф 3 ЕО Комисията е уведомена своевременно, за да представи своето становище, за проектите за въвеждане или изменение на помощи. Заинтересованата държава-членка не може да започне изпълнението на планираните мерки, преди евентуалната процедура по разглеждане да е приключила с окончателно решение.

93

Когато е налице задължителна връзка по предназначение между такса и помощ, нотификацията на мярката за помощ трябва да се отнася и до начина на финансиране на последната (Решение от 21 октомври 2003 г. по дело van Calster и др., C-261/01 и C-262/01, Recueil, стр. I-12249, точка 51, както и Решение по дело Streekgewest, посочено по-горе, точка 26).

94

Нидерландското правителство и Комисията имат разногласие относно наличието на нотификация по смисъла на член 88, параграф 3 ЕО. Няма спор, че с писмо от 30 август 2000 г. нидерландското правителство съобщава на Комисията проектозакона OEPS, с изложение на мотивите към него. Комисията подчертава обаче, че това писмо я приканва да разгледа проектотекстовете на членове 6—8 от OEPS в светлината на член 87 ЕО и 88 ЕО, но не и проектотекста на член 9.

95

В това отношение и без да е необходимо да се разглежда дали писмото от 30 август 2000 г. е достатъчно точно, що се отнася до член 9 от OEPS, за да представлява нотификация по смисъла на член 88, параграф 3 ЕО, е достатъчно да се констатира, както прави генералният адвокат в точки 121—123 от своето заключение, че този член 9 влиза в сила на 29 декември 2000 г., тоест преди решението от 25 юли 2001 г. относно мерките, нотифицирани на 30 август 2000 г. От това следва, че задължението да не се започва изпълнението на нотифициран проект преди решението на Комисията не е спазено.

96

От тези съображения следва, че член 87 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че сумите, изплатени на определеното дружество на основание член 9 от OEPS, съставляват „държавна помощ“ по смисъла на тази разпоредба на Договора, доколкото представляват икономическо предимство, а не компенсация, представляваща насрещна престация за осъществените от определеното предприятие услуги с оглед на изпълнение на задължения за обществени услуги.

97

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши: