—

за JVC France SAS, от адв. F. Goguel и адв. F. Foucault, avocats,

—

за френското правителство, от г-н G. de Bergues и г-жа A.-L. During, в качеството на представители,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н J.-P. Keppenne и г-н М. S. Schønberg, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на подпозиции 85254091 и 85254099 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменена с Регламент (ЕО) № 2261/98 на Комисията от 26 октомври 1998 година (ОВ L 292, стр. 1), с Регламент (ЕО) № 2204/1999 на Комисията от 12 октомври 1999 година (ОВ L 278, стр. 1), с Регламент (ЕО) № 2388/2000 на Комисията от 13 октомври 2000 година (ОВ L 264, стр. 1 и поправка — OВ L 276, стр. 92) и с Регламент (ЕО) № 2031/2001 на Комисията от 6 август 2001 година (ОВ L 279, стр. 1, наричана по-нататък „КН“), както и до правния режим на обяснителните бележи към Комбинираната номенклатура на Европейските общности (наричани по-нататък „обяснителните бележки“), публикувани съгласно член 9, параграф 1 от Регламент № 2658/87.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между дружеството JVC France SAS (наричано по-нататък „JVC“) и френската митническа администрация по повод на мита, които последната изисква от JVC и които се отнасят до вноса на цифрови записващи видеокамери с произход от Япония и Сингапур.

3

Член 220, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаването на Митнически кодекс на Общността (JO L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58, наричан по-нататък „Митнически кодекс“) гласи следното:

„Когато размерът на сборовете [другаде в текста: „митото“], произтичащ от дадено митническо задължение, не е бил взет под отчет съгласно членове 218 и 219 или е бил взет под отчет размер, по-нисък от дължимия, вземането под отчет на пълния размер на сборовете или на остатъка до пълния размер трябва да се извърши в срок от 2 дни, считано от датата, на която митническите органи установят това положение и са в състояние да изчислят дължимия размер и да определят длъжника (последващо вземане под отчет). Този срок може да бъде удължен съгласно член 219.“

4

Член 239 от същия кодекс уточнява:

„1.   Възстановяване или опрощаване на вносни или износни сборове се извършва и в случаи, различни от тези по членове 236, 237 и 238:

2.   Възстановяването или опрощаването на сборове на основанията, посочени в параграф 1, се разрешава при подаване на молба във въпросното митническо учреждение преди изтичането на дванадесет месеца, считано от датата на уведомяване на длъжника за тези сборове.

Въпреки това, митническите органи могат да разрешат удължаване на този срок в изключителни случаи, които са надлежно обосновани.“

5

Въведената с Регламент № 2658/87 КН се основава на изготвената от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация, световна Хармонизирана система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък „ХС“), установена с международната конвенция, сключена в Брюксел на 14 юни 1983 г., одобрена от името на Общността с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 година (ОВ L 198, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 2, том 3, стр. 199). Тя възприема шестцифрените позиции и подпозиции от ХС, като само седмата и осмата цифра са подразделения, присъщи за самата КН.

6

Втората част от КН включва раздел XVI, който съдържа глава 85, озаглавена „Електрически машини и апарати, електрооборудване и техните части; апарати за записване или възпроизвеждане на звук, апарати за записване или възпроизвеждане на телевизионен образ и звук и части и принадлежности за тези апарати“. [неофициален превод]

7

Позиция 852540, озаглавена „Апарати за неподвижно видеозаснемане и други записващи видеокамери; цифрови фотоапарати“ [неофициален превод], включва подпозиция 85254091, озаглавена „Други записващи видеокамери: позволяващи единствено записването на звук и на образ, заснети от телевизионна камера“ [неофициален превод], и подпозиция 85254099, озаглавена „Други записващи видеокамери: други“ [неофициален превод].

8

Следва да се уточни, че подпозиции 85254091 и 85254099 са с един и същи текст в Регламенти № 2261/98, № 2204/1999, № 2263/2000 и № 2031/2001.

9

Класираните в подпозиция 85254091 записващи видеокамери се облагат с мито от 4,9 %, докато за записващите видеокамери, които попадат в подпозиция 85254099, ставката на митото възлиза на 14 %.

10

Комисията на Европейските общности редовно публикува в Официален вестник на Европейския съюз обяснителни бележки към КН.

11

В приетите на 15 септември 1998 г. (OВ C 287, стр. 1) и на 13 юли 2000 г. (OВ C 199, стр. 1) обяснителни бележки се уточнява по отношение на подпозиция 85254099:

„Други

Към настоящата подпозиция принадлежат комбинациите от апарати, наречени „записващи видеокамери“, състоящи се от видеокамера и от апарат за видеозапис или за видеовъзпроизвеждане, които позволяват да се записват не само образите, заснети чрез камерата, а също телевизионни програми. Регистрираните образи могат да бъдат възпроизведени чрез външен телевизионен приемник.

Обаче „записващите видеокамери“, които позволяват само записването на образите, заснети с видеокамера, и възпроизвеждането им чрез външен телевизионен приемник, принадлежат към подпозиция 85254091.“ [неофициален превод]

12

Обяснителните бележки са изменени със Съобщение на Комисията от 6 юли 2001 г. (ОВ C 190, стр. 10). В подпозиция 85254099 е възпроизведен предходният текст и е добавена втора алинея:

„В тази подпозиция се включват също „записващи видеокамери“, при които видео входът е затворен с пластина или по друг начин, или такива, при които видео интерфейсът може да бъде активиран впоследствие посредством софтуер, когато тези апарати са предназначени за запис на телевизионни програми и на други външни видеофонични сигнали.“ [неофициален превод]

13

Със Съобщение на Комисията от 23 октомври 2002 г. (ОВ C 256, стр. 1) в последното изречение е внесено следното изменение:

„[…] телевизионни програми или на други външни видеофонични сигнали.“ [неофициален превод]

14

След проведено разследване митническата администрация оспорва тарифното класиране, прието от JVC при вноса на две категории записващи цифрови видеокамери с произход от Япония и от Сингапур.

15

С първи протокол от 11 октомври 2002 г. митническите служители констатират, че между 29 юни 1999 г. и 23 юли 2001 г. JVC е внесло записващи видеокамери с активиран вход/изход, наречен „DV-in/out“. Този вид записващи камери позволява видеозаснемането и звукозаписването, както и записването на външен сигнал благодарение на специфична връзка. Той може да се свърже директно с компютър или телевизор и да му прехвърли цифровизирана видеокартина, която е заснел (функция „DV-out“), а в обратната посока записващата видеокамера може да записва третираните от компютъра цифрови честоти от всякакъв произход (функция „DV-in“).

16

Митническите служители преценяват, че адекватното тарифно класиране е в подпозиция 85254099, а не в подпозиция 85254091, както е приело JVC.

17

JVC не оспорва тази класификация и заплаща размера на митото, чието заплащане е избягнало. То обаче отправя искане за опрощаване на митото на основание член 239 от Митническия кодекс, изтъквайки, че грешката идвала от промяна в общностната практика. Това искане е отхвърлено с първо решение от 16 декември 2004 г.

18

С втори протокол от 11 октомври 2002 г. митническите служители констатират, че между 22 юни 1999 г. и 28 август 2002 г. JVC е внесло цифрови записващи камери, при които функцията DV-out не е активирана, а функцията DV-in може да бъде активирана след митническото оформяне.

19

Освен това митническите служители приемат, че адекватното тарифно класиране е в подпозиция 85254099, а не e класирането, прието от JVC, тоест подпозиция 85254091, и на 6 януари 2004 г. издават акт за събиране на несъбрано мито. От една страна JVC оспорва този акт, а от друга страна иска опрощаване на митото. Последното искане е отхвърлено с второ решение от 16 декември 2004 г.

20

При това положение JVC сезира Tribunal d’instance du XIe arrondissement de Paris с две жалби.

21

С първата жалба, подадена на 7 март 2005 г., JVC иска отмяна на акта от 6 януари 2004 г. за събиране на несъбрано мито, поддържайки, че записващите камери трябвало да бъдат класирани в подпозиция 85254091.

22

С втората жалба, подадена на 2 февруари 2006 г., JVC иска отмяна на двете решения от 16 декември 2004 г. за отхвърляне на исканията за опрощаване на мито. JVC изтъква, че събирането на несъбрано мито е резултат от промяна в общностната практика поради публикуването на изменения на обяснителните бележки към КН. Следователно тази промяна представлявала особено обстоятелство по смисъла на член 239 от Митническия кодекс.

23

JVC поддържа пред Tribunal d’instance du XIe arrondissement de Paris, че преди 2001 година вносителите и митническите служби класирали в подпозиция 85254091 записващите видеокамери, които към момента на вноса не разполагат с активирана функция DV-out. Едва след изменението на обяснителните бележки със съобщението на Комисията от 6 юли 2001 г., практиката на митниците се променила. Според JVC, докато германските или британските митнически органи били решили да прилагат новото тълкуване само за вносни операции след 6 юли 2001 г., френските митници били решили да прилагат тълкуването с обратна сила, което било в противоречие с Митническия кодекс.

24

При тези обстоятелства, след като съединява производствата по двете жалби, Tribunal d’instance du XIe arrondissement de Paris решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

25

С първия си въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да установи дали за класирането на записващите камери е възможно или необходимо да се вземе предвид възможността за активиране на функцията DV-in, ако активирането не е извършено към момента на митническото оформяне, но може да се извърши впоследствие посредством определена манипулация или посредством добавянето на определен софтуер. По-нататък препращащата юрисдикция поставя въпроса относно значението, което може да има за производителя обстоятелството, че към момента на митническото оформяне той нито е посочил, нито е гарантирал тази възможност.

26

В Решение от 27 септември 2007 г. по дело Medion и Canon Deutschland (C-208/06 и C-209/06, Сборник, стр. I-7963) Съдът отговаря на преюдициален въпрос, който е идентичен с поставения от препращащата юрисдикция. Поради това е уместно на този въпрос да се даде идентичен отговор.

27

Следователно на първия въпрос е уместно да се отговори, че записваща видеокамера може да бъде класирана в подпозиция 85254099 от КН само ако функцията по запис на образи и звуци от различни от вградените камера и микрофон източници е активирана към момента на митническото оформяне или ако дори производителят да не е възнамерявал да укаже тази характеристика, посочената функция може да бъде активирана и след този момент посредством лесна манипулация на апарата от потребител, който не разполага с особени познания, без записващата видеокамера да бъде физически изменена. В случай на последващо активиране е необходимо също така, от една страна, след като активирането бъде извършено, записващата видеокамера да функционира аналогично на друга записваща видеокамера, при която функцията по записване на образи и звуци от различни от вградените камера и микрофон източници е активирана към момента на митническото оформяне, и от друга страна, записващата видеокамера да функционира самостоятелно. Наличието на тези условия трябва да може да бъде проверено към момента на митническото оформяне. Националният съд трябва да прецени дали условията са изпълнени. Ако условията не са изпълнени, записващата видеокамера трябва да бъде класирана в подпозиция 85254091 от КН.

28

С втория си въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да узнае какви са правните последици на измененията на обяснителните бележки към КН, по-специално по отношение на класирането на разглежданите в главното производство стоки, и поставя въпроса дали не е било за предпочитане Комисията да приеме нов регламент за класиране, отколкото да даде тълкуване на съществуващия.

29

Комисията счита, че въпросът е недопустим, тъй като е хипотетичен и ненужен за разрешаването на спора. Според нея измененията на обяснителните бележки към КН не представляват промяна по отношение на по-ранно правно положение. Всъщност тези бележки като такива нямали правно действие. Следователно тяхното изменение не влияело върху правата на икономическите оператори. На последно място актът за препращане съдържал прекалено малко фактически сведения, за да може Съдът да разшири въпроса и евентуално да го преформулира.

30

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени предвид особеностите на делото както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. (вж. по-специално Решение от 15 декември 1995 г. по дело Bosman, C-415/93, Recueil, стр. I-4921, точка 59 и Решение от 15 юни 2006 г. по дело Acereda Herrera, C-466/04, Recueil, стр. I-5341, точка 47).

31

Съдът може да откаже да се произнесе по зададен от национална юрисдикция преюдициален въпрос, когато е съвсем очевидно, че поисканото от националната юрисдикция тълкуване или преценка на действителността на дадена общностна разпоредба няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство или когато проблемът е от хипотетично естество (вж. Решение по дело Bosman, посочено по-горе, точка 61 и Решение по дело Acereda Herrera, посочено по-горе, точка 48).

32

В главното производство препращащата юрисдикция е сезирана с искане за опрощаване на мито на основание член 239, параграф 1 от Митническия кодекс и във връзка с това трябва връзка да потърси елементите, които могат да съставляват особен случай, произтичащ от обстоятелства, които не предполагат нито недобросъвестно поведение, нито груба небрежност от страна на JVC. В този контекст въпросът за правния режим на обяснителните бележки на КН изглежда релевантен. Следователно въпросът е допустим.

33

На първо място следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в КН и забележките към раздела или главата (вж. по-специално Решение от 26 септември 2000 г. по дело Eru Portuguesa, C-42/99, Recueil, стр. I-7691, точка 13, Решение от 15 септември 2005 г. по дело Intermodal Transports, C-495/03, Recueil, стр. I-8151, точка 47, Решение от 8 декември 2005 г. по дело Possehl Erzkontor, C-445/04, Recueil, стр. I-10721, точка 19 и Решение от 16 февруари 2006 г. по дело Proxxon, C-500/04, Recueil, стр. I-1545, точка 21).

34

Съдът е приел също така, че обяснителните бележки към КН, както и тези към ХС, съществено допринасят за тълкуването на обхвата на различните тарифни позиции, без обаче да имат задължителна правна сила. В такъв случай съдържанието на споменатите бележки трябва да е съобразено с разпоредбите на КН и не може да изменя техния обхват (вж. Решение по дело Intermodal Transports, посочено по-горе, точка 48, Решение по дело Possehl Erzkontor, посочено по-горе, точка 20 и Решение по дело Proxxon, посочено по-горе, точка 22). Ако се окаже, че са в противоречие с текста на позициите по КН и със забележките към раздела или главата, обяснителните бележки към КН не трябва да се прилагат (вж. Решение от 19 април 2007 г. по дело Sunshine Deutschland Handelsgesellschaft, C-229/06, Сборник, стр. I-3251, точка 31).

35

Що се отнася до релевантните за главното производство подпозиции по КН, следва да се отбележи, че текстът на подпозиция 85254099 включва само думата „други“. Тази подпозиция обхваща следователно всички записващи видеокамери, различни от тези, „позволяващи единствено записването на звук и на образ, заснети от телевизионна камера“ (функция DV-out), които се включват в подпозиция 85254091. Следователно Комисията е трябвало да даде тълкуване на съдържанието на подпозиция 85254099 в обяснителните бележки към КН. Посочените обяснителни бележки указват, считано от 15 септември 1998 г., че записващите видеокамери, визирани в подпозиция 85254099, са тези, които разполагат с функция DV-in и с функция DV-out. На 6 юли 2001 г. Комисията отново изменя обяснителните бележки към КН, пояснявайки, че подпозиция 85254099 обхваща и записващите видеокамери, проектирани с функция DV-in, без тази функция да е била активна към момента на митническото оформяне.

36

Трябва да се констатира, че предвид текста съответно на подпозиции 85254091 и 85254099 обяснителните бележки към КН относно последната подпозиция са съобразени с разпоредбите на КН и не изменят техния обхват.

37

От всички тези съображения следва, че на втория въпрос трябва да се отговори, че обяснителните бележки към КН относно подпозиция 85254099, публикувани на 6 юли 2001 г. и на 23 октомври 2002 г., имат тълкувателен характер и нямат задължителна правна сила. Те са съобразени с текста на КН и не изменят нейния обхват. От това следва, че приемането на нов регламент за класиране не е било необходимо.

38

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши: