1

Със своята жалба г-н Weißenfels иска от Съда да отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 25 януари 2006 г. по дело Weißenfels/Парламент (T-33/04, непубликувано в Recueil, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Първоинстанционният съд отхвърля неговото искане за отмяна на няколко решения на Европейския парламент, с които на основание член 67, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилника“) се извършва приспадане на специалната надбавка за лица със сериозни увреждания, изплащана по силата на люксембургското право (наричана по-нататък „люксембургската надбавка“), от удвоената надбавка за дете на издръжка, предоставена на жалбоподателя съгласно член 67, параграф 3 от Правилника (наричана по-нататък „надбавката по Правилника“).

2

Жалбоподателят иска още Съдът да отмени въпросните решения на Парламента от 26 юни 2003 г. и 28 април 2004 г., както и мълчаливия отказ на неговото искане от 4 юни 2003 г., и да осъди Парламента да поправи вредите, които той счита, че е претърпял в резултат на удържането на част от надбавката по Правилника. При условията на евентуалност той иска Парламентът да бъде осъден на това основание да заплати законоустановената лихва.

3

Накрая жалбоподателят иска Съдът да осъди Парламента да заплати разноските по производствата пред двете инстанции.

4

В точки 1—4 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд излага правната уредба по следния начин:

5

Въз основа на обжалваното решение предхождащите спора обстоятелства могат да се обобщят по следния начин.

6

Жалбоподателят, длъжностно лице със степен A*12 (предишна степен A 4), постъпва на служба в Парламента в Люксембург на 1 април 1982 г. Първородният му син е роден на 31 януари 1982 г. От ранното си детство той страда от тежко увреждане.

7

Предвидената в член 67, параграф 1, буква б) от Правилника надбавка за дете на издръжка е предоставена на жалбоподателя от момента на постъпването му на служба в Парламента. На основание член 67, параграф 3 от Правилника на 31 юли 1987 г. Парламентът решава да удвои надбавката за дете на издръжка в полза на сина на жалбоподателя, считано от 1 май 1987 г. С решение от 8 юли 1997 г. надбавката за дете на издръжка в двоен размер се дава за нов период от 1 юли 1997 г. до 30 юни 2000 г.

8

С решение от 26 април 1999 г., взето в изпълнение на люксембургския закон от 16 април 1979 г., Люксембургският фонд за национално единство решава да плаща на жалбоподателя, като упражняващ правата на сина си, специална надбавка за лице със сериозно увреждане, считано от 1 декември 1998 г.

9

Жалбоподателят уведомява Парламента за плащаната люксембургска надбавка в средата на октомври 1999 г.

10

На основание член 67, параграф 2 от Правилника Парламентът намалява с решение от 22 октомври 1999 г. сумата, съответстваща на двойния размер на надбавката за дете на издръжка, дължима съгласно Правилника, с размера на люксембургската надбавка, считано от 1 декември 1998 г.

11

С решение от 20 септември 2000 г. надбавката за дете на издръжка по Правилника се предоставя в двоен размер за нов период от 1 юли 2000 г. до 30 юни 2003 г. С решение от 18 септември 2000 г. сумата, съответстваща на двойния размер на надбавката за дете на издръжка по Правилника, е намалена с размера на люксембургската надбавка.

12

С решение от 1 юли 2003 г. надбавката за дете на издръжка се предоставя в двоен размер за нов период от 1 юли 2003 г. до 30 юни 2006 г.

13

Междувременно с писмо от 4 юни 2003 г. жалбоподателят оспорва принципа на извършеното от Парламента приспадане на размера на люксембургската надбавка по следния начин:

„Както вече изтъкнах [на] 28 май 2003 г., пенсията за лице с увреждане не е отпусната на самия мен, а на моя син […], като все пак се има предвид, че тя се плаща на мен в качеството ми на законен представител. Не би могло да се извършва приспадане в съответствие с член 67, параграф 2 от Правилника от удвоената надбавка за дете на издръжка, предоставена ми съгласно член 67, параграф 3.

Това положение е резултат от обстоятелството, че от една страна, става дума за две различни правоимащи лица (правни субекти), и от друга страна, пенсията представлява самостоятелно плащане, а не „надбавка“.

Накрая, не става дума и за „подобна“ [надбавка], като се има предвид, че надбавката по смисъла на параграф 3 има за цел да облекчи извънредните разходи, които длъжностното лице понася, докато пенсията представлява плащане за лицето с увреждане.

В резултат на това искам връщане на удвоената надбавка за дете на издръжка, неправилно удържана досега.“

14

При все това с решение от 26 юни 2003 г. Парламентът извършва приспадането.

15

С писмо от 13 август 2003 г. жалбоподателят подава жалба по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника срещу решението от 26 юни 2003 г. С писмо от 10 ноември 2003 г. Парламентът отхвърля посочената жалба.

16

На 28 април 2004 г. след вписването на жалбата по настоящото дело Парламентът взема на основание член 67, параграф 2 от Правилника решение за приспадане, като отчита актуализирания размер на люксембургската надбавка. На 8 юни 2004 г. жалбоподателят подава жалба по член 90 от Правилника срещу решението от 28 април 2004 г. Тази жалба е отхвърлена с решение на Парламента от 15 септември 2004 г.

17

С жалба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 2 февруари 2004 г., жалбоподателят иска отмяна на решенията от 26 юни и от 10 ноември 2003 г. Той иска още Парламентът да бъде осъден да му възстанови всички удръжки от заплатата, направени съгласно член 67, параграф 2 от Правилника, заедно със законоустановената лихва.

18

В репликата си жалбоподателят преформулира част от своите искания. Той разширява искането за отмяна с решенията от 28 април и 15 септември 2004 г., и допълва искането за възстановяване, като претендира Парламентът да бъде осъден да поправи претърпяната вреда в размер на законоустановената лихва върху удръжката от заплатата му, извършена съгласно член 67, параграф 2 от Правилника.

19

В обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд обявява за недопустима частта от исканията, целяща Парламентът да бъде осъден да възстанови сумите, удържани от заплатата на жалбоподателя на основание член 67, параграф 2 от Правилника.

20

На първо място той уточнява, че в производство по обжалване съгласно член 91 от Правилника няма правомощието да отправя разпореждания към общностните институции и че по силата на член 233 ЕО Парламентът във всички случаи е длъжен да предприеме всички мерки за изпълнение на съдебно решение.

21

След това той уточнява, че искането на жалбоподателя Парламентът да бъде осъден да поправи претърпяната вреда е недопустимо, тъй като представлява искане за обезщетение по смисъла на член 235 ЕО, което изменя предмета на спора на етапа на писмената реплика.

22

Освен това Първоинстанционният съд приема, че искането на жалбоподателя за отмяна трябва да се счита за отправено само срещу решението от 26 юни 2003 г.

23

В подкрепа на това заключение Първоинстанционният съд първо уточнява, че искането за отмяна на решението от 10 ноември 2003 г. няма самостоятелен предмет или значение спрямо искането за отмяна на решението от 26 юни 2003 г.

24

Първоинстанционният съд счита още, че мълчаливият отказ на искането от 4 юни 2003 г. е с предмет, идентичен с предмета на решението от 26 юни 2003 г., така че искането за отмяна на първия акт също се припокрива с искането за отмяна на решението от 26 юни 2003 г.

25

След това Първоинстанционният съд приема, че решението от 28 април 2004 г. е само потвърждение на това от 26 юни 2003 г. и че искането за отмяна на решенията от 28 април и 15 септември 2004 г. при това положение трябва да се счита за искане без самостоятелен предмет или значение спрямо искането за отмяна на решенията от 26 юни и 10 ноември 2003 г.

26

Първоинстанционният съд подчертава и че в съдебното заседание жалбоподателят е признал, че различните му искания за отмяна всъщност имат един и същ предмет, а именно отмяна на решението от 26 юни 2003 г.

27

При това положение Първоинстанционният съд приема, че представеното от жалбоподателя искане за отмяна трябва да се счита за отправено единствено срещу решението от 26 юни 2003 г.

28

След това Първоинстанционният съд отхвърля като неоснователно направеното от Парламента възражение за недопустимост, изведено от обстоятелството, че искането за отмяна на решението от 26 юни 2003 г. било представено късно, тъй като това решение просто актуализирало определения с решението от 22 октомври 1999 г. размер на люксембургската надбавка, която се приспада от заплатата.

29

В това отношение Първоинстанционният съд първо подчертава, че взетото на основание член 67, параграф 3 от Правилника решение да се поднови удвояването на надбавката за дете на издръжка също представлява ново решение, тъй като се приема за определен срок и се предхожда от нов преглед, по-специално медицински, извършен въз основа на нова молба от заинтересованото лице.

30

След това Първоинстанционният съд приема, че решението за последващо приспадане, взето на основание член 67, параграф 2 от Правилника, също представлява ново решение, тъй като е взето след преглед, извършен за да се потвърди фактът, че подобна надбавка се плаща от други източници, макар че неотдавна е прието ново решение за удвояване на надбавката по Правилника.

31

В резултат на това Първоинстанционният съд приема, че решението от 26 юни 2003 г. представлява решение, различно от решението от 22 октомври 1999 г.

32

Като приема за установено, че жалбоподателят е оспорил решението от 26 юни 2003 г. в предвидения в Правилника срок, Първоинстанционния съд обявява жалбата пред него за допустима.

33

След това Първоинстанционният съд разглежда правното основание, което жалбоподателят извежда от нарушение на член 67, параграф 2 от Правилника.

34

Най-напред той напомня, че Съдът неизменно постановява, че по смисъла на този член подобни са само надбавките, които са сходни и имат една и съща цел (Решение от 13 октомври 1977 г. по дело Gelders-Deboeck/Комисия, 106/76, Recueil, стр. 1623, точка 16).

35

След това той приема, че предвид формулировката на текстовете, които ги въвеждат, както надбавката по Правилника, така и люксембургската надбавка имат за цел да предоставят помощ при посрещането на разходите, породени от съдействието и грижите, полагани за лице със сериозно увреждане, което доказва техния сходен характер и идентичността на целите им.

36

Според Първоинстанционния съд фактът, че въпросните две надбавки са предварително определени и необлагаеми, подчертава техния сходен характер.

37

Той уточнява също, че няма особено значение кой — дали детето с увреждания или неговият баща — е формално получател на надбавката.

38

Първоинстанционният съд отхвърля довода на жалбоподателя, според който въпросните две надбавки не са подобни по смисъла на член 67, параграф 2 от Правилника, тъй като люксембургската надбавка не е допълнение към заплатата на жалбоподателя, за разлика от надбавката по Правилника. В това отношение той подчертава, от една страна, че поради самото си естество надбавките по Правилника се изплащат на длъжностното лице, и от друга страна, че причината, поради която се предоставя помощта — да се посрещнат разходите, породени от съдействието и грижите, полагани за лице със сериозно увреждане — е решаващият критерий за целите на преценката на естеството на двете надбавки.

39

Първоинстанционният съд отхвърля също и довода на жалбоподателя, изведен от съществуващото различие между езиковите версии — между немската версия на Правилника, в която е използван терминът „Zulage“, т.е. „допълнение“, и люксембургския закон, както и френската версия на Правилника, в които е използван идентичният термин „allocation“.

40

При това положение Първоинстанционният съд счита, че надбавката по Правилника и люксембургската надбавка са подобни по смисъла на член 67, параграф 2 от Правилника.

41

В резултат Първоинстанционният съд отхвърля изцяло жалбата и осъжда всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски.

42

Жалбоподателят моли Съда:

43

Парламентът моли Съда:

44

Жалбоподателят изтъква три правни основания. С първото си правно основание той твърди, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е разгледал отделно неговите искания за отмяна на решението от 26 юни 2003 г., на мълчаливия отказ на неговото искане от 4 юни 2003 г. и на решението от 28 април 2004 г. С второто си правно основание той счита, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че трябва да бъде отхвърлено като недопустимо неговото искане за поправяне на вредите, претърпени от загубата на лихвите върху въпросните суми. С третото си правно основание той счита, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че надбавката по Правилника и люксембургската надбавка са „подобни“ по смисъла на член 67, параграф 2 от Правилника.

45

С първото си правно основание жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че погрешно е приел, че искането му за отмяна трябва да се разглежда като отправено само срещу решението от 26 юни 2003 г. Той счита, че Първоинстанционният съд трябвало да се произнесе върху всички негови искания за отмяна, насочени също и срещу решението, с което Парламентът отхвърля искането му от 4 юни 2003 г. за отмяна на приспадането за в бъдеще, както и за възстановяване на удържаните до този момент от заплатата му суми, и срещу решението от 28 април 2004 г. — искания, от които, противно на приетото от Първоинстанционния съд, той изобщо не се бил отказал.

46

На първо място Парламентът изтъква, че първото правно основание е неотносимо и като такова трябва да бъде отхвърлено, доколкото диспозитивът на обжалваното съдебно решение е обоснован с други правни мотиви, в конкретния случай с правилно тълкуване на член 67, параграф 2 от Правилника, което по необходимост води до отхвърляне на претенциите на жалбоподателя.

47

След това Парламентът счита първото правно основание за недопустимо, тъй като жалбоподателят нито твърдял, нито доказвал, в съответствие с член 58 от Статута на Съда, че изтъкнатото нарушение на процесуалните правила накърнява неговите интереси.

48

Парламентът счита, че Първоинстанционният съд правилно свежда предмета на жалбата в първоинстанционното производство до оспорване на решението от 26 юни 2003 г. — единственият акт, който засяга интересите на лицето — но с мотиви, различни от възприетите от Първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение.

49

В това отношение Парламентът поддържа на първо място, че Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че съществува мълчалив отказ на искането за възстановяване на извършеното до този момент приспадане. Всъщност той счита, че това искане е изрично отхвърлено с решението от 26 юни 2003 г.

50

Освен това Парламентът счита, че Първоинстанционният съд трябвало да отхвърли искането за отмяна на решението от 28 април 2004 г. като недопустимо, тъй като е направено след вписването на жалбата в първоинстанционното производство.

51

С първото си правно основание жалбоподателят поддържа, че Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като е приел, че неговите искания за отмяна на решението от 26 юни 2003 г., на мълчаливия отказ на искането му от 4 юни 2003 г. и на решението от 28 април 2004 г. трябва да се разглеждат като отправени само срещу решението от 26 юни 2003 г., като така незаконосъобразно е ограничил предмета на отнесения пред него спор.

52

Що се отнася до искането на жалбоподателя от 4 юни 2003 г., то цели, от една страна, да не се пристъпва към оспорваното приспадане, а от друга страна, Парламентът да му върне сумите, удържани до този момент от заплатата му. Въпреки че текстът на решението от 26 юни 2003 г. се отнася само до периода от 1 юли 2003 г., в дадения контекст то трябва да се разбира като отхвърлящо и искането на жалбоподателя от 4 юни 2003 г. за връщане на удържаните до този момент суми от заплатата му. При това положение искането на жалбоподателя от 4 юни 2003 г. е изцяло отхвърлено с решението от 26 юни 2003 г.

53

Следователно Първоинстанционният съд не допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че исканията на жалбоподателя трябва да се разглеждат като отправени срещу последното решение.

54

Относно решението от 28 април 2004 г. следва да се отбележи, че то, както това от 26 юни 2003 г., е свързано с положението на г-н Weißenfels от гледна точка на член 67, параграф 2 от Правилника и има за предмет актуализиране на размера на люксембургската надбавка, приспадната от надбавката по Правилника. Дори да се приеме, че предвид тази констатация решението от 28 април 2004 г. може да се счита за потвърждение на това от 26 юни 2003 г., отправените срещу него искания не биха могли да бъдат обявени за недопустими с този мотив, при положение че решението от 26 юни 2003 г. е обжалвано в определения срок. Всъщност жалба срещу потвърдително решение е недопустима само ако потвърденото решение е станало окончателно по отношение на заинтересованото лице, без да е било обжалвано по съдебен ред в определения срок. В противен случай заинтересованото лице има право да обжалва било потвърденото решение, било потвърдителното решение, било и едното, и другото (вж. Решение от 11 май 1989 г. по дело Maurissen и Union Syndicale/Сметна палата, 193/87 и 194/87, Recueil, стр. 1045, точки 25 и 26).

55

Вярно е, че искането на жалбоподателя за отмяна на решението от 28 април 2004 г. е направено едва на етапа на писмената реплика и че при това положение недопустимостта му би могла законосъобразно да обоснове диспозитива на съдебното решение от тази гледна точка, въпреки допуснатата от Първоинстанционния съд грешка при прилагане на правото (вж. Решение от 9 юни 1992 г. по дело Lestelle/Комисия, C-30/91 P, Recueil, стр. I-3755, точка 28).

56

Когато обаче става дума за решение, което се отнася до същия въпрос, а именно правото на заинтересованото лице да получи за различни периоди цялата увеличена надбавка за деца на издръжка и евентуално да му бъде изплатена приспаднатата погрешно сума, би противоречало на принципа на правилното правораздаване, ако то бъде задължено да подаде пред Първоинстанционния съд нова жалба срещу решението от 28 април 2004 г. (вж. в този смисъл Решение от 29 септември 1987 г. по дело Fabrique de fer de Charleroi и др./Комисия, 351/85 и 360/85, Recueil, стр. 3639, точка 11).

57

При това положение следва да се приеме за установено, че както твърди жалбоподателят, като отхвърля неговите искания срещу решението от 28 април 2004 г., Първоинстанционният съд не определя правилно обхвата на отнесения пред него спор и по тази точка следва да се постанови отмяна на обжалваното съдебно решение.

58

С второто си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, отхвърляйки като недопустимо неговото искане Парламентът да бъде осъден да поправи вредите, който жалбоподателят е претърпял във връзка с погрешно извършената според него удръжка от заплатата му, с мотива че той е направил това искане едва в писмената си реплика.

59

Парламентът от своя страна счита, че Първоинстанционният съд правилно приема за недопустимо представеното от жалбоподателя искане за обезщетение, поради това че то е направено едва на етапа на писмената реплика.

60

Парламентът допълва, че това искане би могло да бъде обявено за недопустимо и защото жалбоподателят не е посочил цифрово изражение на претърпяната вреда, нито е уточнил обстоятелствата, попречили му да направи оценка на тази вреда (вж. в този смисъл Решение от 23 септември 2004 г. по дело Hectors/Парламент, C-150/03 P, Recueil, стр. I-8691, точка 62).

61

Жалбоподателят иска Първоинстанционният съд да осъди Парламента да му заплати сумите, според него удържани погрешно от неговите заплати, заедно с лихвите. Предвид писмената защита на Парламента, той е преформулирал своите искания в искане Парламентът да бъде осъден да го обезщети в размер на въпросните суми и свързаните с тях лихви за вредата, претърпяна в резултат на удръжките от неговата заплата.

62

На първо място следва да се приеме за установено, че каквито и термини да използва жалбоподателят, единственият предмет на неговите искания очевидно е да получи плащане на сумите, които Парламентът, според него погрешно, е приспаднал от заплатата му с оглед на правилото за ненатрупване, въведено в член 67, параграф 2 от Правилника, заедно със законоустановените лихви.

63

При тези обстоятелства, макар впоследствие жалбоподателят да представя искането си за възстановяване като искане за обезщетение, Парламентът не може основателно да поддържа, че тези искания са недопустими поради късното им представяне.

64

Освен това следва да се напомни, че във всички случаи член 91, параграф 1 от Правилника, приложим както към Първоинстанционния съд, така и към Съда на публичната служба, предоставя неограничена компетентност на съда в тази област, като предвижда, че:

„Съдът на Европейските общности е компетентен да се произнесе по всеки възникнал спор между Общностите и лице, за което се прилага настоящият правилник, относно законосъобразността на акт, който засяга интересите на това лице по смисъла на член 90, параграф 2. По спорове от финансов характер Съдът има неограничена компетентност.“

65

„Спорове от финансов характер“ по смисъла на тази разпоредба представляват не само исковете за отговорност, предявени от служители срещу институция, но и всички, които целят институция да изплати на служител сума, която той счита, че му се дължи по силата на Правилника или на друг акт, с който се уреждат техните служебни правоотношения (вж. в този смисъл Решение от 2 октомври 2001 г. по дело BEI/Hautem, C-449/99 P, Recueil, стр. I-6733).

66

От това следва, че искането на жалбоподателя Парламентът да му плати сумите, които според него са погрешно удържани от заплатата му, заедно със законоустановената лихва, представлява „спор от финансов характер“ по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника.

67

Предоставената с член 91, параграф 1 от Правилника неограничена компетентност на общностния съд му възлага задачата да решава изцяло отнесените пред него спорове, с други думи да се произнася по всички права и задължения на служителя, освен ако не прехвърли на въпросната институция изпълнението на част от съдебното решение при определени от него точни условия и под негов контрол.

68

При това положение, обратно на твърдението на Парламента, общностният съд е длъжен, ако случаят го изисква, да осъди дадена институция да заплати сумата, на която жалбоподателят има право по силата на Правилника или друг правен акт.

69

От това следва, че като отказва по принцип да осъди Парламента да заплати сумите, евентуално дължими на жалбоподателя, Първоинстанционният съд определя неправилно обхвата на своята компетентност.

70

Следователно второто правно основание, изтъкнато от жалбоподателя, също е основателно и обжалваното съдебно решение следва да се отмени по тази точка.

71

С третото си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че надбавката по Правилника и люксембургската надбавка са „подобни“ по смисъла на член 67, параграф 2 от Правилника и че при това положение тази разпоредба изисква размерът на втората да се приспадне от размера на първата надбавка.

72

Той счита, че член 67, параграф 2 от Правилника изисква двойна идентичност — от „формална“ и от „материална“ гледна точка.

73

Той поддържа, че въпросните две надбавки не са идентични от формална гледна точка, тъй като надбавката по Правилника е добавка към заплатата, докато случаят не е такъв при люксембургската надбавка, чието предоставяне не е свързано с наемането на работа (вж. в този смисъл Решение от 7 май 1987 г. по дело Комисия/Белгия, 186/85, Recueil, стр. 2029, точки 27—30 и 33, както и Решение по дело Комисия/Германия, 189/85, Recueil, стр. 2061, точка 26).

74

Жалбоподателят поддържа, че неговият анализ се потвърждава от немската версия на член 67, параграф 2 от Правилника и че тази първа разлика сама по себе си доказва липсата на идентичност в естеството на двете плащания.

75

Жалбоподателят изтъква също, че въпросните две надбавки не са подобни от материална гледна точка.

76

В това отношение той подчертава, че Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че член 67, параграф 2 от Правилника се прилага към сходни надбавки. Според него този член всъщност се прилага единствено в хипотезата на истинска идентичност между разглежданите надбавки.

77

Жалбоподателят изтъква, че при въпросните две надбавки случаят не е такъв, тъй като само длъжностното лице има право на надбавка по Правилника, чието предназначение е да му даде възможност да осигури издръжката на дете с увреждане, независимо от мястото му на пребиваване, докато люксембургската надбавка е предназначена за нуждите на самото лице с увреждане, докато пребивава в Люксембург, било то в семейството си или в специализирано заведение.

78

От своя страна Парламентът счита, че Първоинстанционният съд не допуска грешка при прилагане на правото, като решава, че прилагането на правилото за ненатрупване на надбавките, въведено с член 67, параграф 2 от Правилника, е обосновано.

79

Що се отнася до първата точка, Парламентът счита, че доводът на жалбоподателя, според който само надбавката по Правилника в дадения случай разкрива характер на добавка към заплатата, не е подкрепен с правни доводи и по тази причина трябва да бъде отхвърлен. Парламентът допълва, че Първоинстанционният съд освен това мотивира в достатъчна степен своя анализ по този въпрос.

80

Парламентът поддържа, че двете посочени по-горе съдебни решения — по дело Комисия/Белгия и по дело Комисия/Германия, на които се позовава жалбоподателят — в дадения случай не са релевантни. Той подчертава, че тези съдебни решения са постановени при различна обстановка и изтъква по-специално, че става дума за производства за установяване на неизпълнение на задължения, при които Комисията е счела, че националното законодателство на въпросните държави-членки накърнява допълнителния характер на общностните семейни надбавки, който следва от член 67, параграф 2 от Правилника. Парламентът счита също, че в тези две съдебни решения Съдът се ограничава да посочи обстоятелството, при което националното законодателство на въпросните държави-членки не може да изключи плащането на национална надбавка или да приспадне от размера на такава надбавка размера на надбавките, изплащани на основание на Правилника. Според Парламента това обстоятелство се ограничава до хипотезата, при която съпругът на длъжностно лице възмездно упражнява трудова дейност.

81

Парламентът счита, че при всички случаи обстоятелството дали националната надбавка има характер на добавка към дейност като наето лице не би могло да се счита за определящ елемент при преценката по член 67, параграф 2 от Правилника и че Първоинстанционният съд правилно се ограничава до проверката дали надбавките са сходни и имат една и съща цел.

82

В това отношение според Парламента Първоинстанционният съд правилно приема, че при преценката на естеството на въпросните надбавки по смисъла на член 67, параграф 2 от Правилника определящият критерий е във факта, че въпросните две надбавки имат за цел да предоставят финансова помощ за посрещане на разходите, породени от съдействието и грижите, които се полагат за лице с увреждане.

83

Той подчертава също, че въпросните две надбавки са предварително определени.

84

На последно място той се позовава на Решение на Първоинстанционния съд от 10 май 1990 г. по дело Sens/Комисия (T-117/89, Recueil, стр. II-185), за да се обоснове, че липсата на идентичност на получателите на въпросните надбавки не представлява релевантен критерий за прилагането на член 67, параграф 2 от Правилника.

85

С третото си правно основание жалбоподателят изтъква, че Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че надбавката по Правилника и люксембургската надбавка са подобни по смисъла на член 67, параграф 2 от Правилника и че при това положение извършеното приспадане е оправдано.

86

В самото начало следва се провери оспорваната от Парламента допустимост на това правно основание.

87

От член 225 ЕО, член 58, първа алинея от Статута на Съда и член 112, параграф 1, буква в) от неговия процедурен правилник следва, че жалбата трябва точно да посочва оспорваните елементи от решението или определението, чиято отмяна се иска, както и конкретните правни доводи в подкрепа на това искане (вж. по-специално Решение от 4 юли 2000 г. по дело Bergaderm и Goupil/Комисия, C-352/98 P, Recueil, стр. I-5291, точка 34).

88

От жалбата е видно, че жалбоподателят оспорва различни части от обжалваното съдебно решение и посочва точни правни доводи в подкрепа на това искане. Следователно изтъкнатото от него правно основание е валидно представено пред Съда.

89

Що се отнася до неговата основателност, от практиката на Съда следва, че подобни по смисъла на член 67, параграф 2 от Правилника са само надбавките, които са сходни и имат една и съща цел (Решение по дело Gelders-Deboeck/Комисия, посочено по-горе, точка 16).

90

Става дума за правен въпрос, който подлежи на проверка от Съда в производството по обжалване.

91

По силата на член 67, параграф 3 от Правилника размерът на надбавката за дете на издръжка може да бъде удвоен, ако детето страда от умствено или физическо увреждане и това положение налага големи разходи за длъжностното лице.

92

От това на първо място следва, че сходна надбавка би могла да бъде приспадната само от частта на надбавката за деца на издръжка, която поради удвояването се добавя към тази, която служителят трябва във всички случаи да получи.

93

Следва преди всичко да се приеме за установено, че люксембургската надбавка ясно се различава от надбавката по Правилника в няколко аспекта.

94

Люксембургската надбавка, която се дава само поради факта на пребиваването на люксембургска територия и която не е свързана с наемане на работа, има за цел посредством подходящи мерки да облекчи обстоятелствата, свързани с точно определено от закона увреждане. Накрая, нейният размер е много по-висок от частта от надбавката за деца на издръжка, която се получава в резултат на удвояването на основния размер.

95

Тя се дава на лица, при които една или няколко от физическите или умствени функции, въпреки лечение, обучение или подходяща рехабилитация и независимо от използването на съответно оборудване, са намалени така, че въпросното лице не може да съществува без постоянната помощ или грижи на трето лице.

96

Тя очевидно трябва да даде възможност за посрещане на разходите, наложени от наемането на трето лице, най-малкото на непълно работно време — нещо, което не е възможно да се постигне с частта от надбавката по Правилника, която съответства на удвояването ѝ и чийто размер може да се изчерпи, по-специално за разходи като разноски за грижите, рехабилитацията, апаратурата, специалното обучение или обзавеждането на жилището.

97

В това отношение следва да се отбележи, че за 2004 г. удвояването на надбавката за дете на издръжка, предоставена по силата на член 67, параграф 3 от Правилника, съответства на увеличение от 260,96 EUR, докато люксембургската надбавка възлиза на 553,96 EUR.

98

От това следва, че частта от надбавката за дете на издръжка, предоставяна по силата на член 67, параграф 3 от Правилника, и люксембургската надбавка нямат нито един и същ предмет, нито една и съща цел.

99

При това положение надбавката по Правилника и люксембургската надбавка не са подобни по смисъла на член 67, параграф 2 от Правилника.

100

От изложеното дотук следва, че като постановява, че люксембургската надбавка е подобна на надбавката по Правилника по смисъла на член 67, параграф 2 от него, Първоинстанционният съд опорочава обжалваното решение с грешка при прилагане на правото.

101

При това положение третото правно основание на жалбоподателя е основателно.

102

При това положение следва жалбата изцяло да се уважи и да се отмени обжалваното съдебно решение.

103

Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда, когато жалбата е основателна, Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Първоинстанционния съд за постановяване на решение.

104

В дадения случай фазата на производството позволява да се постанови окончателно решение.

105

Както вече бе уточнено, надбавката по Правилника и люксембургската надбавка не са подобни по смисъла на член 67, параграф 2 от Правилника и следователно жалбоподателят основателно иска отмяна на решенията от 26 юни 2003 г. и от 28 април 2004 г., доколкото те предвиждат приспадане на люксембургската надбавка от удвоената надбавка за деца на издръжка.

106

Що се отнася до определянето на правата на жалбоподателя, следва да се отбележи, че съобщеното на 18 септември 2000 г. решение за приспадане е станало окончателно с всички финансови последици, тъй като не е обжалвано в определения срок. Парламентът обаче следва да изплати на жалбоподателя погрешно удържаните от заплатата му суми, считано от 1 юли 2003 г., датата на влизане в сила на решението от 26 юни 2003 г., заедно с лихвите.

107

По силата на член 122, първа алинея от Процедурния правилник, когато жалбата е основателна и окончателното решение по правния спор се взема от Съда, той се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 69, параграф 2 от същия правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбата на г-н Weißenfels е уважена и решенията от 26 юни 2003 г. и 28 април 2004 г. са отменени, Парламентът следва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на г-н Weißenfels както в първоинстанционното, така и в настоящото производство, съобразно направените от последния искания в този смисъл.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: