1

Със своята жалба Кралство Белгия иска отмяната на Определение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 15 март 2007 г. по дело Белгия/Комисия (T-5/07, непубликувано в Recueil, наричано по-нататък „обжалваното определение“), с което Първоинстанционният съд е отхвърлил като явно недопустима неговата жалба за отмяна на съдържащото се в писмо от 18 октомври 2006 г. решение на Комисията на Европейските общности за отказ на Комисията да възстанови изплатената от него главница заедно с лихвите по вземанията на Европейския социален фонд (наричано по-нататък „спорното решение“), с мотива, че тази жалба била подадена след изтичането на срока и че изложените обстоятелства не съставлявали случайно събитие по смисъла на член 45, втора алинея от Статута на Съда на Европейските общности, приложим към процедурата пред Първоинстанционния съд на основание на член 53 от него.

2

От обжалваното определение е видно, че спорното решение е нотифицирано на Кралство Белгия на 19 октомври 2006 г. и че последното е разполагало със срок до 2 януари 2007 г. за подаване на жалба за отмяна на това решение на основание член 230 ЕО.

3

На 21 декември 2006 г. Кралство Белгия изпраща по факс на секретариата на Първоинстанционния съд копие от подписаната от него жалба, придружена от приложения. Съгласно член 43, параграф 6 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд тази дата може да се вземе предвид с оглед спазването на процесуалните срокове, при условие че подписаният оригинал на жалбата е бил депозиран в секретариата на Първоинстанционния съд не по-късно от 10 дни след това.

4

От обжалваното определение е видно обаче, че само оригиналите на приложенията са били получени в Първоинстанционния съд на 27 декември 2006 г., докато подписаният оригинал на жалбата, изпратен по погрешка до посолството на Белгия в Люксембург по дипломатическа поща, в крайна сметка е получен в секретариата на Първоинстанционния съд едва на 5 януари 2007 г.

5

Първоинстанционният съд приема в обжалваното определение, че поради пропуска на Кралство Белгия да изпрати подписания оригинал на жалбата в срок от десет дни след изпращането на копието от същата по факс, само датата на подаването на подписания оригинал на жалбата, т.е. 5 януари 2007 г., може да се вземе предвид с оглед спазването на срока за подаване на жалбата. Следователно Първоинстанционният съд е счел, че жалбата е подадена след изтичането на срока.

6

С оглед възстановяване на въпросния срок Кралство Белгия все пак се е позовало на извинима грешка в писмо от 2 февруари 2007 г. и е изтъкнало случайно събитие по смисъла на член 45, втора алинея от Статута на Съда.

7

В посоченото писмо тази държава-членка поддържа, че нейните служби са проявили необходимото старание, като са изпратили по факс копието от подписаната жалба дълго време преди изтичането на срока за подаването на жалбата, и че са могли да забележат грешката в изпращането на оригинала на жалбата едва когато са били уведомени за нея от секретариата на Първоинстанционния съд — на 5 януари 2007 г. Посочената държава подчертава също, че не би могло една подписана и изпратена по факс жалба да се счита за нищожна, поради това че оригиналът не е бил получен в десетдневен срок.

8

След като припомня общностната съдебна практика относно понятието за случайно събитие, Първоинстанционният съд приема в обжалваното определение, че късното подаване на оригинала на жалбата произтича от факта, че съответното министерство е изпратило този оригинал до посолството на Белгия в Люксембург, което в крайна сметка го е подало в секретариата на Първоинстанционния съд едва на 5 януари 2007 г. Първоинстанционният съд преценява също, че не е изтъкнато никакво друго обстоятелство, което да показва наличието на изключителни обстоятелства или на извънредни събития, външни за институциите на Кралство Белгия, от които да произтича твърдяното случайно събитие. Той счита накрая, по отношение на извинимата грешка, на която се позовава тази държава-членка, че въпросите, засягащи функционирането на службите на жалбоподателя не могат сами по себе си да придадат извиним характер на така допуснатата грешка.

9

С жалбата си, в подкрепа на която изтъква четири правни основания, Кралство Белгия иска от Съда:

10

Комисията на Европейските общности иска жалбата да бъде отхвърлена и Кралство Белгия да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

11

Съгласно член 119 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е изцяло или частично явно недопустима или явно неоснователна, Съдът може по всяко време въз основа на доклад на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат да отхвърли изцяло или отчасти жалбата с мотивирано определение.

12

Кралство Белгия упреква Първоинстанционния съд, че е възпроизвел общностната съдебна практика, без да посочи в мотивите на обжалваното определение причините, поради които не извлича от обстоятелствата по настоящия случай наличието на случайно събитие или на извинима грешка.

13

Жалбоподателят смята по-конкретно, че Първоинстанционният съд е отказал да признае наличието на случайно събитие, като се е задоволил да констатира допуснатата от неговите служби грешка и като е приел неправилно, че никакво друго обстоятелство не е било изтъкнато от Кралство Белгия. Първоинстанционният съд не е посочил по-конкретно мотивите, поради които не извлича наличието на случайно събитие от определени обстоятелства, които все пак са били изтъкнати, като например фактът, че един от отговорните за висящото пред Съда дело C-227/06 служители на съответното министерство бил провел около 27 декември 2006 г. телефонен разговор със секретариата на Съда, откъдето му потвърдили получаването на два плика и го уверили, че всичко е наред, както и обстоятелството, че едва на 5 януари 2007 г. Първоинстанционният съд го е уведомил за неполучаването на оригинала на жалбата заедно с приложенията, действително получени на 27 декември 2006 г.

14

Колкото до извинимата грешка, Кралство Белгия счита, че Първоинстанционният съд не е обяснил защо изключителното и необичайно обстоятелство, че оригиналът на жалбата, за разлика от приложенията, не е получен в секретариата в рамките на срока, не позволява да се установи в настоящия случай наличието на извинима грешка. Следователно в това отношение той бил нарушил и задължението си за мотивиране.

15

Комисията от своя страна поддържа, че определението е било мотивирано в достатъчна степен и че то позволявало на Кралство Белгия да се запознае с причините, поради които жалбата е отхвърлена като недопустима.

16

Следва да се припомни, че Съдът многократно се е произнасял, че прилагането на общностната правна уредба относно процесуалните срокове може да се изключи съгласно член 45, втора алинея от Статута на Съда само при напълно изключителни обстоятелства на случайно събитие или на непреодолима сила, като се има предвид, че строгото прилагане на тези правила отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избягва всяка форма на дискриминация или на произволно третиране в правораздаването (вж. в този смисъл по-конкретно Решение от 26 ноември 1985 г. по дело Cockerill-Sambre/Комисия, 42/85, Recueil, стp. 3749, точка 10, както и Определение от 5 февруари 1992 г. по дело Франция/Комисия, C-59/91, Recueil, стp. I-525, точка 8 и Определение от 7 май 1998 г. по дело Ирландия/Комисия, C-239/97, Recueil, стp. I-2655, точка 7).

17

Съдът е имал също повод да уточни, че понятията за непреодолима сила и за случайно събитие включват обективен елемент, свързан с извънредни и външни за икономическия субект обстоятелства, и субективен елемент, произтичащ от задължението на заинтересования да се предпази от последиците на извънредното събитие, като вземе подходящи мерки, без да прави прекалени жертви. По-конкретно икономическият субект трябва да наблюдава грижливо хода на започнатото производство, и в частност да полага необходимото старание за спазване на предвидените срокове (Решение на Съда от 15 декември 1994 г. по дело Bayer/Комисия, C-195/91 P, Recueil, стp. I-5619, точка 32).

18

В настоящия случай след като припомня горепосочената съдебна практика, Първоинстанционният съд приема в точка 16 от обжалваното определение, че късното подаване на оригинала на жалбата произтича от обстоятелството, че Кралство Белгия е изпратило този оригинал по дипломатическа поща.

19

Колкото до другите изложени от Кралство Белгия обстоятелства, следва да се констатира най-напред, че за първи път на етапа на обжалването то се позовава на твърдян телефонен разговор със секретариата на Съда, откъдето му било потвърдено, че всичко е наред. В това отношение е достатъчно да се констатира, че доколкото подобно обстоятелство не е било изтъкнато пред Първоинстанционния съд, не би могло последният да бъде упрекван за това, че не го е посочил в мотивите на обжалваното определение.

20

По-нататък, колкото до обстоятелството, че секретариатът го е уведомил едва на 5 януари 2007 г., че не е получил оригинала на жалбата, следва да се припомни, че задължението на Първоинстанционния съд да мотивира своите решения не би могло да се тълкува като включващо задължението той да отговаря в подробности на всеки изложен от жалбоподателя довод, особено ако той не е достатъчно ясен и точен и не почива на обстойно изложени доказателства (вж. в този смисъл Решение от 11 януари 2007 г. по дело Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, C-404/04 P, точка 90 и цитираната съдебна практика).

21

В случая обаче следва да се констатира, че макар и в посоченото по-горе писмо от 2 февруари 2007 г. да е потвърдено със сигурност, че липсата на незабавно потвърждаване от секретариата на получаването на пратката на Кралство Белгия представлява свързан с външни обстоятелства факт, тази държава-членка все пак не е предприела нищо, за да изрази това предположение по начин, с цел да му придаде достатъчно ясен и точен характер, който да позволява да се схване евентуалната му релевантност за преценката на наличието на твърдяно случайно събитие.

22

При тези обстоятелства следва да се признае, че Първоинстанционният съд е могъл, без да нарушава задължението за мотивиране, да приеме в точка 16 от обжалваното определение, че не е изтъкнато никакво друго обстоятелство, за да се докаже наличието на изключителни обстоятелства или на извънредни събития, външни за институциите на Кралство Белгия, от които да произтича твърдяното случайно събитие.

23

Във всички случаи Кралство Белгия не би могло да поддържа, че секретариатът на Първоинстанционния съд го е уведомил късно за грешката в изпращането на оригинала на жалбата, щом като единствено жалбоподателят е длъжен да наблюдава грижливо хода на производството и по-конкретно да положи необходимото старание за спазването на предвидените срокове (вж. в този смисъл Решение по дело Bayer/Комисия, посочено по-горе, точка 32), и че вследствие на това Първоинстанционният съд не е длъжен да запълва липсата на необходимо старание на даден жалбоподател.

24

Накрая, що се отнася до обстоятелството, че оригиналът на жалбата не е получен в секретариата на Първоинстанционния съд в определения срок, докато приложенията са били подадени в срока за съдебно обжалване, достатъчно е да се констатира, че в посоченото по-горе писмо от 2 февруари 2007 г. Кралство Белгия не е предприело нищо, за да обясни поради какви причини това обстоятелство има изключителен характер, годен да предизвика извинима грешка.

25

Следва впрочем да се добави, че подобно обстоятелство във всички случаи не е нито изключително в рамките на съдебни производства, нито външно за институциите на Кралство Белгия в настоящия случай.

26

Като се има предвид изложеното, първото правно основание следва да се отхвърли като явно неоснователно.

27

Според Кралство Белгия Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 18 от обжалваното определение е счел, че свързаните с функционирането на неговите служби въпроси не могат сами по себе си да придадат извиним характер на допуснатата грешка.

28

Комисията счита, че Първоинстанционният съд се е придържал точно към общностната съдебна практика и че правилно е приел в посочената по-горе точка 18, че засегнатата държава-членка не би могла да се позовава на неправилно функциониране на своя вътрешна организация, за да докаже извинимия характер на грешката, която е могла да бъде допусната в настоящия случай.

29

Трябва да се припомни, че пълното съзнание за окончателния характер на едно решение, както и за приложимия срок за подаване на жалба по член 230 ЕО като такова, не изключва възможността за даден процесуален субект да се позове на извинима грешка, годна да оправдае късното подаване на жалбата му, тъй като съгласно постоянната съдебна практика (вж. по-конкретно Решение Bayer/Комисия, посочено по-горе, точка 26), подобна грешка може да бъде допусната по-конкретно когато съответната институция има поведение, което е от естество само по себе си или в значителна степен да предизвика допустимо объркване у даден добросъвестен процесуален субект, който проявява цялото необходимо старание на нормално информирания икономически субект (Решение на Съда от 15 май 2003 г. по дело Athanasios Pitsiorlas/Съвет и ЕЦБ, C-193/01 P, Recueil стp. I-4837, точка 24).

30

В обжалваното определение Първоинстанционният съд е приложил правилно посочената по-горе съдебна практика. Действително след като е констатирал в точка 16 от това определение, че късното подаване на жалбата е следствие от неправилно функциониране на службите на въпросното министерство, Първоинстанционният съд е могъл основателно да приеме, че в настоящия случай и при липса на други обстоятелства свързаните с функционирането на службите на Кралство Белгия въпроси не могат да придадат сами по себе си извиним характер на така допуснатата грешка, тъй като в настоящия случай тази грешка съответства точно на липса на необходимото старание от страна на неговите служби.

31

Вследствие на това второто правно основание следва да се отхвърли като явно неоснователно.

32

Кралство Белгия поддържа, че Първоинстанционният съд не е разгледал изложения от него в писмото му от 2 февруари 2007 г. довод, съгласно който нищожността като санкция за неспазването на десетдневния срок за изпращане на секретариата на Първоинстанционния съд на подписания оригинал на жалбата представлява прекалена процесуална строгост, противоречаща на съвременното развитие на комуникационните средства, отразено по-конкретно от правната уредба относно общностната рамка за електронния подпис.

33

В настоящия случай, тъй като датата на получаване на факса не може да се вземе предвид с оглед спазването на процесуалните правила, само датата на подаване на оригинала на жалбата в секретариата може да бъде валидно приета. Тъй като последната дата е извън срока, определен на Кралство Белгия за подаване на неговата жалба, Първоинстанционният съд е могъл единствено да направи извода за недопустимост на посочената жалба поради късното ѝ подаване, а не за нищожност на жалбата, както поддържа тази държава-членка.

34

В действителност при прочита на писмото от 2 февруари 2007 г. този твърдян от жалбоподателя довод може да се оприличи повече на обща критика към правилата, произтичащи от Процедурния правилник, които Първоинстанционният съд все пак е длъжен да прилага строго, както бе припомнено в точка 16 от настоящото определение. Впрочем задължението на Първоинстанционния съд да мотивира своите решения не би могло да се тълкува като включващо задължението той да отговаря в подробности на всеки изложен от жалбоподателя довод, особено ако той не е достатъчно ясен и точен и не почива на обстойно изложени доказателства (вж. Решения от 6 март 2001 г. по дело Connolly/Комисия, C-274/99 P, Recueil, стp. I-1611, точка 121 и от 11 септември 2003 г., Белгия/Комисия, C-197/99 P, Recueil, стp. I-8461, точка 81).

35

Вследствие на това третото правно основание следва да се отхвърли като явно неоснователно.

36

Кралство Белгия поддържа, че недопустимостта, противопоставена на една жалба, когато нейният оригинал не е получен в секретариата на Първоинстанционния съд в срок от десет дни след изпращането на копие по факс в рамките на предвидения в член 230 ЕО срок, представлява нарушение на принципа на пропорционалност. При липса на императивни изисквания, свързани с правната сигурност, спазването на посочения принцип би наложило да не се обявява за недопустима жалбаа, получена по факс в определения от Договора за ЕО срок за подаване на жалбата, доколкото същата е подадена в срок от десет дни след датата на изтичане на срока, определен за подаването на жалбата по факс. По-нататък, оригиналът на жалбата е можел да се счита за частично подаден в срок в секретариата на Първоинстанционния съд, щом като оригиналите на приложенията са били действително получени там на 27 декември 2006 г.

37

Комисията е на мнение, че това правно основание е недопустимо, доколкото то цели да постави под съмнение законосъобразността на член 43, параграф 6 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд. Според Комисията обаче Кралство Белгия не би могло да направи валидно насрещно позоваване на незаконосъобразността на разпоредба от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, която е могло да атакува валидно в срок от два месеца на основание член 230 ЕО. При условия на евентуалност тя твърди, че това правно основание е неоснователно, доколкото общностният законодател не е счел за необходимо нито да оправомощи, нито да задължи Първоинстанционния съд да разглежда във всеки конкретен случай пропорционалния характер на недопустимост, противопоставена в условия като тези по настоящото дело.

38

Самата редакция на член 43, параграф 6 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд не предоставя на този съд никакво право на преценка, когато той прилага тази разпоредба. Възможността за даден жалбоподател с оглед спазването на процесуалните правила да се позове на датата на получаване на факс от секретариата на Първоинстанционния съд е подчинена на условието подписаният оригинал на акта, копие от който е било изпратено по този начин, да бъде получен в посочения секретариат не по-късно от десет дни след това.

39

Впрочем когато, както в настоящия случай, факсът е получен над десет дни преди изтичането на срока, определен за подаване на жалба пред Първоинстанционния съд, разпоредбата на член 43, параграф 6 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд няма за последица удължаване на този срок (Определение на Съда от 18 януари 2005 г. по дело Zuazaga Meabe/СХВП, C-325/03 P, Recueil, стp. I-403, точка 18).

40

При тези условия Кралство Белгия не би могло да изтъква нарушение на принципа на пропорционалност, щом като съгласно приетото от Първоинстанционния съд в обжалваното определение недопустимостта на жалбата произтича от неполагането на необходимото старание от тази държава-членка за получаването в секретариата на Първоинстанционния съд на подписания оригинал на жалбата в срока за съдебно обжалване, а не от начина, по който Първоинстанционният съд прилага член 43, параграф 6 от своя процедурен правилник — разпоредба, която включва в посочения правилник съвременните технически средства за комуникация по силата на измененията, направени от Първоинстанционния съд със съгласието на Съда и с единодушното одобрение на Съвета в неговото решение от 6 декември 2000 г. (ОВ L 322, стp. 4), и едно от условията за чието прилагане не е било изпълнено в настоящия случай.

41

Накрая, Кралство Белгия не би могло да поддържа, че оригиналът на неговата жалба е бил частично подаден в срок, доколкото оригиналите на приложенията са действително получени в секретариата на Първоинстанционния съд. Действително, ако даден жалбоподател разполага на основание на член 44, параграф 6 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд с възможността да отстрани нередовностите в своята жалба, по-конкретно чрез изпращането на липсващи приложения, това отстраняване на нередовностите все пак е възможно единствено доколкото съгласно член 21 от Статута на Съда, приложим към процедурата пред Първоинстанционния съд, същественото условие за сезирането на Първоинстанционния съд е изпълнено, а именно подаването на жалбата. Действително жалбата представлява актът, поставящ началото на делото, в който страните имат задължението да определят предмета на правния спор (вж. в този смисъл Решение на Съда от 25 септември 1979 г. по дело Комисия/Франция, 232/78, Recueil, стp. 2729, точка 3 и Решение от 6 април 2000 г. по дело Комисия/Франция, C-256/98, Recueil, стp. I-2487, точка 31) и чиито приложения имат единствено чисто доказателствена и инструментална функция (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C-189/02 P, C-202/02 P, C-205/02 P—C-208/02 P и C-213/02 P, Recueil, стp. I-5425, точка 99). При тези условия подаването на приложения не може да се счита за равностойно на частично подаване на жалбата.

42

В следствие на това четвъртото правно основание следва да се отхвърли като явно неоснователно.

43

Предвид гореизложеното жалбата следва да се отхвърли като явно неоснователна.

44

Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е направила искане за осъждането на Кралство Белгия и тъй като правните основания на последното са били отхвърлени, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (шести състав) определи: