Страни по делото
Основания за решението
Диспозитив

Страни по делото

По дело C-441/05

с предмет преюдициално запитване, отправено от Cour administrative d’appel de Douai (Апелативен административен съд Douai) (Франция), на основание член 234 ЕО, с акт от 1 декември 2005 г., постъпил в Съда на 12 декември 2005 г. в рамките на производство по дело

Roquette Frères

срещу

Ministre de l’Agriculture, de l’Alimentation, de la Pêche et de la Ruralité (Министър на земеделието, храните, риболова и селските райони),

СЪДЪТ (втори състав)

състоящ се от: г‑н C. W. A. Timmermans, председател на състав, г‑н R. Schintgen, г‑н P. Kūris, г‑жа R. Silva de Lapuerta и г‑н L. Bay Larsen (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г‑жа J. Kokott,

секретар: г‑н M.-A. Gaudissart, началник на отдел,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 септември 2006 г.,

като има предвид становищата, представени:

– за Roquette Frères, от г‑н N. Coutrelis, адвокат,

– за френското правителство, от г‑н G. de Bergues и г‑н J.‑C. Niollet, в качеството на представители,

– за Съвета на Европейския съюз, от г‑н A. Gregorio Merino и г‑жа A. Westerhof Löfflerová, в качеството на представители,

– за Комисията на Европейските общности, от г‑н M. Nolin, в качеството на представител,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 октомври 2006 г.,

постанови настоящото

Решение

Основания за решението

1. Преюдициалното запитване се отнася до действителността на:

– член 24, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1785/81 на Съвета от 30 юни 1981 година относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (ОВ L 177, стр. 4),

– член 27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2038/1999 на Съвета от 13 септември 1999 година относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (ОВ L 252, стр. 1),

– член 1 от Регламент (ЕО) № 2073/2000 на Комисията от 29 септември 2000 година за намаляване в сектора на захарта за стопанската 2000/2001 година на гарантираното количество при режима на производствените квоти и на предполагаемите максимални нужди от снабдяване на рафинериите при режима на преференциален внос (ОВ L 246, стр. 38),

– член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от 19 юни 2001 година относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (ОВ L 178, стр. 1),

– член 1 от Регламент (ЕО) № 1745/2002 на Комисията от 30 септември 2002 година за намаляване в сектора на захарта за стопанската 2002/2003 година на гарантираното количество при режима на производствените квоти и на предполагаемите максимални нужди от снабдяване на рафинериите при режима на преференциален внос (ОВ L 263, стр. 31) и

– член 1 от Регламент (ЕО) № 1739/2003 на Комисията от 30 септември 2003 година за намаляване в сектора на захарта за стопанската 2003/2004 година на гарантираното количество при режима на производствените квоти и на предполагаемите максимални нужди от снабдяване на рафинериите при режима на преференциален внос (ОВ L 249, стр. 38).

2. Запитването е отправено в рамките на спор между Roquette Frères (наричано по-нататък „Roquette“) — единственият производител на изоглюкоза, установен в континентална Франция, и министъра на земеделието, храните, риболова и селските райони (наричан по-нататък „министърът“) във връзка с производствените квоти за изоглюкоза, предоставени на Roquette в рамките на общата организация на пазарите в сектора на захарта.

Правна уредба

Регламент (ЕИО) № 1111/77, изменен с Регламент (ЕИО) № 1293/79

3. Съгласно член 9 от Регламент (ЕИО) № 1111/77 на Съвета от 17 май 1977 година за установяване на общи разпоредби за изоглюкозата (ОВ L 134, стр. 4), изменен с Регламент (ЕИО) № 1293/79 на Съвета от 25 юни 1979 година (ОВ L 162, стр. 10):

„1. На всяко предприятие — производител на изоглюкоза, установено в Общността, се предоставя базисна квота за периода [от 1 юли 1979 г. до 30 юни 1980 г.].

[…] базисната квота на всяко разглеждано предприятие се равнява на двойния размер на неговата продукция, установена съгласно настоящия регламент за периода от 1 ноември 1978 г. до 30 април 1979 г.

2. На всяко предприятие, разполагащо с базисна квота, се предоставя също и максимална квота, която е равна на базисната квота, увеличена с определен коефициент. [?]

[…]“ [неофициален превод]

4. Съгласно параграф 4 от същия член, базисните квоти се предоставят поименно на всяко заинтересовано предприятие. Приложение II от Регламент № 1111/77, изменен с Регламент № 1293/79, предвижда, че базисната квота за Roquette е определена в размер на 15 887 t сухо вещество.

5. Вследствие на подадена от последното жалба Съдът отменя Регламент № 1293/79 поради нарушение на съществените процесуални нарушения (Решение от 29 октомври 1980 г. по дело Roquette Frères/Съвет, 138/79, Recueil, стр. 3333).

Регламенти (ЕИО) № 387/81 и № 388/81

6. В резултат на отмяната на Регламент № 1293/79 Съветът приема Регламент (ЕИО) № 387/81 от 10 февруари 1981 година за изменение на Регламент № 1111/77 (ОВ L 44, стр. 1), който именно възстановява с обратна сила режима на квотите чрез препращане към разпоредбите на Регламент № 1111/77 за периода от 1 юли 1979 г. до 30 юни 1980 г.

7. Впоследствие Регламент (ЕИО) № 388/81 на Съвета от 10 февруари 1981 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1592/80 относно приложението на режима на производствените квоти в секторите на захарта и на изоглюкозата за периода от 1 юли 1980 г. до 30 юни 1981 г. (ОВ L 44, стр. 4) продължава действието на режима на базисните квоти за периода от 1 юли 1980 г. до 30 юни 1981 г.

Регламент № 1785/81

8. Регламент № 1111/77 е отменен и заменен с Регламент № 1785/81. В последния производствените квоти за изоглюкоза също не са определени поименно за всяко предприятие производител, а на регионална основа.

9. Съгласно четиринадесето съображение от този регламент:

„[…] при специални общностни правила и критерии е обосновано да се предостави на държавите-членки освен правомощието за разпределяне на квотите на предприятията-производители […] на изоглюкоза и правомощие за последващо изменение на квотите на съществуващите предприятия чрез тяхното намаляване с общо количество, което все пак за периода от 1 юли 1981 г. до 30 юни 1986 г. не може да надхвърля 10 % от първоначално определените квотите въз основа на споменатите критерии, и за преразпределяне на други предприятия на количествата отнети квоти; […]“. [неофициален превод]

10. Първоначално Регламент № 1785/81 е бил приложим за стопанските години от 1981/1982 до 1985/1986. Член 24 от него гласи:

„1. При предвидените в настоящия дял условия държавите-членки предоставят квота А и квота Б на всяко предприятие — производител […] на изоглюкоза, което е установено на тяхна територия и което […] в периода от 1 юли 1980 г. до 30 юни 1981 г. е разполагало с базисна квота, определена в Регламент (ЕИО) № 1111/77 […]

[?]

3. Квотата А на всяко предприятие — производител на [?] изоглюкоза, се равнява на базисната квота, която му е била предоставена за периода от 1 юли 1980 г. до 30 юни 1981 г.

[…]

5. Квотата Б на всяко предприятие — производител на изоглюкоза, се равнява на 23,55 % от неговата квота А, определена съгласно параграф 3 […]

[…]“. [неофициален превод]

11. Съгласно параграф 2 от същия член базовите количества за предоставяне на квотите за континентална Франция са били определени съответно в размер на 15 887 t (базови количества А) и в размер на 4 135 t (базови количества Б), като става въпрос за тонове сухо вещество.

12. Накрая, член 25 от Регламент № 1785/81 позволява прехвърлянето и намаляването на квоти А и квоти Б при следните условия:

„1. При предвидените в настоящия член условия и като се отчитат интересите на всички заинтересовани страни, държавите-членки могат да прехвърлят квоти А и квоти Б между отделни предприятия […]

2. Държавите-членки могат да намаляват квотата А и квотата Б на всяко предприятие — производител на […] изоглюкоза, [установено] на тяхна територия, с общо количество, което не надхвърля […] 10 % съответно от квотата А или от квотата Б […]

[…]

3. Отнетите количества от квотите А или квотите Б се разпределят като такива от държавите-членки на едно или повече други предприятия, разполагащи или не с квоти, които са установени в същия регион по смисъла на член 24, параграф 2 като предприятията, на които са отнети тези количества.

[…]“. [неофициален превод]

Регламенти № 2038/1999 и № 2073/2000

13. С Регламент № 2038/1999 Съветът приема нова обща организация на пазара в сектора на захарта, като кодифицира отменения Регламент № 1785/81.

14. Член 26, па раграф 5, алинея първа от Регламент № 2038/1999 предвижда:

„С оглед на изпълнението на задълженията, поети от Общността по Споразумението относно селското стопанство, сключено съгласно член 300, параграф 2 [ЕО], гаранциите за реализация на […] изоглюкозата, […] [произведена] при режима на квоти, могат да бъдат намалени за една или повече точно определени стопански години.“ [неофициален превод]

15. Член 27, параграф 1 от посочения регламент гласи:

„При предвидените в настоящата глава условия държавите-членки предоставят квота А и квота Б на всяко предприятие — производител на […] изоглюкоза, установено на територията им и което:

– […] е разполагало с квота А и квота Б през стопанската 1994/1995 година,

[…]“. [неофициален превод]

16. Базовите количества за предоставяне на посочените квоти А и Б, предвидени в параграф 3 от същия член, са идентични на тези, определени по-рано в член 24, параграф 2 от Регламент № 1785/81 за стопанските години от 1981/1982 до 1985/1986.

17. Накрая, член 30 от Регламент № 2038/1999 предвижда възможността за прехвърляне или намаляване на квоти А и квоти Б, при условия, аналогични на предвидените по-рано в член 25 от Регламент № 1785/81.

18. Регламент № 2073/2000, приет въз основа на член 26, параграф 5 от Регламент № 2038/1999, цели намаляване на предоставените с последния квоти за стопанската 2000/2001 година. Параграфи 2 и 3 от член 1 гласят:

„2. Предвидената в параграф 1 разлика [498 800 t] се разпределя по продукт и по регион съгласно приложение I.

Базовите количества за предоставяне на производствени квоти на предприятията производители за стопанската 2000/2001 година, получени след изваждане на разликата, са посочени в приложение II.

3. Държавите-членки определят съответното намаление, както и квотата А и квотата Б, изменени в резултат на изваждане на разликата за всяко предприятие производител, на което е предоставена производствена квота за стопанската 2000/2001 година [?]“ [неофициален превод]

Регламенти № 1260/2001, № 1745/2002 и № 1739/2003

19. Регламент № 1260/2001 се прилага за стопанските години от 2001/2002 до 2005/2006.

20. Съгласно член 10, параграф 2 и член 11, параграф 2 от посочения регламент базовите количества за производство на изоглюкоза за континентална Франция са 15 747,1 t (базово количество А) и 4 098,6 t (базово количество Б), изразени в тонове сухо вещество.

21. Член 11, параграф 3 от този регламент уточнява:

„Без да се засягат член 10, параграфи 3—6 и член 12, квотите А и Б […] на предприятията за производство на изоглюкоза […] са предоставените от държавите-членки за стопанската 2000/2001 година преди прилагането на член 26, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 2038/1999 […]“. [неофициален превод]

22. Член 10, параграф 3 от Регламент № 1260/2001 допуска, подобно на член 26, параграф 5 от Регламент № 2038/1999, намаляване на гарантираните количества при режима на производствени квоти с оглед на изпълнение на задълженията, поети по силата на международни споразумения.

23. Накрая, член 12 от Регламент № 1260/2001 предвижда, както член 25 от Регламент № 1785/81 и член 30 от Регламент № 2038/1999, че държавите-членки могат да прехвърлят квоти А и квоти Б между предприятия.

24. Въз основа на член 10 от Регламент № 1260/2001 Комисията приема Регламент № 1745/2002, с който цели намаляване на гарантираните количества при режима на производствени квоти за стопанската 2002/2003 година. Параграфи 2 и 3 от член 1 гласят:

„2. Предвиденото в параграф 1 намаление [862 475 t] се разпределя по продукт и по регион съгласно приложение I.

Базовите количества, които служат за предоставяне на производствени квоти на предприятията производители за стопанската 2002/2003 година, получени след изваждане на разликата, са посочени в приложение II.

3. Държавите-членки определят намалението, както и квотата А и квотата Б, изменени в резултат на изваждане на разликата, съответно за всяко предприятие производител, на което е предоставена производствена квота за стопанската 2002/2003 година [?]“. [неофициален превод]

25. Накрая, за стопанската 2003/2004 година квотите за производство на изоглюкоза отново са намалени въз основа на член 1 от Регламент № 1739/2003.

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

26. С решение от 28 юни 2000 г. директорът, отговарящ за икономическата и международната политика към Ministère de l’Agriculture (Министерство на земеделието), потвърждава на Roquette количеството годишни квоти за производство на изоглюкоза, които са му предоставени по силата на Регламенти № 1785/81 и № 2038/1999 от стопанската 1981/1982 година насам, а именно 15 887 t за изоглюкоза А и 4 135 t за изоглюкоза Б.

27. Впоследствие със заповед от 26 октомври 2000 г. министърът намалява посочените квоти, предоставени на Roquette въз основа на Регламент № 2073/2000, с 606,6 t за изоглюкоза А и с 157,9 t за изоглюкоза Б, като определя тези квоти за стопанската 2000/2001 година съответно на 15 280,4 t и на 3 977,1 t.

28. Със заповед от 13 юли 2001 г., приета в изпълнение на Регламент № 1260/2001, министърът определя производствените квоти на Roquette за стопанските години от 2001/2002 до 2005/2006 в размер на 15 747,1 t за изоглюкоза А и на 4 098,6 t за изоглюкоза Б.

29. Със заповед от 23 октомври 2002 г., приета в изпълнение на Регламенти № 1745/2002 и № 1739/2003, министърът отнема квотите за стопанската 2002/2003 година с 1 048,9 t за изоглюкоза А и с 273 t за изоглюкоза Б, като определя производствените квоти на Roquette съответно в размер на 14 698,2 t и 3 825,6 t. По същия начин със заповед от 17 октомври 2003 г. той прилага намаление за стопанската 2003/2004 година с 262,1 t за изоглюкоза А и с 68,2 t за изоглюкоза Б, като определя посочените квоти за тази стопанска година съответно на 15 485 t и на 4 030,4 t.

30. Roquette сезира Ttribunal administratif de Lille (Административен съд Лил) със жалби за отмяна на решението от 28 юни 2000 г. и на посочените по-горе четири заповеди, като се позовава на незаконосъобразността на шестте регламента, на които се основават решението и заповедите.

31. След като съединява тези пет жалби за общо разглеждане, съдът ги отхвърля с решение от 11 март 2004 г., като счита, че Roquette е трябвало да подаде жалба за отмяна на Регламент № 1785/81 и на петте последващи регламента пред общностните юрисдикции.

32. Поради това всички искания са отхвърлени, без да се разглежда спорът по същество, като административният съд прилага съдебната практика на Съда, изведена от Решение от 15 февруари 2001 г. по дело Nachi Europe (C‑239/99, Recueil, стр. I‑1197), според което жалбоподателят не може да се позовава на незаконосъобразността на общностен акт пред националния съдия, повдигайки възражение, без предварително да го е оспорил пряко пред общностните юрисдикции в предвидения за обжалване срок.

33. Roquette обжалва решението пред Cour administrative d’appel de Douai (Административен апелативен съд Douai).

34. При тези обстоятелства Cour administrative d’appel de Douai решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) […] дружеството Roquette Frères несъмнено [ли] е било активно легитимирано да оспори пряко пред [Съда] законосъобразността на член 24, [параграф 2] от Регламент № 1785/81, член 27, [параграф 3] от Регламент № 2038/1999, член 1 от Регламент № 2073/2000, член 11, [параграф 2] от Регламент № 1260/2001, член 1 от Регламент № 1745/2002 и на член 1 от Регламент № 1739/2003[?]

2) В случай че дружеството Roquette Frères е било активно легитимирано да се позове на незаконосъобразността на посочените разпоредби [пред националните юрисдикции], […] действителни ли са разпоредбите на член 24, [параграф 2] от Регламент № 1785/81, член 27, [параграф 3] от Регламент № 2038/1999, член 1 от Регламент № 2073/2000, член 11, [параграф 2] от Регламент № 1260/2001, член 1 от Регламент № 1745/2002 и на член 1 от Регламент № 1739/2003, доколкото определят максималните базови количества за производство на изоглюкоза за континентална Франция, без да отчитат изоглюкозата, произведена в тази държава-членка между 1 ноември 1978 г. и 30 април 1979 г. като междинен продукт, използван за производство на други предназначени за продажба продукти[?]“

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

35. По същество първият въпрос на препращащата юрисдикция се отнася до това дали при обстоятелства от фактически и правен характер като тези в главното производство, физическо или юридическо лице като Roquette, несъмнено е активно легитимирано да предяви, въз основа на член 230 ЕО, жалба за отмяна на посочените във въпроса разпоредби (наричани по-нататък „спорните разпоредби“).

36. Всъщност тази юрисдикция търси потвърждение за това, че съгласно съдебната практика, изведена по-специално от горепосоченото решение по дело Nachi Europe, Roquette може да се позовава пред нея на незаконосъобразността на спорните разпоредби, макар и да не е предявило жалба за отмяната им пред общностните юрисдикции в предвидения в член 230 ЕО срок.

37. В това отношение френското правителство и Комисията на Европейските общности изтъкват, че Roquette несъмнено е могло да предяви жалба за отмяна на спорните разпоредби, доколкото те го засягат пряко и лично, именно поради обстоятелството, че то е единственият производител на изоглюкоза във Франция и като такова се ползва от цялото базово количество, отпуснато на континентална Франция.

38. Обратно, Roquette и Съветът на Европейския съюз смятат, че спорните разпоредби не засягат пряко и лично жалбоподателя в главното производство и във всички случаи съществува известно съмнение относно активната му легитимация за предявяване на жалба за отмяна на тези разпоредби. Ето защо съдебната практика, изведена от горепосоченото решение по дело Nachi Europe, не следва да се прилага в конкретния случай, поради което жалбоподателят в главното производство може да се позове на евентуалната недействителност на спорните разпоредби, а Съдът следва да направи преценка на действителността им.

39. На първо място, следва да се напомни, че член 241 ЕО закрепва основен правен принцип, с който се гарантира правото на жалбоподателя в рамките на обжалване по националното право на отхвърлянето на подадена от него жалба да се позове на незаконосъобразността на общностен акт, послужил за основа на приетото срещу него национално решение, като от този момент въпросът за действителността на този общностен акт може да бъде отнесен пред Съда в рамките на преюдициално производство (Решение по дело Nachi Europe, посочено по-горе, точка 35 и посочената съдебна практика).

40. Въпреки това този основен принцип, с който се гарантира, че всяко лице разполага или е разполагало с възможността да оспори общностен акт, послужил за основа на прието срещу него решение, в никакъв случай не представлява пречка за това определен регламент да придобие окончателен характер за частноправен субект, по отношение на когото той трябва да се разглежда като индивидуално решение, чиято отмяна субектът е могъл несъмнено да поиска съгласно член 230 ЕО, което лишава частноправния субект от възможността да се позове на незаконосъобразността на регламента пред националната юрисдикция (Решение по дело Nachi Europe, посочено по-горе, точка 37).

41. Следователно възниква въпросът дали жалбата срещу спорните разпоредби, подадена от Roquette на основание член 230, алинея четвърта ЕО, би била несъмнено допустима, доколкото те го засягат пряко и лично (вж. в този смисъл Решение от 12 декември 1996 г. по дело Accrington Beef и други, C‑241/95, Recueil, стр. I‑6699, точка 15).

42. В това отношение следва да се отбележи, че регламентите, в които се съдържат посочените разпоредби, предвиждат по-конкретно система от базови количества за производство, предоставени на държавите-членки, като последните имат задачата да ги разпределят между различните предприятия производители, установени на тяхна територия.

43. Така при система, в която на държавите-членки е възложено да разпределят предоставените им базови количества за производство между предприятията производители с възможност за прехвърляне на квоти между тях, се налага изводът, че квотите на всеки производител се определят пряко и окончателно с решение на държавата-членка, от която той зависи.

44. От друга страна, следва да се напомни, че при подобна система държавите-членки разполагат с определена свобода на преценка, доколкото при наличие на предвидените в общностната правна уредба условия могат да извършват ново разпределение на квоти те между предприятията производители, по-специално за да се позволи на нови предприятия да се включат в производството на изоглюкоза.

45. Поради това едно предприятие производител по принцип не може да бъде пряко засегнато по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО от отпускането на базови количества за производство на държавите-членки, каквото е предвидено на общностно равнище със спорните разпоредби.

46. Накрая, обстоятелството, че Roquette е било единственото предприятие — производител на изоглюкоза, установено в континентална Франция, и че се е ползвало в това си качество от цялото базово количество за производство, предоставено на тази държава, не противоречи на това заключение, тъй като при липса на национално решение в този смисъл, не съществува реална гаранция, че това предприятие ще получи такова количество квоти само въз основа на общностните регламенти, доколкото въпросната държава-членка би могла да преразпредели част от квотите например на евентуален нов производител на изоглюкоза.

47. От гореизложеното следва, че предприятие като Roquette не може да се счита за пряко засегнато от спорните разпоредби по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО. Следователно не може да се поддържа, че то несъмнено има активна легитимация да подаде жалба за отмяна на тези разпоредби пред общностните юрисдикции.

48. Ето защо на първия въпрос следва да се отговори в смисъл, че при обстоятелства от фактически и правен характер като тези в главното производство физическо или юридическо лице като Roquette несъмнено не е било активно легитимирано да подаде жалба за отмяна на спорните разпоредби на основание член 230 ЕО. Поради това такова лице може да се позовава на незаконосъобразността на тези разпоредби при предявена по националното право жалба, макар и да не е подало жалба за отмяна на споменатите разпоредби пред общностните юрисдикции в предвидения в член 230 ЕО срок.

По втория въпрос

49. С този въпрос препращащата юрисдикция иска от Съда да прецени действителността на спорните разпоредби, доколкото те определят максималните базови количества за производство на изоглюкоза за континентална Франция, без да отчитат изоглюкозата, произведена в тази държава-членка между 1 ноември 1978 г. и 30 април 1979 г. (наричан по-нататък „референтен период“) като междинен продукт, използван за производство на други предназначени за продажба продукти.

50. В това отношение Roquette твърди, че спорните разпоредби са недействителни. То изтъква, че първоначалното определяне на квотите за изоглюкоза от Регламент № 1111/77, изменен с Регламент № 387/81, било незаконосъобразно с оглед на съдебната практика, изведена от Решение от 13 февруари 1992 г. по дело Roquette Frères (C‑210/90, Recueil, стр. I‑731), доколкото количествата изоглюкоза, произведени като междинен продукт, не са включени в изчислението на производството за референтния период, послужил за определяне на първоначалните квоти, в зависимост от които впоследствие със спорните разпоредби се определят предоставените на държавите-членки базови количества за производство.

51. Що се отнася до данните за референтния период, Roquette счита, че нормативната уредба, която е в сила към онзи момент, не съдържа указание за необходимостта количествата изоглюкоза, произведени като междинен продукт, да се включват в данните, които производителите били длъжни да съобщават на компетентните власти. За тази несигурност допринасяло поведението на държавите-членки и на последно място, това на Комисията, която просто изискала да ѝ се предоставят данните за производствената мощност на производителите на изоглюкоза, без да даде допълнителни пояснения. Ето защо Roquette заключава, че не може да бъде упреквано, че не е включило количествата изоглюкоза, произведени като междинен продукт в данните, послужили при определяне на първоначалните квоти.

52. Обратно, френското правителство, Съветът и Комисията считат, че спорните разпоредби са действителни. Те твърдят по-специално, че именно липсата на разграничение от гледна точка на предназначението на произведената изоглюкоза в приложимото към онзи момент законодателство е трябвало да насърчи Roquette да не прави разграничение и следователно да представи всички данни относно производството на изоглюкоза, включително тези, отнасящи се до изоглюкозата, произведена като междинен продукт. Ето защо не може да се приеме наличието на явна грешка в преценката от страна на Съвета при определяне на базовите количества, така както произтича от спорните разпоредби.

53. В началото е необходимо да се припомни, че с Регламент № 1111/77, изменен с Регламент № 387/81, Съветът предоставя първоначална базова квота на Roquette за периода от 1 юли 1979 г. до 30 юни 1980 г. Както е видно от член 9, параграф 1, втора алинея от този регламент, квотата трябва да се равнява на двойния размер на продукцията му, установена по време на референтния период.

54. За да определи продукцията на всяко заинтересовано предприятие за този период, Комисията е използвала данните за тяхната продукция за всеки календарен месец, които държавите-членки са ѝ предоставили съгласно член 1 от приетия от нея Регламент (ЕИО) № 1471/77 от 30 юни 1977 година относно съобщенията на държавите-членки, свързани с изоглюкозата (ОВ L 162, стр. 13). Държавите-членки получават тези данни посредством декларации, които изготвят самите предприятия производители.

55. Въз основа на това в таблица, включена в приложение II към Регламент № 1111/77, изменен с Регламент № 387/81, Съветът е определил базовата квота на Roquette в размер на 15 887 t сухо вещество, тоест двойният размер на продукцията, установена през референтния период съгласно процедурата, описана в предходната точка от настоящото решение. В това отношение е очевидно, че Roquette не е включило количеството изоглюкоза, произведена като междинен продукт, в данните за продукцията, които е предоставило на компетентните национални власти.

56. От спорните разпоредби е видно, че впоследствие базовите количества са определени в същия размер като първоначално предоставените базови квоти, без да се засягат намаленията, произтичащи от поетите от Общността международни задължения.

57. В това отношение следва да се отбележи, че първоначалните квоти за периода от 1 юли 1979 г. до 30 юни 1980 г. са определени съгласно член 9, параграф 1 от Регламент № 1111/77, изменен с Регламент № 387/81, въз основа на установената по време на референтния период продукция на предприятията производители, като тази констатация се основава на данните, предоставени от самите предприятия на държавите-членки, които след документирането им и извършването на евентуални проверки са ги предоставили на Комисията съгласно член 1 от Регламент № 1471/77. След като Съветът е решил да се позове на посочените квоти, не е било необходимо той отново да събира споменатите данни при приемането на разглежданите в главното производство регламенти.

58. Следователно обстоятелството, че в спорните разпоредби Съветът продължава да се основава на първоначалните базови квоти, само по себе си не води до недействителност на разпоредбите.

59. Във всеки случай следва да се отбележи, че макар и Roquette несъмнено да е било активно легитимирано да оспори на основание член 230 ЕО пред общностните юрисдикции Регламент № 1111/77, изменен с Регламент № 387/81, в частта относно изчислението на базовите квоти, то не е могло да оспори действителността на този регламент в рамките на главното производство.

60. Като се имат предвид изложените по-горе съображения, на втория поставен въпрос следва да се отговори в смисъл, че при разглеждането му не са установени никакви обстоятелства, засягащи действителността на спорните разпоредби.

По съдебните разноски

61. С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

Диспозитив

С оглед на изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1) При обстоятелства от фактически и правен характер като тези в главното производство физическо или юридическо лице като дружеството Roquette Frères несъмнено не е било активно легитимирано да подаде на основание член 230 ЕО жалба за отмяна на:

– член 24, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1785/81 на Съвета от 30 юни 1981 година относно общата организация на пазарите в сектора на захарта,

– член 27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2038/1999 на Съвета от 13 септември 1999 година относно общата организация на пазарите в сектора на захарта,

– член 1 от Регламент (ЕО) № 2073/2000 на Комисията от 29 септември 2000 година относно намаляването в сектора на захарта за стопанската 2000/2001 година, на гарантираното количество при режима на производствените квоти и на предполагаемите максимални нужди от снабдяване на рафинериите при режима на преференциален внос,

– член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от 19 юни 2001 година относно общата организация на пазарите в сектора на захарта,

– член 1 от Регламент (ЕО) № 1745/2002 на Комисията от 30 септември 2002 година относно намаляването в сектора на захарта за стопанската 2002/2003 година, на гарантираното количество при режима на производствените квоти и на предполагаемите максимални нужди от снабдяване на рафинериите при режима на преференциален внос и

– член 1 от Регламент (ЕО) № 1739/2003 на Комисията от 30 септември 2003 година относно намаляването в сектора на захарта за стопанската 2003/2004 година, на гарантираното количество при режима на производствените квоти и на предполагаемите максимални нужди от снабдяване на рафинериите при режима на преференциален внос.

Следователно при жалба, подадена съгласно националното право, такова лице може да се позовава на незаконосъобразността на тези разпоредби, макар и да не е подало жалба за отмяна на посочените разпоредби пред общностните юрисдикции в предвидения в член 230 ЕО срок.

2) При разглеждане на втория поставен въпрос не са установени никакви обстоятелства, засягащи действителността на член 24, параграф 2 от Регламент № 1785/81, член 27, параграф 3 от Регламент № 2038/1999, член 1 от Регламент № 2073/2000, член 11, параграф 2 от Регламент № 1260/2001, член 1 от Регламент № 1745/2002 и член 1 от Регламент № 1739/2003.