Дело C-176/05

KVZ retec GmbH

срещу

Република Австрия

(преюдициално запитване, отправено от

Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien)

„Отпадъци — Регламент (ЕИО) № 259/93 — Надзор и контрол върху превози на отпадъци — Месокостни брашна“

Заключение на генералния адвокат г‑жа J. Kokott, представено на 7 септември 2006 г.  

Решение на Съда (първи състав) от 1 март 2007 г.  

Резюме на решението

Околна среда — Отпадъци — Регламент № 259/93 относно превозите на отпадъци

(Регламент № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с Регламент № 808/2003; член 1, параграф 3, буква a) от Регламент № 259/93 на Съвета, изменен с Регламент № 2557/2001)

Съгласно член 1, параграф 3, буква a) от Регламент № 259/93 относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност, изменен с Регламент № 2557/2001, превозът на месокостни брашна, квалифицирани като отпадъци поради съществуването на задължение или на намерение за изхвърляне, които са предназначени само за оползотворяване и са включени в приложение II към този регламент, е изключен от приложното поле на неговите разпоредби, с изключение на разпоредбите в букви б)—д) от посочения параграф 3, както и на членове 11 и 17, параграфи 1—3 от същия регламент.

При все това от компетентност на националната юрисдикция е да установи дали посоченият превоз се извършва в съответствие с изискванията, произтичащи от разпоредбите на Регламент № 1774/2002 за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека, изменен с Регламент № 808/2003, сред които може да се окажат релевантни разпоредбите на членове 7, 8 и 9, както и на приложение II към последния регламент.

Всъщност прилагането на Регламент № 259/93 не означава, че разпоредбите на Регламент № 1774/2002 са напълно ирелевантни. Освен свързаните с околната среда рискове, месокостните брашна носят рискове от разпространение на болести. За да се избегне всякаква заплаха от разпространение на патогени, разпоредбите на Регламент № 1774/2002 установяват редица изисквания, целящи да осигурят, че страничните животински продукти не се използват или превозват за незаконни цели. Следователно за да се съхрани полезният ефект на посочените регламенти, уместно е тези правни актове да се прилагат паралелно, така че съответните им разпоредби да се допълват.

(вж. точки 73, 77 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

1 март 2007 година(*)

„Отпадъци — Регламент (ЕИО) № 259/93 — Надзор и контрол върху превози на отпадъци — Месокостни брашна“

По дело C‑176/05

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien (Австрия) с акт от 8 април 2005 г., постъпил в Съда на 20 април 2005 г. в рамките на производство по дело

KVZ retec GmbH

срещу

Република Австрия

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г‑н P. Jann, председател на състав, г‑н K. Lenaerts, г‑н E. Juhász, г‑н K. Schiemann (докладчик) и г‑н M. Ilešič, съдии,

генерален адвокат: г‑жа J. Kokott,

секретар: г‑жа K. Sztranc‑Sławiczek, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 юни 2006 г.,

като има предвид становищата, представени:

–       за KVZ retec GmbH, от адв. H. Zanier и адв. M. Firle, Rechtsanwälte,

–       за Република Австрия, от г‑жа E. Hofbauer, в качеството на представител,

–       за австрийското правителство, от г‑н E. Riedl, в качеството на представител,

–       за френското правителство, от г‑н G. de Bergues и г‑жа R. Loosli‑Surrans, в качеството на представители,

–       за правителството на Обединеното кралство, от г‑жа C. White, в качеството на представител, подпомагана от г‑н J. Maurici, barrister,

–       за Комисията на Европейските общности, от г‑н M. Konstantinidis и г‑н F. Erlbacher, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 септември 2006 г.,

постанови настоящото

Решение

1       Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (OВ L 30, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 161), изменен с Регламент (ЕО) № 2557/2001 на Комисията от 28 декември 2001 година (OВ L 349, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 3; наричан по-нататък „Регламент № 259/93“), и на Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 година за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (OВ L 273, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 44, стр. 113), изменен с Регламент (ЕО) № 808/2003 на Комисията от 12 май 2003 година (OВ L 117, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 47, стр. 83; наричан по-нататък „Регламент № 1774/2002“).

2       Запитването е отправено в рамките на спор между KVZ retec GmbH (наричано по-нататък „KVZ“) и Република Австрия относно, от една страна, прилагането на общностната правна уредба в областта на отпадъците към превоза на месокостни брашна, предназначени за използване като гориво в топлоцентрала, и от друга страна, връзката между тази правна уредба и Регламент № 1774/2002.

 Правна уредба

 Директива 75/442/ЕИО

3       Член 1, буква a), първа алинея от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (OВ L 194, стр. 39), изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията от 24 май 1996 година (ОВ L 135, стр. 32, наричана по-нататък „Директива 75/442“), определя понятието „отпадък“ като „всяко вещество или предмет от категориите, установени в приложение I, които притежателят изхвърля, възнамерява или се изисква да изхвърли“. [неофициален превод]

4       По смисъла на посочения член 1 от Директива 75/442:

„По смисъла на настоящата директива:

[…]

д)      „унищожаване“ означава всяка от операциите, предвидени в приложение II А;

е)      „оползотворяване“ означава всяка от операциите, предвидени в приложение II Б;

[…]“. [неофициален превод]

5       Сред категориите, изброени в приложение I към Директива 75/442, фигурира категория Q 16, определена като „[в]сякакви материали, вещества или продукти, които не са включени в упоменатите по-горе категории“. [неофициален превод]

6       Приложение II Б към Директива 75/442 има за цел да изброи операциите по оползотворяване на отпадъците, както те съществуват на практика. Сред изброените фигурира по-специално следната операция:

„R 1      Основна употреба като гориво или по друг начин за получаване на енергия“. [неофициален превод]

7       Член 2, параграф 1 от Директива 75/442 гласи:

„От обхвата на настоящата директива са изключени:

[…]

б)      когато те са вече обхванати от друго законодателство:

[…]

iii)      животински трупове и следните земеделски отпадъци: фекална материя и други естествени, неопасни вещества, използвани в земеделието;

[…]“. [неофициален превод]

 Регламент № 259/93

8       Член 1 от Регламент № 259/93 гласи следното:

„1.      Настоящият регламент се прилага към превозите на отпадъци в рамките на, към и извън Общността.

2.      Следното е изключено от обхвата на действие на настоящия регламент:

[…]

г)      превози на отпадъците, посочени в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 75/442/ЕИО, когато те са предмет на друго приложимо законодателство;

[…]

3.      a)     Превозите на отпадъци, предназначени само за оползотворяване и изброени в приложение II, са изключени от разпоредбите и на настоящия регламент, с изключение на разпоредбите в член 11, букви б), в), г) и д) и в член 17, параграфи 1, 2 и 3.

         б)     Към подобни отпадъци се прилагат всички разпоредби на Директива 75/442/ЕИО. По-конкретно те са:

–       предназначени само за съоръжения, надлежно разрешени в съответствие с членове 10 и 11 от Директива 75/442/ЕИО,

–       обект на всички разпоредби на членове 8, 12, 13 и 14 от Директива 75/442/ЕИО.

         в)     Въпреки това определени отпадъци, изброени в приложение II, могат да бъдат контролирани, ако освен всичко останало те проявят някоя от опасните характеристики, изброени в приложение III на Директива 91/689/ЕИО на Съвета [...], както ако са изброени в приложение III или IV.

                  Тези отпадъци, както и решението коя от двете процедури да се следва, се определят в съответствие с процедурата, указана в член 18 от Директива 75/442/ЕИО. Приложение II А включва списък на тези отпадъци.

         г)     В изключителни случаи превозите на отпадъците, изброени в приложение II, могат по причини, свързани с околната среда или общественото здраве, да бъдат контролирани от държавите-членки така, както ако бяха изброени в приложение III или IV.

                  Държавите-членки, които се възползват от тази възможност, незабавно известяват Комисията за подобни случаи, информират останалите държави-членки както подобава и обосновават своето решение. Комисията, в съответствие с процедурата, описана в член 18 от Директива 75/442/ЕИО, може да потвърди подобно действие, включително когато това е уместно, като добави тези отпадъци към приложение II А;

         д)     когато отпадъците, изброени в приложение II, се превозват в нарушение на настоящия регламент или на Директива 75/442/ЕИО, държавите-членки могат да приложат подходящите разпоредби на членове 25 и 26 от настоящия регламент.“

9       По смисъла на член 2, буква a) от Регламент № 259/93:

„За целите на настоящия регламент:

a)      „отпадъци“ означава това, което е по смисъла на определението, дадено в член 1, буква a) от Директива 75/442/ЕИО.“

10     Член 11 от посочения регламент предвижда, че превозите на отпадъци за оползотворяване, изброени в приложение II към същия регламент, се придружават от определена информация.

11     Член 17, параграфи 1—3 от Регламент № 259/93 предвижда правилата, които се прилагат към превозите на отпадъците, изброени в приложение II към него, в страните, към които не се прилага Решението на Съвета на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 30 март 1992 г. за контрол върху трансграничното движение на отпадъци, предназначени за оползотворяване.

12     Приложение II от Регламент № 259/93, озаглавено „Зелен списък на отпадъците“ (наричан по-нататък „Зеленият списък“), съдържа следната уводна част:

„Независимо дали са включени или не в този списък, отпадъците не могат да бъдат премествани като зелени отпадъци, ако са замърсени с други материали до степен, която: а) увеличава рисковете, свързани с отпадъка, дотолкова, че да бъде подходящ за включване в оранжевия или в червения списък, или б) пречи на оползотворяването на отпадъка по екологосъобразен начин.“ [неофициален превод]

13     В посоченото приложение II със заглавие „GM. Отпадъци от селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост“ фигурира категория GM 130, която включва „[о]тпадъците от хранително-вкусовата промишленост, с изключение на страничните продукти, които отговарят на националните и международни изисквания и стандарти за консумация от хора и животни“. [неофициален превод]

14     Член 26, параграф 1, букви a) и б) от Регламент № 259/93 гласи:

„1.      Превоз на отпадъци, осъществен:

a)      без нотификация до всички заинтересовани компетентни органи в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент;

или

б)      без съгласието на заинтересованите компетентни органи в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент;

[?]

се счита за нелегален трафик.“

 Регламент № 1774/2002

15     Съгласно член 1 Регламент № 1774/2002 установява правила за здравето на животните и общественото здраве, приложими за събирането, превоза, складирането, обработката, преработката и използването или унищожаването на страничните животински продукти, с цел да се предотврати те да представляват риск за здравето на животните или общественото здраве, както и правилата, приложими за пускане на пазара и в някои специфични случаи за износ или за транзит на странични животински продукти и на продуктите, които произхождат от тях, посочени в приложения VII и VIII към същия регламент.

16     Член 2, параграф 1 от Регламент № 1774/2002 определя като „странични животински продукти“ цели трупове или части от трупове или продукти от животински произход, посочени в членове 4—6, които не са предназначени за консумация от човека.

17     Член 4 от Регламент № 1774/2002, озаглавен „Материали от категория 1“, гласи:

„1.      Материалите от категория 1 включват страничните животински продукти, отговарящи на описанията по-долу или всякакви материали, съдържащи такива продукти:

[…]

б)      i)     специфичнорискови материали; […]

[…]

2.      Материалите от категория 1 се събират, превозват и идентифицират без неоправдано забавяне в съответствие с член 7, и освен ако не е предвидено друго в членове 23 и 24:

a)      се унищожават директно като отпадъци чрез изгаряне в предприятие за изгаряне, одобрено в съответствие с член 12;

б)      се преработват в одобрено преработвателно предприятие […], в който случай полученият продукт […] накрая се унищожава като отпадък чрез изгаряне или съвместно изгаряне в предприятие за изгаряне или за съвместно изгаряне, одобрено в съответствие с член 12;

в)      с изключение на материалите, посочени в параграф 1, буква а), подточки i) и ii), се преработват в одобрено преработвателно предприятие, […] в който случай полученият продукт […] накрая се унищожава като отпадък чрез заравяне в одобрено депо […];

[…]

д)      предвид развитието на научните познания, се унищожават в съответствие със средствата, одобрени съобразно процедурата по член 33, параграф 2, след консултация с подходящия научен съвет. Въпросните методи могат да допълват или заменят тези, предвидени в букви от а) до г).“

18     Член 6 от Регламент № 1774/2002 със заглавие „Материали от категория 3“, гласи следното:

„1.      Материалите от категория 3 включват всички странични животински продукти, отговарящи на описанията по-долу, или всякакви материали съдържащи такива странични продукти:

[…]

д)      странични животински продукти, произтичащи от производство на продукти предназначени за консумация от човека, включително кости и пръжки без мазнини;

[…]

2.      Материалите от категория 3 се събират, превозват и идентифицират без неоправдано закъснение в съответствие с член 7 и, ако не е предвидено друго в членове 23 и 24:

a)      се унищожават директно като отпадъци в предприятие за изгаряне на отпадъци, одобрено в съответствие с член 12;

б)      се преработват в одобрено преработвателно предприятие, […] като в този случай полученият продукт […] се унищожава като отпадък чрез изгаряне или съвместно изгаряне в предприятие за изгаряне или в предприятие за съвместно изгаряне, одобрено в съответствие с член 12, или чрез депониране в одобрено депо […];

в)      се преработват в преработвателно предприятие, одобрено в съответствие с член 17;

г)      се преработват в предприятие за технически продукти, одобрено в съответствие с член 18;

д)      се използват като суровина в предприятие за производство на храни за домашни любимци, одобрено в съответствие с член 18;

е)      се преработват в предприятие за производство на биогаз или в предприятие за компостиране, одобрено в съответствие с член 15;

[…]

и)      се унищожават по друг метод или се използват по друг начин в съответствие с правилата, установени съгласно процедурата, посочена в член 33, параграф 2, след консултация с подходящия научен комитет. Въпросните методи или начини могат да допълнят или заменят тези, предвидени в букви от а) до з);

[...]“.

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

19     Г‑н Krenski, германски инженер, който упражнява дейността си под търговското име PGI Umwelttechnik, разработва гориво въз основа на месокостни брашна, предназначено за употреба чрез термичен процес (изгаряне) в топлоцентрала в България, специално одобрена за тази цел.

20     На 24 април 2003 г. на пристанище Straubing (Германия) приблизително 1 111 t месокостни брашна (наричани по-нататък „месокостните брашна“), собственост на г‑н Krenski, са натоварени на борда на товарния кораб MS Euroca (наричан по-нататък „товарният кораб“), за да бъдат превозени по речен път от Германия до България до получателя на товара, по-специално търговското дружество New‑Energy‑GmbH. След като минава през Австрия и Унгария, товарният кораб стига до Сърбия, където националните митнически органи възпрепятстват продължаването на неговото пътуване, с мотива че транзитът на месокостни брашна противоречи на сръбското законодателство, според което те представляват отпадъци.

21     Г‑н Krenski отказва да се съгласи доброволно с квалифицирането на товара като отпадъци, тъй като в този случай нямало да му бъде разрешено влизане на българска територия, където е крайното му предназначение. Месокостните брашна са върнати на пристанище Straubing, за да се определи дали представляват отпадъци. По време на това пътуване обратно обаче на 1 юни 2003 г. австрийските митнически органи задържат товарния кораб на речното пристанище Виена/Hainburg.

22     С решение от 6 юни 2003 г., взето в съответствие с член 69 от Федералния закон за управлението на отпадъците от 2002 г. (Abfallwirtschaftsgesetz 2002) и с член 26, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 259/93, Bundesminister für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft (федералният министър на земеделието и горите, на околната среда и управлението на водите, наричан по-нататък „министърът“) разрешава на г‑н Krenski да върне месокостните брашна на пристанище Straubing при спазване на някои условия и задължения. От акта за препращане е видно, че в посоченото решение от 6 юни 2003 г. месокостните брашна са квалифицирани като „отпадъци от животинска тъкан“, чийто превоз е предмет на задължението за нотификация съгласно разпоредбите на Регламент № 259/93.

23     Веднага след като са изпълнени посочените условия и задължения, на 19 септември 2003 г. министърът съобщава, че не съществуват повече пречки за връщането на месокостните брашна в пристанище Straubing, и в резултат на това товарният кораб напуска речното пристанище Виена/Hainburg в посока към Германия.

24     Жалбата, подадена от г‑н Krenski срещу решението от 6 юни 2003 г., доколкото то квалифицира месокостните брашна като „отпадъци от животинска тъкан“, е отхвърлена с определение на Verwaltungsgerichtshof от 16 октомври 2003 г.

25     Вследствие на това определение KVZ, на което г‑н Krenski е прехвърлил правото си на вземане, предявява пред препращащата юрисдикция иск за търсене на административна отговорност срещу Република Австрия, като претендира да му бъде заплатена сумата от 306 984,63 EUR като обезщетение за вреди, заедно с лихви за забава, поради задържането на товарния кораб.

26     При тези обстоятелства Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Обвързан ли е със задължение за нотификация в приложение на Регламент № 259/93 превозът (транзитът, или по-точно връщането) като отпадъци на месокостни брашна, съдържащи или несъдържащи специфичнорисков материал […]?

При условията на евентуалност:

2)      Изключен ли е от приложното поле на Регламент № 259/93, по силата на член 1, параграф 2, буква г) от него, превозът на месокостни брашна, съдържащи или несъдържащи специфичнорисков материал?

При отрицателен отговор на втория въпрос:

3)      Дали превозът (транзитът, или по-точно връщането) на месокостни брашна,

а)      несъдържащи или

б)      съдържащи специфичнорисков материал (квалифицирани като материали от категория 1 по смисъла на Регламент […] № 1774/2002 […]),

е незаконосъобразен съгласно член 26, параграф 1, букви a) и б) от Регламент № 259/93 при липса на нотификация на заинтересованите органи и на съгласие от тяхна страна, тъй като месокостните брашна представляват отпадъци по смисъла на Регламент № 259/93?“

 По преюдициалните въпроси

27     Поставените от препращащата юрисдикция въпроси, които е уместно да се разгледат заедно, по същество повдигат три основни проблема. На първо място следва да се провери дали превозът на месокостни брашна в хипотезата, когато трябва да се считат за обхванати от понятието „животински трупове“, е поначало изключен от обхвата на Регламент № 259/93 по силата на член 1, параграф 2, буква г) от него. Ако трябва да се отхвърли възможността за такова изключване, би било уместно по-нататък да се пристъпи към разглеждане на въпроса за квалификацията на тези месокостни брашна като „отпадъци“ по смисъла на Директива 75/442 и следователно на Регламент № 259/93. Накрая се оказва необходимо да се анализира възможното задължение за нотификация на превоза на посочените месокостни брашна.

28     Преди да се пристъпи към последователното разглеждане на всеки от тези три проблема, важно е да се формулират следните няколко предварителни бележки.

29     Правните въпроси, които превозът на месокостните брашна поставя, се отнасят до тълкуването на правната уредба на Общността, свързана от една страна с отпадъците, а от друга — със защита на здравето на животните и човешкото здраве. Уместно е да се отговори на препращащата юрисдикция, като се има предвид това двояко значение на спора по главното производство.

30     Месокостните брашна са един от продуктите, получени при процеса на екарисаж. Според обясненията, представени от австрийското правителство в неговото писмено становище, тези брашна са произведени чрез смилане на животинските трупове, подложени на непрекъсната обработка под налягане. След като получената материя се смели още веднъж, мазнината от нея се извлича и богатото на протеини остатъчно вещество се дехидратира, за да се получи прахообразно вещество, което отчасти също се пресова и оформя на топчета.

31     Установената практика животинските протеини да се използват за храна на животните е преустановена с Решение 2000/766/EО на Съвета от 4 декември 2000 година относно някои защитни мерки по отношение на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии и използването на животински протеини в храните на животните (OВ L 306, стр. 32). Както е видно от точка 6 от мотивите на това решение, счетено е за подходящо като предпазна мярка да се забрани временно използването на животински протеини в храните на животните и тъй като тази забрана, ако не е правилно управлявана, би могла да има отрицателни последици върху околната среда, трябва да се следи животинските отпадъци да се събират, превозват, преобразуват, складират и унищожават по сигурен начин.

32     Член 2, параграф 1 от Решение 2000/766 предвижда, че държавите-членки са длъжни да забранят използването на преработени животински протеини в храната на стопанските животни, които се отглеждат, угояват или развъждат за производство на храна.

33     На 22 май 2001 г. е приет Регламент (EО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (OВ L 147, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 37, стр. 213). Член 7, параграф 1 от този регламент забранява храненето на преживни животни с протеини, добити от бозайници. Съгласно параграф 2 от същия член тази забрана се простира до животните и до продуктите от животински произход.

34     Описаното в трите предходни точки законодателно развитие, както и произтичащите от него ограничения при използването на животински протеини в храненето на животните, позволяват да се разбере контекстът, в който е приет Регламент № 1774/2002. Третото съображение от този регламент гласи, че следва да се ограничат възможните употреби на някои животински суровини и да се установят правила за използването на странични животински продукти за други цели, освен за храна за животни, както и за тяхното унищожаване. За тази цел посоченият регламент установява правила за здравето на животните и общественото здраве, приложими към събирането, превоза, складирането, обработката, преработката и използването или унищожаването на страничните животински продукти.

35     В представените пред Съда свои писмени становища австрийското правителство и правителството на Обединеното кралство изтъкват, че материалите като месокостните брашна могат да бъдат квалифицирани като отпадъци предвид наложените от разпоредбите на Регламент № 1774/2002 изисквания, що се отнася до страничните животински продукти. В акта си за препращане националната юрисдикция също загатва за този регламент, без обаче да счита, че той намира приложение към фактите по спора по главното производство. Всъщност този регламент се прилагал едва от 1 май 2003 г., докато превозът на месокостни брашна към България е извършен през м. април 2003 г.

36     В това отношение следва да се отбележи, че спорът по главното производство е свързан с решението на министъра от 6 юни 2003 г., което както е видно от изпратената на Съда преписка, по същество квалифицира месокостните брашна като отпадъци и твърди, че тяхното връщане към Германия е незаконно, тъй като не е извършена нотификация на компетентните австрийски органи. От текста на поставените въпроси е видно, че препращащата юрисдикция обсъжда именно това евентуално задължение за нотификация, по-специално поради връщането на месокостните брашна към пристанище Straubing. Тъй като посоченото пътуване се е състояло, както е видно от акта за препращане, след влизането в сила на Регламент № 1774/2002 на 1 май 2003 г., следва да се заключи, че той е приложим към спора по главното производство.

 Относно евентуалното изключване от приложното поле на Регламент № 259/93 на превоза на месокостни брашна в хипотезата, когато те попадат в обхвата на понятието „животински трупове“

37     Съгласно член 2, параграф 1, буква б), подточка iii) от Директива 75/442 животинските трупове са изключени от приложното поле на тази директива, когато вече са обхванати от друго законодателство. Член 1, параграф 2, буква г) от Регламент № 259/93 от своя страна изключва от приложното си поле превозите на отпадъци, посочени в споменатата разпоредба на Директива 75/442.

38     От мотивите на акта за препращане е видно, че националната юрисдикция счита понятието „животински трупове“ за родово понятие, което обхваща не само предназначените за екарисаж трупове, но и получаваните от тях продукти, включително месокостните брашна.

39     Напротив, Комисията счита, че посоченото понятие включва само целите трупове на животни, умрели в рамките на селскостопанското производство. Месокостните брашна обаче се получавали не от селскостопанското производство като такова, а от клането и екарисажа.

40     Що се отнася до австрийското и френското правителство и правителството на Обединеното кралство, те считат, че месокостните брашна не са обхванати от изключението, свързано с животинските трупове, и че в резултат на това превозите им също не са изключени от приложното поле на Регламент № 259/93. Получените при преработката, както и при обработката на такива трупове странични продукти, имащи характеристиките на прахообразно вещество, не можело да се включат в понятието „животински трупове“.

41     В това отношение следва да се отбележи, че изключването на животинските трупове и на някои други отпадъци от приложното поле на Директива 75/442 е изяснено в шесто съображение от нея и следва от волята на общностния законодател да изключи материалите, които са предмет на специална общностна правна уредба.

42     Безспорно е, че животинските трупове действително са обхванати от специална общностна правна уредба, а именно от Регламент № 1774/2002. По-специално от член 2, параграф 1, буква a) от последния следва, че определението за странични животински продукти включва „цели трупове или части от трупове“. Този извод обаче не трябва да се тълкува в смисъл, че всичко, което е обхванато от посочения регламент, следва автоматично да бъде изключено от материалноправното приложно поле на Директива 75/442. Така фактът, че страничните продукти като месокостните брашна също са обхванати от Регламент № 1774/2002, не означава, че свързаното с животинските трупове изключение, предвидено в посочената директива и Регламент № 259/93, трябва да се разпростре и по отношение на тези странични продукти.

43     Следва да се отбележи, че общностният законодател е избрал да формулира това изключение с точни термини. Поради естественото си буквално значение понятието „животински трупове“ се отнася до мъртвите животни, и именно до непреработена суровина. Обстоятелството, че тези трупове са цели или на части, не променя с нищо факта, че те не са били обект на никаква преработка, годна да промени присъщата им природа. Обратно, по делото в главното производство става въпрос за месокостни брашна, с други думи за материал с коренно различно естество от този, от който е бил произведен, поради факта че той е претърпял специфична обработка като описаната в точка 30 от настоящото съдебно решение.

44     Основната разлика, която съществува между тези два вида материали, що се отнася до определението за странични животински продукти, се изразява с проведеното от член 2, параграф 1, буква a) от Регламент № 1774/2002 ясно разграничение между „цели трупове или части от трупове“ и „продукти от животински произход“.

45     Освен това контекстът, в който се вписва понятието „животински трупове“, подкрепя неговото стеснително тълкуване. Освен животинските трупове, член 2, параграф 1, буква б), подточка iii) от Директива 75/442 изключва от приложното си поле някои конкретно изброени селскостопански отпадъци. Включването в една и съща разпоредба на тези две понятия, а именно животинските трупове и специфичните селскостопански отпадъци, показва наличието на връзка между тях, що се отнася до техния произход. По аналогия понятието „животински трупове“ би могло да обхваща животинските трупове, получени от селскостопанското производство, а не от специфичния процес на клане или екарисаж, чийто резултат са месокостните брашна.

46     Стеснителното тълкуване на понятието „животински трупове“ освен това е в съответствие с практиката на Съда, според която понятието „отпадък“ не може да се тълкува ограничително (вж. Решение от 15 юни 2000 г. по дело ARCO Chemie Nederland и др., C‑418/97 и C‑419/97, Recueil, стр. I‑4475, точки 37—40, както и Решение от 18 април 2002 г. по дело Palin Granit и Vehmassalon kansanterveystyön kuntayhtymän hallitus, C‑9/00, Recueil, стр. I‑3533, наричано по-нататък „Решение по дело Palin Granit“, точка 23), което предполага стеснително тълкуване на изключенията от понятието „отпадък“.

47     Следва обаче да се отбележи настъпилата съществена законодателна промяна в тази област с влизането в сила на Регламент (EО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци (OВ L 190, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 172). Единадесето съображение от този регламент уточнява, че е необходимо да се избегне дублирането с Регламент № 1774/2002, който вече съдържа разпоредби, обхващащи пратката, изпращането и движението (събиране, транспорт, обработка, преработване, употреба, оползотворяване или обезвреждане, регистриране, придружаващи документи и проследимост) на животински странични продукти в рамките на, към и извън Общността.

48     Член 1, параграф 3, буква г) от Регламент № 1013/2006 изключва от неговия обхват превозите, които са предмет на изискванията за одобрение на Регламент (EО) № 1774/2002. Тъй като посоченият регламент обаче се прилага едва от 12 юли 2007 г., той не може да се вземе предвид в рамките на спора по главното производство.

49     Тъй като месокостните брашна не се включват в понятието „животински трупове“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б), подточка iii) от Директива 75/442 и следователно техните превози не са поначало изключени от обхвата на Регламент № 259/93, следва да се разгледа възможността за квалифициране на тези брашна като „отпадъци“ по смисъла на Директива 75/442 и следователно на Регламент № 259/93.

 Относно квалификацията на месокостните брашна като отпадъци

50     За да определи понятието „отпадъци“, член 2, буква a) от Регламент № 259/93 препраща към член 1, буква a) от Директива 75/442. По смисъла на първа алинея от последната разпоредба за отпадък се счита „всяко вещество или предмет от категориите, установени в приложение I, които притежателят изхвърля, възнамерява или се изисква да изхвърли“. Безспорно е, че месокостните брашна попадат в обхвата на това приложение, по-специално в категория Q 16 от него.

51     Обхватът на понятието „отпадъци“ по смисъла на Директива 75/442 зависи от значението на израза „да изхвърли“, посочен в член 1, буква a), първа алинея от същата тази директива (вж. Решение от 18 декември 1997 г. по дело Inter-Environnement Wallonie, C‑129/96, Recueil, стр. I‑7411, точка 26).

52     Методът на обработка или начинът на използване на дадено вещество не са определящи, за да бъде то квалифицирано или не като отпадък. Всъщност това, което ще се случи в бъдеще с даден предмет или вещество, не влияе на естеството му на отпадък, което съгласно член 1, буква a), първа алинея от Директива 75/442 се определя в съответствие с действието, намерението или задължението на притежателя на предмета или на веществото да го изхвърли (Решение по дело ARCO Chemie Nederland и др., посочено по-горе, точка 64).

53     Както се посочва в точка 35 от настоящото съдебно решение, представените пред Съда становища внушават, че материалите като месокостни брашна могат да се квалифицират като отпадъци предвид наложените от разпоредбите на Регламент № 1774/2002 изисквания относно страничните животински продукти. Следователно е уместно да се разгледа относимостта на посочените разпоредби и да се прецени по-специално дали от тях може да се изведе задължение за изхвърляне на месокостните брашна. Важно е да се отчете фактът, че националната юрисдикция е оставила отворен въпроса дали месокостните брашна съдържат специфичнорисков материал, както е видно от съдържанието на поставените на Съда въпроси.

54     Когато посочените месокостни брашна съдържат специфичнорискови материали, те трябва да бъдат квалифицирани като „материали от категория 1“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 1774/2002. Съгласно тази разпоредба материалите от категория 1 съдържат специфичнорискови материали или всякакви материали, съдържащи такива продукти.

55     По силата на параграф 2 от посочения член 4 материалите от категория 1 трябва или да се унищожават директно като отпадъци чрез изгаряне в одобрено предприятие за изгаряне, или да се преработват в одобрено преработвателно предприятие, за да се унищожат накрая като отпадък чрез изгаряне или съвместно изгаряне в одобрено предприятие за изгаряне или за съвместно изгаряне, или чрез заравяне в одобрено депо.

56     От разпоредбите на член 4, параграф 2 от Регламент № 1774/2002, разглеждани в светлината на изразената в седмо съображение от този регламент необходимост от избягване на риска от разпространяване на болести, свързан с използването за хранене на животните на протеини, добити от трупове или части от трупове от същия животински вид, произтича задължение за унищожаване на продуктите като месокостните брашна, когато те съдържат специфичнорискови материали.

57     При това положение, ако посочените месокостни брашна съдържат такива материали, те трябва да се считат за вещества, чийто притежател е задължен да ги „изхвърли“ по смисъла на член 1, буква a) от Директива 75/442, и следователно за отпадъци.

58     Обратно, когато месокостните брашна не съдържат специфичнорискови материали, те могат да бъдат включени сред „материалите от категория 3“ по смисъла на член 6 от Регламент № 1774/2002 като „странични животински продукти, произтичащи от производство на продукти, предназначени за консумация от човека“, посочени в член 6, параграф 1, буква д) от същия регламент.

59     По силата на член 6, параграф 2, букви a) и б) от Регламент № 1774/2002 тази категория странични продукти трябва да се унищожава като отпадъци чрез изгаряне в одобрено предприятие за изгаряне. За разлика обаче от материалите от категория 1, материалите от категория 3 не са предназначени изключително за унищожаване. По-специално посоченият параграф 2, букви в)—е) предвижда, че тези материали могат да бъдат или преработени в продукти с икономическа стойност, или използвани като суровини в предприятие за производство на храни за домашни любимци. Тъй като унищожаването като отпадъци на такива странични продукти следователно не е задължително, от Регламент № 1774/2002 не може да се изведе абсолютно задължение за изхвърляне на вещества като месокостните брашна, доколкото те не съдържат специфичнорискови материали.

60     Следователно е уместно да се разгледа дали странични продукти като месокостните брашна, които не съдържат специфичнорискови материали, могат да бъдат квалифицирани като отпадъци, с мотива че техният притежател ги изхвърля или възнамерява да ги изхвърли. Ако не, както поддържа KVZ, те могат да бъдат квалифицирани не като отпадъци, а като суровини, които не попадат в приложното поле на Директива 75/442. Релевантната дата за преценка на такава квалификация е 6 юни 2003 г., а именно датата, на която е прието решението на министъра, квалифициращо месокостните брашна като отпадъци.

61     В това отношение е важно да се напомни, че понятието „отпадък“ по смисъла на Директива 75/442 не може да се тълкува стеснително (вж. Решение по дело ARCO Chemie Nederland и др., посочено по-горе, точки 37—40, както и Решение по дело Palin Granit, точка 23). То не трябва да се разбира и в смисъл, че изключва веществата и предметите, годни за повторна икономическа употреба. Установената в Директива 75/442 система за надзор и управление всъщност се стреми да обхване всички предмети и вещества, изхвърляни от техния притежател, дори ако имат търговска стойност и се събират с търговска цел за рециклиране, възстановяване или повторно използване (вж. Решение по дело Palin Granit, посочено по-горе, точка 29).

62     Вещ, материал или суровина може да не е остатък, а страничен продукт, който предприятието не желае „да изхвърля“ по смисъла на член 1, буква а), първа алинея от Директива 75/442 и който то възнамерява да използва или с който да търгува при изгодни за него условия. Освен критерия, изведен от характера на остатък (или липсата на такъв характер) от производството на дадено вещество, релевантен критерий при преценка дали той представлява „отпадък“ по смисъла на Директива 75/442 е степента на вероятност за повторно използване на това вещество без действия по предварителна преработка. Вероятността за такова повторно използване е голяма, ако извън обикновената възможност за повторно използване на веществото е налице икономическа изгода за притежателя да направи това. При подобна хипотеза въпросното вещество вече не може да се разглежда като бреме, което неговият притежател търси начин да „изхвърли“, а като истински продукт. (Решение по дело Palin Granit, точка 37).

63     Все пак с оглед на всички обстоятелства трябва да се провери дали действително е налице „отпадък“ по смисъла на Директива 75/442, като се има предвид нейната цел и се съблюдава да не се нарушава нейната ефикасност (вж. в този смисъл Решение по дело ARCO Chemie Nederland и др., посочено по-горе, точка 88).

64     От компетентност на препращащата юрисдикция е да провери съгласно посочената в трите предходни точки съдебна практика дали на 6 юни 2003 г. притежателят на месокостните брашна е възнамерявал да ги изхвърли.

65     В случай че посочената юрисдикция стигне до извода, че в спора по главното производство притежателят на месокостните брашна действително е възнамерявал да ги изхвърли, дори те да не са съдържали специфичнорискови материали, тези брашна трябва да бъдат квалифицирани като отпадъци.

 Относно задължението за нотификация на превоза на месокостните брашна

66     Остава да се разгледа въпросът дали превозът на месокостните брашна, в случая когато те са квалифицирани като „отпадъци“ по смисъла на Директива 75/442, поради съществуването на задължение или на намерение да бъдат изхвърлени, е предмет на задължението за нотификация съгласно разпоредбите на Регламент № 259/93.

67     В своето писмено становище френското правителство изтъква, че като отпадъци от месната хранително-вкусова промишленост месокостните брашна се включват в зеления списък. В резултат на това превозът им не трябвало да е обвързан със задължение за нотификация.

68     В това отношение следва да се констатира, че в посочения зелен списък със заглавие „GM. Отпадъци от селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост“ фигурира категория GM 130, свързана с „[о]тпадъците от хранително-вкусовата промишленост, с изключение на страничните продукти, които отговарят на националните и международни изисквания и стандарти за консумация от хора и животни“. Както отбелязва генералният адвокат в точка 114 от своето заключение, описанието „отпадъци от хранително-вкусовата промишленост“ е достатъчно широко, за да включи и месокостните брашна. Съгласно член 1, параграф 3, буква a) от Регламент № 259/93 превозите на отпадъци, предназначени само за оползотворяване и изброени в приложение II към него, са изключени от разпоредбите на този регламент, с изключение на тези в букви б)—д) от посочения параграф 3, както и на членове 11 и 17, параграфи 1—3 от същия регламент. Следователно, що се отнася до месокостните брашна, не би могло да се наложи задължение за нотификация, доколкото при връщането им в Германия те биха продължили да са предназначени за оползотворяване и следователно биха попадали в обхвата на приложение II от Регламент № 259/93.

69     Важно е обаче да се отбележи, че уводната част от посоченото приложение II гласи, че отпадъците не могат да бъдат премествани като зелени отпадъци, ако са замърсени с други материали до степен, която от една страна, увеличава рисковете, свързани с отпадъка дотолкова, че да бъде подходящ за включване в оранжевия или в червения списък, или от друга страна, пречи на оползотворяването на отпадъка по екологосъобразен начин. При това положение е уместно да се провери дали хипотетичното наличие на специфичнорискови материали в месокостните брашна е пречка те да се считат за попадащи в обхвата на зеления списък.

70     Както посочва в точка 122 от своето заключение генералният адвокат, от четиринадесето съображение от Регламент № 259/93 следва, че класирането на отпадъците в зеления списък се основава на схващането, според което те не би следвало да представляват риск за околната среда, ако се оползотворяват по правилен начин в страната по местоназначението им. Макар да е малко вероятно, както отбелязва в точка 123 от своето заключение генералният адвокат, при оползотворяване на месокостни брашна като гориво едно замърсяване на посочените месокостни брашна със специфичнорискови материали да доведе до осезаемо увеличаване на риска за околната среда в сравнение с незамърсените месокостни брашна, препращащата юрисдикция трябва да определи, ако е необходимо, дали в главното производство такова замърсяване би довело до изключване на въпросните месокостни брашна от зеления списък.

71     Само когато месокостните брашна не попадат в зеления списък или когато вече не са предназначени само за оползотворяване, техният превоз е предмет на задължението за нотификация, както налага Регламент № 259/93.

72     Следва да се добави, че съгласно член 1, параграф 3, буква a) от Регламент № 259/93 месокостните брашна, квалифицирани като отпадъци, които са предназначени само за оползотворяване и фигурират в зеления списък, във всички случаи трябва да са съобразени с разпоредбите на букви б)—д) от посочения параграф 3, както и на членове 11 и 17, параграфи 1—3 от същия регламент.

73     В заключение е важно да се посочи, че прилагането на Регламент № 259/93 не означава, че разпоредбите на Регламент № 1774/2002 са напълно ирелевантни. Важно е да се отбележи, че освен свързаните с околната среда рискове, месокостните брашна носят рискове от разпространение на болести. За да се избегне всякаква заплаха от разпространение на патогени, разпоредбите на Регламент № 1774/2002 установяват редица изисквания, целящи да осигурят, както Комисията поддържа в своето писмено становище, че страничните животински продукти не се използват или превозват за незаконни цели. Следователно за да се съхрани полезният ефект на посочените регламенти, уместно е тези правни актове да се прилагат паралелно, така че съответните им разпоредби да се допълват.

74     Такова паралелно прилагане на посочените регламенти всъщност по необходимост е предвидено от четвърто съображение от Регламент № 1774/2002, в което по-специално се уточнява, че той не засяга приложението на действащото законодателство в областта на екологията.

75     По-нататък, както австрийското правителство посочва в своето представено пред Съда писмено становище, приложение VII от Регламент № 1774/2002, озаглавено „Специфични хигиенни изисквания за преработката и пускането на пазара на преработени животински протеини и други преработени продукти, които могат да бъдат използвани като фуражни суровини“, посочва в глава II, свързана със „[с]пецифичните изисквания за преработени животински протеини“, унищожаването като отпадъци на преработените протеини от бозайници „в съответствие с [приложимото] общностно законодателство“, част от което безспорно е Регламент № 259/93 (глава ІІ, A, точка 1 от посоченото приложение).

76     Следователно при паралелното прилагане на Регламенти № 259/93 и № 1774/2002 следва да се отбележи, че макар съгласно член 1, параграф 3, буква a) от Регламент № 259/93 нотификацията на превоза на отпадъци като месокостните брашна да не се изисква от този регламент, доколкото те са предназначени само за оползотворяване и са включени в зеления списък, от компетентност на препращащата юрисдикция е да установи дали са спазени разпоредбите на Регламент № 1774/2002. В това отношение може да се окажат релевантни член 7 от последния регламент, който урежда събирането, транспорта и складирането на странични животински продукти, член 8 от него, свързан с изпращането на странични животински продукти и преработени продукти в други държави-членки, както и член 9 от същия регламент, който разглежда записите за пратките със странични животински продукти. Трябва също да се вземат предвид хигиенните изисквания, приложими към събирането и транспорта на странични животински продукти и на преработените продукти, определени в приложение II към Регламент № 1774/2002.

77     Предвид всички гореизложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че съгласно член 1, параграф 3, буква a) от Регламент № 259/93 превозът на месокостни брашна, квалифицирани като отпадъци поради съществуването на задължение или на намерение за изхвърляне, които са предназначени само за оползотворяване и са включени в приложение II към този регламент, е изключен от приложното поле на неговите разпоредби, с изключение на разпоредбите в букви б)—д) от посочения параграф 3, както и на членове 11 и 17, параграфи 1—3 от същия регламент. При все това от компетентност на препращащата юрисдикция е да установи дали посоченият превоз се извършва в съответствие с изискванията, произтичащи от разпоредбите на Регламент № 1774/2002, сред които може да се окажат релевантни разпоредбите на членове 7, 8 и 9 от последния регламент, както и на приложение II към него.

 По съдебните разноски

78     С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Съгласно член 1, параграф 3, буква a) от Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност, изменен с Регламент (ЕО) № 2557/2001 на Комисията от 28 декември 2001 година, превозът на месокостни брашна, квалифицирани като отпадъци поради съществуването на задължение или на намерение за изхвърляне, които са предназначени само за оползотворяване и са включени в приложение II към този регламент, е изключен от приложното поле на неговите разпоредби, с изключение на разпоредбите в букви б)—д) от посочения параграф 3, както и на членове 11 и 17, параграфи 1—3 от същия регламент. При все това от компетентност на препращащата юрисдикция е да установи дали посоченият превоз се извършва в съответствие с изискванията, произтичащи от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002  година за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека, изменен с Регламент (ЕО) № 808/2003 на Комисията от 12 май 2003 година, сред които може да се окажат релевантни разпоредбите на членове 7, 8 и 9 от последния регламент, както и на приложение II към него.

Подписи

---

* Език на производството: немски.