Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62009CA0347

Дело C-347/09: Решение на Съда (четвърти състав) от 15 септември 2011 г. (преюдициално запитване от Bezirksgericht Linz, Австрия) — Наказателно производство срещу Jochen Dickinger, Franz Ömer (Свободно предоставяне на услуги — Свобода на установяване — Национална правна уредба, която предвижда монопол за провеждане на казино игри по интернет — Условия за допустимост — Експанзионистична търговска политика — Контрол върху операторите на хазартни игри, извършен в други държави членки — Възлагане на монопола на дружество на частното право — Възможност за получаване на монопола, запазена само за капиталовите дружества със седалище на територията на страната — Забрана за притежателя на монопола да учредява клон извън държавата членка по установяване)

OB C 319, 29.10.2011, p. 3–4 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

29.10.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 319/3


Решение на Съда (четвърти състав) от 15 септември 2011 г. (преюдициално запитване от Bezirksgericht Linz, Австрия) — Наказателно производство срещу Jochen Dickinger, Franz Ömer

(Дело C-347/09) (1)

(Свободно предоставяне на услуги - Свобода на установяване - Национална правна уредба, която предвижда монопол за провеждане на казино игри по интернет - Условия за допустимост - Експанзионистична търговска политика - Контрол върху операторите на хазартни игри, извършен в други държави членки - Възлагане на монопола на дружество на частното право - Възможност за получаване на монопола, запазена само за капиталовите дружества със седалище на територията на страната - Забрана за притежателя на монопола да учредява клон извън държавата членка по установяване)

2011/C 319/04

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bezirksgericht Linz

Страни в главното наказателно производство

Jochen Dickinger, Franz Ömer

Предмет

Преюдициално запитване — Bezirksgericht Linz — Тълкуване на членове 43 и 49 ЕО — Национална правна уредба, която забранява под страх от налагане на наказателни санкции провеждането на хазартни игри при липса на предоставена от компетентния орган концесия, но запазва възможността такава концесия с максимална продължителност от 15 години да се получи от капиталовите дружества, които са установени на национална територия и нямат дъщерни дружества в чужбина

Диспозитив

1.

Правото на Съюза, и по-специално член 49 ЕО, не допуска наказателни санкции за нарушаването на монопол за провеждане на хазартни игри, какъвто е монополът за провеждане на предлагани по интернет казино игри, който е предвиден в разглежданата в главното производство национална правна уредба, ако подобна правна уредба не съответства на разпоредбите на това право.

2.

Член 49 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че е приложим към услугите за хазартни игри, предлагани по интернет на територията на приемаща държава членка от установен в друга държава членка оператор, независимо от факта че този оператор:

е създал в приемащата държава членка определена инфраструктура на информационен носител като сървър, и

се ползва от услуги по информационна поддръжка от доставчик, установен в приемащата държава членка, за да предоставя услугите си на потребители, които също са установени в тази държава членка.

3.

Член 49 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че:

а)

държава членка, която се стреми да осигури особено високо равнище на защита на потребителите в сектора на хазартните игри, може да има основание да счита, че само установяването на монопол в полза на една-единствена организация, контролирана стриктно от публичните власти, може да позволи да се овладее престъпността, свързана с този сектор, и да се преследва целта за възпрепятстване на насърчаването към прекомерни разходи във връзка с игри и за борба срещу пристрастяването към тях по достатъчно ефективен начин;

б)

за да съответства на целта за борба срещу престъпността, както и на тази да се намалят възможностите за игра, национална правна уредба, която установява монопол в областта на хазартните игри, позволяващ на притежателя на монопола да води експанзионистична политика, трябва:

да се основава на констатацията, че престъпните дейности и измамите, свързани с игрите, и пристрастяването към игра представляват проблем на територията на съответната държава членка, който с разрастването на разрешените и регламентирани дейности би могъл да се отстрани, и

да позволява използването само на реклама, която е умерена и стриктно ограничена до необходимото за насочване на потребителите към контролираните мрежи за игра;

в)

обстоятелството, че дадена държава членка е избрала различна система за защита от приетата от друга държава членка, не би могло да окаже въздействие върху преценката на необходимостта и пропорционалността на приетите в тази област разпоредби, които трябва да се преценяват само с оглед на целите, преследвани от компетентните органи на съответната държава членка, и равнището на защита, което те възнамеряват да осигурят.


(1)  ОВ C 282, 21.11.2009 г.


Top